The Hobbit (1977) Свали субтитрите
Преди много векове, когато тази древна планета не беше толкова древна...
много преди човекът да напише своята история
бе времето на Средната земя, и хората споделяха дните си с
елфи, джуджета, магьосници гоблини, дракони и... хобити.
В земите на Средната земя, в едно кътче известно като Графството
Имаше селце, наречено Хобитово.
И там, в една дупка в земята живееше един хобит.
Не някоя неприветлива, мръсна и влажна дупка,
нито пък някоя суха, песъчлива и празна дупка.
Не - това беше дупка на хобит, а това означава удобство.
- Билбо Бегинс?
- Да?
- Търся да наема разбойник.
- Разбойник?
Страхувам се, че сте дошли на неподходящо място.
- Искаш да кажеш, че не желаеш да споделиш едно велико приключение?
- Боже опази! Не! Ние хобитите сме кротки същества.
Пък и приключенията те карат да закъсняваш за вечеря.
- Достатъчно! Аз съм Гандалф.
И Гандалф - това съм аз!
- Гандалф? Странстващия вълшебник?
- Точно той!
Чуй.
"... към планините с вечната мъгла
в зори ще тръгнем срещу сила зла."
- Торин и съдружие на твоите услуги.
Дуалин, Балин...
Кили, Фили...
Дори, Нори и Ори.
Оин, господине. И Глоин, господине.
Наричат го Бифур, а него Бофур.
И Бомбур на Вашите услуги.
Всички сме на Вашите услуги.
"Щърбете чаши, пукайте чинии
и вилици, и ножове кривете!
Туй мрази Билбо Бегинс, чуйте вие:
бутилките по пода разхвърлете!"
Какво търсят тези джуджета в Хобитово?
Дошли са на чай... и на вечеря...
и за теб Разбойнико Бегинс!
- Има някаква магия в тази музика.
- Направо ме разчувства.
- Усещаш копнеж по красивите неща.
- Иска ти се да видиш Великите планини...
да чуеш боровете и водопадите.
- Да носиш меч вместо тояжка.
- Поне веднъж.
- Гандалф, джуджета и ти Разбойнико Бегинс...
- За какъв разбойник става дума?
- Ако предпочиташ, може да те наричаме професионален търсач на съкровища.
- Е, да, така е за предпочитане.
- Събрали сме се тази вечер, в дома на нашия приятел...
този прекрасен хобит.
Нека козината по краката му никога да не опада!
- Наздраве, наздраве!
Скоро потегляме на нашето пътешествие,
чиято цел ни е добре известна.
- Добре известна?
Аз не знам нищо за това.
- О, така ли? Тогава да информираме нашия Разбойник.
Ние търсим съкровище,
което ни принадлежи по право.
Далеч на Изток,
отвъд Мъгливите планини и тъмните гори на Мраколес,
се намира Самотната планина.
Много отдавна тя беше дом за моя народ,
а моя дядо беше Крал -
Кралят на Планината!
С вълшебни думи, с удари припряни
джуджета някога като с камбани
звънтяха с чукове в места потайни
сред проходи, в скалите прокопани
За себе си и арфи и бокали
от златото те бяха изковали
От хората и елфите укрити,
на чудни песни бяха се отдали.
За древните владетели в гората
ковяха накити от чисто злато,
а вместо перли в дръжките на саби
заключваха мощта на светлината.
В огърлици нанизваха звездите
от огъня на дракони искрите
в корони слагаха, а в златна тел
превръщаха на слънцето лъчите.
- За нещастие, без съмнение цялото това богатство доведе дракона по нашите земи.
Но люшнаха се клони и листа, на хълма вятър изсвистя в нощта
и в кървав огън пламнали дървета
засветиха на факли с яркостта!
- А в подножието, в долината се намираше град Дейл...
градът на хората.
В дола камбани яростно забиха и поглед хората в небето впиха,
На Дракона гневът и злата мощ къщята им на пух и прах разбиха.
Хълмът димеше в лунна светлина
джуджетата пред страшната злина
побягнаха, за да дочакат вън
съдбата си под бледата луна.
"Към планините с вечната мъгла,
към пещерите в старата скала -
да вземем арфите от чисто злато, -
в зори ще тръгнем срещу сила зла."
- Проклет да бъде Дракона! Проклет да бъде Смог!
Той изтреби народа ни и открадна златото ни!
- Проклет да е дракона Смог!
- Това ли е моята задача?
Да ви помогна да си върнете златото?
- Именно, Разбойнико.
- Вие сте 13 другари. А това число носи нещастие.
С г-н Бегинс ставате 14.
- Той е щастливото число.
- Без повече приказки. Да подпишем договора.
"Условия: заплащане в брой - една четиринадесета от общата печалба,
всички пътни разноски осигурени, ако възникне случай, разходите по погребението
се поемат от нас или нашите пълномощници. Торин и съдружие."
- Разходи за погребение?
- Задоволяват ли те условията?
- Разбира се, че го задоволяват!
- Но, нно аз...
