Vidocq (2001) Свали субтитрите
Почакай! Почакай!
Ако трябва да умра, трябва да знам! Искам да видя лицето ти!
Видок е мъртъв!
Видок е мъртъв! Видок е мъртъв!
Видок е мъртъв!
Видок е мъртъв!
Видок е мъртъв! Видок е мъртъв!
Видок е мъртъв!
Видок е мъртъв! Видок е мъртъв!
Видок е мъртъв!
Видок
Кой е там?
Здравейте.
Казвам се Етиен Буасе. Журналист съм.
Нямате работа тук!
Ей, почакайте, почакайте! Аз не съм обикновен журналист.
Аз пиша книга за Видок!
Негов биограф съм. Негов официален биограф!
Какво? Какво смешно има?
Видок сам е писал мемоарите си. Никой не му е трябвал за това.
Знам, но...
Ако някой някъде пише нещо за Видок...
аз първи ще узная за това. Аз съм Нимье...
Нимье, негов приятел. Разбра ли?
Да. Почакайте, почакайте, пуснете ме, ще ви покажа нещо.
Пуснете ме! Вижте.
Видок ми писа.
Той ме чакаше, кълна ви се.
Той се съгласи да прочете моята книга.
Вижте.
Не си ли чул? Видок е мъртъв.
Ами, точно затова.
Точно затова?
Какво искаш?
Само да завърша книгата си.
Трябва да открия убиеца на Видок.
Убиеца на Видок... Наивник.
Аз трябва да открия убиеца му.
Тогава моята книга ще бъде повече от биография.
Тя ще стане разплата. Разплата за него!
Изчезвай от тук, човече.
Бягай, докато все още мога да забравя за теб.
Помогнете ми поне с нещо, кажете ми какво ви е известно?
Вие водехте разследването, нали? Вие двамата?
И ще стоите със скръстени ръце?
Този, който е убил Видок, го чака смърт!!!
И именно аз мога да ви помогна.
Моля ви, разкажете ми! Как се случи...
Това ще помогне на вас самите да го разберете по-добре.
Кажете, как започна всичко...
Това започна преди седмица с двама богаташи :
Белмон и Вералди.
Какво се случи с тях? Много шум за нищо.
Кой би могъл да си помисли, че заради двама богаташи, убити от мълния...
Ако един човек е убит от мълния - това е нещастен случай.
Двама - това е вече заговор.
Особено ако тези двама са Белмон и Вералди.
А кои са те?
Белмон е бил най-големият производител на оръжие във Франция.
Вералди е бил химик.
Можел е да приготви взривна смес от каквото си поиска.
И какво от това?
Ами това, че това е...
най-тежкият удар по нашата армия.
Сега не трябва да изоставаме в тази област. Изобщо не трябва да изоставаме.
От какво се боите? От нападение на прусаците?
Но нали те ви върнаха трона!
Опасявам се от вътрешен заговор.
Реформите на Карл Десети не са много популярни...
Да, не са.
Париж гъмжи от заговорници: орлеанисти, бонапартисти, републиканци...
Даже и аз ги обърках вече...
Аз не се занимавам с политика.
Хората ми вече падат от умора.
Гръмотевичен удар. Това вече е много...
Искам Вие да се заемете с разследването на този случай.
Вие ме уволнихте преди две години. Забравихте ли?
Не, невъзможно е. Сега съм много зает.
По дяволите, Видок! Вие какво, не разбирате ли?
Монархията е в опасност!
Предполагам, че ще има още едно покушение. При следващата буря.
Платете ми! Ще си помисля.
Нямате ли съвест?
Погубвате таланта си, Видок.
Кой е виновен?
Но, запомнете, Видок.
Давам Ви време до следващата буря.
По времето на Наполеон всички камбани бяха претопени в оръдия...
И въпреки това не стигаха.
Тогава поставиха пещите за топене направо в черквите...
Добре си се устроил тук, близко до Бога.
- Да, господине! Но това е за кратко.
- Защо така?
Що за въпрос!
Само Белмон знаеше тайната на сплавта.
Какво мислиш за смъртта на Белмон.
Ами, удивителен парадокс. Белмон направи състояние от огъня...
И от огъня загина.
Твоят хазяин никога не излизаше на улицата без охрана.
Значи се е страхувал не само от призраци?
Вярно е,
...че напоследък имаше дяволски изплашен вид.
Знимаваше ли се и с тъмни дела?
Той уважаваше Наказателния кодекс повече от теб. Не.
Имаше недостатъци, както всички хора...
...но си заслужаваше да се пие за здравето му!
