Sinbad - Legend Of The Seven Seas (2003) Свали субтитрите
Синбад: Легендата за Седемте Морета
Хайде, сънливки мои. Да посрещнем новия ден.
Светът на смъртните е в покой.
Но не за дълго.
Вижте колко е лесно.
Дърпам една малка нишка, а целия им свят се превръща в хаос.
Възхитителен хаос!
А какво по-добре от това: благороден принц със своето съкровище.
Следван от коравосърдечен крадец.
Това ще е весело.
Сидес, знаеш какво да направиш.
Нека играта започне!
Господа, най-скъпоценното нещо на този свят е на път за Сиракуза.
Жалко, че никога няма да стигнат до там!
Днес ще се украсим с тях!
На абордаж!
Видя ли последното ми движение? Беше добре, а?
Мисля, че се престара... съвсем малко.
"Престара"...
А аз съм се престаравал?
Протей!
Започва да става интересно. Откога не сте се виждали?
От твърде много време.
Все още се биеш като старица.
-Синбад?
Синбад...
...какво правиш тук?
-Работя. А ти?
Какво е станало с теб? Къде си бил до сега?
Удоволствие е да си говорим, но имам да свърша някои неща...
Да видя нови места... да открадна тук-таме нещо.
О, да!
Синбад,трябва да поговорим.
Чувал съм за нея, чел съм за нея но никога не съм я виждал.
"Книгата на покоя".
Мое задължение е да стигне невредима до Сиракуза
Наистина ли? Сега се чувствам зле, защото ще те уволнят.
Не може да си сериозен!Няма те 10 години, а после се се появяваш и ме ограбваш?
Искаше ми се да не си ти. Наистина!
Но...
-Но съм аз, Синбад!
Протей, имахме специално ръкуване, кодови думи, даже скривалище.
Беше забавно. Много даже! Но, бяхме деца...
Бяхме приятели! Няма да откраднеш това!
Не и от мен.
Какво ще правиш с нея и без това? "Книгата на покоя" пази всички в 12-те града.
Точно! Представяш ли си колко ще платят, за да си я върнат!
Ще ти повторя: преди много бяхме приятели, ако е значело нещо - докажи ми го сега!
Прав си. Наистина беше преди много време.
Недей така! Не излизай от правия път, Протей!
Ако искаш книгата, ще трябва да минеш през мен!
Какво по...
Давай, Спайк!
Ще те хвана! Ще те хвана!
Е, виждам, че си зает. Ще се видим друг път.
Чакай, ще си тръгнеш просто ей така?
-Ами... да.
Ангард!
Ти...моя...моя кораб!
Горе главата!
Сега, бъди готов за малко суши.
Този как беснее.
Хайде, хайде, Синбад - да вървим!
Чакай...
-Какво правиш?
Хей, омара, насам!
Бягай!
-Ще падне!
Дръж!
Давай!
А план?
-Например, да ти вдигна поличката?
Дръж се!
Ето, ще ти потрябва.
Къде тръгна?
За риба.
Ляв, десен, ляв десен...
Сега!
Добре ли си?
Да, благодаря, че се навъртя наоколо. Като едно време.
Пази се!
Синбад!
Денят започна толкова обещаващо, а сега - чудовището ми е мъртво и все още нямам "Книгата на покоя".
И всичко заради теб, Синбад.
Аха, а ти си?
Ерис, Богинята на раздора.
Без съмнение, си виждал мои подобия на стените на храмовете.
Аз... да знаеш - не показват най-добрите ти черти.
Сега, относно моето чудовище.
Да, виж, съжалявам за това. Надявам се да приемеш искрените ми извинения.
"Искрени"... от теб? Спести си ги - ти нямаш сърце.
Точно това харесвам у теб.
Затова, ще те оставя да живееш, но трябва да направиш нещо за мен.
Вземи "Книгата на покоя" и ми я донеси.
Да, но, виж, аз имах собствени планове за нея... откуп, да забогатея, нали разбираш - долни неща.
Не си разумен, Синбад. Ако откраднеш книгата за откуп, ще можеш да се излежаваш на плажа.
Но ако я откраднеш за мен, ще можеш да купиш плажа... и острова... и света.
Хм, оставяш ме да живея, правиш ме богат, оттеглям се в Рая.
Не виждам лоша част от предложението ти, АКО си спазиш обещанието.
