BBC The Human Body - Part 1 - Life Story (1998) Свали субтитрите
This PROPER DVD Rip is made 4 U by itsancho
This PROPER DVD Rip is made 4 U by itsancho
This PROPER DVD Rip is made 4 U by itsancho
This PROPER DVD Rip is made 4 U by itsancho
This PROPER DVD Rip is made 4 U by itsancho
Б
Би
Би Б
Би Би
Би Би С
Би Би Си
Би Би Си п
Би Би Си пр
Би Би Си пре
Би Би Си пред
Би Би Си предс
Би Би Си предст
Би Би Си предста
Би Би Си представ
Би Би Си представя
Би Би Си представя:
Би Би Си представя:
ЧОВЕШКОТО ТЯЛО
Едно нещо е общо за всички хора на Земята.
Всички ние живеем - дишаме и се храним в човешкото тяло.
В продължение на две години изследвахме това уникално жилище.
И ще ви покажем какво видяхме.
Тръгнете ли с нас, ще кръстосвате света.
От Австралия през Африка
до Америка.
Ще пътувате в космоса
и до едно също толкова загадъчно но по-близко място.
За да ви заведем там, сме разработили нови технологии.
Нови камери ще ви покажат пътя.
Ще погледнем на познатото с непредубедено око.
Ще обходим тялото през целия му житейски път.
Ще пътешестваме през опасности,
през чудеса
и във времето.
Ще видим човешкото тяло във всичките му форми.
От началото...
...до края, който очаква всички ни.
Всеки ден лекари и хирурзи по цял свят
се занимават с човешкото тяло.
Ние ще ви го покажем в нова светлина.
Историята на живота
Това е Шарлот. Родена е преди няколко часа.
При раждането си тя не е нищо особено -.
малко мазнини, въглехидрати и белтъчини.
Тялото й се състои от 75% вода.
Тя е просто смес от химикали.
Но е и най-съвършеното творение на природата.
През живота си тя ще постигне удивителни неща.
Ще прекара близо 3,5 години в хранене.
Ще изяде 7300 яйца...
и 160 кг шоколад.
Ще отдели 40 000 л урина и ще прекара над 6 месеца в тоалетната.
Ще отдели 145 л слюнка преди първия си рожден ден.
Ще пропълзи 150 км, преди да стане на 2 години.
През следващите 10 години ще научава нова дума на всеки 2 часа.
На десетгодишна възраст сърцето й ще е извършило 368 милиона удара.
Ще прекара 12 години пред телевизора
и 2,5 години говорейки по телефона.
Ще прекара две седмици в целуване.
Ноктите й ще израснат общо 28 метра.
Косата на главата - 950 километра,
а космите в носа - над 2 метра.
На 21 години ще е издишала въздуха от 3,5 милиона балона.
Ще работи малко над 8 години.
Ще произвежда 200 милиарда червени кръвни клетки на ден.
Ще може да запамети имената на 2 000 души,
а 150 от тях ще смята за свои приятели.
Ще свали 19 кг мъртва кожа.
Ще прави секс 2580 пъти.
С петима различни мъже.
Ще се влюби два пъти.
Ще мигне 415 милиона пъти.
Очите й ще могат да различат над един милион цветове.
Ако се омъжи, ще изхарчи 6 809 лири за сватбата.
А вероятността да остане с този мъж до края на живота си е 60%.
Ще има две деца и четири внука.
И само двама от осемте й правнуци ще си спомнят нейното име.
Във Великобритания тя би живяла 79 години.
Във Франция - 82, в Северна Америка - 80,
а в Африка - само 55 години.
Дотогава ще е изминала пеша 22 000 км и ще е говорила 12 години.
Поразителен списък! Но човешкия живот не може да се опише само с цифри.
Той е съвкупност от много повече неща.
А движещата сила, която стои зад всичко това
е най-сложния и загадъчен орган в човешкото тяло.
Мозъкът.
Навсякъде по света хората ежедневно шофират.
Но състезателната кола е друга работа.
Като седнеш зад волана за пръв път, не знаеш какво да правиш.
Но изглежда усвояваме доста бързо.
След два урока и няколко часа практика
изпълняваме новите действия почти автоматично.
Това е така благодарение на мозъка.
В момента мозъкът ми направлява новите умения, които научих...
Без дори и да се замисля.
И то така, че да мога да обръщам внимание и на вас.
В това е добър мозъкът -
управлява нещата, без дори да разберем.
