Levity (2003) Свали субтитрите
- Мой ред е.
Мамо? Мамо?
Това, което си спомням най-много са човешките гласове.
Нещо като подухване на вятър.
И смях.
Все едно всички бяха заети с нещо.
Като чели нещо имаше значение.
Знам какво направих.
И не искам прошка, от теб, или от когото и да било.
Не го заслужавам, и, мойте уважения, щастлив съм тук.
- Щастлив?
- Е, мисля, че всичко е наред.
Мисля, че тук съм си на мястото.
Намирам го за интересно, че мислиш, че си решил, че...
...тук ти е мястото.
Сега, след като си прекарал 21 години и шест месеца в Атбъро.
А преди това 1 година и 5 месеца в юношеското училище в Уентуърт.
Да, сър, точно така, и очаквам да остана тук като осъден.
Боя се,че нямаш никакъв избор.
Управата е осведомена за твойте документи тук...
...и е готова да намали наказанието ти от доживотна на ременна служба.
Има такива, които чувстват, че тук поздравленията са в реда на нещата.
Е, поздравления.
Ти си свободен човек.
Съжалявам.
Мамка му. Хей, хей ти. Да, ти. Чакай малко.
Уентуърт. Ти беше в Уентуърт, нали?
- Преди време.
- Да.
По дяволите,бе човек, кво става, брато? Мислех, че си се махнал за добро.
Да. Е, те... Мисля, че го оправиха.
Съжалявам, човече, но ти забравих името.
- Как се казваш?
- Джордан.
Джордан! Да, да, да. Браян, нали?
- Мавуел.
- О, Мануел, да, бе.
Мануел Джордан. Да, да.
- Меки Уитакър.
- Помня те.
Как си, бе, човек?
Не мислех, че някой ще те види отново, бе, човек.
- Майната му.
- Е...
Е, както и да е. Хей, добре дошъл отново.
- Благодаря.
- Добре, човек.
- Добре.
- Уентуърт.
- Добре. Ще се видим.
- Да, добре, пич.
Благодяря. Да.
Да, бяхме заедно в Уентуърт. Аз и той.
Бяхме деца.
Прочетох една книга, която е написана през 11-ти век.
Човекът казва, че има 5 стъпки за удовлетворение.
Първата включва признаване на това, което си направил.
Втората включва угризението на съвестта.
Третата - да се разбирашсъс съседа си.
Например, ако откраднеш кокошката му, да му занесеш друга.
Само тогава ще можеш да достигнеш до четвъртата стъпка...
... която е да се погаждаш с Господ.
Но това няма да стане, докато не стигнеш до 5-та стъпка, която е да получиш избавление.
Това ще стане, ако си на същото място, в същата ситуация.
Така ще стане, и ще направиш нещо различно.
Само аз мога да върна Абнър Исъли все едно той е откраднотата кокошка.
Естествено, ти си се уверил в това преди 23 години.
Не вярвам в някакъв Господ, който ще разтвори обятията си за мен...
... но дори и да вярвах.
Идват стъпки три и четири.
А колкото до петата стъпка...
... времето показва, че никога не се озоваваме на едно и също място два пъти...
... независимо колко искаме това да стане.
Ето защо, аз знам, че никога няма да получа избавление.
Мануел.
Мануел.
- Мануел!
- Мануел!
- Хей!
- Мануел!
- Хей!
- Мануел!
Хей, човече. Меки Уитакър, човече. Как си?
Помниш ли Ърл Уитмор? Той те познава от Атбъро.
- Да.
- Аз, Уитмор и Дюки...
...пътувахме за Кларидж. Трябваше ми партньор да тича с Дюки...
...защото е много дебел. Все едно тичаш с канапе, нали разбираш?
- Не искам да имам нищо общо с това.
- Това е магазин за алкохол.
Работят само с пари в брой. Смяната на пича свършва след 20 минути.
- Не ме интересува
- Но ти си идеален за това.
Освежи се.
Това са по 8, 900 долара на човек. Разбираш ли какво ти казвам?
Не ставам за това. Не искам да имам нищо общо с това.
Виж. Трябва. Сега си сред хората.
- Не искам да имам нищо общо с това.
- Добре.
Сега си те спомних. Да, да. Ти си оня задник...
...ревливото копеле от Уентуърт.
Да, сега си спомням кой си. И Ърл ми разказа за теб в Атбъро.
Той каза, че никога не си се съпротивлявал. Той каза, че си добър партньор...
...защото си готов да умреш отколкото да изпортиш.
- Можеш да го направиш. Слушай.
- Нямам проблем с теб.
- Пусни ме.
- Дойде в моя квартал...
Остави ме на мира. Защо не си гледаш работата.
Да ти го начукам!
Кажи си предсмъртното желание, човече?
Какъв ти е проблема?
Хей, аз ти спасих живота, бе, човек!
Можех да ти прережа шибаното гърло!
Еби си майката!
Ако си покажеш лицето отново тук, си мъртъв, копеле!
Къде отиваш?
- Става ли? Да.
- Майната ти.
Къде отиваш?
- О, по дяволите.
- Да се махаме оттук.
- Хайде, да тръгваме!
- Какво по...? Остави го.
- Франк.
- Хайде, остави го!
Какво правиш? Какво правиш?
- Ало?
- Къде, по дяволите ,беше?
- Съжалявам?
- Сделката си е сделка.
Имахме споразумение, нали? Чакай малко.
Не трябва да плащаш паркинга, но, трябва да стоиш тук, защото такива са правилата.
- Не, бе човек. Не искам да го правя.
- Добре, добре. Настанявай се...
Къде е Дуейн?
Това е телефон.
Обърни се. Тези апартаменти там, зад теб...
