Dumb And Dumberer - When Harry Met Lloyd (2003) Свали субтитрите
Къде е този малък шегаджия?
Дишайте дълбоко, г-жо Дън.
Това е. Това е.
Напъвайте.
Напънете, това е.
Продължавайте да напъвате, справяте се чудесно.
Ето я главата. Виждам я.
Добре, поздравления...
То е...
Върна се обратно.
Мисля, че той ще бъде добър на криеница, г-жо Дън.
Добре.
Имате си срамежливец.
Добре, хайде навън, малко копеле.
Ухапа ме!
ОТ ГЛУПАВ ПО-ПО-ГЛУПАВ Когато Хари срещна Лойд
Внимание до всички. Заклещен мъж в кладенец.
919 Хил Стрийт.
Капитан Роб!
Капитан Роб, чувате ли ме? Хванете въжето!
Може ли да му помогнете?
Хари, не. Това не е... не е истински кладенец.
Не можем да идваме тук за да опитваме
да спасяваме твоя въображаем приятел.
Благодаря. че го спасихте. След мен, Капитан Роб!
Всъщност ние не спасихме никой.
Съжалявам, Дейв.
Всичко е наред, просто е с развинтена фантазия.
Не се безпокой, като порасне ще се оправи. Всички го правят.
Капитан Роб, излизай!
Къде е той? Къде си, Капитан Роб?
Скъпи, той си отиде.
Сигурно е знаел, че от днес си на училище.
Мамо, трябва ли да ходя на редовно училище?
Да, скъпи.
- Но ти си добър учител.
Благодаря ти, миличък. Време е да си намериш нови приятели.
Приятели на твоята възраст.
Не съм готов.
- О, почти забравих.
Капитан Роб остави това за теб.
Той каза да следваш стъпките много внимателно.
О, карта за съкровище!
Какво е съкровището?
- Може да е всичко.
Ще откриеш абсолютно нов свят, когато тръгнеш на училище.
Като Марко Поло.
Човекът който изобрети басейна.
Разбира се.
По-добре да тръгвам.
- И запомни Хари,
там има приятел, който просто те очаква.
Ти си добро дете, Лойд.
И добре изглеждащ.
Правиш баща си горд.
Благодаря ти татко.
- Сега нека да довърша...
Татко, внимавай с ушите.
Добре, тръгвай вече, жиголо.
Да?
- Да.
Изглеждам ли добре?
- Като прясно окосена трева си.
Хайде да тръгваш, училището ще отвори съвсем скоро.
О, ключовете моля.
- Ето ги.
Готино е да си син на портиера.
Обичам те!
- Аз също.
О, погледни се само!
Изглеждаш жестоко в новата си екипировка "обратно на училище".
Тук, татко.
Нека да видим дали някой не си е изгубил фотоапарата.
Виж само.
Готов ли си? Усмихни се за татко.
Чакай, чакай!
Ако ще ходиш на училище ти трябва тетрадка.
Хубаво... момче!
Трябва да хвана автобуса. До по-късно!
Да, но ти си вече в училището!
Надявам се да харесат новото ми яке!
Всяка година едно и също.
Да тръгваме на училище.
Съжалявам.
- Накъде си тръгнал бе, тъпак!
Няма да си изпусна автобуса.
Така, просто следвай картата и намери приятел.
За какво е тая ябълка? Толкова разсейваща.
Един от вас трябва да изчезне.
Съжалявам, но това си ти. Сега...
вземи си семената и се превърни в един хубав пай.
31, 32, 33...
Извинявай за това, колега.
- Хубава кола, Френчи.
Хей, сладко кученце.
Лошо куче! Не ме хващай! Остави ме!
Лошо куче! Лошо куче!
Някой ми счупи зъба.
Как мислиш, че се чувствам аз?
Някой ме ухапа по челото.
О, не!
Можеше да го запазиш за зъбната фея.
Това е тъпо. Майка ми е зъбната фея.
Майка ти е зъбната фея?
- Да.
Жестоко.
Тя прави всичко наоколо да лети когато спя.
Да, да.
Хари Дън.
- Хари Дън?
Защо не ми звучи познато?
Вероятно защото никога не сме се срещнали?
- Не, не е това.
Както и да е, Лойд Коледа.
И аз се хваля, че майка ми е е зъбната фея,
а ти си син на Дядо Коледа?!
- Не, не.
Да!
- Да? Не, не съм.
Знаех си!
- Не, не съм.
Обзалагам се, че си.
- Не, басирам се, че не съм.
Зная, че си.
- Защо не съм те виждал тук преди?
Домашно училище, до днес.
Домашно училище. Какво е това?
Уча там където живея.
Аз също! Сериозно!
Не?
- Да!
Това е моя автобус! Хей!
Не, чакайте!
Изпуснах го. Сега трябва да ходя пеш.
Това е право на там.
Дали е това, което си мисля, че е?
- Не, това е карта за съкровище.
Страшно.
Мама каза, че е някъде в училището.
Не знам, доста съм близък с училището
и никога не съм виждал този хикс преди.
O, но аз знам нещо.
Какво?
- Да.
Ти гониш.
Аз?
Какво?
Всъщност не знам, но каквото и да е,
това е нещо което ти не искаш да бъдеш, и точно сега...
си ти.
Чакай, и ако аз те пипна, ти ли ще гониш?
Да, точно така работи, Хари.
- Ти си!
Не, Хари!
- Ще се видим по-късно!
Чакай!
Привет, жълти приятелю. Съжалявам, че те изпуснах.
Тук всеки се стреми да е в джаза, за това стой до мен.
Защо онези момичета са облечени в спортни екипи?
Те са мажоретки, Хари. Това е опасна религия.
Не им позволявай да те заговорят.
- Ние не искаме те да говорят с нас?
Не, не, не, не.
- Защо не?
Освен въшките и другите медицински причини, те не са в "А" група,
в която съм аз и искаш да бъдеш и ти. Знаеш ли какво имам предвид?
Не.
Ами тя?
- Тя е абсолютна патка.
Имам предвид, само погледни как се облича.
Виж тази пола. Толкова е къса. Къде е наводнението?
И този пуловер... толкова е стегнат, нейните млечни-балони ще хвръкнат.
Шматка.
О, боже мой, тя е без бельо.
Да, каква мадама е тогава. Аз съм с два чифта гащи в момента.
Аз също.
Това е приятелят ми, Търк.
Той е част от "А" група. Хей, Кимосаби!
Млъквай, магарешко-лице.
Така ме нарича, заради здравото ми като на магаре лице.
Изглежда отиваме малко по работа!
Здрасти.
Надявам се пакета да ти е наред.
Моля?
Сещаш се, в библиотеката.
О. Да.
Няма проблем.
Ти си нов тук, нали?
- Зависи как ще дефинираш нов.
Ти си детето което е учило вкъщи.
Да. Откъде знаеш?
Възложено ми е да напиша статия за училищния вестник.
Трябваше да е за теб, или за новата четирицветна химикалка.
Четири цвята в едната химикалка?
Не! Това е невъзможно.
Да, добре.
По-скоро бих писала остри изследователски статии,
но тук не се случва нищо. Аз съм Джесика Матюс.
