Undead (2003) Свали субтитрите
Така.
Тъй, тъй, тъй...
семейството ви е оставило голяма тежест на плещите ви, или греша?
Завещали са ви имуществото си.
Нямате братя или сестри?
Не, единствено дете, какъв късмет.
Е, нека ви кажа нещо, живота е пълен с отговорности...
Госпожице Чаплин.
С наследяването на собствеността на родителите си, както и фермата им...
също така сте наследили и техните, отговорности, техните дългове, вашите дългове!
Казвам ти братле, тая мацка е същинска кукличка.
Нали се сещаш, като недокосвано селско маце.
Не друже, Еги е шефката тук, но в момента говори по телефона.
Не мога да се примиря просто така, наистина не мога.
Ще те ви свържа с племенника й, той е другия управител.
Телефона.
Чартерни Полети Еги Уипъл, Уейн Уипъл на телефона.
Да.
Можем за летим до там, макар че е доста сухичко по това време на годината.
Да, зная за кое езеро говорите. Какво за него?
Лудия Мерион твърди, че е бил отвлечен от извънземни.
Не, това беше преди месеци.
Не, уверявам ви, че там няма пукнат пришълец.
Нямате грижи, когато решите да ходите, плащате, аз пилотирам до там.
Няма проблеми друже. Добре, ще се чуем в Сряда.
Ей, малоумник, престани да драскаш върху момичето ми, разбра ли?
На нас, в заложната къща, не ни е приятно да го правим.
Но вие знаехте за това, знаехте!
Знаете колко стриктно се отнасяме към непреведени плащания!
Разочаровахте ни.
- Мерси.
- Съжалявам, мога ли да...?
- Той е най-големия задник, който се е раждал някога. - Моля?
Не си въобразявай, че задето ти е първи ден, ще го раздава по-леко.
Предпочитам да си работя във фурната...
отколкото да си партнирам с това нещо.
Хайде, Областен, да тръгваме! Не целия шибан ден е наш!
На Южния път е станала катастрофа, ще си оправяш шибаните нокти после!
Пожелавам ти успех.
Здрасти дядо, аз съм.
Рене, внучка ти.
Утре ще съм в града, разбра ли?
Става ли?
Трабва да дойда и да поостана известно време.
Не, не мога да остана тук.
Фермата я няма вече дядо.
Зная че мама и татко я обичаха.
Аз също я обичах.
Както и да е, ще ме докарат.
Не, от града е. Да, онзи агент.
Ето я и нея. Трябва да затварям братле. Ще се чуем по-късно.
Рене!
Само така Рене, само така.
Изяснихте ли нещата?
OK, да потегляме тогава.
- Хайде!
- Хайде хлапе!
Хайде де малчо, почти ме сгащи миналия път.
Между другото Рути...
кажи на Джордж, че Ърл ще излиза с лодката в Неделя.
- Това е чудесно.
- Пожелай му приятен ден.
- Непременно.
- Благодаря ти. Чао чао. Ще се видим.
Или оставаме тук, или поемаме към язовирната стена.
- Ще бъде като миналата година друже.
- Слушай сега.
Не мога да ходя до Силвъруд. Рони е при Силвъруд.
Рони е при Силвъруд. Рони, за който е под достойнството...
да ми върне безценната косачка.
Нещастник!
- Хайде да идем да го видим.
- Не, човече, не.
Нали уж си искаше косачката?
Добре ли сте?
Да ме вземат мътните!
Doombringer_TM представя:
В А М П И Р Я С В А Н Е Т О
Чува ли ме някой?
На това ли му викаш пряк път?
Стой тука.
Не знаете ли как да карате бе смотаняци?
Карате много близо един от друг...
винаги поддържайте две коли дистанция пред себе си.
Само някаква мадама кукло, наистина не изглежда добре.
Сторих каквото можах.
Има ли някаква отбивка, по която да тръгнем?
- По дяволите!
- Какво?
Трябваше да завием още при билото.
Не, Уейн, трябваше да отидем със самолета.
Не и с тези дяволски канари падащи от небето скъпа.
Освен това, всички напускат градчето покрай билото.
При цялото това движение и задръстване, вярвай ми, оттук е по-бързо.
Мога ли да използвам телефона?
Нещата които видя отвън, това е едва началото.
