Love Liza (2002) Свали субтитрите
Намаляването в цените на лекарствата за възрастните
бе дискутирано от президента заедно с предложението за преработването на Medicare,
кореспондента на KFK Питър Макфаден има още информация
Президента и неговите поддръжници в Конгреса се срещнаха днес в Капитън Хил.
- Пич, не можеш да оставиш това отворено.
- Какво?
Ами, ако сложиш иконката тук мога да вляза и по друг начин.
Не, не можеш.
- Кажи му, моля те
- Линковете на медиите могат да се вържат така.
- Няма да се задвижат без T1.
- Тези шибаняци, са правили самолети Уилсън.
- Пак ще ти трябва T1.
- Уилсън, търсят те по четвърта линия.
- Ало?
- Г-н Джоел? Аз съм Еван Блякбърд
от погребалното бюро на Истърн Хийлс Журнал.
- Моите съболезнования за това което се е случило с жена ви.
- Да.
Допълвам някои неща тук.
за причината на смъртта,
искате ли да отбележим, че тя е отнела живота си
или може би бихме могли да не го споменаваме?
Оставил си ми бележка.
Господи!
Не искаш да спиш в къщата ми ли?
Искам да спя в моята къща.
Бележка.
Дъщеря ти ми е написала бележка.
Не.
Знам че се е обадил, за да си поръча смокинг
защото го намерих два часа и половина
напълно припаднал на канапето
с договора на Джоан точно до лаптопа си.
Не ти казвам да си починеш,
просто мисля, че би било добра идея.
- Значи си бил тук преди?
- Да, бях тук на медения си месец.
Може да е от пясъка.
Мисля че е свързано с големината на гранулите.
Да. Какво е гранула?
- Ами пясъка. Нали знаеш, малките
- Да, да.
- Малките пясъчни работи.
- Аха.
Мда.
- Тук съм самичък.
- Можеш да излизаш с нас тогава.
- А вие с кой сте тук?
- Само двамата сме.
Супер.
Разбирам че ти е било нужно малко време насаме, след като си прочел писмото й.
Предполагам. Ами...
намерих една от онези картички, които тя правеше
Помниш ли картичките дето ги правеше?
И така къде си сега?
Липсваш ми.
Лин наистина иска да дойдеш за вечеря. Окей, приятел?
Край на съобщението. Следващо съобщение.
Разбирам че ти е било нужно малко време насаме, след като си прочел писмото й...
Съобщението изтрито. Край на съобщенията.
Мога ли да ви помогна, господине?
Не, благодаря.
Какво правите с тази помпа?
Моля ви влезте вътре.
Хей,
съжалявам.
Свърши ми бензина и...
- Не дойдохте ли току-що с онази кола?
- Да, да.
- Имам две коли. Едната е в къщи.
- Окей.
- Съжалявам.
- Няма проблем. Какво мога да направя за вас?
- Това мога ли да го купя?
- Разбира се.
- Да?
- 3 долара.
- Колко побира?
- 2 галона и 12 унции.
Два галона, 12...
- Три долара?
- Да.
- Окей.
- Добре, супер. Приятна вечер.
- Благодаря.
- Пак заповядайте.
Хей, Уилсън как беше пътуването ти?
- Беше страхотно.
- Мирише ли ви на бензин?
Не, а на теб?
Господи, ето го Уилсън!
Том Бейли, това е Уилсън Джоел.
- Как си Уилсън?
- Приятно ми е.
Съжалявам.
- Боже, ти беше ли на срещата?
- Да. Но нищо не си изпуснал.
Том, наистина е ядосан.
Слушай искам да ти кажа нещо.
Ще направя всичко възможно за да забравиш това.
Много добра риза.
Наистина ли? Благодаря.
Ей, Джордан.
- Вкара ли една поне?
- Да.
Значи най-накрая ще дойдеш за вечеря нали?
Маура.
- Маура.
- Хей.
Хей.
Бях наблизо и просто си помислих че мога да мина
и да ти кажа колко много, те хареса Том Бейли.
Така ли? Изглежда ми свестен.
- Да.