... Оливия Мей Проджектс. Никой не се обажда на Дуейн?
Никой, никъде.
Да, добре. Добре, благодаря.
Кой е?
- Ей, ти?
- Да.
Добре, нека те попитам нещо.
- Накъде си тръгнал?
- Не съм сигурен.
Хей! Хеи ти!
- Ти ли си Мануел Джордан?
- Да.
Аз съм Майлс Евънс.
Знаеш правилата. Вкарай го вътре. Сега. Давай.
Ти си с мен. Сделката си е сделка, нали?
Искат да използват паркинга ми, знаят мястото.
Паркирай тук. В замяна, ще останеш 15 минути тук.
Не го слушай, да не ти пука.
- Само седни.
- Чуй това?
Аз. Твърде ниска цена да платя, за да опазя колата на тати...
...в големия, лош квартал, нали? Вътре, вътре. Хайде, хайде.
Скоро ще стигнеш до нощния си клуб Тук.
Тук! Без майтап. Петнайсет минути, никакви възражения.
Ще говорим за заплащането, когато нещата поотихнат.
Добре, всички, връщаме се по плана.
Извинете. Той ми даде това табло и...
- Тук ли работиш?
- Търся ключовете.
- Да.
- Казвам се Секор Агилар.
Аз съм Мануел Джордан. И оня ми даде това табло и...
Дуейн е много, много лош.
- Не познавам Дуейн.
- Секор Майлс е луд.
И както и да е, оня ми даде това табло.
Мисля, че застанах някъде тук.
Ако паркират тук, трябва да подпишат това.
Хей, Секор! Хайде. И какво дърдори стареца за довечера?
Нямам ни най-малка представа.
По-лошо е от проклетото неделно училище. Ето, момче.
Добре, приятел.
Играеш като риба на сухо. Но какъв е този танц?
Танцът на Давид. Давид е вторият Самуил.
Глава 6, стих 14:
И Давид танцуваше преди Господ с цялата негова мощ и сила.
"Цялата негова мощ." Уау.
Хей. О, ти си новото момче на Бог. Здрасти, ново боже момче.
- Ето, искаш ли малко?
- Не, благодаря.
О, момчето наГоспод е добро момче. Къде е Дуейн?
- Не познавам Дуейн.
- Мисля,че Дуейн гори в ада.
Някой може да те чуе, че се смееш.
Казват, че дървото, от което Бог е казал на Адам и Ева да не ядат...
...е било дървото на познанието.
С други думи, някои неща не трябва да се знаят.
Но те са яли. И ти спомняш ли си какво се е случило след това?
Адам и Ева видели, че са голи и взели смокиневи листа...
...и се опитали да се скрият един от друг и от Господ.
Сега, ти мислиш, че Господ не знае къде си?
Знае, физически?
Но Господ иска да знае, къде си с твойте грехове?
В твоето признаване на греховете ти.
Сега, Той знае отговора.
Той знае отговора, защото...
...хей, той е Господ.
И Господ знае, че и ти също знаеш отговора.
- И ти.
- Да вървим.
- Нали? О, да.
- О, да.
О, да.
О, да.
Ти знаеш точно, точно къде...
Деца. Деца.
Деца. Деца.
Елате с мен.
Клубът работи четири нощи в седмицата. Ще ми трябвате от полунощ до около 6 часа.
Или докато последните агънча изпълзят на слънчева светлина.
Колкото до плащането, имам стая по 100 долара на месец,...
...който можеш да си изработиш и да не плащаш, ако помагаш в почистването.
Какво те кара да мислиш, че ми трябва стая?
Господ ми каза.
Носиш проклетия куфар, бе, човек.
Мислиш ли, че Господ си говори с мен?
Ние може би спорим, Но Той не участва.
Това е добре. Ще го видя някой ден.
Когато това стане...
...ще му скъсам свещенния задник.
- Защо си тук?
- Ти ме извика.
Извиках Дуейн. Искам да кажа, защо си тук, в този град?
- Не знам.
- Отмъщение?
- Не.
- Извинение?
Знам, че си нещо като свещенник...
...но там, където бях...
- Затвора.
Е, очевидно не си бил на турне с Айс Капейдс.
Това е шоу.
Айс...
- Няма значение.
- Говорил съм със свещенници.
Говорил съм с монахини, и съм прочел някои неща.
Само че... не знам. Мойте уважения, но не ми пука.
Така че, ако трябва да повярвам в нещо, за да получа купа супа...
...няма... Не е в моя стил.
Не искам да вярваш. Искам да се измиеш.
Секор Агилар ще ти покаже помощите. Ето ключовете.
Стой докато мине и последната кола. Аз си лягам.
Трябва да направя супа за сто човека за три часа.
Знаеш ли, можеш да извадиш късмет.
Господ може да реши да те награди
Няма да има значение така или иначе.
Не знаеш за какво, по дяволите, говориш, нали?
Защо се страхуваш от Господ, след като дори не вярваш в него?
О, знам, изглежда, че хората правят само простотии...
...,за да се чувстват добре с всичкат тази болка, алчност...
...,насилие, страдание, смърт.
Глад, фанатизъм, плиткоумие, репресии, депресии, тирания.
Да продължавам ли да говоря? Мога да продължа вечно да говоря за тия неща.
- Не, разбрах ти гледната точка.
- Смисълът е:
Аз вярвам в лъжата.
Никога не подценявай силата й.
Сега, колкото до мен, е...
...и аз лъжа.
Скоро ще се видим.
- Здрасти.
- Здрасти.
- Как си?
- Добре.
Всяка нощ едно и също. Музика, нещо за пушене.
Не знам.
