The Book Of Pooh (2001) Свали субтитрите
Добре, мамо.
Мечо Пух
Беше прекрасен ден, и Кристофър Робин току що се беше върнал от училище...
и се подготвяше за...
Странно.
Кристофър Робин? Там ли си?
Колко неудобно. Чудя се къде ли може да е.
О, Кристофър Робин!
- Къде ли е?
- Трябваше да се е прибрал досега.
Училището свършва в 3:00, доколкото си спомням.
E, добре, всички. Не искам да ви разочаровам...
но не мисля че Кристофър Робин се е прибрал.
А така се надявах да ни прочете някоя приказка.
Хей! Имам идея.
Може би ако намерим онова малко книжно нещо, в което Кристофър Робин си записва разни неща...
- "Книжно нещо"?
- Мисля че Тигър има в предвид дневника му, Пух.
О, разбира се. Неговият дневник.
А какво е дневник, ако мога да попитам?
Ами дневникът е книга...
в която си записваш нещата които са ти се случили през деня.
- Можеш също така да си драскаш в дневника.
Или да записваш своите мисли и чувства.
Да, точно. И само да го намеря, ще погледнем за днес.
И ще можем да видим какво става с Кристофър Робин в момента.
Каква прекрасна идея, Тигър.
Хм, ами, Тигър, Пух, знаете ли, не съм сигурен че дневникът работи така.
О, да. И аз никак не съм сигурен.
- Добре, да видим. О, ето го.
- Да, добре.
- Вижте това.
- Пух, Тигър, погледнете.
- Този прилича на мен.
- Мисля че си ти Прасчо.
Изглежда Кристофър Робин е отбелязъл любимите си истории...
за всеки от приятелите си.
- Това сме ние.
- О, това е прекрасно.
О, нямам търпение да чуя някоя приказка, Прасчо. Иска ми се Кристофър Робин да беше тук.
Ами, г-н Разказвач, дали Кристофър Робин ще има нещо против...
ако прочетем няколко истории докато чакаме?
- Не мисля, че ще е против.
- Мисля че трябва да прочетем първо за Пух...
понеже той беше първият, който искаше да чуе история.
Добре, понеже Пух беше първият който искаше да чуе история...
ще прочетем история за Пух.
О, да. Тази е добра.
Един ден в Столетната гора...
Бухълът четеше книга за великите приключения на своя чичо Уолдо.
"Докато слънцето се спускало над хълма чичо Уолдо отлетял...
слагайки край на още едно от великите му приключения."
Прекрасна история, Бухъл.
- И велико приключение.
- Да, било е велико приключение.
Определено ще бъде чудесно да си имам мое приключение.
Бухъл, как да си намеря приключение?
О, да помисля.
Отвъд всеки хълм чака по едно приключение.
- Колко прекрасно.
- Колко прекрасно.
Твърдо съм решил да намеря приключение, малки Прасчо.
Струва ми се че е време да погледна зад хълма.
- Искаш ли да дойдеш с мен, Прасчо?
- Зад хълма? О, Боже.
Звучи толкова далече.
И-и-и със сигурност ако трябва да отидеш отвъд хълма...
трябва да се върнеш, което е дори по-далеч.
Разбирам, приятелю Прасчо...
тогава ще ти разкажа всичко за моето приключение когато се върна.
О, това ще е прекрасно, Пух.
А докато те няма Пух, ще направя табела "Добре дошъл в къщи, Пух"
и ще бъда тук когато се върнеш.
Прекрасно. Толкова е хубаво да имаш добър приятел като теб...
когато си такъв пътешественик като мен.
Довиждане, Прасчо. Ще се видим, когато се върна.
Довиждане, Пух.
И така нашият смел приятел се запътил към хълма, в търсене на приключение.
Здравей, Зайо. Тръгнал съм на едно приключение. Искаш ли да дойдеш?
Не, Пух, извинявай Имам много работа в градината.
- Приятно изкарване.
- Благодаря, Зайо.
Тигър, искаш ли да отидем на пътешествие?
Не, благодаря, приятелче. Упражнявам си тигъристичните подскоци.
Този път ще наблегна на качеството, вместо на количеството.
Разбирам, Тигър.
Със сигурност ще ти разкача за мойто приключение след като ми се случи.
Чакам с нетърпение Пух стари приятелю.
Ще се видим!
Изглежда това е специално приключение само за мен.
И Пух вървял...
и вървял и вървял...
докато стигнал хълма, който се виждал
от къщата на Бухъла.
Я каква красива пеперуда!
Чудя се дали това не е началото на моето приключение.
Надявам се да е така.
Малка пеперудке. Чудя се--
И Пух преследвал пеперудата...
и се въртял толкова много...
че се объркал.
Да видим. От къде ли дойдох?
И накъде да продължа?
Този път ми изглежда много приключенски.
И Пух се спуснал по хълма,
по същият път по който дошъл...
но той разбира се на знаел това.
- Я виж ти.
Защо ли тази малка птичка ми напомня за приятелката ми Кеси?
Със сигурност ще и разкажа като се върна.
Погледнете там.
Обитателите на тази странна и красива земя.
Май ми изглеждат познати.
Здравейте.
Извинете ме, непознати.
Мойто име е Пух, и живея зад онзи хълм, който виждате.
И се чудех...
Какви приключения имате тук?
Мечка от другата страна на хълма? Не думай.
- Сигурен ли си?
- Не живееш ли тук?
Да. Не си ли Мечо Пух?
Явно ме взимате за друг Мечо Пух.
Виждате ли току що извървях много дълъг път от хълма дотук.
Така че няма как да съм този за който ме взимате.
Макар че той явно е доста приятен другар.
Разбирам объркването ви напълно.
Знаете ли, има животни точно като вас от там от където идвам.
Всъщност моите най-добри приятели от другата страна на хълма...