Моля?
Началото на края.
Края на кое?
На света, на Вселената, на всичко.
Божичко, дано няма пострадали.
Но може и да има.
- Не виждам никой.
- Трябва да проверим за пострадали!
Стой в колата.
Внимавай.
Всичко е наред миличка, само не се движи, ще намерим помощ, става ли?
Какви ги вършиш за Бога?
Сали? Мамка му! Мамка му!
Не работи.
Подсуши си косата.
Казвам се Рене.
Мис "Улов на деня". Зная коя си.
Виждал съм те в градчето.
Пуснете ме, пуснете ме!
Моля ви пуснете ме да вляза!
Помощ!
Отворете вратата!
Пуснете ме!
Е, време беше!
Това откачено нещо, то уби Еги, проби и дупка в черепа.
Сигурни ли сте че е мъртва?
Ей, човече, проби дупка в главата й, какво ти говори това?
- Добре де, но тя мъртва ли е?
- Какво? Ти да не си откачил бе?
Ядеше й мозъка.
- Това не е ли лудия Марион?
- Да. Имате ли кола?
Горе на пътя е. Ключовете са в Еги, но за съжаление й липсва мозъка!
Полиция, отворете вратата!
Областен, мръднете се оттам! Размърдай си задника веднага!
Вие какво? Да не сте оглупели? Тя ви каза да отворите шибаната врата!
Перковци!
Когато бях дете, уважавахме родителите си, а не закусвахме с тях мамка му!
Сър!
Всичко е заради шибаната трева, шибаните хипарски, надрусани и смърдящи копелдаци!
Сър?
Марион? Марион...
продължавай да държиш оръжията насочени към мен приятелче...
и ще свършиш по-бързо и от торта, на рождения ден на някоя шибана дебелана!
Пусни оръжията веднага, слънчице.
Веднага мамка му!
Избий ги!
Хайде скъпи!
Хайде! Идвайте!
Мамка му!
Надолу, сега.
Хайде!
Размърдайте се копеленца, движение, точно зад нас са бе!
Раздвижете си шибаните туловища, хайде! Затваряй вратата космат нещастник такъв!
Затвори я глупако!
Затвори я!
Исусе!
Мамка му!
Какви са тия неща по дяволите? Как така постоянно се изправят?
Какво е това място?
- Единственото сигурно място.
- Тука е като в морга!
Сигурно място, а? Може ли да получа и чаша чай с всичката тая простотия?
- Нека се опитаме да запазим спокойствие!
- Ще ми отговори ли някой?
Всички ще умрем.
- Като в консерва сме в момента.
- Никой няма да умира.
Добре бе, мамка му, просто ме слушайте!
Никой няма да умира, не и днес.
Не и докато трае шибаната ми смяна!
Ами всички онези разлагащи се изроди отвън?
Ей, не се ебавай с мен момче. Разбра ли бе шибан лайнар такъв!
Областен, какво по дяволите прави пистолета ти в ръцете на тоя смотаняк?
Марион!
- Още ли имаш разрешително, а големецо?
- Горе е, ходи ли ти се да го вземеш?
Моли, кажи му как стоят нещата.
Ами...
Няма ме цял ден мамка му!
Ами, ако не ни предоставите разрешително за притежание на оръжие клас H...
за какво да е оръжие, в това число въздушен и сигнален пистолет...
по-късо от 75см, както и членска карта от оръжеен клуб...
която да е в съответствие с поправките в закона от 1997г...
и да е подписана от член на управата на въпросния оръжеен клуб...
ще се наложи да конфискувам оръжието ви.
Само ми дай и най-малката причина. Направо си те Умолявам. Момче!
Добро момче. Бранво на момчето.
Добро момче.
И така, тук аз съм закона, така че ще слушате каквото аз казвам...
когато и да го казвам и ще се измъкнем става ли?
Вече пътуват подкрепления, идва помощ!
Така че слушате какво казвам, когато и да го казвам...
и утре сутрин всички ще хапваме в грила на г-жа Уелман.
Г-жа Уелман е била изядена на пътя преди половин час.
Продължавай да се ебаваш с мен...
и ще те удоша по-бързо и от бик на шибано родео.
Глупак!
Телефона не работи.
Дай на мен!
База, чувате ли ме?
