The Fisher King (1991) (The Fisher King CD1.sub) Свали субтитрите
един филм на:
Тери Гилиъм
Ето че отново е понеделник сутрин и с вас е Джак Лукас.
Здравейте, става въпрос за съпруга ми...
Да, кажете.
Направо ме подлудява.
Щом тръгна да му казвам нещо...
веднага ме прекъсва и го довършва сам.
- Винаги ме надприказва...
- Винаги довършва мислите ви.
Това е ужасно.
Това направо ме...
Направо ви подлудява, нали? Голям нехранимайко е, а?
Джак, уцелихте точно...
Точно в десетката.
Дано някой обаче и вас ви нацели в главата,
белким започнете да мислите по-бързо...
Е, споделете с нас, откога имате тази...
връзка със сенатор Пейтън?
Това е жестоко. Направо отвратително е.
Писна ми от обществената нагласа, според която...
всеки има право да се меси в личният живот на другия.
А стига де, все пак сте се чукали на паркинга на делфинариума.
Трябвало е да си намерите някое по-скрито място...
- Вие сте нашата...
- Главна звезда!
Искаме, да искаме, всички за чуем как е на задната седалка на лимузина...
Искаме да знаем как е да си със сенатор, човек, който би трябвало да е пример...
Както и да научим новите приложения на тапите от шампанско в любовната игра...
Недейте да се гаврите повече с мен, става ли?
Не става. Искаме да чуем още подробности.
Ти си свиня, Джак.
В ефир сте.
Здравей, Джак. Едвин е.
O, това бил Едвин!
Не сме се чували от... цял ден... Липсваше ми.
И ти ми липсваше, Джак.
Е, време е за утринната ти изповед. Какво ще споделиш с нас днес?
Ами... бях в един бар...
от тия, дето трудно се влиза в тях, "Бабитс" се казва...
Знам го това място. Пълно е с юпита и други лекета там.
И там срещнах една прекрасна жена.
А стига бе. Ако пак тръгнеш да ми разправяш, че си се влюбил...
По-добре си спомни какво стана, когато те навихме...
да се пробваш да заговориш касиерката от закусвалнята, която харесваше.
Помниш ли как реагира тя?
Но тя беше момиче... А тази е жена.
А, да... и "Пинокио" не е приказка.
Никога няма да я свалиш.
Не, сега е различно. На нея и харесва...
Едвин! Ще ти обясня сега нещо за тези хора...
Това са юпита. Те се срещат и свалят само помежду си.
Ето защо много от тях са умствено недоразвити и носят еднакви дрехи.
Те не са вече хора.
Любовта не значи нищо за тях. За тях секса е договорно отношение.
Те са зли и нечестиви.
Липсата не перфектност ги дразни, баналността - ужасява.
Те рушат ценностната система на Америка и всичко за което сме се борили.
Трябва да бъдат спрени преди да е станало късно.
Или ние или те. Въпросът е на живот и смърт.
Добре, Джак.
Разбирам.
Е, както обикновено, беше вълнуващо.
С пожелания за прекрасен ден екипът на "Шоуто на Джак Лукас"...
се разделя с вас...
С вас беше Джак Лукас. До следващият път. Ариведерчи.
Ще си мисля за вас...
докато си лежа, изтегнат на задната седалка на лимузината...
правейки секс с непълнолетна.
Повтаряйки си непрекъснато...
"Слава на Бога, че аз съм си аз."
Доста добре е.
Даже са платили за правата над парчето на Дона Съмър, с което шоуто завършва.
Леле, тръпки ме побиват...
Сигурен си че ме искат? Няма да го чета даже това, ако офертата не е поименна.
Разбира се, безусловно.
Можех да подуша колко много те искат още щом говорих с тях по телефона.
Да, надуших го.
Просяци.
Нямам дребни. Ти имаш ли?
Няма даже да отворя този прозорец.
Е, нямаше да се разориш, ако беше пуснал някой и друг цент.
Мразя бузите си.
Раул се обади за вечеря.
O, Боже.
Искаше да му сготвим вечеря или да вечеряме с него?
Много си остроумен.
Трябва да изляза някъде на въздух.
Утре е много важен ден за мен.
Няма да е зле да се направиш, че поне ме слушаш.
А, добре. Ама не става.
- Утре съм на снимки.
- А, хубаво.
За пръв път хората ще ме видят на живо.
Знаеш ли какво означава това? Знаеш ли какъв обрат е това?
Не виждам нищо велико в това.
Да, вярно, за теб върховото постижение e
да рисуваш венериния хълм на някоя лесбийка.
Искаш ли една?
Не. Трябва да работя.
Нетипично... Все едно не си живяла през 60-те...
Тогава бях само на 9...
Мислех си...
че биографията ми трябва да се казва...
"Джак Лукас: Лицето зад Гласа".
Но сега може и да е "Джак Лукас: Лицето и Гласа".
Или само "Джак!".
С удивителна.
"Сладурче, къде ми е оранжевата чаша с мечето?
Ще убия тази стара кучка.
Болен съм, тресе ме. Струва ми се, че ще умра.
Е, прости ми."
Прости ми.
