Lucia Y El Sexo - Sex And Lucia (2001) Свали субтитрите
Извинявай, Лоренцо! За всичко, което казах, когато си тръгнах.
Да, но ти беше права.
Ти живееш с болен човек.
Не, не е така.
Бях прекалено груб с теб.
Не се притеснявай, Лусия. Това е.
Чувствам се като в дупка. Опитвах да изляза, но не мога.
Сякаш съм загубен.
Ще си взема няколко почивни дни и ще заминем някъде.
Може да отидем на твоя остров.
Можеш да ми го покажеш. Какво ще кажеш?
Само ние двамата. По това време на годината е спокойно.
Ще плуваме и ще се печем на слънце.
Не искам да ходя на острова.
Не те разбирам. Винаги си искал да се върнеш там.
Отпусни се, скъпи. Не се притеснявай.
Виж, изчакай ме тази вечер и ми кажи.
Ще те изслушам каквото и да ми кажеш.
Затова ли си се затворил така?
Нещо, свързано с острова?
Съжалявам, не мога да ти кажа това.
Не заслужаваш това.
Лусия, ние се провалихме.
Извинявай, трябва да затварям.
-Провалихме се, но по-късно...
-Да, провалихме се. Чао.
Съжалявам, трябва да вървя. Лоренцо има нужда от мен.
Ако бях на твое място, щях да го зарежа.
Лоренцо.
Лоренцо.
Лоренцо?
-Това домът на Лоренцо Алвере ли е?
- Да.
Член на семейството ли сте?.
Аз съм неговата приятелка, Живеем заедно. Какво има?
Това е полицейския участък обаждам се да Ви кажа, че...
Имам лоши новини.
Не ме чакай.
Може никога да не се върна.
Виждате ли, той...
Една кола е излязла от пътя...
Не знам къде, но далече.
Оставям ти всичко...
освен себе си. Прости ми. Това е последната ми молба.
Ще живея сама.
С никой друг.
Нямам нужда от хора.
Какво да бъде?
Сама
Сама под слънцето.
Не.
Няма да плувам. Ще остана на слънце.
Сама
Сама под слънцето
Сама. Сама под слънцето.
СЕКС 6 ГОДИНИ ПО-РАНО
Най-страхотното чукане през живота ми.
Дори не знам името ти.
Така е по-добре. нещата не са усложнени.
Подскажи ми с нещо.
Каквото и да е. Ще ми хареса.
Като сувенир например. Откъде си?
Мадрид.
Аз съм от Валенсия.
Още едно загатване.
Още две такива и всеки продължава по пътя си.
Експерт съм по приготвяне на паела.
-Логично е
- Не толкова,
ти току-що спа с големия експерт.
Права си.
Беше много вкусно.
Разбира се.
Въпреки че му трябва малко сол.
Ти искаш ли?
Да, много.
- Нека споделим нещо.
- Роден съм в Мадрид.
на този ден.
По това време.
Днес е рожденият ти ден!
Да.
Моят рожденик от Мадрид.
Какъв прекрасен начин да го отпразнуваме!
Аз съм твоята паела шефка от Валенсия.
И твоят подарък за рождения ден.
Ей, вече станаха три неща!
Ти ми даде само две.
Ще погледна за третото.
Звъня цяла сутрин.
Не е моя вината, той е зает.
-Тогава кой е виновен?
- От работата е.
Кажете му да работи по-малко. ще се обадя пак по-късно.
Все още не може да говори.
Мога ли да оставя съобщение за него?
Разбира се. Ще му предам.
Ами, да видим.
Бременна съм.
И тъй като знам, че не е от него,
не се нуждая от него,
предайте му, че ще търся бащата на детето ми.
-Тръгвате си?
- Точно така.
Ще ви подскажа малко
Той не е от Валенсия.
Добре, още нещо.
Заминавам веднага... за Мадрид.
Ще ти платят предварително 20% от това, което ти дадоха миналия път.
-Не бих могъл да искам повече. Не, добре е така. Благодаря, Пепе.
Ще ми стигне за зимата.
Към лятото ще е готова и новата.
Наистина ли ? беше прекъснал две години.
Опитвам се да разбера дали още мога да пиша.
Ти? Писател?
До костите.
Ами другата история? Тази за острова?
И момичето от Валенсия?
Може би.
Ще купя цигари.
Сложи много секс в нея. Винаги става добре.
Да, наистина.
Мога ли да говоря с теб?
Сега?
Добре, после тогава.
С един приятел съм.
За какво става дума?
Ами...
Нещо не е наред ли?
Да.
Кажи ми.
Сега?
Да.
Как се казваш?
Лусия.
Аз съм Лоренцо.
Знам. Познавам те.
Четох романа ти.
Много пъти, и...
Не мога да прочета нищо друго.
Грабна ме.
и това не ми минава.