Е, тогава утре започва най-голямото ви приключение
ХОБИТЪТ или дотам и обратно
по едноименния роман на Дж. Р. Р. Толкин
- Без шапка, без бастун, без лула...
Дори без носна кърпа! Как да оцелее един хобит?
- Как така Гандалф ни изпревари, Бомбур?
- Той идва и си отива когато поиска.
Нали е магьосник, знаеш.
- Ох, проклето разбойничество и всичко свързано с него.
"Винаги помни Билбо, когато ти се стегне сърцето...
мисли си за приятни неща."
- Бекон с яйца, лула добър тютюн,
градината ми на здрачаване. Сладкиши...
- Ще лагеруваме тук. Може да намерим някое сухо местенце за спане.
- Съгледвача намери нещо!
- Вижте, Тролове!
- Проклятие не е добре да се ограбват тролове.
- Къде се дяна Гандалф тъкмо сега?
- Изостави ни, точно когато най-много имаме нужда от него.
- В края на краищата нали водим професионален разбойник с нас.
- Какво общо имат троловете с разбойничеството?
- Малко от онова печено би ни влязло в употребя
- И това е работа на професионалния разбойник!
- Вчера овнешко, днеска овнешко, да пукна ако и утре пак не е овнешко!
От колко време...
не сме хапвали и късче човешко месо!
"Бекон с яйца. Моята камина. Топли кестени."
- Какво по дяволите?
- Помощ! Помощ! Пусни ме! Стига! Стига!
- Вижте какво пипнах!
- Може ли да се сготви?
- Не си струва, ще остане само една хапка.
- Може да се намерят и други като него наоколо и тогава ще си сготвим хубава гозба!
- Джуджета! Бягайте, спасявайте се!
- Джуджета?
Ето я вечерята!
- Да ги изловим!
- Викам да ги изпечем!
- А аз пък, да ги сготвим!
- Хей, хей не се карайте,
има достатъчно за всички!
- Моите ги искам печени!
- Утрото да ви свари и да ви вкамени!
- Зората!
- Проклятие!
- Как утрото дойде толкова бързо?
- Свършено е с нас!
- Отлично!
Хей, почакайте за момент!
Къде е нашия несръчен разбойник? Ама, че щастливо число!
- Насам!
Елате да видите какво намерих!
- Не е лошо, разбойнико, като за първи път!
- О, лесна работа!
- Остриетата ми изглеждат добри. Ще ги вземем!
Да добри са за направени от тролове.
- Не ми приличат на изработени от тролове.
Сигурно са ги откраднали.
- Виждаш ли тези странни руни?
- Какво са "руни"?
- Древни писмена. И моят има. Можеш ли да ги разчетеш?
- Не познавам тези букви.
- Е който и да ги е направил, сега принадлежат на нас!
- Скрийте съкровището. Ще го вземем на връщане.
- На ти Смог, жалък червей!
- Виждам, че си си избрал меч.
- Всъщност е само една кама...
но за човек с моя ръст е напълно достатъчна.
- Да побързаме, път ни чака!
- Чакайте!
- Защо да чакаме?
- Време е да ви дам това.
- И какво е то?
- Карта на Самотната планина.
Получих я от баща ти, преди сто години.
- Какво? И защо не е у мен? Законния наследник!
- Аз избрах кога да ти я дам!
- О, обожавам картите! Имам цяла колекция!
- Помня планината и без карта!
- О, така ли? И как смяташ да влезеш в покоите на Смог?
През главния вход, като почетен гост?
Ще станеш на пепел, преди да направиш и седем стъпки!
- Хей, вижте тук!
Тази ръка сочи от тези руни към...
О, небеса! Това е таен вход!
- Таен коридор към Главната зала!
- Много добре, разбойнико!
- Много ме бива с картите.
- Дайте да видя.
Да, точно така!
- Но дали проходът е останал таен, през всичките тези години?
- Твърде е малък за да го забележи Смог.
Пък и е затворен от скрита врата, която не можеш да отличиш от скалите.
Това е ключът. Пази го на сигурно място!
- Разбира се, че ще го пазя!
- Ами... след като тайната врата е скрита, как ще я намерим?
В картата не пише.
- А може би пише.
Ще разберете когато му дойде времето.
- Вижте, най-накрая, Ломидол!
Закътаната долина на елфите. Домът на Елронд.
- Направо вълшебно!
- За жалост, трябва да вървим.
- Жалко.
Песните на елфите не са за изпускане...
особено под звездното юнско небе... Но...
"О, що ли тъй сте запъхтяни?
Къде, къде така
с тез кончета неподковани
през бързата река?
О, тра-ла-ла-лала
тук в тази долина!
О, де сте тръгнали нехайно с разветите бради?
И Билбо с вас върви, и Балин води брата тук долу в долината!"
- Драги ми Елронд, гостоприемството ти няма равно!
Храната, виното, историите, музиката...
- За жалост имаме много път.
Обеща да погледнеш тези тролски мечове след празненството.
- О, да, да разбира се!
Тези мечове не са майсторени от тролове!
Били са откраднати.