Стана. Напипах го.
Наистина го напипах...
Те са зли. Липсата на перфектност ги дразни, баналността - ужасява.
Те рушат ценностната система на Америка и всичко за което сме се борили.
Трябва да бъдат спрени преди да е станало късно. Или ние или те...
Точно тези думи, изречени от г-н Лукас, повлияха толкова фатално на г-н Малник.
Марк Сафрън предава от мястото на събитието...
Място за почивка и развлечение...
"Бабитс" е популярен сред младите професионалисти.
Едвин Малник е пристигнал тук в един от най-пиковите часове...
огледал е събралите се младежи...
след което е открил стрелба по тях.
7 са убитите преди Малник да насочи пушката към себе си...
и да се простреля в главата.
Представители на радиото, в което работи Джак Лукас изразиха искреното си съжаление...
но не направиха последващи изявления.
Съседите на Малник твърдят че той е бил тих и самотно живеещ човек.
"Почти не усещахме присъствието му," каза съседка на Малник от 11 години.
От днес обаче, много хора ще запомнят името на този самотен човек...
общуващ си със света, посредством радиото...
Човекът, търсил приятелството и получил само болка и обида.
Марк Сафрън от новините по 7-ми канал.
Мамка му.
ТРИ ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Боклуци. Хората са боклуци.
Свине!
Ей, баровец.
Ще поработиш ли малко днес?
Има клиенти ли?
Да. И няма да те изядат.
Обикновени хора са. Като теб и мен.
По едно за кураж, а?
Ето това.
Ще взема тази, а след това и тези ужаси.
Добре. Значи ужасите и комедията.
Можете ли да ми помогнете?
Разглеждам заглавията повече от час и вече се обърках.
Търся си нещо от типа филми с Катрин Хепбърн и Кари Грант.
Да не е нещо тежко. Не понасям тежки филми. По-скоро ми трябва нещо смешно.
Може и нещо от новите. Нещо с Голди Хоун или Чеви Чейс...
Нали разбирате, нещо забавно. Иска ми се да се посмея довечера.
Или нещо с онзи комик? Дето си има собствено шоу - "По Радиото".
Нали се сещате, човека дето все повтаря "Хей, простете ми".
Направо се скъсвам от смях щом го чуя.
Направо е невероятен. Да, ще е добре ако имате...
Наистина ли нямате нищо негово?
"Обикновени мастии"
Ами да, това е от типа яки цици и яко разчекване филми.
Извинете ме, ще ви го отнема за минутка.
Наистина ще ви хареса.
- Каква ужасна жена.
- Пак ли си в гадно настроение?
Света ще свърши ако не и намериш нещо смешно за гледане! Аман!
Пак ли си в емоционална дупка?
Наистина не мога да разбера, как така внезапно се депресираш.
Това си е моя работа.
Трябва да имаш изграден собствен нрав, ако искаш да разбереш другия.
Мразя смотаняците!
Скъпи, ти просто мразиш хората.
Защо не си вземеш един почивен ден?
Качи се горе, почини си.
Ще ти сготвя нещо вкусно... Става ли?
Добре.
Виждал ли си оранжевата ми чашка с мечето?
А да, баба си даде урината за изследване в нея.
- Забавно е. Защо ме гледаш така?
- Не е смешно.
- И защо тогава го въртим постоянно?
- Приятно ми е да гледам колко тъпо е.
Как цяла Америка се смее на тъпотиите на един бездарник...
на един човек, без капка талант.
Знаеш ли... Ти си една болна отрепка...
Не мога да разбера защо се самоизмъчваш.
- Не го прави, моля те, поне заради мен.
- Остави ме...Опитвам се да гледам...
Главата ти е пълна с глупави мисли.
Станал си толкова затворен и самовглъбен. Отпусни се.
Прочети някоя книга.
Мисленето е важна нещо, Ан. То ни различава от растенията...
и типовете, които четат любовни романи.
Е, любовните романи си ги бива...
Едно време ти харесваше това у мен.
Казваше ми, че не трябва постоянно да мислим...
че е достатъчно просто да бъдем заедно и да не мислим за нищо.
Един пропаднал параноик ще каже какво ли не за да те свали.
Добре... Сипи си тогава още едно, Джак. От заведението е... както и всичко останало.
Дано когато станеш на моята възраст, деца ти те уважават поне малко...
Имам треска. Умирам.
Не умираш. Само си настинал.
Не можеш да умреш преди неделя, защото сме на концерт на Били Джоел.
Е, простете ме!
Лудост!
Проклятие!
Извинявай!
Мамка му.
Гледай къде караш бе, задник.
О...прости ми, тъпако!
Ей, ти там!
Ето ме.
Такси!
Весела Коледа!
Приятел, помогни ми.
Дай някой цент. Хайде де, готин.
Остави ме на мира, проклетнико.
Ти си луд.
Г- н просяк?
Ето, вземете го.
Някой тук да се казва Джимини?
Чел ли си някога Ницше?
Ницше твърди че има два вида хора на този свят.
Едните са хора, чието призвание е славата...
като Уолт Дисни и Хитлер...
а другите - хора като нас.