Но никой не влиза в неговата стая.
Боже.
О, човече.
Пич, искам вафла.
Хей, кажи на Пол, че малко ще закъснея.
- Ключовете ви, госпожице.
- Ами, аз бях на работа цяла нощ.
Работих усилено, и всъщност много ми се насъбра.
Ако искаш, мога да се, погрижа за последния.
- Моята работа. Никакви ключове.
- Добре.
Извинете. Вие сте в къщата на общността, нали?
Да.
- Значи ти си новия,а?
- Да.
Какво става с тоя човек? Свещенника?
О, нямам никаква идея.
Съжалявам, че трябва да се сблъскаш с това, брато. Обикновенно по това време е будна.
Трябва да се махна оттук. Не мога да я чакам цял ден?
Тези богати деца, човече, те идват от покрайнините.
Не знам защо се притесняват, след като през повечето време са в несъзнание.
Тръгваме. София Мелингър, ул."Айви Гроув Тесъс" №55.
Много нощи са като тази. Една нощ, бърза помощ.
Тя е много лошо момиче.
Хайде. Излизай.
Добре, добре.
Ето.
- Прибирай се вкъщи.
- Да, да.
- Сигурен ли си, че ние не...?
- Прибрай се и си лягай.
Да.
Хей. Знаеш ли кой живее тук?
Клер Мелингър. Нали знаеш, певицата.
Направих тази песен преди време.
Тя не е толкова добра, колкото аз.
Добре. Добре. Добре.
- Скачаща топка!
- Скачаща топка?
- Той ме намери!
- Говори по-тихо, Дон.
Голям тъпанар си!
Садики, намерих те. Притискам и Тай.
И имам цял отбор от Т-та.
- Скачаща топка!
- Скочи за топката.
Вземи топката.
Вземи топката, човече. Вземи топката.
Много ти благодаря.
Мога да ти помогна за чантите.
Извинете. Мога да ви помогна да внесете чантите, ако ми позволите.
- Искате да ми носите багажа?
- Да, мадам.
- Познавам ли ви?
- Не, мадам.
- Тогава защо искаш да ми носиш багажа?
- Просто искам да помогна.
- Искаш да помогнеш?
- Да, мадам.
Не те познавам?
Никога не сме говорили, не.
Е, и какво, ти ме преследваш?
Почувствах, че някой ме следи. Ти ли беше?
- Да, мадам.
- По-добре е да не го правиш.
- Но все пак, благодаря.
- Аз просто искам да помогна, това е всичко.
- Аз ще...
- Извинете.
Хей! Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?
Докарай си мръсния задник отново в опашката.
Мануел?
Ей! Мануел.
ела тук. Бъди полезен.
Трябва да взема още супа.
Дай им един черпак, и едно парче хляб.
Господ е моят водач, аз не искам.
Така, колко от вас мислят, че ...
... Господ е водачът ви в живота, и отговаря на молитвите ви?
За нещо да сте помолили? Колко? Сядай, Чарли. Още не съм свършил.
Йо, чомече, това е гадно.
- Нашият нов съсед.
- Глупаците нямат права.
- Нашият магазин за алкохол
- Къде ще играем, бе, човек?
Не знам на кого съм по-ядосан, на хората, които го продават, или на тези, които го пият.
А ти? Какво ще кажеш за това, дето излиза от прозореца ти нощем?
- Помага ми да забравя.
- Да забравиш какво?
Мамка му, знаеш ли, че не си спомням. Виждаж ли? Има ефект.
Айде, бе. Ти мина през него.
Понякога, трябва да нарушиш закона малко...
...за да пологнеш на доброто да възтържествува.
Ще се наслаждаваш ли на тая салата или ще ми помогнеш да вляза?
Трябва да се запиташ нещо.
Танцуваш ли към нещо или далеч от нещо?
С други думи, за удоволствие ли танцуваш или за радост?
Ако танцуваш за удоволствие не мога да ти помогна.
Но ако танцуваш за радост...
...тогава трябва да си извадиш главата от задника и да се огледаш...
...в останалата част от света и хората в него.
Защото, ако искаш да си помогнеш...
...се опитай да помогнеш на някой друг.
- Тя ли е най-голямата?
- Да, това е Мария.
- На колко години е?
- Моля?
- На колко години е?
- На 27.
Миришеш хубаво. А ти миришеш на индийско лайно.
Миришеш на сос. Истината ти казвам!
- Ти миришеш на...
- Г-це, ключовете ви.
Хей! Божието момче.
- Това е Дик, а това е Дуейн.
- Здрасти.
- Забрави ключовете ни.
- Дуейн ще ги наглежда.
Той е много отговорен.
Пак ти.
- Не исках да те изплаша.
- Преследваш ли ме?
- Не, мадам. Чакам те.
- Така е по-добре.
- Не исках да стане така.
- Знам какво искаше да кажеш.
Честно казано, нямах никакви намерения да ви наранявам.
- Може ли да поговорим?
- Разговор?
Да, мадам. Купих ви това.
Сега, как ще мога да нося и роза?
Може би, ако ви помогна с багажа, ще може да носите розата.
Благодаря отново, и благодаря за розата.
Няма защо.
Правите ме нервен.
О, извинявай. Ако предпочиташ, мога да ти дам тези две торби...
...и ще наглеждам другте докато се върнеш.
- Трябва да говоря с вас официално.
- Моля?
Шегувам се.
Е, аз ще съм тук.
Добре.
Добре.
Взимай ги една по една, а аз ще чакам тук. Много са тежки.
Да, добре. Е, хайде.
- Хайде?
- Хайде, ако идваш.
ами, да, мадам.
- Имаш голямо семейство?