Изковани са за войните с гоблините. Твоя меч, Торин носи името Оркрист
Оркрист - Секирата за гоблини.
- А моя?
- Гламдринг - Врагоубиеца!
- Пазете ги добре.
- За мен ще бъде чест да нося този меч.
- А сега ми покажете картата.
- Ето това е.
- Има нещо странно. Да видим.
Да, разбира се!
Има и лунни букви! Виждате ли?
- Какво са лунните букви?
- Рунически букви, но се виждат само когато луната ги освети от задната страна.
Това са указания как да бъде намерена тайната врата.
"Застани до сивия камък, когато дроздът затропа
и залязващото слънце в деня на Дурин
ще огрее с последните си лъчи ключалката."
- Насам!
- Подслон! Суха пещера!
- А сега да поспим! Мястото е чудесно за палене на огън.
- Джуджетата имат странна представа за чудесно!
- А къде е Гандалф?
Пак ли изчезна? Иска ми се да бях вълшебник!
- О боже! Какво става?
Внимавайте!
Пазете понитата!
Събудете се! Ограбват ни!
- Нападнати сме от гоблини!
- Пазете понитата от гоблините!
"Трак, щрак - черния процеп!
Муш и боц, щип и хап!
Долу, долу при гоблините
тръгвайте смело братлета!
Тръс и тряс, муш и хруп!
Чук и клещи! Бий гонг:
дум и дум, долу под земята!
Ха, ха, ха! Напред братлета!
Щип и шляп - пляс с камшик!
Бух и фрас! Хленч и врясък!
Труд и труд - никой да не клинчи!
Гоблините ще пият и ще пеят
и хоро ще вият долу под земята
Долу, хей! Напред, братлета!
- Кои са тези нещастници?
- Торин на Вашите услуги! Не сме искали да нахлуваме неканени,
просто търсехме убежище от бурята.
- Той е лъжец! Лъже та се къса!
- Да каже защо носи оръжие!
Този меч е Оркрист - секирата за гоблини!
- Убийци!
Приятели на елфите!
- Стига!
- Познавам този меч!
Наричат го Гламдринг - Врагоубиеца!
- Гандалф! Добрия стар Гандалф!
- След мен! Бързо!
- Насам! Следвайте ме!
- Билбо!
- Загубихме го!
- Билбо, къде си?
- Ссскъпоценното ми!
Мое ссси е.
Моето сссъкровище!
Толкова красссиво и блессстящо.
То ще ни нахрани ссскъпоценни.
"Бекон с яйца,
и сладко масълце..."
- Какъв е този шум, ссскъпоценни?
Не знаем любезни!
- Ама че работа!
Какво ли е това?
Ха, става за сувенир, който да показвам на съседите като се върна у дома.
О, кой е там?
- Дявол да го вземе ссскъпоценни!
Май ще падне угощение!
Какво ли е то ссскъпоценни?
- Аз съм г-н Билбо Бегинс!
Загубих джуджетата и вълшебника и сега не знам къде съм.
Внимавай, въоръжен съм с елфическо острие!
Така е по-добре. Може би знаеш пътя за навън?
- Ще поссседнем ли малко тук,
да побъбрим с него, любезни?
Той може би обича гатанки?
- Дали обичам гатанки?
Да, може да се каже.
- Да направим облог любезни...
Ако ние попитаме, а той не отговори...
ние ще го изядем, нали ссскъпоценни!
- Бих казал...
- Ако той ни попита,...
а ние не отговорим...
тогава ние...
ще му покажем...
пътя за навън!
- Май нямам избор.
- Е любезни...
ние питаме първи!
"Без глас, а реве
без криле пърпори.
Без зъби яде,
без устни мърмори!"
- Той не може ли...
да отгатне...
отговора?
- Само секунда!
- Вкусно изглежда ссскъпоценни! Нали е много сочен!
О, да, да!
Няма спор!
- Ако обичаш!
- Вятър! Отговора е - вятъра!
А сега е мой ред.
"Кутия без панти, без ключ и капак,
но златно богатство тя крие все пак."
- Да помислим ссскъпоценни!
Яиццце!
Яицце, е нали!
- О, проклятие!
"Не може да вижда, нито слуша.
Не може да се пипне и подуши.
Лежи между звезди, под планините,
запълва празни дупки в равнините.
Най-първо идва, после си отива,
живота спира и смеха убива!
Отговора е: Мрак!
Да, отговора е - Мракът!"
- Сега сме ние, нали ссскъпоценни!
- Тръпна от нетърпение!
- Ето...
"Поглъща всичко в този свят -
животно, птица, лист и цвят.
Гризе стомана и желязо,
в брашно превръща и елмаза.
И град руши и крал убива,
на прах и планината стрива!"
- Да видим, интересно...
Да, много интересно...
- Отговора! Да каже отговора!
- Секунда само!
- О, ссскъпоценни...
дали ще е добро на вкус?
О, да ще е много вкусно!
- Дай ми повече време!
- Какво?...
Какво казва той?...
- Казах: "Време! Време!"
Какво ти става?
- То позззнаааа!
