Stir Of Echoes (1999) Свали субтитрите
Окей.
- Джаксън, идва да си играем.
Супергерои!
Аз бях Черния Пауър Ренджър.
Той беше Батман.
Джейк, как си там приятел?
Добре съм.
Може ли да те питам нещо?
OK! Време е за лягане.
- Това е важен въпрос.
- Време е за лягане големи момко.Хайде.
- Мога ли да облека на зайчетата?
- Пижамите на зайчета... всичките са долу.
Но тези на пожарните коли са тук.
- На зайчетата.
- На пожарните коли.
- На зайчетата.
- На пожарните коли.
- На зайчетата.
- ОК, на зайчетата.
Сега се връщам.
Боли ли, когато си умрял?
- Животно.
- Какво съм направил сега?
- Да му кажа ли?
- Ако искаш да умреш.
- Разредената ти с бира сперма все още работи.
- Лиса!
- Сестра ми пак е бременна.
- Кучка!
- Мислех, че искаше да му кажа?
- Само защото казах "Не".
Детето можеше да се роди преди той да разбере.
- Не си бременна.
- Мисля, че "Поздравления" е по-подходящо.
- Казала си на нея преди да кажеш на мен.
- Тя е вещица!
Само ме погледна и веднага се досети.
Кажи нещо!
Кофти.
Нещо друго!
Така... тя е в шестата седмица. Това значи, че бебето ще се роди Април, Май,...
..Юни. Близнаци. Супер. Айнщайн е бил Близнаци.
- Също като онова Шотланско девойче от Гарбидж.
- Ще помогнеш ли на Джейк за пижамата?
- Ако беше закъсняла...
- Лиса, кълна се в Бога,...
..ако пак започнеш за таблетките Дони Воруик, Ще полетиш през шибания прозорец.
- Така че, моляте помогни на Джейк за пижамите.
- Аз също те обичм, Том(!)
Хей, чудесно.Размислих.
Точна сега е времето за друго дете. Изведнъж се почуствах много щастлив.
- Наистина ли?
- Естествено!
- Този път обаче ти ще си вземеш почивка.
- Моля ти се! Не може да си позволим това!
- Можем.Ще поработя пак извънредно.
- Не искам отново да работиш извънредно.
Прибираш се в къщи като хипнотизиран. И всъщност си напълно безполезен.
Ще се справя, OK?
Просто трябва да кажа на Теди да намери някой друг за работата.
- О, Боже! О, Том!
- Какво?
Съжелявам. Съвсем забравих. Не е чудно, че си алкохолик.
Не съм алкохолик. Аз просто... Не, аз...не съм...не съм.
Аз съм пораснал човек. Не бих се мотал наоколо с разни шайки.
Ей, виж, аз... аз се промених. Погледни колко съм сериозен.
Обичам те.
Аз... Аз съм щастлив човек.
Виж, не мисля да бъда цял живот телефонен техник. Обещавам ти.
Какво имаш предвид?
По цял ден... по цял ден опъвам кабели. Дори маймуните могат да правят това.
Да, но нали обещаха, че скоро ще те преместят в офиса.
Не, имах предвид, че в началото ти говорех куп неща за това какъв ще стана,...
..и просто искам да знаеш, че... това не са били празни приказки,...
..това имах предвид.
Не се омъжих за теб, защото мислех че ще станеш известен.
Просто ми харесваше как изглеждаше задника ти в дънки.
Никога не съм мислел, че ще бъда известен. Просто не очаквах, че...че...
Какво?
Не знам точно.
Добре.
Шшшш.
Чакай! Чакай!
Зннаеш ли, надявам се да е момиче.
Отвратих се от всички "топки" наоколо. Като изключим твоите, скъпи.
Как мислиш, какви са шансовете на някое образовано момченце за тия работи?
Нямам предвид GED!
- Има ли значение, нали измислиха Виагра?
- Такъв не бих си сложила дори в устата.
Супер - много остроумно, Лиса(!)
- Ей! Как си?
- Ей, Том, Том, Томи! Как я караш?
Няма да повярваш какъв ден имах.
- Вземи , аз ще си взема друга.
- Благодаря.
- Хари.
- Том. Ще ми запазиш ли място?
Ние ще се погрижим за това. Трябва да си радостен.
Том, познаваш жена ми Шийла. Боби, Ванеса.
- Благодаря, че ме поканихте.
- Хайде пий! Вземи си лекарството.
Том, как ти се струва квартала?
Израснал съм в Бриджпорт, така че не се чувствам като в чужда страна.
Адски си прав. Тук е най-готиният квартал в Чикаго.
Грижим се един за друг. И това показва, че наближаваме 21 век.
- Да не би да преследваш кмета(?)
- Хей, някой от вас момчета...
- ..виждал ли е онези шантави търговци...
- Каккво прави Лени тук?
Боби, ти ли му каза, че ще има парти?
- Била е Ванеса. Поканихме всички.
- За да поканим действително този...!
О, да, много смешно(!)
Когато се събудиш с прерязано гърло, не идвай да ми плачеш!
Все още не е интересно.
Не са пили достатъчно.
Хей, стресна ме!
Ох!
Не ме пипай. Добре съм.
Не сте ли чували за хора, които са били оперирани под хипноза?
Да, но не вярвам на нищо от това.
Хората които казват, че са хипнотизирани само са минавали покрай това.