- А какви недостатъци имаше?
- Добре! Ще ви разкажа...
Белмон...
се интересуваше само от едно: от самия себе си.
- Какво означава това?
- Ами, той беше, нещо като художник, разбираш ли?
- Само че неговият статив беше самият той.
- Беше ли женен?
Не, разбира се, като всеки егоист.
- Какво става?
- Обичайното! Гори барутен прах.
Ние правим тук също и барут. Затова го има много по дрехите ни.
Почакай, почакай. Когато мълнията удари Белмон,
той пламна като факел.
Възможно ли е пелерината му да е била напоена с барутен прах?
Ти какво, шегуваш ли се? Дрехите му се чистеха много внимателно...
всяка вечер от перачки.
Само по недоглеждане върху дрехите му можеше да остане барут!
Ей! Слушай! Не забравяй да ме впишеш в списъка на заподозрените!
Едно оръдие вече се взриви в краката ми при Аустерлиц...
Досадна "техническа неизправност".
Благодаря на г-н Белмон!
Прелестна кукличка!
Давай, по-бързо. Помни за следващата буря. Мърдай.
Може да не успеем.
Рединготите на г-н Белмон?
С тях се занимава един африканец... Ганден.
- Къде е този Ганден?
- Трябва да е при гладачите...
Ще го повикам. Ганден! Ганден!
- Ти ли си Ганден?
- Не съм виновен за нищо...
Ти ли си или не си ти?
В деня, когато умря Балмон, ти ли чисти пелерината му?
Не съм виновен за нищо...
- Чисти ли я или не я чисти?
- Нямам нищо общо с това!...
Чисти ли я или не я чисти?
Сега ще ти цапна един по мутрата!
Ти какво? Остави го. Остави го, по дяволите!
Извинявай. Сигурно е от виното розе.
- И така, чисти ли я?
- Не...
- Защо?
- Казаха ми да не я чистя...
Кой?
Кой ти го каза?
Не! Не! Не! Аз... Кълна ви се... Получих писмо...
Можеш ли да четеш?
Не, не, не!
Не трябваше повече да чистя дрехите на Белмон и на приятеля му Вералди...
- Откъде дойде това писмо?
- Не знам. Имаше и пари...
Благодарение на теб, те двамата са се опекли като кренвирши!
- Откъде можех да зная!
- Идиот!
Не, кълна ви се... нямах избор.
Защо?
Писмото... Писмото... То беше като заповед...
- Заповед на самия дявол!
- Глупости...
Не! Кълна ви се! Кълна ви се... Според мен даже беше написано с кръв.
Аз смятам, че мълниите могат да се насочват, примерно в някаква цел.
За да хванеш мълнията, е достатъчно да имаш гръмоотвод,...
а за да насочиш хванатата енергия,...
е необходимо този гръмоотвод да може да бъде насочван...
Трябва също, и това е задължително условие...
въху целта да е поставен някакъв метален предмет.
Ето тук.
Внимателно, затвори очи.
Колко е просто. Металът е на мястото.
Небесният огън преминава през всеки предмет за част от секундата.
Но без пламък.
Жертвата на мълнията... не може да изгори.
Някои даже остават живи.
Мълнията е била само една искра.
Това ми напомня за каторгата.
Когато се опитахме да избягаме през пеща за изпичане на керемиди...
- Зарежи това.
- По дяволите!
Какво търсиш?
Тези двама души са попаднали... в щателно подготвена клопка...
И какво?
Ами това, че ако те са били бомби,... някъде непременно е бил и фитила...
А какво е имало върху шапката?
И така,...
Какво е имало върху шапката?
- Брошка.
- Какво?
Златна брошка. Женско украшение.
- Тази брошка е привлякла мълнията.
- Каква беше тази брошка?
Китайска...
- Дявол с глава на маймуна.
- Дявол...
- А след това какво направихте?
- Аз ли? Нищо.
- Видок ме остави тук. И замина сам.
- Но... защо?
Не знам. Може би, заради преживяното... Станах много чувствителен...
Какво направи той после?
- О! Дайте ми някаква следа.
- Трябваше да го намеря...
Можех да не го допусна... Дявол да го вземе!
Добре... Пак ще мина!
Невъзможно е да се узнае нещо, г-не...
Видели са само как е дошъл вчера вечерта.
Не знаят защо е идвал...
А щахтата? Защо е отишъл именно в този цех?
Никой не знае това.
Продължете разпита, те крият нещо от нас.
А кой предупреди журналистите? И това искам да знам.
По дяволите, Тозе, на кого приличаме в тази история?