- Не. Това е за хората, за които готвя.
Готвя за семействата от Източната страна. Чистя, и въобще всичко, от което се нуждаят.
Аз съм пазач на сиропиталището в града.
- Това ли искаше да ми кажеш?
- Моля?
Ти каза, че искаш да поговорим.
О, не. Да, така беше.
Виж, търся с работа.
Брат ми...
Той е история.
- Съжалявам.
- Зная. Всички са.
- Кой е този?
- Помага за хранителните стоки.
- Изглежда, че всички са вътре.
- Абнър, добре съм. Той е добър човек.
Както и да е, мамо.
Той просто се защитава.
- Каза, че се казва Абнър?
- Да.
Забравих нещо.
О, по-добре, шапката.
Той е тоя дето се ядоса.
- Изглеждаш добре.
- О, не ме познаваш.
Изгубих нишката. Проведохме ли нашия разговор или не?
Не съвсем.
Не беше ли този разговор за това, да ме поканиш на среща? Защото, ще бъда честна.
През годините снижих стандартите.
Никой не те е обвинил, че имаш остро чувство за хумор, нали?
- Мен?
- Да.
Да.
Не, не ме описват като смешен тип.
Но ще бъда страхотен, ако излезнем и хапнем нещо...
...ако нямаш нищо против. Би било хубаво, и ние, бхме могли да разговаряме.
- Както сега.
- Да.
- Но, може би...
- По-бързо.
- Добре. Ще опитам.
- Е, знаеш къде живея.
Следващият път като дойдеш, ще те наема да пренесеш мебелите, или да поправиш ключалките.
- Става.
- Както и да е, благодаря за розата.
- Няма защо.
- Може би, ще се видим пак.
Да, мадам. Би било чудесно.
- Е, може би...
- Чао.
...ще го направим.
Какво правиш? Ще съсипеш проклетото нещо?
Моля?
Ти си най-странното, неблагодарно копеле, което съм виждал.
Изглежда, че това ми е целта в живота.
Е, вкарай си противната голяма, бетонна глава.
- Имам нужда от нещо.
- Добре.
Едно добро нещо, което съм извършил през живота си.
Правя дарение на окръга тази къща е причината.
Баскитболното игрище, децата от квартала го заеха.
Но децата не са градоустройствени експерти.
Те получават малка територия, и после ги хващат.
Обещах на окръга, че ще ги наблюдавам след училище, ако някой отиде там.
И сега децата трябва да се отплатят на строителната компания някак си.
- Е, какво точно ние...?
- Какво искам от теб?
Мислех си, че може би ние, и , по-точно, ти...
...можеш да дадеш идея какво да правят след училище.
Къде ще бъдеш?
Трябва да прекарам няколко следобеди в някои други градове.
Замествай ме. Няма да ме има за малко.
Не мисля, че ще знам какво да правя.
Гавори. Забавлявай ги.
Ти си бил дете по-скоро, отколкото аз.
- Не знам.
- Е, виж какво.
- Ти вече си обвързан?
- Три часа.
Мисля, че всички сте тук защото...
...някой си мисли, че има някакво влияние.
Аз, аз не знам. Ще трябва да видим това.
Преди да дойда тук, написах някой неща.
Няколко неща, които ми се искаше, някой да ми ги беше казал, когато бях на вашата възраст.
Сега, като погледна...
...тук няма нищо, което да е останало тук...
...Наистина. И...
Може би, ще трябва да ви задам няколко въпроса, като започнем от този.
- Кой си ти, например?
- Кой си ти?
- Моля?
- Попитах, кой си ти?
Добре. Казвам се Мануел Джордан.
Защо ти казаха, че идваш днес?
Беше или заради това или защото ходихме в гората и правихме простотии с дърветата.
Добре. С дървета.
Ами т? Ти, със...
...тези неща на главата. Как се казваш?
- Какво е това?
- Нищо няма да ти каже.
- Говоря на младежа.
- Аз не съм млад.
На колко си, на 12 или 14? Млад си, повярвай ми.
- Достатъчно голям, за да знам, че е шега.
- Всичко е шега.
- Не ви ли казах, че всичко е било шега?
- Добре.
Колко от вас имат време?
Някой от вас имат нещо общо с мен.
Прекарах 21 години в затвор с максимална сигурност.
Година и половина в изправително училще.
- Брат му застреля четирима.
- Има смъртна присъда.
Шестима от хората в блока ми са били простреляни. Плюс стара дама и кучето й.
- Знам го това куче.
- Какво куче?
- Малкият Чарли.
- Питбулът? Застрелян?
- Това куче почти не отхапа половината ми цадник.
- Малкият Чарли!
Значи е било застреляно куче и още шест човека.
- На някой да му е кофти за това?
- На мен.
Предпочитам да бях в гората и да правя простотии с дърветата.
Хей, бейби!
Готина е! Виж я! Погледни каква походка!
- Можем ли да ти помогнем?
- Дойдох за ключовете си.
Най-накрая някаква сладурана!
Нали знаеш какво казват, ти си това, което ядеш.
После се върни. Ще ти дам един голям, дълъг кур!
- Ей.
- Не знам дали ще стане.
Не искам да взимам задълженията на майка ти.
Големи приказки.
Какво носиш? Това са малки прказки.
- Достатъчно.
- Искаш ли да разбереш?
Съжалявам, вече бях готов тази сутрин.
- Здрасти.
- Е, какво искаш?
Ключовете от колата. Оставих ги при Дуейн.
- При Дуейн?
- Снощи.
Остави ги при мен.
Не, мисля, че ги оставих при Дуейн.
Ало? Г-н Хепити Хий Хоу Флипити Флоп!
Г-н Усмихната тиквена глава.