Хари Дън.
- Какво става тук?
Хей, клоун,
Джесика ли направи този банан в панталоните?
Не, от мама ми е.
Отвратително.
- Искаш ли да си хапнеш?
Хей, мирише на сирене.
Търк, остави го на мира.
- "Търк, остави го на мира".
Млъкни!
- "Млъкни"!
Хари, ще поговорим по-късно.
Хубави цветове.
Купона още не е свършил, приятелче.
Хей, може ли и приятелят ми Хари да дойде?
Да, може.
Е, и теб ли задържаха две години както Лойд?
Не, бях задържан три.
От майка ти?
И така директоре,
ще бъдете доволен да знаете, че тази година
срядата е ден на "Южната Границата".
Ще сервираме вкусна риба тон
заедно с три вида сирене.
Звучи ми като още една...
гореща година в кухнята.
Ехо?
- Да? Какво има?
Сър, време е за сутрешните съобщения.
Да, аз... знам това.
Ами...
защо ти не направиш съобщенията днес, скъпа?
Но какво трябва да обявя?
Кажи и за рибата.
- Измисли нещо позитивно!
Добре.
Е, това бе прекъсвач на удоволствия.
Знаеш ли, скъпа...
Мисля, че накрая измислих начин
да извлека от това училище достатъчно пари
за да заминем за Уайкики.
О, бебчо? Ти вече го направи.
Малко парченце от тортата.
Това ще е голямо. Фантастично.
Тази идея е гениална.
Погледни това.
Специална стипендия на Ричард Мофит.
Този Мофит е бил включен в програма за хора със специални нужди,
и там се научава да подреди две изречения едно след друго,
а сега е голям баровец.
Както и да е, държавата отпуска 100 хиляда долара в негово име
на всяко училище което има клас, нуждаещ се от специални грижи.
Това е фантастично!
Просто трябва да убием този Мофит,
и ние получаваме всичките пари.
Не, не.
Това от което се нуждаем, е да сглобим един фалшив клас с такива нужди.
Ще направим наш собствен клас.
Проблемът е, къде ще намерим деца...
които могат да минат за специални?
Благодаря, Търк.
- Аз летя!
Значи това гледа флагът по цял ден.
Да.
- И твоят приятел Търк е страхотен.
Да, той е шампион?
Хей, Търк, благодаря! Ние сме толкова високи!
Бинго.
Добре дошли в специалния клас.
Аз съм г-жа Хелър, готвачката.
И това... проклятие.
Имах предвид, новият ви учител.
Да.
Причината вие да сте тук преди класът официално да стартира
е защото вие сте...
много специални.
Благодаря ви.
И бяхте лично избирани от Директора.
Кой е Директора?
Той е Главния.
Вашата първа задача е
да изберете останалите от класа.
Хей!
Намерете ученици, които са също толкова специални като вас.
Специални.
Какво?
От среднокурсници ли ще бъде?
Не.
Ти си първия човек който водя тук, Хари.
Това някакво специално място ли е?
- Не, обикновено ям в тоалетната.
Спестява време. Изкарваш старото и вкарваш новото.
Може ли да ядем там утре?
- Да, но преди това трябва да намерим хора
специални и достатъчно елегантни, за да стават за нашия клас.
Това ще бъде лесно като яденето.
"Харри"?
- Второто "Р" е по-тихо.
О, така е доста по-чувствено.
А, виж един сакат. Погледни.
Нашия пръв новобранец.
Неговото проклятие е нашата благословия.
- Внимателно, Хари, не го плаши.
Хей, малко момченце. Сираче малко.
Какво се случи?
- Скейтборд.
Един ден, ще намерят лечение.
- Ти смел малък войник.
Какво?
Не,човече, нищо особено. Ще сваля гипса след няколко седмици.
Той явно отрича. Може би можем да помогнем.
Ние сме част от специален клас воден от готвачката.
Има предвид, г-жа Хелър. Би трябвало да се присъединиш.
Това не изисква никакво ходене.
Някой няма да се присмива на твоя дефект.
Колко домашни дават?
- Няма такива.
Никакви.
- Пич, пич.
Чакай малко, мога да изкарам цялата година
в класа на готвачката?
Да.
Може ли да доведа и гаджето?
- Можеш да доведеш всеки който поискаш.
Добре.
Хари Дън, Специална Програма.
- Той е с нас.
Заслужаваш го.
Мисля, че ви дължа това.
Контузен е. Сложете го в списъка за инвалиди.
Което означава, че сега си един от нас.
Вече си имаме специален лозунг.
Хари, какво правиш?
Тя е чужденка.
Очевидно не говори английски.
Наполовина човек, наполовина кон.
- О! Точно това търсехме.
Той е супер специален.
- Е...
Имам предвид, хващам се на работа каквато и да е тя.
И така... ако подпиша това нещо,
мога да идвам и да си отивам, когато си поискам, така ли?
Ти си роден свободен,
и свободен ще си останеш.
Добре, става.
Леко, спокойно.
Лекичко, момче. Това е. Вътре си!
Направихме го!
- Да, направихме го, Хари.
Клас със Специални Нужди, 1986.
Ние сме избраните.
футболния играч, сакатият...
Какво ще кажеш за Луис, наполовина кон?
Той наистина ме впечатли.
- Ето ни и нас.
Благодаря за кльопачката г-жо Ди.
А къде е г-н Ди?
О, той умря преди няколко години.
Кофти, пропуска една голяма чиния със задушено.
Всъщност, това е месна франзела, но ти слагаш всичко в супата си.
Харесвам я много.
Хари, така се гордея с теб, че си намери истински приятел.
Може ли да прекара тук нощта?
Лойд, казал ли си на родителите си?
- Оставих бележка на татко.
"Татко, ще спя в Хари тази вечер.
С обич, Лойд. Послепис: Свърши кетчупа."
Добро дете, но можеше просто да се обадиш.
Искам осмица?
Гледай си работата.
Нищо.
Четири.
Сега трябва да преместиш пионката си 7 напред и да си обърнеш ризата наопаки.
Ти си истински новобранец в тая игра.
Да, но почти винаги бия Капитан Роб.
Кой е Капитан Роб?
- Приятел с който си играя.
Познавам го тоя тип. Живее в мазето, и мирише на гъби.
Не, Капитан Роб е седем стъпки висок, има маска на едното око,
и кука за ръка.
- Изглежда като пират.
Не, той си има папагал на рамото, заровено съкровище.
Да, той е пират.
- Не мисля така.
Той пие ром от бурето, пее "Йо, хо, хо", има дървен крак.
Дървен крак?
- Да, нещастен случай.
Готови... старт!
Бъди внимателен, Капитан Роб.
Ти се приземи в Страната на Бонбоните. Сега трябва да го глътнеш.
Готов ли си?
Преглътни!
О, вкусна пионка.
Хей, приятелчета
вече е малко късничко. Хайде.
Може ли да съм отгоре?
- Само ако аз съм отдолу.
Самолета в хангара.
Лека нощ, тиквичке.
Лека, г-жо Ди.
- Лека нощ, Лойд.
Благодаря, че си приятел на моя Хари.
Добре, момчета, приятни сънища.