Вашият мозък го прави в момента.
За състезателно каране се изискват десетки тънкости.
Но и сега мозъкът ви работи по десетки милиони задачи,
докато просто гледате телевизия.
Иначе казано, карате не само състезателната кола
а едновременно всички коли, мотори,
автобуси и камиони в страната.
А си мислехте, че само се излежавате.
За да видите колко е зает мозъкът, ще погледнем на света по друг начин.
Всички живи същества, а и някои неживи, отделят топлина.
Това наблюдавате сега.
Цялото ви тяло гори енергия и отделя топлина.
Това е същността му.
Най-горещата част е тук горе.
Мозъкът гори най-много енергия в тялото. Почти 1/5 от всички приети калории.
Използва почти еднаква енергия, все едно дали се блъскате
над сложен проблем или просто се чудите дали да пуснете котката.
Денонощно пред мозъка ви стои най-тежката възможна задача -
да поддържа живота ви.
Точно сега мислите за няколко неща.
Например какво ще вечеряте днес.
За начало мозъкът ви координира мащабна транспортна операция.
Пътят е силно наклонен надолу, но храната не пада направо в стомаха ви.
За да преглътнете, мозъкът кара мускулите да се съкращават.
Те избутват хапките по хранопровода със скорост 4 см в секунда.
Първата спирка в разписанието е стомахът.
В него храната се втечнява естествено.
Лигавицата му е покрита с нежни гънки.
Благодарение на тях той се разширява с всяка хапка.
Солната киселина и ензимите вътре започват да разграждат храната.
Вероятно вечерята ви е още там.
Храната напуска стомаха за около 4 часа.
Скоро ще навлезе в тънкото черво
и по сигнал от мозъка ще се влее жлъчен сок.
Това ще спомогне за разграждането на мазнините.
Вечерята ще остане във вас около 24 часа.
Дано да ви е харесала!
Когато най-сетне ви напусне, ще отнесе със себе си 25 грама мъртви клетки.
Но не се тревожете!
Вие постоянно възстановявате клетките си от главата до петите.
Мозъкът ви управлява телесна работна сила
от около 50 000 милиарда клетки.
Повечето то тях живеят само няколко години.
Клетките непрекъснато умират...
... и се заменят от нови.
Всеки час се появяват до милиард нови клетки.
Което означава, че голяма част от тялото ви е доста по-млада от самите вас.
Но тези клетки са особено важни и не се възстановяват.
Те имат естествена способност да се съкращават.
Работата на милиони сърдечни мускулни клетки
предизвиква биенето на сърцето.
В този случай главата управлява сърцето.
Мозъкът решава с каква честота да бие сърцето.
Частта от мозъка, контролираща сърцето
се грижи и за външната повърхност на тялото.
Тялото ви трябва да поддържа постоянна температура от 37 градуса.
И мозъкът ви прилага редица фокуси, за да го постигне.
Това е човешка кожа увеличена 1000 пъти.
Ако се вгледате ще видите дупчиците.
Това са пори към каналчетата. Тръбички, през които изтича потта.
Само на дланта ви има 65 000 пори.
Ако ви е прекалено горещо, мозъкът включва потните жлези.
С изпаряването на потта тялото се охлажда.
Ако пък мозъкът реши да запази топлината
планът на действие е друг.
Космите настръхват.
Те задържат топлия въздух до кожата и запазват температурата.
Всички тези действия се управляват от главата ви.
И не се заблуждавайте, че ще се отървете, ако заспите.
Дори ако сме в пълен покой или спим,
мозъкът ни не спира да работи.
Този чудат апарат е покрит с електроди,
които следят мозъчната дейност.
128 сензора улавят леките импулси от мозъчните клетки.
Такива са мозъчните вълни, когато сте в покой.
Те показват, че мозъкът работи.
Истината е, че телата винаги работят.
Във всекидневния си живот ние не осъзнаваме
колко сложна дейност извършват нашите тела -
за нас това е просто даденост.
Във всяка една секунда тялото ни върши хиляди неща.
Като част от сложен, но балансиран процес,
механизма на които е напълно скрит от нас.
Но телата ни крият и много изненади.
Това е историята за развитието на човешкото тяло.
Една невероятна история.
Тя ще промени начинът по който възприемате себе си.
Начинът, по който живеем, външният ни вид, даже и начинът ни на мислене
са предначертани преди хиляди, милиони, дори милиарди години.
