Vanilla Sky (2001) (Vanilla Sky CD1.sub) Свали субтитрите
Отвори очи.
Отвори очи.
Отвори очи.
Дейвид, отвори си--
Е, предполагам, че празната улица е означавала самота.
Ти си психиатър. Трябва да се постараеш повече.
Аз съм доктор. Нека не ги стереотипираме.
Не всички богати деца са бездушни и...
не всички психолози ги е грижа за сънищата.
Въпросът е как си се озовал тук и защо си бил обвинен.
Какво искаш да знаеш? Щях да навърша 33.
Бях собственик на три списания и световно известна издателска къща.
Повечето дни се забаламосвах с мисълта, че ще продължи вечно.
Нали това е смисъла да си млад?
Тайно да вярваш, че ти ще бъдеш...
единственият човек в историята на човечеството...
който ще живее вечно.
Къде отиваш толкова рано?
Не записвай повече съобщения на будилника ми, става ли?
- Защо не?
- Ще започна да си мисля, че сме женени.
Никога не казвай тази дума. Никога повече няма да идвам...
и да ти нося пилешка супа и да те побъркам от чукане.
Как ти е настинката?
Същата работа. Ами твоята?
Ти определено ме накара да не мисля за нея.
Наистина ли?
Да!
"Джулиана" тук.
Здравей, Рейна. Изпуснах си прослушването.Загубих си ума!
Не, слушай, трябва да затварям.
С Дейвид съм.
Чувствай се като у дома си. Мария ще почисти. Нагласи будилника преди да тръгнеш.
И...
ти си най-великата.
Чао, скъпи.
Чао, скъпа. Ще ти се обадя по-късно.
Кога?
- Кога?
- Скоро!
Резервира ли корта?
Спокойно. Не мога да се справя с тежки разговори в този безбожен час.
Извинявай, че го правим рано, но трябва да свърша до 10:00.
Няма да успееш за 8:45, нали?
- Как ме откри?
- Дейвид Еймс...
трябва да провериш цветовете за новото издание на "Райс".
-Какви са цветовете?
-Жълто и червено или традиционното бяло.
- Трябва да си помисля.
- Дейвид, моля те.
Не закъснявай за срещата с борда в 10:00.
Не казвай на никого къде съм. Ако ще и Господ да се обади.
- Много, много съм зает.
- Да бе.
- Не можеш ли да се отървеш от този борд?
- Седемте джуджета? Не.
Тези хора те побъркват.
И това беше желанието на баща ми, който ги нае.
Отново чука Джули Джиани, нали?
Знам, че някой беше там когато се обадих.
Имаше този тон.
"Не, хванах настинка. Ще си остана вкъщи тази вечер."
Имах настинка.
- Бях сам.
- Добре.
-Прави каквото искаш с живота си.
-Благодаря.
Но някой ден ще осъзнаеш какво всъщност е любовта.
Тя е и горчива и сладка.
Аз съм усетил горчивата, затова мога да оценя сладката.
Джули Джиани ми е приятелка.
Понякога спим заедно.
Какво? Какво?
- Какво?
- Момичето на моите мечти...
Джули Джиани...
е твоето креватно момиче.
- Какво искаш да слушаш?
- Намали, човече.
Какво имаме тук? Барселона, Лупър.
Рейдиохед?
Внимавай! Внимавай!
По дяволите!
Замалко да умрем.
- Знам.
- Използвай шибаната си глава!
Собствената ми смърт беше пред очите ми, и знаеш ли какво се случи?
Твоят живот мина като на лента пред очите ми.
- Как беше?.
- Почти си струваше да умреш заради него.
Ние сме пред входната врата. Качваме се.
- Добро утро, сър. Добре ли спахте?
- Да, добре спах.
- Яли ли сте?.
- Какво е това?
Добро утро.
Дейвид, играл си тенис на корт. Прикривам те от час.
Аз ти спасявам задника, а ти играеш тенис на корт.
Благодаря ти, Фриц.
В момента излизаме от асансьора. Бордът не е радостен.
- Добро утро, Беатрис.
- Здравей, Дейвид.
Имате в "Поуст" днес. Кортни Лав се обади да разбере дали си получил E-mailа й.
И Грейдън Картър и Шели Уенгър се обадиха да разберат дали вечерята остава.
- Страхотно.
- Отдела по изкуствата се нуждае от цветовете--
- жълто и червено или бяло?
- Добро утро, Дейвид.
И споменах ли, че бордът ти е бесен, че си закъснял?
Хей, Дейвид! Задръж!
Кой?
Чакай. Този ли? Дейвид!
Добре, всички те чакат.
- Променила си си косата.