- Точно така.
- Наистина?
Тогава как може те да имат прорез от скалпел на шията си без никакво кървене?
- Глупости!
- Никога не си виждала това!
- Това са измислици!
- Кажи нещо друго!
Да, нещо за "тесногръдството"?
Виждала съм момче от нашият клас с 2 инча игла забита в рамото му от преподавателя...
- ..когато беше под хипноза.
- Пълни измислици!
Видях снимка от следващия ден. В ляво имаше белег.
Това което не мога да разбера е как човек бил в колеж...
..може да вярва на тези суеверни измищльотини.
- Това не са суеверия!
- Хайде стига!
- Аз практически съм лицензиран хипнотерапевт.
- ''Практически''?
Това не е ли все едно да кажеш ''Аз нямам лиценз''? Оу! Ръката ми!
Може да ви изненадам, но това че вие прекарвате тук целия си живот...
...не означава, че във вселената няма,...
...портали за които вие не знаете и неща които не разбирате.
Портали... OK, OK. Добре, Крескин, Докажи го, хипнотизирай някого.
- Да! Например мен!.
- Не.
- Защо не?
- Изглеждаш връждебено настроен.
Аз, връждебен! На някого да изглеждам връждебен?
- Да... добре.
- Блаодаря ви, че ни поканихте. Стана чудесен купон.
Не, не, ще стане интересно. Хайде, Лиса. Хипнотизирай ме. Хайде!
- Не. Ти си пиян.
- Не, не съм!
Не можеш да хипнотизираш някого, който е пиян!
Хипнотизиране! Не! Спри!
О, моля те! Умолявам те. Образовай невежите.
Никога няма да се получи ако имаш пренебрежително отношение.
Обещавам, че ще спазвам всички инструкции.
И все пак няма да се получи.
Хайде.
Какво толкова може да стане?
- Някой да угаси лампата.
- О, да!
- Хууу!
Добре, сега се отпусни. Свали си ръцете. Постави ги удобно. Облегни се назад.
Трябва да си много спокоен и отпуснат.
Следвай ме. OK?
- Затвори очи.
- Веднага, Лиса.
Сега...просто се заслушай за миг.
Заслушай се в звуците наоколо.
Не знам защо, но мен ме е страх.
Сега искам да си представиш, че си в салон.
В голям киносалон,
И ти се единствен там.
Това е един от онези стари огромни киносалони.
Оглеждайки се наоколо, гигантски празен киносалон.
Забелязваш, че стените са боядисани в черно.
Седалките... също са черни.
И в целия салон е пълен мрак,...
..има само едно нещо, което можеш да видиш, и това е белият екран.
Забелязваш букви по екрана - големи, плътни, черни букви.
Но, те са неясни, ти се понасяш напред със стола и се опитваш да ги прочетеш.
Ти си абсолютно спокоен . Това е любимия ти стол.
Носиш се по-близо и по-близо срещу буквите.
Вече си почти отпуснат. Краката ти са отпуснати.
Ръцете ти са отпуснати и тежки.
Почти достигаш буквите.
Те започват да се фокусират.
На екрана пише ''спи''.
Спи.
Не!
- Какво по дяволите беше това?
- Какво? Какво? Какво?
- Добре ли си?
Това беше най-страховитото нещо, което съм виждал през живота си!
Поздравления, Том! Ти си един от осемте щастливи процента!
- Все още имаш сълзи по бузите.
- Какво по дяволите направи тя с мен?
- Господи, умирам от жажда.
- Какво имаше предвид? Какви осем процента?
Само в осем процента от опитите хипнотизирането минава успешно.
Повечето могат да достигнат до определена фаза,...
..но не по този начин- Но не така успешно, както с него.
- Как е ръката ти?
- Защо?
Забих безопасна игла в ръката ти, кървеше от едната страна, но не и от другата.
- Това аз не мога да повярвам!
- Беше доста отзивчив.
Това беше страна от теб, която не бях виждал до сега.
- И това се случи?
- Ти каза, че няма нищо страшно.
Към ада с иглата! Искам да разбера повече за оня Джой Лука.
Да, хайде!
- Кой?
- Джой Лука е момчето, което...
..те засипа с камара лайна когато беше на 12.
Разказа ни всичко за това. Плачеше. Беше изпаднал в истерия!
- Млъквай.
- Беше много трогателно, Том.
Джой Лука! Исусе, не искам да мисля за него...
Хей.
Може ли да си ходим? Аз...чувствам се малко странно.
Да, разбира се.
Затвори очи.
Оо!
Какво има?
Не спирай.
- Не спирай.
- OK.
Ух! Исусе Христе! О, Господи!
- Какво?
- Видях... видях нещо.
Какво искаш да кажеш?
О, не, не, не. Чакай, чакай, чакай. Не мога точно сега.
- За това ли се чука толкова добре.
- Охх...
Почакай. Спри, спри, спри! Необичайно е.
Скъпи не е необичайно. Мога да ти покажа, кое е необичайно.
Усетих, че нещо ме наранява.
Благодаря(!)
Съжалявам, Не исках... Не исках...
Сега... сега се връщам.
Какво мамка му...?!
- Хей, Джейк.
- Бодърстваш ли, тате.
Добре ли си?
Да. Да, предполагам.
Просто не се чуствам съвсем добре в момента.