Какво беше това?
- Кое?
Майка ти току-що се задяваше с мен.
Не е вярно.
- Да, тя го направи, Хари.
Може би скоро ще съм твоето ново татенце.
Лойд, тя е моя майка.
- Слушай, не мога да излъжа сърцето си.
Точно така, когато стана твой татко, ще трябва да правиш това, което кажа.
Няма.
Не ми говори с такъв тон момко.
Затваряй си устата.
- Ще спра това веднага.
Не си ми истински баща.
- Върни си думите!
Тихо бе гъзолизец!
Откъде научи тази дума?
- Чух я от...
теб!
Мразя те!
- Деца.
Благодарим ви, Директоре...
за нашия специален клас!
Идеални са.
Трябва да сте много горди със себе си.
Вие сте пионерите тук в Провидънс Хил.
първият клас по специалната програма.
И за да отбележим този случай,
ще направим една снимка.
Нека закачим това горе, само за снимката.
Задръж това на високо.
И нека всички застанат под надписа.
Бързо, бързо.
Прекрасно. Голяма усмивка.
Ето ни и нас.
Помниш ли за какво сме тук?
Предполагам за да направим снимка за надзирател Зимер?
И?
Искате аз да я направя?
- Да, да!
Зеле!
Зеле.
- Зеле!
Какво смърди?
- Аз бях, сър.
Жена ми беше приготвила задушено снощи.
- Млъкни, Лойд.
Все още не си женен.
- Ще се оженя.
Надявам се да ви хареса новата класна стая.
Не е тази. Тя е в специално крило зад училището, което ние построихме.
Защо не отидете да го разгледате сега?
Бързо, хайде.
Директоре, ами сакатото момче?
Да, вземете го с вас.
- "Прието".
Леко. Лойд, Лойд. Не, не.
Мога... просто ще походя, става ли? Всичко е наред.
Директора е велик човек.
Да, за това е избран за Директор.
Вашето Височество.
Добре, до тук добре.
Мисля, че се нуждаем от малко повече снимки.
Защо не закараш децата на малка екскурзия утре?
И...?
И направи още снимки.
- Добре.
Е, нямаш ли задачи с фалшивия си клас?
Вкарах си един...
О, това беше неприлично?
Мисля, че трябва да ме накажеш.
Накажа, накажа...
- Накажи ме.
Здравейте, клас. Името ми е г-н Коледа.
Г-жа Хелър е заета с някои бизнес дела,
така че аз ще бъда заместника.
Ще ми отнеме известно време да ви науча имената, така че бъдете търпеливи.
Мен, мен. Избери мен!
- Ти.
Хари.
- Хари, а.
Изглежда ми познато. Имаш ли брат?
Не.
- Не, добре. Някакви въпроси?
Какво му е на момчето кон? Сега е някакво слънце.
Да, не гледай директно в него.
Просто раздавах листовки в салон със солариуми, момчета.
Това е почасова работа.
- Не, това е... поздравления.
Имаш ли някакъв въпрос, блестящи очи?
Да, моя въпрос е кога старата учителка ще се върне?
Аз съм вашата учителка днес.
Лойд, може ли да поговорим за минутка?
О, този път се учете помежду си.
Очевидно трябва да има някакво семейно извънредно положение,
иначе казано, няма причина баща ми да ме
прекъсва по време на работа.
Идвай.
- Това е баща ти?
Да. Как беше името ти?
Хари.
- Хари. Ела с мен, Хари.
Какво става, татко?
- Трябва да поговорим.
Вие трябва да сте от военно-въздушните сили. Харесва ми униформата ви.
Аз съм пазач.
- Добре, тогава...
на ваше разположение, сър!
Какво вие луди момчета правите в моя склад?
Ние не сме луди, татко, ние сме специални.
И Директора иска да си имаме наша собствена, специална класна стая.
Момчето ми е специално, не може да бъде?!
Знаех си, че си различен!
Взимам си почивка.
Хайде.
Добре, момчета, след като учителката я няма,
Имам въпрос.
Знаете ли, защо нашия клас е в склада за инструменти?
На кой му пука, Луис? По-добре е от истинското училище.
Ако не разпитваме много,
можем да откараме цяла година, правейки каквото си искаме.
Да, човече, можем да правим всичко което поискаме.
Всичко.
Всичко?
И какво, ако имах приятелка като Тери, бих могъл да я доведа тук и...
да правим това онова с нея?
Загря ли, глупако?
Тогава съм вътре. Да.
Но, аз дойдох тук да уча за Америка.
Слушай, бебче,
няма нищо по-американско
от това да не правиш нищо и да изкараш така.
Тогава съм вътре.
Точно като глупака.
- Луис.
Карл?
Той дойде на себе си.
- Нуждаем се от него.
Знам. Хайде, момченце!
Хайде, хайде!
- Тръгвай хвани някой!
Карл?
О, страхотно.
Я пак, кой е Бенджамин Франклин?
Той е пилигрима който използва пеницилин за да убие Годзила.
Точно. Как си станал толкова умен?
Обществено училище. Да.
Когато живееш в склада, вдишваш много прах от тебешир.
Той пише всичките отговори в твоя мозък.
Късметлия.
- O, а сега...
Какво знаеш за Слаши?
- Ей. Слаши.
Не ми казвай. Ейбрахам Слаши...
знам го... третият Президент на Съединените щати!
Правилно, Хари.
А това е замразеното удоволствие наречено на него.
Готини кани.
- Да.
Хей, майка ти има същите кани.
Да, но те никога са били в списание.
Красиви са.
Хари, сетих се нещо.
Какво?
- Ти гониш!
О не, няма да ме прекараш отново.
- "Тайните на Виктория", а?
Онези дрехи за пиленца.
- $2,50.
Ти гониш.
- О, ти искаш да играем?
Искаш ли да играем, а, Хари?
Турнир, 14-ти век!
Ти си!
- Ти си.
Невидимка.
Знам къде си!
Ще те намеря!
- Моля, платете ми $2,50.
Зная къде си!
Ти гониш.
Наистина, спри за секунда.
Ела тук, Хари, сериозно, за секунда. Ти си!
Хари, кифли! Ти си!
Ти гониш!
Ти гониш!
- Не, не гоня.
Да, ти си.
Той те докосна.
Ти гониш докато не докоснеш някой друг.
Знам правилата, просто не играя тъпата ви игра.
Сега ми платете $2,50.
Ти гониш.
Ти си.
Ти си.
- Не, ти си.
Не, ти си.
- Ти гониш.
Ти си.
Стига! Ти гониш!
И никакви отзад, никакви отгоре,
никакви заключванки, и целият магазин
е свободен!
Лойд, той ли направи това?
О да, Хари.
Той може... и той го направи.
А сега...
той е като Донки Донг.
Плати на човека.
Плащам на човека.
Добре.
- Да.
Мисля, че го направихме доста готино.
Тези са наистина студени, а?
Затова трябва да го изпиеш бързо, Хари, довери ми се.
Изпий го, Хари. Точно така, приятел!
Пий, пий, пий! Давай, Хари!
Освежаващо.
Какво искаш да правим днес, Хари?
Не знам.
Боли толкова готино.