- Добре. Аз още не съм видял тялото му.
- Тялото?
Да, тялото на Видок.
Вие какво си мислите? Че никога не съм виждам трупове?
- Може ли да поговорим с вас?
- Нямам време.
Виж ти! А имате време да говорите за Видок?
За Луи Белмон, за Симон Вералди, също ли нямате време?
Вие единствена в Париж носите такова украшение. Поинтересувах се.
Не разбирам за какво говориш.
Вие сте убили Белмон и Вералди. Имам доказателства!
Вие! Вие - убийца с мълния!
Съгласна съм. Аз съм убийца с мълния. А ти какъв си?
Казвам се Етиен Буасе. Журналист съм. Разследвам убийството на Видок.
Значи Вие не сте азиатка?...
А ти си журналист отворко.
- Брошките - в замяна на разказа ми.
- Какво?
Аз ще ти разкажа всичко, което знам, а ти ще ми върнеш брошките. Става ли?
Шегувате се. Тези украшения са веществени доказателства...
за Вашето участие в убийството на Белмон и Вералди.
Според теб, приличам ли на чудовище?
Слушам Ви.
Франсоа, ти ме познаваш!
Не можеш да ме подозираш в това, което...
Нима не си ги поставила на шапките им?
Преа,...
По дяволите... В каква каша си се забъркала.
Няма да мога дълго да те прикривам...
Оттървах се от човека, с когото водя разследването, но...
Не...
Преди две седмици получих писмо с пари.
Трябваше само незабелязано да поставя брошка на шапката на Белмон,
а след това и на Вералди.
Аз изпълних поставеното условие и толкоз. Така и не узнах кой ми плати за това.
Не се ли замисли защо е трябвало да го направиш?
Помислих, че така са искали да ги компрометират...
Защо да не го направя? Тези богаташи бяха само клиенти.
Аз нямах нищо общо с тях.
- А в писмата нямаше ли нещо заплашително?
- Заплашително?
- Да, не бяха ли написани с кръв?
- Не, разбира се.
Даже ухаеха на парфюм.
И почеркът беше красив... Дори си помислих, че е женски.
- Запази ли ги?
- Нещо друго?
- Преа. Кой е следващият в списъка?
- Кой ти каза за още една брошка?
Господ Бог.
Кажи, кой е следващият в списъка.
Ернест Лафит. Директор на Приюта на инвалидите.
Почакай. Ще дойда с теб...
Ей, вие там! Какво правите тук?
Спокойно. Аз работя за префекта.
Добре.
- Какво правите на покрива?
- Нищо.
Стори ми се, че видях сянка.
Доведох едно момиче. Не се чувства добре.
- Дръж.
- А, още две?
Личен архив.
Това не е политически заговор.
Белмон и Вералди биха били подходящи за целта, но не и Лафит...
Това, че са се занимавали с оръжие, е само случайно съвпадение.
Те са загинали по друга причина. Това е отмъщение.
Отмъщение. Предварително замислено.
А това, че е била използвана мълния, изглежда като наказание, изпратено от небето...
- Като Божие наказание.
- Но ти си видяла убиеца, както и аз!
Ти видя ли гълъбите? Ти видя ли, как той изчезна под своята пелерина?
- Това е ловкост на фокусника.
- Фокусника? Как така! А маската?
- Маската също може да бъде свързана с отмъщението...
- Не мисля.
Огледало.
Все едно, че им е дошло време да се погледнат един друг в очите.
Глупости. Аз добре ги познавах
Те бяха малко странни, но безобидни.
Странни? В какъв смисъл странни?
- Това ли е всичко, което сте правили?
- Те никога не ме закачаха.
Какво? Искате да кажете, че те... са харесвали мъже?
Не.
Те харесваха само своята външност,
собственото си тяло, собственото си лице.
Те обичаха само себе си.
- И заради това, според вас, са загинали?
- Не знам. Така смяташе Видок.
Той подозираше, че зад тази страст се криеше още нещо...
Че те са си пъхнали носа където не е трябвало.
Тогава, аз имам шанс...
Франтове, които се пудрят. Убийство с молния.
Огледална маска. Нишо по-просто.
А къде отиде той после? Искам да кажа, Видок.
Не знам. Знам само едно - за смъртта му съм виновна аз.
Той загина заради разследването.
Не. Той водеше разследоването, за да ме защити.
Затова и загина.
А вие отдавна ли се познавате?
И така, господин детектив, да видим колко си съобразителен.
Опитай да намериш катинарчето на моя костюм.
Това е тайна на кхмерските танцьорки.