Отговора е "времето"!
- О, нима?
През цялото време го знаех! Гатанката е много стара!
Е, забавлението си е забавление. Не може ли вече да тръгваме?
- Неее! Той трябва да ни попита още веднъжжж ссскъпоценни! Да! Да!
- О, хайде стига! Не мога да измисля друга!
- Той пита! Пита!
- Е, добре!
- Какво имам в джоба си?
- Не е чесстно! Не е чессстно...
да ни пита ссскъпоценни,
какво има в малкия ссси гаден
джжжоб!
- Съжалявам, това е моята загадка!
Ако не познаеш - губиш! И ми показваш пътя за навън!
- Загубихме, ссскъпоценни!
Но първо...
ние му показваме...
нещо красиво!
- Искаш да ми покажеш нещо ли?
- Подаръка за рожжждения ни ден!
- Ей, чакай, къде отиваш?
- Ние намерихме ссскъпоценни...
един пръстен на рождения си ден...
мнооого отдавна
Златен пръстен.
Вълшебен пръстен!
Да извадим подаръка за рожжждения ни ден от скривалището ссскъпоценни!
- А сега какво?
Никога няма да се досети, че в джоба си имам ето това!
О, боже!
- Къде е? Къде е?
Моя златен пръстен! Моя вълшебен пръстен!
Загубил сссе е!
Загубен!
Загубен!
Загубил сссе е ссскъпоценни, загубил, загубил, загубил!
Спомняме си ссскъпоценни...
носихме го преди...
и той падна на брега!
Проклятие! Проклет Бегинс!
Той го е намерил! Моя пръстен!
Подаръка за рождения ни ден!
- За мен ли говори?
Мили Боже...
Пръстена?
Ами да!
- Той проклетника го е намерил!
Ссскъпоценни! Ше си го вземем! Ще си го вземем! Бегинсссс!
Само да го пипнем...
ще му извием малкото вратле!
- Я виж ти!
- Но, къде е?
Къде е?
Но той е хитър!
Казва, че не знае пътя за навън...
а знае пътя за навътре ссскъпоценни!
Тогава трябва...
да знае и пътя за навън!
Тръгнал е към тайната врата.
Даа, ссскъпоценни да бързаме към тайната врата!
Не може да е отишъл далеч!
- Колко удобно!
Е, да следваме водача!
- Няма го, ссскъпоценни!
Избягал! Избягал!
Крадец!
Крадец!
Бегинсссс!
Мразим го!
Вечно ще го мразим!
- А Ам-гъл си мислеше, че знам пътя за навън и искаше да ме изпревари,
а аз просто го проследих до изхода!
- А ние трябваше да си пробиваме път през охраната с оръжие!
Как така не те забелязаха?
- Е, ами...
разбойническото изкуство, знаете
е изкуството да бъдеш незабелязан.
Невидим, така да се каже.
- Какво ви казах! Г-н Бегинс има много повече качества отколкото предполагате!
Но, стига толкова! Трябва да побързаме!
Наоколо гъмжи от гоблини!
- О, проклятие - още планини?
- Не, не виждаш ли?
Слънцето залязва на запад, ЗАД планините!
Вече сме от другата страна и ни чака дълъг и труден път!
- Вълци!
- И гоблините идат с тях!
"Петнадесет птички в пет ели си спали,
но огнен дъх перата им погали!
Ах, тези смешни птички са безкрили!
Какво да правим с тези птички мили?
Да ги печем ли, или сготвим в съд
и топли да ги хапнем щом уврат!
Гори дърво, гори и папрат!
Стопявай се изгаряй като факла!
В нощта свещта подхранва радостта,
Хей, хей!
Ще ги печем, ще пържим, ще препичаме -
бради да пламнат, кожа да се пука,
да завонят косите изгорели,
да капе мас и кости почернели
да станат прах, подета
от вятър към небето -
туй чака ви джуджета!
В нощта свещта подхранва радостта, Ха, хей!
Ха, ха-ха, хей! Ха, хоп!"
- Помощ!
- Не мога да се кача по-нагоре!
- Оох, ръцете ми!
- Краката ми! Горките ми крака!
- Какво ще правят с нас? Ще ни пуснат да се пребием?
- Знам ли...
все пак ни носят от доста време без да ни изпуснат!
- Ехей! Великата река!
- Дявол да го вземе!
Отнасят ни към покрайнините на Непрогледната гора!
- О, ще ни хвърлят на тези остри скали, знаех си...
- О, велики Царю на орлите...
... безкрайно сме ти благодарни за навременното избавление.
- Не съм забравил стрелата,
която ме свали преди много години.
Не съм забравил и вълшебника,
който излекува раните ми.
На добър път!
И накъдето и да пътувате,
нека се завърнете благополучно в гнездата си!
- Значи това е Непрогледната гора!
- Ужасно място, доколкото си спомням! И доста опасно!
- Не, не. На тази карта е обозначен безопасен път
Следвайте го неотлъчно и той ще ви преведе през гората.
Не се отклонявайте от пътеката. Ако го сторите, никога не ще се измъкнете от Мраколес.