Не, Хари, ти не го пиеш толкова бързо.
Трябва да го изпиеш по-бързо!
По-бързо, по-бързо... Изпий го по-бързо,
преди да се разтопи!
Много вкусно.
Не мога да усетя лицето си.
Не ме боли.
Не боли.
Усетих това.
Хари, устата ми замръзна.
Не мога... Не мога да усетя устните си.
Хари, те са замразени.
- Зле ми е.
О, Хари, задават се проблеми.
Здрасти, момчета.
Твоите млечни балони изглеждат страхотно, Джесика.
Ще се видим утре.
Не мога да повярвам, че се е облякла така.
Да, последния път когато носих шорти, изядох голям бой.
Бой ли?
Предположи какво има под кокосовите орехи?
Какво?
Изненада.
Добре, аз имам малка изненада за теб.
Взел си удулжителя?
Не.
Разговарях с надзирател Зимер тази сутрин.
Той изпраща Ричард Мофит лично
на манифестацията ни за Денят на благодарността, с чек в ръката.
О, маймунке, това е толкова възбуждащо.
Нашата мечта се осъществява.
Усмивка, любима моя.
Още снимки за сандъка.
Какво държиш там?
О, разни неща.
Снимки, ленти.
Записвам всичко което става в този офис.
Точно като Президента.
Ела тук, маймунке.
Хей, това е наобратно.
Задръж това.
Така, според картата,
ние сме почти до училището.
Но все още не сме намерили никакво съкровище.
Хари...
Може би намерихме нещо по-добро.
Хайде.
Това е нашия специален автобус, Хари!
Как разбра, че е за нас?
Защото готините деца винаги седят отзад, Хари,
и тук, всички седалки са отзад.
Ние сме готини. Хайде!
Внимателно, Хари, къс е!
Хей, Хари, аз съм отпред!
Аз съм отзад!
- А аз съм отпред!
Търк, ти какво правиш тук?
Клас със специални нужди.
- Това, че си нервак не те прави специален.
Ти просто завиждаш. Това е най-добрия клас който някога е съществувал.
Така че, не го разбивай!
Съжалявам, само за специални.
Вижте, г-жо Хелър, има нещо нередно тук.
И не мисля, че петъка е специален.
Не знаех,
оттогава съм учител.
Сега по-малко бърборене и без ставане, банда!
Към музея, Марджи, той говори сам за себе си.
Това е доста по-яка история от четирицветните химикалки.
Искаш сензация?
Ще ти дам сензация.
Мислиш, че ще спрем за сладолед?
Не. Може би.
Избягай й.
Не се играе така!
- Това са австралийските правила.
Не й позволявай да мине!
Какво е това?
- Орел.
Това е баракуда.
- Рибата не може да изяде птица.
Твърде голяма да направи завоя!
Не можеш да срежеш птица с ножица.
- Да, може.
Марджи, внимавай!
Помощ!
Всеки да си намери партньор. Не искам да се изгубите.
Хари, върни се тук!
- Връщам се, тук съм.
Върти се по-бързо, ще се върнем във времето!
Точно зад теб съм.
Не, не, не!
Сега трябва да сме партньори..
Какво каза, аз и ти?
- Мечтай си, разбойнико.
Добре, да си партньор в екскурзия е голямо обвързване.
Майтапя се. Разбира се, че искам да ти бъда партньор.
Имаш сериозни проблеми, пухкав, грозен малък приятелю.
Спри, засрамваш ме.
Добре, кажете "фахитас".
Фахитас!
- Супер стана.
Да?
- Да.
Извинете. Колко средно продължава обиколката тук?
Пълната обиколка трае два часа.
Два часа. Добре. Знаете ли, ще се върна в четири.
Така че, защо не направите пътешествието два пъти, и говорете бавно?
О, тук не взимаме бакшиши.
- Несъмнено и вие.
Знам, че не изкарвате много, не се надувайте.
Тръгва си. Тръгва си.
Заминава си. Всичко е наред. За това говорех.
Добре.
Харесва ми вашата екипировка г-н Бяла мечка.
Просто ще се обърна и ще си тръгна.
Добре...
Наблюдавам те.
Хари?
Кой ти каза името ми?
Хари?
Г-жа Хелър каза да не говорим с теб.
Това е защото като г-жа Хелър не иска да разберете,
че цялата тая работа е фалшива.
Знаех си, че е така.
Знаел си?
- Да. Онези Ескимоси?
Сигурен съм, че поне един от тях е манекен.
Хари, ти си толкова странен.
Но чуй ме, трябва да ти задам въпрос който може...
да те постави в деликатна ситуация.
Искаш да говориш за твоите деликатности?
Опитваш се да бъдеш забавен, или в действителност си идио...
специален?
Ние сме специални. Всички които аз и Лойд избрахме за класа са специални.
Ти и Лойд избрахте класа?
Това започва да придобива смисъл.
Би ли дошъл у нас довечера?
Моля?
- Трябва да поговорим.
Ела около 7:00?
- Часа?
Да.
Добре.
Среща.
Тя каза нещо за нещо.
Перфектно, Хари. И после?
После тя каза "7:00" и аз казвам, "Часа"!
Съжалявам за това, приятел. За пръв път водя приятел там горе.
Добре ли си?
- Да!
Трябва да ми помогнеш, Лойд,
истинска среща с истинско живо момиче.
На кой му пука? Гаджетата са за педерасти.
Аз мисля, че тя иска да ме постави на място
да пооправя нейните деликатности.
Каквото и да означава.
- О да, ще разбереш някои неща.
Какви?
- Сещаш се.
Тя иска да бъде върху теб като пълна кофа с изненади
с тази къса пола и стегната блузка.
O, това е толкова изтощително, не мога да мисля за това.
Хайде бе, Лойд..
- Добре, ако ще го направиш,
подари й нещо специално. Купи й някакъв шоколад...
най-добрият който можеш да намериш.
Изглежда напълно достатъчен.
Здравей, Джесика.
Толкова се радвам да те видя, Джесика.
Не, не така.
Здрасти, Джесика. Помниш ли ме?
Аз съм Хари.
Това е тъпо!
Привет, Джесика. Хари... г-жа Хари Джесика.
Г-н Хари Джесика.
Д-ж-e-с-и-к-а...
- Хари?
Хари, здравей.
Искаш ли да влезеш?
Изтъркай си обувките. Родителите ми са маниаци на тема чистота.
О, това е грубо.
Нещо за пиене?
- Да, но не съм купил.
Хари, имам да ти задавам много въпроси,
така че, нека да просто да се качим горе.
Добро план. Аз всъщност не съм готов за долу.
Хари, ти си толкова забавен.
Наистина? Аз дори не се и опитвам.
Идваш ли?
- Да.
Ще те надбягам!
Хари, стига си галопирал.
- О, Боже.
Имаме доста работа, Хари,
така че, може да ти е малко трудно.
Да ми е трудно?
Трудно за мен?
Хари, искаш ли да седнеш?
Не, не, добре съм си.
- Добре.
Аз мисля, че Директора и Хелър злоупотребяват с пари на училището,
и мисля, че това не е от скоро.
Само трябва да измисля начин, да го докажа.
