The Apartment (1960) Свали субтитрите
Шърли Маклейн
Фред Макмъри в
А П А Р Т А М Е Н Т Ъ Т
Rip, превод и субтитри by BeTTeR
Сценарий Били Уайлдър и И.А.Л. Даймънд
Оператор Джоузеф Лашел
Продуцент и режисьор Били Уайлдър
На първи ноември 1959, населението на Ню Йорк сити е било 8,042,783.
Ако ги сложите да легнат от край до край, те биха....
...стигнали от Тайм скуер до предградията на Карачи, Пакистан.
Знам тези факти, понеже работя за една застрахователна компания - "Обединен живот".
Ние сме една от петте най-добри компании в страната.
Главният ни офис има 31,259 служащи...
...което е повече от цялото население на, ааа...Натчес, Мисисипи.
Аз работя на 19 - тия етаж. Служба Обичайни Полици....
...Отдел за изчисляване на обезщетенията, секция W, бюро № 861.
Името ми е К. К. Бакстер. К. от Калвин, К от Клифърд. Но повечето хора ме наричат "Приятел".
Тук работя от три години и десет месеца и чистата ми заплата е $94.70 на седмица.
Работното време в нашата служба е от 8:50 до 17:20.
Всички служби свършват по различно време, така че 16-те асансьора могат да превозят 31,259 - те служители...
...без сериозно задръстване.
Що се отнася до мен, аз много често оставам в офиса и работя още час или два,...
...особено когато времето е лошо.
Не че съм прекалено амбициозен. Това просто в начин да си убия времето...
...докато мога да се прибера в къщи.
Виждате ли, аз имам този малък проблем с моя апартамент.
Живея на западна 60 - та улица, само на половин пресечка от Сентрал Парк.
Наемът ми е $85 на месец. Беше $80 до последния юли...
...когато г-жа Либерман, хазяйката, монтира употребяван климатик.
Много приятен апартамент. Нищо особено, но много уютен. Точно като за ерген.
Единствения проблем е, че не винаги, когато искам, мога да се прибера в него.
Престани, Силвия. Трябва да се махаме оттук.
За какво е тази паника? Ще си сипя още едно мартини.
Моля те, Силвия. Осем и петнайсет е.
Първо не можеш да дочакаш да ме доведеш тук, а после бързай, бързай, бързай.
- Караш ме да се чувствам евтина.
- Скъпа, не е затова.
Просто обещах на човека да си изляза в осем.
- Кой човек? Чий е този апартамент?
- На един глупак от офиса.
- Добър вечер, г-н Бакстър.
- Г-жо Либерман.
Ама временце, а? Сигурно е от онези ракети в Кейп Канаверал.
- Да не сте си изгубил ключа от апартамента?
- Не, просто чакам един приятел.
- Лека нощ, г-жо Либерман.
- Лека нощ, г-н Бакстър.
- Къде живееш?
- Казах ти - с майка ми.
- А тя къде живее?
- 179 - та улица, в Бронкс.
- Добре, ще те заведа до метрото.
- Как ли пък не! Ще ми вземеш такси.
- Абе защо всичките живеете в Бронкс?
- Ама ти и други момичета ли водиш тук?
Разбира се, че не. Аз съм щастливо женен.
- Здравейте., г-жо Драйфус.
- Нещо не е наред ли?
О, не. Аз...изглежда съм си изпуснал ключа. А ето го.
Такава врява чух от към вас.
Да не са влезли крадци?
Не се безпокойте за това. Тук няма нищо за крадене. Лека нощ.
Извинявай, че те безпокоя, приятелю, но малката дама си е забравила ботушите за дъжд.
Г-н Къркби, трябваше да си тръгнете в осем.
Знам, но тези неща не винаги се движат по разписание, като автобус.
Нямам нищо против през лятото, но в дъждовна вечер...
- Дори не съм вечерял още.
- Да, да.
О.
Казах добра дума за теб на Шелдрейк от личен състав.
- Г-н Шелдрейк?
- Точно така.
Обсъждахме кадрите във фирмата. Казах му, че си надарено момче.
Те непрекъснато търсят млади ръководители. На път си да се издигнеш.
- Също така ти е свършило пиенето.
- О, г-н Ехелбъргър от "Ипотеки и заеми",...
- ...снощи имаше купон по случай "Вси светии".
- Вземи за мен водка и вермут.
- Все още ми дължите за последните две бутилки.
- Ще ти платя в петък.
О, и какво стана с тези малки солени бисквитки, които имаше?
Солени бисквитки?
Наздраве.
- Добър вечер, Бакстър.
- Здрасти, докторе. Спешно повикване?
Да. Някакъв клоун в "Шрафтс" изял сандвича заедно с клечката за зъби.
- Е, лека нощ, докторе.
- Слушай, Бакстър.
По начина, по който пиеш, трябва да имаш железен черен дроб.
О, това не е от мен. Просто от време на време се събираме приятели на по чашка.
Всъщност, ти трябва да си железен навсякъде.
От това, което чувам през стената, ти го правиш всяка вечер.
- Съжалявам, ако е малко шумно.
- А понякога дори повтаряш.
- Да ти се не надява човек.
- Да. Е, лека нощ, докторе.
Знаеш ли, водя едни изследвания в Колумбийския медицински център.
- Бихте ли ни направили услуга?
- Аз?
Когато си пишете завещанието, а по начина по който живеете би трябвало...
...ще имате ли нещо против да оставите тялото си на университета?
Моето тяло? Страхувам се, че вие момчета ще бъдете разочаровани. Лека нощ, докторе?
По-полека, хлапе.
О, по дяволите....
От най-великата съкровищница на класически филми, гордо ви представяме...
....Грета Гарбо, Джон Баримор, ...
...Джоан Крауфорд, Уолас Бери, и Лайънел Баримор...
...Във "Гранд Хотел".
Но преди това, няколко думи от нашия спонсор.
Ако пушите по модерния начин, не се оставяйте да бъдете излъган от фалшиви филтри.
А сега, "Гранд Хотел"....
....с участието на Грета Гарбо, Джон Баримор, ...
...Джоан Крауфорд, Уолас Бери, и Лайънел Баримор.
Но преди това, няколко думи от нашия втори спонсор.
Приятели, имате ли лоши зъби?
- Ало.
- Здрасти, приятел.
Аз съм в един бар на 61-ва улица и се сетих да ти звънна.
Много мило, но...кой се обажда?
Добиш. Джо Добиш от администрацията.
- О, да. Не ви познах.
- Няма нищо, приятел.
Както казвах, аз съм в това кръчме на 61-ва и мисля, че ми се усмихна щастието.
Съжалявам, г-н Добиш, бих искал да ви помогна, ни е малко късно.
- Защо не го направим някой друг път.
- Слушай, момче, не мога да изпусна това.
Тя изглежда като Мерилин Монро.
Аз съм вече в леглото и си взех хапчето за сън. Така че, страхувам се, че отговора е не.
В момента правим месечния анализ на ефективността. Слагам те сред първите десет.
Не искаш да оплескаш нещата, нали?
Не, но как мога да бъда ефективен в офиса, като не спя достатъчно през нощта?
Само единайсет е, и те моля само за 45 минути.
Самотно ми е. С кого говориш всъщност?
- С майка ми.
- О, това е мило. Наистина мило.
Ооо.
Нека да са 30 минути. Какво ще кажеш, приятел?
Свърши ми пиенето, нямам чисти чаши...
- И няма солени бисквитки. Нямам нищо.
- Остави това на мен.
Само остави ключа под изтривалката и изчезни.
Да, г-н Добиш.
Както кажете, г-н Добиш.
Изобщо не ме притеснявате , г-н Добиш. Чувствайте се като у дома си.
Никога не затваряме за "приятели".
"Изглежда като Мерилин Монро".
- Това ли е местото?
- Да.
- Колко?
- 70 цента.
Извади парите, моля те.
Внимавай за коктейлите!
- Дай му кинта.
- Благодаря, лейди.
Сложи ги обратно, скъпа!
Браво на момичето.
- Сигурен ли си, че това е добра идея?
- Не се сещам за по-добра.
Да безпокоим майка ти толкова късно през нощта?
Не се безпокой за старата дама. Само да каже нещо и остава без работа.
Вземи ключа.
Не там! Под изтривалката.
- Под изтривалката?
- Да. Хайде.
Отваряй Нямаме цяла нощ на разположение.
- Това апартамента на майка ти ли е?
- Точно така.
Милдред. Пак се започва.
- Добро утро, г-н Къркъби.
- Как си, Бакстър?
- Дават ли ти работа напоследък?
- Да, сър. Доста.
Добро утро, г-н Кегел, г-це Робинсън, Г-н Уйлямс, г-це Ливингстън.
Добро утро, г-н Маккели, г-жо Шуберт, г-н Дейвис.
Добро утро г-н Киркъби, г-н Бакстър.
- Добро утро, г-це Кюбелик.
- Това е всички. Вози ги.
Внимавайте с вратите. Затварят се.
- Какво сте направила с косата си?
- Изнервяше ме, затова я подкастрих.
- Голяма грешка, нали?
- Не, аз я харесвам.
- Имате хрема.
- Да. По-добре стойте по-далеч.
- Аз никога не настивам.
- Наистина ли?
Четох някакви стаии за болести и нещастни случаи.
Средния нюйоркчанин между 20 и 50 години страда от две и половина настинки на година.
- Това ме кара да се чувствам ужасно.
- Защо?
Ако аз не настивам въобще, то някой беден нещастник настива 5 пъти на година.
- Да, Аз.
- Трябваше да си останете в леглото тази сутрин.
- Трябваше да си остана в леглото през нощта.
19 - ти!
Внимавайте.
- Внимавайте ръцете си, г-н Къркъби.
- Моля?
Някой ден ще затворя вратите и...
20 - ти е следващия!
Тази Кюбелик. Боже, бих искал да съм с нея в бавен асансьор до Китай.
- Тя е най-добрата операторка в зданието.
- Че аз да не съм грозен?