- Да. И Дейвид...
мнения се очакват.
Сънуваш ли борда?-- Седемте Джуджета както ги наричаш?
Кихльо, Срамежливко...
Поспаланко...
Щастливко...
Докторчо...
Сънливко...
и разбира се, Сръдливко.
Как беше в Аспен?
Добре.
Сега, искам отговори и ги искам сега.
Как сте?
Все още ме гледат като че ли съм на 11 години.
Ще наследи всичко.
Всичко е за него.
Страхуваш се от сънищата си, нали?
Както и да го погледнеш е кошмар.
По този начин ли обясняваш какво се е случило с теб?
- Какво?
- Какво се случи с лицето ти?
- Няма да говоря повече с теб.
- Не искаш да ми покажеш лицето си?
Не!
- Знаеш ли защо си тук?
- Разговор, кафето--
Дейвид, частта където се парираме и отблъскваме...
и се опознаваме малко по малко--
Не. Няма да стане.
Ще трябва да я прескочим, защото си обвинен в убийство.
След четири седмици, съдя ще определя съдбата ти...
базирайки се на това, което ще напиша аз.
- Затова ще говориш с мен.
- Няма убийство.
Няма убийство!
Никога не се е случвало!
- Не трябва да говоря с никого!
- Искаш ли да ти помогна?
- Разкарай се от мен.
- Успокой се, слънчице.
Успокой се, Лице. Цялата ти история е пълна с дупки!
Спри. Спри!
Моля ви, напуснете веднага. Аз ще поема отговорност.
Моля ви, напуснете веднага. Аз ще поема отговорност.
Моля ви, напуснете веднага. Той контролира всичко.
Ще те пипна, малката откачалка на татко.
- Родителите ми са мъртви, тъпо копеле!
- Достатъчно!
Това вярно ли е?
- Добро ченге, лошо ченге--
- Че си детенцето на татко?
Историята на Дейвид Еймс Старши.
Баща ми не беше създаден за 21-ия век.
Никога не беше ходил до Макдоналдс, нито веднъж.
Никога не беше гледал телевизия, и все пак...
най-голямото му списание все още е телевизионния справочник.
Той и майка ми правеха най-големите партита на литературния свят.
С балони. Скокове от самолети.
Той търсеше приключение.
Неговата автобиография е наръчника...
на всеки безмилостен издател в Ню Йорк.
Казва се "Да защитиш кралството".
Чел съм я.
Страница 127--
" Дейвид Младши беше възхищение като дете."
Пропуснах ли нещо тук? Това ли беше всичко, което е написал за теб?
Не мисля, че той някога успя да преодолее факта...
че аз абсолютно...
се ужасявам от височини.
Иронията продължава.
Когато той и майка ми бяха прегазени от пиян тийнейджър...
на новогодишната вечер преди десет години...
той остави ключовете...
от кралството...
на мен.
Петдесет и един процента контрол.
Четирдесет и девет процента се разпределиха в група от седем членове на борда...
всеки от които си мислеше, че той е първи на линията.
И ти мислиш, че бордът-- Седемте Джуджета--
те е вкарал тук, за да поеме контрола над твоята компания?
Какво те е грижа?
Просто си говорим.
И сега е сряда вечер...
и аз отивам в "Блек Ангъс" да вечерям с мойте две дъщери в сряда.
Значи ще трябва да си тръгвам скоро.
Осъзнаваш, че нашето време е ограничено, нали?
Ако говоря...
ще си помислиш, че съм луд.
С цялото си възможно уважение, което мога да предложа на човек...
носещ латексова маска и разказващ теории на конспирация, Дейвид...
повярвай ми, прекрачил си тази граница.
Приятна вечеря.
В живота има пет основни емоции в живота, Дейвид.
Кажи ми, него какви емоции го обхващаха...
преди да влезе в килията?
Вина ли беше...
омраза...
срам...
мъст...
любов?
В съвършено грешна посока съм, нали?
На кого му е нужен лед?
Дейвид, честит рожден ден.
Имаш най-добрия вкус когато става въпрос за обувки, без изключение.
- Ема, запозна ли се с Линет?
- Не.
Дейвид, да не би да покани целият Олимпийски отбор по сноуборд?
Тази вечер е рожденият ми ден.
- Кажи честит рожден ден на Дейвид.
- Честит рожден ден.
Добре дошла в Дома на Изяществото.
Честит рожден ден, кучи сине.
Честит рожден ден.
Хей, приятели мой, здравейте.
Нека купона започне.
Това е великият Джон Колтрейн.
- Извинете ме.
- Не, не. Благодаря. Всичко е наред.
- Литературният бог, Брайън Шелби.