То е зашито направо на тялото. Без копчета и възелчета.
А... какви бяха...
Какви бяха вашите отношения?
Само делови.
Делови, професионални отношения.
Добре, хайде. Дръж!
Това шега ли е?
Утре, по същото време.
- Ти откъда се взе?
- Аз съм от Сантер.
- Къде е това?
- Малко селце в Прованс.
- Среща ли се с Видок?
- Не. Просто му написах писмо.
И той се съгласи да уточни с мен някои детайли на своята биография...
- Биография?
- Разбира се. Това ще е книга.
Голяма книга за Видок.
Длъжен съм да открия убиеца му и да го назова в последната глава на книгата си.
Така ще отмъстя за Видок!
- Значи се възхищаваш от него?
- Знам всичко за него.
Как е избягал от заточение... Как е постъпил в полицията.
- Как е хванал стотици престъпници...
- А знаеш ли, той съвсем не е бил светец.
Само не се опитвай да го очерниш.
Видок беше доносник.
За да постъпи в полицията, той е предал всичките си приятели.
Това е известно на всички. Аз пиша за това в книгата си.
Видок е искал да се оттърве от престъпниците, да очисти обществото от тях.
- За това всички средства били добри.
- Той не е мислел така.
Мъчили са го угризения на съвестта. Това му е придавало сила.
И го е крепело в това разследване...
Какво искате да кажете?
Той е бил убеден, че всеки човек има своите тайни.
И че тези тримата са загинали заради своя таен живот.
Преа, Вие не ми казахте всичко.
Вие знаете къде е отишъл той след приюта на Инвалидите.
- Недей, Етиен. Това не е по силите ти.
- По дяволите, Преа!
Кажи ми всичко, което знаеш!
Видок смяташе, че тези богаташи са били развратници.
- Той искаше да тръгне по тази следа.
- Накъде?
Той искаше да отиде там, където може да удовлетвориш всичките си желания.
- Всичките, без изключение.
- Къде?
В квартала Тампл. Булеварда на пороците.
Благодаря, Преа, благодаря!
- Е, как върви разследването?
- Липсва ни един човек, господине.
- И кой е той?
- Шефа на стъкларите.
Ние проверихме по списъците. Липсвал е на проверката.
Крие се, това е ясно. А другите го прикриват.
Бях сигурен в това.
Този стъклар сигурно знае нещо. И се крие някъде...
Той се бои до смърт, този човек!
- Какво? За какво говориш?
- Нищо. Нищо.
- Трябва да го откриете, до утре сутрин.
- Не се вълнувайте, господине.
Да не се вълнувам? По дяволите!
Те са убили Белмон, Вералди, Лафит...
Те са изгорили Видок, нашия най-добър детектив...
Да, господин Тозе, най-добрият. И Вие го знаете, както и аз.
- И аз не трябва да се вълнувам?
- Господине... Господине...
Стига! Париж е на ръба на въстанието.
Леярските цехове на Белмон не работят. В Париж няма кой да прави оръжие...
- Всичко това е нагласено.
- Господине, позволете ми да кажа нещо.
Ако тези убийства бяха политически, защо е било нужно да убиват Лафит, лекаря?
Това е влизало в плановете им. Дяволски планове!
Начертайте карта на квартала Тампл. Поставете навсякъде свои хора.
При най-малко подозрение, арестувайте. Вие лично, се върнете в стъкларната.
Още веднъж разпитайте работниците. Сигурен съм, че там ще открием нещо.
Вървете! Аз ще Ви догоня.
Министър Полиняк е тук. Трябва да остана тук до края.
Вървете!
- Интересувате ли се от механика?
- Аз...
Аз съм Силвия, хазяйката.
Е, коя ще успее да Ви достави удоволствие?
Пламъкът на Занзибар?
Солта на Геранда?
Дъхът на пустинята?
Не, не. Извинете, не ми трябва момиче.
- Аз разследвам убийството на Видок.
- Санта Мария!
Видок! Мир на праха му.
- Познавахте ли го?
- О! Той беше повече от клиент. Приятел!
- Искам да разбера кой го е убил.
- Че кой не би искал да го знае?
- Готов съм да отида до край.
- Тогава Вашият път е в ада.
В ада?
Той се интересуваше от трима мъже.
Белмон, Лафит и Вералди. Те бяха ли Ваши клиенти?
Не. При мен няма такава стока, от каквато се интересуваха тези господа.
- Много рядка стока.
- Стока? Каква стока?
Девственици, млади девственици. "Чисти създания", както казваха те.