Имам предвид, че това не ме разчувства много.
Но предполагам, че има някакво добро обяснение.
Хелър носи кокосов сутиен...
О, тя е наистина ме разгорещява.
Най-лошото е, че този специален клас е направен с лоша цел
Но... ми трябва доказателство.
Не знам колко дълго мога да издържа така.
Не мисля, че първия път ще боли чак толкова.
Особено в дупето!
- Какво?!
Хари, намирам се в положение в което наистина ми трябва твоята помощ.
Положение?
Супер. Имаш ли баня?
Да, долу в хола.
Връщам се след секунда.
Добре, добре. Вода!
О, аз не исках. Не бях аз.
Не, не, не. Какво има там?
Не може да бъде.
О, не!
Хари? Щеше да се връщаш бързо.
Добре ли си?
- Майтапиш ли се?
Не бих могъл да бъда по-добре.
Майка ми иска да знае дали ще останеш за вечеря.
Шегуваш ли се? Идвам.
Добре.
Внимание, лъскачката минава.
Хари, слизаш ли?
Само да почистя!
Хари! Хари!
Лойд, какво правиш тук?
Дойдох да видя как си, друже.
Малко прецаках нещата.
Сигурен съм, че ще се справиш.
Не мисля.
Хари, защо си облечен?
Откъде да знам!
Тя ме помоли да остана за вечеря.
Не знам какво да й кажа.
О, сетих се, имам идея! Гледах в един филм веднъж.
Беше страхотно. Слез до този прозорец тук,
отвори го, и повтаряй след мен.
Добре, благодаря. Отивам да намеря някакви дрехи.
Давай.
Идеално, бизнесменски костюм.
Хари, какво си облякъл.
Преоблякох се за вечеря.
Винаги се обличам така като се храня, с изключение за закуска и...
спешно ядене.
Толкова е топло тук. Ще възразиш ли ако отворя прозореца?
Няма проблем.
Хари чуваш ли ме?
- Да.
Да какво?
- Не, не ми отговаряй, повтаряй след мен.
Добре.
Добре какво?
- Имаш красиви очи.
Имаш красиви очи.
- Благодаря ти.
Откъде се появи ти?
- Хей, откъде се появи ти?
Родена съм в Свети Луис.
Искаш ли да те погаля по главата?
Хващам се на бас, че искаш да те почеша!
- Басирам се, че искаш да те
почеша по главата.
- Не, защо?
Все още имаме доста да разискваме.
Обзалагам се, че искаш... не ми налитай!
Късметлийка си, че не те сритах право в лицето!
Не ми налитай. Късметлийка си, че не те сритах в лицето.
Помня те. Как бих могъл да забравя онези големи, космати зърна?
Почти мога да помириша вонящата ти вагина от тук!
Хари!
Сега какво ме гледаш така втренчено, грозна маймуна?
Джесика, кой е това?
- Това е Хари, татко.
Защо ти говори по този начин?
- Той е... специален.
Здравей, Хари.
Здравейте.
Вечерята е готова.
Какво се мотаем още тук, около разни лаещи?
Да ядем!
- Да.
Хей, Хари, бъди уверен! Изглеждаш прелестно!
Лойд?
Какво правиш тук?
Ти ли живееш тук? Аз не... Аз мислех, че Хари просто...
е на посещение при счетоводителя си.
Харесваш маслото, нали?
Имаме маргарин, ако искаш.
Би могъл да гребеш колкото си искаш.
- Не, благодаря.
Това е... Хари.
Привет.
- Здравейте.
Знаете ли, има и женски модел от този костюм.
Джесика, ние ядем!
Ела на вратата.
Да, точно бях тръгнал натам.
Е, виждам, че ти харесва моята питка.
Разбира се, че харесвам жена с готина пичка.
Е, Чарли, с какво се занимаваш?
Казвам се Уолтър.
Лойд, здравей.
- Джесика.
Е, все още ли не си му дала?
Да му дам какво?
- Сещаш се, нещо.
Лойд, Хари и аз си говорехме за училището.
Всъщност, искам да те помоля нещо.
Да, знам. Искаш да се повозиш.
Красивата сладка лъскачка, а?
Откъде се взе това?
- Живея с портиера.
И имам ключ от всяка стая в училището.
А можеш ли да ни вкараш в кабинета на Директора?
Кабинета на Директора? Да вероятно бих могъл.
Лойд, това е! Може би сега, ще мога да напиша моята статия!
Какво?!
Двама измамници! А аз помислих, че си от Свети Луис?
Не искам да те виждам повече!
О, Боже.
И си тръгвам!
Той е срал навсякъде.
Има лайна навсякъде!
По дяволите!
Има лайна по прозорците!
Мили Боже, цялата ми къща е едно лайно!
Той е срал навсякъде!
Погледни какво е направил. Има лайна по стената!
Кога можем да влезем?
Какво ще кажеш за 8:00?
- Добре.
Супер, благодаря.
- Къщата ми е пълна с лайна!
Благодаря ти, Лойд. Ще се качвам. Трябва да си тръгваш.
Ще се видим в 8:00.
Среща с Джесика!
Точно навреме.
Ще бъде дълга нощ.
Ще бъде велико.
Мога да си го представя.
О, дами, ето защо Бог е създал жените с две гърди
вместо с три. Макар, че ти хитруваш.
Трябва да й видите дупето.
Лойд, приключих с цялата ти домашна работа.
Благодаря, Джесика.
Изчезвай сестричке, той е мой.
Само в сънищата ти. Аз бях първа!
Ти го желаеш само заради голямото му парче!
Ти го искаш, защото той е гений като Франкенщайн.
Момичета, момичета!
Има само един начин да разрешим това.
Да направим състезание.
Как ти се стори това, Лойд?
Лойд, какво правиш? Това е Джесика.
И мама?
- Здравей, бонбонче.
Здрасти, мамо.
- Хари, това си е моя фантазия,
и ти предлагам да изчезнеш, преди да си представя нещо ужасно.
Но, аз...
- Хари!
Твоите фантазии са толкова по-готини от моите.
Благодаря за летящата машинка!
Опа.
- Лойд, ти ли просто така се изпърдя?
Може би.
Нещо вони.
Може би е тази... миксирана касета, която направих за теб.
Или може би тези цветя.
О... благодаря Лойд.
- Да.
Е, готов ли си да ме вкараш в кабинета на Директора?
Да. Никакви такива безсмислени разговори, а?
Защото не съм голям фен на такива разговори.
А какво ще кажеш за времето?
Хей, Джесика, идвам!
Е, виждам, че си започнала без мен.
Какво правиш?
- А ти какво правиш?
Защо просто не го направим, и да се разкараме оттук.
Направо на работа.
Само да се оправя.
Не мога да го сваля.
Толкова съм близо. Мога да го усетя.
Не трябваше да пазарувам от Велкро!
О, чакай. Свалих го!
Свалих го.
- Това е. Аз свърших.
Не стана това което очаквах.
Сама ли се оправи?
Не, това бе пълна загуба на време.
Това е... това е объркващо.
Никога не ми се беше случвало...
Това е приятелят ми.
- Приятел?
Какво беше всичко това за разходката с моята лъскачка?