Синбад, когато една Богиня обещае нещо, тя със сигурност ще го изпълни.
Добре, съгласен съм.
-Знаех си, че ще избереш това.
Когато откраднеш книгата, последвай тази звезда.
Ще се намериш в Тартарес, моето Царство на Хаоса.
Тартарес... ще се видим там.
Значи имаме среща.
До къде бяхме стигнали... а, да, ти задържаше дъха си.
Толкова е сладък. И толкова наивен!
Сидес, добре дошла.
Ти си жив!
Радвам се, че успя!
Ще живее.
Какво стана?
-Няма да повярваш, ако ти кажа.
Пробвай ме.
Добре.
Срещнах Ерис, Богинята на Хаоса. Много ме хареса и ме покани у тях.
Това беше готино... Богинята на Хаоса... по-добре да го запиша някъде.
Нямаме книгата, какво ще правим?
Малко търпение Рат(плъх). Поне знаем къде отива.
Курс към Сиракуза.
-Веднага, сър!
От много време си мечтая за този момент.
Съкровището, което ни пази от хиляди години, е отново в Сиракуза.
За "Книгата на покоя"!
И за Вас крал Димас и принц Протей.
Натам!
Виждаш ли какво става като влизаш през главния вход.
Какво прави той тук?
-Поне не е ограбил някой.
Защото всички, които си струва да се ограбят са тук!
На бас за 10 крони, че ще свалиш меча.
-Приемам.
Стражи, свалете мечовете.
Не съм те виждал от 10 години, а сега два пъти за един ден!
Знаех си, че ще искаш да ми благодариш, задето ти спасих живота... пак.
Сигурно си чул, че предлагаме безплатно храна и вино. Чухте ли момчета, принца черпи!
Ела, искам да те запозная с някой.
Залавяйте се за работа.
Оръжия.
Ето я. Много съм й разправял за теб.
Синбад, бих искал да те запозная с годеницата ми.
Милейди Марина, посланик от Триест.
Значи това е небезисвестния Синбад. Чух всичко за тази сутрин.
Първо си се опитал да ограбиш Протей, а после си му спасил живота.
Кой от двамата си - крадеца или героя?
Синбад ми даде възможността да му благо...
...даря-
Твърде лесно е. Има шепа стражи.
Забравете. Да се връщаме на кораба.
Просто ей така? Книгата е почти наша.
Какво? Коя е тя? Стара приятелка?
За съжаление не е толкова просто.
Да вървим.
Джед, вземай си нещата.
-Какво... ама аз току що сложих...
Това е твърде лесно.
Погледни по този начин: Сега, когато Синбад го няма, баща ти ще може да си почине и да се наслади на вечерта.
Права си за това. Опитва се да не го показва, но е много горд от това, че книгата е в Сиракуза.
През целия си живот си е представял този ден.
А скоро ще е твоя отговорност.
Наша.
Колко е красиво.
Наистина. Баща ми прекара години в подготовка за книгата. Има стражи на всеки етаж и ако погледнеш...
А... ти говореше за океана, нали?
Просто искам да видя повече от него.
Преди си представях, че пътувам далеч отвъд 12-те града. Разкривайки света.
Погледни го, Протей. Толкова е възхитителен.
Марина.
Нашия брак е уреден преди много години. Винаги сме го очаквали.
Но политиката не е причина, за да се омъжиш. Не искам да го правиш, само защото си задължена.
Предлагам ти, заради мен самия. Марина, ще се омъжиш ли за мен?
Протей, Аз...
-Ето ви къде сте. Делегатите от Анолия(???) искат да вдигнат тост.
Въпреки, че не знам дали има нещо, свързано с коленете им.
Марина, трябва ми посланик.
Разбира се.
Кой е там?
Синбад!
Обичам да играя на "правя се".
Всичко си дойде на мястото.
Протей, книгата!
Синбад!
-Протей. Време беше.
Разбираш ли колко сериозно е това?
-Разбираш ли колко често съм чул това днес?
Ти предаде Сиракуза!
-Недей и ти!
Открадна "Книгата на покоя", въпреки че знаеш какво означава за нас!
Протей, виж как стоят нещата. Първо трябва да изърша престъплението, за да ме обвинявате!
А как ще обясниш това?
Ерис!
-Какво?
Ерис. Тя ме е натопила.
-Синбад, чуй се!
