Empire (2002) Свали субтитрите
По дяволите. Само да знаех това по-рано.
Днешните котки са различни.
Всички знам, че страната се гради на продажбите и конкуренцията.
Всичко е заради едно нещо: правенето на пари.
Пари, бейби. Много е просто.
Всичко останало е глупост.
Хората от цял свят идват тук само заради парите.
Това е американската мечта.
Мислите, че хората от цял свят идват да живеят в южен Ню Йорк,
в Харлем, в южен Бронкс
заради красивата гледка, заради шибаното качество на живота?
Казвам се Виктор Роса.
Аз съм млад, добре изглеждащ латиноамериканец и наричам нещата с истинските им имена.
Ще ви кажа какво мисля, независимо дали искате да слушате или не.
Защото на вас не ти пука за мен.
Аз съм бизнесмен, предприемач,
като Рокфелер и Карниджи.
И компютърен шибаняк като Бил Гейтс за моето време. Точно така.
Те сами са постигнали всичко. Победили конкуренцията и са направили състояние.
Защо аз да не мога? Като тях, аз имам продукт.
Продавам го и правя пари... много пари.
Не ми трябва реклама за да продавам продукта си... той сам се продава доста добре.
За да направиш пари и за да оцелееш в този бизнес, трябва акъл.
Така трябва да е било и с Рокфелек, и с Гейтс,
но в моята работа, ако се издъниш не губиш само една от възможните си стоки.
С Джими се захванахме с това когато бяхме още деца
и пробихме с наблюдателност.
Това е моят екип, но честно казано, не бих успял без Джими.
И Чеда. Чеда е чудовище.
Не заради размера му, а защото има огромно сърце.
Най-черното копеле, което познавам.
Джей. Е, Джей е специален случай.
Той е това, което бихте нарекли... учен идиот.
Понякога е повече "идиот" отколкото "учен".
Това, което правим е моят продукт - микс от хероин, който аз наричам "Империя".
Добре, нещата стават така.
Има още трима дилъри, които работят в този район.
Хектор с неговото "Заклинание",
Тито, който продава своята "Жестокост"
И най-накрая Негрото. Това копеле е легенда.
За педераст е дяволски добър бизнесмен.
Не че имам нещо против педалите, но на него трябва да му го призная.
"Танцуващата Кралица" също е опияняващо име.
Всички зареждаме от едно и също място...
Ла Колумбиана, Джоана Менендез.
Продаваме един и същ продукт... само го миксираме по различен начин и слагаме нашата марка отгоре.
Аз орязвам най-малко защото вярвам в чистотата.
Тито, орязва колкото може
и така получава повече пакетчета от една унция...
Но аз получавам верни купувачи.
Хората знаят за "Империята" и я търсят.
Но глупака Тито не разбира как се правят тия работи.
Затова винаги е затънал в едни и същи лайна.
Странно е, и на вас може да ви изглежда рисковано,
но всички ние продаваме на едни и същи места.
Не е нужно да се настъпваме, нали?
Но за тези от вас, които никога не са били в моя квартал,
разделени сме на четири района.
Най-хубавия е моя.
"Заклинанието" също държи прилични точки.
Негрото е под... около булевард "Букнер".
"Жестокосттта" е до мен.
Както виждаш, понякога те се опитват да навлязат в моя район.
И когато това стане, се появяват проблеми.
Опитваш се да ми влизаш в територията, а?
Вик!
- Какво става?
- Разкарай се, чернилко.
- Точно на това място ли чакаш?
- Престани с тая шибана игра, човече!
- Да му изкараме вътрешностите.
- Да оправим това копеле.
Помните ли, че казах, че Тито е винаги в едни и същи лайна?
Опитваше отново да заеме едно от моите места.
Говорим може би за около 20 фута
но те струват по З0 кинта на седмица.
Научих от брат си Джи,
че трябва да отидеш право при най-главния и да се държиш твърдо.
Направиш ли го, всичко свършва.
- Копеле!
- Да, чернилко!
На мен ли искаш да го начукаш?
Сам си го начукай, копеле!
Ще си го получиш!
Издъни се, хлапе.
Опитваш се да крадеш от мен, а?
Ако вземеш от мен...
ще ти взема всичко, копеле.
Чу ли ме?
Не те чувам, копеле.
Какво правиш по дяволите?
Радвай се, че не ти отнесох главата, копеле!
- Хайде, копеле!
- Всичко е наред. Хайде.
Обади ми се, копеле.
Кажи на Тито да ми се обади.
Странна справедливост има тук.
Всеки нарушава границите ежедневно.
Натискаш и чакаш да видиш как ще реагират.
Изглежда глупаво, но запомнете едно: всеки глупак носи по долар.
А доларите са единственото, което има значение.
Джейсън.
Какво?
Как така какво? Ела тук.
По дяволите.
Какво ти става, човече?
Защо ме гледаш така? Направил ли съм нещо?
Защо трябва да си направил нещо за да те гледам?
- Знаеш, че те обичам.
- Знам.
Е? Обичаш ли своето татенце?
Знаеш, че е така.
Трябва да кажеш нещо на татенцето си.
Защо е нужно всичко това?
Защото понякога твоето татенце има нужда иска да знае, че го обичаш.
Винаги съм те обичал.
С теб не е така винаги.
Обичам те, татко.
Не болеше. Нали?
Да.
Разкарай се, човече. Иди да си играеш някъде.
Джоус е тук. Побеснял е.
Джейсън, върви си в стаята.
Какво е станало?
Кой го направи?
- Мисля, че Империята се опитва да действа.
- Вик ли го направи?
- Ще разбера дали е така.
- Чакай малко, Тито.
Той не точно напира.
Какво по дяволите означава "не точно"?
Мотаехме се наоколо и видях Дейвид.
Не харесвам това копеле, затова го понатупах малко.
Избяга като кучка. Следващото нещо, което помня е как Вик ни нападна.
Донеси ми едно питие.
Какво става? Какъв е проблема?
Писна ми от тебе, лайно такова.
- Ще ме убиеш ли?
- Затваряй си устата.
По-добре кажи на Вик, че нямам нищо общо с това. Чуваш ли ме?
Писна ми от твоите глупости.
Иди си у дома и си измий шибания задник.
Кажи сбогом на майка си и на шибаните си деца.
После се върни тук. Тогава ще те убия, шибано лайно!
Чуваш ли ме? Ясен ли съм?
- Да.
- Наясно ли сме?
- Да.
- Разкарай се оттук.
Сега ще играя на Плейстейшъна със сина си.
Никой да не ме прекъсва. Чу ли ме?
За всеки човек... парите са всичко.
Да ги намериш, да ги задържиш, да ги загубиш, да ги държиш,
да се нуждаеш от тях, да живееш и да умреш за тях.
Трябва да се правиш, че имаш пари, независимо дали това е вярно.
Така получаваш уважение,
трябва да покажеш парите си в подходящия момент.
Брат ми Джи знаеше точно какво да прави и ме научи добре.
Сега имам нужда от него.
Не за нещо конкретно, а само да го погледна
с неговия ланец...
thе оld Аlраса swеаtеr... стария пуловер...
Грандмастър Флеш и Фюриъс Файв...
и разбира се, първия ми чифт Бритиш Уокърс.
Добре, той беше човека,
и такива бяха времената.
Той ми липсва.
- Какво става?
- Какво става, джудже?
Как си? Къде е майка ти?
Кой е тоя малкия?
Джейсън, от Проспект.
Ако те помоля нещо, ще обещаеш ли да не казваш на майка ми?
Не, не давам никакви обещания. Казвай какво има.
Майка ми не обича да искам неща от когото и да е
но новия Плейстейшън излезе.
Давай направо. Колко искаш?
Около 400 долара.
Не, не са толкова. Около З95 долара.
Какво стана с водните пистолети и играчките йо-йо?
Чакай, чакай.
Непрекъснато спестявам пари и майка ми ги взима.