Благодаря ти, Лойд, но не намерих това което търсех.
Би ли ми направил услуга да подредиш тук?
Директора не трябва да разбира, че сме били тук.
Да, няма проблем. Няма да те целувам за довиждане!
Разхвърляно момиче.
О, Боже, сандък за съкровища.
Намерих съкровището на Хари.
О, това е тежко. Трябва да е пълно до горе.
Хари!
Хари!
Хей, намерих съкровището.
Изчезвай, мръсник такъв!
- Не чу ли това което казах, Хари?
Съкровището, от твоята карта.
Разбира се. Защо не го покажеш на гаджето ти?
Джесика и аз скъсахме, Хари. Да.
Не бих могъл да бъда с нея като знам, че ти я харесваш.
Това не може да ни струва приятелството.
О, трябва да знаеш, тя си има и приятел.
Чу ли нещо, Капитан Роб?
Капитанът Роб се е върнал?
- Да, той издава звук като плъх.
Няма причина да използва такъв вид език.
Добро попадение, Капитан Роб. Той наистина прилича на ти-знаеш-какво.
Ние си казвахме всичко, нали?
Знаеш ли какво? Това беше.
Късаме! Ти си вън от "А" група!
Следващия път когато Търк ме набие, ти няма да получиш и един шамар!
Свършихме приятелче! Финито! Край!
"Ауф видер шницел"!
Мазел тов.
Лойд!
Познаваме ли се?
Дали се познаваме? Да, познаваме се.
Аз съм в твоя клас, глупако.
О, за Бога. Не мога да повярвам.
Това... това наистина си ти. Ти си приятеля на Хари, нали?
Е, не бих ни казал точно, че сме приятели,
но да, познаваме се.
Ти... ти наистина си пират.
Е, да. Не ти ли харесва?
Е, аз съм задник, така ли Капитан Роб?
За какво говориш?
Както и да е.
Искам си приятеля обратно!
Хей, приятелю! Хей, Хари!
Трябва да видиш това!
Хари, там ли си?
Хари! Хей!
Хари, имам изненада за теб!
Ти си изкарал бялата мечка от нейната естествена среда.
Да.
Мамо, къде е таткото на белите мечки?
Беше застрелян от ловец, точно като твоя баща.
Лойд, не мога да повярвам!
Точно, когато мислех, че мога да ти простя,
ти да направиш такова нещо.
Вземи тази бяла мечка
и я качи в стаята ми!
- Добре, приятел!
Хей, приятел, какво се е случило с теб?
Не искам повече проблеми, ясно?
Трябва да завижда за нашите полярни бели дрешки..
Къде е?
Бебчо, аз отивам да напазарувам в центъра.
Сещаш се, покупки за Уайкики.
- Къде е по дяволите?
Много неща ще ни трябват за екскурзията.
Какво търсиш?
- Сандъка ми.
Сандъка в който държа документите си?
- Какви документи?
Документите, снимките, лентите.
Доказателството.
- Доказателство за какво?
Миличка, би ли ме фокусирала за половин минутка.
Доказателството за цялата измама която ние измислихме.
Доказателството което е достатъчно, да сме на топло 20 годинки.
Къде е?!
- Не знам, не е тук.
Някой го е откраднал.
Джесика.
Какво Джесика?
- Това момиченце...
което се опита да ме проследи на екскурзията?
Тя го е взела.
- Сигурна ли си?
Да. Тя се мотаеше наоколо, задаваше въпроси.
Аз ще се погрижа за нея.
- Да?
Ще я убиеш ли?
Не, няма... Няма да я убивам.
Скъпа, защо не провериш, дали децата са готови за парада?
Добре.
- Да.
А аз мисля да се разбера с Джесика...
малко посещение.
Парада за Денят на благодарността е почти готов.
Така, някаква идея за нещо плаващо?
O, сал!
- Дирижабъл!
Лайно.
- Титаник.
Птицечовка.
- Морско куче.
Писмо в бутилка.
- Не, не неща които плуват,
идеи за лодка. Сещате се, като тези по парадите.
Може ли да чуя някой друг?
Ехо.
- Здравейте, Чинг Чунг. Какво има?
... лиже, лиже и гърми!
Тя каза "красив лебед".
"... лети величествено над оризовите полета..."
... Рой Орбисън.
... да настрои "Сам Самотния" на Рой Орбисън.
Не, хайде де момчета.
Напрегнете се, помислете. Сложете си шапките с мозъците за малко.
За какво се сещате, когато си мислите за Денят на благодарността.
Като боровинки и индианци.
- Футбол!
Футбол, да!
Браво на теб. Не.
Хей, Луис има добра идея. Джордж Вашингтон.
Кой?
Той само е изобретил парите.
- Много добре, Лойд.
Какво ще кажете за лодка на Джордж Вашингтон преминаваща Делауер?
O, или може би река.
- Като Атлантика.
Е, така и ще бъде.
Това ще е най-великият Ден на благодарността.
Имате предвид да... да направим парад пред всички?
На лодка на Джордж Вашингтон?
Ще изглеждаме като пълни идиоти.
- Точно.
Няма начин. Няма да го направим. В никакъв случай.
Хей! Споменах ли,
че ако не го направите, ще има отново домашна работа?
И истински занимания.
Какво ще кажете за това?
Май ви привлякох вниманието.
Не.
С други думи, няма да бъдете вече специални.
Точно за това говорех.
Хей, момчета, вижте това.
Благодаря за интервюто, Директоре.
На ваше разположение съм. Така, имахте някои въпроси?
Да, всъщност.
Миналата година, Тоби беше в Агенцията по печата,
а Луис спечели научното състезание.
Какво правят те в този специален клас за особенни нужди?
Добре, това е слаб въпрос.
Това е разточително, педантично... добрият въпрос се цели точно в целта.
Като например... къде е моя сандък?
Сандък? Нямам представа за какво говорите.
О, сигурен съм, че имаш.
Знаете ли, родителите ми ще се чудят къде съм.
Едно телефонно обаждане от Директора ще оправи нещата, скъпа.
Здравейте, аз съм, Бренда.
Приятелката на Джесика?
Да, ние ще прекараме цялата нощ,
в библиотеката,
защото имаме много важен изпит утре. Макро... икономика,
и е наистина труден.
О, все още имат двата ми любими,
череша и зелен.
Да.
- О, приятели.
Искате малко от това? Да.
Това ще бъде добро.
Знаете ли какво? Ще полудея от кеф.
Имам си от двата вида. Убийствен вкус.
Изглежда толкова вкусно, Хари.
- О, Боже, искам.
Той ги смесва.
- О, този вкус е невероятен.
Бях прав. Това наистина е добро.
Той е такъв късметлия.
Духайте.
Искам малко.
Не можем да влезем там.
Прав си... не можем.
Ела тук.
Хей, приятелче. Здрасти, как си?
Искаш ли да изкараш 2 кинта?
Разбира се.
- Искаш?
Само трябва да влезеш там и да вземеш два Слаши.
Добре.
- Това е, сключихме ли сделка?
Да, става.
Но първо ми дай двата кинта.
Аз казах "винта".
Но сделката си е сделка. Влизай вътре малкия.