- Честит рожден ден.
И всичките обичайни глупости, които хората си казват един на друг--
- Как я караш?
- Живея в сън, скъпи.
- На какво дължа удоволствието?
- Удоволствието на София Серано.
Запознахме се днес в библиотеката, ако можеш да повярваш.
Извинявам се за палтото ми. Твърде голямо е за вашия гардероб.
-Преструвахме се, че сме интелектуалци.
-Изумително е. Обожавам вашето палто.
Наконтих се. Искам да кажа, облякох се неизискано.
Ще продължа като че ли и двамата наистина ме слушате.
Имате ли друга стая, в която можем да го сложим?
Спрях да съществувам.
Медисън Скуеър Гардън е наблизо. Там може и да се побере.
Честит рожден ден.
- Заедно го избрахме.
- Благодаря.
Заедно го избрахме.
- Ние.
- За нищо.
Спри да флиртуваш и го отвори.
- Нека вземем нещо за пиене.
- Да.
Ще оставя това горе.
- Веднага се връщам.
- Добре.
- Слушай.
- Хей, Томи.
Не, не, не ме пренебрегвай.
Приготвил съм си багажа. Връщам се обратно в Лондон и разбирам.
Нагласи ме за другата адвокатска работа, за да не трябва да ме уволниш.
Това е класически ход и баща ти щеше да направи същото.
Всичко е наред, Томи.
Станах некомпетентен.
Има ли нещо по-неподходящо от остарял талисман?
Беше ме грижа за баща ти.
Живеех и дишах за него.
Тези типове, Седемте Джуджета...
те си мислят, че си глупав--
обща заплаха, мошеник.
Ще намерят начин да те изхвърлят от играта, Дейвид.
Наредени са на опашка за твоя пост, за твоят живот...
Наредени са на опашка за твоя пост, за твоят живот...
твоята позиция.
Работят ден и нощ...
за да вземат чрез измама твойте 51% глас.
Ще направят всичко, което им е по възможностите...
за да могат да ядат в по-добър ресторант.
Но нещото, което не знаят е това.
Хората ще четат отново!
Разбрах.
Дори са ти измислили прякор зад гърба.
Гражданинът Вибратор.
Имаш страхотни инстинкти...
но аз казвам това с цялата си любов.
Изисквай от живота си...
Научи се да бъдеш задник--
Две са достатъчно.
Прости ми.
Все още вярвам в това семейство, Дейвид...
дори ти да си единствения член.
Изкарай Тип оттук.
Закарай го в дома му, и на сутринта...
му кажи, че отново е нает с 50% увеличение.
Дай му големия офис от другата страна на коридора срещу Седемте Джуджета.
И организирай събрание с останалите адвокати.
Утре ще дойда рано.
Е, по-рано от обичайното.
Здравей, красавецо.
Дойдох, за да ти честитя рожденият ден.
О, Боже.
Аз не те поканих, Джули.
- Това беше малко странно.
- Така стоят нещата с партитата--
трябва да си поканена.
Бясна съм ти, курчо.
Правихме любов четири пъти миналата нощ.
- Това добре ли е?
- Два пъти е добре.
Три е много добре.
- Но четири--
- Четири е доста добре?
Четири е--
Четири е какво?
Постой малко с мен, и после си тръгвам.
И после можеш да се върнеш и да си поговориш с онази сладка брюнетка.
Четири е какво?
Не искам да се запознавам с твойте префърцунени приятелчета. Познавах ги когато и аз бях префърцунена.
Четири е какво?
Прилича на молец, Дейвид.
Молец?
Понякога се притеснявам за теб, че някое умно момиченце...
в голямо глупаво палто ще дойде и ще те изиграе.
Тогава ще загубя моя приятел.
И няма да има повече партита с пилешка супа за мен и теб.
Лошо.
Кога ще ми се обадиш? Не казвай "скоро."
Мразя когато ми казваш "скоро."
Дани Брамсон му даде това за миналия му рожден ден.
Значи това е останало от рок енд рола--
счупена китара зад стъклена витрина разперена на стената на някой богаташ.
Беше подарък, всъщност.
- Харесва ми.
- Чакай, чакай.
Как се сдоби с всичко това--
този апартамент, този живот?
Ясно.
Какво ще кажеш да ми помогнеш, освен ако не се натрапвам.
- Натрапваш се, но храната е добра.
- Имам проблем. Следят ме.
Не ми звучи като заплаха за живота ти.
Трябва ми да се преструваш, че водим невероятно завладяващ разговор...
и че страшно много се забавляваш.
- Знам, че е трудно.
- Ще импровизирам.
Тя е в другия край на стаята и в момента се е втренчила в гърба ми, нали?