- Звучиш все едно няма да идваш с нас.
- Не, няма. Имам важна работа на юг.
- О, не! Кажи, че не е вярно!
- Какво ще правим без теб, Гандалф?
- Моля те, не ни изоставяй!
- Не, не. Вече съм закъснял докато си губех времето с вас.
Изпращам г-н Бегинс с вас. Това трябва да е достатъчно.
- Г-н Бегинс?
- Билбо?
Разбойника?
- Мен? Аз не мога да сравнявам с един вълшебник!
- Глупости. Ти си щастливата бройка.
А и скоро ще разбереш, че си много повече отколкото си представяш.
Ти ще ме заместваш. Ще бъдеш моя представител.
Ето ти хартия и молив. Води си дневник за всичко по време на пътешествието.
А аз ще се запозная с него по-късно и ще ти покажа какво си пропуснал.
- Ще се постарая.
- Е, аз ще тръгвам.
До Гандалф: Според инструкциите, които ми даде...
започвам този дневник на нашето пътешествие през Мраколес.
Някой ден ще ми потрябва, като започна да пиша мемоарите си...
... които смятам да назова:
"Дотам и обратно - ваканцията на един хобит".
Дните са ужасни, а нощите невъзможни...
... мъчи ни глад и жажда.
Плодовете, които намираме са оскъдни.
Всичко в тази гора е крайно неприятно.
Един ден решихме някой от нас
да се изкатери на върха на най-високото дърво и да огледа наоколо.
Не можех да им противореча. В договора ми има много неясноти.
Има моменти...
... които могат да променят човек за цял живот.
И изведнъж се замислих, дали някога ще видя моята уютна дупка отново.
Чудя се, дали наистина го искам.
На следващата сутрин се събудих крайно изненадан.
Ще ти дам име!
Ще те нарека - Жилото!
Остатъка на сутринта прекарах в търсене на моите спътници.
И накрая ги намерих в едно толкова мрачно и ужасно място,
ужасно като среднощен мрак, който и слънчевата светлина не може да прогони.
- Ще станат чудесни за ядене,
като повисят ден - два.
- Махай се!
Махай се!
- Бомбур!
- Не можех да оставя моите другари
да станат храна за тези отвратителни паяци. Трябваше да предприема нещо.
- Вече сте свободни! Знам, че сте замаяни от отровата на паяците,
но трябва да ме последвате. Бързо!
- Вижте! На пътеката пред нас!
- Той освободи вечерята ни!
- Сега ще ви хванем отново!
- Ще ви изядем и ще оставим кожите ви да се веят по клоните!
- Дръж го!
- Мисля, че мога да ги задържа! Бягайте към поляната на горските елфи!
- Но как...
- Ще ги жиля! Бягайте!
- Бързо!
- Обградили сме ги в капан. Заобиколете ги!
- Не можете да ни избягате!
"Лениви паяци, грабливи паяци заплитат мрежи да ме уловят че аз съм плячка рядка, хапка сладка първо трябва те да ме съзрат!"
- Проклятие! Какво е това?
- Жили ги, жили, жили!
- Назад! Отстъпление! Не можем да се борим с жилото!
Присъединих се към другарите ми на поляната на горските елфи.
Но когато ги открих, ме очакваше друга изненада.
Горските елфи се бяха завърнали - въоръжени за битка.
Джуджетата, замаяни след срещата с паяците
се предадоха без борба.
Вървяхме цял ден и цяла нощ,
и накрая стигнахме до двореца на горския цар,
който се намираше в източния край на гората.
Бяхме изминали целия този път,
само за да свършим като затворници.
- Защо ни нападнахте джуджета?
- Не сме ви нападали!
Дойдохме да изпросим малко храна. Умираме от глад!
- А какво всъщност търсехте в гората?
- Това си е наша работа.
- Щом е така, добре!
Отведете ги и ги дръжте затворени на сигурно място, докато не решат да кажат истината,
ако ще да чакаме и сто години!
Пуста алчност! Съкровището, което търсехме беше достатъчно за до го разделим с елфите,
така те щяха да са ни съюзници срещу Смог.
Вместо това те ни бяха врагове, а ние - техни затворници!
И въпреки, че бях невидим и можех да се придвижвам наоколо необезпокояван
не можех да отключа килиите.
Трябваше да минат седмици докато открия как да освободя спътниците си.
Под пещерите течеше река
и по нея се извършваха доставките на прекрасни вина от лозята на хората,
живеещи до Дългото езеро.
Веднъж елфите имаха празник, и много бурета бяха набързо изпразнени.
"Търкул, търкул напред -
Към дупката по своя ред!
Летете, хей, пляс, цоп!
Там долу в черния въртоп!"
- О, престани да се оплакваш!
Никога не съм обещавал да ви осигуря първокласно настаняване!
"Отплавайте от този лес безкраен -
навън, където вятър свеж играе,
към пасищата в тучните морави,
на юг, на юг вървете неуморно!"
Бях минал през много премеждия за да видя Планината,
но когато я зърнах, изобщо не ми се понрави!