Тогава човешкото тяло не е съществувало
и Земята била почти неознаваема.
Намира ме се на 2 130 метра над морското равнище.
Това е Националният парк "Йелоустоун" в САЩ.
Ако можехте да зърнете планетата преди 3 милиарда години,
тя щеше да изглежда по подобен начин.
Покрита с вулкани и гейзери,
бълващи пара и наситена със сяра вода.
Ако бяхте тук тогава, щяхте да видите как започва историята на живота.
А ако бяхте точно тук,
щяхте да видите най-развитата форма на живот на планетата.
В почти врялата вода има хиляди продълговати тънки нишки.
Това са колонии от малки топлолюбиви твари. Бактерии.
Някога, много отдавна те били най-развитата форма на живот на Земята.
Учудващото е, че съществуват и днес.
Точно както преди 3 милиарда години.
Динозаврите си отиват.
Милиони други видове се появяват и отмират.
Но тези бактерии оцеляват и остават непроменени.
Не се променят, защото средата им остава същата.
Живеят във вода, която извира от земята.
Затова температурата й не се променя.
Няколко метра встрани средата е много различна.
Встрани от гейзерите температурата се мени от движението на водата.
Преди милиарди години тук също са живели бактерии.
Но с промените в жизнената среда се променят и те.
Всяко ново поколение търпи дребни изменения.
Сами по себе си те са незначителни,
но предизвикват най-удивителния процес.
Наслагването на малки промени милиони поколения наред,
води до революционни изменения.
Простите бактерии във водата постепенно се усложняват.
Отделните клети образуват групи,
а групите - първите животни и растения.
Но не се спира дотук.
Десетките видове стават стотици.
Стотиците стават десетки хиляди.
Развиват се органи, съобразно изискванията на средата.
След безброй поколения перките на рибите се развиват в крайници -
така се появяват влечугите.
У някои влечуги се появяват пера - това са първите птици.
Други видове се развиват в бозайници - от синия кит през павиана
до всяко живо същество на планетата Земя, включително и човека.
Всичко това е чудото на еволюцията.
Човешкото тяло е един клон в гъстото дърво на живота,
израснало от простите бактерии.
Но ние носим следи от всичко, случило се в непознатото ни минало.
Има място, където да видим поне една от тези следи,
развила се в резултат на смайващо еволюционно изменение.
Тя е в главите ни.
Остава само да я намерим.
Това е тъпанчето. Тънка кожа, опъната през слуховия канал.
Това, което търсим, е от другата страна на тъпанчето.
Този апарат ще ни заведе там.
Това е огромен магнит. Полето му е достатъчно да повдигне лека кола.
Казва се магнитно-резонантен томограф
и показва слой по слой вътрешността на главата ни.
Досега това беше най-напредналата технология.
Ние направихме още една крачка.
Наложихме изображенията и получихме триизмерна картина.
Можем да надникнем във всяка част на главата.
Можем да видим лицевите мускули.
Черепа.
И мозъка.
Ще ви заведем на това вълшебно пътуване
по начин, невъзможен досега.
Сега можем да прелетим през тъпанчето.
Вече сме в главата. Най-после можем да видим, това за което сме дошли.
Отляво е познатото тъпанче, но погледнато отзад.
В средата му има костица.
Изглежда огромна, но е доста малка - колкото оризово зърно.
Тя е първата от три свързани костици,
които предават трептенията от тъпанчето на слуховия охлюв.
Това са най-малките кости в тялото
и са съвършено устроени за изпълнението на функцията си.
Точно тези костици ще покажат как ни е изменила еволюцията.
Някога те са представлявали нещо съвсем различно.
Да се върнем назад още преди раждането,
и костиците ще ни разкажат историята си.
Това е зародиша на 12-тата седмица от развитието си.
Голям е не повече от няколко сантиметра.
Навътре в главата му се формират слуховите костици.
Нека сега се вгледаме в по-млади зародиши.
Осем седмици...
Седем седмици...
Шест седмици...
Свидетели сме на нещо удивително.
В определени фази на развитието си човешкият зародиш
повтаря етапи от зародишното развитие на прадедните ни форми.
С други думи, сега виждаме подобие на зародиша на същество,
от което сме произлезли преди милиони години.
Все едно пътуваме назад във времето.
Връщаме се назад в еволюцията и показваме епизоди от историята на живота.
Магнитният томограф разкрива невероятни подробности.