изглеждат точно като вас.
Наистина ли? Има заек точно като мен там?
Какъв е? Има ли си градина?
Колкото мойта ли е красива?
И има още една пойна птичка като мен?
Колко нависоко лети? С удоволствие ще се срещна с нея.
Пух, как си?
Бухъл това не е нашият Мечо Пух.
- Виждаш ли, това е нов Мечо Пух от другата страна на хълма.
- Така ли?
Много извинявай за объркването.
Много ми е приятно да се запознаем. Сходството е необичайно.
Двама Мечо Пух.
Звучи доста объркващо...
но едно име по-малко за помнене, предполагам.
- Приятно ми е.
- И на мен ми е много приятно да се запозная с всички ви.
Това е наистина необичайно приключение.
Колко приятно си изкарвам...
с изключение на празното ми коремче.
О, да нашият приятел Мечо Пух, от тази страна на хълма...
обича мед също.
Със сигурност няма да има нищо против ако опиташ малко от неговият.
Наистина? Би било прекрасно.
Хайде. Да отидем до неговата къща.
Пух, ти се върна! Добре дошъл!
Почакай, Прасчо. Това е друг Пух.
Въпреки че ми изглежда все по познат.
Не може да бъде. Изглежда точно като приятеля ми Пух.
Аз го чаках да се върне в къщи и ето го.
Много странно действително.
Какво ще кажеш в своя защита Пух? Ако това е истинското ти име.
Объркан съм. Но пък не ми и трябва много.
Ами аз съм Пух, приятелят ти, Прасчо.
Но какво търсиш тук?
Аз извървях целият път до другата страна на хълма.
Много бързо се движиш за такова малко животно.
Но ти току що тръгна.
И аз ти казах че ще те чакам тук. Никъде не съм ходил.
Струва ми се че още не съм завършил приключението си.
Наистина ли? Още ли продължава? И как върви?
Ами не знам.
Виждаш ли, първо вървях и вървях и вървях.
И се изкачих по големият хълм
Да, да? Продължавай! И после какво? И после какво?
- И после видях една красива пеперудка.
- Моля те продължавай!
И после тя летя около мен.
- Давай, давай.
- И после отлетя.
И аз я последвах надолу по другата страна на хълма.
Продължавай!
И...и после срещнах всички ви.
И всички ми напомняте за моите добри приятели.
Ще ми се пръсне главата от всичко това.
Скъпи ми Пух. Ако мога да те нарека така.
Изглежда си слезнал по хълма...
от същата страна от която си се качил.
И ти всъщност си...
Мечо Пух който всички ние обичаме.
- Нищо чудно че изглеждаше познат.
- Сигурен ли си?
Ами ти изглеждаш точно като Мечо Пух, който познавам
винаги търси приключения оглежда се за мед и разни такива неща.
Като го спомена се сетих...
че се завъртях няколко пъти.
Явно през цялото време съм бил тук.
- Съжалявам че не намери своето приключение.
- Но аз го намерих, Прасчо.
Защото трябваше да срещна най-добрите си приятели отново.
Добре дошъл, Пух!
Жалко за другият заек.
Щеше да ми хареса да се срещнем.
И това е историята как Пух търсеше приключение...
за да разбере че понякога най-добрите приключения...
са в задният ти двор.
И в което той научи, че дори и добре познатите ти приятели и места...
могат да крият по нещо ново в себе си.
- Ако можеш да погледнеш на тях по нов начин.
- Точно така, Прасчо.
Ехо? Ела тук, малко-книжно-нещо-в- което-можеш-да-пишеш-разни-неща.
Покажи се, където и да си.
Тигър, вярвам че--
О, Тигър, изглежда забърка голяма каша.
А беше толкова чисто преди това.
Какво, това? Не създавам никаква бъркотия.
Правя едно научно изследване.
Толкова е трудно да намериш нещо, когато не знаеш къде е.
Да видим сега. Да видим.
Добре, Тигър, защо не ви прочета още една история докато чакаме?
Една за Прасчо мисля ще е добре.
Добра идея, г-н Разказвач. Моля те чети.
Да, благодаря, г-н Разказвач. Моля те.
С удоволствие ще чуя история за мен.
Да видим, Прасчо, Прасчо.
Мисля че тази ще ви хареса.
Един хубав ден, Прасчо бродел щастливо по пътя.
Без дори да подозира какво го очаква зад ъгъла.
Той има в предвид мен.
Не ми благодари. Това беше моето специално нападение за добро утро, Прасчо.
Нямам време за прахосване.
- Трябва да вървя, приятелче.
- Къде отиваш, Тигър?
Трябва да тръгвам. Дивото ме зове.
- Повикът на дивото?
- О, да.
Веднъж годишно правя по едно голямо проучване...
за да изостря инстинктите си.
Ръмжа срещу луната, тичам с глутницата, сещаш се, такива ми ти работи.
Но, Тигър, кой ще скача и връхлита и...
и други тигърски номера?
- Ще ми липсваш.
- Наистина ли?
Не помислих за това.
Прав си. Не мога да оставя гората без тигър.
- Какво ще правим?
- Трябва да намерим заместник. Но кой?
Все пак аз съм единствения.
Ами ти, Прасчо?
Можеш ли да ме заместиш за малко?
Аз? О, да! С удоволствие ще стана тигър за малко!
Все пак тигрите са толкова големи и поскачащи животни.
А прасенцата са толкова малки и неподскачащи.
Великолепно! Тогава започваме С.Т.Т.П.
Това е строга тигроидна тренировъчна програма!
Това е първата фаза на обучението ти, позната като подскачане.
Покажи ми какво можеш, Прасчо.
Трябва ти повече въздух между теб и земята.
Почакай минутка. Имам точно каквото ни трябва.
Ето! Готово!
Така, добре.
Май забравих да ти кажа за преземяването.