- Сега нямам кинти.
- Майка ти взима парите?
- Не, кинтите.
- Чуй ме.
Утре ще отидеш в Болтротн и ще попиташ за Уибс.
Ще ти купя Плейстейшън и три игри. Става ли?
- Благодаря, Вик. Хайде.
- Чакай малко.
- Ела тук.
- Какво искаш?
Аз не съм Дядо Коледа.
Ще ми миеш колата два месеца
два пъти седмично.
Гледай колата да е чиста и отвътре и отвън или ще те пребия.
- По дяволите!
- Какво?
- Готово.
- Добре, изчезвай.
Такъв език не се допуска тук.
Вик, какво става, човече?
Всичко е наред. Трябва му просто минутка с твоето момиче.
Аз? Какво става? Какво съм направила?
Сина ти ще се прибере утре с Плейстейшън. Аз му го дадох.
- Но аз не съм...
- Затваряй си устата!
Чийна, просто млъкни.
- Чуй ме.
- Съжалявам.
Съжалявам.
Ще донесе Плейстейшън утре вечер. Разбираш ли това?
Разбирам. Ти си му я купил. Благодаря ти.
Ще проверя за Плейстейшъна
и ако не я видя, ще смятам, че ти си я продала.
Разбра ли ме?
Не отговаряй. Няма нужда да отговаряш.
И между другото, парите, които е спестил сина ти.
Искам ги. В петък.
Добре.
С парите, които изкарваме тук не можеш да отидеш в банката.
Правиш три големи внасяния три пъти седмично
и не се сещаш, че те ще станат подозрителни?
Имам камион с 40 000 долара.
Паркирах в един от най-бедните квартали в страната.
Но никой не ги докосва. Защо?
Защото знаят кой съм. Уважение, помните ли?
Можеш да направиш толкова много неща с парите без да бъдеш глупак.
Джими обича да харчи всичките си пари за откаченото си сафари.
Обича тези лайна.
Чеда има най-голямата стерео-уредба в света
в най-малкия апартамент в света.
Понякога просто не можеш да спреш да правиш нещо.
Колко са, 17 000?
- Донесох ти нещо.
- Така ли?
Винаги съм бил сам,
винаги трябваше да се доказвам,
винаги трябваше да бъда по-добър от останалите.
Затова трябваше да бъдеш там.
Така беше, докато срещнах Кармен.
Тя е мое момиче вече от доста време.
Не искам да се хваля,
но тя е единственото момиче умно колкото мен.
Ще учи в колеж заради добрите си оценки
и живеем заедно вече от година,
което подлудява майка й.
Че кой иска дъщеря му да бъде гадже на нарко дилър?
Майката на Кармен ме намрази от самото начало.
Кармен не одобрява това, с което се занимавам,
но и не храни никакви илюзии за човек като мен.
По това време всичко си струваше.
Всичко, което се случва, всичката гадост, просто изчезва.
Гледай само.
Изглеждаш прекрасно.
Иска ми се да бях казал на Кармен, че не бих могъл да спра или да намаля темпото,
защото това беше истината.
Трябваше да продължа да действам. Живота ми зависеше от това.
Продаването ме караше да се чувствам жив. Трябваше да им покажа. Трябваше да покажа на всички.
Разбра ли това?
Не разбрах какво каза накрая.
Така мисля. Защо. Чете ли миналата нощ?
Опитах. Толкова е скучно.
Искам да ти покажа нещо.
Виж какво ми купи Вик. Не е ли прекрасна?
- Рожден ден ли имаш?
- Не.
Купи ми го просто така.
О, Господи.
Кармен, диамантите са огромни.
Не искам да ти кажа откъде го е купил.
Трябва да струва 15 - 20 000 долара.
- Няма начин.
- Да!
С какво се занимава гаджето ти?
В бизнеса е.
Бизнеса?
С какъв бизнес се занимава щом може да купи огърлица за 20 000 без причина?
Не ми отговаряй.
Трябва да тръгвам. Гаджето ми ще прави парти довечера.
- Защо не дойдете с Вик?
- Сигурна ли си?
Да. Ще бъдат само негови приятели. Ще се радвам да има с кого да си говоря.
Ще бъде коктейл... официално облекло. Огърлицата ти ще изглежда страхотно.
Ще дойда.
Доведи гаджето си. Искам да видя кой се грижи толкова добре за теб.
- Няма ли да обядваш?
- Не. И нищо подходящо не мога да намеря.
- Чао.
- Чао.
Под диктаторството на Диулиани
има повече от обичайното сбивания в квартала.
Целта им са новите части, опитват се да затварят всичко по пътя си и после се преместват на друго място.
Трябва да намериш начин да оцелееш.
Отряди под прикритие идват непрекъснато, но те не заблуждават никого.
Винаги има определен поток от пари, които се въртят.
Не можеш да оставиш подобно нещо да те спре.
Щом те ще те наблюдават и ти трябва да ги наблюдаваш.
Господи! Къде отиваш толкова красива?
На парти.
Ето ти наметката. Благодаря.
Направо от офиса ли идваш?
Да, повишиха ме. Вече не съм уличен фармацевт, вече съм доктор.
Не започвай пак. Трябва да тръгваме. Целувка.
- Забавлявай се, скъпа.
- Добре, ще ти се обадя по-късно.
Чао.
Нешънъл Джеографик трябва да направи специален филм за нас.
Майната й на Босна. Искам да кажа, този град, човече.
Защото тук има невидими, но добре известни граници.
Различен начин на живот, различни правила, никакво смесване.
Карай няколко мили след моста
и абра-кадабра, бакалиите с е превръщат в изящни бутици,
сградите стават тухлени.
Трябва да има къде да отидеш.
Някои скучни бели задници, които не могат да танцуват...
О, ще престанеш ли?
Понякога можете да видите някой бял в моя квартал,
но това е само когато купуват от мен.
Но когато аз отида в луксозните им квартали, на тях им става неудобно.
- Това ли е?
- Да.
- Хайде.
- Ела тук.
- Да не ходим.
- Хайде.
- Ще те заведа в "Копа".
- Не искам да ходя в "Копа".
- Ще бъде скучно.
- Триш е моя приятелка.
Искам да се запознаеш с нея.
Хайде, трябва да опиташ. Така ще промениш мнението си.
- Скъпа.
- Какво?
Ако е гадно, ще си тръгнем.
- Обещаваш ли?
- Обещавам.
- Пет минути.
- Пет минути не са достатъчни.
Точно. Това исках да кажа.
Добре.
- Мога ли да ви помогна?
- Да.
Търсим Джак Уимър.
Сигурно е в президентския апартамент.
Ето. Можеш да довършиш.
Познавате ли новия художник Браян Ферил?
Купих тези картини за Джак.
Не са ли прекрасни?
Това е отвратително.
Имаш си компания.
- За мен една бира, а за нея...
- "Космополитън"?
- Да.
- Не, ще пия диетична сода, моля.
Сладък е. Как се казва?
Не е за теб, Клио.
- Винаги постигаш своето, нали?
- Точно така.
Толкова се радвам, че успя!
Страхотна гледка, а?
Невероятно.
- Не, това.
- О, да. Това също.
Това е нищо, човече. Имам същото вкъщи.
- Така ли? Откъде си?
- От града.
Така ли? Откъде точно?
Южен Бронкс.
Наистина ли? Страхотно.
Между другото, аз съм Джак Уимър.
- Какво?
- Значи ти си щастливото копеле.
- Да.
- Тук ли живееш?
Странно е. Не съм свикнал с това.
С какво се занимаваш?
Банкер съм, занимавам се с инвестиции.
Затова... това за мен е бизнес парти.
Представлявам половината от тези хора.
Искам да представлявам и другата половина, затова ги оставям да впечатлят един друг.
Правилно. Те да ти свършат работата.
Ти с какво се занимаваш?