Повярвай ми, Протей, книгата е в Тартарес. Говори с баща си, разкажи му за то...
Това е отвъд възможностите му! Посланиците са се събрали, за да обсъдят процеса ти.
Чакай... процес!? Не съм го направил! Последния път, когато видях книгата беше на твоя кораб.
Ти беше там. Ти знаеш истината. Ти ме познаваш.
Наистина ли? Познавах те, когато бяхме деца. Кой си сега, Синбад?
Погледни ме в очите и ми кажи... ти ли открадна книгата?
Не!
Чухме достатъчно от твоите лъжи. Синбад, за последен път ти казвам - дай ни книгата!
Колко пъти да Ви казвам? Не е в мен!
Много добре тогава. Делегацията на 12-те града те намира за виновен в измяна и те осъждаме на смърт.
Отведете го.
-Това е шега, нали? Хора, слепи ли сте? Не съм го направил!
Спрете! Настоявам за право на замяна. Вземете мен, вместо него.
Не!
Синбад казва, че Ерис е взела книгата. Аз му вярвам.
Позволете му да отиде до Тартарес, за да върне книгата.
Какво?
Какво правиш?
-Твърдиш, че Ерис е взела книгата. Открадни я обратно.
Добър си в това.
-Не искам да съм отговорен за живота ти!
Ти щеше да направиш същото за мен.
-Не, нямаше.
Ако Синбад напусне града, никога няма да се върне!
Синко, чуй ме.
-Не татко, Вие ме чуйте.
Синбад или е откраднал книгата, или казва истината и тя е в Тартарес.
И в двата случая, той е единствената ни надежда.
Протей, разбираш ли, че ако Синбад не се върне, ти ще умреш вместо него?
Разбирам.
Така да бъде.
Синбад има на разположение десет дни, за да върне книгата.
Освободете го!
А, и Синбад - не се бави.
Супер!
Та, имаш ли идея как да стигнем до Тартарес?
-Тартарес? Не... хората умират в Тартарес.
Тогава накъде отиваме?
Фиджи!
Фиджи?
По това време на годината?
Помисли си за плажовете!
-Колко хубаво... особено ако обичаш комари.
Помисли си за слънцето! Сега е сезона на мусоните.
Тогава - жените! Те са канибали, Синбад.
Точно така.
Хайде де Кейл.
-Той е твой приятел.
Чуй се - говориш като майка ми. Протей ще се оправи!
-Сигурен ли си?
И двамата знаем, че Димас няма да позволи да екзекутират единствения му син.
И затова бягаме?
-Оттегляме се. Нямаме нужда от още един удар. Стига ни толкова.
Сега, нагласи курса за Фиджи.
Господа, отиваме във Фиджи!
Този Кейл! Тази книга! Протей!
Виж ти - какви неща! Не мога да повярвам.
Не може да са истински. Щяха да са твърде деликатни.
Това по ми харесва.
От Венеция... от Помпей.
И от Сиракуза.
Отгатна!
Какво си мислиш, че правиш тук?
-Тук съм, за да се убедя, че ще вземеш "Книгата на покоя".
Или да върнеш трупа си, ако не успееш.
-Наистина ли?
И как точно смяташ да ме накараш?
-По всеки възможен начин!
Донесе ли си екипаж?
-Не.
Знаеш ли как да стигнеш до Тартарес?
-Ами, не.
Можеш ли да плаваш?
-Да!
Браво! Значи мога да те зарежа в лодка, а ти ще гребеш до Сиракуза.
Защото ние отиваме във Фиджи.
Фиджи?
-Да.
Точно както си помислих.
-Какво?
Синбад, ти си много предсказуем. Винаги избираш най-лесния вариант.
Това не е мой проблем. Аз не съм откраднал книгата.
И няма да спиш неспокойно, осеян с угризения?
-Съвсем не.
Ако бях на твое място нямаше да мога да спа, знаейки че аз съм жива, защото съм оставила моя приятел да умре!
Не съм отговорен за тази бъркотия. И не съм молил Протей да си залага главата, заради мен!
Явно не ти се нравя, но има и други начини за убеждаване.
Наистина ли?
Как очакваш да го направиш?
-Като говоря на твоя език.
Продължавай...
Да! Това ще свърши работа, но не и за първа класа.
Както виждаш, имаме специално отношение към кралски особи.