Не се страхувай за това, тате.
- И после какво? Халюцинация?
- Да, доста.
Тези мисли просто преиждаха. Можеш ли да повярваш? Седем пъти!
Ако не се е случвало преди би трябвало да е хипноза.
Получих главоболие и адски бях жаден.
Джейк! Нали не гледаш отново касетата с чудовищата(!)
Коя беше жената?
Не знам. Може би някоя, която съм си припомнил. Не ми беше позната.
- Чука ли я?
- Шегуваш ли се.
Не. Може би е някоя с която си излизал?
Ревнуваш от моите халюцинации? О, нали си бременна!
- Трябва да се обадиш на Лиса.
- Не, тя е тази която ми размъти мозъка.
- Значи тя може да те оправи.
- Ох! Ах! Мамка му! Мамка му!
Не ругай толкова!
Почакай, почакай! Нека да си събера мислите.
Нямам... Нямам и грам коефеин в тялото си.
Питаш ме ако съм ти дала пост...
..постхипнозно внушение.
Дали не си оставила нещо, докато беше в мозъка ми?
- Нищо!
- Кажи ми истината, Лиса.
Том! Извинявай, но ме обиждаш. Знаеш, че съм правила това и преди.
Добре. Просто... исках да съм сигурен.
Това беше абсолютно безвредно.
- Какво?
- Действително ли се получи?
- Какво каза?
- Не искам да ти казвам. Ти си подозрителен.
Лиса, кълна се в Бога...!
Винаги съм казвала, че трябва да бъдеш по-непредубеден?
- Да...
- Току що казах това.
"След като се събудиш, съзнанието ти ще бъде напълно отворено, като отворена врата,...
...отворено да приеме всичко около теб."
- Какво трябва да правя?
- Мамка му, ако знам! Не съм казвала това преди.
- Защо? Случило ли се е нещо?
- Исусе Христе!
Отпусни се. OK? Просто отворих вратата. Терапевтите го правят постоянно.
Това освобождава подтиснати спомени, които си загърбил някога.
- За теб вероятно е бил стария Маниксерус.
- Трябва да продължа работа.
OK. До после!
Не! Не повече обаждания за Лиса!
Лиса, аз съм.
Обади се като станеш. Сещаш ли се, кой може да гледа Джейк петък вечер?
Да. Казах му!
Как се казваш?
OK.
...но не съм чувала нищо за тях от месец.
Обадих се на всеки, за когото се сетих, но никой не е свободен.
- Обади се на Ванеса.
- А?
Обади се на Ванеса и виж дали Деби е свободна.
Няма значение. Обади ми се. Чао.
Деби? Това е момичето, което гледа техните деца?
Да.
Чудесна идея. Моли се да е свободна.
- От къде знаеш за Деби?
- Саманта ми каза.
Хей, Ванеса. Ще излизате ли петък вечерта?
Здарвейте. Аз съм Деби.
Козак...?
Том Витски.
- Здравей, Деби. Аз съм Маги.
- Здравейте.
Благодаря, че дойде. Джейк вече спи и едва ли ще се събуди.
Музиката свири тук и той не може да я чуе!
Стаята му е горе, а кухнята е ей там. Обслужвай се ако ти трябва нещо.
Може да стоиш тук. Това е бейби-монитор.
Бутон Б е неговата стая, така ще чуваш всичко.
- Искаш ли да гледаш филм?
- Нося си книга.
Няма да закъсняваме след полунощ, мисля, че е добре.
- Перфектно.
- Добре. Само си вземам палтото.
Ехо!
Готов ли си?
- Да. Секунда.
- OK.
Ей. А... къде намери това момиче, Деби?
Ванеса ми даде наомера й. Всички я използват. Това е чудесно.
- Пак ли главоболие?
- Твърде много кофеин.
OK, да вървим.
Чао.
Мисля, че това хлапе Дайманд върши чудесна работа,...
...и притежава добро хвърляне, но колежанския футбол се базира на...
...силата, на тичането, това е проклетия футбол и винаги е било така.
Какво тренира в училище?
- Пиано, почти винаги.
- О, Господи! Съжалявам. Ето вземи?
И така Адам...и аз допускаме, че съм предубеден,...
...но хлапето ми направи невероятен сезон и никой не забелязваше.
Ако му дадяха топката, той пробягваше хиляди ярдове!
И това в осем мача от сезона. Боже мой!
Защо не ги облиза докато минаваха?
Франк казва, че всеки мъж трабва да се шматка и зяпа по два часа всеки ден.
- За него са три.
- Сега вече разбрах всичко!
Един такъв ден ще намери пистолета ми и ще ми го завре в задника!
А той ще си го пъхне в супата докато е топъл.
Давай! Давай!
- Добре ли си?
- Да. Добре съм.
Над хиляда ярда, са колоежанските граници!
Хей...хайде. Хлапето може да си напише собствен билет.
И това е добре за всеки. Добре е за целия квартал.
Той изнесе на гърба си целия сезон.
Виж му само показателите. Изпревари ме още когато беше на 14.
Хайде! Докато сме млади, а?
Изплаши ме!
Мисля че е долу.
Не знам. Още не съм я виждал.
Джейк?
- Какво има?
- Нещо става.
Какво?
Имам една таййна за теб.
Обещаваш ли, обещаваш ли?