Среща ли сме се само три пъти, и ти казах, аз не съм Дуейн.
- Добре.
- Разбрано?
Сигурно не си спомняш как се отрови.
Който умря и те направи папа?
Ти си млад човек. Имаш кураж и всичко, което си поискаш.
Вместо това си губиш времето. Нали знаеш това?
Това е всичко, което си - губене на време.
- Кой, по дяволите, си ти за ми казваш...?
- Ей! Ела тук! Ела тук!
Престани! Престани!
Защо ми се присмиваш?
- Защо ми се присмиваш?
- Нервен съм. Моля те.
Извинявай. Моля. Наистина съм нервен.
Моля.
Хубаво местенце.
Не е точно имението на върха на Айви Груув.
Заведох те у дома.
Миналата седмца?
Не си спомняш.
Това е трогателно.
- Хубаво място.
- О, да.
Има ли някой тук?
- Ей.
- Добър ден.
Мога ли да направя нещо за вас, момчета?
Да, ние сме от ФБР. Аз съм агент Колиър. Това е агент Прос.
Искаме да ви зададем няколко въпроса.
- Тук ли живеете?
- Да.
- Някой друг живее ли тук?
- Не.
Ами, има един пастор, който живее горе, но не тук долу.
- Имате ли лична карта?
- Да.
Това е бланка от затвора, че съм освободен. Излязох от Атбъроу.
- Така ли?
- Познавате ли някой си Джон Гоуен?
Имаше един на има Дуейн, той е работил тук преди да дойда...
...но никога не съм го виждал как изглежда.
- Значи си добро момче?
- Да, сър.
Да, държи се много добре.
Джони Гоуен.
- Изглежда добър човек.
- О?
Лицето му беше по-слабо. Имаше по-къса коса.
Кога за последен път видя г-н Гоуен?
- Преди 6 месеца. Може би година.
- Чул ли си нещо за него?
Иска ми се да бях. Много вярвах в това момче.
- Благодаря ви за вниманието, господа.
- Да.
Приятен ден.
Има ли значение какво е направил? Миналото си е минало.
Но този тип Гоуен е престъпник.
Престъплението е направено. Няма връщане назад.
Каква е ползата да вкарват човек в затвора?
- Той трябва да си плати.
- Обществото плаща.
Те си плащат като губят другите добри хора наоколо.
Той не беше добър човек.
-Е, на може ли да стане добър?
- Как?
Как някой става добър, Мануел?
Мисля, че си прекарал 20 и нещо години в мислене.
Ти беше прав?
- За Джон Гоуен?
- Да.
Нека само кажем, че е побягнал малко по-бързо отколкото е трябвало.
Виж, или ще стоиш тук, или ще вземеш ножа и ще помагаш.
Заповядай. Благодаря.
Мадам, знам, че е много трудно, но трябва да се успокоите.
Трябва да се успокоя?
Трябва да ме заведете при сина ми.
Сега!
Абнър е застрелян.
Сигурен ли си?
Наистина трябва да си сигурен, човече. Разбираш ли? Точно тук, точно сега, трябва да знаеш.
О, бе, човек.
Добре. Пак ще ти се обадя. Да, дай ми един час.
Беше Джени Тъкър.
Той ще си плати за това.
- Грешката е моя.
- Някой виждал ли е божието момче?
- Кой?
- Съжалявам.
- Направи това отново.
- Трябваше да си тук.
- Направи това отново?
- Сега, това е добре.
Той ще се оправи, не бих се притеснявал.
Хей, г-це Изъли.
Ние знаем кой го направи. Беше Джени Тъкър.
- Е?
- Ами, ние ще оправим нещата.
Вие още сте тук.
Хайде.
Това е хубавото на раните от куршуми, г-ц Айсли.
Първо, казвам се Изъли. Фамилията ми е Изъли.
"Те са стеримни." А той не се смее.
"Така, че ние живеем в това.
Той може да махне няколко метални детектора, но това е малка цена, която трябва да плати."
Ниска цена.
Синът ми има куршум в белия дроб. А ти не си пипнал макароните.
Не ми се яде.
А най-лошото е, че се гордее с това.
За него е като игра.
Виж, това са приятелите му.
Неговите приятели.
Трябваше да направя нещата по друг начин.
- Просто се опитвах да се справя.
- Да се спарвиш с какво?
С живота.
Е, виж сега.
Седя в кафенето на болницата с някой, чието име не знам.
Да, извинете По-добре да вървя.
Кой те изпрати?
Аз не съм този, за когото ме мислите.
Не ми пука.
Виж, всъщност...
...закъснявам за нещо, което трябваше да правя в момента.
Има цветя и всичко останало.
Е,...
...пази се.
- Какво, по дяволите, беше това?
- Извинявай.
Не можеш да се усмихваш, когато гоправиш. Трябва да си стоик като, "Съжалявам."
"Съжалявам." Какво ще кажеш за това?
Трябва да си разрошиш малко косата. Тя вече е разрошена.
Съжалявам, че закъснях.
- Толкова сте смешни.
- Чуй ме.
- Сериозен съм. Мислиш, че е смешно ли?
- You gotta lighten up a little bit.
- Какво си мислиш, че правиш?
- Прекарвам си добре, смея се.
- Това място не е за забавление.
- Е, прости ми.
Ти закъсня, а ние се мотаехме, чакайки те чакайки те.
Какво е това? Леденият ти поглед, който си научил в затвора?
Какво?
Тука ли си? Ало? Ало, луд човек.
- Убих човек.
- Защо не се махнеш оттук.
- Чух за лекцията ти.
- Казах ти да се махнеш на време.
- Исках да ти благодаря.