Имаме невероятна гледка към океана,
удобно място за спане и три хранения на ден:
туршия, яйца и туршия.
А, ето те и теб, Спайк.
Искам да ти представя новия ти съквартирант, но всъщност ти си неговия нов съквартирант, защото това е неговата каюта.
Надявам се, да прекарате приятно времето си на борда на кораба.
А, ако започне да прегръща крака Ви, значи Ви харесва.
Ако си мислиш...
Как въобще се е качила на кораба?
Господа, имаме нов курс - отиваме в Тартарес.
Какво, какво стана с Фиджи?
-Никакво забавление?
Рат!
-Извинявай, капитане.
Ти Тартарес ли каза?
-Точно така.
Същия Тартарес, откъдето никой моряк не се е завръщал?
Тартарес на загубените души? Там където ти чупят костите и ти вземат гръбнака?
Не, Рат, това е хубавия Тартарес: с много плажове, питиета и с малки чадърчета.
Правя го само заради парите!
Да бе. И как ще стигнем там?
Тази звезда е нашата цел.
Този малък крадец няма да избяга.
Мисли да ни посети.
Нека да прибавим музика за настроение.
Хайде де, изглеждаш страхотно!
Джед, заеми се с голямата мачта!
Извинете ме, милейди.
"Драконовите зъби".
Действително, сеньорина.
Капитана, с тази глупост, ще ни доведе до пагубен край.
Рат, вдигни платното.
Извинете ме, сеньорина.
Сигурен ли си, че..?
-Да, правели сме подобно нещо... Не, няма друг начин...
И да, разрешавам ти да стоиш тихо отстрани и да получиш безплатен урок по плаване.
Знаеш ли..
-Пък и един кораб не е правилното място за една жена.
Джин, по-полека там...
Внимателно.
Внимавай, скали!
Спокойно!
Какъв е този звук?
Синбад, аз...
Сирени!
Синбад!
Синбад!
Джин!
Лий!
Елате да ме вземете, дами!
Кейл!
Ела с мен, за да изпиташ истинската любов.
Кой е лош? Синбад!
Уф, мъже!
Аз я видях първи! Мръдни.
Завържи ги. Сега!
Любов...любов...любов...
Рат!
Той обича...
Спайк! Хвани го.
Спайк! Остриетата!
Скъпа моя!
-Събути се, идиот такъв!
Какво стана?
-Синбад ни спаси.
Не - Марина.
-Марина ни спаси!
Момчета, свестете се! Върнете се в реалността. Трябва да се грижим за кораба.
Ето го моя малък герой! Беше толкова смел! Добро момче!
Все още ли мислиш, че кораба не е подходящо място за жена?
Абсолютно!
Искам да кажа... Виж ми кораба! Това перило беше ръчна изработка!
А тези въжета тук дойдоха чак от Дамаск!
Имаш ли представа какво преживях, за да открадна тези неща?
Ето защо жените не трябва да карат.
Ти луд ли си? Току що ти спасих живота!
Щях да се справя и сам. Винаги успявам.
Да бе.
Неблагодарен...
И боята е олющена. Това е повече от драскотинка.
И кучето... и екипажа... и жената!
Какво?
-Благодаря ти!
Пак заповядай!
-Нямаш проблеми!
Не се безпокой!
-Няма!
Браво!
-Довиждане!
Довиждане и на теб!
Сега доволен ли си?
Протей, ела с мен.
-Какво?
Корабът те чака на пристана. Най-доверените ми хора ще те отведат далеч от Сиракуза.
Но... посланиците..?
-Спят. Всичко е наред.
Но трябва да тръгнем веднага!
Къде? Да живея целия си живот в изгнание?
Да живееш, синко! Няма да им позволя да те екзекутират, заради Синбад!
И Синбад няма да им позволи.
-Протей, не бъди глупав!
Синбад няма и намерението да отиде в Тартарес. Синбад, който познаваше като бяхте деца е...
...е същия и сега!
Виждал съм го.
-Протей...
Върви, татко. Знам какво правя.
Слушайте, тук сме за 10 минути. Ако се изгубите, ви оставяме тук.
Как може една жена да повреди толкова много неща?
Добре, ще ми трябват всички длета, рендета и много дървен материал.
Добре, момчета, чухте капитана! Намерете дърва и го направете бързо!