Очевидно, каквото и да правя, не го правя достатъчно, със сигурност. Нали разбираш?
Да.
В общи линии, аз съм си шеф.
Това е добре.
Обзалагам се, че каквото и да правиш,
не е и наполовина лошо като това, което правят тези хора.
Интересна гледна точка.
Всеки, който би те съдил за това, което правиш е хипократ
защото... всеки истински бизнесмен,
всеки, който изкарва истински пари ще бъде обезглавен.
Всяка медийна компания, компания за горива, тютюнева компания...
това са едни от най-порочните хора в света.
Имат разпространители по целия свят, които всъщност са съучастници в престъпление.
И все пак, в края на деня...
си лягаш и се чувстваш законен.
Аз си лягам всяка вечер
с едното око така.
Да.
Ти също можеш да си част от това. Това е века на мира и просперитета.
- Да.
- Сериозно.
- Можеш да ме включиш.
- Как да се свържа с теб?
- Чрез гаджето си.
- Чрез Триш?
Да. Триш познава моето гадже Кармен.
- О, Кармен е твое гадже?
- Да.
Чувал съм много за нея. Това е хубаво.
Значи и двамата имаме приятелки, които са...
Да...
- Можеш да погледнеш менюто, нали?
- Ти си човешко същество, нали?
Забавлява ли се?
О, да, да.
Това е защото си мислех, че ще е скапано.
- Този Джак е "тревопасен".
- Мислиш ли?
Абсолютно. Ето, вземи си.
Тази вечер не пиеш. Какво става?
Не мога.
Какво искаш да кажеш?
Че не мога.
Не и докато съм бременна.
Шегуваш се.
Само така си говориш.
Не, хайде. Сериозно ли говориш?
Кога? Кога?
Сериозно ли?
Защо не ми каза? Кога е станало? Кога разбра?
- Има ли значение?
- О, Господи.
Не мога да повярвам, че си бременна. По дяволите!
Не мога да повярвам.
Ела тук. Целуни ме.
Хей, нека те хвана.
- Добре, добре.
- Внимателно.
Хайде.
Вече си започнала да напълняваш.
Ще имам бебе!
- Не, ние имаме бебе.
- Точно тава казах.
Не мога да повярвам. Ще паркирам колата.
Всичко е наред.
Ей, как си?
Липсваше ми.
Ръката ми.
Знам, миличко, знам.
Как е бебето?
- Бебето?
- Да.
Бебето е добре.
- Как си?
- Ръката ми.
Знам, миличко, знам.
Не ме хванаха.
Къде е...
Тук е.
Тук е, миличко.
Тук е.
Улучиха дясната ми ръка. Оная ми работа не обича лявата.
Имаш късмет. За малко да мине през сърцето.
- Къде мислиш, че е сърцето му?
- На кого му пука?
Трябва да обсъдим нещо важно.
Джими, знаеш ли кой стреля?
Онова лайно, което едва не заковахме онзи ден.
- Жозе.
- Да.
- И без това не харесвам тези копелета.
- Точно това казвам и аз.
Това е момчето на Тито. Тито ще си плати. Ще го ударим довечера.
Не, Джими, не можем да го направим. Само ще му се оплачем.
Ако ни видят ченгетата, ще дойдат за нас, човече.
Не ме интересува кой знае. Минаха два дни.
Ако не го ударим довечера, чернилките ще започнат да напират по нашите места.
Мислиш ли, че не знам, че минаха два дни? Искам да се махна оттук.
Чакай ме.
По дяволите, човече.
- Да, миличко.
- Майната им, човече!
Какво става, човече? Искаш ли да поговорим?
Имаш ли какво да кажеш? Кой ръководи екипа?
- Внимавай да не направи някоя глупост.
- Както кажеш.
Както кажеш.
Прав си, Вик.
Ще изчакам.
Обади ми се по-късно.
Шибаните ченгета знаят кой ме простреля.
Такива неща не остават безнаказани в квартала.
Те просто ще стоят и ще чакат да видят дали ще тръгна след Тито.
Така Тито ще бъде отстранен, ще хванат мен... с един куршум два заека.
Ще бъдат доволни да гледат отстрани как се избиваме.
Кармен сигурно е откачила.
Да, да. Всичко тотално се прецака.
Но това е само един куршум в рамото. Мисля, че той ще се оправи.
Трябва да помислиш за това. Досега не си работил с човек като Вик.
Имаш ли представа колко струва, в брой?
4 или 5 милиона долара.
- Наистина ли?
- Наистина.
О, по дяволите.
Той е бизнесмен, Триш.
Ако беше боден на друго място, щеше да има сигурно 500 компании.
Роден е в Бронкс, прави каквото може.
Харесвам го. Той е толкова честен колкото всички, с които съм работил.
Не, аз също го харесвам.
- Той е сладък и интелигентен.
- Мислиш, че е сладък?
Да. Ревнуваш ли?
- Не. В рамото му има куршум.
- Толкова си гадна.
- Как си, Клио?
- Какво става?
- Заминавате ли?
- Да. Чоа.
Забавлявай се. Не харчи прекалено много от парите ми.
Ще похарча всичко.
- Ето.
- Какво е това?
Гаджето на Триш те хареса и искаме да прави бизнес с теб.
Кога ви се обади? Тази сутрин?
Миналата седмица. Но това не е важно.
- Защо? Мислиш, че няма да се справя?
- Не! Не казвам това.
Ако не можех, сега нямаше да бъда тук.
Мисля, че можеш да се справиш с всичко. Винаги съм го казвала.
Но това е различно животно.
Добре.
Говорим за човек от Уол Стрийт.
Ако ще го правиш, знай, че той е по-умен от теб.
Чуваш ли ме?
Рафаел Менендез...
по-малкия брат на Джоана Менендез, Ла Колумбиана.
Виждал съм я два-три пъти за десетте години, в които работя с нея.
Тя не иска хората да знаят коя е
и затова изпраща Рафаел да върши всичката й работа.
Той определено е човек, с когото не би искал да си имаш неприятности.
От теб искам само одобрение.
Защото Тито ще тръгне на война
и ако не отговоря твърдо, всичко ще излезе от контрол.
Знаеш за какво говоря, нали?
Тито е тъпо копеле.
Знам това.
Той е като болка в задника от доста време.
Гледай всичко да свърши бързо.
Да, несъмнено. Искам да спечеля, не да се бия.
Разбира се, това няма нищо общо с желанието ти да получиш дял.
Ще ти дадем местата на Тито в Проспект.
Хектор и Негрото ще си разделят останалото.
Добре.
Слушай.
Тя каза, че оценява идването ти тук.
Аз само правя бизнес с вас.
Тя винаги е ценяла добрите бизнесмени.
Да. Аз също.
Имам малък подарък за сестра ти.
Без съмнение.
Тя наистина оцениява всичко.
Какво толкова се впечатляваш? Той е никой.
Защото, ако не бяха те, сега нямаше да сме тук.
Спри да се потиш. Ти искаш топките му.
Не, ти си дребнав.
Не виждаш цялата картина. Това ти е проблема.
Брат ти би казал: "Дръж роднините си наблизо, а далаверата си още по-близо. "
Братко, това е "Кръстника".
От "Кръстника"?
Не е от "Кръстника". Това са думи на брат ми.
Казвам ти, беше от "Кръстника".
Пусни тая чернилка. Знаеш, че той е готин.
- Все така правиш!
- Какво те забави толкова, човече?
Къде беше, копеле?
Точно така.
Къде беше досега?
Вие сте моите момчета. Знам, че можете да се справите.
Ще погребат това дебело копеле в океана
ВМF. СОМ
Без повече полети до Кайманите. Говоря за трансфер на пари в брой.
Хок е прав. Това е спящ великан. Всяка банка иска...
Не знам какво е да загубиш син...
Няма вече спящи великани.
След това, което направи Джими на детето на Тито, знаех, че съм вън от играта.
Може би инвестирането с Джак щеше да бъде отговора.
