BBC The Human Body - Part 2 - Everyday Miracle (1998) Свали субтитрите
Би
Би Б
Би Би
Би Би С
Би Би Си
Би Би Си п
Би Би Си пр
Би Би Си пре
Би Би Си пред
Би Би Си предс
Би Би Си предст
Би Би Си предста
Би Би Си представ
Би Би Си представя
Би Би Си представя:
Би Би Си представя:
ЧОВЕШКОТО ТЯЛО
Това е сърцето на бебе.
То бие 120 пъти в минута.
Но не само то подържа живота в това човешко същество.
Крепи го и най-съвършената животоподържаща система на земята.
За да видим тази система,
ще излезем от сърцето и ще минем през артерия с дебелината на сламка.
Всички хора имат почти еднакви мрежи от артерии и вени.
Всички мрежи си приличат, с изключение на тази.
Никой не е виждал кръвоносен съд от този ъгъл.
Той е спираловидна връзка между това тяло и живота в него.
Тръбичките в края му са толкова малки,
че дори кръвните клетки изглеждат чудовищни.
Отнякъде се чува звук като от машинно отделение.
Това е сърцето на майката.
А току-що минахме през сърцето на нероденото й бебе.
Този филм е за необикновената връзка между майката и бебето,
която е в началото на всеки нов живот.
Всеки ден в света се осъществяват над 100 милиона полови акта.
Резултатът от тях е около 910 000 зачевания,
а девет месеца по-късно - 400 000 бебета.
Много родители виждат бебетата си по този начин - чрез ултразвук.
Но ние ще ги видим от различен ъгъл.
Ще наложим 100 ултразвукови образа и ще получим ново изображение -
удивителна триизмерна картина на бебе, което тепърва ще се роди.
Новите технологии ни показват нероденото по съвсем нов начин.
С тях ще проследим миналото му -
от бебе, което скоро ще се роди, до плод на 13 седмици...
... И още по-назад.
Ще разкрием изумителната сложност на ембрион от 6 седмици...
... На четири...
... На три...
Накрая ще се върнем при клетките, от които е започнало всичко -
яйцеклетка и хиляди пъти по-малък сперматозоид.
Процесът протича с такава лекота, че изглежда лесен.
Но не е точно така.
Това са сперматозоидите от една еякулация.
Броят им е изумителен - около 500 милиона.
Хипотетично само с тази еякулация
могат да забременеят всички жени в Западна Европа.
Всъщност милионите сперматозоиди са нужни,
за да има реален шанс за една единствена бременност.
Защо? Защото забременяването не е лесно.
Трудно е да забременееш и да задържиш плода.
Трудно е да родиш. Трудно е да се появиш на бял свят.
Снимахме на всеки 2 седмици и компресирахме 9-те месеца,
необходими за появата на нов живот, в по-малко от минута.
Раждането на дете е обикновено преживяване.
Мислим, че знаем много за него.
Но повече от половината процеси в тялото ни
са загадка дори за лекарите.
Най-голямото ни постижение е забулено в мистерия.
Дори когато жената сама мине през месеците на бременността,
тялото й не разкрива чудото, което става в него.
В този филм отново ще хвърлим поглед към този период.
Ще проследим какво става за един ден...
... и през всичките 300 дни.
Ще видим трудностите и процесите в началото на новия живот.
Ще съберем годината в няколко минути.
Ще покажем минута по минута, месец по месец,
как се развива борбата да се появиш на бял свят.
Ще покажем как отново и отново човешкото тяло
преодолява най-страшните пречки, за да сътвори чудото на живота.
Бързо обсъдихме темата за децата. И бързо решихме да изчакаме.
Но никога не е било въпрос да имаме или да нямаме.
И двамата бяхме съгласни да си родим дете.
Никога не сме решавали изобщо да не създаваме поколение.
Въпросът беше кога.
Филипа и Джеф Уотсън са от Бат и са около 30-те.
В продължение на 5 месеца Филипа се опитва да забременее.
Мислех, че след като спре противозачатъчните,
Филипа ще забременее за нула време. Но не стана така.
През цялото време взимах противозачатъчни,
защото беше важно да не забременея.
Мислех, че забременяването е лесно, че изобщо не е проблем.
Но това въобще не е така.