Обичам да наричам фаза две "изразително говорене"
Да започнем с нещо лесно. Кажи "шмешен".
- Смешен.
- Не, слушай внимателно.
Шмешен с "Ш" в началото.
- Побъркал си се.
- "Шмешен"
Така е по-добре. Ако се забъркаш в неприятности...
само кажи 'em you got "Lary's gitis."
Край на фаза две. Да продължим нататък...
Ще те научим как да поздравяваш. Забавно е, изненадващо...
и хората го харесват.
Не съм много сигурен,Тигър.
Не ти и трябва. Аз съм. Сега ще ти покажа. Ела зад мен.
Извикай и ме удари. Хайде давай.
Каква изненада.
Мерси. Така се чувствам по-добре.
Много мило,
но не се справям добре като тигър, нали?
Какво говориш...
малки ми тигъристичен Прасчо?
Май не ти казах за най-важното нещо при един тигър.
- Кое е то?
- Умствената висота.
Да не е позиция?
Не, нe висота е.
Заслужи си райетата, млади Тигърчо.
Стани, сър Тигър Заместнически.
Върви напред и връхлитай всички.
Хайде, трябва да тръгвам. Повикът на дивото не чака.
Ще бъдеш стахотен. T.T.F.N.
Какво ли пък е това?
- Ехо? Кой е там?
- Аз съм, Тигърчо.
Т-И гърчо.
Да не те нараних, Зайо.
Извинявам се най-искрено.
Какво правиш, Прасчо?
Ами виждаш ли Аз съм новият заместник на Тигър.
- Но защо?
Т.З.З.Н.Д.!
Какво?
Тигър замина за няколко дни.
Прасчо защо не бъдеш пак себе си?
Не ставай шмешно, старо бясно, заешко същество с уши.
Моля те, Прасчо, наричай ме както се казвам.
- ОК?
- Добре де. Извинявай, Зайо.
През това време, някъде из горите...
Тигър осъзнал че е забравил четката си.
Свежият дъх е много важен когато дебнеш из джунглата.
И той се втурнал обратно към къщи за да я вземе.
Виж ти. Прасчо се е захванал със старият Дългоушко.
Накарай ме да се гордея, малки Тигърчо.
Значи мислиш, че съм лош заместник, Зайо?
О, не, не, Прасчо. Справяш се чудесно.
Всъщност ако искаш да знаеш истината...
ще ми се истинският Тигър да беше умен и вежлив като теб.
Да не би слухът да ми изневерява?
Увисналите уши мислят че аз съм ужасен тигър!
Кой би помислил че Прасчо...
ще е по-добър тигър от мен.
Всичко свърши за мен.
Вероятно дори не ставам за добър Прасчо.
Здравей, Тигър. Защо се върна толкова бързо?
Само се отбих да кажа здравей, за да кажа сбогом.
Напускам Столетната гора, приятелче.
Напускаш? Но защо?
Ами защото с това бившите тигри се справят най-добре.
Ти си новият раиран в града, хлапе.
Наслаждавай се!
Бъркотия. Това е любимото ми гребло.
Качвам се. Едно, две, три.
Внимателно.
О, Господи.
Помощ! Помощ!
- Намери Тигър!
Супер идея.
- Дръж се, Зайо!
- Помощ!
Тигър, помощ! Зайо е в беда!
Трябва да скочиш и да го спасиш.
На кой му е нужен старият неудачник?
Ти ще се справиш, Прасчо. Сега си новият тигър в гората.
Но аз съм твърде малък за да скоча толкова високо.
Хайде, Тигър.
Помощ! Помощ!
Дръж се, стари дългоушко!
Тигър е насреща!
Божичко. Благодаря ти, Тигър.
Трябва да призная, Тигър, дори и да ме удряш и да унищожаваш градината ми...
се справяш добре с това да си тигър.
А аз мисля да оставя юмруците и подскоците на експерта отсега.
Прекрасно е да се върнеш, приятели и напред и настрани,
и нагоре и надолу, също.
- Хайде тръгвам. T.T.F.N.
- Добре.
Тигрите ще бъдат тигри, предполагам.
Да. Не е ли прекрасно?
И това е историята за Прасчо, който беше тигър за ден...
и откри че всеки от нас е уникален...
което означава че всички сме специални по собствен начин.
Ние всички имаме собствен начин на говорене, мислене--
И подскачане, защото аз съм единствен, знаете.
Да, Тигър, така е.
Но всеки от нас е неповторим.
- Дори аз?
- Да, Прасчо.
Къде бяхте, момчета?
Навсякъде ви търсих.
Чакаме Кристофър Робин...
и четем историите които е отбелязал, има за всеки от нас.
Първата беше за мен.
Наистина ли? Има ли и за мен?
Да има, Кеси. Точно тук е.
- Г-н Разказвач?
- На вашите услуги.
История за нашата малка приятелка Кеси.
Добре, ето я.
Един хубав ден в Столетната гора...
Кеси летеше и търсеше--
- Какво търсиш, Кеси?
- Здравей.
Оглеждам се дали някой от приятелите ми няма нужда от помощ.
- Аз съм добър помощник.
- Много мило.
Благодаря. Ти имаш ли нужда от помощ...
с историята или нещо друго?
Благодаря ти, Кеси, но мисля че разказа...
върви много добре засега.
Тогава ще видя дали някой друг не се нуждае от помощта ми.
Добра идея, Кеси.
И тя отлетяла за да помага на приятелите си.
- Здравей Пух, какво става?
Изглежда че сме горе, Кеси.
Но трябва да сме много тихи, или пчелите ще открият...
че се опитвам да взема мед от техният кошер.
Не знам защо, но явно това ги разстройва.
Не знаех. Мога ли да ти помогна, Пух?
Май е по-добре да го свърша сам, Кеси.
Иска се много опит за да...
вземеш мед от кошера.