Той ни нарича...
"некадърниците и мърлячите."
А ние се дразним от това.
Понякога се доближаваме до славата...
но никога не я достигаме.
Ние просто сме сивата и излишна част от човечеството.
Нас ни набутват най-отпред във влака, дават ни отровен аспирин...
или ни застрелват в някоя бакалия.
Искаш ли да чуеш новото заглавие на биографията ми...
малки ми италиански приятелю?
"Животът не е шибан пикник: Историята на Джак Лукас".
Харесва ли ти?
Животаре но шибаняре пикник-о.
А... добро момче си ти...
Току-що каза твърдо "НЕ" на наркотиците.
Някога спохождало ли те е това чувство...
че получаваш наказание за греховете си?
Какво става, а?
Попитах, какво става?
Какво правиш тук, човече?
Не трябва да се мотаеш в тоя квартал.
Тъкмо си тръгвах...
Хората дават изкараните си с тежък труд пари за да живеят спокойно в този квартал.
И не е честно, когато погледнат през прозореца си, да видят спяща отрепка като теб пред дома си!
Да, вярно е...
Това е много добре.
Повярва ли му на този пияница?
Аз също. Давай тогава!
Спрете, слуги на сатаната...
или ще усетите острието на стрелите ми!
В името на Бланш де Фльор, пуснете този странстващ рицар!
Разбирате ли английски? Пуснете просяка, лайнари.
Каква поквара! Защо слуги като вас...
се отнасят така с един рицар?
Абе ти да не си педал?
Педал ли? Не не съм, но знам че има...
- А... няма да ти се размине.
- Ти майтап ли си правиш?
Виола! Нека им покажем на какво са се натресли.
Съветвам ви да си вървите.
- Съветваш ни?
- Да. Повече сме от вас, синко.
Леле... Все едно сме в хорор филм.
Хайде, елате ми де!
- Нищо не могат да ни направят.
- "Не могат да ни направят..."
Нищо, а?
Нека започнем, господа...
Харесва ми Ню Йорк през юни...
А на теб?
Харесва ми Гершуин също...
А как е при теб?
Ето, шоуто започва.
Знаете ли, момчета...
има 3 неща на този свят, които ви липсват:
Уважение към всяка форма на живот...
добро храносмилане...
и тъмносиньо сако.
А, и още нещо. Да не изпускате от поглед топката!
Е, ще е преимущество, ако сте и големи празноглавци.
Не ме наранявай, моля те...
И защо? За да си здрав, когато скочиш реката ли? Не...
Не можеш да ме оставиш тук завързан, шибан педал!
О, няма да те оставя сам.
Хайде, всички насам!
Трябва да пийна едно.
Знам едно приказно местенце с прекрасна обстановка.
Какво мислиш за смъртното наказание?
Смъртта наистина е наказание.
Никакво избавление не е. Животът е твърде кратък.
Разкошно местенце, нали?
- Как сме тази вечер?
- Добре, Джон, а ти?
- Не мога да се оплача.
- Някой да иска плодов пай?
Не, благодаря ти. Много е калоричен.
- Ето, пийни си.
- По-добре да си ходя...
Пий, по дяволите!
Мисля че те харесаха.
Харесва ми Ню Йорк през юни...
А на теб?
Тази вечер беше страхотен, Пери.
Харесват ми чипса, луната и розите...
А на теб?
А... добре дошъл отново...
Как си?
- Мъртъв ли съм?
- О, не...
Полека... Искаш да станеш ли? Ето...
Гравитацията работи, мамка и. Карай по-бавно. Ето така...
- Поеми дълбоко въздух.
- Къде съм?
Това е моето жилище.
Моят скромен дом.
А моята къща е и твоя къща.
Искаш ли нещо за ядене? Стомахът ти трябва да се е слепнал от глад.
А, ето, има стафиди или дърдонки от плъх... Ех... винаги трудно се различават...
А какво ще кажеш за малко плодов пай?
Да прав си. Трябваше да го изхвърля преди месец още...
Ех, колко е хубаво че си имам компания. Ехо...Здрасти...
- Къде са ми обувките?
- Какво има?
Извини ме за момент.
Какво искате? Не съм сам...
Какво?
Знаех си. Разбрах го още снощи.
Да, аз също...
Не ме гледайте така. Той е човекът.
- Можеш ли да пазиш тайна?
- Не.
Добре. Защото знаеш ли какво ми казаха малките човечета?
Малките човечета?
Е да, знаеш ги, не се прави...
Казаха, че ти си Избрания.
Избран за какво?
Млък!
Махайте се от него! Е това ще ги прогони.
Мухозол. Съжалявам, но се налага...
Ето така...
Те казаха че не си готов още да узнаеш...
Не съм.
И той така мисли! Махайте се от тук!
Разкарайте се! Имам още мухозол!
А така, отлитайте оттук.
Махайте се. Вън оттук.
Не трябва да влизаш тук.
Плашиш го.
- Знаеш ли кой съм аз?
- Нямам никаква представа.
Е хайде де, пробвай да отгатнеш.
Не знам... Може би отшелник?