- Значи, казваш, че греша?
- Познаваш ли го?
- Как е?
- Какво става?
- Радвам се да те видя.
- Радвам се да те видя.
Ще се видим на изхода.
- Чао.
- Ще се видим по-късно.
Малка сладка придобивка. Да.
- Имаш ли питие?
- Да, добре съм.
Искаш ли пура?
Да, по дяволите.
Значи си готов да правим бизнес?
Роден съм готов.
Това е проспекта.
Може и да приличат на йероглифи,
но по-късно ще ти обясня.
За какво е този "проспект"?
За една нова компания. Наричаме я спящия великан.
Вече не останаха спящи великани.
Повечето от тях изчезнаха.
Какво искаш да кажеш?
- Какво?
- Опитвах се да те изиграя, човече.
Подслушах те. Дойдох по-рано.
О, не.
Така или иначе не ми повярваха. Някои от тях са наистина добри.
Какъв вид сделки?
Био-технология. Генетика.
Законно ли е?
Как така дали е законно? Разбира се, че е.
Законно ли е?
- Наистина?
- Наистина.
Трябва да си зададеш въпроса колко искаш да инвестираш.
Добре.
Колко трябва да инвестиран в клонирането?
Ако искаш да си намокриш краката, говорим за мининум 1 милион долара.
Периода за инвестиране е между 6 и 8 месеца.
Очакваме да си върнем първоначалните инвестиции няколко пъти за една година.
Няма нищо сигурно, но това е доста сигурно.
Джак и аз си написахме домашното.
Той има, каквото има и аз го искам.
Държа парите си на девет места.
Един апартамент, собственост на една възрастна жена, която не може да си позволи да живее там.
Една бакалия, в дома на един сляп, в офиса на един директор на училище, навсякъде.
Плащам им наема, давам им пари за храна
и в замяна те са като мой сейф.
Събуди се. Вик е тук.
Искаш ли бира, човече?
Да, хвърли насам.
Какво става, човече?
Имам възможност за инвестиция
и мога да направя достатъчно пари за да се измъкна от тия лайна.
Ако се интересуваш, мога да те включа.
Можеш да изкараш достатъчно за да избягаш. Какво мислиш?
От какво да избягам? Щастлив съм с това, което правя.
Мислех, че и ти си щастлив.
Мислиш, че искам да свърша като брат ми?
Освен това, ще имам бебе.
Поздравления, татенце.
Ами екипа?
Ти си с мен от самото начало.
Сега обаче аз съм откъснат.
Знаеш, че Ла Колумбиана няма да те остави да си тръгнеш просто така.
С парите, които ти изкарваш в момента, тя лесно ще забрави за мен.
Мога просто да изчезна.
Искам от теб да ми погнеш в началото.
Ела тук, човече.
- Нямаш проблем.
- Благодаря ти.
Замръзни! Полиция! Горе ръцете!
- Вдигни ги!
- Не ме докосвайте.
- Млъквай!
- На земята!
Този път не се шегувам!
- Затваряй си устата, Вик.
- Не се тревожи. Ще се погрижим за теб.
С теб е свършено.
- Съжаляваш, добре.
- Ръката ми!
Аз също. Да вървим.
- Мога ли да си взема якето, моля?
- Не, умнико, не можеш.
Ами мобилния телефон?
Когато те хванат за пръв път, има нещо, което никога не забравяш:
да си затваряш устата, да не казваш нищо.
Мислиш, че ченгетата са тъпи? Мислиш, че можеш да се разбереш с тях? Грешиш.
Почти всяко от признанията е в резултат на това, че някое тъпо копеле
само пада в капана си.
Дръж си устата затворена.
Не мисли за нищо. Опитай се да се отпуснеш. Не ги слушай.
Всичко, което казват е лъжа.
Ще ти кажат, че имат свидетели, че твоите хора са те предали.
Всичко е лъжа.
Ако беше вярно, нямаше да се занимават с всичко това.
Човече, обадих се на всички.
Вече нямаше към кого да се обърна, освен Джак.
Той изпрати адвоката си, една стара бяла котка на име Боби Голд,
и по този начин излязох.
Да се махаме оттук. Да тръгваме. Измъкнете го оттам.
Адски студено е.
- Благодаря, че дойде.
- Всичко е под контрол.
- Ще се оправят ли нещата?
- Да.
Не би трябвало да имаш повече проблеми.
Случаят е скапан. Те го знаят.
Ако някой те разпитва, ако някое ченге те доближи,
веднага ми се обади.
- Трябва да бягам.
- Добре. Много ти благодаря.
Знаеш, че поемам голям риск за да работя с теб.
- Знам, човече.
- Това не може да се случи.
- И аз поемам риск с теб.
- Знам.
Ако това се повтори, сделката се разваля. Ясно ли е?
Добре. Да.
Момичетата ни чакат. Искаш ли да излезем?
- Добре, както кажеш.
- Хайде.
Мястото е невероятно. Много ще ви хареса.
Знаеш ли какво? Много "борикуас" идват тук.
- Много какво?
- "Борикуас".
"Борикуас", Вик. Остави я на мира. Знаеш какво иска да каже.
Това е Майк. Помниш ли Майк? Беше тук миналия път.
- Да, помня.
- Тя е тежка работа, човече.
Та, защо не можеш да пиеш?
Гаджето ми ще има бебе.
Наистина ли?
- Добре, по дяволите. Знам къде да го сложа.
- Това е чудесно.
Поздравления. Какво пропуснах?
Ще имат бебе.
Какво?
Да. Не е ли страхотно?
- О, Боже. Ще имаш бебе?
- Не е ли прекрасно?
- Те ще имат бебе.
- Чух и първия път.
- И Джак е разбрал преди мен?
- Какво е това питие?
- Бакарди и вино. Опитай го.
- Толкова е прекрасно.
- Благодаря.
- Усещаш ли го вече?
Тук ще бъде доста тясно за бебето.
- Ще трябва да си намериш по-голяма къща.
- Да, опитваме, но...
Какво ще кажеш за тавана?
Какво за тавана?
Никой не живее там и е огромен.
Така е.
Инвестирах в това таванско в Сохо преди няколко години.
- Имаш жилище в Сохо?
- Прекрасно е и никой не живее там.
- Празно е.
- Ако искате, можете да живеете там безплатно.
Можете да живеете там завинаги. Можем да го обзаведем.
- Чуй ги.
- Можете да живеете там завинаги.
Това е начина на живот на богатите и известните.
Това е. Защо да се мъчиш да изкарваш пари, ако не живееш така?
Всички можете да живеете така поне веднъж.
За мен това няма смисъл.
- Какво, да нямаш някое котенце там?
- Стига, Чеда.
Опитвам се да се концентрирам.
Ти нямаш концентрация. Това е проблема.
Никой не говори на теб. До тук съм затънал с това.
Ще се върна. Всичко, което е свързано с теб е в този квартал.
- Какво ви става, копелета?
- Точно така, човече.
Копелетата трябва да са щастливи. Той прави нещо с живота си.
Загубил си си ума, човече. Нагазили сме до колене в това.
Това е семейство. Виждаш ли? Всичко това е семейство.
- Все още сме семейство.
- Обичам ви, копелета.
Той ще се върне.
Не, няма да се върна. Това е краят.
Трябва да се махна. Вече взех решение.
Джими ще се погрижи за местата. Имате късмет с такъв водач.
- Копеле.
- Никога ли няма да се върнеш?
Не, приятел, ще се върна.
Ще се върна заради курвите си.
Копелето ще се върне заради курвите.
Сама на 20 минути път е.
Ще идвам да ви виждам всеки уикенд. Обещавам.
Не всеки уикенд.
Имам си собствен живот. Знаете това.
Мамо.
Шегувам се.
- Какво ще получиш там?
- Не знам.
Това с Джак...
Знам, че пускам питомното и отивам да гоня дивото
и се надявам да съм прав.