След няколко часа стигнахме до Езерния град на хората.
Съвсем точно, макар и лишено от въображение име,
защото градът бе построен вътре в самото езеро.
Тук обитаваха наследниците на Дейл,
и въртяха търговия в самото подножие на Самотната планина!
- Аз съм Торин, внук на Трор!
Царя на Планината!
Аз се завърнах!
- Привет на Торин Дъбовия Щит!
- Аз съм Бард стрелецът. Твоето присъствие е чест за нас.
Дядо ти все още живее в нашите песни и легенди.
Ще ви помогнем с каквото можем, и се надяваме на подходяща отплата...
когато дракона Смог бъде убит и царството отново твое.
Нахраниха ни добре, дадоха ни провизии
и след две седмици бяхме готови за последния етап от приключението,
който изглежда щеше да ни доведе до ужасен край.
Ужасна смрад! Никога преди не бях помирисвал дракон!
Всички подземия бяха изпълнени с отвратителните му изпарения.
А докато вътре Смог спеше...
ние прекарвахме дните си в търсене на скритата тайна врата.
Най-после един следобед...
"И тъй Гандалф, докато чакам записвам последните случки в дневника.
Единствената ми компания е една досадна птица, която чупи охлюви на скалите.
"Застани до сивата скала, когато дроздът зачука,
и последния слънчев лъч на есента
ще огрее ключалката."
- О, мили боже!
Събудете се! Събудете се! Предсказанието се сбъдна!
- Гръм да ме удари!
- Ето я!
Торине, използвай ключа преди да е изчезнала отново.
- Е, ето че сме на прага.
- И сега какво?
- Настъпи часът многоуважаваният г-н Бегинс да извърши услугата
заради която го включихме в нашето съдружие.
- Кой, аз ли?
- Трябва да си заслужиш наградата. Имаме договор.
- Мислиш, че аз трябва да вляза пръв?
Вече ви измъкнах от две опасни положения, които не влизаха в уговорката.
Кой друг ще дойде с мен?
Няма ли желаещи?
Разбирам.
- Ами, разбойника си ти...
Слез долу и открадни нещо.
- Много добре, да приключим с това неприятно задължение.
- Успех!
- Благодаря.
Бях започнал да надценявам късмета си.
Е сега вече ще загазиш Билбо Бегинс!
Какъв глупак излязох! За какво ми е драконовото съкровище?
Усещаш ли топлината от огъня на дракона г-н Бегинс?
Още няколко стъпки и ще съзреш
стария дракон Смог...
Все още можеш да се върнеш,
но ако продължиш, ако направиш тези няколко стъпки,
това ще е най-смелата постъпка в живота ти!
Каквото и да се случи, няма значение.
Да, това е твоята
истинска битка г-н Бегинс.
Нима ще отстъпиш сега?
- Е крадецо...
усетих те по миризмата!
Чувам и дишането ти!
Хайде, приближи се!
Вземи си нещичко - както виждаш има в излишък!
- Не, благодаря ти, о, Смог - Великолепни!
Не съм дошъл за подаръци. Дойдох само да видя дали наистина
си така огромен, както в приказките,
защото не им вярвах.
- А сега вярваш ли им?
- Да си призная, песните и приказките, дори и наполовина не казват истината,
о, Смог, най-велики и най-големи от всички дракони.
- Имаш изискани обноски за обикновен крадец...
и лъжец.
Моето име ти е известно,
а аз не си спомням да съм те надушвал преди.
Кой си и откъде идваш, ако мога да попитам?
- Аз идвам изпод Хълма
и пътят ми минаваше ту под хълмове, ту над тях,
а понякога и по въздуха. Аз съм тоз що е невидим!
- На гатанки ли ще играем?
Как е твоето име?
- Аз съм щастливата бройка, секач на паяжини и жилеща мушица.
- Интересни титли.
- Аз удавям приятелите си живи, а после пак ги изваждам живи от водата.
Аз съм гост на орлите, пръстенопритежател, късметоносач, следотърсач...
и буреездач!
- Буреездач, а?
Е, отговора на твоята гатанка е ясен!
Ти си от онези жалки търговчета -
езерните хора!
Ти и твоят град ще платите скъпо и прескъпо за вашето нахалство!
Значи така, езерните хора са хвърлили око на моето съкровище!
- Почакай! Ти не знаеш всичко. Не само златото ни е довело насам.
- Стига с тези гатанки!
Каква друга работа имаш по тези места Езерни човеко?
- Отмъщение!
- Отмъщение?
- Нима не си разбрал, о, Смог, че твоята победа
ти е създала смъртни врагове?
- Отмъщение? Ти? Ха!
Аз съм Смог!
Убивам когото поискам!
Аз съм силен...
Силен...
Силен!
Бронята ми е здрава като десет щита,
зъбите ми са мечове,
ноктите - копия,
ударът на опашката ми
поразява като гръм!
Крилете ми,
са ураган!
А диханието ми
носи смърт!
- Е?
- Е, какво?
- Къде са твоите гатанки сега?
- Много впечатляващо.