- Но не иска да излезе с мен.
- Може причината да е в подхода ви.
Много момчета опитаха всякакви подходи. Без успех.
- Какво се опитва да докаже?
- Може просто да е мило и почтено момиче.
Чуйте го! Малкият лорд Фаунтлерой.
Ало, г-н Добиш? Бакстър е от 19-тия етаж.
О, приятел.
Тъкмо щях да ти звъня. Съжалявам за цапаницата по стената.
Моята приятелка настояваше, че Пикасо бил некадърник, и взе да ми го доказва със стенописи.
Не ви се обаждам заради Пикасо,
а заради ключа от апартамента ми. Трябваше да го оставите под изтривалката.
Че аз го оставих. Със сигурност си спомням, че го заврях там.
О, аз намерих един ключ. Само че не става.
Така ли? Затова ли не можах да вляза в служебната тоалетна тази сутрин?
А аз не можах да си вляза в апартамента!
Така че в 4 часа сутринта се наложи да будя хазяйката и да и пея и танцувам.
Ужасно. Изпращам ти ключа веднага.
А относно твоето повишение.
Ще изпратя доклада за ефективността на г-н Шелдрейк от отдел "Кадри".
Може да те извика още преди края на деня.
Благодаря ви, г-н Добиш.
От г-н Добиш.
Чакай.
За г-н Добиш.
Вандерхоф. Връзки с обществеността.
О, да, Бакстер. Секунда.
Добре, г-це Фин Напишете каквото говорихме до сега.
Вижте, записал съм ви за довечера....
...но аз самия ще използвам мястото, така че трябва да ви откажа.
Но днес е рожденият й ден. Вече поръчах тортата.
Но аз съм болен, имам ужасна хрема и температура. Трябва да си легна веднага след работа.
Ако си болен иди на турска баня. Стой там през нощта. Поизпоти се!
Така се хваща пневмония. Ако хвана пневмония, ще остана в леглото цял месец.
ОК. Разбрах те. Тогава ще трябва да го направим следващата сряда.
- Това е единствената вечер, в която мога да се измъкна.
- Сряда, сряда...сряда.
Имам записан човек тогава.
Нека да видя какво мога да направя. Ще ви се обадя допълнително.
- Г-н Айхелбъргър.
- О, да, Бакстър. Какъв е проблемът?
Сряда отпада? О, това внася голяма неразбория в графика ми.
Четвъртък? Не, в четвъртък съм вързан.
Да преместим аа...тази среща за петък.
Петък.
Нека да видя какво мога да направя.
Показателите са с 18% по-високи от миналия октомври, в смисъл на дивиденти и печалби.
Ало? Да, Бакстър. Какво има?
Вместо петък, не бихте ли могли да вземете четвъртък?
Ще ми направите голяма услуга.
Нека да проверя. Ще ти се обадя.
"Обединен живот". Свързвам ви.
Силвия, за теб е.
Да?
О, здравей.
Разбира се, че се прибрах без проблеми. Дължиш ми 45 цента.
Виж, Силвия. вместо в петък, не можем ли да го направим в четвъртък вечер?
Четвъртък?! Ама тогава дават "Недосегаемите" с Боб Стак!
Боб кой?
Добре де, ще го гледаме в апартамента. Голяма работа!
Ало, Бакстър? Всичко е наред за четвъртък.
Благодаря ви, г-н Къркъби.
Г-н Айхелбъргър, за петък става.
Г-н Вандерхоф? ОК за сряда.
Добре, ще му кажа.
Ей, Бакстър, звъняха от "Личен състав". Секретарката на г-н Шелдрейк.
Опитва се да се свърже с теб от 20 минути. Искат те горе.
- Ще те повишават? Или ще те уволняват?
- Какво ще кажеш да се обзаложим?
- Че аз съм тук два пъти по-дълго от теб, а...
- Да кажем на долар?
- Приемам!
- Нагоре ли сте?
- О, извинете.
27, моля. И карайте внимателно. Возите ценен товар. В смисъл на човешки ресурс.
27.
Може би не знаете, но аз съм сред топ 10-те. В смисъл на ефективност...
...и това може да е моят ден. В смисъл на повишение.
Вече звучите като г-н Къркъби.
- Защо не, след като ме викат горе.
- Не можеше да се случи на по-мил човек.
Знаете ли, че вие сте единствения, който си сваля шапката в асансьора?
Нещо им става на мъжете в асансьора.
От смяната на височината. Кръвта се качва в главите им.
- Бих могла да ви разкажа истории, от които...
- С удоволствие ще ги чуя.
Бихме могли да обядваме в кафенето някой път.
Или някоя вечер след работа?
- 27.
- О.
- Надявам се всичко да мине добре.
- И аз се надявам.
Ама точно днес да ме извикат, с тази моя настинка.
- Как изглеждам?
- Чудесно. Почакайте.
Благодаря ви.
Забелязах, още докато бяхте на другия асансьор, че винаги носите цвете.
Успех. И си избършете носа.
К. К. Бакстър, отдел за изчисляване на обезщетенията. Г-н Шелдрейк ме е викал.
Аз ви извиках или по-скоро се опитвах през последните 20 минути.
- Съжалявам.
- Влизайте.
- Бакстър?
- Да, сър.
Влизай, влизай.
Чудех се как изглеждаш, Бакстър.
- Седнете.
- Да, г-н Шелдрейк.
Чух много мили неща за теб.
Г-н Добиш твърди, че си лоялен, отзивчив и съобразителен.
- Г-н Добиш ли е казал това?
- Г-н Къркъби ми каза, че често работиш до късно...
- ...без допълнително заплащане.
- Знаете как е. Нещата се натрупват.
Г-н Вандерхоф от "Връзки с обществеността" и г-н Айхелбъргър от "Ипотеки и заеми"...
...биха искали да те преместя в техните отдели.
Поласкан съм.
Кажи ми, Бакстър. Кое те прави така популярен?
- Не знам.
- Мисли.
- Бихте ли повторили въпроса?
- Виж, Бакстър, аз не съм глупак.
Знам всичко, което се случва в тази сграда във всеки един ден от годината.
Така ли?
През 1957-ма имахме един служител на име Фаулър. И той беше много популярен.
Оказа се, че върти бюро за залагания,...
...през телефонния номератор и използва IBM - машините за да изчислява курсовете за залагане.
В деня преди дербито в Кентъки се обадих на Отдела за борба с порока, които го прибраха.
- Отдела за борба с порока?
- Точно така.
И какво общо има това с мен? Аз не въртя бюро з залагания.
- А какво бюро въртиш?
- Сър?
Един ключ се мотае от Къркъби към Вандерхоф, от Айхелбъргър към Добиш.
Ключът е от един определен апартамент.
- Знаеш ли чий е този апартамент?
- Чий?
На лоялния, отзивчив и съобразителен К. К. Бакстър.
- О.
- Ще отречете ли?
Не, няма да отрека. Нека да ви обясня.
Наистина по-добре ми обяснете.
Ами...
...преди около година ходех на вечерни курсове за напреднало счетоводство.
Едно от момчетата в нашия отдел живее в Джърси, а трябваше да отиде на банкет в града.
Трябваше му място, където да си преоблече смокинга, та му дадох ключа.
Сигурно е разказал това, защото от следващата седмица всякакви хора внезапно тръгнаха по банкети.
Като дадеш ключа на един, не можеш да откажеш на друг. Просто ми се изплъзна от ръцете.
Бакстър, една застрахователна компания се крепи на общественото доверие.
Всеки служител, който се държи непристойно...
Колко члена има в този малък клуб?
Само тези четиримата. От всичките 31,259.
Така че, бихме могли да се гордеем с нашия персонал...в смисъл на процент.
Това не е оправдание. Дори и четири капки катран са достатъчни за цяла каца с мед...
- Разбирате ли какво ще стане, ако изтече информация...
- Няма...
Повярвайте ми. Никога повече. Никой няма да използва апартамента ми от сега нататък.
- Къде се намира той?
- На западна 67-ма улица.
Нямате представа какви неприятности имам със съседите, с хазяйката и ключа.
Как си разменяте ключа?
Аз им го давам в службата, а те ми го връщат под изтривалката. Никога повече, обещавам.
- Да, г-це Олсен?
- Г-жа Шелдрейк, както помолихте. На втора линия.
Да, скъпа, къде беше?
Заведе Томи на зъболекар? Няма кариеси? Чудесно. Почакай, скъпа.
- Къде отиваш, Бакстър?
- Не искам да ви преча.
- След като изяснихме всичко...
- Още не съм свършил с теб.
Търсих те, за да ти кажа, че няма да се прибера за вечеря.
Шефа на Канзаския клон е тук. Ще трябва да го заведа на театър.
На "Music Man", разбира се.
Не, не ме чакай, скъпа. Чао.
Кажи, Бакстър, гледал ли си "Music Man"?
Не още. Чух, че било превъзходно шоу.
Искаш ли да го гледаш довечера?
Вие и аз? Мислех че ще водите шефа на Канзаския клон.
Не, имам други планове. Можеш да вземеш и двата билета.
Ами....това е много мило от ваша страна.
Но не се чувствам добре. Настинал съм. Ще си отида направо в къщи.
Бакстър, ти не ме слушаш. Казах ти, че имам планове.
И аз също. Ще взема четири аспирина и ще си легна.
Така че, дайте билетите на някой друг.
Виж, Бакстър, аз не ти давам тези билети просто така. Аз ги разменям.
Разменяте ги? За какво?
Тук пише също така, че си буден, проницателен и с богато въображение.
О?
О...
Това е положително мислене, Бакстър. Ще има промени в персонала следващия месец.
И доколкото се отнася до мен, в теб има ръководен потенциал.
- В мен?
- Сега остави ключа тук.
А тук напиши адреса.
На втория етаж. Няма име на вратата. Просто апартамент 2А.
- Това е за простудата.
- Успокой се, Бакстър.
Да, благодаря ви, сър.
Ще внимавате с грамофона, нали?
О, и относно алкохола.