- Защо са им били необходими?
- За живота им?
Не Ви вярвам.
Тези мерзавци си доставяха тази стока от бедняците.
Те купуваха дъщерите им. Тук такава стока има предостатъчно.
- Не Ви вярвам.
- Уморяваш ме, малкия.
Иди във "Фьорек". Това е един вестник. На две крачки от тук.
Попитай за Фруасар. Той знае всичко за тази история.
Фьорек. Фруасар. Журналист. Разбра ли?
Да. Благодаря.
Цял Париж изразява своето възмущение... Ние сме мнозинство, дами и господа.
Поддържат ни всички големи градове на 40 левги около Париж.
Навсякъде цари дух на патриотизъм...
Да!
И всички жители на Париж...
са решени на всичко, за да запазят партията.
Конституционната партия!
Полиняк и кликата му замислят нещо...
- Ако се наложи, ще излезем на улицата...
- Да, да...
Петнадесети април 1830 година... Показания на Перини Дорен,
показания на Симона Менар,
показания на Етиен Валмон.
Трети май 1830 година...
Двадесет и четвърти юни 1830 година... Проститутка от квартал Тампл...
Что правиш тук? Отговаряй.
- Какво душиш тук?
- Аз водя разследване.
- Разследване? За какво?
- За убийството на Видок.
- Ти?
- Да. Аз съм негов биограф.
Негов официален биограф!
Стига! Върви си, момче. Нямаш работа тук!
Вие смятате, че можете да повлияете на събитията със своето вестниче?
Истината има мръсна муцуна. Какво мога да направя?
- Защо не повикате полиция?
- Чакам своят час.
Скоро ще узная името на този, който е замислил всичко това... Този, който е стоял зад тези развратници...
А, това те учудва?
Смъртта на Видок дойде изневиделица. Иначе щях вече да го знам.
- Видок и аз вървяхме по една и съща следа.
- Каква следа?
- Стъкларският цех, разбира се.
- Стъкларският цех?
- Да.
- Каква е тук връзката с мълнията?
- С убийствата. С девствениците?
- ...Професионална тайна.
Аз бях там, когато убиха Видок.
Ето защо публикувах новината по-рано от другите.
Фруасар, най-бързото перо на Париж...
Вие, какво, да не сте луд? Това не е шега. Става дума за убийства!
Е, всичко наред ли е?
Разбира се. Ето, уча младежа на журналистика.
Не е време сега, Фруасар. Ще стават неща, за които си нужен. Да вървим!
Добре, добре. Идвам.
Ще Ви кажа защо не повикахте полиция.
Защото не знаете нищо сериозно, само слухове.
Факти.
- Камара от клюки.
- Аз имам свидетели.
- Пияница! Алкохолици!
- Аз имам първокласен свидетел.
- Кой?
- Аз самият.
Ще отида в манастир, ако там ако там не се подготвя заговор...
Не Ви вярвам!
Ако не вярваш, попитай за това Марина Лафит...
- Марина Лафит?
- Жената на доктора.
- Къде е тя? Къде мога да я намеря?
- О, не я търси, старче.
Сега тя няма да може нищо да ти каже.
- Какво?... Умряла ли е?...
- Почти.
Опиум...
Опиум, човече. Тя е наркоманка...
След смъртта на мъжа си, тя не вади от устата си лулата с опиума...
- Не търси, казвам ти. Не е по силите ти.
- Вие какво, да не сте се наговорили?
- Е?
- Нищо.
- Не намерихте ли стъкларя?
- Не, господине.
Честна дума, те нищо не знаят. Или пък много се боят...
Говорий с Полиняк. Карл Десети ще издаде утре четири указа.
Той забранява свободата на словото и разпуска Камарата на депутатите...
- Дявол!...
- Именно.
- Какво трябва да очакваме сега?
- Въстание.
Хората ще излязат на улицата.
С това оръжие, което имаме,
ни остава само да се затворим в жилищата си...
...и да чакаме подкрепление.
Пуснете ги. Да върви по дяволите, този свидетел.
- Нищо повече няма да узнаем тук.
- А претърсването на квартала Тампл?
- Операцията по наблюдението?
- Прекратяваме я.
Утре ще има с какво да се занимаваме.
- Една забележка, господине...
- Каква?
Децата, работещи в стъкларната, ни разказаха за странно явление.
Явление, което се случвало нееднократно и...
И какво е то?
Те разказваха за някакво чудовище, което броди из стъкларския цех като призрак.
Чудовище, у което, като че ли вместо лице, има огледало.
- Това говори ли ви нещо?