Но...
Също така те следях.
Когато те видя,
искам да вървя след теб
и да видя къде отиваш,
тайно.
Знам къде живееш.
Наблизо е.
И понякога те виждам тук. Позна ли ме?
Не.
Сервитьорка съм в онзи ресторант.
Никога не си влизал в него.
Шефът ми е добър човек.
Добър готвач е.
Но иска да живеем заедно
и истината е, че бях наистина радостна.
Защото почувствах, че имам нужда от това.
Дори го харесвам.
Така че...
Взех решение...
Какво?
Човекът, с когото наистина искам да живея, си ти.
Причината не е в това, че си самотен.
Влюбена съм в теб.
До полуда, както виждаш.
Толкова си смела.
Да.
И всичко приключи. Опитах.
Хареса ли ти това?
Можеш да се чувстваш свободен да си тръгнеш.
Има ли нещо друго, което искаш?
Да.
С времето, да заживеем заедно.
Накрая, разбира се, ще се влюбиш в мен.
Мисля, че вече съм влюбен в теб.
Хайде да отидем да се напием и да го отпразнуваме.
Каква хубава светлина имаш вкъщи.
Толкова съм щастлива. Не можеш да си представиш.
Хайде, разсъблечи ме.
Прости ми, Лоренцо.
Не съм свикнала така да се получават нещата.
Прави с мен, каквото пожелаеш.
Ти ще започнеш, може ли?
Лъч светлина...
Донесе любовта ти при мен...
Бавно.
С любов, още започваме.
Ето така. За да е по-дълго.
Умирам, умирам!
Любов моя!
Умирам!
Невероятно е, Лоренцо.
Почакай да опиташ рибата.
Винаги съм била около добри готвачи.
Не знам защо.
Въпреки че шефът ми вече не е около мен.
Баба ми, да.
С нейните домашно приготвени ястия...
само за мен.
Нанесох се при нея, когато бях на 6.
Каза, че родителите ми и брат ми
са отворили будка за вестници на небето.
пред училището за ангели.
И книжарница. Селото никога не им носеше добри пари.
Тримата починаха при катастрофа.
И бедната ми баба, ми разказа...
цялата история преди две години.
Все още го вярвам.
Винаги съм харесвал хора, които разказват добри истории.
Доверявам им се.
Майка ти ли те научи да готвиш?
Не, тя напусна баща ми още, докато бях малка.
Трябваше да му готвя.
Докато не го убиха.
Може да не готвя добре,
но съм страхотна сервитьорка.
Имам фотоапарат.
Какво ще кажеш за един стриптийз?
Още сега, без да ставам?
Ако ти го направиш после.
Не би го направила.
Имам точно това, което искаш.
О, как знаех...
Имам точно това, което искаш.
О, как знаех... имам това, от което имаш нужда.
за всичко съм се погрижила,
аз ще отбележа точката, не забравяй...
в мен е картата...
Чудесно.
...и аз съм шумна кучка. Работя по въпроса.
Трябва да го направя, не искам да свърша изпотрошена.
Краката ми са моя билет...
Трябваше да съм добра в нещо...
Работя над него.
Работя над него.
Работя над него..
Имам всичко, бейби!
Ти ме запали, салва, мляко и всичко останало...
под контрол съм.
Лоренцо...
Лоренцо, любов моя...
не издържам повече,
толкова много любов ще ме убие.
Умирам!
Умирам!
Недейте да викате, не е нещо кой знае какво!
Напъвай
Това е, още съвсем малко.
Ето го.
Още малко.
Ето го.
Аз ще повикам бащата.
Да, моля.
Виждаш ли? Викането не помага.
Там няма никой.
Всичко е наред. Малкото ми момиче ще ми помогне да го намеря.
Правил ли някога по-добър...
секс с...
друго момиче?
Не.
Кажи ми истината.
Може би при някакъв отделен случай.
Но това е различно.
Усамотен на плажа, така ли?
Да.
Някое случайно момиче, което не познаваш
на пълнолуние...
Трябва да отидем на острова ти. По отделно и да се срещнем там
като непознати.
Ще правим най-хубавия секс някога.
Кое предпочиташ?
Див секс с непозната?
Или секс с някой, когото познаваш?
Когото обичаш... Но също така див секс?
Какво?
Трябва да избереш.
Див секс с непозната или див секс с някого,
който е луд по теб и когото ти обичаш.
Кажи.
-Бъди честен..
-С теб.
Най-накрая.
Не съм си представял, че мога да съм така щастлив.
Момичета като теб не харесват такива като мен.
Ти си подарък.
Ресторантът в Мадрид стана известен
благодарение на паелите, които прави тихото момиче.
Тя все още си спомня баба си, погребана при родителите й.
Когато я питали откъде е, тя казвала,
че е от Малта.
Животът й се променил, когато избягала в Малта.