Поръчах тази сутрин. Не знам кога ще го доставят.
- Това ще бъде нашата малка тайна.
- Разбира се.
- Знаеш как говорят хората.
- Не се безпокойте за това.
- Не че имам какво да крия.
- Не! Както и да е, това не е моя работа.
Четири капки, пет капки. Каква е разликата?
В смисъл на процент.
Ето, Бакстър. Добре да си прекараш.
И вие, сър.
...и си представям, че мъж с неговото положение ще ме заведе в "Ел Мороко" или може би в "21".
Вместо това ме води на хамбургери и в апартамента на някакъв глупак.
- Лека нощ.
- Лека нощ.
О, г-це Кюбелик.
Вас чакам. За малко да не ви позная.
За пръв път ви виждам в цивилни дрехи.
- Как мина на 27 - мия етаж?
- Страхотно.
- Вижте, гледали ли сте "The Music Man"
- Не.
- А бихте ли искали да го гледате?
- Разбира се.
Бихме могли първо да хапнем, а после да отидем на представлението.
- О, искате да кажете тази вечер?
- Да.
- Съжалявам, не мога. Имам среща.
- О.
- Искате да кажете...със момиче?
- Не. С мъж.
Не се опитвам да фамилиарнича. Момчетата в офиса се чудеха дали вие изобщо...
Е, кажете им.
Тази среща е...просто среща? Или е нещо сериозно?
Ами беше сериозно. Поне аз бях. Но той - не.
Сега цялата работа малко или много е приключила.
- В такъв случай, не бихте ли могла...
- Страхувам се, че не.
Обещах му да се видим за едно питие. Обажда ми се цяла седмица.
Разбирам.
Е, това беше една идея. Мразя да се похабяват билети за театър.
- В колко започва представлението?
- 20:30.
Ами, бихме могли да се срещнем пред театъра.
Това е чудесно. В "Маджестик" на 44 - та улица.
Ще се срещнем във фоайето.
Знаете ли, чувствах се толкова отвратително тази сутрин. Имах 39 С температура.
После дойде моето повишение и това с нас - 11 ред в средата.
А вие казвахте, че трябвало да си остана в леглото.
- Как е настинката ви?
- Каква настинка?
След представлението можем да излезем в града.
- Гледах от Артър Мъри.
- Разбирам.
Има страхотна група в Ел Чико, във Вилидж.
- Съвсем близо до вас.
- Звучи добре.
- Откъде знаете къде живея?
- О, аз...знам дори с кого живеете.
Със сестра си и зет си.
Знам кога сте родена и къде. Знам куп неща за вас.
Как така?
Преди няколко месеца погледнах картона ви в груповата застраховка.
Знам височината и теглото ви и номера на социалната ви осигуровка.
Изкарали сте заушка и морбили и са ви оперирали апандисита
Това за апандисита не го разправяйте на момчетата в офиса.
Не искам да добият грешна представа за това как сте научили това. Чао.
20:30!
- Добър вечер, г-н Шелдрейк.
- Моля те, Фран. Не толкова силно.
Още ли се страхуваш да не ни видят заедно?
- Дай да ти взема палтото.
- Не, Джеф. Не мога да остана дълго.
- Мога ли да получа замръзнало дайкири?
- Идва.
- Виждам, че си си отрязала косата.
- Така е.
- Знаеш, че дълга повече ми харесваше.
- Знам.
Искаш ли една къдрица, за да си я носиш в портфейла?
- Добър вечер, лейди. Радвам се да ви видя отново.
- Благодаря ви.
Колко време мина, Фран? Един месец?
Шест седмици. Но кой ли ги брои?
Липсваше ми.
Като в доброто старо време.
Същото кръчме. Същата песен.
- Беше ад.
- Същия сос. Сладко - кисел.
Нямаш представа какво ми е до теб в асансьора.
"Добро утро, г-це Кюбелик." "Добро утро, г-н Шелдрейк"
Още съм луд по теб, Фран.
Нека не започваме с това отново, Джеф. Моля те. Тъкмо започнах да го преодолявам.
Не ти вярвам.
Виж, Джеф. Имахме два прекрасни месеца това лято.
Но всичко свърши. Случва се непрекъснато.
Жената и децата заминават в провинцията и шефът се забавлява със секретарката...
...или маникюристката, или момичето от асансьора.
Но идва септември и пикника свършва. Сбогом.
Децата се връщат в училище, а шефът се връща при жена си...
...а момичето...
Тези скариди не ги приготвят вече както преди.
Никога не съм казвал сбогом, Фран.
За известно време се опитваш да се самозалъгваш, че ходиш с неженен мъж.
Но един ден той започва да си поглежда често - често часовника...
...да те пита дали няма червило някъде по себе си...
...и бърза да хване метрото в 19:14 за White Plains.
Така, че си приготвяш чаша нес-кафе...
...оставаш насаме със себе си...
...и всичко започва да изглежда толкова....грозно.
Как мислиш, че се чувствах, возейки се на метрото в 19:14?
Защо продължаваш да ме търсиш, Джеф? Какво искаш от мен?
Искам те обратно, Фран.
Съжалявам, г-н Шелдрейк. Пълно е до горе. Ще трябва да вземете следващия асансьор.
Ти не ми даваш шанс, Фран. Имам да ти кажа нещо.
- Ами, давай, кажи ми.
- Не тук. Не можем ли да отидем на някое друго място?
- Не. Имам среща в 20:30.
- О?
- Важна?
- Не много, не все пак ще отида.
- Готови ли сте да поръчате вечеря?
- Не, вечеря - не.
Просто донесете още две питиета.
Фран, спомняш ли си последния ни уикенд?
Дали си го спомням! Пробитата лодка, която нае и аз в черен пенюар.
Спомняш ли си за какво говорихме?
- Говорихме за много неща.
- Имам пред вид възможността за развод.
Ние не говорихме за това, Джеф. Ти говори.
А ти не ми повярва, нали?
А, сега имаме нова дългосвиреща плоча. "Музика за да я залъжем"
"Жена ми не ме разбира. Ти си най-прекрасното нещо, което някога ми се е случвало."
- Достатъчно, Фран.
- "Повярвай ми, скъпа. Ще се справим."
- Не си забавна.
- Не се и опитвам.
- Фран, просто ме чуй за минутка.
- Добре, съжалявам.
Видях се с адвоката си тази сутрин. Поисках съвет от него как най-добре да се справя.
- С какво да се справиш?
- Ти как мислиш?
Дай да изясним нещо, Джеф. Никога не съм те молила да напуснеш жена си.
Разбира се, че не си. Ти нямаш нищо общо с това.
Сигурен ли си, че го искаш?
Сигурен съм...ако просто ми кажеш, че все още ме обичаш.
Знаеш, че те обичам.
Фран.
Джеф, скъпи...
Тук взе да се пълни. Да се махаме.
Такси.
- Джеф, имам среща, помниш ли?
- А аз те обичам, помниш ли?
Къде отиваме?
- Не пак при онази пробита лодка?
- Обещавам.
51, западна 67-ма.
Поздравления.
Бихте ли ме извинили? КК Бакстър, това съм аз.
Благодаря ви.
Здравей, приятел. Поздравления и така нататък.
- Здравейте, момчета.
- Е, ти успя, точно както ти обещахме.
Какъв офис. Име на вратата, килим на пода.
Колективизъм - това е важно в тази организация. Един за всички и всички за един.
- Разбираш ли какво имам пред вид?
- Имам смътна идея.
Бакстер, ние сме малко разочаровани от теб, в смисъл на признателност.
- О, аз съм много благодарен.
- Тогава защо ни избягваш?
Ами беше ми малко напечено през последните седмици, с тази моя настинка и...така нататък.
Ние влязохме в боя за теб. Сега ти не искаш да се реваншираш.
Все пак това е мой апартамент. Частна собственост, а не бойно поле.
Значи си си хванал гадже. Това е ОК. Но не всяка вечер в седмицата!
Докъде ще стигне егоизма ти?
Миналата седмица се наложи да взема колата на племенника и да отида на авто кино в Джърси.
Прекалено съм стар за такива неща. Искам да кажа във Фолксваген.
Съчувствам ви. Повярвайте ми, много съжалявам.
- Ще съжаляваш много повече.
- Заплашвате ли ме?
Слушай, Бакстър. Ние те издигнахме, ние ще те и свалим.
- Добро утро, г-н Шелдрейк.
- Добро утро, господа.
- Бакстър, харесва ли ти офиса ти?
- Да, сър. Искам да ви благодаря много.
Не благодари на мен. Твоите приятели те препоръчаха.
- Само се отбихме да му пожелаем успех.
- Знаем, че няма да ни изложиш.
Довиждане, приятели. Отбивайте се по всяко време. Вратата ми е отворена по всяко време...на офиса ми.
Хареса ми как се справи със ситуацията, Бакстър.
- Как е усещането да бъдеш ръководител?
- О, страхотно.
- Ще работя усилено за да заслужа доверието ви.
- Сигурен съм.
Сега относно апартамента. След твоето издигане дали можем да си позволим втори ключ?
- Предполагам.
- Познаваш ли секретарката ми, г-ца Олсен?
- О, да. Тя ли е щастливото момиче, което...
- О, не, не.
Исках да кажа, че тя е твърде заета, а да подмятаме този ключ нагоре и надолу...
- Защо да рискуваме излишно?
- Предпазливостта никога не е излишна.
О, ...имам нещо за вас. Мисля, че е ваше.
- Мое?
- Имам пред вид на младата дама, която и да е тя.
- Намерих я, като се прибрах снощи.
- О, благодаря.
Огледалото е счупено. Така го намерих.
- Да, тя ме замери с нея.
- Сър?
Знаеш как е. Винаги има за какво.
Да, знам.
Срещаш се с някое момиче за удоволствие, а те си мислят, че ще се разведеш с жена си.
- Питам те, това честно ли е?
- Не, сър. Никак не е честно.
- Особено към жена ви.
- Да.
Знаеш ли, Бакстър, завиждам ти. Всички гаджета са твои, без усложнения.