Хайде.
- Добре, но дайте ми двата винта.
Хари?
- Сделката си е сделка.
Искаш ли пет долара вместо тях?
Браво, Хари. Добра идея.
Успокой се.
Бъди спокоен.
Да, и тя каза, "По-добре се обади на майка ми".
А аз викам, "К'во", и тя вика, "О".
А аз и казвам...
Бренда е. Нова съм.
О! Айс айс бейбе!
Да, изпиках се в тях. Вие сте.
Трябва да пораснете.
Ти гониш.
- Не.
"Р2"
- "Д2"
Чюбака.
- Добро попадение, Хари.
Хей, това е Джесика.
Хари, мисля, че го казахме това.
Не, това е Джесика.
Трябва да е колата на гаджето й.
Това е Директора!
- Директора е гаджето на Джесика?
О, сещам се за какво е това.
Това е защото тя не иска той да разбере,
че бяхме в кабинета му снощи.
Не трябва да ни вижда тук. Бързо, дегизирай се!
Дегизировка?
Не е за учудване, че и двамата ударихме на камък.
Как може да се състезаваме с сексуалната мощ на мъжа
който има най-големия кабинет на земята.
Да, той е като Папата, Хари.
А ние сме като змии които искаме да откраднем пиленцето на Папата.
Ето той идва.
Хари, спри това.
Хари. Господи, Моисей и всичките там.
Да ги шпионираме.
Добра идея, Хари.
Хари, бобслей!
- Лост!
Хари, завий наляво!
Наляво.
Давай, Хари! Газ, газ, газ.
Хари, направо. Пълна газ, Хари. Пълна газ!
Това ли е най-доброто което можете?
Хей, това е моята количка.
Сладолед?
Мислиш ли си за това което и аз си мисля?
Там са!
- Нямаме спирачки!
Какво казахте на родителите ми по телефона?
Не те очакват довечера.
Добре де, все някой ще ме потърси.
О, не мисля така, скъпа.
Ще те питам още веднъж.
Джесика,
къде ми е сандъка?
Не зная за какво говорите.
Не знаеш за какво говоря, а?
Не знаеш за какво говоря?!
Добре, добре.
Какво имаме тук? Изглежда това е някаква касета.
Това не е вашата касета.
- Не си играй с мен.
Твоята игричка свърши.
Джесика!
Хари, Лойд.
Момчета вие сте мръсни.
Бяхме още гладни, и така решихме да си вземем малко десерт.
Беше забавно.
- Да.
Беше забавно, докато Хари не реши да сложи неговия кренвирш в ухото ми.
Съжалявам.
- Всичко е наред.
Е, изглежда че големия мъж спечели.
Защо не ни каза, че гаджето ти е Директора?
Какво?
Джесика!
Ти осветли моя живот...
- Това моята касета ли е?
Тя трябваше да те съблазни?
Поласкан съм.
Лойд, когато бяхме в кабинета на Директора,
видя ли някакъв сандък?
Имаш предвид сандъка със съкровището на Хари? Разбира се, че знам къде е.
Ти си намерил моето съкровище? Защо не ми каза?
Три думи... Аз ти казах.
Ти беше полудял тогава и не ме слушаше.
Добре, сега съм целия в слух.
- Аз също.
Това е любимата ми част.
- Хари, Лойд,
Слушайте, нямам много време, за това ще ви кажа само това.
Боже, тя е толкова сладка.
Вижте й зъбите.
Обзалагам се, че тя може да отхапе всичко.
Да, може.
Трябва да вземете нещата от сандъка, и се убедете, че всички...
Чудя се, за какво си мисли Лойд.
Погледни тази коса.
Трябва да има милиони мънички дупки в главата си.
Иначе, това щеше да е един сноп коса в мозъка й.
Момчета, слушате ли ме?
Да, разбира се!
- Да, да.
Аз бях, сещаш се...
- Да, разбира се.
Аз съм Зодия Риби.
И това е знака на язовеца. Обичам пикници...
Е, момчета трябва да отидете да вземете този сандък,
и да покажете на света какво е правил Директора.
Не се безпокойте за мен. Мога да се измъкна по всяко време.
Получих материал, за който всеки училищен журналист си мечтае.
Хайде, Джесика.
Не ме отблъсквай, защото аз съм...
Тръгвайте, махайте се от тук.
Сега ще те...
- Спри!
Какво?
- Не мисля, че това е правилно.
Хари, ние дори не знаем какво има вътре. Ти си много интересен.
Вече не знам, кои сме ние.
Прав си.
Но аз мисля, че заслужавам, повече от това съкровище
защото аз бях този, който го намери.
- Мама ми даде картата.
Но аз го влачих през целия град.
- Аз направих панталони от бялата мечка.
Аз ядох от сладкиша на майка ти!
- Аз намерих този камък!
Това беше диамант, и ти го глътна.
Ние бяхме скарани.
Стига! Какво ни направи този проклет сандък?
Знаеш ли, Лойд,
истинското съкровище е нашето приятелство.
Да, ти си прав. От друга страна...
Какво е всичко това?
О... пълно е с папки.
Има снимки...
...и документи.
Това е изумително!
Хей Лойд, виж, това прилича на една от твоите касети.
Може би тя е от пирата, който е заровил това съкровище.
Трябва да я пуснем.
Запис на Директора, 23-ти Септември.
Проба, проба.
Хей, това е Директора.
Това има смисъл. Намерих съкровището в неговия кабинет.
Твоята касета беше по-добра.
Да.
- Проба, проба...
Той говори доста добре китайски.
- Това не е китайски.
Това е китайски.
Да.
- О, да.
А ето как аз, Директора,
измислих този този величествен план.
Това е престъплението на века.
Той е прав. Ние сме извършили престъплението на века.
Ние никога не му благодарихме за класа на специалните!
Какво ще направим?
Имам идея.
Добре дошли в средно училище, Провидънс Хил.
Парада за Денят на благодарността!
Не сте доволни, че не сте гледали футбол тази година?
Е, темата тази година, бяло или тъмно месо?
Плаващи и експонати от всички класове и организации.
Забавлявайте се.
Какво по дяволите е това?
Какво направихте бе малоумници?
Къде е Джордж Вашингтон? Какво ще правим с това?
Изглежда супер, нали?
- Не.
Какво си мислите момчета?
Защо го преобразихте?
Съжалявам, че закъснях. Събудих се вързан за леглото.
Някой ми е отрязал косата докато съм спал.
Хей, това е моята коса!
Това е оркестъра на музикалния клас.
Моля, не хвърляйте цигари по платформите.
Претърсих навсякъде и никакъв резултат.
Сандъкът е все още някъде там.
За това трябва да вземем чека възможно най-бързо от Зимер
и да издухаме преди някой да е разбрал нещо.
Оркестъра звучи ужасно.
Знам, продадох всички духови инструменти.
Хавай Еър, първа класа.
Харесва ли ти новото палто?
- Обожавам го.
Това е защото нашия талисман, вече не е жребец.
Това е кон?
- Не, не, аз продадох коня,
за да платя...
- Не знаех, че коня е толкова мек.
Това не е кон, скъпа. Да, да, меко е.
Е, какво мислите за платформата?