Въпреки че,
винаги съм смятал, че драконите
нямат броня отдолу и са уязвими.
Особено в района на гърдите!
- Сведенията ти са стари.
Аз съм брониран отвсякъде.
- Ами, не знам...
- Не знаеш!
Ще ти покажа!
Гледай!
Какво ще кажеш за това, а?
Не си виждал нещо подобно нали?
- Смайващо!
Ненадминато!
Великолепно!
Възхитително!
Направо невероятно!
"Старият му глупак!
Не знае, че от лявата страна на гърдите
има едно местенце - голо като охлюв без черупка."
- Какво е това?
Още гатанки?
- О, не, свърших с гатанките.
Във всеки случай, не бива повече да Ви задържам, Ваше Великолепие.
Съжалявам, че не можахте да ме хванете, но добрите разбойниците се ловят трудно.
- Разбойник?
Разбойник!
Крадец! Жив ще те опека!
- Трябваше да тръгнем с него.
- И да бъдем живи опечени?
- Хей, това е разбойника!
- Три пъти ура за добрия стар Билбо!
- Благодаря, но бих предпочел по практично посрещане...
с други думи...
Загасете ме!
- Сега, сега! Винаги се ще се радваме да помогнем на приятел!
- Не мога да ви изразя благодарностите си.
- О, за нищо! Какво успя да откраднеш?
- Това.
- Какво е това?
- Земетресение!
- В прохода! Това е единственото ни спасение!
- Буреездач!
Крадливи езерни хора!
Сега ще видите моето отмъщение!
- Езерните жители са обречени, освен...
Хей ти! Ти си само един дрозд, и все пак
ти видя Смог и знаеш слабото му място!
Бързай! Към Езерния град! Кажи на Бард стрелеца!
- Този бриз е доста топъл за това време на годината.
- Бард! Какво е това?
- Драконът идва!
- Прекъснете мостовете! На оръжие! На оръжие!
- Дракона! Стария Смог!
- Събудил се е след всичките тези години.
- Дракона идва!
- Готови! Когато прелети над нас...
Стреляйте!
Презаредете!
Махни се глупава птицо!
Ти говориш?
Билбо Бегинс?
Какво е открил?
О, да! Наистина!
Истината казваш стари ми дрозде!
Стрелице! Черна ми стрелице! Досега не си ми изменяла и винаги си се връщала!
Наследих те от баща ми, а той от своя баща.
Ако си изкована в ковачниците на истинския Цар на Планината
полети сега, без да губиш време!
- Сега аз съм Царя!
- Почакай!
- Има само един истински Цар на Планината
и той се казва Торин!
- Да живее Торин!
- Хип, хип ура!
- Достатъчно, достатъчно...
имаме много работа. Трябва да направим опис на съкровището.
И да го опаковаме за пренасяне!
Хайде разбойнико! Част от него е твоя!
- Може и да не е. Какво ще стане ако Смог се върне?
- О, няма го вече цяла седмица! Сигурно е отишъл някъде другаде.
- Богатството съвсем те омая.
Трябва да търсим път за спасение!
И да се уверим със собствените си очи, че дракона не ни дебне от някъде.
- Според тази карта главната порта е някъде в тази посока.
- Последвайте ме!
- Олеле...
- Какво е това?
Като че ли долината е залята с гигантски светулки.
- Това не са светулки, а огньове. Лагерни огньове.
- Глупости. Няма толкова голяма армия.
- Грешиш приятелю. Две армии.
- Бард от Езерния град? Какво каза.
- Две армии!
Смог е мъртъв. Аз го прострелях. Дроздът донесе твоето съобщение.
- Наистина ли? Прекрасни новини, приятелю. Надявах се, че ще успее.
- Моите хора ме направиха цар.
- Цар? Наистина ли? Поздравления!
Няма по достоен от теб. Наистина Не знам как да ти се отблагодаря.
- Градът ни е разрушен и трябва да се построи наново.
Можете да ни благодарите с част от съкровището.
- Но разбира се, разбира се. Има достатъчно за всички.
- Стойте! Съкровището е наше! И принадлежи само на джуджетата!
- Нямаше да е ваше, ако не бях убил Смог.
Малка, но съществена подробност.
- И доведе две армии за да ни го отнемеш?
- Доведох само една армия.
- Другата е моя.
- Ти, който ни хвърли в тъмницата!
- Моят народ е страдал много от дракона през всичките тези години.
Искаме компенсация.
- Никога!
- Защо не? Има достатъчно за всички.
- Въпрос на принципи, на чест.
- Тогава утре ще го отнемем със сила!
Ще се видим призори на бойното поле!
- Виждаш, че ни превъзхождат многократно.
Това е безумие!
- Тишина! Какво разбира един разбойник от тези работи?
- Тъй да бъде, ще се срещнем призори.
- О, боже, каква каша! Направо ще се изприщя от притеснение!
- Тази ризница е изкована от майсторите на моят дядо.
Носи я с чест и ще ти донесе победа!
- По дяволите победата!
Единствената ми надежда е да ме пленят колкото се може по-бързо.