Е, да на пръв поглед... Ще ти подскажа още малко...
Религиозен фанатик?
Не. Аз съм рицар...
изпълняващ особено важна задача.
И имам нужда от помощ.
Важна задача значи...
Затова и те изпратиха при мен.
- Малките...
- Да. Да.
Разбираш ли, те работят за Него.
Както и аз...
За кого?
За Бог.
Аз съм божи слуга.
Разбирам.
Да. Знам как се чувстваш.
Те дойдоха при мен преди около година.
Бях в тоалетната, изживявайки едно от най-прекрасните освобождавания на дебелото черво.
И точно когато бях достигнал границата на мистичното... ето така...
Дойдоха те.
Стотици малки и дебели човечета...
летяха около мен.
Беше чудесно. И тогава...
те проговориха.
Казаха ми, че съм избран да намеря и върна нещо много ценно...
което Той е изгубил и че задачата ми ще е много опасна.
Тогава им казах, "Я чакайте!"
Обикновено, скоро след като си започнал да виждаш такива неща...
идват докторите и те натъпкват с успокоителни.
Казах им, "Дайте ми някакъв знак".
"Погледни в списание 'Модерна Архитектура'...
от февруари'88, на страница 33"- ми казаха те.
Доста специфично, нали?
Бинго! Той всичко е знаел.
Да, точно тук е.
Ох, къде ли точно...? A, B, F, M!
А, всъщност е в "Разни", не в "Религия".
Ето го, виж.
Точно тук. Виждаш ли?
Лангдън Кармайкъл.
Точно тук. Виждаш ли го?
Кое?
Граалът.
Свещения Граал.
Това е божият символ на небесното изящество.
Светинята...
Някакъв милиардер от 5-то авеню държи в библиотеката си Свещеният Граал.
Кой ли би предположил, че там може да има такова нещо?
- Виж, не искам да ти се надсмивам или да те ядосвам...
но ти просто си луд.
- А, да знам...
Много симпатичен изперкал тип.
Благодарен съм ти за това, което стори за мен.
Мисля че това беше много смело и благородно.
Караш ме да се чувствам неудобно...
Сигурен съм, че ще станеш много известен, когато успееш да вземеш Граала.
Моля те, не си тръгвай!
Аз не мога...
Не мога да го взема...
Защото той ме дебне.
И винаги ще ме дебне...
Само ти можеш да го вземеш. Затова и ти си Избрания.
Не, не съм.
Не съм никой.
Майната им на обувките...
- Ще взема такси...
- Пери.
- Казвам се Джак.
- Да, знам.
Чакай. Недей...
Ей сега ще ти донеса нещата...
- Ето ти ги.
- Благодаря.
Можеш да задържиш куклата.
Благодаря ти много.
Е вече знаеш къде съм...
Мини да побъбрим някой път пак, а?
Пази се, Джак. И поздрави жена си от мен.
не съм женен.
Наистина ли? Приличаш много на семеен.
Не ни забравяй.
До скоро.
Ти пък откъде се взе?
От мазето, мисля.
Казал съм: "Никакви посетители!"
Чакай. Ти си приятел на Пери, нали?
Забранил съм всякакви сбирки тук.
Разреших му от добро сърце да остане тук след трагедията...
но все пак, тук не е хотел...
Каква трагедия?
Ами седял с жена си в един бар...
когато някакъв луд дошъл и започнал да стреля.
Гръмнал жена му право в главата.
Прекрасно момиче беше. Така и не е разбрала какво става.
Не си ли чувал за тая история? За лудия дето слушал само радио?
Можеше да са те убили, ограбили или Бог знае какво още!
Не съм спала цяла нощ, Джак!
Извинете.
- Един тип иска да разгледа порното ни.
- Ами прати го насам.
- Какво по дяволите се случи с теб?
- Нападнаха ме.
Какво?
Миличкият ми!
Две хлапета се опитаха да ме подпалят.
Какво са ти направили?
Избрахте ли си нещо вече? Търсите нещо със сюжет ли?
- Ами... повечето съм ги гледал...
- Ето ви "Криймър срещу Криймър" награждаван е.
Вървете.
Извика ли полиция? Да повикам доктор?
Не, добре съм.
Сигурен ли си?
И така, къде спа тази нощ?
Бях при приятел, Ан.
Джак, бъди искрен с мен.
Ако си имаш друга, просто ми кажи.
Не е нужно да се заливаш с бензин и да се палиш...
само за да скъсаш с мен.
Просто ми кажи истината.
Не ходя при друга, наистина ме нападнаха.
- По-леко, имам рана тук.
- Да, сега я видях. Извинявай.
Обичам те. Какво да направя за теб?
Не е нужно да ми отговаряш...
челюстта ти съвсем ще се разпадне.
- Знаеш ли какво е Свещеният Граал?
- Свещения Граал ли?
Да, май знам какво е. Чашата за сок на Исус, нали?
Е, не стана от мен голяма католичка...
- Вярваш ли все още в Бог?
- Човек трябва да вярва в Бог.
Но не вярвам, че той е създал мъжете по свой образ и подобие...
защото повечето гадости на този свят са именно дело на мъже.