- Благодаря ти все пак.
- Добре.
Пух също няма нужда от помощта ми.
Може би Зайо има.
Здравей, Зайо. Какво правиш?
Плевя градината си, скъпа.
Мога ли да ти помогна? Моля те?
Ами, не знам, Кеси.
За да плевиш правилно, трябва да разбираш от градинарство.
- Трябва да можеш да различиш плевела от...
Кеси, не!
Това не е плевел, скъпа.
Това е морков.
Не трябва да го вадиш. О, не.
Извинявай, Зайо. Аз само исках да помогна.
Няма нищо, драга.
Защо просто не се позабавляваш.
Не мога да помогна на никой.
Как мога да се науча да помагам на приятелите си?
Сетих се. Ще намеря Бухълчо.
Той знае всичко.
Здравей!
Не искам нищо. Благодаря.
Аз съм, Кеси!
Здравей, Кеси. С какво мога да ти помогна?
Искам да знам много и много неща. Всъщност искам да знам всичко.
Можеш ли да ми помогнеш?
Но, скъпа, знанието е навсякъде.
Трябва просто да излезеш навън и да наблюдаваш по внимателно.
И ще научиш много неща, евентуално.
Наистина ли? Искаш да кажеш че знанието ще дойде при мен?
- Толкова е лесно.
- Да, скъпа.
Сега тръгвай. Имам много важна...
работа.
Благодаря ти, Бухълчо.
И така, Кеси намери добро място...
и зачака знанието да дойде при нея.
И чака...
и чака...
и чака.
- Добре, знание!
Къде си все пак?
Ехо. Чакам.
Тук съм.
Нищо.
Може би не го правя правилно.
Бухълчо, пак съм аз.
Може ли да поговорим за минутка, моля?
Някой тук знае ли, че аз съм нощна птица?
Да, Кеси?
Нищо не става. Седях навън много време...
но все още нищо не знам.
- Какво бъркам?
- Но, Кеси, скъпа...
не си ме разбрала правилно.
Трябва да живееш и да трупаш опит.
Така след време, малко по малко, знанието ще дойде при теб.
Но аз искам да знам сега.
Ти си най-мъдрият в гората.
- Не можеш ли да ми помогнеш?
- Най мъдрият?
Съмнявам се.
Но предполагам мога да оставя...
мойта важна работа за утре.
Благодаря ти.
Ще те науча всичко което знам, Кеси.
Най-добре да започнем с книгите.
Коя, коя. А, да.
Ето я. "Всичко за птиците."
"Опознай себе си" е казал един мъдрец някога.
- Има много интересни неща за птиците тук.
- Като например?
Ами тук се казва...
че птиците имат удивително зрение...
и могат да виждат на голямо разстояние...
и имат невероятно чувство за посока.
Аз мога всичко това. Предполагам че е интересно.
- Това е всичко за днес.
- Само това?
Но това е само прашинка знание, Бухъл. Аз искам да знам много повече.
И с малко знание може да се постигне много.
Хайде върви.
- Здравей, Кеси!
- Здравейте, приятели.
Къде се загуби?
Бухълчо ме учеше да бъда мъдра като него.
Колко вълнуващо!
Току що получих първият си урок.
И Бухълчо каза да се разходя из гората.
Разходка в гората. Нещо против да се присъединя?
- Ще бъде, прекрасно.
- О, да.
И аз искам да дойда.
Ставаме трима! Искам да поскачам малко след този вкусен обяд.
И така приятелите се разхождали...
докато станало време да се връщат обратно.
Въпросът който ги притеснявал бил...
кой е пътят за вкъщи.
- Загубихме се!
- И ще се стъмни скоро.
Не ходя в гората когато е тъмно.
Заради подскоците ми...
не мога да виждам къде се приземявам.
- Какво ще правим сега?
- Де да знаех.
Имаме нужда от някой с добро чуство за ориентация.
или някой който може да вижда много надалеч...
така че да разберем по кой от пътищата да тръгнем.
Почакайте малко. Аз знам какво да направя.
- Мога да помогна.
- Но как, Кеси?
Ами ще полетя много нависоко. От там мога да видя всичко.
И ще мога да позная кой е пътя за вкъщи.
Този е, приятели!
- Прекрасно.
- Благодаря ти, Кеси.
- В къщи сме!
Защо е цялата тази шумотевица?
Загубихме се в горите и Кеси намери пътя.
Бухълчо, мога да виждам много, много надалеч...
и когато полетях нависоко видях пътя за вкъщи...
точно както в твойта книга, "Всичко за птиците"
Браво на теб, Кеси. Както казах...
с малко знание се постига много.
- Но все още имам толкова много да уча.
- Ами...
какво лошо има в това да знаеш това което знаеш сега...
и да не знаеш това което не знаеш сега, но ще научиш по късно?
Така е, Пух. Прави всичко без да бързаш...
и ще си добре.
Със сигурност. И не бързай да порастнеш.
Ние си те харесваме каквато си сега.
- Наистина ли? Благодаря ви, приятели.
- Младини.
Помня времето в Оксфорд като че беше вчера.
Щурец в двора, викане от кулите по здрач.
Разправял ли съм ви как завърших първи по пикиране?
Така ли? Да не е било по бърборене.
Така свършва историята за деня в който Кеси разбра...
че има много неща които могат да се научат от книгите.
И с помощта на Бухъл разбра, че мъдроста не идва за един ден.
Така е, но аз научавам по нещо ново всеки ден.
Колко хубаво, Кеси.
Кристофър, ти ли си?
Майката на Кристофър Робин!
Кристофър, не трябваше ли да останеш след училище днес?
Виждаш ли ме?
Тихо, тихо.
Мога да се закълна, че чух някой тук.
В тази стая е такава бъркотия.
Ще си поговорим за това с Кристофър, когато се прибере.
О, не! Какво направихме?