Така ли трябва да бъде?
Би трябвало да живеем по този начин.
Моята жена го заслужава,
детето ми го заслужава,
аз също го заслужавам.
Майната му на всичко останало.
- Изглежда ще ходя в съда.
- Не, изглежда добре.
Джак. Какво мога да кажа?
Започваме да се опознаваме по-добре.
Мисля, че с него си приличаме много.
Казват, че красивите хора изглеждат добре дори и в торби за боклук.
Да, но аз ще взема "Армани" също като Джак.
И костюма и пуловера.
- Остави ме да се погрижа за нещата си.
- Парите дори не са мои.
Това е корпоративна карта. Сериозно, всичко е наред.
- Как си?
- Добре съм.
- Радвам се да те видя.
- Виж се само!
- Е, как си?
- Добре съм.
Стария квартал ми липсва.
Майка ми също.
На Вик наистина му харесва. Изглежда отпочинал.
- Как върви бременността?
- Добре.
Погледни се.
Прилошава ми всяка сутрин, но иначе съм добре.
Вик грижи ли се за теб?
Да, обичайните неща.
Не ми позволява да правя каквото и да е.
- Вече не мога дори и да готвя.
- Страхотно. Мразя да готвя.
Дори не мога да го накарам да яде испанска храна. Какво ще кажеш за това?
Вик! Това е шибания Вик!
- Какво става?
- По-добре да пропуснеш гетото.
Виждаш ли? Тук е доста шибано.
Шумни пуерторикански задници.
Какво става?
- Синко, какво става?
- Какво става?
- Как си?
- Добре.
- Мамо!
- Мина цяла шибана година!
Първокласна работа.
- Какво става, човече?
- Как ти виси оная работа?
Как си? Къде се загуби?
Бачкам, човече. Едно и също, това-онова.
Днес е рождения ден на майка й.
Трябва да отидем да я видим. Знаеш каква е. Да вървим.
Всичко е наред.
Хайде, човече. Повече няма да те видим.
- Обади ми се. Знаеш номера ми.
- Вик, трябва да тръгваме.
Къде трябва да отидем? Нямам какво да правя.
- Какво става?
- Обади ми се, човече.
- Ще се обадя.
- Трябва да я взема.
Готи костюм, Вик.
- Благодаря, приятел.
- Да се махаме оттук.
Добре, Вик.
Добре, приятел.
Отрежи това, моля те.
Тити, виж какво ми купи Вик.
- Това са диаманти.
- Господи!
Откачено, нали?
Виж това.
- Господи, огромен е!
- Внимавай какво говориш.
По-дебел е този на Вик.
Покажи им твоя ланец.
Хайде.
Хайде, брато. Покажи ми. Какво става?
Не го нося.
Как така не го носиш?
Не е у мен. Не съм си го сложил.
- Но ти винаги...
- Не го носа, ясно ли е?
Не го нося. Какво искаш да кажа?
Ако не се върна повече в този квартал,
ще умра щастлив.
Каквото и да означава това.
Вече нямам какво да си кажа с когото и да е тук.
Какво ти става по дяволите?
Обръщаш гръб на единствените хора, на които им пука за теб.
Мислиш ли, че на Джак му пука за теб?
Мислиш, че щом висим с Джак и Триш непрекъснато
те са наши приятели?
Ние нямаме приятели, Виктор.
Имаме само някакъв средновековен таван, който ти наричаш дом.
Наричам дом мястото където живея.
- За мен това никога няма да бъде дом.
- Значи така са нещата, а?
- Защо не се върнеш тогава?
- Може би точно това трябва да направя.
Знаеш, че правя всичко за теб.
Преобърнах живота си наопаки. Тръгнах назад заради теб.
Майната му тогава. Върни се при шибаната си маминка.
Какво? Какво означава този поглед сега?
Означава, че изобщо не те познавам.
Знаеш ли кой съм аз? Този, който ти казва да се разкараш от колата ми.
Махай се!
Не ме гледай така. Разкарай се от колата ми!
Отвори шибаната врата!
Ето. Как ти се струва това?
Не ми чупи вратата.
Джак. Какво става? Как си, човече?
Добре съм.
С Кармен се скарахме жестоко.
Казах й да си отиде при шибаната майка завинаги.
Не ми пука, човече. Не ми пука. Майната му на всичко.
Понякога се налага да им говориш така, нали разбираш?
Да.
Не искам да се прибирам, човече. Имаш ли някаква работа?
Страхотно. Ще намина.
Исках да изчакам момичетата за да ти дам това,
но ще ти го дам сега.
Виж.
Добре. Ще ти звънна.
- Благодаря.
- 2 милиона долара.
- Нещо лошо ли направих?
- Не, човече.
- Дори не мога да говоря.
- Онемял си.
Това няма да продължава вечно. Пазарът сега е много изгоден, така че...
Да опитаме пак.
- Ще си помисля.
- Добре.
Какво те притеснява? Какво става?
Жени, човече. Искат да се промениш, нали?
И когато се промениш и станеш друг човек, те те намразват.
Защото искат човека от първата среща.
Но ти вече не можеш да бъдеш такъв защото те са искали да се промениш.
Знам къде да те заведа. Хайде. Всичко ще бъде наред.
Наздраве.
Какъв е следващия ни ход?
Искам да те срещна с партньорите си. Искам да те запозная с тях.
- Така ли?
- Да.
След това мисля, че трябва да изчислим
риска, който можеш да поемеш.
- Инвестирането...
- Имам голям апетит към риска.
Знам, че е така, но трябва да имаме и нещо сигурно.
- За в бъдеще.
- Добре.
Ще определим срещата след няколко седмици.
Сега работя върху нещо друго, което изисква доста време.
Какво е? Ако можеш да говориш за това...
Разбира се. Преди имахме фонд от 600 милиона.
Фонд от 600 милиона.
Можем ли да му намерим друго момиче?
- 600 милиона!
- 600 милиона долара.
Това са много пари.
Сделката е подобна на тази, която правех с теб -
4, 5 милиона минимум.
Аз съм вътре със шест. Това е невероятно.
Чакай малко. Вкарваш 6 милиона от собствените си пари?
Екипът от мениджъри е много солиден. 20-годишен опит, никога не са се проваляли.
Много хитро изкарани пари. Много добра идея.
Всички искат да се включат, но сделката е закрита.
Няма ли начин да ме включиш?
Сериозно ли се интересуваш?
Какво?
За да ти покажа колко съм отговорен, ще ти ги върна.
- Просто ги инвестирай.
- Послушай ме.
- После ще мога да те включа.
- Виж, задръж ги.
Това са чисти пари. Не си го направил за нищо, нали?
Дръж ги у себе си.
Ако се интересуваш, събери още пари и ми се обади.
- Колко време имаш?
- Бих казал около седмица.
Седмица.
Много е напрегнато. Наистина искам да си помислиш.
Начина, по който просто се хвърляш в това ме плаши.
Добре.
Мой ред е.
Щом веднъж започнеш да работиш за Джоана Мемнендез, ти си неин.
Няма начин да се откажеш.
Няма значение какво правиш, тя ще те гони вечно.
Така, че няма какво чак толкова да направя. Можех да си събера нещата и да избягам.
Можех да и платя 40% от печалбата.
Можех да и кажа да си го начука, но нямаше да мога да стигна и до колата.
Или можех да говоря с нея като бизнесмен.
Нека ти кажа какво направих.
Помислих какво биха направили Доналд Тръмп или Тед Търнър.
Те биха направили сделка.
Да говоря на езика, който всички бизнесмени разбират - парите.
Господи! Погледни се само.
Изглеждаш невероятно за възрастта си.
- Ако бях само 10 години по-млад...
- Да флиртуваш ли се учиш?
Сега ли?
Видях те за първи път когато беше много зелен.
Всичко си има цена, дори прекрасната ти усмивка.
Какво искаш?