Червена рокля, обувки с катарама?
Уау. Тя наистина се е вторачила в теб.
- По дяволите.
- И изглежда, че плаче.
Тъжна е.
Мисля, че тя е най-тъжното момиче, което някога е държало мартини.
- Дженифър Кели.
- Здравей, Дженифър.
- Имаш друг апартамент.
- Нещо като дневен офис. Хайде.
- Няма да вляза там.
- Аз пък ще вляза. Лека нощ.
- Чувам я, че идва.
- Наистина ли?
Не.
- Здравей.
- Как си?
В безопастност сме, но няма какво да пия.
Кой е рисувал тези картини?
Тази е на Джони Мичел.
Тази е на Моне.
А тази...
съм я правил аз.
Това е сноуборд.
Е, две от тях са гениални.
Тази е върхът.
Неговата четка е нарисувала ваниловото небе.
А това е платно.
То е на майка ми.
- Изненадана съм, че си изненадан.
- Не мога да продължавам с тези закачки.
- Аз също.
- Хванах ви.
Брайън, влез.
- Какво става?
- Приятелите ти са забавни, а аз съм пиян.
- Джули Джиани ме следи.
- Изглеждаше опасно.
Никой не ме следи мен, затова си пия.
- Ние всички сме тук.
- Довърши ми уискито и колата.
- Глупава чаша.
- Аз ще го оправя.
- Глупакът е този, който я държи.
- Не се притеснявай. Нищо особено.
Ще ви взема нещо. Уиски и кола?
По-добре да си тръгвам. Пих прекалено много, а нищо не ядох.
- Партито едва започва.
- За тебе - да.
Не можеш да си тръгнеш. Ти си мой почетен гост.
Да ти го начукам, Дейвид.
Плащаш ми да си напиша романа, за да ме притежаваш.
Аз не те притежавам. Ти си брилянтен, добре изглеждащ, красив.
Но защо трябваше да се забиеш със София?
- Не се забивах със София.
- Добре. Както кажеш.
- Аз съм луд. Аз съм сляп.
- Не си сляп.
Когато пиеш уиски започваш да говориш тъжни неща от сорта...
Франк Синатра, тя ме уби...
дай ми цигара.
- Това го правя. Дай ми цигара.
- Ще намеря една.
Чакай. Ти си богат и жените те обожават, а аз съм от Охайо и съм пиян.
- Може ли да ти кажа истината?
- Всеки ми я казва.
Падам си по нея.
И никога преди не съм ти казвал това за никое момиче...
но тя може да е-- може да е-- може да е--
може да е момичето на моите шибани мечти.
- Не си от Охайо.
- Знам.
Но ако тя прецака нашето приятелство, може да ходи по дяволите.
Няма да го позволя. Ние сме братлета.
- И аз се чувствам по същия начин.
- Разбира се.
- Здравей.
- Как си?
- Благодаря.
- Няма защо.
Къде отиваш?
Аз съм Франк, и Франк трябва да си тръгва.
- Какво?
- Вечер ви приятна пожелавам.
Чакай. Ще дойда с теб.
- Стой, сладурче.
- Ще те закарам по-късно.
- Не, трябва да работя утре.
- Ти--
Ти си в страхотни ръце.
Просто се базикам със себе си, че мнението ми има някакво значение.
Никога няма да усетиш деликатната болка...
на човека, който се прибира вкъщи сам...
защото без горчивото, скъпи, сладкото не е така сладко.
Приятно прекарване.
Отново речта за сладкото и горчивото.
- Защо се страхуваш от високото?
- Много хора се страхуват от високото.
Не е високото това, което ме притеснява.
Ударът ме ужасява.
Няма да остана дълго.
Хей, Паоло.
Здравей.
Ще трябва да те разходя.
Радвам се, че те защитава. Той е смъртоносно куче.
Обичам да живея тук, и отказвам да чистя.
Няма проблем.
Трябва да работя денонощно, за да издържам това място.
- Ти наистина си танцьорка.
- От 14 години.
Но аз не танцувам като теб.
Искаш ли нещо за пиене?
Разбира се.
Хей, красиво, красиво момче.
Какво искаш за вечеря тази вечер?
Искаш ли печено пиле?
Харесвам живота ти.
Е, той си е мой и не си го давам.
Не искам да знам историята зад тази снимка.
- Кой е Серджио?
- Това е прякор.
- Твоят прякор е Серджио?
- Дълга история.
И ние не се познаваме.
- Толкова много тайни.
- Това е защото съм търговец на оръжия.
- Досега не съм познавал търговец на оръжия.
- Сега вече познаваш.