Когато почетеш и попиташ други, разбираш, че не е толкова лесно.
Даже изглежда много трудно.
Филипа е права - забременяването е трудно.
Жената може да забременее само 30 дни в годината.
И дори през тези дни е необходима цяла верига от отделни събития.
Успехът зависи от цикъл,
който е част от живота на жената още от пубертета.
Чрез нов метод на изображение, създаден специално за филма,
ще надникнем в тялото на Филипа.
Дълбоко в таза се намира матката на Филипа - нейната утроба.
Тя е голям мускул, в който един ден може да се появи бебе.
От двете страни на матката са маточните тръби.
Те са свързани с яйчниците - тук оцветени в бяло.
В тях са складирани яйцеклетките й.
Те са се образували, когато Филипа е била ембрион едва на 8 седмици.
През пубертета се случва нещо забележително.
Малка жлеза в мозъка - хипофизата,
сигнализира на яйчниците да отделят някои от яйцеклетките.
Ето какво се случва оттогава, месец след месец.
Макар че преди не е показвано,
сега ще видите как протича овулацията.
Намираме се в една от маточните тръби.
Голямата бяла сфера в края й е един от яйчниците.
В него е яйцеклетката, която скоро ще се отдели.
Внезапно на повърхността на яйчника се отваря рана.
Изглежда огромна, но всъщност диаметъра й е само 2 милиметра.
Краят на маточната тръба се търка в раната в такт с пулса на жената.
После в долния край на раната се появява малък отвор.
Вътре е скрита яйцеклетката.
Търкащите се маточни тръби
откъсват низ от лепливи, почти прозрачни клетки.
Тези клетки, до 5 милиона на брой, изхранват яйцеклетката.
Самата яйцеклетка е дълбоко в тях.
Това е овулацията.
Тя се състои само 400 пъти в живота на жената.
С нея започва вероятността за поява на нов живот.
Когато яйцеклетката влезе в маточната тръба,
започва борбата за забременяване.
В гънките на маточните тръби са яйцеклетката и лепкавата й свита.
Времето им вече изтича.
Яйцеклетката може да бъде оплодена само през следващите 24 часа.
След това ще умре.
А за да бъде оплодена, трябва да се случи най-важното -
да срещне сперматозоида.
Как сперматозоидът може да срещне яйцеклетката през тези 24 часа?
Отговорът е доста елементарен - като правиш секс, и то често.
С наближаването на оргазма
всяка част от тялото се напряга в очакване.
От тестиса спермата трябва да стигне до края на еректиралия пенис.
Това разстояние е почти метър.
Сперматозоидите плуват в бяла течност -
хранителни вещества за дългият път.
При оргазъм силните мускулни контракции
изтласкват спермата от мъжкото тяло в женското.
Във вагината сперматозоидите срещат първите смъртни опасности.
Стените на вагината са покрити с киселина.
Тя я предпазва от инфекции, но е фатална за сперматозоидите.
След минути тя вече е убила милиони сперматозоиди.
Половин час по-късно
повечето от 500-те милиона сперматозоиди са мъртви.
Но освен да пречи, женското тяло може и да помага на сперматозоидите.
Контракциите от оргазма притеглят сперматозоидите към матката.
А връзката между вагината и матката - маточната шийка,
периодично се потапя в локвата очакващи сперматозоиди.
Понякога дори часове след половия акт
контракциите на матката помагат на сперматозоидите да се придвижат.
Но почти всички сперматозоиди вече са унищожени.
Едва няколко хиляди
ще завършат пътешествието до матката и маточните тръби.
Минути, часове и дори дни след началото на пътуването си
оцелелите сперматозоиди най-после ще стигнат целта си.
В гънките на маточните тръби, увеличена хиляди пъти,
виждате яйцеклетката.
Сперматозоидите са привлечени от химическия сигнал,
изпращан от нея.
В главичката на всеки сперматозоид са генетичните данни на мъжа.
Те трябва да се съберат
с генетичните данни в яйцеклетката на жената.
Внезапно един от сперматозоидите пробива стената на яйцеклетката.
Генетичните данни в нея са събрани в две мънички топки.
В едната са данните на Филипа, а в другата - на Джеф.
В миг те се сливат в едно цяло.
Тогава се определят
уникалните наследствени характеристики на новия живот.