- Да. Добре ли си?
Добре?
- Изглеждаш ми разстроен.
- Такъв съм.
- Съжалявам.
- Да, поплаках малко.
- Иска ми се да мога да направя нещо за теб.
- Нее.
- Значи Том Бейли, а?
- Да, наистина си му направил впечатление.
- Мирише ли ти на бензин?
- Не.
- Плачех.
- Знам но много мирише на бензин.
- Имам самолети.
- Самолети?
- Да, играчки.
- Не знаех че се занимаваш с това.
Нали знаеш какво казват, "Намери си хоби".
Ами, лека нощ.
Добре, само, нали...
- ...пази се
- Не са толкова големи.
- Не, не. Но нали има гориво.
- Няма проблем. Те са само модели.
Да.
- Ало?
- Уилсън ли е на телефона?
- Да, кой е?
- Дени.
- Дени?
- Шефа ти, зетя на Маура.
Хей, здрасти.
Тя ми каза че си в лошо настроение, и разбираш от играчки с дистанционно.
- Да, да.
- Нека се видим утре.
Точно там живея. Бих искал да вида самолета ти.
- Разбира се.
- Шест часа?
- Да, да, шест часа.
- Добре, в шест тогава.
Окей.
Не мисля че разбра какво точно му показваш.
- Значи не хареса макетите?
- Не, Том Бейли е навит 100 процента.
Искам да знам какво точно правя. Не познавам Том.
- Какво ще кажеш за тази неделя?
- Можем ли да се срещнем с него в неделя?
Не, ще бъдем само ние, но бихме могли да разгледаме всичко от срещата.
Окей. Супер. Няма проблеми.
- Значи ще се срещнеш с Дени тази вечер?
- Дени?
Дени.
За да му покажеш самолетите си?
- Да, трябва ли да го сглобя?
- Да, има нещо такова.
Ще...? Ще ми трябват ли някакви инструменти?
Обикновено ти трябват инструменти, но не чак толкова много.
Дъщеря ми веднъж сглоби цял камион, можеш ли да си представиш.
- Може ли да купя това?
- Това е прототип.
- Мога ли да го купя?
- Ами, обикновено не.
- Не харесвам инструментите.
- Добре.
Значи, някога управлявал ли си такова нещо?
- Аз ли? Не, не.
- Ами и аз не бях, преди да започна този бизнес,
но този наръчник е добър и доста ще ти помогне.
- Обади ми се ако имаш някакви въпроси.
- Това с обикновен бензин ли върви?
- Добър въпрос. Отговорът е не.
- Не работи с бензин?
Само със специален бензин.
- Ти ли си Уилсън?
- Да.
Аз съм Дени.
Хей.
- Дани.
- Всъщност се казва "Дени".
Щях да ти кажа по телефона, но ми се стори доста разстроен.
Разстроен ли си сега?
Не знам.
Та значи, какво имаш там?
- Какво да имам?
- Маура каза че си имал самолети.
Да, наистина е, наистина...
- Току-що го направих
- Така ли? Кога?
Ами не днес.
Искам да кажа..
не точно днес?
Имам още разни работи в колата. Би ли взел тези?
Имам и друга кола, но тази има проблеми със скоростите.
Тази прави някакъв странен шум ще ти я донеса по-късно.
- Уха! На това му викам върха.
- Да.
- Отне ми малко време докато го сглобя.
- Боже Господи, нов ли е?
- Току-що го направих.
- Как лети?
- Супер.
- Да, изглежда ми като нов.
- Нов е.
- Плоско дънно.
Какво е горивото? Тетра 5?
Държиш си горивото във фризера?
Да.
- Глупаво, а?
- Кой ти каза да правиш така?
Не знам.
Имаш и бензин там.
Да, да.
Ами, да ясно. Няма никаква храна.
Лодката ми върви с това.
Да, същият е.
Мразя да ходя до магазина, за всичките тези работи.
Свършва бързо и не е евтин. Това нещо има ли фарове?
- Къде?
- Да, разбира се че има.
Какво има?
Мамка му!
Имаш ли отварачка?