Мисля че мъжете са били създадени по подобие на дявола...
а жените са образ господен...
все пак, жените са тези които раждат, което си е чисто съзидание...
Е, вярно е, че жените най-много ги привличат мъжете.
Но нека си го признаем - дявола е къде по-интересен.
Едно време успях да спя с няколко светци и знам как е...
Отегчително.
Та затова и мисля, че смисълът на този живот...
за всички мъже и жени е бракът...
така могат да бъдат слети в едно Бог и дявол...
и работата да потръгне.
Не че ние трябва да се женим...
Пази Боже...
Имаш нещо тук...
Пъпчица ли?
Скоро ще изчезне. Вече е почти завехнала.
Не ми е до това, скъпа.
Имах много неприятно преживяване.
Зная.
Гади ми се...
Полека, полека...
Ан, прекарах нощта в котелно помещение.
Скапан съм.
Не съм в настроение, разбираш ли?
Пери?
Пери?
С нещо да ти помогна?
Търсех Пери...
Не е тук.
От болницата казаха, че ще е по-добре да крием от него тези неща.
Това е истинското му име. Хенри Саган.
Бил е учител в колежа Хънтър.
Бил е в психиатрията в Стейтън Айлънд.
Не е говорил около година. След което изведнъж започнал.
Но вече бил Пери.
Живееха на горния етаж.
Доведоха го тук, когато го изписаха.
Стана ми жал за него.
Не можеше да работи. Никой не го искаше.
Затова и му позволих да остане в мазето.
Помага ми по поддръжката. Давам му по някой долар.
Събира разни неща, които хората изхвърлят.
Разкошно момиче беше.
Беше луд по нея.
Харесва ми как се оправяш с хората.
- Наистина. Голям фен съм ти.
- Драго ми е да го чуя.
Много ми хареса как оплю оня бездомен нещастник...
който дръзна да те пита в ефир колко пари изкарваш.
За какъв се мисли тоя, че да пита Джак Лукас за каквото и да било?
- Задник.
- Абсолютен боклук нали?
Хареса ми как се оправи с него.
Беше точно в стил Джак Лукас.
Слушам те всеки ден и искам да ти кажа...
че ти си невероятно точен човек.
Какво ти има, мили? Не можеш да спиш ли?
Да.
Ще ти кажа нещо, Ан.
Чувствам се истински прокълнат.
Стига де. Нещата ще се оправят.
Чувствам се като магнит, който привлича само лайна.
Защо от всички хора в този град...
успях да срещна човека, чиято жена съм убил?
Престани. Не си убивал никого.
Как ми се иска да имаше начин...
просто да платя някаква глоба и да забравя...
Зная че е трудно, зная...
O, мили.
Да си виждал Пери?
Благословена да сте, принцесо, че помните вашият верен слуга...
който изтърпя толкова страдания заради вашата любов.
- Пери?
- Привет, Джак.
- Знаеш ли, мисля че ти трябват малко...
- Ела.
Ще се върне.
Не е ли страхотна?
Да, великолепна.
Аз исках само да...
Чакай. Виж само...
Тръгвам си... Исках само да ти дам...
Мамка му!
Чакай.
Сега!
Не, ела тук.
Оттук.
Наведи се!
Купува си нова книга на всеки 2 дни.
Скъпа, какво по дяволите правиш?
Така, а сега какво?
Ела, ела.
Тя много обича кнедли.
Всяка сряда. Това за нея е ритуал.
Толкова е сладка. Всеки път ги изпуска.
Гледаме си през витрината! Пречи ли ти това, приятел?
- Само гледам през шибаната витрина.
- Хайде, да вървим.
Не мога да повярвам, че съм влюбен в момиче което смуче близалки.
Погледни я само.
Ето...тръгна си.
Така я следиш всеки ден?
Не точно. Но здраво съм хлътнал.
- И как се казва?
- Не знам.
Хладилна чанта!
Чудесна е. Малко трябва да се оправи...
Ела насам. Ето, вземи.
Искам да ти помогна.
Петдесет долара?
Добре, де.
Ето ти още 20. Стигат ли?
Седемдесет долара?
Колко още искаш?
Толкова си добър.
Стига де.
Много си готин.
Искаш ли да те заведа на обяд?
Не. Трябва да се връщам на работа.
Пази се.
Продавай!
Купувай!
Майната им на всички!
Я ги дай обратно!
Какво правиш? Остави го!
- Какво по дяволите вършиш?
- Защо направи така?
- Дадох парите на теб!
- Е и какво да правя с тях?
Дадох ги на теб, не на него. Исках да ти помогна.
Наистина ли искаш да ми помогнеш?
Можеш да си отвориш очите.
Впечатляващо нали? Но нека това не те плаши.
Колкото и да е великолепна, има си слабо място. Няма си ров.
Но не може просто така да проникнеш в къщата на Кармайкъл.
- А и този човек нищо не ти е сторил...
- Чакай! Не е така.
Нека ти обясня отново.
Чуй ме.
И недей да се отнасяш докато ти говоря!
Не трябва да правиш това. Там няма никакъв Свещен Граал.