- Това са думи на страхливец.
- Страхливеца, който изкара Смог от бърлогата му?
Страхливеца, който неколкократно то спаси живота?
Страхливеца, който вървеше напред, докато ти се спотайваше зад гърба му?
- Да ни виждаш да се спотайваме?
- Но това е лудост! Четиринадесет срещу 10000...
тръгнали сме на сигурна гибел,
все едно, че отиваме на следобеден чай.
- Един хобит не може да разбере войната.
Това е война! Война!
- Съгледвача е видял нещо!
- О, Велики Царю на Планината!
- Балин, та това е Торин.
- Тишина!
- Да, генерале?
- "Генерал"?
- От северо-изток се приближава друга армия!
Наша армия! Армия от джуджета!
- Братовчед ми Даин от Железните планини?
- Точно той!
- Ха! Сега вече нямат числено превъзходство! Вече и ние имаме армия!
- Битка на три армии?
- На война!
Напред!
- Напред!
- На бой!
- Подли джуджета!
- Крадливи джуджета!
Избийте ги!
- Изколете ги!
- Вземете им главите!
- Избийте хората! Избийте елфите!
Златото е наше!
- Аз пък искам да съм си в Хобитово!
- Кой е този старец?
- Махни се от пътя ни!
- Мърдай, стари глупако!
- Стар глупак ли каза?
- Гандалф!
- Спрете!
Искам да говоря с царете ви!
- Над нас е надвиснала заплаха!
От север се задава армия от гоблини, които идват за съкровището.
- Вижте!
- Яздят вълци!
- Велики царю на елфите, мой приятелю и съюзнико,
трябва да обединим усилията си срещу общата заплаха.
- Но разбира се, благородни ми царю на Планината.
Твоят народ са наши братя!
А моите елфи и всичките им оръжия са на твое разположение!
- Заедно ще победим подлия враг!
- Заедно!
- Торин е прав. Аз изобщо не разбирам войната.
Битката на четирите армии.
Една, две, три... да четири!
- Загубени сме! Гоблините са много по силни!
- Ще пролеем доста от кръвта им преди да е изтекъл този ден!
- Ако това са последните ни минути нека да ги изживеем с достойнство!
- Чакайте! Не всичко е загубено! Гоблините имат много врагове.
- Приближава още една армия!
- Орлите!
Пет армии?
Г-н Билбо Бегинс, това вече е твърде много!
- Бомбур! Ти си ранен!
- Ще оживея. А ти как си?
- Дребна работа. Удариха ме по главата. Бях в безсъзнание няколко часа. Какво се случи?
- Спечелихме.
- И Бомбур ли е мъртъв?
- Колко останаха от тринадесетте?
- Седем.
- А Торин?
- Скоро ще бъдат само шест.
- Ето Торине, доведох го.
- Сбогом, добри ми разбойнико.
Искам да се разделим приятелски...
и да си взема назад горчивите думи, които ти казах при Портата.
- И аз бих взел обратно много думи...
- Значи пак сме...
приятели?
- Торине!
- Тихо!
Ти не си страхливец, приятелю. Съжалявам, че те нарекох така.
- Това няма значение...
- Не, не бях прав.
Ти разбираш войната.
Аз бях този, който не разбираше.
До този момент.
- Прощавай Царю на Планината!
Дете на прекрасния Запад.
Едва сега разбрах,
че ако ценяхме повече...
забавленията, песните и хубавото хапване пред съкровищата от злато...
светът щеше да е по-весел.
Но, тъжен или весел...
аз трябва да го напусна сега.
- Прощавай.
- Прощавай, Торине.
- Само тези две малки чанти със злато ли ще вземеш за себе си?
Твоят дял беше по-голям.
- Понито ми не може да носи повече, а и ще ми стигне за цял живот.
- И все пак ти получи и друга награда.
- Пръстенът? А, да.
- Ще си го запазя за спомен на полицата пред камината.
- И тъй всички предания се сбъднаха.
Смог е мъртъв, а гоблините прогонени надалеч.
Джуджета и елфи живеят в мир...
а хората просперират, множат се и създават своя цивилизация.
- Предания!
- Какво?
- И аз съм имал пръст в това!
- Нали наистина не казваш, че не вярваш в преданията, понеже си участвал в тях?
Нали не мислиш наистина,
че всичките ти приключения и щастливи избавления са само чист късмет?
Просто заради тебе?
Ти си един много добър хобит г-н Бегинс, и аз много те обичам,
но ти си само едно малко същество в един огромен свят.
- И слава богу!
- Да, ще се върнеш у дома,
ще поставиш пръстена на полицата пред камината,
ще напишеш историята си, която си мислиш, че свършва тук...
- Какво имаш предвид: "мислиш, че свършва тук"?
Приключението свърши, нали?
- О, Билбо Бегинс, ако само можеше да разбереш този пръстен...
но един ден членове на твоето семейство, които все още са неродени ще разберат
и тогава ти ще осъзнаеш, че историята не свършва дотук,
а е само началото.
Превод и субтитри: St. Squiffy