Evil Dead 2 - Dead By Dawn (1987) Свали субтитрите

Evil Dead 2 - Dead By Dawn (1987)
Легендата разказва, че е създадена от Тъмните сили.
"Некрономикон екс Мортис" или, грубо преведено, "Книгата на Мъртвите".
Книгата служила като проход, към отвъдните светове на злото.
Писана е много отдавна, когато моретата били червени от кръв.
Тази кръв била използвана за изписването й.
В година 1300 н.е. книгата изчезнала.
ЗЛИТЕ МЪРТВИ 2: МЪРТВИ ДО ЗОРИ
Е, как изглежда мястото?
Ами, малко е западнало, но пък е в планините.
Сигурен ли си, че е изоставено?
- О, да... Поне така мисля.
Е, какво мислиш, хлапе?
Обожавам я, Аш.
Чувствам се странно тук. Какво ще стане, ако собствениците се върнат?
Няма да се върнат, а дори и да го направят, ще им кажем, че колата се е повредила или нещо такова.
С кола като твоята, ще повярват.
Ей, искаш ли да пийнем шампанско, маце?
- Разбира се.
Все пак аз съм мъж, а ти жена, поне когато проверих за последно.
Ей! Тук има магнетофон!
- Виж какво има на него.
Аз съм професор Реймънд Кноуби, от отдела за древна история, запис номер две.
Мисля, че направих значително откритие, в замъка Кандар.
Пътувах дотам с моята съпруга Хенриета, дъщеря ми Ани и професор Ед Гетли.
Бяхме във високата зала на замъка, когато се изправихме пред нещо невероятно.
"Мортуром Демонто" - "Книгата на Мъртвите".
Съпругата ми и аэ донесохме книгата в тази хижа, където можех да я изучавам необезпокояван.
Тук започнах да я превеждам.
Книгата разказва за свръхестествено присъствие.
За нещо зло, което броди из горите и тъмните кътчета на човешкия свят.
Чрез четене на текстове от книгата, злото може да обладае живите.
Тук включих някои от тези текстове.
Линда?
Хей, Линд...
Линда?!
Линда...
Няма го!
Слънцето го прогони.
Засега...
Трябва да се махам оттук.
Присъедини се към нас!
О, боже!
Не!
О, не!
НЕ-Е-Е-Е-Е!!!
Ще трябва да остана тук...
Благодаря.
Ани!
- Здравей!
Как премина експедицията?
- Чудесно.
Открих липсващите страници от "Книгата на Мъртвите".
Да, получих телеграмата ти, благодаря. Е, в какво състояние са?
Погледни.
Не са се състарили и с ден, за 3000 години.
- Може би повече.
Кога ще почнем превода?
- Тази нощ. Уредено ли е всичко с баща ми?
Би трябвало, но не съм говорил с него от седмица.
В хижата няма телефон Ще вземем моята кола, за около час ще сме там.
Ани, в телеграмата намекваш, че баща ти е попаднал на нещо в първата част на превода.
Какво е открил в "Книгата на Мъртвите"?
- Вероятно нищо.
А може би врата към друг свят?
Танцувай с мен!
Здравей, любовнико!
Работилницата!
Сега ние притежаваме душата на скъпата ти Линда, която страда в адски мъки!
Отиваш в ада!
Трионът?!
Аш, моля те, не ме наранявай! Ти се закле...
Закле се, че винаги ще бъдем заедно. Обичам те!
НЕ-Е-Е-Е-Е!!!
Да! Твоята любима е моя, и сега гори в ада!
Добре! Както кажеш!
Добре... Добре съм.
Не мисля така!
Току-що нарязахме нашата приятелка с верижен трион. Това звучи ли ти добре?
Копелета! Мръсни копелета!
Върнете ми ръката!
Върнете ми ръката!!!
Извинете.
Извинете. Това ли е пътя за хижата на Кноуби?
Това е. Но ти няма да идеш там.
- И защо не?
Дгуг път... Трябва да има друг път или нещо...
Няма път.
Защо, по дяволите, ти трябва да ходиш там?
А?
Не е твоя работа.
Хей! Спомних си! Точно така! Има пътека.
Аз и Боби Джо можем да ви преведем.