За бога! Не ти трябват всичките тези неща, и малко смола ще направи кораба като нов!
Когато ти искам съвета, ще те... Хей!
Къде си мислиш, че отиваш?
Добре, поне вземи някой със...
Да Ви помогна.
-Може ли да Ви помоля да...
Колко е приятно да се види, че някои мъже не са загубили обноските си.
Не бързай толкова.
-Знаеш, че е права. И малко смол...
Само... остани на кораба.
Вече каза "благодаря". За това става въпрос нали? Става дума за поправка на кораба. Ако счупя нещо... Нож, моля.
Ха, сякаш ще ти дам оръжие!
Благодаря ти, Рат.
Знаеш ли, не трябва да бъдеш толкова предпазлив.
Страхотно! Сега получавам уроци от един плъх!
Ами... тя спаси кораба, капитане.
-Благодаря ти, Лука.
А сега ще го поправи.
-Много е сръчна... и смела.
Това... момиче... не знае дори как да си оправи ноктите.
Честно казано, ти си най-надутия човек, който някога съм срещала.
Хей, виждал съм благородните мъже, с които се размотаваш.
Аз съм единствения мъж, който някога си срещала.
Ааа не! Не!... Не!
5 към 1 за Марина.
Ти... егоистичен...
-Ти разглезен...
...неучтив, превзет...
-Измамен...
...егоцентричен...
-Надут и вироглав...
Ненадежден, неблагодарен, невъзможен, непоносим...
-Поне не съм потиснат!
Потисната? Ще ти покажа потиснатост!
Какво по...
Върни го обратно.
Живо е!
Кейл!
Кейл!
-Разбрано.
Внимавай, Кейл!
-Спри!
Поддържай курса!
Рат, завържи го!
Синбад, мъжете не могат да понесат повече.
Аз не мога да... понеса повече, също.
Отрежете въжето!
Не, Спайк!
-Не го прави... Спайк.
Той как е ял моркови?
Чия идея беше това?
Не знам.
Но ми дължи обяд.
Гранитните порти. Бас държа, че не си вярвала, че ще ви доведа до тук.
Не, не вярвах.
Но Протей вярваше.
Незнайно как, той ти вярва.
Е, ти какво си помисли?
Как въобще се запознахте?
Бягайки от живота си, както обикновено. Група ядосани крадци ме хванаха пред двореца.
Бях в капан.
Меч на гърлото ми. И на гърдите... и на...
Туршия и яйца!
Е, схвана идеята.
И тогава, неочаквано, се появи четвъртото острие. Беше на Протей!
Видял всичко това от прозореца.
Слязал по стената на двореца и се би заедно с мен... а как се бихме!
Сякаш го бяхме репетирали.
Оттогава станахме верни приятели.
И какво стана с вас двамата?
Какво има?
Поехме по различни пътища.
Стига толкова говорене... време е за малко викане.
Какво още?
Сложи си нещо на гърба, преди да изкараш очите на някой с тези.
Добре, момчета, слезте и разчупете леда. Трябва да продължим напред.
Вземахме "Книгата на покоя".
Щяхме да се оттеглим.
Всички! Обратно на кораба!
Джед!
Хвани въжето!
Марина!
Рат, гледай кораба да не замръзне за леда!
-Да, капитане.
И Кейл...
-Аз.
Дай ми прегръдка.
-Моля?
О, тя не видя птицата... всички други я видяха... проклет кораб... но Марина...тя гледа в другата посока.
Ти ме спасяваш!
Да... ако така искаш да го наречеш.
Но това ще ти струва още един диамант. Спасяването не е част от обикновените туристически атракции.
Как ще стигнем долу?
Ами... не знам.
-Какво?
Все още не знам!
Мисля по въпроса!
-Изкачи се толкова нависоко по лед, а нямаш план!?
Колко си неблагодарна! Виж, ако искаш - оправяй се сама!
Добре, добре, тихо...
С какво разполагаме?
Въжета?
-Ами... не!
Куки?
-Даа... не!
Мечове?
Имам това!
Страхотно!
Ще може да си почисти зъбите, след като свърши с нас.
В ръцете на експерт, ножът може да се използва по 1001 начина.
Бягай!
Давай!
Мисля, че му избягахме.
Не мисля така.
Наведи си главата!
Наклони се надясно!
Дръж се!
Да. Ето ги.
Ето
Точно както го... планирах.