Ами ти? Как е твоя прякор?
Гражданинът Вибратор.
Няма да останеш.
Никога не управлявай компания. Остани си художничка.Остани си търговец на оръжия.
О, моля те. Някакси не мога да ти угодя.
Въпреки, че сигурно е трудно да контролираш животите на всички тези хора.
Оцеляването на всеки един, присъстващ на партито, беше свързано по някакъв начин с теб.
Така изглежда.
Някога бил ли си женен?
Някога прие ли някое от твойте 12,000 предложения за женитба?
Дванадесет хиляди и осем. Не.
И се премести в Ню Йорк да танцуваш, рисуваш и продаваш оръжия?
Точно така.
Искаш ли да чуеш Джеф Бъкли или Вики Кар?
Джеф Бъкли или Вики Кар?
И двамата едновременно.
Всеки ми казваше, " Не отивай в Ню Йорк."
Просто си мислех, че хубави неща ще се случат...
ако си добър човек с добро възпитание.
Не мислиш ли?
Мислиш си, че съм наивна?
Не. Наистина не мисля.
Направо я обожавам.
Някакси бях намерил последното полусамотно момиче в Ню Йорк.
Трябва да заспивам.
Наистина, Аз също работя сутрин като зъболекарска асистентка.
Господи, ходя на грешния зъболекър.
И не искаше моментално да спиш с нея?
Е, нали знаеш, аз обичам да отлагам удоволствието.
- Как става това?
- Отлагачо на удоволствие?
Не знаеш ли?
Водиш една необвързваща връзка...
докато не настъпи точката на предела.
И тогава някоя вечер или следобед или сутрин--
може да е чак след месеци.
Знаеш как става.
Не, всъщност не знам.
Женен съм от 22 години.
Имаш вечеря с дъщерите си.
Правилно, имам.
Тогава имах сложни системи с жените...
на които няма да повярваш.
Какви например?
Хей, докторе, не се натъжавай за 30-те секунди когато си бил ерген...
преди много време.
- Това ли си мислиш, че правя?
- О, да.
Може и да си прав.
Нека продължим. Времето не ни е приятел.
Само нашите дефекти, само това ни е позволено да рисуваме.
Никога преди не съм рисувала истински портрет.
Моят е готов.
Вече?
Готово.
- По този начин ли ме виждаш?
- Може би не съм добавила достатъчно пари.
Не, това повече ми прилича на плакат залепен на стената на закусвалня в ада.
Прекрасен е. Подпиши го.
Нека сега видим твоя.
Дай ми го.
Чувствам се лошо.
Ти каза да нарисуваме карикатура.
Знам. Не можах.
По този начин те виждам.
Много е хубав.
Ще ти го продам.
Ах ти, чудовище.
Колко му искаш?
Една целувка.
Тази усмивка ще ме довърши.
И какво ще стане когато твоя приятел ти се обади утре?
Той се запозна с теб само няколко часа преди мен. Той щеше да направи същото.
Виждам, че приятелството ви е важно за теб.
Да, така е.
И като негов най-добър приятел...
Знам, че той се опитва да завърши роман за неспособността и отхвърлянето.
Така че, колкото повече остана, толкова по-добре за неговата кариера.
За твоята кариера бих се притеснявала повече.
Извинявай.
Не. Не, по-права си отколкото можеш да си представиш.
Преди бях един от онези типове, които просто...
сноубордираха през живота си...
без никаква цел...
както и да е.
Кога се промени?
Преди около пет минути.
Всяка отминаваща минута е потенциален шанс да преобърнеш целия си живот.
А тези, които си мислят, че си шарлатанин?
Разбирам ги.
Възприятието за глава замразена някъде...
чакаща да бъде съживена звучи като научна фантастика.
- Какво гледаш?
- Това е най-великото шоу.
Казва се София.
То се намира на границата на нова наука.
Удължаване на Живота.
Как се постига подобно нещо?
Виждала съм го 30 пъти.
Животът е пълен с изненади.
Но най-голямата изненада е, че това не трябва никога да свършва.
Написахме статия за този тип. Той притежава половината Аризона.
- Той измамник ли е?
- Откъде може да знае човек?
Имаш право.
Можете ли да размразите човешки живот?
Нека вземем случая с кучето Бени. Бени е куче.
Беше замразено за три месеца и размразено отново да живее нормален живот.
Това успокояващо ли е?
Безопастно е за Бени. Аз съм навита.
По-добре да внимаваме.
Реймонд Тули, създател на Удължаване на Живота.
Книгата е Живот.. Продължението.
- Къде отиваш?
- Оставих си телефонния номер на хладилника ти.
Ела тук. Искам да ти кажа една тайна.