Такъв е животът.
- Запиши ме за четвъртък.
- Дадено.
И ще ви извадя втори ключ.
- Честита Коледа. Ще ви свържа.
- Честита Коледа, "Обединен живот".
Честита Коледа. Аз звъня.
Така ли? Така ли?
Къде?
Можеш да се обзаложиш.
Някой да поема линията ми. Има купон на 19 - тия етаж.
И му казах: "Никога повече. Или си вземи по-голяма кола, или по-малко момиче."
Мис Кюбелик? Мис...
- Честита Коледа.
- Благодаря ви.
- Мислех, че ме отбягвате.
- Как ви хрумна това?
За шест седмици се качихте в асансьора ми само веднъж и не си свалихте шапката.
Всъщност, да си призная, засегнахте ме онази вечер, когато ми вързахте тенекия.
Не ви обвинявам. Това беше непростимо.
- Аз ви прощавам.
- А не трябва.
Не мога да не ви простя. В края на краищата не можете внезапно да отидете на среща с някой,
след като имате среща с друг.
- Вие направихте каквото трябваше.
- Не бъдете толкова сигурен.
Фактът, че нося униформа, не ме прави момиче скаут.
Вторият административен помощник би трябвало да бъде добър познавач на характери.
Доколкото мога да преценя, вие сте върхът.
Искам да кажа в смисъл на почтеност...и в друг смисъл.
Наздраве.
- Още едно?
- Не трябва да пия, докато карам.
Напълно сте права. По властта, дадена ми от закона обявявам този асансьор за развален.
Да се присъединим ли към туземците?
- Защо не? Изглеждат приятелски настроени.
- Не им се доверявайте.
Ще има човешки жертвоприношения. Работници с бели якички, хвърлени на компютрите...
...и надупчени на малки квадратни дупчици.
- На колко питиета сте?
- На три!
- Така си и мислех.
- Чакайте, чувам звука на течаща вода.
- Ей сега се връщам.
- Няма да мърдам оттук.
Здрасти!
Как е шефа на канзаския клон?
- Моля?
- Аз съм мис Олсен.
Секретарката на г-н Шелдрейк.
Така че, няма какво да се преструваш на невинна пред мен.
За мен казваше на жена си, че съм шефа на сиатълския клон...
...преди четири години, когато имахме малка закачка.
- Не разбирам за какво говорите.
- Преди мен беше госпожица Роси от "Финансови ревизии".
А след мен беше г-ца Кох от "Инвалидни обезщетения".
А точно преди теб беше г-ца, ммм...
О, как й беше името? От 25 - тия етаж?
- Бихте ли ми извинили?
- За какво? Вие не сте направили нищо.
Вие - не, а той. О, какъв чаровник!
Винаги последното сепаре в китайския ресторант...
...и същите брътвежи относно развод с жена си.
А накрая завършваш със сълзи ..
Мис Кюбелик!
Е, благодаря ви, мис Олсен.
Винаги съм щастлива да помогна на нашите момичета в униформа.
Добре ли сте? Какво става?
Нищо. Просто има твърде много хора тук.
Защо не отидем в моя офис? Има нещо, за което ще искам вашето мнение.
Имам собствен офис сега. Аз съм втория най-млад ръководител в тази компания.
Единственият по-млад от мен е внук на председателя на борда на директорите.
Ще ни извините ли?
Г-це Кюбелик, бих искал искреното ви мнение.
Държа го под бюрото си от седмица. Струваше ми $15.
Не събрах достатъчно кураж за да го сложа.
Нарича се модел "Млад ръководител" Какво мислите?
Май че е голяма излагация, а?
- Харесва ми.
- Наистина ли?
И няма да ви е срам да ви видят с някого с такава шапка?
- Разбира се, че не.
- Може би ако го нося така на една страна.
- По-добре ли е?
- Много по-добре.
След като няма да ви е срам да ви видят с мен...
...какво ще кажете да излезем довечера? Вие, аз и бомбето?
Ще се помотаем по Пето авеню, така да се каже да се поразтъпчем.
- Днес не ми е ден.
- Разбирам. Коледа и семейство.
По-добре да се върна в асансьора или ще ме уволнят.
Не се безпокойте за това. Имам известно влияние в отдел "Кадри".
Познавате ли г-н Шелдрейк?
- Защо?
- Ами с него сме така.
Изпрати ми коледна картичка. Вижте.
Готина снимка.
Мога да говоря с г-н Шелдрейк за повишение.
- Не бихте ли искала да сте координатор на асансьорите?
- Много момичета са по-старши от мен.
Няма проблем. Защо не го обсъдим по празниците?
Мога да ви се обадя, да ви взема и да направим едно голямо опознаване. Правилно ли го нося?
Така мисля. Ето.
Не е ли много накривено? Това е консервативна фирма.
Не искам хората да смятат, че съм клоун.
Какво има?
- Огледалото. Счупено е.
- Да, знам.
Така ми харесва. В него изглеждам както се чувствам.
Телефонът ви.
Да?
Момент така.
- Бихте ли ме извинили, това е личен разговор.
- Честита Коледа.
Да, г-н Шелдрейк.
Не, не съм забравил. Елхата е украсена и коктейлът "Том и Джери" е в хладилника.
Да, сър. И на вас.
Хей, къде отиваш, приятел?
Купонът едва започва.
Слушай, момче. Хайде стига. Какво ще кажеш за утре следобед?
Не мога да я заведа пак на това автокино. Колата няма парно. В 4 часа?
Хей, Чарли! Дай един бърбън. Шейната ми вече е паркирана!
Ако ме черпиш едно, аз ще те черпя с музика.
Ром Колинс.
Аа..
Ром Колинс и още едно от тези малките.
Падаш ли си по Кастро?
Искам да кажа, какво чувстваш по отношение на Кастро?
- Какво е Кастро?
- Нали се сещаш. Голяма клечка в Куба.
- С щурата брада.
- Е кво той?
Щото ако питаш мен е гадняр.
Преди две седмици му писах писмо. изобщо не ми отговори.
Така ли?
Всичко, което исках от него е да пусне Мики за Коледа.
- Кой е Мики?
- Мъжът ми.
Той е в Хавана, в затвора.
- Забъркан в тая революция?
- Мики никога не би направил нещо такова.
Той е жокей. Хванаха го да дава допинг на коня.
Е, не можеш да надбягаш всички.
Беше нощта преди Коледа а къщата беше така пуста...
Нищо не помръдва...
Нищо. Никакво движение.
Селището на глупците.
- Женен ли си?
- Не.
- Семейство?
- Не.
В такава нощ си е направо призрачно да бродиш из празния си апартамент.
Казах, че нямам семейство. Не съм казал, че апартаментът ми е празен.
Хайде, Фран. Не бъди такава.
Само ще седиш и ще ревеш ли?
Не искаш да говориш с мен? Не искаш да ми кажеш какво е станало?
Знам, че мислиш, че се разтакавам, но... когато си женен от 12 години...
.. не сядаш просто на закуска за да кажеш:"Подай ми захарта. Искам развод."
Не е толкова лесно.
Просто сега не е моментът. Децата са във ваканция, роднините са ми на гости.
Не мога да го направя сега.
Това не си ти, Фран. Ти винаги си била така спонтанна. Така забавна.
Това съм аз. Щастливият идиот. Милион усмивки.
Е, това вече е нещо. Поне говориш с мен.
Нещо забавно ми се случи на фирмения купон днес.
Налетях на секретарката ти, г-ца Олсен.
Нали знаеш. Малка закачка.
И така се смях, почти умрях.
Това ли те тревожи, Фран? Г-ца Олсен? Това е древна история.
Е, аз никога не съм била добра по история.
Я да видим. Значи г-ца Олсен, а после г-ца Роси.
Не, тя беше преди. Г-ца Кох е след г-ца Олсен.
- Виж, Фран...
- И само помисли.
Точно сега някое щастливо момиче в сградата ще дойде след мен.
ОК, ОК, Фран. Предполагам, че си го заслужих.
Но се запитай: защо един мъж се забърква с толкова момичета?
Защото е нещастен у дома. Защото е самотен. Ето защо.
Но това беше преди теб, Фран. Спрях да хойкам.
Как можах да бъда толкова глупава? Трябваше да съм се научила до сега.
Когато си влюбена в женен мъж, не трябва да си слагаш грим за мигли.
Коледа вечер е, Фран. Нека не се караме.
- Честита Коледа.
- Какво е?
О, нашият приятел от китайския ресторант.
- Благодаря ти, Фран.По-добре да я държим тук.
- Да, по-добре.
О, и аз имам подарък за теб.
Не знаех какво да ти взема. Освен това хич не ме бива в пазаруването, така че...
Ето ти $100. Иди и си купи нещо.
В Бергдорфс имат готини чанти от крокодилска кожа.
Не бях забелязал, че е толкова късно. Седем без петнайсет е. Не бива да изпускам метрото.
Ако не бяхме загубили толкова време... Трябва да се прибера в къщи и да украся елхата.
ОК...просто си помислих, че след като ми плащат...
Не говори така, Фран.
- Толкова ли за евтина се имаш? $100? Не бих нарекла това евтина.
А и сигурно плащаш на някого за апартамента.
Стига, Фран.
Ще си изпуснеш метрото, Джеф.
Идваш ли?
Не, ти върви. Аз ще си оправя лицето.
Не забравяй да изгасиш светлините. Ще се видим в понеделник.
Разбира се. Понеделник...и четвъртък...
...и пак понеделник, и после четвъртък.
Няма да е все така, Фран.
Обичам те.
Внимателно. Червило.
Честита Коледа.
- Хайде, тате. Затваряме.
-Още е рано, Чарли.
- Не знаеш ли каква нощ е днес?
- Знам, Чарли. Знам.
Нали за тях работя.
Хей, престанете, чувате ли? Вървете си в къщи.
В-Ъ-Н. Вън!
Къде ще отидем? У нас или у вас?
Можем да отидем у нас. Всички останали ходят там.