Лъч светлина...
донесе любовта ти при мен...
Лъч светлина...
направо в сърцето ми...
- Как си?
- Добре.
Свикна ли с чистия въздух?
Да.
Ще свикнеш с всичко тук. Спокойно е на този остров.
А ти си професионалист.
Разбира се. Имаш кислород.
Това лято ще взема под наем екипировка за подводно плуване.
Ще я пробвам.
Обичаш ли да се гмуркаш?
Не, не аз. Точно обратното.
Съжалявам, но...
предпочитам на открито. На открито и под слънцето.
Жалко.
Тази вода е специална.
За всеки.
Това в същност не е остров.
Не е ли?
Той е като огромен капак.
Парче земя във водата
Като сал.
Но не се мести.
Хората хващат морска болест по време на големи приливи и отливи.
И никой не знае защо.
С изключение на теб.
Гмуркал съм се под целия остров.
Някаква празнота е.
Хиляди пещери...
и нищо друго.
Нито една скала не го свързва с дъното на морето.
Как се казваш?
Карлос.
Аз съм Лусия.
Довери ми се, Лусия.
Ще ти го покажа някой ден.
Добре.
Но ще остана тук горе.
Да, момичето чака на сушата,
а ракът изследва тинята,
пълното със скали,
ужасно дъно.
Искаш да видиш красиви неща на този остров, нали?
Да.
Искам да те запозная с Елена.
Здравей, аз съм Елена.
Лусия.
Ще останеш ли за вечеря?
Добре.
Можеш да останеш да спиш тук също.
Това е пансион.
Карлос е сам,
така че имам 9 свободни стаи. Искаш ли да ги видиш?
Ела.
Това е моята стая.
До кухнята, за да мога да готвя.
Влез.
Не, съжалявам.
Не съм готова да видя други хора от толкова близо.
Знам коя стая...
ще е идеална за теб.
Ела.
Ще оставя втория етаж свободен до лятото.
Цената е 3000 на ден при слаб сезон,
но ще ти я дам за 2000.
Плюс още 2000, ако искаш да се храниш тук.
Препоръчвам ти го. Аз съм най-добрата готвачка наоколо.
Може ли да пропусна вечерята и да остана тази нощ?
Ще говорим утре сутрин.
Разбира се.
Нещо ужасно се случи и трябваше да избягам.
Ще се погрижим за теб тук.
Лъч светлина...
Направо в сърцето ми...
Донесе любовта ти при мен...
Толкова дълго търсих...
И най-накрая е моя...
Имам нова гостенка.
Тя е прекрасна певица.
Така че от сега нататък ще готвя дори по-добре.
Ако е възможно
Мога ли да ти викам по име?
Името ми? Да, Лусия.
Това на някой ли го пишеш?
Все още не е изпратено.
Можеш да си промениш името, ако искаш.
Ще използваме псевдоними.
Името й е Лусия.
ЛЪЧ СВЕТЛИНА.
Така добре ли е?
Страхотно е.
Виж.
Това е за теб.
"Изпей ни нещо, Лусия".
Лъч светлина...
Направо в сърцето ми...
"Добре дошла, Лусия. Хубава песен. Къде си?".
С всеки ден все по-далеч от там, където бях.
Харесва ми това.
И на Карлос би му харесало.
За него.
Той е тук от шест месеца.
Чувствам, че е още привързан към сушата.
Той е човек, който печели доверието лесно.
Има ли нещо между вас?
Да, секс.
От сега нататък.
Без близост.
Така предпочитам, не се обвързвам така.
Само див секс.
Трябва да е от острова.
Да, но...
Карлос има най-големия пенис, който съм виждала.
Късметлия.
Не знам защо е така, огромен е.
Къде си?
Частта с аборта.
Това намек ли е?
Защо не се поразходиш?
Аз съм на улицата.
Ти си като бъдещ баща.
Точно така.
И ти си майката.
Много е оптимистично. Има толкова щастие.
Аз... очаквах нещо трагично
Както в първия ти роман.
Трябваше да го прочета, докато още го пишеш,
за да свикна с идеята.
Издъних се. Съжалявам.
Отивам да се разходя.
Този път не успях да те грабна.
Предполагам, че вече е станала така.
Спомняш ли си онзи рожден ден, когато бяхте на острова?
Наистина имаш страхотен подарък.
Приготви се, защото тази вечер ще има още един за теб.
-От мен.
-Предложение за брак ли ще ми правиш?
Помниш ли сестра ми?
Медицинската сестра ли?
Ами, тя се е сприятелила с момиче, чието дете
помогнала да се роди преди четири години.
Малко момиче.
Като говорим за момичета...
Как е романът? Това забавяне...
Какво да кажа на издателите ми?
-Винаги мислиш за нещо.
-Разбира се,
затова получаваш всичките си истории от мен.