O, Джак! Колко малко вяра има в теб. Все някъде трябва да има граал.
Иначе за какво са били кръстоносните походи?
ти си просто един езичник! Има граал.
Чакай.
Ти не си напълно откачен.
Можеш да живееш почти нормален живот. Да си намериш работа.
Аз имам работа, Джак. И задание.
Значи греша. Наистина си побъркан.
И ще те убият, когато се опиташ да влезеш вътре.
Това е толкова мило.
Разбирам какво целиш с тези думи. Опитваш се да ме предпазиш.
Знаеш че е опасно.
Не, знам че ти си един идиот и не искам да се забърквам в неприятности.
Теб те е грижа за мен.
Първо парите, сега това.
Толкова мило! Ти си страхотен тип!
Не ме прегръщай на публично място. Никога повече!
O, Джак! Аз обичам този тип!
Чувате ли ме? Обичам го!
Нека ме чуе целият скапан град!
Аз обичам Джак! На него му пука за мен!
В този шибан град, ти Джак си единственият...
Ще млъкнеш ли?
Обичам го този човек!
О, Джак!
Ти си истински човек. Ти си приятел.
Истински приятел.
Не съм, повярвай ми.
- Аз съм едно нищожество.
- Не те слушам.
- Ти честен и добър.
- Не, аз съм един малодушен егоист.
Нямам волята даже на муха лайнарка.
Ето защо малките човечета са те пратили. Знае ли са го. Това е магия.
Не вярвам в твоите човечета, разбираш ли?
и няма никаква магия.
Но ще ми помогнеш, нали? Това е важното.
Пери или както там се казваш, всичко това е лъжа и измама.
Граалът, гласовете. И част от теб осъзнава това!
- Трябва да изготвим план за действие.
- Чуй ме!
Джак, държиш се странно.
- Знам кой си ти.
- Джак, пусни ме!
Бил си учител в колежа Хънтър.
Пери, ти си учител.
Какво видя?
Какво?
Той се страхува от теб.
Спипахме го! Хайде!
Мамка му!
Да! Пипнах го, Джак!
Ще те пипна!
Ще пукна.
Не мога да дишам.
Не е ли прекрасно това местенце?
Кого гонехме, ако не е тайна?
Избяга ни.
Но успяхме да го изплашим, нали? Щяхме да го пипнем, ако имахме коне.
- Кого?
- Какво?
Кого преследвахме?
Мислех, че го видя.
Кого да видя?
Червеният Рицар.
Дадох ти пари.
Прави каквото искаш с тях.
Боже, искам да знаеш, че му дадох пари.
На чисто ли сме сега?
С кого говориш?
Помогнете ми!
Помощ!
Благодаря ви небеса, че ми предоставяте тази възможност да упражня професията си.
Тези писъци идват от нещастен човек, нуждаещ се от защитата ми.
Не мога повече.
Помогнете ми!
Госпожо, бихте ли накарали коня си да ме стъпче?
Ето тук.
Не! Не ме докосвай!
Няма да те нараня.
Така каза и оня преди малко. Остави ме на мира! Моля те!
- Искам да ти помогна.
- Не. Остави ми.
Стъпкаха ми подплънките... Хайде. Нека ти помогна.
Не. Искам някой новобранец жокей да ме стъпче с коня си.
Остави ме на мира.
Не искам да те опечалявам, но май новобранците жокеи попривършиха.
Не е ли това ужасно?
Бедната малка Глория.
Бедната Бренда Фрейзър.
Те ги съсипаха. Живи ги изядоха.
А какво ще кажеш за тънката Кейт, онова, малкото момиче на Гугенхаймови?
Измамници! Оставете ме на мира.
- Хайде, помогни ми.
- И без нас ще се оправи.
- Все някой ще се погрижи за него.
- Кой? Майка Тереза ли? Тя почина.
- Само ние сме тук. Хайде.
- Може би той иска да остане тук.
- Искаш ли да останеш?
- О, да. Много ми е гот да кървя тук в конската тор.
А стига пунтирахте Ганди.
Сторете път!
Д- р Клайн, викат ви във физиотерапията.
Родил съм се в подобна болница. Не искам да съм тук. Гадно е.
- Моля ви.
- Я се стегни.
Джак, наглеждай го.
Не, искам да си ходя. Пуснете ме.
- Къде пък сега искаш да идеш?
- На едно хубаво място, което знам.
- Можем да идем там по-късно.
- Не, няма да успеем тази вечер.
- Може пък и да успеем. Та къде искаш да идем?
- Няма да можем.
Хайде де, ще успеем. Къде искаше да идем?
Във Венеция.
Като Катрин Хепбърн в "Лятно време".
Защо не мога да съм Катрин Хепбърн?
Искам да умра!
Просто искам да умра.
Така. Готови ли сме?
Харесва ми Ню Йорк през юни...
- Попаднал съм на грешното място.
- Не е ли така с всички ни?
Харесва ми и Гершуин...
Не се отпускай. Хайде!
- Харесвам да чета хубави книги...
- Какво ще правя с децата?
Къде ще ги дяна? Проклетата ми приемна дъщеря!
Идва вкъщи само да проси пари.