- Тук ли?
- Да, тук някъде?
- Ами да.
- Ще ми я дадеш ли?
- Разбира се.
- Рейчъл трябва да е взела моята.
Винаги прави така, за да ме пази от пиене и шофиране.
Далече ли е?
От къщата ти ли?
- Страхотно е. Искаш ли да пробваш?
- Не, ти се справяш добре.
Благодаря.
Това си е върха.
Защо не си на дивана?
Защото ми харесва тук.
- Подът няма да те кара да се чувстваш по-добре.
- Не знам.
Не знам.
Искаш да бъдеш близо до спалнята ли?
Виж какво, Мери Ан, намерих място за спане. Това е всичко.
Знам че е глупаво място, но аз си го намерих.
Окей? Окей.
Спането е важно.
Някога спал ли си на някое странно място?
Да, спал съм.
Не би трябвало да те карам да мърдаш.
- Какво каза тя?
- Искаш да го прочетеш ли? Добре, давай.
- Не моето име пише отгоре.
- Права си. Не го пише.
Но ако го пишеше, щях да го отворя,
- защото тя така иска.
- Искаше. Каквото искаше.
- Отказваш да го признаеш.
- Има ли нещо което искаш да знаеш?
Не, има нещо което ти не искаш да знаеш.
Не искам! Не искам! Обичах добре! Добре!
Добре! Обичах я добре!
Не искам писмо! Не искам шибаното писмо!
- Оставила ти е някакви причини, Уил.
- Това е моето име!
Виж, ето, там е.
Съжалявам, ето... Ето там е...
- Там живеят слънчевите мечки.
- Затворено ли е?
- Най-вероятно са вътре.
- Да седнем ли и да ги чакаме?
- Може да мине малко време.
- Часове?
Да отидем при тюлените.
Значи е трудно да се предвиди, кога ще можем да ги видим?
- Да.
- Отивам при тюлените.
Уилсън.
Том Бейли направо обожава работата ти.
и е съгласен да ти даде, колкото време ти е нужно.
Това е напълно неуместно.
Какво?
Не, не това.
Не кое?
Седа тук.
Супер.
Опитах се да ти кажа нещо.
Ще кажеш нещо неуместно ли?
Напълно неуместно.
- Напълно неуместно?
- Но ще кажа, въпреки всичко.
Ти ме привличаш.
- Аз трябва да...
- Слушай.
- Нямах това в предвид
- Защото...
Може нищо да не казваш. Абсолютно нищо.
- Аз просто...
- Може ли?
Наистина беше много не на място. Наистина.
- Моля те, забрави го.
- Трябва да ида до тоалетната.
Окей.
Ей сега се връщам, искам да говорим.
- Трябва
- Добре, окей.
Добре ли си?
На път си да загубиш нещо, приятел.
Това е прощална бележка от жена ми, преди да се самоубие.
Мисля че направих нещо.
Здравейте, оставете съобщение за Лиза и Уилсън сега.
Оставете ни съобщение! Оставете ни съобщение!
Имате ли телефонен указател?
- Има копие за клиентите до...
- Цялото е скъсано.
- Извинявам се, но това е за клиентите.
- Мога ли да използвам вашето копие?
Съжалявам, магазинът до нас може също да има.
Но вие също имате.
Сър, съжалявам. Опитайте до нас.
Току-що изядох гадните ви палачинки,
а самолета ми бе откраднат от колата, във вашия паркинг.
- Искате ли да се обадя в полицията?
- Не, искам указателя.
Какво търсите?
- Самолети.
- Самолети?
Да самолети-модели. Нали ги знаеш онези с дистанционното управление?
- Самолети-играчи.
- Да, играчки.
- Няма да намерите нищо.
- Нека видя.
Нека видя.
Няма да го намерите.
Ето, виждате ли това? Виждате ли го?
Да, някой от шибаните ви приятели е откраднал самолета ми,
някой който яде, гадната ви храна по цял ден.
Този самолет ще събори цялото това място.
Това как е?
Как е?
- Изглежда страхотно. Да, страхотно е.