От колко време работим заедно? 10 години? Там някъде?
Изкарвах ти по 5-6 милиона годишно? Може би малко повече?
И през цялото време не съм те провалял.
Никога не съм ти дължал пари. Винаги съм бил най-добрият.
Но като всеки бизнес инвеститор, искам да инвестирам,
защото имам толкова много възможности при новия си начин на живот.
"Начин на живот". Какво му е толкова лошо? Какво искаш, Вик?
Не те виждам да се разхождаш с Метро карта наоколо.
Престани. Говори, Виктор.
Сега Джими ръководи екипа ми.
Той изкарва толкова пари, колкото и аз преди,
така че ти няма да пострадаш ако се оттегля.
Имам предложение. Искам да се слеем.
Искам да сключим съдружие, като мога да върна инвестициите ти З00%%.
- Колко пари искаш?
- 1,5.
Това са много пари.
Знам, но мога да ти върна 4, 5 за шест месеца.
Това му е хубавото.
Веднага щом ти върна парите,
ще мога инвестирам повече. Разбираш ли за какво говоря?
- Що за сделка е това?
- Далечни депозити.
- Пране на пари.
- Не, човека е законен.
Колко сигурни са контактите ти?
Този човек е невероятен. Запознах се с него чрез гаджето ми.
Бял, най-търсения на Уол Стрийт.
Всички инвестират чрез него. Има всичките пари, които са му нужни.
Няма такова нещо. И двамата го знаем.
Така е. Истина е.
Знаеш ли, имаш право.
Убеди ме. Но искам 500%.
7, 5 милиона. Това е цената ми.
Не знам дали ще мога да го направя.
Добре, както кажеш. Парите ми трябват до края на седмицата.
Добре.
Щом ти искаш нещо от мен, и аз искам нещо от теб... Джими.
Той е във война с Хектор. Не мога да допусна това.
Хектор е добро момче.
Не е луд като Тито.
Но тава трябва да приключи
преди да се стигне до насилие и да ми провалят бизнеса.
- Говори с Джими.
- Добре.
Знаеш ли...
Ние с Джими... Просто не съм говорил с него от известно време.
Вие сте като братя. Той ще те послуша.
Добре. Ще говоря с него.
Ще го направиш ли довечера?
Довечера.
Ела в петък за да вземеш парите.
- Ла Колумбиана?
- Да, хайде.
Каква работа имаш с Ла Колумбиана?
Колумбиана ме помоли да се намеся в нейна полза
и да спрете преди да е станало нещо.
Това е същото копеле, което дойде да ми говори:
"Ще имам дете", "Искам да съм извън играта", "Искам да постъпя правилно. "
Сега идваш и ми казваш как да управлявам бизнеса си.
Ти ми казваш как да го правя.
Ако се стигне до насилие, ще прецакаш себе си.
Кой ще ме прецака? Шибаната кучка?
Какво смяташ да правиш?
Ще отида там довечера и ще оправя нещата.
Ако ще правиш това, идвам с теб.
Ще дойда с теб. Дай ми пистолета си. Аз ще се погрижа.
Няма начин да ти го дам.
Хайде. Ще дойда с теб и ще оправим нещата. Само ми дай пистолета.
Това е все една да ти дам обувките си. Няма да ти дам пистолета.
Дай ми го. Дай ми пистолета, човече.
Знаеш, че не бих допуснал да ти се случи нещо.
Какво става, Хектор? Как си, приятел?
- Какво става, Вик?
- Нося ти няколко подаръка.
Благодаря, братко.
Отслабнал си.
- От стреса е.
- Да, чух.
Чух какво става с приятелката ти.
Тя е добра, човече. Как е твоята дама?
Любовта на живота ми.
Знаеш каква е. Свръх амбициозна и т. н.
Почти не я виждам. Затова бачкам.
Да говорим направо, Вик. Знаеш какво ми е на главата?
Да, човече. Знам.
Твоето момче... Трябва да го държиш на къс повод.
Да му кажеш няколко силни думи.
Трябва да говоря с Рафаел, и да разрешим проблема направо.
Да оптимизираме ситуацията.
И аз говорих с Рафаел.
Джими има голяма уста.
Говори прекалено много в квартала, сякаш той е шефа.
И ние бяхме такива навремето.
И ти говореше много...
Всички правим грешки. Нали, Джими? И никога повече не би го направил.
Какво става, Джими? Всичко е наред, нали?
Знаеш ли, Хек? Ще се справим, човече.
Какво ми говореше?
Обеща ми, че няма да правиш нищо!
Преиграваш! Успокой се по дяволите!
Майната ти, копеле! Майната ти!
Не преигравам, шибан идиот!
Дадох ти цял екип за да ги ръководиш, а не за да ги пращаш на самоубийствена мисия.
Ти се самоубий, но недей да по да повличаш Джей и Чеда със себе си!
Как да си въртя бизнеса ли се опитваш да ми кажеш?
Нещо повече, човече. Аз ти дадох шибания бизнес.
Преди да дойда аз, ти беше нищо!
Какво знаеш ти по дяволите? Не си идвал от месеци!
Избягваш шибания квартал.
Мислиш си, че нещата са същите. Но знаеш ли какво?
Таза работа е различна. Всичко си е наше.
Джими, ти не ме слушаш. Не ме слушаш, човече.
Ла Колумбиана не си играе. Тя ще те подгони.
Ла Колумбиана. Ще й дам шибаните си топки.
Чеда, Джей, чуйте ме.
Казвам ви. За него всичко свърши.
Те ще го убият. Разбирате ли?
Никой да не пипа нищо.
Нека ти кажа нещо, Джими.
Нямам намерение да ти държа красиви речи.
Разполагаме само със себе си. Разбираш ли?
Ние сме в лайната. Копелетата са мъртви.
Няма как да ги върнат. Имат етикетчета на краката.
Няма ги. Всичко е свърши.
Сега трябва да се знае,
дали си на наша страна или си с онези копелета.
- Не е толкова просто.
- Точно толкова просто е.
Помниш ли когато ми поправи видеото?
Ти го поправи, а аз го прецаках.
Без значение колко беше зле, ти го поправи, аз го прецаках.
Ти го поправи, аз го прецаках.
Поправи това.
Мислиш, че си ме прецакал, нали?
Искаш да докажеш нещо,
но може би не са ти казали какво да правиш?
Начука си го яко.
- Знаеш ли какво мисля?
- Какво мислиш?
Мисля, че затова е всичко.
Мисля, че изобщо не ти пука за Джей, Чеда, мен... за никой.
Знаеш ли за какво те е било грижа винаги?
Виктор Шибания Роса! Ето за какво ти пука!
- Точно така.
- Изобщо не те е грижа за нас!
Всичко за теб е пари. Знаеш ли защо?
Отиде в бял квартал, но винаги ще си останеш латиноамериканец.
В кръвта ти е, копеле.
Можеш ли да дадеш гаранции? Можеш ли да гарантираш, че кръвта ми ще си остане във вените?
Можеш ли да го направиш?
- Как е?
- Какво става, човече?
Радвам се, че се обади.
Да, разбира се. Какво става?
Не знаеш и половината.
- Нещата здраво се объркаха.
- Какво се е объркало? Какво става?
Не знам. Просто...
Не ме разбирай погрешно, човече, но мисля, че...
Не знам. Може би съм малко... Може би тази сделка не е по силите ми.
- Може би се надценявам.
- Това е абсурдно.
Всичко ще бъде чудесно.
- Нещата изглеждат наистина добре.
- Не, просто...
Ще имаш повече от достатъчно пари.
Моите хора са истински впечатлени.
Всичките са се натряскали и заспали в момента.
По дяволите. Не съм виждал Кармен повече от седмица. Не съм говорил с нея.
Тя няма...
Стоя в шибания апартамент сам. Направо полудявам.
- Откачам, разбираш ли?
- Чуй ме.
Всичко с Кармен ще бъде наред.