- Звучи ми добре.
Но ще си има цена.
- Колко?
Четиридесет и пе... Сто кинта.
Ще ви кажа какво. Носете ми багажа и имате сделка.
Дадено!
Точно така! Кой се смее сега?
Кой се смее сега?!
Исусе! Мислех си, че говори за две проклети чантички!
Това е новият ти дом.
"СБОГОМ НА ОРЪЖИЯТА"
Ах ти кучи...
Пипнах ли те, малко копеленце?
Добрата стара двуцевка издуха задника ти на оня свят, а?!
Виж ако не бяхме...
Тъпо копеле!
Добре ли си, скъпа?
- Не знам. Мисля, че да.
Ти стой мирно.
Познаваш ли този кучи син?
- Не. Мислехме, че баща й ще е тук.
Затова решихме...
- О боже! Къде са родителите ми?
Какво, по дяволите, си им направил?
Ани! Ела тук. Ела тук!
Да го хвърлим вътре.
Повече няма да проливаш кръв, откачалко!
Чакай! Направих грешка!
Чакай, чакай! Направих грешка!
- Точно така! Кучи син!
Надявам се да изгниеш там!
Мамка му!
- Знам, че боли, но всичко ще бъде наред.
След пет минути отивам да намеря шерифа, и да го доведа тук.
Проверих всички стаи. Родителите ти не са тук.
Може би въобще не са идвали.
- Но това са нещата на баща ми!
Само преди 5 часа прочетох на глас първата страница за призоваване
на демони от "Книгата на Мъртвите".
Ш-ш-шт! Слушай! Това е гласа на баща ми.
Сега се страхувам, че съпругата ми, Хенриета, е обладана от кандарски демон.
Дано Господ ми прости за това, което освободих на тази земя.
Миналата нощ Хенриета се опита да ме убие.
Не!
Днес е 1-ви октомври, 4:33 сутринта. Хенриета е мъртва.
Не можех да се принудя да нарежа тялото й.
Издърпах я надолу по стълбите, и я погребах.
Погребах я в мазето. Господи помогни ми!
Закопах я в пода на зимника.
Какво, по дяволите, беше това?
- Долу има още някой!
Не може да бъде!
- Да изчезваме оттук!
Има някой в моя зимник!
Някой с пресна душа!
Пуснете ме да изляза! Тук има нещо!
Пуснете го!
- Това е номер, знам го!
Пусни го да илезе!
- Отворете! Махнете веригите!
Ела при мен!
- Помощ! Помощ!
Ела при милата Хенриета!
- Долу има нещо!
Бързо!
Помощ! Помогнете ми, моля ви!
Ще погълна душата ти!
Направи нещо!
Има нещо навън.
Това... Тази вещица в маэето е само част от него.
То живее в горите, в мрака.
Нещо...
Нещо, което се е завърнало от смъртта.
Моля ви, нека просто се махнем оттук!
Така ще направим скъпа. Обратно по пътеката...
Никой не може да излезе, не и до изгрева!
- Сега чуй мен...
Тихо, малко дете, тихо. Мама отива да ти купи присмехулник.
Ако тази птичка не пее, мама ще ти купи диамантен пръстен.
Ако този пръстен се окаже фалшив, мама ще ти купи огледалцe.
Помниш ли тази песен, Ани? Пеех ти я когато беше бебе.
Майко?
- Отключи веригите! Бързо!
Не!
Ти си родена на 2-ри септемрви 1962-ра година.
Помня го добре, защото тогава валеше сняг. Нещо неестесвено за септември.
Това нещо в маэето не е моята майка!
Ние сме това, което беше, и ще бъде отново.
Махнете се от книгата! Искаме това, което е ваше!
Живот!
Мъртви до зори! Мъртви да зори! Мъртви до зори!
Пусни ме да изляза!
- Гаден кучи син!
Къде отиваш? Помогни ни, мръсен страхливец!
Бързо! Освободи ме!
Ние живеем! Все още сме живи!
Това е странно.
- Кое?
Пътеката по която дойдохме.
Няма я.
Сякаш гората я е погълнала.
Твърде тихо е.
Какво, дявол да го вземе, беше това?!