- Племенникът ми има същия.
Само че е червен.
Насочи го право в тоалетната когато беше на 17.
Сестра ми няма да го пусне в къщата си, повече.
Имам камион Чеви, като онзи в който съм израснала.
- Какво гориво използва?
- Омега, 15 до 20 процента.
- Знаеш ли какво е?
- Имам малко от него в камиона си.
Няма да ти трябва.
Разбира се.
Все някога ще ти свърши.
Разбира се.
Накъде си се запътил?
Ню Орлеанс, искам да отида на плажа.
Скъпи, в Ню Орлеанс няма плажове.
- Точно до водата е.
- Странно. Не се сещам.
Няма никакъв плаж?
Някакъв проблем при Ресторанта с палачинките?
Не, няма проблем. Взех си друг. Благодаря все пак.
Взел сте друг телефонен указател?
Не, друг самолет. Предишния ми го откраднаха.
След като крещяхте на хората? Унищожавайки указателите им?
Нека ви покажа пътя.
Внимание, шофьори, голям фен ли сте на радио контрол?
Ако сте такива, тогава за вас има само едно място: "Patriot Model Aeronautics"
При нас можете да намерите всякакви последни модели на самолети, лодки, влакове и коли.
"Patriot Model Aeronautics"
има всички видове инструменти и аксесоари, от които ще имате нужда.
Спрете до нашата изложбена стая на Изход 32, точно след Прескът
и се консултирайте с нашия екип от експерти,
или посетете нашата Web страница на www.patriotmodelaeronautics.com
Уилсън.
- Мога ли да ти помогна да намериш нещо?
- Това е толкова страхотно.
- Така ли?
- Къде сме?
За името на града ли питате, или на магазина в който се намирате?
Да.
Ами, сър, това Patriot Model Aeronautics
Вие сте в Прескът, Арканзас. Името ми е Браян.
Колко хора в Прескът, купуват тези неща?
Искам да кажа, много ли са?
Ами, имаме доста богат опит в бизнеса с каталози,
като 90% от тях се пращат по пощата.
- Това е само изложбена стая.
- Окей.
Господи.
- Какво има?
- А това ли?
Най-вече хората които се занимават с това хоби, се събират, правят си състезания и такива неща.
Вчера... Ще има ли ново състезание?
Ами, да. Изглежда че винаги има...
Чакай малко да видя. Ще има този уикенд.
- Къде?
- Момент. Това е в Луизиана.
Има и в Литъл Рок, в края на месеца.
Къде ще е състезанието този уикенд?
Слайдел.
Хей!
Хей, отивам в Слайдел!
Вие в Слайдел ли отивате?
О, не, не, знам как да стигна до Слайдел.
На регионалното ли ще ходите?
Виж! Имам самолет!
Ще се видим там!
Никога не съм виждал толкова много храна.
Затова направих толкова много. Знаех, че ще дойдеш.
- Знаела си че ще дойда?
- Разбира се.
Чиниите са ето там.
Ако можех да направя нещо за да го задържа тук, щях да го направя
- Разбирате това, нали?
- Да, разбирам. Но, точно как напусна той?
- Ами тръгна си.
- Как? Защо?
Нищо не ми казвате. Той не е у дома си.
Не е на работа. Изчезнал е.
- Това разбирате ли го? Искам да кажа, нали така?
- Да! Да!
Добре, но когато каза, " Напускам," попитахте ли го защо?
- И не сте казала нищо?
- Нямах възможност.
Говорите ми само глупости. И знаете ли защо казвам, че са глупости?
Защото той е объркан, и аз съм объркана,
а вие си стоите на задника и изобщо не ви пука, къде може да е сега.
- Защото не искате да ми спрете с цялата тази глупост!
- Казах му че го харесвам.
- Каза ли сте му че го харесвате.
- Да.
Каза ли сте му, че искате да му бъдете приятелка.
Не точно това.
Искате да излизате с мъже?
Излезте с него. Ето.
Това е Маура.
Най-вероятно знаете Маура. Тя си търси някаква среща.