Напиши тази. Невероятна е.
Какво е това?
Между другото, не се притеснявай за сестра ми.
Тя не знае, че си ти. Или за майката,
която е родила детето, дори не я познавам.
Запазих тайната ти.
Защо е тайна?
Ами,
детето беше родено тук в Мадрид.
Но беше заченато на остров.
На остров,
в нощ като тази,
с непознат...
от Мадрид.
Бил нейният рожден ден.
Ако напишеш това добре, ще стане историята на живота ти.
моят подарък за рождения ти ден за теб.
Знам къде да намеря детето. Всеки следобед в квартала.
Без майката.
Как се казва тя?
Майката?
Не, дъщерята.
Името на дъщеря ти е Луна.
Разбира се. Луна.
Как се казваш?
Луна.
Как се нарича слънцето?
-Лоренцо.
-Лоренцо.
Точно като мен.
Как се нарича луната?
Искаш да знаеш?
Да.
Тогава името на луната е Луна.
Днес беше важен ден.
Не познаваш ли баща си?
Никога ли не си го виждала?
Знаеш ли името му?
Не.
Не се притеснявай, имената не са от значение.
Би ли ти харесало,
ако аз бях твоя баща?
Би ли могъл да бъдеш?
Да, ако ти искаш да бъда.
Но ще бъде тайна.
Истинският ми баща?
Той си помисли, че е прекалено голяма тайна за такова малко момиче.
Усмивката му изчезна.
Тогава отиде и седна до нея.
Знаеш ли какво става, ако някой разбере тайната между луната и слънцето?
Между луната и слънцето?
Ще падне огромна вълна...
и ще падне...
със звук, като този:
Както когато се плиска в скалите.
Може би някой ден ще намери начин да й каже
за времето, когато е бил и е напуснал.
Какъв е смисълът да бъде баща?
Ако тя не знае?
Той знаел тогава, че ако й каже,
тя ще запази тайната.
Тайна.
Ти имаш дъщеря?
Лоренцо, скъпи.
Имаш ли?
Защо питаш?
Видях го на компютъра ти.
И много ми хареса.
Не мога да продължавам да пиша.
Защо?
Не знам какво е да си баща.
Тогава си го измисли.
Радвам се, че пишеш отново.
Чувствах се виновно.
Нищо не е по твоя вина.
Луна не познава баща си.
Живее сама с майка си?
Не, със скучен футболен играч.
Никога не съм виждала баща си.
Нито пък аз.
Майка ми е актриса.
Порно актриса.
Това ми харесва.
Напусна миналата година.
Срещна един невероятен мъж,
който беше клиент и се влюби в него...
Сега живеем заедно.
Той я накара да напусне.
Звучи добре.
Той е най-готиният човек...
Има огромно сърце.
И е хубав.
Наистина е секси.
И ти ли го харесваш?
Аз?
Защо? Не можеш ли?
Много ли го харесваш?
Добре, откажи се.
Би ли спала с него?
Не! Той е любовник на майка ми.
Бедната, влюбена е за първи път.
Смяташ ли, че те харесва?
Ако той ти предложи и майка ти никога не разбере?
Само веднъж, поне.
Това е тест, нали?
Това е само между теб и мен.
Само веднъж?
Да. Защо не?
Защото, не знам... Надявам се никога
да не бъда подлагана на тест.
Но тя го подложи на тест.
Една сутрин, когато майка й спеше.
Тя си взе душ и остави вратата отворена.
Почти се случи.
Какво се случи?
Тестът. С Антонио.
Разкажи ми.
Вчера, когато те си легнаха.
Пуснах един от филмите на мама.
Странно е, но...
възбуждам се като я гледам как го прави.
Мастурбирала си?
Винаги познаваш.
Взех един от нейните вибратори
от стаята й, докато те спяха.
Легнах гола на канапето...
в тъмното,
пред телевизора.
Започнах да копирам позите, които тя правеше във филма.
И похотта едва не ги погуби.
Той запуши устата й, за да не се събуди майка й.
Решихме да не казваме на мама.
И никога да не го правим отново.
Обещах на Антонио да си намеря гадже веднага,
за да спя с него.
Ето, ще ти дам майка ми на заем за няколко дни.
Мастурбирах заради теб, }но накрая мислех за него.
Но не го направихме.
Дори не съм сигурна, че беше той.
Просто го почувствах.
Почувствах, че ме шпионира отзад.
Поне така мисля.
Колко мило!
Вече не ме поздравяваш по този начин.
Трябва да се прибирам рано всяка вечер.
Майка ти беше страхотна.
Като актриса.
Направил си го?
Да.
Ако само ви бях видяла
през някоя дупка в стената.
Ти ли си гаджето на Белен?
Би ли искала той да е твое гадже?
Да, разбира се.
Тогава това е.