Исках това да е челото ти.
Благодаря ти за вдъхновението.
Сега ще се опитам да управлявам компанията ми със съчувствие...
за кипящата тълпа от мойте партньори...
които тихо подкопават земята под мен, за да мога да пропадна.
И за неща, които ти дори не знаеш.
Благодаря ти.
Отивам на работа. Имам компания, която трябва да управлявам.
Отлагач на удоволствия.
Здравей, красавецо.
Следиш ме.
Само малко.
Исках да довършим това, за което си говорихме.
И?
Как мина с нашето момиче-молец? Превърна ли се в пеперуда за теб?
Да, превърна се.
Превърна се.
По походката ти мога да кажа, че не си спал с нея.
Нека отгатна. Не си спал с нея, защото...
е по-интересно когато го отложиш.
Сексът не е така хубав, ако жената не е казала на всичките си приятелки...
че никога няма да спи с теб.
Право в десетката, Джули.
Сигурно е изтощена от опитите си да се прави на остроумна през цялата вечер.
Хей, Джули.
Извинявай.
Всичко е наред.
Започваш да уважаваш приятелите си чак когато вече си ги загубил.
Не те пренебрегвам. Аз просто--
Искам да остана сам за малко. Имай ми доверие.
Има много неща, за които трябва да се погрижа.
И ако сме приятели, каквито сме...
тогава мисля, че ще ме разбереш.
Извинявай. Държах се малко странно.
Пропуснах прослушване и...
просто ми стана гадно, че не ме покани на партито си.
Искаш ли да ми се реваншираш?
Няма да кажа на никого.
Ще напишеш ли статия за мен, ако направя компакт диск?
Разбира се.
Харесваш ли музиката ми?
Жива е.
Е, ако аз не бях аз, щях да си купя от моя диск.
Е, нали знаеш, ако можеше да докоснеш една личност--
Уау.
Какво е щастието за теб, Дейвид?
Какво е щастието за мен?
- Какво е щастието--
- Защото за мен...
това е щастието--
просто да бъда с теб.
Има едно нещо, което ме притеснява.
Защо си казал на Брайън, че съм ти креватното момиченце?
Не съм му казал това. Не съм казал това.
- Кога спря да се интересуваш, Дейвид?
- Да се интересувам за какво?
За последствията от обещанията, които правиш.
- Обещания?
- Да, обещания.
Мислех си--
Я стига-- За какво говориш?
Знаеш ли колко ми е трудно да се преструвам, че съм ти креватното момиченце?
Дейвид, аз те обичам.
Аз наистина те обичам!
Аз наистина те обичам!
По дяволите!
Чакай, чакай, чакай!
Не прави това. Не прави това.
Ти ме чука четири пъти миналата нощ.
Беше в мен.
Глътнах спермата ти. Това трябва да означава нещо.
Намали.
Четири пъти-- означава нещо.
- Четири пъти.
- Спри колата.
По 24 часа на ден, живея с болезнената вероятност...
че ти може да ми се обадиш да правим нещо.
Нека отидем във вас. Искам да видя къде живееш.
Просто намали. Искам да спреш колата!
Не знаеш ли, че като спиш с някого...
тялото ти прави обещание независимо дали ти се иска или не?
Каже ми нещо, Дейвид. Вярваш ли в Господ?
Какво правиш?
Добре, обичам те. Обичам те.
Не го прави!
Невероятна си.
Стигна ли на работа навреме?
Не, всъщност, имах ужасен сън.
Сънува, че никога няма да ме видиш отново.
Тръгнах си от апартамента ти, и слязох долу при колата...
и моята приятелка, от партито, ме беше проследила.
Джули.
Да. И тя искаше да говори с мен.
И си спомням, че имах това усещане в корема, нали знаеш...
това усещане от мен и теб.
Мисля, че умът ми все още беше на онзи ужасен портрет, който нарисува.
Но тя беше разстроена...
за-- не знам.
Качих се в колата й и...
и тя изкочи с нея от един мост...
и извърши самоубийство с мен в колата.
Мислех, че отиваше направо на работа.
Но аз оцелях...
с ръката ми и лицето ми...
реконструирани.
И което е по-лошо...
не мога да се събудя.
И в какво състояние беше къщата ти след партито?
Парти?
Какво парти?
Партито.
Не си ли спомняш?
Червена рокля, обувки с катарами.
Разлях нещо върху ризата ти.
Сладкото и горчивото.
И най-тъжното момиче, което някога е държало мартини.
Мойте сънища са жестока шега.
Те се подиграват с мен.
Дори в сънищата си, съм идиот...
който знае, че ще се събуди в реалността.