- База, приемате ли?
- Не работи!
- Трейси чуваш ли ме?
- Не работи!
- Млъквай! Недей да...
- Заради бурята е...
... блокирала е всичко. Клетъчните също.
- Областен, успокой се.
- Къде са останалитне полицаи?
- Патрулират.
Мъртви са до един, изядени са живи.
- Никога не съм виждала подобно нещо.
- Аз съм.
- Какво по дяволите става?
- Това е нашествие.
Сигурно се шегуваш мамка му.
Краят на познатия нам живот. Ние сме избранниците.
Тези, които ще се борят.
О, става все по-интересно, да нямаш лайна вместо мозък.
- Ти си шибана откачалка!
- Всички вие бяхте пратени при мен...
...поради някаква причина.
- Няма ли да затвориш шибаната си уста?
Шибан нещастник, скапан клоун!
Тези неща, са зомбита, хранещи се с човешки мозък.
Няма такова нещо като зомбита.
Е, какво е усещането Рене?
Как се чувстваш затворена тук заедно с нас останалите?
Просто ме остави на мира.
Дори не ме гледаш в очите когато ти говоря.
Титлата отново ми принадлежеше. Спечелих конкурса честно и почтенно.
Ловенето на прасета с ласо не е подобаващ талант за Мис "Улов на деня".
Просто няма начин!
Е, все пак изглеждаше добре, в онези дрехи имам предвид.
Може и да не изглеждам добре колкото теб носейки бикини в момента...
след като Уейн младши е на път, но...
Но притежавам ангелски глас и ако не беше измамила...
Стига, Салиян, нямах пари! Това е единствената причина поради която се записах.
...и освен това забравяш за задълженията си като кралица.
Би трябвало да се грижиш за интересите на градчето ни. Това трябва да ти е приоритет.
Дами, няма да е зле да престанете с женските приказки и да се успокоите.
- Ситуацията е овладяна.
- Скоро ще пристигне помощ.
Ако се страхувате, просто си мислете за някое хубаво място.
Фермата на родителите ти винаги те е правила щастлива.
- Егати скапания ден.
- Помниш ли, когато бяхме малки...
баща ти ни люлееше на онази гума, висяща от дървото?
Тогава бяхме щастливи, имаше достатъчно място за игра...
а тука и една котка не може да завъртиш!
Благодаря ти Моли.
Едно само не разбрах, откъде разбраха че сме?
- Могат да ни подушат.
- Чудесно!
- Искат да се хранят с нас.
- Тук сме като консервирани рибки...
- Страхотно!
- На сигурно място ли сме?
Няма храна, има твърде много хора.
- Ами вода, къде е крана?
- Няма кранове тук долу.
Бутилираната вода е горе.
Не бихте желали да пиете чешмяна вода.
Защо?
Чешмяната вода идва от резервоара...
резервоарната вода идва от дъждовната, а дъждът е част от нападението.
Моля?
Имше и някаква светлина идваща от облаците...
която засмукваше насекоми и каквото й паднеше.
Е, това обяснява всичко, светлина засмукваща насекоми. Глупости!
От време на време, хората халюцинират когато са панирани. Поне за себе си знам че е така.
Вероятно е била просто слънчева светлина, подаваща се през облаците.
Това да е било.
- Не беше никаква слънчева светлина.
- Ами метеоритния дъжд? Това го видях.
Цялото градче го видя.
Вижте, не съм метеороложка...
но съм убеден, че такива неща се случват постоянно.
Ти си рибар.
Преди продавах тези в магазина.
Проклетиите вървяха по-добре от оръжията.
Това ми носи късмет.
На това ли му викаш късмет?
Все още дишам.
- Тя е една от тях!
- Не, ще ражда!
- Как так ще ражда?
- Откарайте ме в болницата.
- Трябва да тръгваме.
- Никой няма да тръгва докато аз не кажа.
- Трябва да я изведем оттук.
- Нали имаме две ченгета с нас.
- Сигурно знаят как да помогнат с раждането.
- Точно така, знаем.
- Всичко е наред.
- Със сигурност знаете Моли.
Провери дали матката се е разширила, а вие сержант попивайте водите й.
Махаме се оттука! Моли, веднага я пригответе, хайде бързо!
Добре хора, напускаме, хайде.