Трябва да си лягам.
Ще спя при Луна тази вечер. Родителите й ще излизат.
Ще попитам дали приятелят ми може да дойде.
Тя наистина е готина.
Как се казва?
Елена.
Добре,
бих предпочел да видя само теб и Луна, само вас.
Защо гаджето?
Не мога ли да изчакат?
Тя ме помоли за специална услуга. Може би те не могат.
-Ще се чукат.
- Браво на тях!
Дори не го познавам. И в твоето легло?
Ти си точно като кучето си.
Здравей, пич, вратата е отворена.
Бъди мила с него или ще ти затворя устата.
Чуваш ли ме?
Прекрасно е.
Ти си страхотна готвачка.
И с какво се занимаваш?
Няма ли да ми кажеш?
Ще разбера по-късно.
Искам малко вода.
Преди да срещна Луна, мислех, че никога няма да имам деца.
Би ли искала дъщеря като нея?
Разбира се.
За мен...
Винаги ще бъдеш моя първи.
А за теб?
Първата и единствена.
Може ли да гледам телевизия?
Късно е, лягай си.
Ако Лоренцо ме сложи да спя.
Ще трябва да ми покажеш къде.
А целувка?
-Можеш ли да разказваш приказки?
-Разбира се, това ми е работата.
Знаеш ли, че на този остров луната е най-ниско?
Точно така. Но само някои от нас,
от целия свят го знаят. Там също има
страхотно време и се сбъдват желания.
Ако искаш нещо, скалите между брега
ти го дават като подарък.
Но се пази от дупките в земята!
Въпреки че няма значение, защото никой не е умрял там.
Например ако паднеш, можеш да си избереш който и живот да искаш.
Можеш да се превърнеш в любимата си риба.
Островът се радваше, когато момичето пристигна.
Особено скалите.
Затова решили да й дадат нещо
Но какво?
Сал.
По-голям.
Куче.
Не. Нещо, което тя нямаше.
Баща й.
Пеперуда.
Тази вечер продължавай да гледаш навън.
Това, което тя трябваше да прави, беше:
да го търси навсякъде, докато не го намери.
Баща й можеше да е който да е, който тя искаше.
Но когато момичето имало проблеми, като всички други.
Би ли си избрала някой, който живее във фар или рибар?
Тя знаела едно нещо: какво иска.
Тя искала майка й да се превърне в красива морска сирена
Тя заспала.
Белен, искам да знаеш нещо.
Превърнах се в това, имал ни нещо против?
Здравей, Елена е.
Там ли е Белен?
Да.
Елена е.
Здравей.
-Как си?
-По-добре.
Подобрявам се.
А ти.?
Ами, не съм плакал.
Не мога. Не съм я виждал.
Казаха ми, но не разбрах.
Не искам да си го представя. Затова дойдох тук.
Да съм по-близо до нея, като плувам в морето.
Поплачи.
Сега можеш.
Помага ми като плачеш.
Това е.
Плачи.
Плачи.
Имаш нужда да го направиш.
Тя също те чува.
Голяма целувка от морето...
от двама ни.
Напоследък все си в леглото.
Знаеш ли колко е часът?
Прекрасен ден е. Ясен и слънчев.
И днес ми е почивен ден.
Ставай, мързеливецо.
Имаш нужда от всички тези хапчета, за да заспиш?
Преди не си имал проблеми със съня.
Лоренцо, скъпи.
Притеснявам се за теб, Депресиран си от няколко дни.
Проблеми с романа?
Това ли е?
Изглеждаш ужасно.
Нещо се е случило.
Какво?
Потиш се.
Тръгнах си и няма връщане назад.
Животът ти е по-важен от този роман.
От който и да е роман.
За теб писането е жизнено важно, но трябва да се погрижиш за себе си.
Прекалено добър човек си, за да видиш каква изгнила ябълка съм отвътре.
Престани, достатъчно.
Искам нещо да ти призная.
За да видиш колко близо съм.
Четох романа.
Всичко, което беше написал.
През нощта, когато ти спеше. Сърдиш ли се?
Разбирам защо си толкова развълнуван, защо го отхвърляш
и защо ти е трудно да продължиш.
Не може да е лесно да живееш там.
В тази къща, с тези обтегнати взаимоотношения.
Толкова много потискано желание е невъзможно да се контролира
между майката и дъщеря й,
нарушава една свята връзка.
Но страстта също я има. Похотта...
С нея я определям.
Разбирам как точно се чувства тя.
Прикрита, виновна, егоистична...
Майка й ревнува...
Но тя я е насилила за избере...
между страстна любов с мъж и майчина любов.
Бих избрала същото. Такива решения се взимат
с добър инстинкт.
Секс...
Горящата похот, изпълнила майката,
мъжът и дъщерята.
Те били луди на тема секс.
Мирисът на груб секс...