Саманта каза, че винаги е тъмно там където е.
Кой каза това?
Саманта.
Говорил си със Саманта?
Да!
Кога?
Постоянно.
- Къде?
- Тук. У дома.
Това не е истина.
Давай.
Върви!
- Не е истина.
- Аз не лъжа!
Саманта е била тук? В твоята къща?
- Болиме ръката!
- Била ли е тук?!
- Махни се от мен!
- Ела, идваш с мен. Тръгвай.
Тя го отвежда.
Остави ме! Пусни...ме!
Toм!
Джейк!
Джейк!
Джейк!
- Какво по дяволите...?
- Отвела го е.
- Какво?!
- Тъпата детегледачка.
О, Господи!
Той... Той не е там.
- Къде отиваш?
- Не знам!
Там е.
- Джейк!
- Тате!
- Това е той!
- Чакай! Къде си мислиш, че отиваш?!
Спокойно! Стоп! Спри! Спокойно. Спокойно.
- Дай си ми детето.
- Кажи ми къде е тя! Не!
Кажи ми къде е тя! Кажи ми къде е тя!
- Махни си ръцете от нея!
- Ей! Ей, ей! Всички да млъкнат!
- Добре ли сте?
- Това момиче отвлече сина ни.
- Това ваше дете ли е?
- Попитайте за Саманта.
Питам за детето, което май не е ваше!
Мога да обясня това.
Не говоря на вас. Говоря на нея.
- Това момче ваше ли е?
- Не.
Наехме я за детегледачка. Никога не сме я виждали преди.
Това е престъпление. Може да отидете в затвора за това!
- Къде го водеше?
- Никъде не съм го отвеждала!
- А защо си го двела тук?
- Аз ще ви обясня.
Тук е заради мен. Аз съм нейна майка.
- Нейната майка?
- Кога ще го попитате за Саманта?
- Кой?
- Моята по-голяма дъщеря. Тя изчезна.
Не, беше отвлечена, и момчето каза, че я е виждало!
Не сме чували нищо за нея отдавна. Обадихме се в полицията.
- Никой не ни се обади.
- Джейк каза, че е говорил с нея.
Той каза, че тя е в тяхната къща. Това тя ли е?!
- Стой далеч от него.
- Погледнете снимката.
- Махай се!
- Погледнете снимката.
- Това е нелепо.
- Ще погледнете ли снимката, моля?
- Никога не съм я виждала преди.
- А вие?
Не, съжалявам. Никога не съм я виждала.
- Не... Не. Не, те лъжат!
- Ще подадете ли оплакване?
- Да!
- Не.
- Какво?
- Хайде, Нека просто,... да забравим за това.
Да си вървим в къщи.
Луд ли си? Ами другите хора, които я наемат?
Това беше тя. Саманта.
Това момиче от снимката, е същото, което видях на дивана.
Виж... Защо повика това момиче Деби? Защо точно тя?
Не можах да намеря никого. Бях на телефона и Джейк каза...
Джейк? Помниш ли онзи ден, когато разговаряхме в кухнята?
Търсех детегледачка, помниш ли? Ти ми каза, че Саманта ти е казала за Деби.
Помниш ли това?
Мама те попита нещо, приятел.
Саманта ли разговаря с теб понякога, Джейк?
- Можеш ли да си спомниш...
- Не задавай въпроси на момчето.
ГОВОРИ С МЕН.
- Какво каза?
- А?
Джейк. Какво каза точно сега?
- Нищо.
- Нека да чуя този глас отново.
- Хайде. Кажи го пак. Използвай онзи глас.
- Toм!
Хайде... Хайде, Джейк. Давай. Използвай гласа.
- Toм!
- Направи гласа пак, Джейк. Можеш.
- Toм, недей!
- Как ти...
- Toм, моля те!
- Добре! Всичко е наред!
- OK!
- Какво правиш? Хей! Хей!
Говоря с него!
- Хей, какво ти става?
- Какво си мислиш?
Ами...опитвам се да проведа разговор със сина си.
Чудесен разговор за пет-годишно дете!
- Не се страхувай.
- А защо не?
Не знам. Така ми каза той.
Тук се случи. Тук я видях.
- Ти си различен. Чувстваш се различно.
- Облегнах се и тя беше там. На 18 е.
- Дълга коса. Това ли си виждал?
- Мисля, че ти...
- Маги, моля те!
- Господи!
Или... може би не си я виждал, а? Само си я чувал? Така ли е?
- Toм, престани!
- Трябва да намеря начин да я върна.
- Може би ако стоя тук достатъчно дълго,...
- На теб говоря!
...тя ще се появи. Може ти да говориш с нея. Да ми помогнеш.
- Ей , хайде! Хей! Какъв ти е проблема?
- Престани!
Не искам да говоря за това, защото мама се плаши.
- Усили го, човече.
- Какво?
Усили музиката!
Том изглежда особено днес.
Изгрухтя ми някакви пожелания, всъщност.
Станал е едносричен. Нищо му няма на момчето.
Нищо освен една шепа хапчета!
- Аз съм тъпачка. Съжалявам.
- Не...
Добре ли си?
Точно там! До вратата!
Ако живееш в основата, стаята ти и прозорците са покрити.
- Пак ли ще ставаш рано.
- До пенсионирането ще имам достатънчо средства.
Когато сваля униформата, вече ще бъда собственик.