- Едва ли. Народно поверие.
Призрак или нещо такова.
Когато тук се извършва престъпление, приписват го на това чудовище.
Чиста проба суеверие.
- Това ли е всичко?
- Помислих си...
Мислех си, ние от самото начало сме тръгнали в грешна посока, господине.
Може би това чудовище има пръст в убийствата...
И е свързано... с Видок?
Вие побъркахте ли сте? Вече ви се привиждат призраци?
Идете да се наспите, г-н Тозе.
- Вие не искате да тръгна по тази следа?
- Идете да са наспите.
След няколко часа вече ще имате работа не с призраци!
Марина Лафит?
Марина Лафит?
- Вие ли сте Марина Лафит?
- Какво искаш?
Нямам време за любезности, госпожо. Аз съм журналист.
- Водя разследоване на убийството на Видок.
- Видок го убиха...
- Защо се смеете?
- Защото стана заради мен.
- Защо смятате, че е заради Вас?
- Ти не разбираш?
Ти не разбираш, че аз го тикнах в лапите на чудовището?
Какво чудовище? Разкажете ми. Кога видяхте Видок?
Онзи ден. В моя будуар...
- И какво се случи после?
- И ти ли искаш да умреш?
- Искам да открия кой го е убил.
- Най-напред ми дай една доза.
- Не.
- Кой заповядва тук?
Те скоро ще дойдат. Ще дойдат. Разкажете ми.
Всичко започна с Ернест. С неговата страст.
Със страстта на човека, който обичаше само себе си.
- Човекът, който не искаше да остарее.
- Това е Вашата представа за него.
Вашият мъж беше не само франт. Той е бил развратник.
- Той е купувал девственици.
- Тихо, тихо. Ти нищо не знаеш.
Ернест се грижеше за своята външност, като за произведение на изкуството.
Той самият считаше себе си за произведение на изкуството. Но възрастта вече започна да го руши...
Той говореше само за това.
Той вече не ме виждаше, не ме докосваше.
Най-важното за него бяха бръчките му, неговата сбръчкана кожа,
и ички тези признаци на старостта, които мъчително го терзаеха...
- И всяка вечер отиваше при тези двамата.
- Белмон и Вералди?
Една нощ го проследих...
Благодарение на това, нашата кожа ще се подмлади...
Стига, ти вече говори за това миналия път.
Какво искате да получите от това? Частичка вечност?
Надежда за вълшебна пудра, която ще Ви подмлади?
Предлагам Ви сделка.
- Какво можете да ми предложите Вие?
- Това, което търсите.
- Вечна младост.
- Какво?
- Еликсир на младоста.
- Глупости. Досега никой не е измислил такъв.
Доколкото ми е известно...
Никой. Освен мене.
И какво искате... в замяна?
Нужна ми е суровина. Дайте ми я...
...и ще получите еликсир на младостта.
- Каква суровина?
- Девственици.
Млади девойки... Чисти млади създания...
- И те ги купуваха заради това?
- За какво друго?
- Значи, не за любовни утешения?
- Какви ти утешения?
Тези хора дори не мислеха за това! Кой може да знае това по-добре от мен...
Не, те мислеха за естетика и съвършенство.
За творение, което би било неподвластно на времето...
Но, този човек, тази маска... Кой е бил той?
- Алхимика.
- Кой?
Алхимика.
Казват, че броди из квартала Тампл...
Че приема образа на своите жертви, благодарение на огледалото...
Не се смей. Не се смей.
Той притежава еликсир на младостта, без всякакво съмнение.
Девствениците са му нужни, за да приготвя този еликсир...
Мадам, тази отрова Ви е лишила от разум. Даже не знам защо Ви слушам.
Защото се боиш. Както и аз. Както и Ернест.
- Както всички ние!
- Вие бълнувате.
Пазете се от маската!
Ако твоят образ се отрази в нея, ти си загубен.
Ти ще загубиш душата си!
Вие сте луда.
Минаха няколко седмици.
Ернест и другите продължаваха... ...да му доставят девственици,
много девственици.
Те ги тъпчеха с наркотици, за да ги приспят. Аз исках да ги спра...
Да, исках...
Но опиумът се оказа по-силен от волята ми.
Ернест се измъчваше от угризения на съвеста.
И накрая решил да приключи с това...
Имало осем доставки на суровина, но все нямало еликсир...
Вие излъгахте!
Нямате нищо - нито рецепта, нито еликсир. Вие просто сте...
Негодник!
Още, нужна ми е още.
Не! С това е приключено!
Нужна ми е още суровина...