Ние ли Тигър? Мисля че ти си единственият който--
Прасчо сега не е време за обвиняване.
- Трябва да направим нещо.
- Съгласен съм.
- Не искаме Кристофър Робин да има неприятности.
- Здравейте.
- Здравей, Зайо.
Какво става тук?
Търсехме Кристофър Робин.
И аз започнах да търся неговият дневник драскулевник.
Това е книга в която си записваш мислите, Зайо.
И после намерихме книгата с отбелязани истории в нея.
Я вижте този знак с моя картинка.
Тази история изглежда очарователна.
Сигурен съм, че все още не сте прочели нещо толкова добро.
- Хайде, чети, чети!
Добре, добре.
История за нашият клепоух приятел.
Тази е една от любимите ми.
През един хубав пролетен ден в старата гора...
Зайо правеше това което прави всяка пролет.
Сееше семена в градината си.
Ето така, малка репичке.
Хубаво, топло, място където да растеш.
Какво беше това? Вятърът?
Вятър? Защо, не. По скоро е тигър-надо.
Тигър, репичките ми!
Виж какво направи.
Това е. На мога да търпя повече.
Стой далеч от мен, Тигър.
Хей, стари дългоушко, какво правиш?
Тъкмо почна да става забавно.
Здравей, Тигър.
О, как си, Кесарини?
Нали се навърташ доста около старият дългоушко.
Защо е винаги толкова кисел?
Не винаги е такъв.
- Защо питаш?
- Няма значение.
Току що му дадох една хубава сутрешна прегръдка...
и изглежда, че ми се ядоса.
Вероятно не е нищо сериозно.
Всъщност, Тигър...
да не би Зайо да се занимаваше с градината си?
Със сигурност. Трябваше да видиш как се разхвърчаха малките семена.
- Какво?
- Изглежда си го притеснил.
Почакай минутка! Искаш да кажеш, че старият клепоушко...
мисли че съм досадник?
Понякога, Тигър.
Защо никой не ми е казал? Трябва да направя нещо.
Трябва да отида при него веднага и да станем приятели отново.
Някакви идеи как да го направя?
Може да проявиш интерес към нещо, което Зайо наистина харесва...
като градинарството, например.
Искаш да кажеш, че той наистина харесва да копае...
и сади и каквото там прави?
А аз си мислех, че го прави само докато ме чака да го прасна.
Не, не, всъщност градинарството е неговото любимо занимание.
Я виж ти? Мерси, Кесарини.
Няма проблеми, Тигър. Успех. До скоро.
Хей, Зайо. Какво ще кажеш да излезеш тук...
и да ме научиш всичко за семената и разните торове...
О, не Тигър. Познавам те.
Това е някакъв номер за да ме удариш пак.
Няма да се хвана.
Това момче се прави на трудно.
Знам как да го изиграя.
Добре тогава. Ще науча всичко за градинарството сам.
Това май е добро място за градина.
Не, не, не, Тигър. Семената не могат да растат в толкова суха и спечена почва.
Предполагам градинарството не е за тигрите.
Покажи ми, градинарьо.
Всички знаят че ти най-добре можеш...
да накараш растенията да растат и такива неща.
Ами, не знам.
- Хайде де!
- Добре.
Но запомни градинарството трябва да е забавно.
Забавен е второто ми име.
Трябва да ти намерим семена, инструменти и разбира се парче земя.
Ето тук. Това е подходящо.
Много слънчева светлина, влага, плодородна земя.
- Да, но--
- Сега ти трябва лейка. Не, не, не.
- Тази е много малка и ръждясала. Вземи по-добрата.
- Всичко което искам да знам е--
И току що купих нова лопата която може да ползваш.
- Тя е в--
- Зайо, кога започваме?
Първо трябва да направиш дупка в почвата.
После пускаш семе в нея и го покриваш.
Малко вода и готово!
Почва, дупка, пускам и напоявам. Схванах.
- Тигър, какво си мислиш че правиш?
- Садя градина, точно както каза.
- А сега какво?
- Сега чакаш семената да поникнат.
Аха и колко време?
Две, три минути? А?
Опитай няколко седмици. Точно сега семената са латентни.
Това означава че спят.
И им трябва малко време за да се събудят.
Спят ли? Това ще ги събуди набързо.
Зайо бил толкова поласкан от интереса на Тигър...
че решил да му помогне както може.
Показал на Тигър как да плеви градината.
С удоволствие му дал всичко от което се нуждаел...
от скъпоценните си запаси.
След което открил, че не е останало почти нищо за него самият.
Но Зайо не се притеснявал.
- И Тигър, разбира се бил много щастлив.
Все пак, той и Зайо прекарвали много време заедно.
Изглежда всичко вървяло добре.
Поне докато не станало време градината да порасте.
и тази на Тигър пораснала доста преди тази на Зайо.
Здравей, Тигър. Прасчо и аз си мислехме че е хубаво
да видим как върви новата ти градина.
Ето, приятелче. Зеленчуците ми вече узряха.
Опитай един.
- Вкусно.
Изглеждат толкова голями и сочни.
Хей, Тигър. Как е градинарството?
Прекрасно.
Зайо ще се гордее с мен.
Ето го идва. Хей, Зайо.
Опитай един от моите морковски моркови. Отгледах ги специално за теб.
Прекрасно.
- Моите моркови дори не са поникнали.
Та какво мислиш за мен, приятелче?
Впечетлен ли си от градинарските ми умения?
- Така ли е?
- Какво? Да, разбира се, Тигър.
Поздравления. Очевидно си удивителен градинар.
Може би най-добрият в цялата гора.
Чудя се какво ли не е наред сега?
Мислех че ще е щастлив.
Зайо, почакай!
- Слушай. За градината
- Какво има, Тигър?
Не ти ли казах вече колко хубава е?