Пет години по-късно ще имам три къщи и това ще е.
- Хей. Хей, Хар.
- Как я караш?
Какво знаеш за едно момиче Саманта Козак?
Саманта Козак. Защо трябва да знам това име?
Кафеникава коса, 16 или 17 годишна. Трябва да живее наоколо.
- О, да, да. Мисля, че си я спомням.
- Да си ходим.
Ей, Кърт! Ела тук за секунда.
Той винаги знае всичко, нали?
Ела тук!
Кажи, познаваш ли онова момиче Козак?
- А... Деби.
- Не, не. Другата. Саманта.
О, имаш предвид лудата. Да, тя избяга.
Да, така е. Спомням си. Какво за нея?
О, аз... просто си мисля за нея напоследък.
Защо?
Сестра й ни беше детегледачка.
O.
Излиза за първи път от седмица.
Не ходи на работа. Спи по 12 часа на нощ.
Пропилява целите си дни. Ако не се появи в Понеделник ще го уволнят.
Не мога да го преместя на повече от 6 стъпки от дивана.
- Защо?
- Там се е появила тя.
Аха.
Не съм изненадана, че има друга жена.
Е, факта, че е мъртва дава малка пауза.
Говорим си за духове, не е ли така, Маги?
Тя изчезна, ами... миналия Март. С един черен, мисля.
Ей, Хари. Тя живяла ли е в нашата къща?
Не, не, не. Аз... току що я купих. Ти си първия наемател.
Том и Джейк, сякаш са си създали частен клуб.
Седят в хола и шепнат, и когато вляза млъкват и двамата.
Знаеш ли какво трябва да направиш? Да откриеш красив млад жребец...
...който да те преведе през всичко това.
Шегувам се, но и не съвсем.
Виж, аз размътих мозъка на Том, но вие сте най-добрата двойка на земята.
Всичко зависи от теб, Маги. Помогни му. Открий защо се случва това.
Има някаква причина.
Ти ще бъдеш първата жена, която е запазила такова лудо семейство заедно.
Том не е луд.
О, луд е. Но поне така е интересен.
Спортна сензация! Спортна сензация!
211 пробягани в Петък вечерта.
Това са общо 894 ярада, и остават две игри до края.
Момчето се нуждае от 106 ярда. Това са по 53 на мач.
Той може да се разхожда оставащите два мача и пак ще мине 1000 ярда!
- Франк, ами ти? Познаваш ли я?
- Кого?
Том разпитваше за онова момиче Козак от Балдуин.
- Помниш ли: онази, която избяга?
- Лудата.
Млъкни Лени. Не говори така.
- Просто беше по-бавна.
- Какво? Лудата?!
Мамка му, Лени, затваряй си плювалника!
- Ей, ей, ей!
- Махни си ръцете!
- Какво правиш?!
- Хей, хей, хей!
Винаги някой разваля нещата. Никога не могат да бъдат нормални.
Франк. Какво правиш тук?
Те ще те убият, Томи.
Теб и Маги.
Защо казваш това, Франк?
Това е скромен квартал.
Хей, добре ли си?
Къде е Шийла? У вас ли е?
Ще отида да видя дали Шийла е у вас.
OK?
В къщата и двамата!
Влез!
Здрасти. Майка ти у вас ли е, защото баща ти...
Хей... искаш ли да видиш какво имам?
Разбира се.
Чудесно. Тоя от на баща ти ли е?
Не и днес. Ела тук.
Защо просто не оставиш пистолета, Адам?
- Ела, човече. Ела тук.
- Тия неща ме изнервят.
- Тогава това съвсем ще те изнерви.
- Чакай, чакай! Не прави това!
Недей!
Моляте не стой там.
Франк?
В къщата и двамата!
Адам!
Адам! Отвори вратата!
О, Господи. Господи!
Помощ!
Помощ!
Буден ли съм...или спя?
Помощ!
О, Господи! О, Господи, момчето ми!
- Почакайте. Почакайте.
- Оставете... оставете ме!
- О, Господи! Господи!
- Жив ли е? Жив ли е?
О, Господи, Адам! О, Господи! Господи!
Адам! Адам!
Ще го заведа на разходка.
- Хайде, скъпи. Да вземем якето.
- Къде ще ходим?
- Ехо! Здравейте там!
- Ехо, здравейте... там.
Чуй! Музика!
Прекрасна е!
Хей! Джейк, почакай!
Не мисля, че трябва да сме тук, скъпи. Да вървим. От тук.
О! Тук е супер!
Хайде, мили. Да идем да хапнем.
Мамо! Какво е това?
- Не знам. Нека да погледна.
- Прилича на камък.
- Или е медал.
- Да, мисля, че е това.
- "Служил на..."
- Виж. Знаме.
- Всичко наред ли е?
- Да. Наред е.
- Не трябва ли да сме тук?
- А?
- О, не. Всичко е наред.
Добре. До после.
Момчето има неговите очи, нали?
Рентгена.
Не си ти.
Вероятно е баща му?
Те не са единствени.
Кажи на баща си да дойде да ме види по-късно.
Може да научи някои неща.
Довиждане, Джейк.
Довиждане, Нийл.
Казва се Нийл.
Опитай това татко.
Защо знам тази песен?
Ще се върна веднага след филма.
Знаех си! Знаех си!!