Генетичните данни на Филипа и Джеф
ще определят дали бебето ще е момче или момиче.
Дали ще е високо или ниско, със сини или кафяви очи.
И дали ще е предразположено към сърдечни болести и рак.
Но самото бебе още не съществува.
Всъщност шансовете за оцеляване на яйцеклетката са много несигурни.
Някои яйцеклетки не оцеляват, но повече от половината правят това.
Създават свой двойник и после се делят, отново и отново.
Под лазерния микроскоп
делящата се яйцеклетка прилича на странен плод.
Тя е като грозд от осем еднакви клетки.
Но скоро те вече няма да са еднакви.
Филипа и Джеф живеят както обикновено
и не знаят за промените в тялото на Филипа.
Оплодената яйцеклетка се променя час след час
и не спира да пътува по маточната тръба към матката.
Матката също се преобразява - лигавицата й се издува и удебелява.
Виждаме част от нея, увеличена хиляди пъти.
Тя е площадката за приземяване на оплодената яйцеклетка.
Яйцеклетката се вгнездява по необичаен начин
определящ протичането на следващите 9 месеца.
Това е Хирудо медициналис, по-известно като пиявица.
Тя е паразит.
Набавя си необходимите вещества като смуче кръв от чужд организъм.
Кръвта и дава всичко, от което се нуждае.
Пиявицата буквално живее на чужд гръб.
Цялата бременност се основава на подобен вид паразитна връзка.
За разлика от пиявицата, ембрионът не смуче кръвта на майката,
а изтегля оттам веществата, които са му нужни да расте.
От началото до края
и пиявицата, и ембрионът, трябва да се справят сами.
Клетките на ембриона се делят и завладяват матката на майката.
Това е едва ли не акт на агресия.
Учудващото е, че армията чужди клетки
не среща съпротива от имунната система на майката.
Ако нещо друго се размножава в нея със същата скорост,
то или ще загине, или ще я убие.
Как точно ембрионът избягва тази защита, остава загадка.
Някъде тогава жената за първи път усеща, че с тялото й става нещо.
Веднъж станах посред нощ, за да отида до тоалетна.
Внезапно почувствах силно желание да си направя тест за бременност.
Отварях чекмеджетата в тъмното, блъсках се в мебелите.
Не знам какво си е помислил Джеф.
После се затворих в банята за 10 минути.
Беше някъде към 4 сутринта. После се върнах в леглото.
Тестът беше положителен. Направо летяхме от щастие.
След това два дни само ходехме и се подхилвахме.
Но това не значи, че битката е спечелена.
Всъщност тя едва започва.
Ето какво расте в утробата на Филипа 3 седмици след оплождането.
Това е жълтъчната торбичка - временен хранителен склад.
На върха й е разпрострян самият ембрион.
В него всяка секунда се появяват хиляди нови клетки.
Някой им дава команди къде точно да се образуват.
Тази дълга колона е основата на нервната система и мозъка.
Общият вид на тялото се формира още на съвсем ранен етап.
На шест седмици гръбнакът се сгъва на две.
От подутинката в единия край се образува рамо.
Това е главата.
Но всеки ембрион е уникален.
Той е създаден по генетичен проект, който се реализира за първи път.
Растежът започва от главата и слиза надолу.
Затова на 6 и половина седмици главата - това вляво,
е непропорционално голяма.
Появили са се и четирите крайници,
макар че дясната ръка не се вижда от пъпната връв.
Генетичният проект на ембриона е нов и никога не е бил изпробван.
Всяка стъпка може да разкрие фатална грешка.
Тези грешки са много често срещани.
Реалността е жестока.
Това, което виждате, може и да не се превърне в бебе.
Пет от всеки шест ембриона не оцеляват до осмата седмица.
Невъзможно е да си представиш как едва започналият живот умира.
Но истината е, че това ще се превърне в око само ако има късмет.
Във всеки един миг
този ембрион навлиза все по-дълбоко в непозната територия.
Ембрионът е вече на 8 седмици.
Изглежда бебето ще е момче.
Но всъщност това, което виждате,
може да не се превърне в пенис, а в клитор.
Полът на ембриона е скрит.
Засега и мъжките, и женските ембриони са еднакви.
Скрити са и съзидателните процеси вътре в тялото.