Тя е поканила Уилсън на среща, и сега никой не може да го намери,
с което спроред той е искал да каже просто едно "не".
Затова ако ме извините сега,
аз ще се опитам да намеря моя зет, който има нужда от помощ.
Както бихте предположили, след като е загубил съпругата си.
Съжалявам.
Давай. Давай. Давай. Давай. Давай.
Добро утро.
Аз бях тук вече.
- Има ли състезания?
- Цял ден.
- А има ли състезания за самолети?
- Само лодки, няма самолети.
А плуване?
Никой не плува.
Има много лодки наоколо. Наистина, не.
Има някой във водата.
Спрете лодките.
Човек във водата.
Хей!
Излезте от там сър.
Хей! Днес плуването е забранено!
- Видях знак че може да се плува
- Не и днес!
Не може да имаме плувци, когато провеждаме състезания.
- Няма да се пречкам!
- Не може да стоите във водата.
Аз съм страхотен плувец Няма да преча.
- Няма да преча на състезанието
- Плувайте по-късно!
Знаете ли кой съм?
Аз съм голям фен на радио-контрол!
Имам самолет в колата си!
Хей! Какво правиш тук?
Не скачам в езерото, за да ядосвам хората.
Състезанието ще бъде дисквалифицирано.
Трябва да се махнеш!
- Трябва да се махаш.
- Той е мой човек.
- Направо страхотно.
- Заедно ли са?
Една жена ми направи яйца.
Луис, викни ченгетата и го разкарайте от тук.
Не, няма проблем. Той е болен. Аз ще се оправя.
Не, нищо ми няма.
Не можеш просто да правиш каквото ти хрумне.
Имаме правила за сигурност, които трябва да спазваме...
Виж какво, жената на този човек току-що умря, окей?
Застреля се в главата, окей?
Ние ще се оправим? Хайде.
- Странно е че те виждам тук.
- Ами, аз съм член.
- Да?
- Да.
И аз искам да бъда член. Мога ли да се запиша някъде?
Чесно казано, не смятам, че трябва да се запишеш сега.
Ти как мислиш?
Ами, добре тогава.
Ела да ти покажа нещо.
Това твое ли е?
- Скивай я само.
- Уау!
- Това е много яка лодка, Уилсън
- Пробвал ли си я вече?
- Дали съм я пробвал?
- E?
Ами ако печеленето на предварителното, се брои за пробване?
- Какво?
- Предварителното.
Какво е предварително?
- Спечелих състезание
- Спечелил си! Наистина ли?
Тази сутрин. Беше само предварително.
Четвъртфиналите са днес, в 5:00.
- Ще се състезаваш с това на четвъртфиналите?
- Да.
- Не можеш да плуваш тогава.
- Няма.
- Никакво плуване.
- Страхотно.
- 5:00
- Днес.
Няма значение, Уилсън, защото вече спечелих четвъртфиналите,
Спечелих четвъртфиналите
и мога да отида на полуфиналите утре, да загубя дори.
Мога и да се представя много добре, но това е защото не ми пука
Предполагам че просто е търка... хлъзгане като по сметана.
Когато спечелиш четвъртфиналите, се състезаваш в неделя.
Всеки може да се състезава в събота, това няма значение.
Но ако се състезаваш в неделя, това значи че си победил.
Не ми пука ако завърша последен, не ми пука,
защото вече победих.
Така че определено ще загубя.
- Забавлявай се.
- Да.
По кое време ще е утре?
По обед.
По обед.
Имам цялата сутрин на разположение.
- Това е добре.
- Да.
- Имам цялата сутрин на...
- Да.
За подгот...
Хей!
Съжалявам.
Искам да запаля огън.
Добре, но недей да използваш горивото ми.
- Искаш да запалиш огън, така ли?
- Да.
Защо?
Не знам.
Здрасти.
Лиза тук ли е?
Нe.
Не, няма я.
Аз съм Мери Ан. Майката на Лиза.
Вие сте майката на Лиза?
- Да, аз съм Мери.
- Да?
Уилсън тук ли е?
Не.
Не.
Него го няма също.
И двамата ги няма.