Бедният Мики. Като си помисля за него сам самичък в този затвор в Хавана...
Искаш ли да видиш негова снимка?
Не особено.
Той е толкова готин. 1, 53 м. и 45 кг.
Като малка чихуахуа.
- Мога ли да ти задам един личен въпрос?
- Не.
Имаш ли си момиче? Приятелка?
Имам си момиче, но не ми е приятелка.
- Още си хлътнал по нея, а?
- Очевидно не ме познаваш добре.
- Изобщо не те познавам.
- Разрешете.
К.К. Бакстър. Младши ръководител, завършил "Артър Мъри"...любовник.
Аз съм госпожа МакДугъл. За теб - Марджи.
Оттук, г-жо МакДугъл.
Ей, тук е адски уютно.
Г-жо МакДугъл, ще е честно да ви предупредя...
...че сега сте насаме с всеизвестна полова шпага.
- Без майтап?
- Поразпитай наоколо.
Всъщност, когато ми дойде времето, а то може да дойде ей така....
...обещах трупа си на Колумбийския медицински център.
Ау! Само като си помисля за това и ме побиват тръпки.
Още не ми е дошло времето, скъпа. Изрови малко лед от кухнята.
Да не губим повече време, в смисъл на подготовка.
С теб съм, любовнико.
Добре, г-це Кюбелик. Ставайте.
Хайде, времето за освобождаване мина отдавна.
Рецепцията ще ви е задължена, ако напуснете веднага.
Харесвах ви. Много ви харесвах. Е, всичко между нас е свършено, така че изчезвайте.
В-Ъ-Н. Вън.
Хайде, събудете се.
О, Господи.
Г-це Кюбелик?
Г-це Кюбелик?
Счупих си нокътя като се опитвах да извадя леда.
Трябва да си купиш нов хладилник.
Нямах пред вид веднага.
Д-р Драйфус.
Докторе!
Има едно момиче при мен, което е взело приспивателно. Не мога да я събудя.
- Нека си взема чантата.
- Побързайте!
Ей, насам, любовнико. За какво е цялото това тичане?
Трябва да се омиташ.
- Не така грубо, скъпи!
- Лека нощ.
- Лека нощ?
- Купонът свърши.
Какво? Нещо грешно ли направих?
Става дума за спешен случай. Ще се видим друг път.
Не тази. Там вътре, докторе.
- Какво става тук?
- Ще си тръгнеш ли, моля те?
Обувките ми!
Ама и ти си един любовник! Полова шпага!
Ето. Намери телефон. Обади се на мъжа си в Хавана.
Точно така ще направя! И като му кажа как си се държал с мен, ще ти размаже лицето!
Гадняр!
Ще се оправи ли, докторе?
- Колко таблетки имаше в шишенцето?
- Беше полупълно. Около 12.
- Трябва ли да я заведем в болницата?
- Помогни ми, чуваш ли!
- В банята.
- Какво ще правите?
Ще изкарам това нещо от стомаха й, ако не е твърде късно.
По-добре направи кафе и се моли.
Донеси ми чантата!
Вдигни й десния ръкав!
Дръж това!
Хубави вени.
Не искаш ли да ми кажеш какво се случи?
Не знам. Искам да кажа, аз дори не бях тук.
Разбирате ли, ние...имахме малък спор по-рано.
Нищо сериозно. Можете да го наречете любовна караница.
И ти излезе и си забра друго гадже.
- Нещо такова.
- Знаеш ли, Бакстър, ама и ти си един сладур.
Да, да.
Ако се беше прибрал половин час о-късно, щеше да имаш чуден Коледен подарък.
Донеси кафето.
Да пуснем малко въздух тук. Отвори прозорците.
Как е името й?
Г-ца Кюбелик. Фран.
Фран. Аз съм лекар. Тук съм, защото сте погълнала много приспивателни таблетки.
Разбирате ли какво ви казвам?
Фран, аз съм д-р Драйфус. Тук съм за да ви помогна.
Взели сте приспивателно. Помните ли?
- Приспивателно.
- Точно така, Фран. Аз съм лекар.
- Лекар?
- Д-р Драйфус.
Драйфус.
Донеси още кафе.
Сага ми кажете още веднъж. Как е името ми?
Д-р...Драйфус.
И какво се е случило с вас?
Взех...
Взех приспивателно.
Знаете ли къде сте?
- Не.
- Да, знаете, Фран. Съсредоточете се!
Не знам.
Знаете ли кой е това?
Погледнете го.
Г-н Бакстър. От 19 тия етаж.
Здравейте, г-це Кюбелик.
Г-н? Г-це? Какво учтивост!
Работим в едно и също учреждение. Опитваме се да го пазим в тайна.
Какво правите тук?
Не помните ли, че бяхме заедно на фирмения купон?
О, да. Фирмения купон.
- Г-ца Олсен.
- Точно така.
Казах ви, че се скарахме. Точно за това ставаше дума.
Г-ца Олсен. Момичето, което беше тук по-рано.
Не разбирам.
Най-важното е, че дойдох навреме и че ще се оправите. Нали, докторе?
Толкова съм уморена.
Хайде, изпийте това.
Моля ви...оставете ме да спя.
Не, не може да спите! Фран, отворете си очите!
Да я накараме да ходи.
Трябва да я задържим будна през следващите няколко часа. Хайде, Фран, вървете!
Едно, две, три, четири!
Едно, две, три, четири!
Леви, десни, леви, десни,..
..леви, десни и обратно!
И...едно, две, три, четири!
Точно така! Едно, две, три, четири!
Върви, Фран! Едно, две, три, четири!
Едно, две...и обратно отново.
И..леви, десни, леви, десни.
Ще заспива и ще се събужда през следващите 24 часа.
И, разбира се, като се събуди, ще има махмурлук като за световно.
Само да е добре.
Тези случаи са по-тежки за лекаря, отколкото за пациента. Трябва да ми плащаш на миля.
- Остана ли ти кафе?
- Да, разбира се.
Как се пише името й?
Кюбелик. С две к.
Какъв е адреса й?
Къде живее?
Защо искате да знаете това, докторе?
- Няма да докладвате за това, нали?
- Такива са разпоредбите.
Но това е нещастен случай. Просто е взела свръхдоза, без да знае.
Няма предсмъртно писмо или нещо такова.
- Повярвайте ми, не предпазвам себе си.
- Така ли?
Тя има семейство, а и освен това хората в службата.
Не може ли да забравите, че сте лекар, и да кажем, че сте тук като съсед?
Ами като лекар, мога да докажа, че това не е нещастен случай.
А като съсед, бих искал здравата да те наритам.
- Може ли да поохладя това?
- Разбира се.
Не знам какво си направил на това момиче...
...но рано или късно, по начина по който я караш, това щеше да се случи.
Живей сега, плащай после. Дайнърс клъб.
Защо не пораснеш, Бакстър? Бъди менш.
- Знаеш ли какво значи това?
- Не съм сигурен.
Менш. Човешко същество!
Този път ти се размина леко. Извади късмет.
Но още нищо не се знае, понеже повечето от тях опитват отново.
Е, знаеш къде да ме намериш, ако имаш нужда от мен.
Г-н Бакстър. Хайде, отворете!
О.
- Г-жо Либерман.
- Кой си мислихте че е? Дядо Коледа?
Какво беше това снощи?
- Снощи?
- Тези маршировки! Туп, туп, туп!
- Армейски маневри ли правехте?
- Никога повече няма да каня тези хора.
Това получаваш като даваш под наем на ергени. Не съм мигнала.
- И съм сигурна, че сте събудил и д-р Драйфус.
- Не се безпокойте, той беше при пациент.
Предупреждавам ви, г-н Бакстър! Това е порядъчен дом, а не бардак!
Хайде, Оскар.
Оператор, искам White Plains, Ню Йорк. г-н Джей Ди Шелдрейк.
Лично.
Пет, четири, три, две, едно..
Сега!
Аз ще вдигна.
Ей, тате, защо не сложим муха в кабинката?
- Да видим дали ще се завърне жива.
- Това е идея.
Можем да сложим две мухи и да видим дали ще се оплодят.
- Да видим какво?
- Оплодят. Нали разбираш, да се размножат.
- Бебета мухи.
- О, о!
- За теб е, тате.
Някой си г-н Бакстър. Лично.
Хайде, помогни ми да хванем малко мухи.
- Ало? Какво има, Бакстър?
- Изскочи нещо важно.
Мисля, че трябва да се видим в апартамента колкото се може по-скоро.
- За какво става дума?
- Не е за по телефона.
Но онази личност...Сещате се кого имам пред вид...та намерих я тук снощи.
- Беше погълнала свръхдоза приспивателно.
- Какво?
- Какво има, Джеф? Кой се обажда?
- Един от нашите служители имал нещастен случай.
Не знам защо ме занимават с тези неща на връх Коледа.
Да, Бакстър.
Колко сериозно е?
За известно време беше на ръба, но сега си отспива.
Помислих си, че може би искате да сте тук, когато се събуди.
Това е невъзможно. Ще трябва сам да се справиш със ситуацията, Бакстър.
- Всъщност, аз разчитам на теб.
- Да, сър. Разбирам.
Тя е оставила писмо. Искате ли да я отворя и да ви я прочета?
Е, това беше само предложение.
Не, не се безпокойте. Няма да намесвам името ви, така че няма да има неприятности...
...в смисъл на полиция или на вестници.
Така се случи, че лекарят ми е приятел, така че извадихме късмет в това отношение.
Всъщност той мисли, че тя е моето момиче.
Не, просто си извади грешно заключение.
Тук съм известен като женкар.
Разбира се, още не се е разминало. Понякога те опитват отново.
Да, сър. Ще дам най-доброто от себе си. Ще се погрижа за нея няколко дена до пълното и възстановяване...
...но може да имам малък проблем с хазяйката.
Добре, г-н Шелдрейк. Ще я задържа в апартамента колкото се може по-дълго.
Има ли нещо, което искате да й предам?
Ами, добре...ще измисля нещо.