Милиони клетки се превръщат в кости, бели дробове и мозък.
На 9 седмици стомахът вече отделя собствени храносмилателни сокове.
Сърцето започва да бие.
Ембрионът се превръща в плод.
Но различното название не означава по-сигурно бъдеще.
Рискът от провал остава спътник на всяка следваща стъпка.
Образуват се уникалните линии по дланите и стъпалата.
През цялото време плодът се храни през пъпната връв,
свързваща го с майката.
Приключва решителен етап от бременността.
Плодът вече е оформил частите на тялото си.
Това му е отнело 12 седмици.
Останалата част от бременността той ще прекара главно в растеж.
Трябва да порасне много повече,
защото на тези кадри само изглежда голям.
Плодът, показан преди малко, е не по-голям от това.
Това е макет на плод на 12 седмици. Той е мъничък - дълъг е едва 6 см.
Тежи около 14 грама - колкото малка слива.
Забележителното е,
че нещо толкова малко причинява резки промени в тялото на майката.
Гърдите ми станаха доста по-големи, и то за много кратко време.
Изобщо не го очаквах.
В ръководствата за бременни показват само как нараства коремът.
Не наблягат на увеличаването на горната част от анатомията.
Малко се изненадах, че това става толкова бързо.
В края на бременността гърдите винаги се увеличават.
Но не мислех, че ще е още в началото.
Топлочувствителната камера показва как се развива този процес.
Горещите зони са в жълто и червено.
Преди да забременее,
гърдите й са по-студени от другите части на тялото.
През първите 3 месеца на бременността
хормоните водят до разширяване на кръвоносните съдове около гърдите.
Притокът на кръв в горещите зони
храни тъканите на гърдите и ги подготвя да отделят мляко.
Гърдите се състоят от множество малки жлези.
Те назряват и се издуват.
Лабиринт от канали свързва жлезите с млечните пазухи под зърната.
Често жлезите започват да отделят мляко още от съвсем рано.
Гърдите силно се подуват.
Затова ранната бременност често е свързана с болки в гърдите.
Но най-големия проблем си остава гаденето.
Ужасно е! А това е възможно най-точния пример
за това какво чувстват 3/4 от жените в началото на бременността -
гадене всяка сутрин.
Може да се сравни само със симптомите при морската болест.
Първо те обзема чувството, че умираш,
а след това започваш да се страхуваш, че може и да оцелееш.
В началото на бременността тялото става особено чувствително
към химическите вещества протичащи в него.
Дори леко токсичните храни, които по принцип употребяваме
могат да причинят поредица от повръщания.
За радост след 12-тата седмица настъпва подобрение.
Положението се стабилизира, както за майката, така и за плода.
Животът на майката определено е пълен с проблеми.
А какъв е животът на плода?
В миналото са смятали утробата за тихо и спокойно място.
Но дали това е вярно?
Какво ли е да си в утробата?
Там си насред нечие чуждо тяло.
Сърцето му ще е много по-голямо от теб
и пулсът му ще боботи оглушително.
Около теб ще има стотици метри артерии и вени,
в които тече кръвта на някой друг.
Как ще имаш мир и спокойствие,
когато над теб денонощно работят два пещеристи бели дроба?
А най-лошото е, че ще се намираш точно до най-веселата част.
Три ястия дневно и кой знае колко сладоледи и сандвичи
все трябва да се дянат някъде.
И като капак на всичко ще растеш непрекъснато.
Истинският свят в утробата е динамичен и оживен.
През последните 20 години
виждаме този свят благодарение на ултразвука.
Целта му е да показва евентуални проблеми,
но и да позволява на бъдещите родители да видят бебето си.
Вместо кротко да си лежи,
бебето понякога рита и дори прави салто.
Дневно то поглъща до половин чаша околоплодна течност.
Още отсега то си смуче палеца -
навик, от който може да го отучват с години.
Бебето расте и около него става все по-тясно.
Ултразвукът е толкова чувствителен, че се вижда дори как бебето мига.
Ето.
Филипа вече е в петия месец и отива на ултразвук.
Добре, нека първо ви покажа бебето ви.
Ето главата, тялото му, сърчицето в гръдния кош.
Виждат се пръстчетата.
- Има ръце на пианист.
Бебето май се прозява.