Разкарай се от трапезарията ми, задник!
Хора, страхотно е, но изоставате.
Малко по-бързо. Темпо. Алегро, хора, алегро.
Когато ти...
Ти внезапно или постепенно загуби разсъдъка си?
Ами...
Аз съм вариететен певец.
Нали се сещаш, пея по панаири, нощни клубове и от сорта.
За Бога, та аз живея само заради това.
Мога да пея "Циганката". От край до край. Мога даже и отзад-напред.
Една нощ, точно докато пеех "Смешно"...
изведнъж превъртях.
Защо стана ли?
Не знам, може би много ми се бе насъбрало.
Звуча ти банално, нали?
Баща ми би се гордял с мен.
- Нося пиците!
- Крайно време беше.
Няма да я видим в тази тълпа.
Точна е като часовник. Всеки ден минава оттук по това време.
Закъснява.
Благодаря.
Пери?
Чу ли че Джими Никълс го прибраха вчера?
Така ли?
Хвана ли го да пикае пред една книжарница.
Голяма свиня беше.
А това никой не може да ти го прости. Благодаря, сладурче.
Вървим към социална анархия щом хората започнаха да пикая пред книжарниците.
Задник. Даже и не погледна към теб.
Е, плаща си и за това не му трябва да гледа.
Човек ходи на работа всеки ден, работи по 8 часа без почивни дни.
Така си скъсва задника от бачкане...
че започва да се чуди за какво въобще живее.
Тогава, един ден, точно в края на работното му време...
шефа му го вика в офиса си и му казва...
"Боб, що не ми цунеш задника?"
Тогава човека си казва, "Майната му.
Не ми пука какво ще стане.
Искам само да видя лицето на тоя...
когато му забия един."
След това се сеща за мен.
И си казва, "Я чакай.
Имам си ръце и крака.
И поне не прося, за да преживявам."
След което, нашият Боб се навежда да целуне задника на шефа си.
Аз тук служа на хората като морален светофар.
Все едно им казвам, "Червено. Не пресичай."
Нямам нужда от това!
Нямам нужда от това!
Аз съм зряла жена!
Да, аз съм личност. Човешко същество.
Ти идваш и си отиваш. А аз само готвя като луда.
Ставаш само да плюскаш лазаня.
Нямам нужда повече от това. Намери си друга будала.
Той просто е един кучи син...
Боже, каква хубава вечер, Джак.
Не мислиш ли, че е време да се прибираме?
Едно е да сме тук денем, а друго през нощта...
Една камара народ може да ни претрепе.
Стига глупости, Джак.
Този парк е толкова мой, колкото и на всички останали.
Мислиш ли, че е честно да не стъпваме тук, само защото могат да ни убият?
- Да, мисля.
- А аз, не.
- Какво правиш?
- Ще разпръсна облаците.
Правил ли си го някога? Лягаш по гръб...
и разкъсваш облаците с мисълта си.
Страхотно е. Но трябва да си гол за да не нарушаваш физическата енергия.
Но ние сме в Ню Йорк. Разсъбличането тук на публично място е забранено.
Не сме в голата пустош.
Стига де, Джак. Виж колко диво е. Колко е освобождаващо.
Въздуха те обгръща, зърната ти се втвърдяват а малкия ти се развява на вятъра.
Хайде, започваш да ме вбесяваш.
Хайде де, да се размотаем по гол гъз.
Няма да го направя. Това е откачено. Тръгвам си.
Освободи се. Знаеш ли защо кучетата го правят? Защото им е гот.
Няма да го направя.
- Тръгвам си.
- Хайде де, Джак. Върни се към корените си.
Тоя човек говори с невидими хора, вижда невидими за другите коне.
А сега лежи чисто гол по средата на Сентръл Парк.
Нищо вече не ме учудва. Трябва да съм побъркан за да остана тук!
На кого говориш?
- На малките човечета.
- Ама те тук ли са?
Да. Казват ми, "Джак иди до най-близката бакалия...
купи си бутилка Джак Дениълс...
и се натряскай до козирката!"
- Това ли ти казаха?
- Ти си напълно побъркан бе!
Бинго!
Хайде! Пусни малкия на воля. Нека се развее на вятъра!
Нищо не става.
Концентрирай се.
Какво ли ще стане ако някой хомофоб ни убие...
за да отмъсти за поруганата чест на баща си?
"Джак Лукас намерен мъртъв заедно с гол мъж.
Двама убити, единият от приятелчетата бил гол."
Мразя когато използват думата "приятелче". Много е подвежаща.
Е може би ще се увеличат продажбите на биографията ми.
Обществото е потресено от голите убийства на звезди.
Копелета.
Аз рискувам живота си за теб, но май това не те прави щастлив.
Чувал ли си историята за Кралят на Рибарите?
Като момче кралят трябвало да преспи сам една нощ в гората...
за да докаже смелостта си и стане крал.
Докато бил сам тая нощ...
го посетило божествено видение.
От пламъците му се появил Свещеният Граал...
символ на божието съвършенство.
И един глас рекъл на момчето:
"Ти ще си пазителят на Граала и ще лекуваш сърцата на хората с него."