- Да ми благодариш?
Че ме изпрати до вкъщи.
The other day.
- Защо си причиняваш това?
- Кое?
- Там, в това място през ноща.
- Това са просто танци.
Опитваш да се самоубиеш ли?
Гладен ли си?
- За какво говориш?
- Ще ти приготвя нещо за хапване.
- Ще ти приготвя пържени ябълки.
- Ами, не знам какво е това...
...но не мисля.
- Защо не?
Не ми обръщаш внимание. Не се разбираме с теб.
Е, и?
Моля?
- От къде си?
- Писин.
- Къде се намира?
- Това е малък град в Илинойс.
Родителите ти там ли са?
Майка ти каква е, някаква певица?
Беше. Банкерът ни позволи да останем тук...
...само, защото е харесвал музиката й в колежа.
О, тук.
Харесва ли ти? Наричаме я "Ранна американска възбрана."
На корицата на Архитектурен дайджест е.
- София?
- Заета съм!
София?
Можехме да имаме и сляп иконом. Нямам значение.
Винаги може да я намери, and there's no furniture to trip on.
Къде си?
There's an ex-con coming up to kill you!
Какво?
София!
- Къде ми е жълтата кърпа?
- В пералнята.
- Какво?
- Изпрах я с другите.
Какво?
Хубаво е да отглеждаш 42 годишно дете, нали?
София?
Изглежда на 60?
Кажи и. Това ще я накара да се почувства по-добре.
готвиш ли?
Все едно да живееш с някой като в "Котки".
Мюзикълът ли? "Котки"? Мюзикъл от осемдесетте.
'80-те бяха десетилетие...
Гладен съм.
Между другото, ако решиш, че не можеш да успееш в свободно общество...
...и усетиш, че отново ти се иска да убиваш...
- Какво правиш?
- Пържени ябълки.
- Искам кетчуп.
- Зная.
Образи.
Какво искаш да кажеш?
Най-вече помня образи.
Като снимки.
Бяхме тримата.
Рипъл и Раундабаут.
Раундабаут? Райтъс?
Аз бях Райтъс.
Да го направм.
Добре ли си, Райтъс?
Помня лицето му.
Защо правеше това?
Мисля...
Мануел?
- Мисля, че бях ядосан.
- Мануел.
Да. Помня лицето му.
Той се обърна и...
Дай му проклетите пари! Направи го!
Той ме гледаше.
Гледаше ме странно.
Прави каквото ти каже! Спри да го гледаш!
- Дай му проклетите пари, веднага!
- Какво правиш?
Помня лицето му.
Той продължаваше да ме гледа.
И аз...
...го гледах.
И той ме погледна толкова странно.
Какво правиш?
Той ме погледна все едно знаеше нещо, което аз не знаех.
Направих го.
Чувствах се, сякаш нещо преминава през мен.
Не разбирам.
Мамка му!
- Райтъс.
- О, мамка му.
Трябва да се махаме оттук.
- Хайде! Зарежи го?
- Да тръгваме, бе, човек!
Мануел?
Изглеждаше, все едно са минали...
... само няколко секунди...
...и завинаги.
Това е...
...ужасно.
Хей. Спяща красавице?
Търсят те.
Някоя си Адел.
- Тя е на телефона?
- Преди малко.
Искаше да знае, дали си свободен утре.
Казах й, че си свободен до полунощ. Тогава хуя ти се превръща в тиква.
Търсеше пазача.
Все едно, че не знаеше името ти.
Извинявай, но бях сънен, и...
Така че й казах, че се казваш Дуейн.
Предположих, че си имаш причини, че не си й казал името си.
Тази Адел...
...случайно да не е Адел Изъли?
Ей, човече, ти си ми наемател. Мислиш, че не си готвя домашните ли?
Виж, Джак, не ме интересува какво правиш.
Искам да кажа, понякога ми се иска да не меше правил някой неща.
- Не.
- Казах , "иска ми се," не "направи."
Добре. Не исках да откровеннича.
Клубът отваря след 45 минути.
Трябва да си там, или да започвам да се обаждам от телефонната будка?
Мануел, сторенот е сторено.
Искам отговор.
- Ще бъда там.
- Хубаво, защото аз няма да бъда.
Имам леля.
Умира от туберколоза. Трябва да бъда с нея...
...да уредя погребението. Няма да е за дълго.
Ти ще си отговорен, докато се върна.
Майлс?
Ще се справиш.
Не се тревожи.
Ти не си Джон Гоуен.
Отидох на срещата снощи. Никога не се бяхме виждали...
Отидох на срещата снощи. Никога не се бяхме виждали...
...но не започна като сляпа среща.
Точно когато момичето ме видя, се опули.
Беше истинска принцеса. Тя...
Опитах се да пия шампанско то пантофката й...
...но почти не се задавих на от миризмата.
Изглеждаше като гъста мъгла.
Благодаря.
Все едно не можах дори да...
...си представя човек с истинско лице, което би направило такова нещо.
Чух, че са го биели в Атбъроу.
Казаха, че е щял да умре.
Може би е щял, ако е имало някаква справедливост.
- Мислиш ли, че има?
- За престъпници.
Не и за нас. Освен, ако има господ и...
Е...
Всички облози отпадат.
- Мислиш ли, че има Господ?
- Не, слава Богу.
Защото съм правил лоши неща.
Но внаги съм си мислел, че ако доведа добро дете на този свят...
Но не виждам как ще го направя.
Не знам какво да правя.
Абнър излиза от болницата утре.
Няма да ме послуша.
И няма истински хора, които да го подкрепят.
Където и да е.
И остават само приятелите му, а те са...
Е, ти ги видя.