Да, сър. Довиждане, г-н Шелдрейк.
Съжалявам.
- Съжалявам, г-н Бакстър.
- Защо не сте в леглото?
Не знаех. Нямах представа, че това е вашия апартамент.
Ето, нека ви помогна.
О, толкова ме е срам.
Защо просто не ме оставихте да умра?
Какви са тези приказки? Малко сте разстроена, но сега ще се оправите.
О!
О, главата ми. Имам усещането, че е голямо парче дъвка.
- Колко е часът?
- Два.
О, дрехите ми. Трябва да се прибера у дома.
Не можете да отидете никъде освен в леглото.
- Вие не ме искате тук.
- Разбира се, че ви искам. Аз...
Винаги е хубаво да имаш компания за Коледа.
- По-силен съм от вас.
- Просто искам да си измия зъбите.
О, разбира се. Мисля, че мога да намеря нова четка за зъби тук някъде.
Ето, облечете това.
- Какво ще кажете за закуска?
- Не, не искам нищо.
Ще ви направя малко кафе.
О! Свършило е кафето. Доста изпихте снощи.
Връщам се след минута.
Г-жо Драйфус, бихте ли ми заели малко кафе?
- И един портокал и две яйца?
- За яйца ме моли! Портокали!
Имате нужда от един здрав пердах! От мен докторът няма тайни.
Бедното момиче. Как можахте да му причините такова нещо?
Нищо не съм му причинил. Честно, аз просто...
Ти се забавляваш с момичето, а то мисли че си сериозен в смисъл на женитба.
Голяма клечка! Не бих си мръднала пръста за вас!
Но за нея ще приготвя нещо за ядене.
На кого се обаждате?
На сестра ми за да й кажа какво се е случило с мен.
Чакайте малко! Нека поговорим първо. Какво точно ще й кажете?
- Не съм измислила още.
- Ами по-добре измислете.
Да предположим, че ви попита защо не се прибрахте през нощта.
Ще кажа, че съм прекарала нощта при приятелка.
- Коя?
- Някоя от службата.
- А сега къде сте?
- В апартамента му.
- В неговия апартамент?
- В нейния апартамент.
- Какво е името й?
- Бакстър.
- А първото й име?
- Мис.
- Кога ще се приберете?
- Веднага след като мога да ходя.
- Болят ви краката?
- Не, корема.
- Корема?
- Трябваше да го изпомпат.
Не трябва да се обаждате на никой. Не и докато не махнете дъвката от главата си.
Ще се безпокоят за мен. Може да се обадят в полицията.
Трябва да сме внимателни. Не искаме да забъркваме никого.
В края на краищата, г-н Шелдрейк е женен мъж.
Благодаря ви, че ми напомнихте!
Нямах пред вид това.
Говорих с него по телефона. Много е загрижен за вас.
Изобщо не му пука за мен.
- Не сте права. Той ми каза...
- Той е лъжец.
Но това не е най-лошото.
Най-лошото е, че все още го обичам.
О, това сигурно е г-жа Драйфус.
Нали помните лекаря от снощи? Това е жена му.
Е, къде е жертвата?
Джак изкормвача!!
- Е, скъпа, как се чувстваш днес?
- Не знам. Малко замаяна.
Най-хубавото нещо срещу това е пилешка супа от бяло месо и чаша чай.
- Не, благодаря ви. Наистина не съм гладна.
- Давай, яж! Наслаждавай се!
Сигурно нямате нещо подобно на салфетки, нали?
- Имам хартиени кърпи.
- Битник!
В моята кухня, в третото чекмедже, под сребърните прибори има салфетки.
Да, г-ж Драйфус.
Е, какво чакаш? Пееща реклама?
- Не мога да ям.
- Трябва да ядеш.
И трябва да оздравееш, и трябва да го забравиш.
Изглеждаше толкова приятно момче като се нанесе тук.
Чистичък и подреден и възпитан.
А излезе, че е крал Фарук с това пиене и ча-ча.
И с това, дето няма салфетки.
Момиче като теб! До края на живота си ли искаш да плачеш в супата си?
Кой има нужда от това? Слушай сега!
Намери си някой мил, улегнал мъж, може да е вдовец...
...и заживей спокойно, вместо да ми гълташ приспивателни.
За какво? За кого? За някакъв си нехранимайко?
Шшт.
Идва салфетката. Ще ми се да имах шампанско, което да увия в нея.
- Какво ви казах?
- Г-жо Драйфус, няма нужда да чакате.
- Аз ще измия чиниите.
- Вие ще ги счупите. Ще се върна за тях.
Ако ви създава неприятности, само викнете.
- Изглежда не ви обича много.
- О, не ми пука.
Всъщност съм нещо като поласкан.
От това че някой би могъл да помисли, че момиче като вас може да има нещо общо с някой като мен.
Да сте намирали един плик?
Да, в мен е.
Не мислите ли, че е по-добре да го унищожим за да не попадне в грешни ръце?
Отворете го.
Тук няма нищо друго освен $100.
Точно така. Ще се погрижите ли г-н Шелдрейк да ги получи?
Естествено.
Бихте ли махнал това, моля ви?
Искате ли да преместя телевизора тук?
- Играете ли джин руми?
- Не съм много добра в това.
- Аз съм. Чакайте да взема картите.
- Няма нужда да ме забавлявате.
Няма нищо друго, което да искам повече от това. Компания.
Познайте какво правих миналата Коледа. Взех си вечеря от автомат, ходих в зоопарка...
...после се прибрах и чистих след г-н Айхелбъргър.
Имаше малко парти с яйчен ликьор тук.
Така че тази година съм много напред.
Три колони, пресечени. Спатиите удвояват?
Висока карта раздава.
Шест? Осем.
Мисля да се откажа от всичко.
От кое всичко?
Защо хората трябва да обичат изобщо?
Знам какво имате пред вид.
Дама.
- Не я искам.
- Вземете карта.
Как се нарича някой, който непрекъснато бива блъскан от коли?
- Висок застрахователен риск?
- Ето това съм аз с мъжете.
Бях урочасана от самото начало. Първата ми целувка в живота беше на гробища.
На гробища?
Бях на 15. Ходехме там да пушим.
Името му беше Джордж и той ме направи мажоретка.
О, джин.
Това са 10, 20...36. И 25 прави 61 и две кутийки.
Имам тази дарба да се влюбвам...
...в грешния човек, на грешното място по грешното време.
Колко мъже всичко?
Трима.
Последният беше мениджър на финансова компания у дома в Питсбърг.
Откриха дефицит в счетоводния му баланс.
Помоли ме да го чакам. Ще го пуснат през 1965 - та.
Цепете.
Така че дойдох в Ню Йорк и се нанесох у сестра ми и мъжа й - шофьор на такси.
Изпратиха ме на секретарски курсове и после кандидатствах в "Обединен живот".
Но ме скъсаха на изпита по машинопис.
- Пишете бавно?
- Не, пиша като фурия.
Но не ме бива в правописа.
Така че ми дадоха чифт бели ръкавици и ме пъхнаха в асансьора.
И така срещнах Джеф.
О, Боже, така я оплесках.
Какво ще правя сега?
Най-добре спечелете ръката. Ваш ред е.
Беше ли много разстроен като му казахте?
Г-н Шелдрейк? Да, много.
Може би ме обича, но няма куража да каже на жена си.
Сигурен съм, че е така.
- Наистина ли мислите така?
- Не се съмнявам.
Бихте ли ми дали лист и молив?
- За какво са ви?
- Ще пиша на г-жа Шелдрейк.
- Какво?
- Като жена на жена.
- Сигурна съм, че ще ме разбере.
- Не мисля, че това е добра идея.
- Защо?
- Ами защото не ви бива в правописа.
И второ, ако направите такова нещо, после ще се мразите.
Аз и така не се харесвам особено.
Вземете картите. Хайде.
- Трябва ли?
- Да се обзаложим. Имам страхотна ръка.
- Наистина ли искате да изхвърлите тази?
- Разбира се.
Джин.
10, 20, 40, 52 и 25... 77.
Спатиите се удвояват...154.
Блитц. Две игри.
Добре, добре, г-жо Драйфус.
- Здрасти, Бакстър.
- Какво искате?
Какво искам ли? Само минутка.
- Не може да влезнете.
- Какво ти става?
Направих резервация за четири часа.
Не може да останете. Взимайте си шампанското и вън.
Не искам да се налагам като твой началник, но казах на дамата отвън, че всичко е уредено.
Ще си тръгнете ли, г-н Къркъби или ще трябва да ви изхвърля?
Приятел, защо не каза веднага?
- Значи си си хванал гадже, а?
- Сега ще си тръгнете ли?
Ей, хайде, де! Какво чакаме? Ще отворите ли?
Милдред!
- Ама какво ти пречи?
- Да си направим купон четиримата.
Не!
Е, не те обвинявам.
Значи си ударил джакпота, а? В смисъл на Кюбелик искам да кажа.
Не се бой, няма да кажа на никого.
Само така, приятел.
Кой беше?
Просто някой, който ни донесе бутилка шампанско. Искате ли малко?
Бихте ли отворили прозореца?
- Не си и помисляйте, г-це Кюбелик.
- Просто исках малко свеж въздух.
Едва на първия етаж сме. Най-много да си счупите някой крак.
Значи после ще трябва да ме застрелят като кон.
Моля ви, трябва да ми обещаете, че няма да вършите глупости.
- На кой му пука?
- На мен.
Защо не мога да се влюбя в някой мил човек като вас?
Да. Ами...
...такъв е...в смисъл на живота.
Поспете.
- Добро утро, г-н Шелдрейк.
- Г-це Олсен, моля елате в кабинета ми!
- Добре ли прекарахте Коледа?
- Прекрасно. И вие допринесохте много за това!
Разговора ви с мис Кюбелик на фирменото тържество.
- Съжалявам, Джеф. Никога не съм държала на пиене.
- Мислех, че можеш да си държиш езика зад зъбите.
- Няма да се повтори.
- Обзалагам се, че няма.