Съжалявам.
Съжалявам.
Съжалявам.
Пусни ме!
Жена ти наистина ли е направила това, което каза приятеля ти?
Може би не точно, както той каза, но...
Са.
- Наистина съжалявам.
- Да.
- Защо го е направила?
- За бога, млъкни Стейси! Господи!
Не знам.
Написала ми е писмо, но не мога да го прочета.
Сигурно е написала нещо наистина готино за теб в това писмо.
- Може би и за двамата...
- Абсолютно сигурна съм.
Но дори и аз не мога да го прочета, не е все едно да кажеш, "Ето, прочети го"
О, Боже! Няма начин.
Готино е, че ти липсва толкова много.
По дяволите
свърших, втори от горе надолу.
Махам се от тук.
- Падналите не остават за финалите.
- Никой друг не си тръгва.
Да не би тенис играчите да остават, за да гледат как други тенис играчи печелят?
- Не знам.
- Не, те си тръгват.
Падналите си тръгват.
Ти не си
"паднал" буквално.
Не съм във финалите, което означава, че не трябва да карам по тъмно.
Няма проблеми. Всичко е наред и аз си тръгвам.
Окей.
Хей, някой ти е оставил писмо.
Какво?
Да, намерих го, когато се събудих. Бях забравил.
- Къде е?
- Сложих го тук, за да не се намокри.
Няма ли да го отвориш?
Аз съм идиот.
От жена ми е.
- Не мисля така, Уилсън
- Не.
- Оставила го е за мен.
- Не го е оставила тук, обаче.
- Не, не тук.
- Добре.
Мислех че си се сдухал повече, отколкото вече мислех.
Оставила го е за мен.
Няма ли да го отвориш?
- Може би трябва да го отворя тук.
- Сега ли?
Не знам.
Възможно е да не можеш да караш след това.
Няма да отвориш това нещо тук, нали?
- Защо не?
- Защото е глупаво.
- Как така е глупаво?
- Първо, защото аз съм тук.
- Не ми пука, че си тук.
- Но на мен, му пука!
Защо?
Не искам да бъда тук, когато отвориш писмо от някой, който се е застрелял.
Съжалявам, но това наистина ме плаши.
Тя не се е застреляла.
Затова полицаите и психолозите правят това
защото са били тренирани, да правят това.
Да, сигурно си прав.
Не можеш да го отвориш тук, в тоалетната.
- Ти си в обществена тоалетна.
- Глупаво е.
Не, трябва да го отвориш, когато си близо до свещи ли нещо такова.
Когато си с куче, нали се сещаш, или някой свещеник.
Но не и тук. Господи Боже, не и тук.
Аз не бих го отворил. Няма начин.
Искам да кажа, кой го интересува всъщност?
Особено ти.
Господи! Трябва да отида до онова място.
След къмпинг, винаги се спичам яко.
Хей, Уилсън.
- Търсят те по телефона.
- Какво?
Някаква жена е.
Ало?
И някой си Том Бейли, ми се обади че имал работа за теб.
- Обадил се е?
- Да.
Сигурно стария ти шеф, му е дал номера ти, или моя номер.
Още не съм прочел писмото.
Това е смешно.
- Хей, пак ли ти свърши бензина?
- Да.
- Пет долара за две нали?
- Ама ти летиш с онези самолети?
- Да.
- Това е супер.
- Понякога бензина е за това.
- За какво?
Знаеш ли понякога бензина... Понякога е за самолетите.
Разбираш ли, за самолетите.
Двата самолета които има приятелят ми, не използват бензин.
- Синтетична смес?
- Да.
Те не използват бензин.
Какво по дяволите съм ви казвал? Отидете някъде другаде!
Направете го някъде другаде!
Направете го някъде другаде!
- Това е много лесно.
- Не мога да повярвам.
- Това е много лесно.
- Не мога да повярвам.
- Това съм го правил преди две години.
- Шегуваш се.
Мога да вкарам няколко притурки към новата Java
която може да поддържа няколко прозореца едновременно.
И можеш да преброиш всеки, отделен user.