Но ако ме молиш да говоря с него, не знам дали ще мога.
Е, те са планирали нещо...
...за момчето, което го застреля.
Мисля, че не съм човекът, когото трябва да питаш.
Дуейн.
Не знам къде да завия.
Добре.
Не знам защо Господ ме е създал такъв.
Или какъвто изглеждам.
Със сигурност, не съм горд от това, което съм.
Всимки сме способни на нещо. Сега го знам.
Аз? Можех да бъда всичко.
Фермер, бизнесмен.
Само още един от многото.
За какво мислиш?
Не знам.
Притегляне.
Ами...
...няма да продължи дълго.
Знам какво си мислиш, че чувстваш.
Не е така.
Мислиш си, че след това ще направиш света по-добър?
Мислиш ли, че ще те направи по-добър?
Нося неговия куршум.
Не отговори на въпроса ми.
Знам, че си приятел на майка ми, но каквото е правилно, е правилно.
- Според кой?
- За какво говориш?
За какво, по дяволите, говориш?
Можеш да го спасиш.
Да не си глух?
Той ме застреля. Той ме иска мъртъв.
Ако аз не го хвана, той ще ме хване.
- Ами майка ти?
- Виж, това няма нищо общо с нея.
- Добре, имам плановете.
- Абнър? Може ли да те питам нещо?
На кого си кръстен?
На умрелият ми чичо. Какъв ти е проблема?
Пазнавах чичо ти.
- Глупости.
- Наистина.
- Да, защо се захвана с това?
- Зажото ме е грижа за майка ти...
...а нея я е грижа за теб.
Да, а ти се грижиш за себе си. И ти си като всички останали.
Не знам.
- Хайде.
- Хайде, момче.
Какво? Да вървим!
Ей, ей, Абнър, успокой се. Ченгетата, брато.
Да се махаме оттук. Хайде.
- Ей.
- "Ей"? Какво искаш да кажеш с това "ей"?
- Какво стана?
- Нищо. Извади късмет.
- Кой?
- Джени Тъкър.
Той чу, че идвам. Изпари се.
Как така?
Избяга. Чу, че идвам и се изпари.
- Какво говориш?
- Какво...?
Застани тук и говори. Кажи ми за какво говориш.
- Не! Добре съм! Всичко свърши!
- Не ти вярвам.
- Мамо, всичко свърши.
- СТояхме тук...
Нищо не се случи. Той избяга. Видя ме, че идвам и си тръгна.
Той и всичките му приятели. Пича напусна града. Свърши се.
Какво искаш да кажеш, "пича напусна града"?
Какво е това? "Този див, див запад"?
Абнър! Влез и говори!
Мамо, нали ти казах, че всичко свърши.
Не е голяма работа. Г-н Роджърс, той може да си ходи.
Нищо не се случи. Ясно?
Ето. Всичко свърши.
Добре? Може да се забавя.
Не ме интересува дори и да искаш да танцуваш.
Всичко е наред. Става ли? Ще се видим по-късно.
Съжалявам.
- Сложно е .
- О, без майтап.
О, Боже.
Виж...
Боже.
- Не съм този, за който ме мислиш .
- Нито пък аз.
- Не, ти не разбираш.
- Ти не ме познаваш.
Иска ми се да не беше казвал това.
Какво гледаш?
Дуейн?
Някой нарани ли те?
Няма значение.
- Трябва да ми помогнеш.
- Как?
Аз само... Се нуждая от теб. Трябва да ми помогнеш.
Всичко е наред.
- Какво е наред?
- Няма значение.
Всичко е наред.
Не се тревожи.
Скъпа, не се тревожи.
- Виждал ли си Майлс наоколо?
- Секор Майлс го няма.
Как така го няма? Къде е?
Ей, бижие момче! Хей, божие момче! Помогни ми.
Съжалявам, че ти причинявам това отново, брато. Имах две момчета, който се обадиха, че са болни.
Тя повръщаше, и питаше за божието момче.
Ей!
Защо не станеш и не си отидеш вкъщи.
- Не мога.
- Защо?
Защото ме изгониха.
Хайде.
Трябва да поспиш.
- Миришеш на секс.
- Е, ти миришеш на повръщано.
Майлс.
Майлс.
- Какво искаш?
- Трябва да поговорим.
Добре, побързай.
Майлс?
Майлс?
- За какво искаш да говорим?
- Адел.
- Какво за нея?
- Бях слаб и прекрачих границата.
- Просто исках да й помогна и тогава...
- Много зависеше от нея.
- В какъв смисъл?
- За това се върна, Мануел.
Не, за да й помогнеш, а да я молиш за прошка.
- Искам да й помогна.
- Лъжеш всички, Мануел.
Не лъжи и себе си.
Майлс. Чакай малко!
Съжалявам, не мога да ти помогна.
Сам си.
Майлс?
Казвам де Джон.
Може да няма много смисъл, но...
...вместо да мислиш какво е направил...
...се опитай да помислиш какво е направил за теб. Това е важното.
Казваш, че тоя е бягал през цялото време?
- Лъгал ни е.
- Да.
- Наистина.
- Въпреки това, мисля, че е готино.
Пича никога не ни е казвал кой е. Просто предположих, че е истинки.
Е, едно нещо можеш да приемеш, че беше...
...честен, за това, което ти каза. Искам да кажа, това е...
- Хората са объркани.
- А ти?
Тоест? Какво аз?
Трябва да стоим тук и да те слушаме как ни занасяш?
Не, не трябва да стоите тук и да ме слушате как ви нанасям. Тръгвам си.
Как така?
Защото оплесках всичко, и трябва да си платя за това.
Какво, връщаш се в затвора?
Не, просто се махам.