Нещата вървят страхотно. Работя по сделката както се разбрахме.
Когато тя разбере колко пари имаш, ще се успокои.
Всичко ще бъде наред.
Да. Без съмнение, всичко ще бъде фантастично.
Още ли си в Хел-А?
Да.
Още съм на това шибано място в Малибу.
Невероятно е. Седя на терасата и само вдишвам.
Ще имаме толкова много пари,
че няма да знаем какво да ги правим.
- Абсолютно.
- Да.
Това е облог, човече. Направо ще разпердушиним града.
Ще се напием до смърт, човече.
- Но трябва да бъдеш сигурен.
- Сигурен съм.
Добре.
Триш?
Скъпа, мога ли да те попитам нещо?
По-добре ли е да стоиш тук и да бъдеш нещастна отколкото да си с него?
Той стои сам в апартамента нещастен като теб.
Ако е толкова нещастен, може да ми се обади и да се извини.
Добре. Това е.
Ако решиш да родиш това бебе,
иди и го роди с него.
С теб съм 100%. Аз съм ти майка. Помниш ли?
Ако искаш да родиш бебето сама, аз съм тук и ще ти помагам.
Да го направим.
Единственото нещо, което не мога е да те гледам как гледаш телевизия.
Гледаш сериали и не правиш нищо!
Ехо?
- Триш, какво по дяволите правиш тук?
- Боже.
Липсваше ми.
Да. Всичко е наред.
Мястото изглежда сладко. Изглежда добре.
- Да. Как влезе?
- Имам си ключ.
Имаш ли вино?
- Ще видя какво имам.
- Благодаря ти.
Вик, пазарувах в квартала
и си помислих, че мога да намина да видя как си.
- Само това имам.
- Благодаря.
- Ще се кача да се преоблека.
- Няма.
- Няма?
- Не.
Няма да бъдеш добър домакин, ако ме оставиш тук.
Ще бъда добър домакин като се кача до горе. Ще се преоблека.
Изобщо не ми пука дали си по хавлия, ако се тревожиш за това.
Искам да поговорим.
Но на мен ми пука дали съм по хавлия.
Откога си станал притеснителен?
Сега притеснен ли си?
Ела за секунда.
Добре.
За какво искаш да говорим?
За теб. Това е нещо ново.
Доста грозно, нали?
- Малко съм безразсъден.
- Малко безразсъден?
Боли ли?
- Само като натискаш.
- Като натискам?
Е, как си?
Не искам да говоря за това. Джак обаждал ли ти се е?
Не, не се е обаждал. В Маями е с майка си.
Как така в Маями?
Мислех, че е в Лос Анджелис.
Знаеш ли, не искам да говорим за Джак.
- Не, хайде.
- Само искам да те целуна. Хайде.
- Толкова съм самотна. И Джак го няма.
- Хайде. Знаеш, че си красива.
- Не го прави.
- Само една целувка.
- Хайде. Ти обеща.
- Тогава нарушавам обещанието си.
Това те прави лъжец, нали?
Не сме ли всички лъжци?
Господи. Не прави това.
Не го прави. Хайде.
Хайде, спри.
- По дяволите.
- Какво?
Обърни се по дяволите.
О, по дяволите! Кармен, скъпа.
Кълна се в Бога, не е това, което си мислиш.
Тъкмо излязох от банята.
Съжалявам, миличко. Не е това, което си мислиш.
- Аз се къпех, тя влезе...
- Кармен, просто...
Господи! Беше ли необходимо?
Махай се оттук.
Скъпа, съжалявам. Трябва да ме изслушаш. Чуй ме, моля те.
Погледни ме в очите. Хайде.
Знам как се чувстваш.
Дай ми възможност да ти обясня.
Хайде, миличко. Обичам те. Мислиш ли, че бих направил подобно нещо?
Кармен, хайде. Миличко...
Добро утро, Вик. Готино местенце.
Охраната е малко слабичка обаче.
Никога ли не спиш?
Вик, хайде. Имаме прекрасна сделка.
Не можеш просто да ни обърнеш гръб.
Така ли изглежда?
Тя иска да те види.
Добре, добре.
Облечи се.
Направих каквото обещах. Ето парите.
- Страшно съм благодарен.
- Какво стана снощи?
Трябваше да няма насилие.
- Опитах...
- "Опита"?
Какво да правя с това "опитах", Вик?
Каза, че можеш да контролираш Джими и какво получавам?
Един от ключовите ми дилъри е мъртъв заради "опитах"?
Така ли искаш да правиш бизнес с мен?
Доверявам ти се за милион и половина долара.
Ще оправиш нещата.
Джими трябва да тръгва.
Получи парите си. Сега довърши своята част от сделката.
Очевидна това е всичко.
Ако бъдеш кратък, просто ми се обади.
Сигурен съм, че това е всичко. О, Боже.
Не знаех, че ще ги донесеш в брой.
В този бизнес всичко е в брой.
Трябва да ги занеса в банката. Това е лудост.
- Така е по-добре.
- Така са тотално заключени.
Ще излезем ли да се позабавляваме довечера.
- Не. Трябва да се погрижа за нещо.
- За какво трябва да се погрижиш?
Виж, аз свърших с моята част.
- Сега ти свърши своята.
- Сигурна работа.
Добре. Ще се срещнем там. Мир.
Не се приближавай.
Махни си ръцете от джоба ми. Дай да ти видя ръцете.
Готово. Искам само да поговорим.
Само искам да поговорим. Това е всичко.
Говори тогава.
По пътя насам си мислех за онзи път...
Помниш ли когато бяхме в осми клас
и бяхме в магазина до църквата
и щяхме да откраднем кутия цигари?
Ти трябваше да се преструваш на арестуван..
и човека да започне...
Ти се хвърли на земята и започна да се гърчиш и да пускаш пяна,
а човека започна да се смее.
Ти продължи да се гърчиш още малко, сякаш полудя.
Човека си смееше още повече. Ти скочи и го сграбчи.
Каза му: Копеле,
ако това беше наистина,
щеше ли да се смееш така, а копеле? "
Ти полудя. Започна да хвърляш всичко.
От този момент разбрах, че можеш да направиш всичко стига да го поискаш.
Защото ти не се боиш от нищо.
Запомних това завинаги.
И после те изпратиха да ме убиеш?
- Да.
- Ще го направиш ли?
Какво мислиш?
Мисля, че си го мислил.
Бягай, човече.
Бягай оттук.
Продължавай, не се обръщай.
Къде да отида?
Не знам.
Не искам да умра.
Номерът, който сте избрали не отговаря.
Моля, проверете номера и опитайте отново.
Номерът, който сте избрали вече не съществува.
Няма повече информация.
"Стивънс, Хос и Голд".
Ало, искам да говоря с Боби Голд, моля.
- Бихте ли повторили името, сър?
- Робърт Голд...
Боби Голд, адвоката, моля?
Тук няма Боби Голд.
Ще ви свържа с личен състав.
Личен състав. С какво мога да ви помогна?
- Ало?
- Да.
Ало?
Търса... Боби Голд, Робърт Голд, адвокат.
Боби Голд. Доколкото си спомням, тук няма такъв човек.
Не и в този офис.
Ало? Сигурен ли сте, че имате правото...
Извинете. Мога ли да ви помогна?
Да.
Търся Джак Уимър.
Един момент.
Няма човек с такова име, сър.
- Извинете, сър. Не можете да влезете тук.
- Да.
По дяволите! Шибаняк!
Кучка!
Прецаках се сам.
Гледах как шибаняците губят по 50 кинта на карти
и винаги съм си мислил: "Шибаняци, заслужавате си го. "
Сега ме излъгаха като дете за повече от 4 милиона долара.
Всичко, което имам, плюс милион и половина от Ла Колумлиана.
Трябваше да разчитам само на телефона, от който ми се обади Джак.
Номерът беше от Маями.