- Трябва да се подготвим.
- Но те тръгват.
- Те ще умрат, не трябва да се разделяме.
- Трябва да я отведем до болницата.
Хайде момичето ми.
Оставам тук.
- Тръгваме.
- Давай, полека.
Хайде!
Хайде!
Трябва да я изведем оттук!
Боже! Хайде да се махаме!
Сигурно се шегуваш, човече! Остави я!
Остави чантата долу, разкарай си рацете от нея!
Разкарай ги. Ставай, горе, горе!
- Къде е колата?
- В гаража.
- Как се стига до там?
- През кухнята.
- Къде са ключовете от колата?
- В антрето.
- Лесно ли ще стигнем до тях?
- Зависи от това какво е останало горе.
Не забравяйте, аз водя парада.
Давай първи големецо.
Празно е.
Тръгнали са си.
Бинго!
Контракциите спряха.
Мамка му и мъртвец, малко шибано... копеленце!
Тези шибани, грозни, разлагащи се изроди!
Идват в шибаната ти къща, без шибана покана!
Хайде!
Какво, мамицата му, се случва с днешната младеж? Какво толкова им става?
Мамка ви, шибани, нещастни копеленца!
Само така Рене.
Сега ще ви покажа аз, шибани лайнари!
Мамка му!
Умирай бе, шибано безглаво изчадие, скапан копелдак!
Вземи шибаните оръжия Областен!
Мамка му и мъртвец, малко шибано... копеленце!
Тези шибани, грозни, разлагащи се изроди!
Идват в шибаната ти къща, без шибана покана!
Хайде!
Какво, мамицата му, се случва с днешната младеж? Какво толкова им става?
Мамка ви, шибано, нещастно копеленце!
Само така Рене.
Яжте това бе, шибани лайнари!
Мамка му!
Умирай бе, шибано безглаво изчадие, скапан копелдак!
Вземи шибаните оръжия Областен!
Ще се видим от другата страна слънчице.
Нагоре към банята!
Да го духаш бе овчар, отиваме към колата!
Мамка му, всички горе, веднага!
Следвайте ме! След мен!
Оттук! Оттук!
Мамка му!
Твърде много са.
Тези неща не щат да умират. Никога не съм виждал нещо подобно.
Цели се в мозъка им.
Тогава вече няма да стават.
Гаража е там долу.
Ние все още сме представителите на закона тук. Никой не слиза, докато не съм проверил.
Вие сте на ход Областен.
Хайде де, слизай.
Какво става Областен?
Какво има?
Чисто е!
Слизайте.
Добре ли си?
Сигурна ли си?
Премести се приятелче, аз ще карам тая катафалка.
Никой освен мен не кара тая катафалка.
- Карайте към болницата.
- Много е далече.
Не искам да се връщам в градчето.
Побързай! Да вървим!
Какво чакаш?
Какво чакаш бе?
Просто ни махни оттук!
Скоро ще сме вън от Бъркли.
Премести си задника принцесо.
Наблюдавам те.
Гади ми се.
И на мен.
Боже мили.
Това не може да е истина.
Метално е.
Нещо не мога да схвана.
На градската управа й бяха необходими 2 години, за да поправи кладенеца в предния ми двор...
а ето че са издигнали това за няколко дни.
Това не е дело на управата Уейн.
Може би онези работи са го построили.
Не.
А кой предполагаш го е направил тогава?
Никога не съм виждал нещо подобно.
Виждал ананас, два пъти по-голям от диня, но никога подобно нещо.
Извънземни.
Пак се почна с малоумните ти истории за извънземни. На цялото градче...
...му е писнало от това! Не са извънземни...
а шибани зомбита, схващаш ли?
Най-добре да се върнем в буса.
Това определено ще помогне Уейн.
- Ами какво друго предлагаш?
- Нека просто разсъждаваме трезво.
Божичко. В капан сме.
Всички ще умрем! Всички до един!
Никой няма да умира днес, не и докато аз съм дежурен!
Всичко е наред.
Майната му, ще го изкатеря.
- Моля? Дори не знаеш колко е високо.
- Не подлежи на обсъждане!
Няма как да се върнем.
Може би има пролука по-надолу.
Обградени сме отвсякъде.
Като в клетка?
Може ли да погледна?