Добре. Очевидно си по-добър градинар от мен.
- Щастлив ли си?
- Зайо, Зайо, Зайо!
Изслушай ме за малко.
Виж приятел, може да вземеш моята част от градината.
- Така или иначе ти си причината да е толкова хубава.- Какво?
Помогна ми с плевелите...
намери ми най-хубавата земя, всичките ти семена...
и инструментите ти и дори ми каза какво да правя.
- Но--
- Аз само го правех за да прекараме малко време заедно..
и да станем по-добри приятели.
- Ти какво?
- Ами да.
Но изглежда пак се провалих.
Ти си ми ядосан както винаги.
Не, не, Тигър. Справи се чудесно.
Аз оплесках всичко.
Не съм и предполагал, че ще си създадеш толкова работа...
за да ме накараш да се чувствам добре.
Стига де. Шегуваш се.
Защо мислиш те ступвах повече от другите?
Не съм мислил за това.
Наистина съм трогнат, Тигър. Благодаря ти.
Няма защо. Аз ще тръгвам.
Тигър, почакай. Чудех се
можеш ли да ми покажеш...
танца на плодородието?
Разбира се.
- Наистина ли искаш да го видиш?
- Определено.
Изглежда има много неща които трябва да науча.
Със сигурност.
В добрият смисъл, разбира се.
И Тигър и Зайо си говориха така до късният следобед.
Говориха си за много неща за приятелството, за торенето.
Така свършва историята в която Зайо научи Тигър на градинарство...
и Тигър научи Зайо малко повече какво представлява приятелството.
Каква прекрасна история. И цялата е за мен.
Но тя беше за мен, Тигър.
Не знам, изглежда имаш нещо което ти е запушило увисналите уши...
но със сигурност беше и за мен.
Тигър, тук, тук.
Мисля че открих твоята история.
О, да. Прав си, приятелче.
Това тук прилича на мен.
- Г-н Разказвач?
- Добре, добре.
Но ми се струва, че трябва да направим нещо с тази стая скоро.
Добре, да започваме историята.
А, да. Помня я.
Беше...
около полунощ в Старата гора...
- И всички спяха,
с изключение на Тигър.
- Тигър, не е ли време да си лягаш?
- Нее.
Осъзнах докато се приготвях за лягане...
че разни неща може да се случват докато спя.
Тигрите не обичат да пропускат, нещата случващи се докато спят.
И реших да зарежа спането.
Разбирам, Тигър.
Какво мислиш, че трябва да направим...
за първи тест.
Изглежда не е нощна птица като мен.
Обзалагам се че старият заек е намислил нещо!
Вероятно никога не спи.
Идвам! Идвам!
Дано да е важно.
Тъкмо сънувах морков голям колкото къща.
Какво може да е по-важно от твоят
стар приятел Тигър?
- Т-И-Г--
- Тигър!
Знаеш ли кое време е?
Всъщност не. Не съм много добър с това часовникарско нещо.
Но като гледам колко е тъмно, сигурно е доста късно.
Но какво ни пречи това?
- Нощно време стават всички забави.
- Не.
През нощта е време за сън.
Време е за лягане.
Отивай да спиш, Тигър!
Лека нощ!
Схванах, прах в очите преди истинската забава.
Не ми се спи, така че ще седна тук и ще те гледам как спиш.
- Но--
- Не се притеснявай, заешко приятелче.
Хъркането ти не ми пречи. Дори е забавно, всъщност.
Добре. Само пази тишина, Тигър.
Имам нужда от моят разкрасяващ сън.
Кажи го пак.
Извинявай.
- Тигър!
- Извинявай, пак
Тигър, какво правиш?
Никога няма да заспя като ме зяпаш така.
Супер! Защото си доста скучен сънчо.
Явно имам нужда от помощ.
Може би, Прасчо ще измисли нещо.
Да, Прасчолино сигурно се забавлява по това време.
Кой може да е пред вратата ми толкова късно през нощта?
Вещици и таласъми! О, не.
Те обичат да влизат през прозореца.
Може да е нещо любезно и още по свирепо.
Здравей, Прасчо, стари приятелю! В къщи ли си или какво?
О, господи! Ще изяде Тигър!
Хайде, Прасчо. Отваряй.
И Зайо също.
Трябва да направя нещо.
Едно, две...
три?
- Здравей, Прасчо.
- Какво си намислил?
Виж ти. Виждаш ли, Зайо?
- Казах ти че Прасчо е намислил нещо.
- Да.
Та какво правиш малки Прасчо извънземни, гладиатори...
извънземни гладиатори?
О, не всъщност.. Бях малко нервен.
Всичко ли е наред, Тигър?
Какво правиш толкова късно през нощта?
Прасчо. Отказах се от спането завинаги.
Не искам да изпусна нищо което правите докато спя.
Прасчо, моля те, трябва да ми помогнеш.
Не виждаш ли? Ако Тигър спре да спи и ние ще спрем.
Никой от нас няма да спи никога повече.
Аз имам нужда от сън, Прасчо и то много.
Ще се опитам, Зайо, ако мога.
- Та приятелчета какво правим? Нощта е млада.
- Не, не е.
Аз знам. Какво ще кажете за, успокояваща приспивна приказка?
Прекрасна идея, Прасчо.
Аз знам една страхотна. Съберете се приятелчета.
Тази история е готова да се развърти.
И в този момент ужасяваща чудовищна четка за зъби...
изчетка всички наоколо.
И после подхвана сградите, и планините.
И после се разфуча и отми океана. И знаете ли какво направи после?
- Не.
- Пречука конците за зъби.
Ободряваща история.
Какво следва? Игра на удари зайчето?
Как не съм знаел, че се забавлявате така докато аз спя.
- Колко съм глупав.
Никога няма да спим вече.
Трябва да намерим Пух. Той ще знае какво да прави.