Винаги през живота си съм попадал в откачени ситуации,
но това беше първия път когато бях съвсем сам.
Нямаше къде да отида и кого да помоля за помощ.
Екипът вече го няма. Случват се такива неща.
Тръгвам си, човече.
- Къде отиваш?
- Глупости. Глупости.
Тези шибани глупости.
Виж това нещастно копеле.
4 милиона? По дяволите. Това е много тъпо, човече.
По дяволите. Ще спреш ли да говориш така?
И без това е достатъчно зле.
Несъмнено, но и много тъпо.
Опитвам се да си представя главата му в средата
и да хвърлям стрелички по нея. Усещаш ли накъде бия?
- Как ще намерим това копеле?
- Знам къде е. В Маями.
Трябва само да го довлека тук. Това е.
Да хванем тоя задник.
Трябва да го направя сам.
От теб искам само малко пари за да стигна до там. Това е всичко.
Знаеш, че каквото имам е и твое. Това е всичко, синко.
Виж какво има Джими.
21. Вече играе по-добре.
Ще кажеш ли на Виктор?
- Не знам.
- Повечето хора обичат изненадите.
- Радвам се да те видя.
- Благодаря.
Миличко, недей. Моля те.
Не сега. Моля те, недей. Не мога точна сега.
Знам как се чувстваш.
Ела седни за малко. Можем ли да поговорим, моля те?
Да? Хайде.
Добре ли си?
Господи, огромна си.
Господи. Мога да го усетя.
Миличко, толкова съжалявам. Знам, че си ми ядосана.
Всичко ще оправя. Знам как се чувстваш.
Трябва да замина за известно време. После ще се върна.
Това е твоят син.
Момче ли е?
Без майтап. Момче ли е? Не вярвам на такива неща.
О, Господи.
О, Господи. Не мога да повярвам.
Миличко, това е чудесно.
Не мога да повярвам. Знаех си. Знаех си, че ще бъде момче.
Наистина се издъних, но всичко ще се оправи.
Ще оправя всичко.
Ще го оправя. Ще пратя Джей да се погрижи за теб.
Ако се нуждаеш от нещо, само ми се обади.
- Обичам те, миличко.
- И аз те обичам.
- Ало?
- Ало, да.
Аз съм приятел на Джак. Току-що пристигнах в града.
Загубих номера му. Можете ли да повярвате?
За мой късмет, той ми даде вашия номер за всеки случай.
Кой сте вие? Казвате, че сте приятел на сина ми от Ню Йорк?
Да, приятели сме от доста време... още от колежа.
Той ме покани да дойда за уикенда.
И ви е дал моя номер? Не е типично за него да дава моя номер.
Да. Той не знаеше какъв номер ще има...
Толкова много ми е разказвал за вас.
Надявам се докато съм тук да имам възможност да се запозная с вас.
Колко мило. Сега ще ти дам номера.
Нали знаеш, че Джак живее в Саут Бийч? Има нов апартамент. Номера е...
Не се тревожете. Номера не ми трябва.
Дайте ми адреса. Закъснявам с 20 минути.
Трябваше да се срещна с него преди 20 минути.
В този момент не знаех кое е по-важно за мен.
Да се върна парите или да си отмъстя.
- Знаеш ли за какво съм дошъл?
- Да, човече.
Знаеш, че съм пенсионер. Защо идваш при мен?
Ако имах избор, никога нямаше да те замеся.
Извади си дъвката от устата.
Извади си дъвката от устата.
Сложи я под масата.
Добре, човече.
- Добре ли си?
- Определено, да.
Започни играта.
Да. Да!
Е, разбира се.
Добре, трябва да вървя.
Добре. Скоро ще поговорим.
Добре. Чао.
Срамота е, че трябва да си тръгваме така. Тук ми харесва.
Заведи ме на някое топло място.
- О, да.
- Знаеш колко много обичам слънцето.
Виж това.
- Махни го. Знаеш, че мразя пистолетите.
- Виж, виж.
Махни го.
Много добре... Не го насочвай!
- Ще го сложа тук.
- Благодаря ти.
- Свърших!
- Най-после.
- Ще се обадя за колата.
- Добре.
О, по дяволите!
О, по дяволите!
Мамка му!
Какво има, Джак?
- Нямаш ли какво да кажеш?
- Не знам какво да кажа.
- Много си бърз, човече.
- Не знам какво да кажа!
Не се ли радваш да ме видиш? Триш, дръпни се от леглото.
- Свали пистолета.
- Мръдни се от шибаното легло.
- Вдигни си ръцете и не мърдай.
- Свали пистолета!
Млъквай! Млъкни за секунда!
Мръдни се от леглото и си вдигни ръцете.
Свали пистолета.
Познавам хората като теб. Израснал съм с съвземащи се художници.
Ти си един шибан лъжец. Лъжеш през целия си шибан живот.
Знаеш ли какво си? Ти си един шибан боклук. Мислиш, че това е твоето гадже?
Тази дупка, този процеп? Тя е една шибана празнина, копеле.
Ти нямаш никого. Аз имах приятели. Имах и жена.
Ти нямаш живот.
Знаеш ли каква ти е грешката? Мислиш се за много умен.
- Просто свали пистолета.
- Затваряй си устата!
Можеше да си тръгнеш с 1 милион,
но ти се издъни защото прекали с мен.
- Знам, че се издъних.
- Ти ме бутна в дупката.
Нямах какво да губя, разбираш ли?
Помисли за Кармен...
Не споменавай името на Кармен, шибана курво!
Изслушай ме. Всичко ще се уреди.
- Свали шибания пистолет!
- Затваряй си устата!
- Триш, къде са парите?
- Тук, в шибаната чанта.
Мамка му!
- Благодаря ти, Триш.
- Идиот.
- Колко има вътре?
- Послушай ме.
120 000 долара. Имаш нужда от мен! Знаеш, че имаш нужда от мен!
Джак, ако това е твоето име... Ти как се казваш?
- Няма да ти кажа името си.
- Защо да не те убия тогава?
Парите ли искаш? 4-те милиона? Нуждаеш се от мен!
Не ми трябваш. Ти ме бутна в дупката.
Успокой се за секунда.
Знаеш, че съм ти нужен за да вземеш 4-те милиона.
Ако искаш да си умен, не би искал да си някакъв глупав латино...
Не смей да ме наричаш латино, бял боклук!
Проклет да си!
Къде са парите, Джак?
Джак, хайде. Къде са парите?
О, Господи!
Кажи ми къде са парите. Не искам да ми се налага да те убия.
Боклук такъв!
Заведох Кармен и майка й в Пуерто Рико
и с парите отворихме малък бар в южната час на острова.
През повечето време е спокойно, но преживяваме.
Как вървят нещата? Добре? Забавлявате ли се?
Ако имате някакви оплаквания, кажете ми.
Време е. В болницата сме.
Добре.
Кажи на Кармен да се държи. Идвам веднага.
Да, да. Как е тя? Справя ли се добре?
По дяволите. По дяволите! Идва. Момчето ми е на път.
Питиетата са за сметка на заведението и затвори по-рано!
Странно е като се замисли човек.
Направих някои доста лоши неща в живота си.
Наруших всички правила, нараних много хора. Но ето къде бях.
Живота на детето ми сега започваше, а аз имах още един шанс.
По дяволите! Както вече казах, само да знаех по-рано.
Предполагам, било е наивно от моя страна да си мисля, че ще ми се размине.
Че ще избягам от миналото си.
Да, но в живота не става така
защото действията винаги имат последствия.
И дълбоко в себе си, аз знаех това.
Може би смисъла е
да мислиш за някой друг вместо непрекъснато да мислиш за себе си.
Може би точно тава винаги ми е липсвало.
Ако мога да оставя нещо на сина си, може би моя живот си струва.
Той е прекрасен. Мисля, че отново съм влюбен.
Прилича изцяло на Виктор.
Преводът е осъществен благодарение на Svateto