Майката и мъжът,
мъжът и дъщерята,
дъщерята и мъжът.
Отровната любов на мъжа...
Сам с дъщерята, дъщерята и мъжът...
Мирисът бил...
тежък, топъл, непреодолим...
Задушно...
Застоял въздух.
Изтощени...
Боята по стените в ъглите на стаята падна
и стените останаха голи.
Като в пещера
Отвратителна бърлога...
Изчезни!
Отпусни се.
Просто исках да знаеш, че съм тук.
Мъжът беше егоист, мерзавец.
Той се ненавиждал толкова силно,
че нямало място за прошка.
Само за смъртта.
Смърт, смърт.
Смърт, смърт.
Той е добре.
Тя е вкъщи със семейството си.
Забрави за всичко.
Достатъчно страда.
Ще прочетеш ли някога романа?
Разбира се.
Още нещо.
Разкажи ми също за Елена.
Сестра ми си пише с нея по интернет.
Тя е в чата всеки ден.
- Никът й е "Alsi".
-"Alsi"?
A-L-S-l.
На испански означава остров, прочетено на обратно.
Здравей, Алси. Как си?
Не те познавам.
Така е по-добре. Тук съм, за да помогна.
Какъв е никът ти?
Не разбирам иконата.
Това е фар за твоя остров.
Ти ли си пазачът?
Да.
Имам история за теб, пълна е с приключения.
Това ще ми хареса.
Благодаря ти.
Първото приключение е в края на романа.
То не приключва, изпада в дупка.
И историята започва отново наполовина.
Другото, и най-голямо приключение е,
че можеш да променяш сюжета по пътя...
Ако ми позволиш, ако ми дадеш време...
Всичкото време, от което имаш нужда.
Продължавай, моля те.
Следва продължение.
Какво става? Защо закъсня толкова?
Шефът ми ме покани на вечеря.
Искаше да опитам ново ястие.
Спа ли с него?
Какво?
Спа ли с него?
Точно така, позна.
И как беше?
-Разкажи ми.
-Не.
Първо ти.
Какво става?
Какъв ти е проблемът?
Изгубих ти следите преди години.
Не си жив!
За първи път ли ти беше с него?
За втори.
Първият път беше преди да се срещнем.
Или може би трябва да кажа, преди да ми предложиш?
Значи не се брои.
Можеше да ми кажеш преди.
Да.
А днес?
Ами...
Също не се брои.
Това е лъжа.
Но се сближихме.
Колко?
Ти ли спря или той?
Какво ще кажеш ние с теб да спрем?
Лоренцо, обичаш ли ме?
Имам нужда да го кажеш сега.
Да. Силно.
Повече от себе си. Но съм изгубен.
Нека ти помогна тогава.
Не го заслужаваш.
Защо не? Аз съм твоя приятелка.
И те обичам повече от себе си.
Хайде, очевидно е. Изчезваш от живота ми постепенно.
Правя всичко, което мога, за да се върна и приемам себе си,
но не мога, не ме чакай!
Не бих и без друго.
Какво се е случило с теб?
Белен, Елена е.
Как си?
Тук е наистина топло.
Защо не излезеш? Морето ще ти се отрази добре.
Имам гостилница за цялото лято.
Ще имам свободна стая през август. Горе.
Най-хубавата стая.. Ще гледаш залеза от леглото си.
Доведи някой, ако искаш.
Е?
Истината е, че с удоволствие ще посетя острова...
с някой.
Добре тогава.
-Трудно е, Елена.
-Трудно?
Нищо не е тук.. Всичко лошо отмина.
-Донеси само доброто.
-Точно така.
Доброто е най-напред.
Наистина искам да те видя, но тук.
Не искам да изгубвам връзка.
Кажи, че ще дойдеш.
Обещай ми.
Обещай ми!
Ще опитам.
Чао.
Прости ми, Лусия. Трябва да приключа това.
Ще ги убия веднъж завинаги.
И двамата.
Още сега.
Ако си престанал да бъдеш писател, трябва да обясниш защо.
Сдържаш се.
Ако не ми кажеш, никога няма да ти простя!
Чуваш ли ме? Никога!
Не мога да говоря така.
Да говориш?
Ти си този, който няма да говори.
Ти задържаш всичко в себе си.
Не искаш да ме оставиш да ти помогна.
Всичко задържаш в себе си.
Не ми даваш да ти помогна.
Виж.
Роден си да живееш сам...
и да страдаш сам.
И да се побъркваш, което не разбирам.
Ти си болен, Лоренцо.
Писнала ти е от себе си, от болните ти критерии и нищо друго.
От шибаните си тайни!
Аз съм до теб, но ме държиш в мрак.
Защото моите оплаквания не се броят.
Защото изобщо не ти пука какво става с мен.