- Къде?
- Не зная.
- Колко е часът?
- След обяд.
Около 3:30.
- Изглеждаш отвратително, момиче.
Е, играчо, кажи ми, как наистина отиде долу.
Просто казах, "Йо. Моля ви, пуснете ме. Моля ви, вие не сте добре."
- Престани да лъжеш, бе, човек.
- Истина е.
Лий беше изпил две бири и вече беше пиян.
Нали знаеш, че Раул не пие.
Хей, момчета.
Кво става?
О, благодаря.
Всъщност, колко дължиш на тия момчета?
На строителите? Около4000.
- Човече.Защо трябва да им ги даваме?
- Защото им ги дължиш.
Ще трябва ли да оберем друг магазин за алкохол?
Млъквай!
Лудост.
Е, сега какво ще правим?
До Адел Изъли:
Продължавам да мисля за това, което ми каза.
За това, как брат ти Абнър, за теб сега е само статистика.
За 23 години, имаше нещо, което ми тежеше.
И за 23 години, не разбрах как да се отърва от тази тежест.
Мислех си, че ще стани като те накарам да ме опознаеш.
Да ти кажа кой съм и да ти се извиня.
Мечтаех си, че мога да оправя нещата.
И, че ако направя поридица от добри неща сега...
... това ще помогне да се заличи стореното тогава.
Но мисля, че с това, че ти казвам кой съм...
... помагам само на себе си.
Но съмтвърде слаб да нося тази тежест.
И искам да знаеш колко съжалявам.
Аз съм убиец и страхливец.
И винаги ще остана такъв.
Веднъж четох една книга за изкуплението.
Човек е казал, че има пет стъпки към подобрението.
Първата включва признанието на постъпките си.
Втората - разкаяние.
Третата стъпка е да се погаждаж със съседа ти.
Само тогава ще можеш да достигнеш до четвъртата стъпка,...
... която е да се погаждаш с Господ.
Само аз мога да върна Абнер Изъли все едно е някакво откраднато пиле.
Естествено, уверих се за изминалите 23 години.
И аз не вярвам в някакъв си Господ,...
... който ще отвори обятията си за мен
И ето ги стъпки три и четири.
А колкото до петата стъпка...
... времето показва, че никога не отиваме на едно и също място два пъти...
... колкото и много да желаем това.
Ето защо, аз знам, че никога няма да бъда опростен.
Каквото повикало, такова се обадило, копеле!
Абнър!
- Остави оръжието!
- Какво, по дяволите, правиш?
- Махай се оттам!
- Абнър, хвърли оръжието.
Не бъди глупав.
Ной ме простреля, нали? Той ме простреля!
- Няма значение.
- Напротив, има!
- Само го остави!
- Не! С него е свършено! Мъртъв е!
Не си заслужава, повярвай ми.
Какво правиш?
- Абнър, остави оръжието.
- Какво, да не би да стреляш.
- Да, ще стрелям.
- Глупости!
Ще го направя.
Слагам го в боклука! По-добре да застреляш мен, или него!
Не ми пука за него!
- Не. Майната му. Отдръпни се!
- Мануел.
- Не се приближавай!
- Послушай ме!
- Послушай ме!
- Стой далеч от мен!
Спри! Спри!
Не! Не!
Спри!
Не го оставай да се измъкне! Спри! Махни се от мен!
Какво правиш?
Ще се измъкне! Какво, по дяволите...?
Мамка му! Защо се намеси?
Той щеше да ме застреля!
По дявалите! Какъв ти е проблема?
Абнър.
Какво, по дяволите?
Какво, по дяволите?
Мамка му!
Мамка му!
Мамка му!
- Абнър!
- Не, не, не, не.
- Абнър?
- Мамо? Мамо?
Абнър. Добре ли си? Добре ли си?
- Добре ли си?
- Добре съм, мамо.
- О, Боже!
- Той скочи отпред.
- Той добре ли е, мамо?
- Съжалявам.
- Не казвай нищо!
- Мамо?
Чакай тук. Поддържай го топъл.
Мамо!
Помощ! Има ли някой!
Помощ!
Мамо!
- Мамо.
- Помогни ми!
Мануел.
Мануел.
Мануел.
Мануел Джордан.
Мануел Джордан.
- От колко време съм тук?
- Два дни.
Вие ме спасихте.
Вие ме доведохте тук.
Защо?
Не знам, Мануел.
Докторът каза, че ще се оправиш.
Малко дрех, малко пари.
Няма да остана.
Трябваше да се уверя, че си добре.
Да видя, че не съм изгубил напразно енергията си...
...и исках да ти кажа сбогом.
Може ли да дойда да те видя?
Не. Моля.
Моля те, никога да не идваш да ме видждаш. Никога.
Това е моят град. Моят дом.
Ти имаш останалата част от света.
- Какво?
- Не мога.
Какво искаш да кажеш, че не можеш?
Трябва.
Тези деца като теб. Ти ги караш да се смеят.
Е,и?
И мисля, че това е важно.
Да, но аз не знам нищо.
- Както обикновенно...
- По дяволите, измисли нещо.
Няма значение.
Спри да се мотаеш и го направи.
Ще го измислим заедно. Те ще те хванат.
Не знам какво трябва да правя.
Е, нито пък аз, но ще измислиш нещо, нали?
Ще се върнеш ли?
Не знам.
Ще се оправиш.
Ей, как си?
- 15 кинта.
- Това неговото име ли е тук?
- Не, той вече не е тук.
- Е, няма да платя 15 кинта.
- Паркирай в улицата.
- Двайсет кинта...
...или си изкарай евтиния задник оттук.
- О, добре. Всичко е наред.
Благодаря.