Марина!
Помислихме, че няма да те видим!
О, да, добре съм! Наистина.
Но съм трогнат от загрижеността ви.
Синбад,...
Благодаря ти, че дойде след мен.
Ами,...
...няма защо.
Този начин на живот ти отива.
Да...
Не ми е мястото на сушата.
А на теб? Брега или океана?
Винаги съм обожавала океана.
Дори съм си мечтала за живот сред него.
Но не ми е писано.
Имам задължения в Сиракуза.
Наистина ли трябва?
Да.
Знаеш ли, обиколил съм света.
Видял съм неща, които никой друг не е виждал.
Но нищо... нищо не се сравнява с открито море.
И това ли е, което винаги си искал?
Не съвсем.
Когато бяхме малки, с Протей искахме да се запишем в кралската военна флота.
И да пазим Сиракуза, рамо до рамо.
Но, като пораснахме, нещата се промениха.
Той е принц, а аз...
Никога не съм му завиждал за това.
Докато не пристигна един кораб на пристана.
Кораб, носещ бъдещето му.
Беше най-красивото нещо, което някога съм виждал.
Какво имаше на кораба?
Ти.
С Протей се видяхте на пристана, а аз се качих на първия кораб и никога не погледнах назад.
До сега.
Портите на Тартарес.
Рат! Кажи ми какво виждаш.
Не можа да бъде!
-Какво има?
Просто свършва, капитане. Това е края на света!
Кейл, това е. Време е да си тръгваме.
-Не, капитана не е заповядал това.
"Последвай тази звезда отвъд хоризонта."
"отвъд хоризонта."
Синбад.
Момчета, тръгваме към портите! Изчакайте да дам заповед и заемете места.
Сега! Тръгвайте!
Синбад, как ще го направим?
-Вярвай ми.
Рат, нагласи платното към портите.
-Но, капитане, това ще ни убие!
Просто го направи!
-Да, капитане.
Опънете платната!
Давайте!
Готово, готово.
Закачи го там!
-Но това е лудост!
Знам, знам.
Нагласете платната. Отпуснете оста. Пълен напред!
Да, капитане!
Дърпай!
Опънете всички платна!
Сега да се молим на Господ.
Може и да го срещнем скоро.
Всички ще умрем!
Хайде!
Стана?
Синбад!
Успяхме!
Не мога да го задържа! Дърпайте по-здраво!
Кейл! Да?
Ако не успея - ти поемаш командването.
Господа, беше чест за мен да ограбваме заедно.
Идвам с теб! И не ми казвай че Цартсвото на Мрака не е място за една жена.
Никога няма да кажа такова нещо.
Приятелю, не и този път.
Бягай!
Успокойте се деца мои. По такъв начин ли ще се държите с гостите ни?
И това ако не е страшничко...
Браво!
Никой досега не е стигал до Тартарес.
Живи, искам да кажа.
Чувствайте се като у дома си.
Благодаря Ви. Хубаво местенце си имаш.
-Харесва ли ти?
Планирам да направя целия свят на това тук.
Това е добър план!
Е, виждам, че си заета, затова ще вземем "Книгата на покоя" и ще се махнем от пътя ти.
И защо си мислиш, че е у мен?
Ти ме натопи за кражбата и щяха да ме екзекутират.
-Теб?
Да.
Не.
Протей...
Знаела си, че той ще заеме мястото ми.
Колко си ми умен .
Помислила си, че ще си тръгна.
И Протей ще умре... и Сиракуза ще оста...
-...остане без следващ крал и покорен пред хаоса.
И Протей ще умре... и Сиракуза ще оста...
-...остане без следващ крал и покорен пред хаоса.
Вие хората сте толкова предсказуеми.
Протей не можеше да не те защити, а ти не можеше да не го предадеш.
Но аз не го предадох! Не избягах!
Но го предаде - открадна единствената му любов.
Погледни я, Синбад! Той още не е в гроба, а ти си с момичето му.
Приеми го. Твоето сърце е толкова черно, колкото е и моето.
Грешиш относно него!
-Той знае, че не греша.
Ти знаеш какво има в сърцето му!
-О, да, знам.
Но и той също...
Ти знаеш, че Протей ще умре, защото той е видял нещо у теб, което всъщност го няма.
Не!
-Искаш ли да се обзаложим?