Перфектно. Хайде да включим и Пух.
Мед, мед, мед.
Мед, мед, мед.
Хей, мечо, какво правиш?
Спя. По скоро...
спях до преди малко.
Вече не. Спането е за птиците!
Което ми напомня, че трябва да събудим Бухълчо и Кеси.
Трябва да ни помогнеш, Пух.
Трябва да го накараме да спи.
Опитахме с приказка за лека нощ, но тя го разбуди повече.
Да не говорим за нас.
Някой иска ли мед?
Изглежда винаги ме отпуска.
- Това е Пух!
- Трябва да ям повече мед?
Не. Трябва да накараме Тигър да се отпусне...
по някакъв тигърски начин.
Извинявай,Тигър.
Можеш ли да спреш да подскачаш за малко?
Разбира се, Прасчолино.
Та приятели, какво сега?
Гмуркане, гоненица, сладкиши, какво?
Всъщност, чудехме се, Тигър...
има ли нещо което да те спре, да подскачаш...
и отпусне, поне за секунда?
Не. Подскачането е това което тигрите правят най-добре.
Малко си откачил.
Всъщност, има нещо.
- Какво? Какво?
- Ами...
нещо което моята стара бавачка правеше.
- Да?
- Кажи ни, Тигър. Моля те?
- Ами...
- Да?
Тя винаги ми пееше приспивна песен.
Все още чувам гласа и като че беше вчера.
- Пееше много фалшиво.
Може би ние можем да ти изпеем песничка, Тигър.
- Наистина ли?
- Да, можем да го направим.
Каква прекрасна идея. Тигърска приспивна песен.
Май ми се доспа малко.
Но не искам да изпусна нищо забавно.
Не се притеснявай, Тигър. Ние също спим през нощта.
И нищо не се случва. Само малко хъркане.
Ама защо не каза така още в началото, Зайо?
Лека нощ, предполагам.
Защо не съм ли? Но аз не можех...
Хубаво е да видим че Зайо няма проблеми със съня.
Така е, Прасчо.
Хайде и ние да лягаме.
Г-н Разказвач?
- Г-н Разказвач?
- Здравей, Пух.
- Историята свърши вече.
И това беше историята за...
Пух, какво се случи нощеска?
Всичко е наред, г-н Разказвач. Може да заспиваш пак.
- Благодаря ти Пух.
- Няма защо.
Изглежда съм проспал тази.
Просто тази история винаги ме приспива.
Не се притеснявай, г-н Разказвач, старче.
Помня какво научих.
Научих, че нищо не се случва нощно време...
така че е по-добре да поспиш.
А ние научихме, че за да приспим Тигър
винаги можем да разчитаме на подходяща песничка.
Благодаря ви за напомнянето.
Това беше входната врата. Всички, бързо!
Трябва да почистим!
Внимавай.
Ще почистим. Ти там-- Ти там--
Мен забравихте ли ме? Ясно.
Не, Йори, не сме забравили. Просто не сме се сетили.
Йори, Кристофър Робин не те е забравил.
Виж, има и твоя картинка!
Г-н Разказвач, ако не е голям проблем.
Но Кристофър Робин ще се прибере всеки момент!
Все моят късмет. Явно е проблем.
Добре тогава, история за Йори.
Да видим.
Тази е доста изненадваща, доколкото си спомням.
Беше специален ден в гората...
всички се подготвяха за парти-изненада за рожденият ден на Йори.
Хей, хей г-н Разказвач!
Трябва да помислиш какво говориш.
Моля, Тигър?
Той казва че не е рожденият ден на Йори.
Не е ли? Но аз мислех
Не е. Неговият опашков ден е.
Опашков ден. Какво е опашков ден?
Ами нещо като рожден ден на опашката му.
Всъщност, е годишнина от деня в който опашката му се закачила за него.
Или когато той се е закачил за нея.
Значи правите парти-изненада за опашката на Йори. Колко вълнуващо!
- Да.
- Така е.
И имаме много работа за да се подготвим.
Така че нека спрем да бъбрим и да се захващаме!
Първо, Искам да съм сигурен...
че всички знаят как да запазят тайната.
Направих списък с неща, които да запомните.
Номер едно: Не казвайте на Йори, че му правим парти-изненада.
Номер две: Да не се изпуснете...
пред Йори, че правим парти за Йори.
Номер три: Уверете се, че Йори няма да научи за партито.
- Всички ли разбраха?
- Да.
- Със сигурност.
- Схванах.
- Струва ми се.
- Какво беше номер две?
Добре. Да продължим.
Бухълчо и Кеси, вие отговаряте за подаръка.
- Пух и Прасчо...
вие правите декорациите.
И, Тигър Сигурно ще съжалявам за това...
ти и аз ще правим тортата.
- Това е дума! Супер!
- Да вървим, Пух.
- И помнете, на казвайте на Йори!
През това време, Йори беше в друга част на гората...
неподготвен за това което му готвеха.
Ще отида да видя къде са всички.
Този подарък изглежда много добре, Бухъл.
Нямам търпение да видя лицето на Йори когато всички изкочим и извикаме "Изненада"
Здравей, Бухълчо. Здравей, Кеси.
О, боже, Йори! Здравей.
Здравей, Йори.
Какво става? Изглеждате малко странно.
А нищо.
Добре сме си.
Да много добре.
Какво можем да направим за теб, Йори?
Ами мислех си че можем да си побъбрим.
- Да си побъбрим а.
Май не мога да се сетя какво да кажа.
- Радвам се че се видяхме.
- Да.
Добре. Май ще тръгвам.
Дано на някой друг му се говори.
За малко беше. Йори почти видя--
- Подаръка.
О, боже!
Радвам се че ние трябваше да направим декорацията.
- А ти, Прасчо?
- Да.
Нищо не обичам колкото пукането на балони.
- Ами ти?
- О, да.