Както и да е, ще изкатеря тази проклетия оттук.
Сър, сигурен ли сте че идеята е добра? Не изглеждате много добре.
- Кой е шефа тук бе мамка му?
- Не знаете какво има от другата страна.
Нали споменахте за някакви подкрепления, които били на път?
Областен, съберете всички налични оръжия и ги дръжте...
докато не се върна.
Успех друже.
Трябва да предадете оръжията си.
Исусе, май не си даваш много зор, а?
Бурята.
Ще завали.
От дъжда е. Виждал съм го.
Сержант!
Сержант!
Ще вали.
Просто влез в колата.
Хайде Моли, трябва да влезем в колата.
Миличка, цялата пушиш!
Полей ме!
Вземи го, вземи го скъпа.
Не, тя е една от тях!
Трябва да му помогнем.
Така ли? Майната му!
Свършен е, да се махаме.
Хайде!
- Изгоря ли се?
- Не, не пари, странно е.
Вземи го.
Моли стана като онези неща.
Сигурно си я видял.
Кой по дяволите е този?
Още едно зомби.
Да изчезваме. Хайде, да тръгваме!
Няма ли да тръгваме?
Ей, лудия, потегляй.
Не мога повече, един изрод, после друг.
Пришълци, трябва да се борим.
Да бе, няма спор! Продължавай да караш.
Просто изкам у дома.
Ще имам бебе.
Моли се превърна на една от тях.
- За какво говориш?
- Когато я видях си беше наред.
Виж, знам какво видях.
Добре де, Моли се е превърнала в хвъркато зомби, чудо голямо!
По-важното е, какво по дяволите беше онова другото?
Предполагам, едно от онези извънземни, за които постоянно говориш?
- Не помня как изглеждат.
- Ще умрем.
Ами помисли малко, може да е било всичко.
Искам при мам.
- Трябва да има някакъв друг изход.
- По дяволите, шефке, ще прелетим.
Защо мислиш че от другата страна на стената ще е по-добре?
- Едва ли може да е по-зле.
- Не, изслушайте го...
ако ще преминаваме стената, най-добре да сме готови.
- Какво предлагаш?
- Ами, имаме нужда от провизии и други неща...
...най-добре да се отбием в градчето.
- Мисля че трябва да караме направо към летището...
защото тези неща може да са навсякъде.
Не, не. Скъпа, тя е права, най-добре да се върнем в градчето.
- Това е лудост.
- Добре.
Добре, карай към градчето.
Може би са се махнали навреме.
Не, напуснахме града далеч преди останалите.
Добре, слизай.
Просто стой тук. Виждаш ли някой?
- Искаш да се измъкнем, нали?
- Естествено.
Наблюдавай го, внимавай да не направи някоя глупост.
А ние ще влезнем.
Миличка, дай оръжието на Рене.
- Никога, няма да й го дам.
- Мила...
Дай оръжието си на Рене, аз ще ти дам мойто.
Добро момиче.
Така, стойте до мен.
Да пазаруваме.
Топла е. Като камилска пикня.
Ловенето на прасета с ласо не е подобаващ талант за Мис "Улов на деня"!
Знаеш ли, държиш се странно.
Просто правя каквото е необходимо.
ЗАщо вярваш че ти е отредено да правиш каквото и да е?
Знаеш защо.
- Онази извънземна история.
- Да, бях нападнат.
- Чувала съм историята и преди.
- Не, не си.
Рибите убийци почти ме изядоха.
Всшичко е толкова налудничаво.
Гигантски стени, киселинен дъжд, зомбита.
Лудостта определено гостува на градчето ни в момента.
След атаката на рибите, те ме отвлякоха.
Явно съм се борил с тях...
не помня как, но те ме хвърлиха обратно на Земята.
Не само съм преживял отвличането и нападението на рибите...
ами си тръгнах без драскотина.
Това е дар, някаква сила която имам.
Трябва да я използвам за да се бия, но не мога да го сторя сам.
Никой не е останал, освен нас четиримата.
За Бога мила, не може ли да понамалиш малко шибаните децибели?
Другите двама ги чака същото като ченгетата.
Замисли се върху видяното.
Не съм луд, най-силните винаги остават до края.
Имаш същата сила каквато и аз.