Проблемите ти са толкова дълбоко,
такава съм глупачка,
и всичко, за което ти пука, е дали съм изчукала шефа си или не.
Изтощена съм.
Побъркваш ме.
Ще закъснея за работа.
Наслаждавай се на бърлогата си.
Забавлявай се, докато изгниваш сам.
Виж, никога не съм била толкова лоша с никой.
За първи път си позволявам да говоря така.
За мен е, не за теб.
Точно така.
Време е да помисля за себе си.
за това, от което имам нужда...
Защото не виждам бъдеще за теб.
Лусия!
Ела и легни до мен!
Успокой се, Лусия!
Нека мръсотията изсмуче от лошото от теб.
По-късно ще се отмие в морето.
Не искам секс.
Не съм готова още.
Не се притеснявай.
Просто ще полежим тук,
съхнейки на слънце.
Да, прилича на Карлос.
"Изчезнали преди шест месеца".
"Мануела и Белен Лозано, майка и дъщеря,
и Антонио Кастило, живееха всички заедно.
Ако някой знае къде са те, моля, да се свърже с полицията."
Полицията?
Ще се...
държим, сякаш не сме видели това .
Сякаш нищо не е станало.
Знаехме, че той живееше с две жени.
Майка и дъщеря.
Да, и дъщерята...
Какво?
Дъщерята се грижеше за...
моята дъщеря.
Те си тръгнаха без него,
тихо, без да се сбогуват.
Докато той спеше,
като в сън.
Когато той се събуди, почувства, че две безжизнени жени
още лежат до него, както всяка сутрин по това време.
И той лежеше неподвижно, чувствайки, че иска
и неговият живот да го напусне през кръвта му.
Какъв смисъл има от кръвта сега?
Той го искаше слабо.
И избра бягството, да започне отначало,
да стане нов човек.
Да смени кръвта.
И той каза сбогом...
напусна.
Трябва да му дадем шанс.
Не заслужаваме ли всички ние такъв?
Само в случай, че имаме съмнение,
не е ли по-добре да се доверяваме на хората?
Нали?
Значи като се върне, ще го помолим за обяснение.
Така е по-добре.
-Особено за теб.
-За мен?
Просто искам да забравя.
Някои неща не могат да бъдат забравени.
В тази къща може. Затова и ние сме тук.
Тогава е прекалено късно.
Трябваше да идвам преди.
Когато имаше време...
за Лоренцо.
Исках той да ми покаже острова.
Помолих го, но той не искаше.
Рожденият му ден трябва да е скоро.
-На коя дата?
-На 23-ти.
Май?
Можехме да го отпразнуваме тук, на острова.
Може би дори с теб.
Кой знае дали бихме се срещнали, нали?
Да.
Кога беше Лоренцо тук?
Много отдавна.
Преди да се срещнем.
Преди колко време?
Преди шест години.
Да.
Мисля, че тук навърши 25 години.
Лусия...
Какво има?
Съкрушена съм.
Но не мога да плача.
Не се притеснявай.
Няма нужда да го правиш.
Аз съм тази, която трябва да плаче за него.
Тогава просто ще припадна.
В морето.
Приливът може да е голям.
Повече няма да плача.
Ще си лягам.
Какво става?
"Луна,
лятото на 1988 г".
Луна.
"Какъв е смисълът да бъде баща,
ако тя не знае?"
Той знаеше, че ако й беше казал,
тя щеше да запази тайната.
Лусия, недей да ми говориш никога за това.
Не искам да чувам за това.
Да, но аз искам.
Той е навън, гмурка се...
Между острова.
Харесваш ли Карлос?
Вече не.
Хайде, отивай, той е твой, дори няма да ревнувам.
Какво правиш?
Моля приятел за съвет.
Не го познавам, но може би ще го харесам.
Той ми пише, откакто съм тук.
Измисли хубава история, за да ми помогне.
Научи ме да забравям и да бягам от болката.
Искаш ли да ти я прочета?
Ще ти хареса
Пълна е с приключения.
Защото в края...
има дупка, през която можеш да избягаш.
И да се върнеш в средата.
Да промениш нещата,
ако искаш.
Това е символът му - фар.
Но няма пазач.
Това трябва да е компютър.
Може би е негов.
Ще се запознаеш с дъщеря ми.
Не мога да прочета това.
Защо?
Ще ме грабне
и ще ми хареса страшно много.
Това е добре.
Направи ли го най-накрай?
Кое?
Промени ли сюжета?
Не целия път, нямаше достатъчно време.
Затова и му пиша.
Къде е пазачът?
Недей да му пишеш.
Няма какво друго да направи той.
Писал ли ти е откакто за първи път бях там?
Здравей, Лоренцо. Как си?
Лицето ти говори вместо теб.
Казаха ми, че все повече си в съзнание.
Познаваш ли ме?
Пепе.
Слава Богу.