Тази нощ Ернест ми разказа всичко. Той повече не му е изпращал момичета.
И заради това Алхимика го е убил?
Да, след Белмон и Вералди. Той е бил мълнията.
- Вие разказахте ли всичко това на Видок?
- Да.
И какво направи той?
- Защо го няма още индиеца?
- А Видок, какво направи той?
- Какво направи Видок?
- Той взе нашите коне.
Защо?
Той смяташе, че конете са запомнили пътя към лабораторията...
Той искаше конете да го доведат тук.
Да са запомнили? Но как? Кажете ми!
Кажете!
Осем доставки! Не можеш ли да смяташ?
Конете би трябвало непременно да запомнят пътя...
Лабораторията. Къде е тя? Кажете! Къде е тя?
- Върви си. Остави ме!
- Къде е тя?
Отговорете!
Ако знаех,... вече щях да съм мъртва...
Не е далеч от тук.
Архив "Поверия, Слухове, Суеверия"
"Поверие от най-старите жители на квартал Тампл. Алхимика..."
Обитателите му разказват, че нямал лице. Други твърдят, че имал много лица. Казват също, че вместо лице, имал огледална маска.
Всеки, който се отразел в неговата маска, губел веднага душата си. Който се отразел в маската му, губел душата си.
Отворете!
Отворете!
Трябва да поговоря с Вас, господине.
Какво правите тук?
Етиен Буасе. Аз съм биограф на Видок. Водя разследване на неговото убийство.
Какъв успех! Хванете този храбрец!
А сега Вие ще ми разкажете какво правите тук.
Моите хора ми разказаха за човек, който прилича на теб и който се е навъртал на Булеварда на Пороците миналата нощ...
Господине, вижте! Какво ви казвах? Видок е попаднал на следите на Алхимика.
По дяволите!!! Значи той съществува! Това не е легенда!
Позволете ми да ви обясня.
И така всичко е ясно и понятно.
Видок е проследил Алхимика в стъкларския цех.
Алхимика е бутнал Видок в шахтата.
- Да, възможно е...
- Какво друго?
Да отидем по-нататък в нашите разсъждения, искате ли?
Да предположим, че зад мълнията стои Алхимика. А ако зад Алхимика стои... самия Видок! А?
Не разбирам.
Мълния, убийства, маска...
Нима всичко това не прилича на почерк на изпечен престъпник?
С това може да се обясни и наличието на всички тези инструменти и...
маски тук, нали?
И Видок сам е скочил в шахтата? Чуйте ме! И е организирал своята собствена смърт...
Ние всъщност намерихме само купчинка пепел?
Нима това не е красив изход за манипулатора-престъпник?
Господине, ако позволите, това ми се струва малко... глупаво...
Чуйте ме! Чуйте ме!
Видок и Алхимика са съвършено различни хора. Имам доказателство за това.
Според мен той отлично знае какво говори, нашият млад следовател...
Но какви доказателства?
Пуснете ме!
Видок и Алхимика са се сбили в приюта на Инвалидите, когато беше убит Лафит...
Имам свидетел на случая...
А тези апарати?
Видок е бил химик. Той е разработвал нова формула за производство на хартия...
А това? За украшение ли е?
Кой казва, че... зад Алхимика стои само един човек?
Вие полудяхте ли?
Под маската биха могли да се крият двама престъпници.
Видок и...
едно друго чудовище, Нимье, например.
Вие сте луд!
Всичко е наред, няма нищо.
Вие го взимате?... Като веществено доказателство.
Успокой се, чуваш ли?
О! Стига! Сега ще се успокоиш!
Какво е това?
Откъде се появи ти?
Той е носел огледало, нали? Точно така...
Вместо лице - огледало, нали?
Как... Как успя да избягаш от него? Как?
Какво направи той? Какво направи с теб?
Какво е направил с момичетата? Какво е направил с момичетата?
Къде е лабораторията?
Къде е неговата лаборатория?
Каква гадост!
Мерзавец!!
Сега зная тайната на това чудовище. Неговото огледало е живо.
Маската представлява... приемник на енергия,
...нещо като помпа. Алхимикът е крадял душите на своите жертви...
в момента, когато ги е убивал.
Засмуквал в своята маска и ги е поглъщал, за да не остарява никога...
Алхимикът е използвал кръвта на девствениците...
само за приготвяне на стъкло за своята маска...
Чистотата на тази кръв... е удължавала живота му.
Ако съм прав, сега аз вече знам къде да търся Алхимика.
Убиецът не прави сам своята маска, той само доставя суровина за нея...