Виж какво, нека изиграем една игра. Ако победиш - ще ти дам "Книгата на покоя".
Ето я там, благородни Синбад.
Не бързай толкова.
Играта си има правила, Синбад.
Ще ти задам въпрос. Един съвсем прост въпрос.
Ако отговориш искрено, книгата е твоя.
Дай ми думата си!
Все още не ми вярваш.
Ами... не.
Не е ли жалко в такива скептични времена...
Добре, имаш думата ми на Богиня.
Може ли да задавам, вече?
Задай си въпроса!
-Чудесно!
Така. Знаем какво ще стане ако вземеш книгата. Ще я върнеш в Сиракуза и ще спасиш Протей...
Но, ако не вземеш книгата, ще имаш да правиш избор:
Или да отидеш в Рая със своята любима, или да се върнеш в Сиракуза, за да умреш.
Или си крадец, или герой.
Ето го и моя въпрос: Ако не вземеш книгата, ще се върнеш ли, за да умреш?
Ще се върна.
Лъжеш!
Съжалявам, Марина.
Ерис е права относно мен.
-Не, не е!
Ти отговори на въпроса. Ти й каза истината! Не беше истината.
Опитах се да се представя за някой, който не съм.
-Синбад, виждала съм кой си!
Не трябва да се преструваш. Ерис те изигра! Защо ти, Протей или някой друг трябва да умира?
Марина...
-Не!
Трябва да избягаш! Възможно най-далеч!
Аз ще се върна и ще обясня всичко.
Не, Марина.
Не искам да те гледам как умираш.
Обичам те!
Как би могла да обичаш някой, който би избягал?
А си мислеше, че няма да се върна!
Ами... мина ми през ума.
Книгата?
Постарах се.
Но явно не беше достатъчно.
Не!
И се върна, въпреки това?
Че какво друго можех да направя...приятелю...
Отдръпнете се!
Как се осмеляваш?
Всичко вървеше идеално, а сега...
...правиш това!
Ерис!
Не разбирам.
-Не разбираш?
Не ме разигравай.
Успя да заблудиш тези хора, но аз знам кой всъштност си!
Ти си егоистичен, безчестен лъжец!
Чакай малко.
Не съм излъгал.
Аз се върнах.
Точно затова си тук. Всичко това е част от теста ти. Защото казах истината.
А не каза ли, че Богините изпълняват обещанията си?
Я виж ти! Трябва да ти е малко неловко, а Ерис?
Не насилвай късмета си, Синбад!
Сладък си, но не чак толкова!
И за твое щастие, имам да ходя на толкова много места, толкова много неща да унищожа и да открадна.
Поне съвета вече ти вярва.
Мислиш ли?
Кралю Димас.
Чакай малко! Колко ще ми предложиш?
Предлагам ти благодарността на 12-те града и извинението на един крал.
Не, наистина, колко?
Синбад!
Хайде, ще стане невероятно празненство, всеки ще иска да чуе историята ти.
Благоприятно време, спокойно море... няма нищо особено за разказване.
Какво има? Не ти е весело, че си поканен?
Не, просто... мисля да посетя Фиджи.
Приятно пътуване, Синбад.
Подстрижи се!
Някой ден ще станеш крал.
Поредния скучен ден в Сиракуза.
Някога стоях тук с една жена. Тя мечтаеше за океана.
Мислеше го за възхитителен.
И какво стана с тази жена?
Беше омагьосана. Преплава океана. И се влюби.
Протей, аз...
-Марина...
Последвай сърцето си!
Моето принадлежи на Сиракуза.
А твоето...
...твоето ще отплава със следващия отлив.
О, Протей!
Капитане.
Готови сме за отплаване.
Добре, Кейл.
Да потегляме.
-Слушам, капитане.
Потегляме!
Рат!
-Какво?
Извинете ме, капитане.
Трябва да смените тези подпори скоро, иначе въжетата ще се откачат.
Тези подпори са от Жасминово море.
Това е от другата страна на света.
Ами тогава да се залавяме за работа.
Знаеш ли, ще трябва да минем през опасни леговища, ще се срещнем с минотаври и циклопи.
Ще минем през Китайско море... това ще е много дълго пътуване.
И е много... много опасно.
Не се притеснявай, ще те пазя.
Превод и субтитри: TGO Ltd. (с малко помощ от BLACK_PAN и Blink_182)