Но момчето било заслепено, поради младостта си...
даваща му толкова сила, знаменитост и красота.
И така...
за един кратък миг се почувствал не вече крехко момче...
а единствен и непобедим...
като Бог.
Затова протегнал ръка към огъня за да вземе Граала...
но Граалът изчезнал...
ръката му потънала изгаряща в пламъците, покривайки се с ужасни рани.
И колкото повече остарявало момчето...
толкова по-дълбоки ставали раните му...
докато един ден...
той окончателно не загубил вяра в живота.
Изгубил вярата си в хората, изгубил вярата и в себе си.
Не можел да обича или да се чувства обичан.
Бил просто един болен и напатил се човек.
Умирал.
Един ден, бродейки из замъка един от шутовете му...
се сблъскал със самотният крал.
Шутът бил доста слабоумен. Той не разбирал кой стои пред него.
Виждал само пред себе си един болен и самотен човек.
"Какво те мъчи, приятелю?", запитал шутът краля.
А кралят му отвърнал...
"Жаден съм. Искам малко вода за да утоля жаждата си."
Шутът напълнил една чаша с вода...
и му я подал.
Когато кралят започнал да пие...
усетил как раната му заздравява.
Погледнал ръката си и видял, че в нея държи Светият Граал...
търсен от него през целият му живот.
С почуда се обърнал към шута...
"Как успя да намериш това, което най-смелите ми и умни войни не откриха?"
"Не зная.", отвърнал му шутът.
"Знаех само, че беше жаден".
Прекрасна история, нали?
Мисля че я чух за пръв път по време на лекции. Не си спомням точно...
Един професор я разказваше...
в Хънтър...
Какво ще кажеш, да поканиш онова момиче на среща?
Не мога. Трябва първо да я спечеля.
Стига бе, живеем в ХХ век. Няма нужда да печелиш жените.
Ще пробвам след като вземем Граала.
Но тя може да ти помогне да го вземеш.
Жените са велики.
Те поддържат къщата, грижат се за добитъка...
за да могат рицарите да търсят Граала...
и избиват села спокойно.
Каква би правил крал Артур без Гуинавер?
Щял е да има щастлив брак.
Добре де, това беше лош пример, но иначе съм прав.
Жената която те обича...
те поддържа, дава ти сили...
и ти дава възможност да мислиш и за други неща.
Твоята приятелка това ли прави за теб?
Да, разбира се.
Разкарай се от пътя ми!
Да. Издателство 2 сърца ли е?
Мога ли да говоря с Лидия, моля?
Лидия ли?
- Коя е тая Лидия?
- Не и помня фамилията.
Обаждаш се на Лидия от апартамента ми?
На идиотка ли ме правиш, кучи сине?
Няма те цяла нощ. Даже не се и обади.
Дотътри се тук по обяд.
И мислиш, че имам нужда от това ли?
Не бях с жена. Бях с Пери.
- Оня идиот ли?
- Не е идиот.
А коя е Лидия?
Лидия е момичето, което Пери харесва.
Мислех си...
- Какво?
- Няма да го разбереш.
Не ми говори така, все едно съм глупава. Това ме вбесява.
- Извинявай. Чувствам се длъжник на този човек.
- Какво значи това?
- Ето, виждаш ли?
- Какво?
Мислех си, че ако намеря начин да му помогна...
да го сближа с момичето, което обича...
нещата биха могли да се променят.
Забрави. Това е глупава идея.
Много си непохватен. Голяма бъркотия си.
Слушай сега.
Странните неща...
обикновено все на мен...
се случват.
Ало?
Кой е?
Здравей, Лидия.
Казвам се Джак Лукас и ти звъня от видеотека "Видео Спот".
Ти имаш кредитна карта нали?
Е, имам добри новини за теб.
В съдружие с няколко компании за кредитни карти...
- Кои по-точно?
- Всичките.
Което означава, че получаваш безплатна клиентска карта за нашата видеотека.
Как така?
Името ми... то е било...
В някакъв списък ли? Томбола ли сте теглили?
Да, от списък...
Ама пред свидетели ли?
Да имаше и...
- Но какво значение има?
- Ами аз никога...
Никога през живота си не съм печелила...
даже нямам видеокасетофон.
Ще получите и безплатен видеокасетофон от нас.
Чуйте ме. Защо не дойдете във видеотеката...
да видите как е и дали ще ви хареса?
Филис ли ви накара да ми се обадите?
Филис от счетоводството ли беше?
Не. Казвам ви, спечелихте конкурс.
Вие току-що...
Ще бъде тежко.
Доста тежко.
Трябва да се разпея.
Аз съм Ан Мороу Линдберг. Не мога да намеря своя любим!
Знаех си, че мога да те разсмея.
Хайде. Пееш само един куплет и си тръгваш, ясно?
Зная си работата.
Не мога да повярвам, че си говоря на ти с такива хора.
Мога ли да ви помогна?
Работи ли тук една кротка женица, казваща се Лидия?
Да. Ще я повикам...
- Трябва да и го предам лично.
- Не можете да ходите там.
Лидия Синклер?