Радвам се, че се оправи... Много скоро ще пишеш отново.
Къде е Лусия?
Тук пише, че твоята кранеална хематома се размива,
а останалите ти белези са вече минало.
Къде е Лусия?
Ти беше в лошо състояние.
Не мислехме, че ще оживееш.
Откога съм тук?
Ами...
Една седмица в кома,
с този ужасен респиратор...
и още две седмици
откакто дишаш сам, но си в безсъзнание.
А в тази стая си от четири или пет дни,
мърмориш нещо на сън.
И когато се събудиш, си извън това състояние.
Не сме чували и виждали Лусия.
Търсих я навсякъде.
Не е идвала у вас, нито в ресторанта, от нощта,
когато стана злополуката с теб.
Лоренцо.
Мисля, че тя те смята за мъртъв.
Затова я няма.
Говорих с човека от линейката.
Той каза, че от полицията са се обаждали у вас
и са говорили с нея.
Казал й за колата и тя затворила.
Опитал се да се обади пак, но тя не вдигнала.
Пикае ми се.
Направи го тук,
-в тавата.
-Няма начин!
Чакай, чакай.
Благодаря ти, Пепе, но ще се оправя,
Забрави за това.
Цяла седмица ти помагам, но ти не си спомняш.
Знам къде може да е тя.
С кола ли си?
Да.
Добро утро.
Кажи ми веднага защо ти си тук, а Белен – не?
Виждаш ли?
Не искам да забравям повече. Благодарение на теб, скъпа.
Е?
Няма ли да ми отговориш?
Време е да ти покажа кой всъщност съм аз, стига вече истории.
Бяхте ли с Белен в стаята ми?
Когато проклетото куче уби дъщеря ми?
-Не бях аз.
-Така ли?
Тогава защо ченгетата търсят теб?
Белен беше с някакъв мъж,
когото срещна в парка с дъщеря ти.
Но той изчезна същата вечер.
А Белен?
Тя къде е? Тъй като знаеш всичко,
Замина с майка си, но не ми каза къде.
Накрая се промени и избра майка си пред мен.
Не я виня.
Майката винаги е на първо място.
Вече ти нямам доверие, Антонио...
Няма да ти задавам повече въпроси.
Ще оставя това на полицията.
Тях няма да е лесно да ги излъжеш.
Виж ти колко смела станах изведнъж!
Чакай.
Моля те, не се обаждай на полицията.
Защо?
Криеш ли нещо друго?
Никой не ми остана, на който да мога да се доверя.
Къде отиваш?
Бягаш ли?
Те ще те открият!
Ако се обадиш на ченгетата, и аз ще си тръгна.
Ти да не си полудяла?
Да.
Къде отиваш?
Не разбирам.
Имам доверие на Карлос и му вярвам. Искам да знам повече.
Това е лесната част.
Да вярваш в каквото искаш.
в това, което ти доставя удоволствие.
Аз го правех. До вчера.
Ще преследвам когото си искам!
За мен мъжете са от все по-малко значение.
Това е съдбата ми.
Нищо не са ми давали.
Освен секс.
Така ли? А пазачът?
Какво? Освен дивият секс и дъщерята?
Не забравяй историята,
пълна с приключения, която той написа само за теб!
Да, точно така.
Може би приятелят ти е бил последният
добър човек на земята.
-Не, не беше.
Грешиш, но това си е моя работа.
Предполагам, че и Карлос си е твоя работа?
Само твоя.
Само ти го преследваш.
Да.
Помисли си,
Винаги преследвам мъжете. Когато ги харесвам,
При всеки е различно, нали?
Къде би могъл да е той?
Не знам. Прибирам се вкъщи.
Вие, момчета, ще готвите тази вечер.
Съжалявам.
Карлос! Аз съм, Лусия.
Искам да сляза.
Помогни ми.
Знам как да се гмуркам също. Какво си помисли?
Лусия, аз съм, Елена.
Къде е Карлос?
Тук долу.
Да не е избягал?
Може би е мъртъв.
Ако той се появи, ще му повярваме, нали?
Както искаш.
Точно така.
Раздразнителен е.
Хайде да се прибираме.
Защо?
За да хапнем.
Толкова рано?
Не съм гладна.
Добре. Помогни ми да сготвя.
Ще направим специално ястие и ще сме заедно.
И ще се забавляваме.
Ти си дар за тази земя.
Елена. Ти плачеш.
Това са сълзи на щастие, защото съм щастлива вече.
Страхотно. Надявам се да е заразно.
Лесно е. Хайде.
Първото приключение е в края на историята.
Тя не свършва.
Попада в дупка.
И историята започва отново на половина.
Другото и най-голяма приключение,
Е, че можеш да променяш сюжета, с течение на времето...
Ако ми позволиш. Ако ми дадеш време.
Лъч светлина...