Ако можех само да пренебрегна съня.
Но не мога.
Опитвам се да си казвам какво да сънувам.
Опитвам се да сънувам, че летя.
Нещо свободно.
Никога не се получава.
Само това ли сънуваш?
Не си-- Не си спомням.
Сънуваш ли катастрофата?
Ето какво си спомняш от кома.
Нищо.
Какво се случи след това?
Какво наистина се случи?
Какво, не си ли чел досието?
Излязох след три и половина седмици.
Лицето ми и ръката ми бяха натрошени и челюстта ми беше счупена на четири места.
Не можеше да бъде направена никаква операция заради комата.
Не можеш да почувстваш тъмнината...
или вкочанеността.
Не можеш дори и да чувстваш.
И тогава...
отново се завърнах към живота.
Точно като онова куче.
Бени. Нали го знаеш, кучето Бени.
Бени. Кучето Бени.
Само че животът ми вече не беше нормален.
Сега ме мъчат ослепителни мигрени-- нервни увреждания.
Защо?
Така стоят нещата в големия бизнес--
случайни инциденти...
нещастни случаи.
Те не са съвпадения.
Как мислиш, че се нарушават вече подписани договори?
Това са силови промени.
Аз съм от Охайо.
Там нямаме силови промени.
Те са във вестниците всеки ден точно между редовете.
Някой умишлено ми направи това.
Баща ми писа за това в книгата си.
Глава първа, страница първа...
параграф първи--
"Какъв е отговорът на 99 от 100 въпроса?
Пари."
Дейвид, виж, не искам да те притеснявам.
Задържам ги, но тук имаме ситуация.
Частните правила на борда защитават твойте 51% вот...
само ако си умствено компетентен.
Съжалявам за смъртта на онова бедно момиче...
но ти направи един истински подарък на борда с твоя нещастен случай.
Искат да те обавят за неспособен.
Но ти се върна.
Звучиш ми добре, така че нека се бием с шибаняците...
и получим пълно обезщетение.
Трябва да позволиш на хората да те виждат, нали?
Последният път когато бяхме заедно, ти беше в кома...
и се държа много грубо с мен.
Не обели нито една дума.
Да, ами, слуховете за смъртта ми бяха леко преувеличени.
На кого можех да се доверя?
Мравките завладяваха мравуняка.
На кого можех да се доверя?
Черепната структура беше основана на 30 щифта...
и закрепена с микро-панели и парчета кост от долната челюст.
Изглежда, че присадените хрущяли са запазили структурата на бузата ви.
За съжаление, защото бяхте в кома--
Доктори. Силата им е в неразбираемия говор, така че се стараеш.
Това ли е процедурата за всички двустранни околомозъчни хематоми...
която можете да приложите на пациент изпаднал в безсъзнание?
Правите всичко, което ви е по възможностите.
Абсолютно.
Възможността за вътречерепно увреждане беше твърде голяма.
Над хрущялните присадки, д-р Померанц...
щифтовете закрепени ли са с някакъв вид алуминий, който може да се йонизира...
и да причини напрежението в главата ми?
- Готов съм за друга операция.
- Работим върху нова технология.
Но вие определено не сте на етапа в който можем да експериментираме.
Да експериментирате. Да ме използвате.
Главоболията ще изчезнат.
Това са повече от главоболия.
Това все едно са стоманени пластини, разрязващи всяка една моя мисъл.
Ние не сме каубои. Не може просто до импровизираме.
Защото не мога да мисля адекватно през повечето време.
- Можем да увеличим на лекарството ви.
- О, да, лекарство.
И има неща, които ще продължим да изследваме.
Все пак, има толкова много други, които не са имали естетичното предимство...
на пластичната хирургия, което вие сте имал.
Тук не става въпрос за суета, д-р Померанц.
Не става въпрос за суета.
Тук става въпрос за функциониране в света.
Работата ми е да бъда там и да функционирам.
Имам парите. Ще платя колкото е нужно.
Само изобретете нещо.
Пуснете джаз.
Казвате, че сте най-добрият пластичен хирург в Ню Йорк.
Докажете го, по дяволите.
- Можем да направим нещо за ръката ви.
- Майната й на ръката ми!
Никой тук не приема чувствата ви на шега.
Приготвихме ви нещо базирано на предварителни изследвания.
Кажете ми. Донесете го.
Понякага е полезно в ранните стадии на отхвърляне.
Това е лицева протеза. Две седмици беше в процес на създаване.
- Благодаря ти, Карли.
- За нищо, докторе.
Лицева протеза.
Естетичната замяна работи...
емоционално и действително.
Пластмасата в естетическия щит също блокира болезнените лъчи...