Казах, че няма да закъснявам.
OK.
Чао, мамо. Чао, Маги.
О, здравейте.
Не знам дали съм на точното място. Търся Нийл.
Извинете? Аз...
Съжалявам...
По дяволите!
Искам да видя Нийл.
Чакай тук.
Не я познавам.
Какво правите? Казах да дойде бащата на мочето.
Той ще ме убие ако знае, че говоря с вас за това. Толкова е параноичен.
Какво става, човече? Затвори шибаната врата!
- Ами те. Не мога да ви поканя.
- Кои са те?
Това не е някакво тъпо шоу! Затвори вратата!
По-добре си вървете от тук.
Съпругът ми се побърква.
Не знам защо, но мисля, че вие знаете.
Можете да ми кажете каквото знаете, но не ми ли кажете няма да мръдна
- От кога е така?
- От няколко дена.
- Какво се случи? Автомобилна катастрофа?
- Не.
- Умря дете?
- Не!
- Убил ли е някого?
- Беше хипнотизиран.
- Така ли започва?
- Те идват и си отиват.
Някои хора ги имат за 5 секунди. Други за цял живот.
Той е приемник сега. Всичко влиза в него.
Не може да го спре. Да се успокои. Да го отхвърли.
Сякаш е в тунел със светлина, но тя светва веднъж, за малко.
Той получава видение за нещо, но недостатъчно за да го обясни.
Но достатъчно да знае, ч е етам.
- Джейк също.
- Синът ви?
Още светлина.
- Знае ли вече какво искат?
- Кой?
Той вижда духове, нали? Какво искат да направи той?
- Тя не иска нищо.
- Може би той не слуша.
Тя е помолила за нещо, и сега чака,...
...все повече ядосвайки се, че той не прави нищо.
Ако не изпълни желанието й, тя никога няма да си отиде.
Убий я! Убий я!
Хей!
- Стига толкова!
- О, моля те, моля те, моля те!
- Още 5 минути. Още 5 минути.
- Не нула минути. Това е супер.
- "Мумията" ти причинява кошмари.
- Не ме е страх!
Знам. Ще се изкъпя. Ще се оправиш за 10 мин.?
Както винаги!
Как знам тази песен?
Знам я, знам тази песен. Знам я. Знам я.
О! Ледена е!
Пригответе оръжията, приятели!
Зареждай!
Не искам да говоря точно сега.
Хей!
Не, не...
Том? Мисля, че парното пак е изгаснало.
Ще ми го запалиш ли?
Ехо?!
Или аз да отида.
Благодаря, полковник.
Казах не!
О, по дяволите!
Хей! Това е впечатляващо...
Toм?
Toм! Дишай!
Какво стана?
- Тя е там.
- Какво?
Тя е там.
Какво?
О, Господи!
Аз...искам да ме хипнотизираш отново. Всички тези глупости искам да изчезнат.
- Искам всичк да спре. Сега!
- Точно сега. Искам да те запозная с Кларита.
О. Здарвей. Съжалявам.
Съжалявам аз...
Виж, мислиш ли, че можеш...?
- Може ли тя...?
- Добре...
Кларита, скъпа. Трябва спешно да говоря с този господин, ще ни извиниш ли?
- Сега ли?
- Си. Си.
Чудесно! Извика ме тук късно вечерта...
- ...трябваше да се обличам, да вземам такси.
- Знам. Аз...
- Благодаря.
- Лека нощ.
OK, трябва да... да се успокоиш. OK?
Трябва да си търпелив с мен, защото ще ти призная нещо.
Виж ние... изпушихме една много яка трева, точно преди да влезеш,...
- ...и сега се чувствам много гот.
- Чуй ме. Чуй ме!
- Да?
- Както и да е .. вратата в съзнанието ми е отворена,...
...искам ти да я затвориш.
- Сега!
- OK.
Ще го направя. OK. Мога да го направя.
Затвори си очите.
OK. както предния път, Искам да се концентрираш.
Слушай звуците на стаята, слушай звука на дишането си.
погледни зад клепачите си. Виждаш ли нещо там?
- Може ли да побързаш, моля те?
- Добре. Добре.
Сега искам да си представиш, че се връщаш в киносалона.
Там е пълен мрак,...
...има само едно нещо, което можеш да видиш, и това е белият екран.
За да фокусираш екрана, носиш се по-близо към него на своя стол.
Забелязваш букви по екрана - големи, плътни, черни букви.
Но, те са неясни, ти се понасяш напред със стола и се опитваш да ги прочетеш.
- Има някой.
- Не, празно е.
Но тук има още някой.
- Не, ти си сам в салона, Toм.
- Не. Не, не съм.
- Краката и глезените ти са спокойни.
- Не, дишам трудно.
Ръцете ти са отпуснати и тежки. Раменете ти...
- Нямам въздух! Нямам въздух!
- Toм, искам да погледнеш екрана.
Погледни екрана.
Хей.
Сега можеш да прочетеш думата. Точно отпред си.
Toм! Погледни екрана!
Не!
Оу! Какво... какво стана? Добре ли си?
Трябва да седнеш. Каквото и да се случи беше на високо ниво.
Трябваше да си видиш лицето. Искаш ли бира?
По-добре ли си? Какво се случи?
Трябва да копая.
Здравейте!
Ехо?!
Има ли някой в къщи?