Не се чувствам силна, отново ми се гади.
Мисля че заразата е вече и във въздуха.
Моли?
Нямаме много време, така че най-добре се запитай:
Ти борец ли си, Рибна Кралице? Или храна за зомбитата?
Просто искам нещата да са както си бяха.
Искам си обратно фермата.
- Ами тогава си я вземи.
Върни си целия град.
Добре, да тръгваме.
Стига!
- Стига, пестете си куршумите.
- Абе човек, къде си ги крил тези?
Върви, върви!
Хайде, да се махаме.
Хайде!
Влизайте, бързо! Хайде!
Хайде, хайде, смахнатия го няма. Влизай!
Хайде.
Боже!
От дъжда е, свали си якето.
Рене, хайде!
- Стой тук става ли?
- Не Уейн, моля те не ходи.
Ще се върна, разбра ли?
- Какво правиш?
- Тези неща ни трабват.
Ето, вземи.
Уейн!
Хайде!
Хайде!
Кой сте вие, какво става?
Уейн!
Хайде!
Мамка му!
Моли?
Преминах стената!
- Стана експлозия.
- Прието. Отивам да проуча.
Пратете помощ. Открих тяло.
Трябва ни помощ, пратете помощ!
Тук! Тук има някой!
Намерихме тяло, явно на полицай.
- Няма други?
- Открихме една жертва...
изглежда е бил пилота.
Не преминавайте загражденията.
Ако го направите, ще бъдете застреляни.
Ако преминете загражденията, по вас ще бъде открит огън!
Ще открием огън!
Военните не позволяват на никой да влиза или излиза...
от Бъркли.
Пресеклите загражденията тази сутрин...
са под карантина, заедно с останалите жители на градчето.
Смята се, че останки от кометата "Ниер"...
са образували метеоритен дъжд, върху градчето.
Никакви сведения за въпросната чума, разпространяваща се из града...
не са били получени, откакто извънземния кораб е отлетял.
Засега можем да потвърдим единствено, че Бъркли...
не е единственото населено място, бомбардирано с тези останки.
Момче е.
- Здраво е.
- Това е добре.
Сигурна съм, че Уейн ще се оправи.
Сестра, сестра!
Прострелян съм. Някой е стрелял по мен!
Някой ме е прострелял!
Някой ме е прострелял!
Всички тези хора...
нямаше да умрат, ако не ги бяхме застреляли.
Май забравяш как стояха нещата...
когато се опитваха да ни откъснат главите и да ни изсмучат мозъците.
Раните ти от атаката на рибите, тези които просто са изчезнали...
от дъжда е било, нали?
Пришълците са спасителите, не ние.
Един ден си стоиш на лодката, напада те зомбирана риба.
Хапят лицето ти...
сякаш си основното блюдо в някоя откачена провинциална закусвалня.
Ти се измъкваш, разказваш историята си на града...
а те те мислят за луд, всички мислят че си откачил.
Ти мислиш ли ме за луд.
- Не, не си луд.
- И ето че се случва отново...
само че този път не е зомбирана риба, а зомбиран Бъркли.
Само че този път съм подготвен.
Готов съм да се боря с каквото ми пратят.
И все пак, не бях достатъчно силен.
Най-силните винаги остават последни.
Ако не съм аз, то това си ти.
Аз съм просто Рибена Кралица, нищо повече.
Ако това е така, ти нямаше да си жива след битката ти с Немъртвите.
Щеше да си просто ордьовър, върху подноса с мозъците.
Пази се Марион.
- Носи ми късмет.
- На това ли му викаш късмет?
Заразата се разпръсна по-бързо този път.
Разрастваше се толкова бързо, че не можеше да бъде спряна.
Достигна извън пределите на Бъркли, и тръгна из цялата страна.
Онези, които не успях да спася от медицинския център са тук в момента.
На сигурно място. Поне засега.
През последните няколко месеца, имаше само ясно небе.
Пришълците не са се връщали, може би ще го сторят някой ден.
До тогава, аз трябва да удържа инфекцията.
Салиян ми каза, че като победителка в Улов на Деня, мой приоритет трябва да бъде...
защитаването на интересите на градчето.
Превод от английски:Doombringer_TM(doomy.data.bg) За мнения,критики и препоръки:doomy007@yahoo.com