и помага за регенерирането на клетките.
Значи това е естетически регенеративен щит.
Правилно. Точно така.
Ергономията на преграда му му позволява да взаимодейства...
с движенията на вашето лице.
Разбирам.
- Полезна принадлежност е.
- Добре.
Защото за момент си помислих, че говорим за...
шибана маска!
Това е само една маска...
ако я смятате за такава.
Страхотна е. Това изцяло оправя въпроса с Хелоуин.
Ами какво ще стане с останалите 364 от годината?
Започна да се оформя нов образ на самия мен.
Планувах своето ново появяване...
като нашествието на нормандите.
София. София.
София Серано.
Просто ще го кажа.
Написах си домашното.
Прочетох всяка бележка.
Томас Тип беше прав.
Хората ще четят отново.
Присъствах на месечното събрание на борда със Седемте Джуджета чрез видео връзка.
Защото хората не купуват книги.
- Нека инвестираме.
- О, Боже, това беше война.
Станах по-силен в неща, които дори не съм знаел преди.
И на 5-ти декември...
мойте самолети изпълниха небето.
Завръщането на Дейвид Еймс, младши...
Гражданинът Вибратор.
Няма да повярваш на това...
но в момента се усмихвам.
Доста време мина.
Опитах се да те видя, но твойте хора не ми даваха.
Аз самия не исках да се виждам.
Но после...
се събудих днес и най-накрая...
добър ден за прическата ми.
Искаш ли да се съберем?
Разбира се.
- Какво?
- Нека излезем и отидем някъде.
Този уикенд.
Ще отменя няколко операции.
Ще се позабавляваме...
защото аз си падам само по забавите.
Добре, хора, нашия първи гост тази вечер е уникална история за оцеляване.
Моля ви посрещнете кучето Бени.
Добре дошли в шоуто. Благодаря ви, че дойдохте.
- И още как. Удоволствието е мое.
- Имам толкова много въпроси.
като начало, кажете ни всичко, което се случи с Бени.
През какво е минал Бени?
Ами, Бени падна във вода близо до дома ни.
И беше замръзнал в река Скайкомиш.
Във Вашингтон.
Отидох на риба, знаеки, че вече три месеца го няма.
И го виждам в леден блок.
Сега е размразен. Нали така?
Не се движи много. Притеснен съм.
Да взема ли машата? Притеснен съм за кучето.
Не, той е наред. Просто е загубил малко от своята игривост.
И аз така си мисля.
Хей, София. Дейвид е. Отново се върнах в живота ти.
Видях те по-рано през деня.
Току що гледах нашия стар приятел кучето Бени...
по шоуто на Конан...
и се сетих за теб.
Както и да е.
Беше ми страшно приятно, че те видях днес.
Значи ще се видим скоро.
Страхотна танцьорка си.
Чао.
- Какво пиеш?
- Нищо.
В момента ми си пие евтин, сладък, прекалено скъп ром и кола.
- Ти искаш ли?
- Има ли някакъв друг вид?
Ще ни взема по един.
Къде е тоалетната?
Зад-- там зад мястото където...
зад момичето, което прилича на Бьорк.
- Веднага се връщам.
- Може би трябва да--
Хей, пич, изглеждаш добре. Как е книгата ти?
- Махни я.
- Не, това е лицев щит.
Естетическа протеза тези шибани доктори--
Махни маската, човече. Побърква ме.
Не мога.
Тя е лицето ми. Това е лицето ми.
Повярвай ми. Малко е по-различно.
Ако се смущаваш, просто си отиди. Никой не те моли да придружаваш младото момиче.
- София ме помоли.
- Какво?
Тя не искаше да остане сама с мен? Това са пълни глупости!
Защото аз мисля, че бях много точен за цялата тази работа.
Говори с психиатър.
Или пък можеш да ми се обадиш някой път вместо да се криеш в апартамента си.
Не си го изкарвай на момиче, с което си бил само веднъж.
Това ли каза тя--
само веднъж?
Тя каза ли, че съм се видял с нея само веднъж?
Просто престани, става ли?
Липсва ми стария приятел.
На всички ни липсва стария приятел...
защото новия тип е едно лайно.
Това не го казах правилно. Обичам те.
Точка.
- Как е ръката ти, човече?
- Я се шибай, Брайън.
Какво ще кажеш за...
без симпатия.
Какво ще кажеш да се споразумеем така, става ли?
Дай ми един Бъдвайзер и една текила.
Каква текила?
- Защо не ме гледаш в лицето като ме питаш?
- Попитах, каква да е текилата?
Защо не ме гледаш в лицето като ме питаш, кучко?
Патрон, ако имате.