Съгласен съм с теб за това но...
можеш ли да ме свалиш долу?
Разбира се, Прасчо.
О, не, Пух! Йори идва насам.
Трябва да направим нещо, и то бързо.
Ако ни види тук с всичко това...
със сигурност ще се сети за партито.
Така е, Прасчо. Божичко. Нищо не мога да измисля.
Имам идея!
Здравейте.
- Здравей.
- Здравей.
- Май не сме се срещали.
- Ами виждаш ли--
Ние сме--
- Ние сме--
- Балоноглави.
Радвам се да се запознаем. Казвам се Йори.
Изглежда си правите парти.
Да ние и другите балоноглави--
Си правим балоноглаво парти.
Явно ще е хубаво парти Щом всички поканени са балони.
И ние така си мислехме.
Предполагам отивам да потърся и другите си приятели. Довиждане.
- Довиждане.
- Чао.
Номера мина. Запазихме изненадата.
Само едно нещо, Пух.
Какво, Прасчо?
Сега всички балони имат странни лица по тях.
Неприятно.
Глазурата е почти готова!
Надявам се Йори да харесва торто-рони.
Със сигурност ще му хареса, Тигър.
А най-добрата част е изненадата.
Ако някой не я изпорти, разбира се.
Мойта уста е заключена, Зайо.
Нищо не може да ме накара да проговоря.
Може да си сигурен, че и аз няма да се разприказвам.
Ако знам нещо, то е как да запазя изненадата изненада.
Каква изненада?
Йори! Здравей.
Виж, Тигър. Това е Йори.
Точно си говорехме за теб.
Не за изненада де--
и думичка не сме говорили за опашковият ти ден--
Ето ти малко от крема, клепоушко.
- За кой е тортата?
- Торта? Торта?
Ами виждаш ли, тортата е...
за десерт.
- За десерт.
- Опитва се да каже...
че ни се дояде нещо специално за десерт.
Нещо специално.
Радвам се че някой си има нещо специално.
Иска ми се нещо специално да ми се случи и на мен.
Но никога не се случва. Сигурно на никой не му пука.
Не се цупи, стари приятелю.
Всички ни е грижа за теб и то много.
Наистина ли? Мислех че всички са ме забравили.
Да те забравим? Сигурно се шегуваш!
Йори, приятелче, не схващаш ли защо е всичко това?
Заради твоят оп--
Дали глазурата е готова, Тигър?
Май шоколада е повечко.
Да, струва ми се.
Странно, торта, украса.
Ако не ви познавах добре, щях да си помисля че готвите парти.
Момчета ще ви свърши глазурата...
ако продължавате така.
До после.
Вкусно.
Явно всички са забравили за опашковият ми ден.
Е, добре.
Йори. Добре че те намерих можеш ли да дойдеш за минутка?
Разбира се, Прасчо.
- Изненада!
- Изненада!
- Честит опашков ден!
- Честит опашков ден!
Изненада ли се приятелче? Кажи де?
Приятели супер сте.
И всичката украса е за мен?
Да. Трябваше да се престорим на балоноглави.
Значи затова на всички балони има нарисувани лица.
Най-веселата украса която съм виждал.
Ето подаръка ти, Йори. Малко се посмачка.
Трябваше да го скрием когато дойде.
Нова панделка за опашката миl.
Много е хубава. Благодаря ви.
Ето я и тортата. Не ни стигна крема за съжаление.
За протокола, по лесно е да мълчиш с пълна уста
Няма нищо.
На кой му трябва глазура, когато има такива приятели?
Хайде всички. Още веднъж.
Това беше изненадващата история за деня в който приятелите на Йори...
направиха изненада за опашковият му ден.
Определено ще го помня.
Каква хубава история.
И какво прекрасно парти.
Мисля, че е ясно какво научихме всички.
Когато правиш парти, е много важно...
да си направиш списък с нещата, които трябва да се свършат.
Да, списъците много помагат, когато трябва да запомниш нещо.
Партито нямаше да е същото без него.
- Кристофър, ти си в къщи.
- Здравей, мамо.
- Внимание. Всички започвайте да подреждате.
- Бързо. Трябва да почистим.
Кристофър, не подреди ли стаята си тази сутрин?
- Да.
- Нека видим.
Странно.
- Изглежда съм сбъркала.
- Няма нищо, мамо.
Почистил си, и то доста добре.
Вечерята е почти готова...
така че те чакам долу след няколко минути.
- Добре, мамо.
Момчета, какво е станало тук?
Кристофър, ето те. Притеснявахме се за теб.
Бях на тренировка по футбол.
- Ходя всяка седмица.
Аз търсех дневника ти за да разберем къде си.
Понеже пишеш всичко което правиш в него.
И мислихме че можем да видим за днес...
и да разберем какво става.
Как си, Кристофър?
Пух, глупчо. Ето го дневника.
Не мога да напиша какво става преди да се е случило, нали?
Как не се сетих.
Какво ще правим сега, Кристофър Робин?
Отбелязах любимите си истории за да ви ги прочета.
- Къде са?
Ние вече ги прочетохме.
- Наистина ли?
- Съжалявам.
Хрумна ми нещо!
Кристофър, защо не ни прочетеш нещо от дневника ти?
Да! Разкажи ни за днес.
Добра идея. Елате. Да седнем на леглото и да почетем.
И така свършва историята за деня...
в който всички чакаха Кристофър Робин...
и научиха...
Че в дневника си записваш какво си правил през деня.
Но не преди денят да свърши.
Чети, Кристофър Робин.
- Да чети.
- Историите са хубави.
- Прав си, Прасчо.
Хайде, Кристофър, почети ни.
- Добре всички.
Всичко започна с хубава закуска от филии с мед...
- И малко портокалов сок.
- Вече ми харесва тази история.
- После се приготвих за училище...
и след училище отидох на тренировка.