О! Май ще трябва да чистя.
Интересно!
OK!
Здрасти, скъпи. Какво правиш?
Татко каза, че трябва да копаем.
Супер!
Toм.
- Toм!
- Изплаши ме.
- Изплаших ли те?
- Какво правиш?
- Трябва да копая.
- За каквоговориш?
- Трябва да копая.
Кой каза?
Разбирам. А какво прави Джейк?
Джейк... помага.
- Защо правиш това?
- Водата размеква почвата.
Не. Имам предвид...
Можеш ли да спреш за секунда?
- Toм! Обърни се и ме погледни?
- Какво... точно не разбираш?
Трябва да копая.
- Защо копаеш?
- Търся.
- Какво търсиш?
- Въпросът е не "какво".
И двамата добре знаем, какво не искаме да приемем.
Въпросът, Маги, който простичко задаваш, а аз съм твърде зает да отговарям...
Въпросът е "къде".
Не се тревожи той е добре.
- Не е там.
- Ще се обадим в полицията.
И какво точно да им кажем? А?
Добре! Пробвай. Искам да видя, как ще прозвучи.
Нещо друго?
Toм, защо не дойдеш вътре с мен?
Искам да говоря с теб. Не си на себе си в момента.
Това е адски типично!
Е, какво искаш да направя, Маги?
Искаш да вляза вътре и да седна на дивана срещу телевизора...
...и да пия бира докато заспя, и утре да повторя всичко това?
- Млъкни!
- И вдругиден също, и повдругиден?
- О, престани!
- Докато... докато...
докато... си приготвя ковчега и умра?
Това...това е най-важното нещо, което ми се е случвало.
Това е... това е най... важното нещо...
...което съм правил в целия ми живот, в целия ми тъп живот!
И ти искаш просто да спра?!
Не! Не, няма да спра!
Няма да спра! Няма да спра!
Познавам те от осем години.
Никога преди не си ми говорил така. Никога.
И ако пак го направиш, кълна се в Бог...
И знаеш ли какво? Когато казваш обикновения ми тъп живот,...
...по-добре кажи "нашия тъп живот," който аз не смятам за толкова безполезен.
Как по дяволите предполагаш, че се чувствам аз?
Ще го пиеш ли?
Съжалявам.
OK, не съжалявам.
- От кого е?
- Брат ми Стив.
- Баба ми е влязла в болницата.
- Не, тя...
Какво?
Какво?
Нищо.
Какво е това?
Ало?
О, Стив. Бяхме много заети. Аз точно...
Какво?
Наистина ли?
Как се справям, тате?
Спарвяш се чудесно, момче. Спарвяш се чудесно.
Съжалявам, скъпа.
Знаеше.
Знаеше, нали?
Кога е погребението?
Неделя. Трябва да тръгнем възможно най-бързо.
Oh.
Искаш...да дойда с теб?
Просто помислих, че там със семейството...
Дали искам да дойдеш с мен... на погребението на баба ми?
Тя ме е отгледала! Разбира се, че искам да дойдеш.
Просто в момента съм по средата на нещо.
$800 на месец! И няма никаква вода!
Мамка му!
Инструменти.
Мамицата му!
Това е къща под наем!
- Ало?
- Аз съм.
- О, хей. Как си скъпа?
- Добре.
- Как е семейството ти?
- Пиянстват и се бият помежду си.
Маги, съжалявам. Трябваше да дойда с теб. Аз съм глупак.
Имаше си своите причини.
- Как се чувстваш?
- О, добре. Добре...
Много... много... по-добре. всичко тук е наред.
Няма...
- Няма повече копаене?
- Не. Всичко е по старому.
И аз съжалявам. Ядосах се. Не трябваше да те оставям.
Заслужих си го.
Защо не дойдеш при нас? Ще си тук след час.
- Не, не мога да го направя.
- Защо не?
Не мога да използвам камиона за лични пътувания.
Аз ще те взема. Ще тръгна веднага.
О, не, не скъпа. Не го прави. Това е лудост.
Трябва да тръгвам.
- Като стигна отпред ще ти бибитна.
- Не, не, не! Не!
Готов ли си да тръгваме?
Страх ме е да се прибера. Искам да остана при чичо Стив.
- Защо се страхуваш?
- Заради перата.
Какви пера?
Не знам. Видях ги.
Няма нищо. Ще го гледам.
Добре. Бъди послушен.
Мамо! Чакай!
Забрави това.
Здрасти!
Здрасти.
Ела за секунда.
- Какво?
- Ела по-близо не те чувам.
- На мен ли говориш?
- Искам да ти покажа нещо.
Искаш да ми покажеш нещо?
Да. Не виждам друг наоколо.
- Какво е то?
- Изненада.
Наистина е чудесно. Ела. Няма да повярваш.
Хайде! Студено е!
Хей! Честит Св. Патрик!
- Каква е изненадата?
- Не си ли й казал?
- О, да. Изненадата.
- Изненадата.
- Изпий още едно.
- Не, вече се замаях.
Пий, копеле, пий!
- Не мисля, че тук има изненада. О, да там е. Там е.
Изненадата е, чрюе решихме да бъдем твои приятели.
Наистина ли?
- Да.
- И защо изведнъж решихте това?
- Шегуваш ли се? Я се погледни.
Ето , виж.
Може да си свалиш палтото.