Алхимика има съучастник. Стъкларя. И аз знам къде се намира той...
В стъкларския цех на арсенала.
Какво има, момко? Трудим се, а?
Кажи, къде намери това? Виждам, че както и преди, си пъхаш носа навсякъде, а?
Аз поне търся.
Ей! Ами аз, момко? Мислиш, че си седя на бюрото?
Аз започнах отново да разплитам този случай. Разпитах този жълтурко и...
А ти не се надувай. Аз започнах този случай от нулата.
И какво променя това? Какво знаеш ти, което аз не знам?
Аз зная защо Видок е отишъл в стъкларския цех.
Зная кого е преследвал. И зная защо този човек трябваше да е сега тук...
Имаш предвид Алхимика?
Ти закъсня, жълтоустко. Сега вече трябва да търсиш неговия съучастник...
Искате да кажете... стъкларя?
Да. Този човек е видял всичко.
Той е бил тук, когато са убили Видок. Какво?
Същата нощ, когато полицаите са си тръгнали от стъкларната,
аз дойдох тук, за да поговоря с работниците. Веднага разбрах, че те крият някого тук.
И те веднага схванаха, че аз знам и е време да извадят заека от дупката. В замяна на моето снизхождение.
- Мислите, че той ще Ви разкаже всичко?
- Той няма избор.
- Ще го убия или аз, или Алхимика.
- А сега при него ли отивате?
- От тебе нищо не може да се скрие.
- Вземете ме със себе си.
- Искаш ли?
- Вземете ме! Това разследване е мое!
Аз също искам кожата на Алхимика! Аз също искам да отмъстя за Видок!
- Да вървим.
- Къде?
Там, където вече никой не търси стъкларя. В стъкларския цех!
С Фруасар, ще станат двама.
И всеки път, този разбойник е идвал по-рано...
А след него по петите му вървял Алхимика, който отстранявал всички свидетели...
Скоро щял да дойде и неговия ред. И ние го загубихме...
Не, господине. Аз знам, къде е отишъл той.
С Нимье.
Намерили са стъкларя.
Значи, дошъл е моментът на истината.
Сложи това. Заради газа.
Днес изгаряме отровни материали.
Давай, разказвай всичко, което си видял.
И не се бой, чуваш ли? Те са дошли, за да те защитят.
Той говореше, че търси дявола... Но самият той беше дявол...
Имаше нужда от нова маска... Достави ми суровината същата нощ.
Кога ще се върне? Кога?
- Но той е вече тук...
- Какво?
В цеха за охлаждане.
Аз направих маската, той трябва вече да дойде. Аз нямам право да влизам тук, когато той...
Почакай!
Ако трябва да умра, искам да знам! Искам да видя лицето ти!
Видок да се е самоубил? Това е невъзможно.
Кълна Ви се, че сам го видях.
Когато Видок видя лицето на чудовището, той се хвърли в шахтата...
- А ти, ти видя ли лицето му?
- Не.
- Той винаги стоеше с гръб към мен.
- По дяволите, всичко е напразно!
Всичко пропадна. Това беше моят последен шанс.
Господин полицай, нищо не сте изгубили...
Човекът нищо не знае, никой нищо не е видял...
Никой никога няма да узнае кой е бил Алхимика.
Наистина ли?
Искам да видя лицето ти.
Аз паднах в шахтата не заради това, което видях под твоята маска,
а заради това, което видях в твоята маска.
Когато работниците ме измъкнаха оттам,
аз им казах, че ми е необходимо всички да ме считат за мъртъв...
Те ме криеха, лекуваха...
Вечерта аз повиках Нимье.
Веднага разбрах, че си идвал, за да прибереш трупа ми...
Как добре си се престорил на онзи младеж Етиен!
Проклета маска!
Нимье!
Хванете го, той се издаде.
Мерзавец!...
Искам да видя тялото! Дайте ми да видя тялото!
Исках да Ви видя...
Исках да се убедя, че всичко това не ми се е присънило.
По дяволите... Аз бих минал и без такива доказателства...
Какво става там?
Всичко свърши. Народът отива към Лувъра и Тюйлери.
Карл Десети избяга.
А нима това ще промени нещо?
За тях, не зная. За мен - всичко свърши.
В какъв смисъл? В най-добрия случай - затвор. В най-лошия - гилотина...
Или обратното.
Ще напуснете ли Франция?
Не, ще се примиря с участта си.
След всичко, което преживяхме...
Дявол да го вземе! Как е възможно това?!
На нашия приятел Жан-Франсоа Мале
К Р А Й
Превод Иван Атанасов