Мога дори да вкарам и една шепа firewalls
за да не може никой да влезе вътре.
- Опитвах се да те намеря.
- Да, разбрах, че си ме търсил.
Как беше ваканцията ти?
Добре.
- Изглеждаш страхотно.
- Наистина ли?
- Ами
- Наистина.
Значи бихме могли да те установим у вас
и предполагам че можеш да започваш.
Много се радвам за това.
Аз също.
- Добре.
- Благодаря ти.
О, мамка му.
Мамка му.
Не!
О, Господи, не!
Не!
Моля?
Не, не мога да говоря с теб Мери Ан!
Обрали са ме Мери Ан. Взели са всичко!
Да, всичко! Писмото го няма също...
Не, не съм го отворил.
Не съм го чел! Не съм го отворил. Не!
Къде по дяволите е всичко, Уилсън?
Уилсън събуди се.
Уилсън всички ти работи ги няма.
Какво?
Какво е станало с нещата ти?
Обраха ме.
- Взели са всичко?
- Да. Как влезе тук?
Вратата беше отворена.
- Била е отворена?
- Не беше отворена широко. Просто беше отключена.
И ти просто влезе?
- Да не би да си се надрусал от бензина?
- Не, майната му на това, Дени.
- Ей така просто влезе?
- Ами да, видях колата ти.
Не отговори, когато ти позвънях.
И си помисли, че можеш да си влезеш в къщата ми?
Какво по дяволите правиш?
- Какво по дяволите правя?
- Дa!
Я чакай малко бе!
Мислиш си че можеш да влизаш тук просто ей така и...?
Не сме съквартиранти в някой хотел!
- Съжалявам.
- Майната му на твоето съжалявам!
- Дени!
- Съжалявам, аз...
Господи, какво по дяволите си мисл...? Какво правиш, за бога?
- Не мислех, че ще е кой знае каква работа.
- Да, ама не си познал!
Влизаш си тук все едно, нали знаеш
Това не е стая в хотел, разбираш ли Дени?
Боже! Знаеш ли че може и да правя нещо тук, Дени!
Не може да си влезнеш тук и да кажеш: "Здрасти аз съм Дени!
Пука ли ти какво мислят хората?" Не ти пука какво аз мисля!
"Аз съм Дени". На кой му пука? Влизам си тук.
Не идвай повече тук!
Две за едно.
Един човек от Арлингън Хоби ми каза, че самолетите не вървят с бензин.
Е моят не е такъв.
Каза че е невъзможно, защото...
Имам самолет, който върви с бензин и желая да го пусна точно в този шибан момент!
Няма нужда да викаш.
Просто искам да си купя бензин за $2!
Две за едно!
Две за едно.
Ето.
Добре, Мери Ан искаше да се върна и аз се върнах.
Съжалявам че не отворих шибаното ти писмо.
Искам някакви шибани снимки на жена ми. Ти си и майка!
Добре? Какво имаш...
Мамка му!
Ти ли си Уилсън?
Аз съм Анджела Райън от Бейли Федерейтет. Ние...
Да, получих компютъра.
- Значи всичко е както трябва?
- Да, всичко си му е наред. Да.
Искаш ли да направим това, някой друг път?
- Какво да направим?
- Трябва да дискутираме,
бюджетните параметри за дизайна който правите за нас.
Окей.
- Значи...
- Да, добре, няма проблеми.
Добре, влез.
Чух че са те обрали. Ужасно.
Наистина ужасно.
Седни.
- Ей, искаш ли нещо?
- Не, добре съм.
И без това нямам нищо.
- Значи на компютъра нищо му няма?
- Да.
- Още е разглобен?
- Да, така мисля.
В момента седиш върху него дори.
Ще ни дадеш ли малко бензин? Една туба, някъде?
Защо не си купите? Не е забранено да се купува бензин.
- Навсякъде ни знаят.
- Защо не се напиете тогава?
- Защото не искаме.
- Не искате?
Добре?
Дени!
- Какво искаш?
- Трябва да ми помогнеш.
- Наистина ли? Без майтап?