Ще уредя да ти изплатят обезщетение за освобождаване.
Точно така, г-це Олсен. Освобождавам ви.
Ти ме освободи преди четири години, Джеф.
И беше достатъчно жесток за да ме оставиш да седя отвън и да гледам как минават новите завоевания.
Ще съм ти задължен, ако се изнесеш колкото се може по-бързо.
Да, г-н Шелдрейк.
Оператор, тук е г-н Шелдрейк. Намерете ми домашния телефон на г-н Бакстър.
От отдела за изчисляване на обезщетенията.
- Ало?
- Ало. Джеф Шелдрейк. Можеш ли да говориш?
Да. Тя е под душа.
- Тя се справя сравнително добре.
- Добре.
- Имаш ли нужда от нещо? Пари?
- Не, благодаря ви, г-н Шелдрейк.
Всъщност у мен имам едни пари за вас. $100.
О.
- Ако има ли нещо, което мога да направя за теб...
- За мен? Не мисля.
Но се надявах, че може да направите нещо за нея.
Какво например? Постави се на мое място, Бакстър.
Как бих могъл да й помогна? Ръцете ми са вързани.
Ами...поне бихте могли да говорите с нея.
Нека ви я дам. И моля ви, бъдете мил.
Обаждане за теб!
- За мен?
- Да, г-н Шелдрейк.
Не искам да говоря с него.
Мисля, че би трябвало.
И без това трябва да изтичам до бакалията. Тук няма нищо друго освен замразена пица.
Връщам се веднага. ОК?
Ало, Джеф.
- Да, добре съм.
- Защо го направи, Фран?
Това е толкова детинско и никога не е решавало проблема.
Би трябвало да съм ти много ядосан, че по този начин ме изплаши до смърт.
Но нека забравим всичко и да се преструваме, че никога не се е случвало. Какво ще кажеш?
Фран?
Там ли си Фран?
Разбира се, че не съм тук, защото това никога не се е случвало.
Никога не съм гълтала тези хапчета, никога не съм те обичала...
...дори никога не сме се срещали.
- Това ли искаш, Джеф?
- Знаеш, че не го мислех по този начин.
Просто се оправи. Прави каквото ти казва сестрата. Искам да кажа Бакстър.
Ще те видя веднага щом мога. Довиждане, Фран.
Ало, г-жа Шелдрейк? Тук е г-ца Олсен.
Добре, благодаря ви. Чудех се дали не бихме могли да обядваме заедно?
Не знам колко важно е, но бихте могли да го намерите за поучително.
Става дума за съпруга ви.
Добре. Един часът. В "Лонгчампс" на Медисън и 59-та.
Не се безпокой. Вече съм на път.
Просто проведох личен разговор.
Ето монета.
Надолу.
О, г-н Бакстър! Радвам се, че сте тук.
- Тъкмо отивах за резервния ключ.
- Защо?
Мисля, че усетих миризма на газ да излиза от апартамента ви.
На газ?
Г-це Кюбелик?
Г-це Кюбелик!
- Добре ли сте?
- Разбира се.
- Каква е тази миризма?
- На газ! Не го ли пуснахте вие?
Да, исках да кипна вода, за да махна петната от кафе по дрехата си.
- Пуснали сте го, но не сте го запалили.
- Ама трябваше ли?
В тази къща трябва. Ей, какво правите с това?
Прах си чорапите и реших да изпера и вашите.
- О, благодаря ви.
- Много любопитно. Намерих само три и половина чифта.
Ами нещата са малко дезорганизирани тук.
Меко казано. Какво прави тенис ракетата в кухнята?
Тенис ракетата? О, спомних си. Ами приготвях си италианска вечеря.
Използвах я за да прецеждам спагетите.
- Защо не?
- Всъщност съм доста добър готвач.
- Само дето съм отвратителен домакин.
- Вярно е.
Когато оправях дивана намерих шест фиби, червило...
...чифт изкуствени мигли и бъркалка за коктейли от "Сторк клъб".
Ами просто съм от тези дето не могат да казват "не".
- Нямам пред вид на момичетата, а...
- На някой като г-н Шелдрейк.
- Предполагам.
- Сигурна съм.
- Той е обирджия.
- Моля?
Някои хора обират, а някои ги обират.
И не знаят, че са обрани и нищо не могат да направят за да го спрат.
Не бих казал.
Какво бихте искали за вечеря, а?
Хей, лучена супа, консерва аспержи...
Наистина трябва да се прибирам.
- Семейството ми сигурно е превъртяло.
- Не можете да си тръгнете още.
Лекарят каза, че са нужни 48 часа за да се освободите от това нещо в организма ви.
Колко е нужно за да се освободиш от някой, по който си бил хлътнал?
Само да бяха измислили някаква помпа за това.
Знам как се чувствате, г-це Кюбелик. Мислите, че е настъпил краят на света, но не е.
Минал съм през точно същото нещо.
- Така ли?
- Е, може би не съвсем същото.
Опитах с пистолет.
- Заради момиче?
- По-лошо. Заради жената на най-добрия ми приятел.
И бях луд по нея. Но знаех, че е безнадеждно и реших да сложа край.
Отидох в заложната къща и си купих 45 милимитров автоматичен и карах до Идън парк.
- Познавате ли Синсинати?
- Не.
Както и да е, паркирах колата и заредих пистолета...
Четете във вестниците за хора, които се застрелват. Повярвайте ми, не е толкова лесно.
В смисъл, откъде да знаете къде. Тук? Тук? Тук?
- И знаете ли къде най-накрая се прострелях?
- Къде?
- Тук.
- В коляното?
Да! Седях си там, опитвайки се да реша.
Едно ченге дойде, защото бях паркирал неправилно.
Опитах се да скрия пистолета под седалката и той гръмна.
- Това е ужасно.
- Мина година, докато успях отново да си сгъвам коляното.
А копнежа по момичето ми мина за 3 седмици.
Още живее в Синсинати. Има четири деца и е напълняла с 20 паунда.
Изпраща ми плодов кейк всяка Коледа.
За да се чувствам по-добре ли ми разказвате всичко това?
Не, разбира се! Ето плодовия кейк.
- Искате ли да видите коляното ми?
- Не, благодаря ви.
Момчетата в службата могат да получат превратна престава за това как съм разбрала.
Майната им! Вижте, ще сготвя вечеря за нас. И ще имаме плодов кейк за десерт.
Просто си почивайте. Достатъчно свършихте днес.
Да, сестро.
- Мога ли да ви помогна?
- Търся едно от асансьорните момичета - г-ца Кюбелик.
- Аз също. Не се е появявала тази сутрин.
- Не е ли? Кой отговаря за това?
Това е в правомощията на Главната офис администрация, г-н Добиш, 21-и етаж.
Благодаря.
И водя, значи, Силвия в апартамента, и познай на кого попадам в спалнята.
- На кого?
- На Кюбелик.
Без майтап? Приятелчето и Кюбелик са се...?
Какво са се...? Направо са се скъсали през уикенда. Никой от тях не дойде днес на работа.
Самоотлъчка, а?
Което ми напомня, че са ми изпоркали шампанското....
...докато аз и Силвия ходихме в Гугенхайнския музей.
- Г-н Добиш?
- Да.
Аз съм Карл Матушка. Сестрата на жена ми работи в един от асансьорите тук. Фран Кюбелик.
- Г-ца Кюбелик?
- Познавате ли я?
Разбира се. Имаме много служители, но сме едно голямо, щастливо семейство.
Тя живее с нас и жена ми е обезпокоена, щото Фран не се е прибирала от два дена.
Така ли?
И се питахме дали някой не знае какво й се е случило.
Разбирам.
Какво мислиш, Ал? Можем ли да помогнем на човека?
Защо не? Не дължа нищо на приятелчето.
Да. Какво е направило приятелчето за нас напоследък?
Кой е приятелчето?
- Специално облекло ли изисква вечерята?
- Не, елате както сте.
- Доста сте добър с тази ракета.
- Трябва да видите бекхенда ми.
Почакайте да видите как сервирам кюфтетата.
- Да запаля ли свещи?
- Задължително, в смисъл на изискано.
# Кюфте.
# Кюфте.
- Купили сте салфетки.
- Напредвам.
Знаете ли, живеех като Робинзон Крузо.
Корабокрушенец сред осем милиона души.
И един ден видях стъпки в пясъка....
... и ето ви вас.
Прекрасно нещо е вечерята за двама.
- Обикновено сам ли ядете?
- Не. Понякога ям с Ед Съливан.
Или с Дайна Шор или Пери Комо.
Предната вечер беше Мае Уест. Но много по-млада. Наздраве.
- Наздраве.
- Знаете ли какво ще правим след вечеря?
- Ще мием чиниите.
- Не, след това.
- Какво?
- Не е нужно, ако не искате.
- Не е ли?
- Ще си довършим играта на джин.
Така че си пазете свежа главата.
Защото не искам да се възползвам от това, както вчера на леглото.
- Бакстър?
- Да.
Какво ти става Фран? Забрави ли къде живееш?
- Моят зет, Карл Матушка.
- О! Как сте, г-н Матуш...
- Обличай се. Таксито ми е долу.
- Чакайте, знам какво си мислите, но..
Не е моя работа какви ги вършиш. Вече си над 21.
- Но сестра ти те мисли за дама.
- Ние само вечеряхме.
Слушай, приятел, ако не беше тук дамата бих те пребил.
Добре, Карл! Ще се облека.
Искате ли мартини?
А спагети с месо? Сам съм ги приготвил.
Балдъзата ви е страхотна.
Сигурно е убийствено да караш такси в Ню Йорк по време на час пик.
Здрасти, Бакстър. Как е пациентът?
О, а...добре съм, докторе.
Не ти. Г-ца Кюбелик.
- Какво й има на г-ца Кюбелик?
- Това е г-н Матушка. Той...кара такси.
- Фран е била болна?
- Не, просто малък инцидент.
- Какво говори той? Инцидент?
- Ами такива неща се случват непрекъснато.
Какви неща? Какъв доктор сте вие?