Казах ти, че ще е вечно уморено като мен.
Там има достатъчно време да си почине.
За първи път осъзнах, че жена ми е бременна.
Невероятно е. Изведнъж разбрах, че там вътре има някой.
Беше толкова вълнуващо. Бях много разчувствана.
Когато никой не гледаше, пролях една тайна сълза.
Идеше ми да се разплача.
След това ми казаха резултатите от прегледа.
Чудесно е, че всичко е наред.
Нямам търпение да покажа снимката на майка ми.
Тя не е имала възможност да види нещо подобно.
Имаме снимка на бъдещото ни дете!
Това знаем за света на плода.
Но какво знае самият той?
Към 5-ия месец се появяват петте сетива на плода.
Но те все още са напълно замъглени.
Освен това те не обособени като отделни сетива.
Плодът усеща звука не само с ушите, но и през кожата.
Може да подуши или вкуси промените в околоплодната течност.
Тялото на майката филтрира и променя това, което плода чува.
Моят глас би звучал съвсем различно.
Може би нещо подобно на това.
Никой не би могъл да ме разпознае.
Но всъщност какво достига до бебето през утробата?
Труден въпрос.
Защото ние не виждаме, чуваме или усещаме само с очи, уши и ръце,
но и с напълно развития си мозък.
Очите, ушите, устата и носът са само сензори.
Мозъкът е този, който превежда подадените от тях сигнали.
Именно мозъкът придава смисъл на съобщенията от сетивата.
А мозъкът на плода все още се развива.
Затова понятия като слух, зрение и допир нямат смисъл.
Мозъкът не се включва изведнъж.
Той прилича по-скоро на наближаваш фар,
който постепенно изниква от пълния мрак и осветява всичко наоколо.
Следващия път ще попитам акушерката как е застанало бебето.
Нещо стърчи от корема ми - сигурно дупето му.
Онова, което усетих?
- Да.
Филипа е бременна в петия месец
и цъфти като повечето жени на този етап.
Това е доста учудващо - бебето в нея вече е започнало да доминира.
Двамата си съперничат за ограничените ресурси
и въпреки това съжителстват доста удобно.
Понякога отчетливо долавям, че мърда.
Друг път ме рита.
Мисля да си почина.
Тази забележителна хармония
се дължи на най-изумителния орган в тялото а Филипа - плацентата.
Това е една от най-модерните животоподържащи системи,
с които разполага днешната медицина.
Но този куп техника е далеч под възможностите на ето това.
Това е плацентата.
Тя е едновременно бъбрек, черен дроб, сърце и бели дробове -
всичко накуп. Тя е като посредник.
Позволява на майката и плода да живеят заедно.
Тя е може би най-удивителното нещо на бременността.
Всички ние, дори лекарите приемаме плацентата за даденост.
Но тя е едно от най-големите чудеса
създадени някога от природата.
При бременността на Филипа досега най-голям риск имаше за плода.
Но през последните 3 месеца
нейното тяло също ще е на предела на силите си.
Матката й ще се увеличи - до 20 пъти над нормалния си размер.
Притокът на кръв ще се увеличи с една трета.
Теглото й също ще нарасне значително.
А тялото на Филипа й повтаря: "Продължавай както досега."
Но накрая това, което става в нея, ще си каже думата.
А вътре става нещо много необичайно.
Ще ви покажем уникални кадри от тялото на Филипа,
бременна в седмия месец.
Забележете колко се е увеличила матката.
Тя заема доста място в тялото й.
Гръбнакът й се е извил от допълнителното тегло.
Нищо чудно, че гърбът я боли.
Матката е притиснала органите и ги е изтласкала нагоре.
Стомахът, черния дроб, белите дробове.
Ето защо Филипа се задъхва.
Дебелото черво сега е близо до гръдния кош,
а преди е било много по-ниско.
Но най-драматично се е изменило сърцето на Филипа.
То трябва да работи по-интензивно, затова нараства.
Измества се от обичайното място и се извива на една страна.
Как се чувства бебенцето ми днес?
Доста по-спокойно си от обикновено.
Май че помръдна.
Какво беше това?
Какво правиш?
Къде се опитваш да отидеш, а?
Скоро няма да имаш място, за да се въртиш така.
Не съм сигурна, че на баща ти му харесва тази гледка.