През кожата виждаме мозъка
и гръбначния стълб, който започва да се оформя,
както и зачатъци на око зад оформилата се ръчичка.
Като някои от еволюционните ни предшественици
зародишът има извит гръбнак и нещо като опашка.
Слуховите костици, които вече видяхме,
се оформят от външната страна на главата.
Ето клетките, които ще ги изградят.
Нежни ивици, почти скрити зад ръката.
Преди милиони години зародишът на наш предшественик
е имал много общи черти с човешкия.
От него сме произлезли не само ние, но и много други форми.
При тях чертите, които наблюдаваме сега,
са се развили по доста различен начин.
Това се вижда по слуховите костици.
Зачатъците, които при нас стават слухови костици,
се развиват по съвсем друг начин при това същество.
Това е зародиш на риба.
Ето сърцето й. Гръбнакът също е извит.
Ивичките, дълги десети от милиметъра,
се развиват не в слухови костици, а в хрилни кости.
Значи някога, преди много време,
сме имали общ предшественик с тези същества.
Също като тях този предшественик имал костици около хрилете,
с помощта на които е дишал.
Но в нашата еволюция костиците се приспособили за друга цел.
Превърна ли се в сложен слухов механизъм.
Не само слуховите костици са се изменили по този начин.
Около нас е пълно с такива привидни чудеса.
Системата в ухото благодарение на която пазим равновесие,
ръцете и краката ни - цялото ни тяло
е оформено в процеса на еволюцията.
Всички човешки органи са наследени и приспособени
от органите на прадедните ни форми,
макар при тях да са имали съвсем различна функция.
С времето сме се изменяли и подобрявали.
Осъзнаем ли откъде произхождат телата ни,
начинът, по който се възприемаме, ще се промени.
Във всеки орган от човешкото тяло има следа от далечното минало.
Претърпели сме сериозна еволюция
от времето на нашите предшественици.
От простите форми на живот във водата преди 3 милиарда години.
Невероятно е. И е невероятно трудно да го повярваш.
Изменили сме се много,
но вече не ставаме свидетели на подобни промени.
Поколения наред хората изглеждат по един и същ начин.
Разковничето е във времето.
И най-дребните промени изискват толкова време,
че е трудно да си го представим.
За да се ориентираме за какви периоди става дума,
дойдохме в пещера, скрита във френските Пиринеи.
В средата на 19 век
книжар от близкия град Тулуза често идвал в тази пещера.
Хобито му било да търси кости и праисторически останки.
Занимавал се с това в продължение на 40 години.
Докато един ден, в късния следобед на 11 юни 1905 г.
си тръгнал, но по различен път.
Минава покрай тази стена, и забелязва нещо
Повдига лампата и вижда това.
Отпечатъци от човешки ръце отпреди близо 30 000 години.
Те са сред най-старите изображения, създадени от хора.
Шест пъти по-древни от египетските пирамиди
и осем пъти по-стари от Стоунхендж.
Не се знае какво са означавали за създателите си.
Те са живели в каменната ера
и дошли тук в най-студения период от последната ледникова епоха.
А тук са най-интересните изображения.
Смята се, че това са отпечатъци на едва проходило дете.
Дете от примитивния свят.
Син или дъщеря на тези, които наричаме пещерни хора.
Но ако вземем такова дете като бебе и го отгледаме в дома си,
то няма да се различава по нищо от собствените ни деца.
По времето, когато тези хора притискали ръце до стената,
характерните промени за човека вече са настъпили.
Еволюцията на човешкото тяло е завършена във всяко отношение.
Ако детето, създало това, беше отраснало сред нас,
то щеше да изглежда и да говори като нас,
да играе компютърни игри.
Щеше да мечтае да стане лекар, футболист или дори космонавт.
Но по-удивителното е
че сме се променили незначително за хиляди години,
а всеки от нас се променя много през живота си.
Приемаме развитието само като порастване и остаряване.
Но от раждането до смъртта
телата ни се променят много повече, отколкото осъзнаваме.
Всъщност промените са не по-малко драматични от тези при гъсеницата.
Гъсеницата е машина за ядене. Това и трябва да бъде,
за да натрупа енергия за размножаването си.
Но за да срещне подходящ партньор, ще измине километри,
а не е добре екипирана за прехода.
Но еволюцията е намерила решение на проблема.
Едно същество се преобразява в друго.
Новото предизвикателство намира ново разрешение.
И нашите тела срещат предизвикателства.