- Искаш ли да пийнеш?
- Не съм сигурна.
Има ли нещо в което си сигурна? А?
Аз знам.
Да.
Мале, колко си гореща.
Хайде да бъдем приятели, а?
Добре...
...можеш да ме целунеш ако искаш.
Да....да
- Не...не така. ОК?
- OK. OK. OK...
- Искам да се прибирам.
- Не сега, не, не. Хайде.
- Аз ще ти бъда приятел.
- И аз искам, но...
Ще си мила с мен, а? Бъди добро момиче. Ти си добро момиче, ннали?
- Трябва да си ходя у дома.
- Какво ще кажеш да си поиграем?
Трябва да си ходя! Трябва да си ходя!
Не! Спри!
Млъквай! Млъквай!
Млъквай!
Накарай я да спре, човече! Накарай да спре да крещи!
Накарай я да млъкне!
Използвай якето си! Сложи й го на лицето!
Млъквай!
О, Господи!
Защо го направи?
- Мъртва ли е?
- Мъртва е!
О, Господи!
- Виж й езика, човече.
- Аз не съм тук.
Никога не съм виждал умрял преди.
- Не може да съм тук.
- Толкова е шибано.
Това не се е случвало.
Шибан найлон върху лицето й. Добре го измисли, Адам.
Какво ще правим сега?
Как е той?
Долу горе.
Шийла е в болницата. Аз ще отида после.
Франк...съжалявам.
Съжалявам, защото... мисля, че знам, защо Адам се простреля.
И...трябва да се обадя на полицията.
И не искам да го научиш от тях.
И не искам Шийла да го прочете във вестниците.
Аз...мисля,че ти трябва да научиш преди всеки друг.
За какво говориш,Том?
Ела с мен.
Чакай тук за малко.
По-добре да е важно.
Хайде! Хайде, хайде, хайде!
Как по дяволите откри това?
Има ли значение?
От къде знаеш, че са били Кърт и Адам?
Знам.
Но ти нямаш никакво...
Том, мислиш като лунатик! Това ще кажат хората.
Това е само тяло. Нищо не доказва.
Тя...
Тя държи нечия коса в ръката си.
Те ще разберат на кого е.
Хей, Франк.
Трябва...да се обадим в полицията.
Какво трябва да направим?
Беше инцидент.
Децата дойдоха при нас, тя вече беше мъртва.
Всичко е свършено. Нищо не може да се направи за да я върнем.
Но тези деца... те имат всичко пред себе си.
Така, че какво трябва да направим ,Том?
Да изпратим синовете си в затвора заради нея.
Кого плануваш да застреляш с това?
- Мамка му, Том, махай се!
- Франк...ела да се качим горе.
Трябва да поговорим за това
Живях с това шест месеца!
Шест шибани месеца!
Мислиш ли, че каквото и да кажеш ще бъде нещо различно за мен.
- Махай се от тук! Няма да тръгна, докато...
Излизай!
Махай се!
- Здрасти.
- Здравейте.
- Голям порой, а?
- Така изглежда.
Имаш ли минута?
Не, аз...аз съм зает точно сега.
Важно е.
Наистина нямам време да говорим сега, Хари.
О, Господи. Вали ужасно, нали?
Хари, както ти казах точно сега съм малко зает.
Кърт, знам, че ни си роден в обор. Затвори вратата.
Може да ти се обадя по-късно.
Том, имаме сериозен проблем тук.
За какво говориш?
Какво по дяволите си мислиш, че правиш с къщата ми?
Чух всичките шумове и удари. Помислих, че трябва да проверя.
Не предполагах, че разрушаваш къщата!
Какво става с теб?
О, не се притеснявай, аз... аз ще се погрижа за това.
Опитвах се оправя водопровода мисля, че имаше теч.
...и не можах да го достигна под къщата.
Тоест...имах предвид да го достигна отгоре.
Така ли?
По дяволите. Много проблеми с водата.
Няколко.
Мога ли да огледам наоколо?
Да, да. Разбира се. Обслужи се.
Може би ще ми покажеш къде е точно.
Вие огледайте. Аз трябва да изляза.
Почти се страхувам да погледна.
- Изпий го!
- Добре.
Побързай!
Водопроводът не минава под къщата.
Сега вече го знам.
Мамка му, Том!
Закарай го на килима.
- Не го гледай. Обърни го.
- Добре
Давай! Добре...
...махни се.
Том?
Тук ли си?
Мамка му.
Махни се от там, Кърт!
Те щяха да те убият, Томи. Теб и Маги.
- Добре ли си?
- Да.
Хладнокръвно убийство.
Не можех да позволя това да се случи.
Не и тук.
Това е скромен квартал.
"Ако отново усетя светлината"
"Плъзгаща се по мен"
"Няма да ти казвам"
"Колко хубаво е това"
"Преди усещах светлината"
"Но я оставих да си отиде"
"И само пазя вярата," "че ще се върне някой ден."
"Това не е светлината на прожектори"
"Не е светлината на свещ"
"Това не е уличната светлина"
"Просто е стара улица на сънищата"
"Не е и лунна светлина"
"Не винаги е слънчевата"
"Но виждам, че блести в очите ти" "и ти знаеш какво е това."
Джейк...
Джейк...
Джейк...
Превод и субтитри: Андрей Давидов andreivt@abv.bg