Момчета, това е много по-добре.
- Да.
Директора е по-голям американец
отколкото Джордж Вашингтон е бил някога.
Не схващам. Защо е като пират?
Аз ще ви кажа защо. Няма да повярвате на тези документи.
Те са доказателство за една доста голяма измама и злоупотреба
на Директора и г-жа Хелър с училището.
Известна още като готвачката.
За Бога, можеш ли да повярваш на ушите си?
Да, нямам свистене. Тя говори английски перфектно.
Лойд, ти си невероятен учител.
Чинг Чонг, какво стана с прекрасният ти азиатски акцент?
О, всъщност името ми е Синди.
Акцентът просто ми помогна да се запозная с вас момчета.
Искаш ли го обратно?
Имаш го, Джо.
Погледни тук. Директора е взел $2000 предназначени за
обновяване на екипировката на талисмана ни жребец.
Чакай, какво? Дай да видя.
Защо бях облечен в това с повръщано в главата?
Сериозно?
- Абсолютно. Помириши.
Трябва да кажем на всички за Директора.
Хей, Надзирател.
- Не съм сигурен, че мога да направя това.
Трябва да го заковем тоя. Всичко ще бъде наред.
Само бъди сигурен, че той взима този чек.
Детектив, знаете ли,
той очаква Мофит да бъде... специален.
не се безпокой за това. Учил съм в полицейската академия.
Полицейската академия?
- Ще бъде наред.
Просто си свърши работата. Време е за шоу.
Директоре.
- Надзирател Зимер.
Здравейте.
- Привет.
Бих искал да ви представя на Ричард Мофит,
създателят на специалната програма, сега успял американец.
Много голямо удоволствие за мен е да се запозная с вас, сър.
Много...
много голямо удоволствие.
А, това да не е това което си мисля?
Вашия малък подарък за училището?
Да.
Аз нарисувах това.
Специални нужди.
Време е за френско пържено сега.
- О, да.
Но чекът ще бъде тук тази сутрин, нали?
Аз съм много силен.
Да, така е. Аз нося вашият чек ето тук.
Но мисля, че г-н Мофит се се интересува от
платформата на нуждаещият се клас първо.
Аз мога да включвам всички водопроводни кранове в моята къща.
Дори маркуча.
Но ние не пием от маркуча, нали?
Не.
Ето я и платформата на класа по специалната програма.
О, те идват! Чакайте да видите какво са направили децата.
Да.
Това е фантастично.
Мисля, че най-накрая измислих начин как да извлека от училище
достатъчно пари за да заминем за Уайкики.
Бебчо, но ти вече го направи.
- Малко парче от тортата.
Програмата на Ричард Мофит за нуждаещи се.
Държавата отпуска 100 хиляда долара в негово име
на всяко училище което има...
- Този глас прилича на вашия!
О, Боже те са взели сандъка.
Взел си удулжителя?
- Не.
Това което правят да не ви прави впечатление, защото..
защото ние създадохме специалния клас за слабоумни.
На земята, Директоре!
И защото ние имаме нужда от този чек.
Той открадна парите на училището!
Пони.
Хей, ето го Директора!
Моля останете по местата си.
Някой да го спре!
А, той се връща.
Чек в ръката.
Всичко което исках е екскурзия в Уайкики.
По-леко с ръцете, прасенце!
- Влизай в колата.
Страхотно, те си имат лична полицейска охрана.
Нашият труд се възнагради
Да?
- Той ще е в затвора дълго време.
Директор на затвора? Страхотно, това е повишение.
Да, онези затворници са късметлии.
- Да.
Хей, Джесика!
- Здравей!
Предполагам ще се видим по-късно момчета.
О, Боже мили. Тя изневерява на Директора.
Да, с този пълен тъпанар.
Той е вероятно е спортист.
- Джесика, какво си мислиш?
Виж тези тъпи изтъркани дънки.
Знаеш ли, Хари? Цялата тази история
ме отблъсна от жените завинаги.
Да, не трябва да позволяваме на жена да застава между нас отново.
Това няма да се случи. Научихме много ценен урок.
Никога няма да забравим това.
- Да.
Извинете. Вие сте Хари и Лойд, нали?
Всъщност, аз съм Хари, а той е Лойд.
- Лойд.
Добре, ние сме близначките.
Аз се казвам Фрейда, а това е Рита.
Здрасти, момчета.
- Здравейте.
Ние сме тръгнали за девическия колеж.
Искате ли да дойдете с нас?
Разбира се!
- Не, чакай, Хари!
Само секунда. Ние просто трябва...
Слушай, дай да се разберем кой с коя ще е, става ли? Никакви разправии повече.
Става!
- Така... Избери си една.
Тази отляво.
Какво има?
- Точно нея я исках аз!
Не.
- Да.
Тя е единствена по рода си.
Една на милион.
Какво ще правим?
Ти я вземи.
- Не, няма да ти причиня това.
Всичко е наред, Хари, ще си намеря някоя друга.
Няма да го направя. спомни си,
гаджетата са за педалите.
Точно така, Хари.
Аз ще се оправя с това.
Така. Какво ще кажете да тръгнете без нас?
Какво? Какво имаш предвид?
Някой ден може да срещнете някой специален като приятелят ми Хари,
но се съмнявам.
О, и... твоята малка приятелка ей там,
тя... тя също е готина.
Какво?!
Внимавай, Хари!
Тъпаци!
За малко а, Хари?
Имам петънце на ризата си.
Как се маха това? Хари?
Хари? Трябва да се оглеждаш и на двете страни, Хари?
Чарли!
О, Господи!
Това си ти.
Ти си оня дето осра цялата ми къща!
Ти си... Ти си целия в лайна!
Ти какво... колата ми е цялата в лайна!
Не, не, не е това.
- О, Боже!
Какво правиш?!
Има лайна по цялата кола!
- Хари, Хари, да се махаме.
Какво ти има бе?!
Добре ли си, приятел?
- Да.
Какво му става на тоя?
Това е бащата на Джесика.
Тя каза, че той е маниак на тема чистота.
Това е грубо.
- Знам.
Лайна навсякъде! Хей, върни се тук!
Няма да чистя това! Нямам толкова парцали.
Върни се тук! Да не си се побъркал?!
Откъде взимаш толкова лайна бе?
Виж това!
Превод и субтитри: gotin
Стига!
Стига!
Клас свободен!
- Хайде, Хари.
Луис!
- По-бавно, леко!
Здрасти.
Г-жо Ди, имате великолепно изглеждащ сладкиш.
Ти сложи месото си в сладкиша на мама.
Ти гониш! И никакъв...
Това беше той.
Стига... по дяволите. Съжалявам.
Пак, пак.
Защо си облечен така?
- Защото ти така каза!
Не, Хари, аз казах, "Не се обличай като кралица"!
Ставай, ставай!
Така...
ти не си в магазина, а?
Да, затворихме. Разкарайте се от тук.
Всъщност, имаме нещо за вас.
Ти гониш.
Още ли снимаме?
не ми налитай така...
Това са лайна!
Хари... Престанете!
Хари, Лойд...
- Режете!
Защо има...
Лойд? Пърдиш ли си?
Режи.