И се променят, за да се справят с тях.
От раждането си се променяме и се приспособяваме към средата.
Всяка промяна следва плана,
начертан от милионите поколения преди нас.
В тази поредица ще ви покажем
поразителни научни факти за промените през живота.
Как работят мозъчните ни клетки, докато сме деца?
Как ни променят хормоните в пубертета?
Какво става в телата ни?
Как мускулите ни заякват?
Как се развива мозъкът на зрелия индивид?
Как се изменят телата ни през целия живот?
Но ако разглеждаме тези промени чисто научно,
ще ни убегне най-важното.
Това е количеството сълзи, което човек изплаква през живота си.
Малко под 65 литра.
Или, с други думи - около 1 850 000 капки.
Какво знаем за сълзите?
Всяка сълза тежи 35 милиграма
и е солена колкото тази част на река Темза в Лондон.
Сълзите се образуват в жлеза над окото.
Когато плачем, тя се изцежда и сълзите потичат по 6 каналчета,
дебели колкото човешки косъм.
Доколкото знаем
от всички животни в света само хората плачат от болка и гняв.
Всеки път се отделят около 28 капки.
Сълзите се състоят от 99% вода, но имат още 80 съставки,
включително захар и антисептици.
Но ако това бяха вашите сълзи, най-много щеше да ви интересува
защо сте ги изплакали.
Колко от тези хиляди капки са проронени в пристъп на гняв?
Колко от болка?
Колко от любов? От мъка?
Колко са проронени от бебе?
И колко от старец, изправен пред лицето на смъртта?
Истината е, че науката за живота е пълна
само когато познаваме тези, които го живеят.
Човешкото тяло не е само биологична машина,
а много повече от това. То е личност.
В тази поредица точно хората ще ни кажат
как приемат промените на тялото.
Например Зак.
Вече владее пълзенето. Скоро ще направи първите си стъпки.
12-годишната Беатрис ще кара скоростното влакче на пубертета.
Като си тинейджърка ставаш вироглава,
започваш да имаш цикъл, растеш на височина
Освен това... Май ханшът се разширяваше, не си спомням...
Едно знам - боли, като тичаш.
Стават разни неща и се налага да носиш сутиен.
Нямаше как да го спестя - наистина боли като тичаш.
Месец след месец Джеф и Филипа ще споделят с нас
най-голямото чудо на тялото.
Възхищавам се, че всичко това се случва без моята намеса.
Тялото ми взе властта и прави всичко само.
Не мога да го контролирам.
Всичко се случва от само себе си.
В зряла възраст достигаме върха на човешките постижения.
Космонавтката Марша е покорила висините.
Опитът, който притежаваме -
генетичен, метафизичен, емоционален и психологически -
не ни подготвя за космоса.
Дори да си гледал всички снимки и филми от космоса,
когато го видиш през прозореца усещането е неописуемо.
Ще преживеем опустошителната старост
със 76-годишния Бъд и съпругата му Виола.
Те живеят и работят във ферма в Средния Запад на САЩ.
Спомням си, че Бъд имаше най-красивата вълниста коса.
Сега не е точно така, нали?
- Не е.
Кожата му беше гладка, нямаше бръчки.
И коремчето го нямаше.
В последния епизод ще бъдем с Хърби,
докато тялото му бавно се предава на рака.
Знам, че няма да видя този филм докато съм жив.
Но искам всички да разберат, че човешкото същество
е способно да се справи с болест като моята.
Нека всички да видят във филма,
че има начин да прекараш добре края на живота си.
Това е историята на човешкото тяло.
Разказ за невероятни промени и удивителни постижения
писан в течение на милиони години еволюция
и повторен отначало от всеки от нас.
Това със сигурност е най-великият разказ.
Всички ние участваме в него.
От новороденото бебе нататък тази редица следва житейския път
който всички изминаваме.
Всеки следващ е с една година по-възрастен от предишния.
Всички ние се вписваме някъде в тази редица.
Гледаме напред или назад. А може би по малко от двете.
Погледнати така, лишени от суета, всички ние си приличаме по едно.
Мястото, което обитаваме, превозното средство, в което пътуваме.
Човешкото тяло.
В следващите епизоди ще видите тялото си по напълно нов начин.
Сигурно ще споделите удивлението ми от начина,
по който тялото ни превръща в това, което сме.
Превод: Босила Дончева
Тайминг, субтитри и редакция: itsancho itsancho@mail.bg