Но сигурно си мисли, че е забавно.
И като че ли се притеснява, че е болезнено,
но всъщност усещането е доста приятно.
Бебето на Филипа и Джеф ще се роди само след 6 седмици.
Всички мъже се чувстват безпомощни в такъв момент.
Усещам всички физически и емоционални промени на Филипа.
Но се чувствам като страничен наблюдател.
Понякога ми се иска да усетя физическата страна на нещата,
за да ги разбера по-добре.
Мога да помогна само с покупките и други дреболии.
Това е нищо в сравнение с проблемите на майката.
Невероятно е, че всичко това в мен се случва без намесата ми.
Тялото ми само се грижи за всичко.
Нямам никакъв контрол над това - то просто се случва.
Раждането е най-трудната задача, с която тялото трябва да се справи.
Тогава защо пътят до тук беше толкова труден?
Очевидният отговор е, че телата ни са твърде несъвършени.
Сперматозоидите лесно загиват.
Яйцеклетката е така крехка, че живее само ден.
Но по-важният въпрос е: Защо сме такива?
Защо сме устроени така,
че всеки етап от бременността е труден и опасен?
Точно там е работата -
телата ни изобщо не са устроени по определен начин.
Те са еволюирали.
Дефектите ни са просто проблеми, наследени от предците ни.
Но голямата ни победа е, че сме наследили и решенията им.
Бременността е най-трудната задача за човешкото тяло,
но то я прави да изглежда много лесна.
Триизмерният ултразвук надниква в утробата
и ни показва бебе, което предстои да се роди.
То изглежда съвсем оформено и все пак не е подготвено за света.
Мозъкът му не е напълно развит.
Ако се изчака той да се развие,
бебето ще остане в утробата още 12 месеца.
Но то не може да остане дълго там по една много проста причина.
За да излезе, бебето трябва да мине през таза.
Ако остане по-дълго в утробата,
главата му няма да може да се провре оттам.
Тазът е еволюирал до максималната си ширина.
Ако е по-широк, ходенето ще е невъзможно.
Щяхме да пълзим на четири крака.
Бебето трябва да се роди сега или никога,
независимо дали мозъкът му е развит, или не.
И няма да му е лесно.
Десет дни преди термина
бебето на Филипа започва да излиза на бял свят.
Филипа решава да роди в дома си - нещо необичайно за нераждала жена.
Ще те преслушам сега и след това пак.
Мускулите, които са обграждали бебето досега,
трябва да се разтегнат, за да може то да излезе.
Камерата показва горещите вълни от работата на мускулите,
които минават през корема по време на контракция.
Час след час стените на матката
притискат бебето с редовни, мощни контракции.
Филипа получава контракции на всеки 3-4 минути
и то доста силни.
Справя се много добре, макар че не и се вярва.
Справя се много добре.
Надяваме се контракциите да разширят шийката на матката.
Първите контракции не помръдват бебето,
а болезнено разтварят шийката на матката.
Тя е затворена, а трябва да се разшири до 10 см.
При нераждалите жени това отнема около 10 часа.
Щом шийката се отвори, пътят на бебето е свободен.
Главата му е като таран - тя пробива път за тялото.
За да разберем какво става,
ще видим как бебето се подготвя да излезе.
Предстои му трудна маневра.
Сега то е с лице към нас,
но в таза трябва да се обърне към гръбнака на Филипа.
После главата и вратът му се сгъват под ъгъл 90 градуса.
Все едно се опитваш да обуеш тесни гумени ботуши.
Браво!
Много добре. Контракциите минаха.
Хайде Филипа, седни на ръба на леглото.
Не мога.
- Просто се облегни назад.
Протегни ръка и пипни главата на бебето.
Напъни се, бебето е почти излязло.
Не мога.
- Трябва, Филипа.
Още един напън, Филипа. Отлично.
Браво, продължавай.
Наведи брадичка. Напъни здраво.
Още един напън, Филипа. Близо сме.
Браво, бебче.
Може би раждането не бива да се възприема
като повод нещата да се объркат
а като чудо, при което всичко е както трябва.
Както е и в повечето случаи.
Филипа роди здраво момиченце -
само едно от почти милион бебета, родени по цял свят на същата дата.
Превод: Български текст ООД