- Трябва да ми помогнеш, наистина.
Помниш ли, аз съм Дени?
Трябват ми малко снимки на Лиза, а Мери Ан продължава да ги крие от мен.
Господи, чудя се защо.
- Моля те, съжалявам.
- Не сме в хотел.
Знам.
- Не сме в хотел.
- Добре.
Виж знам че жена ти се застреля, и това е много тежко за теб,
но аз не съм виновен. Аз само влязох у вас,
а ти се беше надрусал с всичкият този бензин.
Да ти го начукам!
Добре, моля те съжалявам.
- Да бе, как да не!
- Наистина!
Тя сигурно...
- Сигурно я няма.
- Не ме интересува.
Мери Ан!
Отвори!
Отвори ми, Мери Ан!
Не мисля че е в къщи. Щеше да ти отвори досега.
Не мисля че е вътре, приятел.
Хайде. Да се връщаме обратно в къщи.
Ще гледаме новата ми касета с карате.
Това е лудост.
- Няма смисъл от това.
- Влизам вътре!
Жена му се самоуби преди три седмици, даже по-малко.
Какво правиш по дяволите?
Това е зет ми и още някой.
Ще разбиеш вратата ми ли? Да не би да си се побъркал?
- Аз съм Дени.
- Бях на вратата.
Защото не ти отворих веднага, трябва да влезеш с взлом ли?
Искам снимки! Продължаваш да ги криеш от мен!
Обаждаш ми се и ми говориш като че ли съм направил нещо лошо!
Искам снимки!
- Очакваш да направя каквото искаш?
- Да!
- Да?
- Нямам нищо!
Имаше всичко.
Имаше всичко!
- Трябва ми малко гориво, за самолета ми.
- Още не сме отворили, сър.
Ще ми продадете ли малко гориво?
Регистрите не работят още. Не мога.
- Защо не ги запишете по-късно?
- Наистина не мога. Съжалявам.
- Може ли...?
- Отваряме по обед.
Ако ти дам пари сега,
ще запишеш ли горивото, когато отвориш?
Повярвайте ми, невъзможно ми е да ви помогна.
Вижте, дадох остатъка от горивото на някакви деца от квартала,
а имам демонстрация пред деца-сираци,
след половин час, много бързам.
- Сър!
- Аз...
Всяка неделя го правя това, а сега съм прецакан.
Не става, разбирате ли?
Ето.
- Не, няма проблем.
- Добре, благодаря ви.
- Къде е демонстрацията между другото?
- Не може да дойдете.
Какво правите тук?
Може ли да вземем още малко от това в тубата?
Нали ви дадох.
- Разляхме я.
- Ами, не го правете повече.
Просто го вземете с вас.
- Не може да го направите тук.
Вижте, тръгвайте си. Не можете да го правите тук.
Уилсън?
Ей, Уилсън.
Том Бейли.
Том Бейли!
Това са...
племенницата и племенника ми. Дойдоха да кажат здрасти.
Това е...
- Това е хардуера, който ти пратих?
- Да, това е. Наистина е това.
Ще бъдеш ли тук по-късно?
- Да. Тук ще бъда.
- Добре. Ясно.
- Ще изпратя някой да го прибере.
- Дизайна?
Не съм още... Не съм... Още не...
Компютъра, Уилсън.
Кутиите. Вие двамата си отивайте в къщи веднага.
Отивайте си. Ще се обадя в полицията, ако се върнете.
Каквото и да е ставало тук, свършва сега. Разбираш ли?
Ще се обадя в полицията, да наглежда децата да не се връщат повече тук.
Том Бейли.
Няма проблем. Те ще...
Уилсън.
Свършихме.
Отвори!
Боже Господи.
Мери Ан!
"Уил
Сигурно съм сбъркала някъде,
а ти заслужаваш повече.
Обичай ме, но продължавай да живееш.
Носи любовта ми в сърцето си.
Намери друга
и носи мен в сърцето си.
Ще говоря с теб от там.
Ще говоря с теб от там.
С обича, Лиза"
"Ще говоря с теб от там."
Превод и субтитри - Nock