Не такъв! Просто и би инжекция и изпомпа стомаха.
- Защо?
- Взех приспивателно, но сега съм добре.
- Защо си взела приспивателно?
- Заради мен.
Заради теб?
Че заради кого друг?
Остави го!
О, какъв глупак. Проклет глупак.
- Хайде, Фран.
- Довиждане, г-н Бакстър.
Довиждане, докторе.
Не искам да злорадствам, но между нас казано, заслужаваше си го.
Ще имаш подутина утре.
Чакай да си взема чантата.
Не се безпокойте, докторе.
Изобщо не боли.
Кабинета на г-н Шелдрейк? Тук е К. К. Бакстър.
Моля ви, кажете му, че бих искал се кача и да се срещна с него. Важно е.
Бихте ли ми звъннали като се появи, моля?
Г-н Шелдрейк, имам добри новини за вас.
Всичките ви неприятности свършиха.
Ще сваля бремето "г-ца Кюбелик" от плещите ви.
Простата истина е, че я обичам.
Мислех си, че вие трябва да сте първият, който да научи това.
В края на краищата вие не я искате, а аз я искам.
И въпреки, че може да звучи самонадеяно, тя има нужда от точно такъв като мен.
Така че, мисля, че това е най-доброто.
В смисъл на разрешение.
Да?
Идвам веднага.
Г-н Шелдрейк, имам добри новини за вас.
Всичките ви неприятности свършиха.
19 - ти.
- Здрасти, приятел. Какво ти се е случило?
- Да не те е ударила някоя летяща врата?
- Или жълто такси?
- Тоя пич здраво го е цапардосал.
Да, направо е като замаян. Говори си сам.
27.
Тези два дена, които тя прекара в апартамента ми...
...ме накараха да разбера колко самотен съм бил преди.
Но благодарение на вас, финансовото ми състояние позволява да се оженя за нея.
Дори бих могъл да оправя нещата със семейството й.
Добро утро. К. К. Бакстър.
- Г-н Бакстър е тук.
- Пуснете го да влезе.
Г-н Шелдрейк, имам добри новини за вас.
И аз имам добри новини за теб, Бакстър.
- Всичките ти неприятности свършиха.
- Сър?
Знам колко обезпокоен бяхте относно г-ца Кюбелик. Спрете да се тревожите.
Ще сваля това бреме от плещите ви.
- Ще свалите това бреме от плещите ми?
- Точно така.
Изнесох се от къщи.
Ще остана в града, в клуб "Атлетик".
- Напуснали сте жена си?
- Щом питате, уволних секретарката си.
Секретарката ми отишла при жена ми, тя пък уволни мен. Не е ли това удар под кръста?
Да.
Сега, какви са твоите новини, Бакстър?
Относно г-ца Кюбелик. Почувства се добре отново, така че си отиде у дома.
Страхотно. И не си мисли, че съм забравил какво направи за мен.
Оттук, Бакстър.
Сядай! Виж дали ти е по мярка.
- Харесва ли ти? Твое е.
- Мое?
Моят асистент го преместиха в Денвърския офис и ти заемаш мястото му.
Какво има? Не ми изглеждаш много въодушевен.
Ами, просто много неща ми се случиха за толкова кратко време.
Много съм радостен. Особено за г-ца Кюбелик.
Мисля, че е момиче, което би трябвало да се омъжи за...някого.
Така е, така е. Но първо да се оправя със собствеността си. После трае шест седмици в Рино.
Междувременно ще се насладя на ергенския живот.
О, Бакстър, сега може да обядваш в столовата за ръководители.
Това е една от привилегиите, които вървят с длъжността.
Ще получиш също малка разходна сметка, ще може да използваш тоалетната за ръководители...
Какво ти се е случило, Бакстър?
- И мен ме удариха.
- О?
Добър вечер, г-н Бакстър.
О.
Г-це Кюбелик. Как се чувствате?
- Добре съм. Как е окото ви?
- О, добре е.
- Как вървят нещата в апартамента ви?
- Нищо не се е променило.
- Така и не довършихме онази игра на джин.
- Знам.
Предполагам, че сте чул за г-н Шелдрейк?
Че е напуснал жена си? Да. Много се радвам за вас.
- Не вярвах, че някога ще го направи.
- Нали ви казах.
- Не бяхте права за г-н Шелдрейк.
- Предполагам.
И за мен не бяхте права.
За онова, което казахте за хората, които обират, и за другите, които ги обират.
Г-н Шелдрейк не ме е използвал. Аз използвах него. Виждате ли?
Миналия месец бях на бюро 861 на 19-тия етаж. Сега съм на 27-мия етаж.
Самостоятелен офис, с три прозореца.
Така че всичко се нареди. И двамата получихме каквото искахме.
Да. Ще ме изпратите ли до метрото?
Не, благодаря ви. Аз...Да ви кажа право имам среща тази вечер.
- Няма ли да се виждате с г-н Шелдрейк?
- Не. Нали знаете, хората говорят.
Реших, че е най-добре да не се виждаме, докато всичко се уреди, в смисъл на развод.
Много мъдро.
- Лека нощ, г-н Бакстър.
- Лека нощ.
- Бакстър, би ли дошъл за минута?
- Да, г-н Шелдрейк.
- Дръж.
- Много благодаря.
Ето цифрите за текучеството на личния състав. 37% от жените напускат за да се омъжат, а 22%..
Бакстър, прекаляваш с работата. Довечера е Нова година. Успокой топката!
- Да, сър.
- Предполагам, че ще празнуваш довечера.
- Естествено.
- Аз също. Ще изведа г-ца Кюбелик.
- Най-накрая я убедих.
- Разбирам.
Само че аз съм отседнал в клуб "Атлетик", а там не допускат жени, така че...
Ако нямаш нищо против?
- Какво да нямам против?
- Ами ключа за твоя апартамент.
Когато се бяхме уплашили за г-ца Кюбелик....
- ...аз изхвърлих моя през прозореца на влака.
- Много мъдро.
Така че сега ще трябва да ми заемеш твоя ключ.
- Съжалявам, г-н Шелдрейк.
- Какво искаш да кажеш с това "съжалявам"?
Няма да водите който и да е в моя апартамент.
- Това не е който и да е. Това е г-ца Кюбелик.
- Особено пък г-ца Кюбелик.
- Какво каза?
- Никакъв ключ.
Бакстър, взех те в моя екип, защото си мислех, че си надарен млад човек.
Съзнаваш ли какво вършиш? Не на мен, на себе си?
Обикновено са нужни години за да си проправиш път до 27-мия етаж.
Но са нужни само 30 секунди за да си отново на улицата.
- Схващаш ли?
- Схващам.
Е, какво избираш?
- Ето сега си схватлив.
- Благодаря ви, сър.
- Бакстър, дал си ми грешен ключ.
- Не, не съм.
Но това е ключа от тоалетната за ръководители.
Точно така. Няма да ми е нужен, защото нямам намерение да я ползвам повече.
- Какво ти става?
- Просто следвам лекарските напътствия.
Реших да стана mensch. Знаете ли какво означава mensch? Човешко същество.
- Сега почакай, Бакстър.
- Стария подкуп вече няма стойност.
Сбогом, г-н Шелдрейк.
- Правим купон за Нова година и ни свърши леда.
- Разбира се, докторе.
Как така си сам на Нова година?
Ами, имам да свърша някои неща.
- Какво е това? Събираш си багажа?- Да. Напускам този апартамент.
Къде се местиш?
Не знам. Знам само, че трябва да напусна това място.
Ще ми е мъчно за теб, Бакстър.
За мен? О, за тялото ми. Не се безпокойте, ще го завещая на университета.
- Искате ли шампанско?
- Имаме си достатъчно пиячка.
Слушай, защо не дойдеш при нас?
Имаме двама мозъчни хирурзи, един вътрешни болести и три сестри от Белвю.
Не, благодаря. Не съм в настроение.
Ако не ви видя отново, колко ви дължа за грижите за онова момиче?
Забрави. Не го направих като лекар, а като съсед.
Между впрочем какво стана с нея?
Знаете как съм с момичетата. Бързо идват и бързо си отиват.
- Сбогом, докторе.
- Щастлива Нова година.
Съжалявам, че се забавих на телефона. Всичко е уредено.
- За кое?
- Наех кола. Ще бъде тук в един.
- Отиваме в Атлантик сити.
- Атлантик сити?
Знам, че е далеч, но не можеш да намериш хотел на Нова година.
Каквото в старата година, това и в новата.
Не го планирах по този начин. Всичко е по вина на Бакстър.
На Бакстър?
Не искаше да ми даде ключа от неговия апартамент.
- Не искаше ли?
- Не. Просто си тръгна. Напусна.
Захвърли тази тузарска длъжност право в лицето ми.
- Каква дързост.
- Малкият нахалник. След всичко което направих за него.
Каза, че не мога да водя никого в неговия апартамент, особено г-ца Кюбелик.
Какво има срещу теб, всъщност?
Не знам. Предполагам, че такъв е ...в смисъл на живота.
За какво говориш?
Бих ти го написала, само дето не ме бива в правописа.
Честита Нова година, Фран.
Фран?
Къде си, Фран?
Г-н Бакстър!
Г-н Бакстър!
Г-н Бакстър! Г-н Бакстър!
О!
Добре ли сте?
- Добре съм.
Сигурен ли сте? Как е коляното ви?
Нищо ми няма.
- Ще имате ли нещо против да вляза.
- Не, разбира се.
Само да взема още една чаша.
- Къде отивате?
- Кой знае?
В друг квартал, в друг град, на друга работа.
Съвсем сам съм.
Странно. Аз също.
Какво направихте с картите?
Там вътре са.
А г-н Шелдрейк?
Ще му пращам плодов кейк всяка Коледа.
Цепете.
Обичам ви, г-ца Кюбелик.
Тройка.
Дама.
Чухте ли какво казах, г-це Кюбелик? Аз направо ви обожавам.
Млъкнете и раздавайте.
Rip, превод и субтитри by BeTTeR