Можи бе нещо, което се опитва да влезе в нашия свят.
То е там.
- Ще идем всички заедно.
Не, по дяволите. Ти си любопитният!
Аз ще дойда с теб.
Мамка му! Казах ти, че тук няма нищо.
О, Свeта майко, милост!
- Татко?
Ани, тук има зъл дух, който иска да те унищожи.
Твоето спасение е там.
В страниците на книгата.
Прочети страниците. Прогони злото.
Спаси душата ми. И вашият живот.
Джейк, стискаш ръката ми твърде силно.
Скъпа, но аэ не държа ръката ти.
Къде е Боби Джо?
Хей, къде, по дяволите, e тя.
Трябва да я намерим.
Ако е отишла в гората, можеш да забравиш за нея.
Какво има?
Почуствах се сякаш някой мина през гроба ми.
Каква е тази рисунка? Какво е това?
През 1300 н.е. наричали този човек "Героят от небето".
Било предречено, че той ще унищожи злото.
Не се е справил много добре. Намери ли го?
Ето го, тези два пасажа.
Прочитането на първия ще накара злият дух да се появи в плът.
Защо, по дяволите, ще искаме да правим това?
Прочитането на втория ще отвори проход във времето и пространството.
И физическото въплащение на злото ще бъде пратено обратно в прохода.
Това е най-добрия превод, който мога...
Точно така. Сега аз командвам парада.
Отиваме в гората да търсим Боби Джо.
След като я намерим се махаме оттук.
Ти си идиот! Ще ни убиеш всички!
Тя вече е мъртва. Не разбираш ли?
Единственият ни шанс е в тези страници.
Дрън-дрън! Тези страници не означават нищо!
Вече нямате друг избор. Сега движение!
Ти си глупак.
- Казах да вървиш!
Тъпак!
Ще ти пръсна шибаната главата!
Няма пътека. Сега накъде?
Боби Джо!
Боби Джо!
Боби Джо!!!
Заради теб ще умрем всички!
- Мълчи! - Остави го!
Изчезвай оттук!
Боби Джо!!!
Боби Джо... Къде си, момиче?
Присъедини се към нас!
Ани!!!
Не...
Не!
Съжалявам!
- Заведи ме в друга стая!
Вземи брадвата. Ще го убием, когато се върне. Но първо, извади това нещо от мен!
Не мога да дишам! Не мога да ди... Побързай!
Опитвам се!
Мълчи! Мълчи!
Погледни навън през прозорците, той е там.
Помогни ми!
Не! Почакай!
Чуй ме! Сега съм добре! Онова нещо си отиде!
Проклятие! Казах, че съм добре! Чуваш ли ме? Чуваш ли какво ти казвам!
АЗ СЪМ ДОБРЕ!!!
Добре съм.
Добре, може би си, но докога?
Ако искаме да победим това нещо ни трябват страниците.
Тогава да слезем долу, и да накълцаме тази вещица.
Трепач!
Страниците са някъде долу.
Страниците! Бързо!
Да почваме!
Ще погълна душата ти! Ще погълна душата ти!
Тихо, малко дете, тихо. Мама отива да ти купи присмехулник.
Хей! Ще погълна душата ти! Ще погълна душата ти!
Погълни това!
Прочетох първия пасаж, който трябваше да даде плът на злото.
Довърши го!
Остава вторият, който ще отвори прохода и ще изпрати злото обратно.
Тогава почвай да го четеш! Веднага!
Не гледай, Ани! Довърши страниците! Отърви ни от него!
НЕ-Е-Е-Е!!!
Победихме! Победихме! Победата е наша!
Ти успя, хлапе.
Господи.
За бога! Как да го спра?!
Убийте звяра! Той е от Мъртвите!
Бягайте към замъка!
Поздравете този, който дойде от небето, за да ни избави от ужаса на Мъртвите!
Поздрав! Поздрав!
Не!
Поздрав! Поздрав!
- Не! Не!
НЕ-Е-Е-Е-Е-Е-Е!!!
Сценарий и режисура САМ РEЙМИ
В главната роля БРУС КЕМБЪЛ
Превод и субтитри МОРДЕТ
mordeth@houseofhorrors.com
18.II.2003