Titanic (1997) (Titanic CD1.sub) Свали субтитрите
Добре! Мини над перилата на носа.
"Мир 2", минаваме над носа.
Следвайте ни.
Тишина, снимаме.
Всеки път, щом го видя да изплува от мрака, като призрак,
ме побиват тръпки.
Да видя тъжните останки на огромния кораб, почиващи тук
където е потънал в 2:30 сутринта на 15 април 1912 година
след дългото му пропадане под океанската повърхност.
Големи глупости дрънкаш, шефе.
Шесто спускане. Ето ни отново на палубата на "Титаник".
Две и половина мили под водата
3 821 метра.
Налягането отвън е 3,5 тона на квадратен инч.
Стъклата са дебели 23см. Ако поддадат,
загиваме за секунди.
Добре, стига толкова глупости.
Спусни се на палубата над офицерския салон.
"Мир 2",
спускаме се над главно стълбище. Готови ли сте.
Да. Пускаме "Гмуркача". Давай, Чарли.
Отпусни кабела.
Брок, спускаме се покрай корпуса.
Прието. Минете през входа към първа класа.
Огледайте палуба D, салона за приеми и столовата.
Разбрано.
Отпусни кабела.
А сега наляво. Наляво.
"Любопитко" е в движение.
Слизаме по стълбището.
Спусни се до палуба В, Люис. Палуба А.
Отпусни още кабела.
палуба В. Влезте вътре.
Внимавай с вратата! Леко.
Виждам я.
Влязохме. Спокойно, шефе!
Сега завой. Завивай!
Внимавай за стената.
Брок, при пианото сме. Чуваш ли ни?
Прието.Чумам ви.
Ето, точно там.
Това е вратата на спалнята. Видях я.
Влязохме!
- Вътре сме, бебчо!
Това е леглото на Хокли. Ето къде е спал негодникът.
Някой е забравил да спре водата.
Задръж! Върне се надясно.
Вратата на гардероба. Приближи.
Надушваш ли нещо, шефе?
-Искам да видя какво има отдолу.
Дай ми "ръце".
Внимателно, може да се счупи.
Добре, давай, обърни я.
Продължавай, така. Сега я пусни!
Леле, леле! Шефе, виждаш ли това?
Ден за заплата, момчета.
Извадихме го, Боби.
Кой е най-добрият, а? Кажи де! Кажи го!
Ти, Люис.
Боби, пурата ми.
Отворете го.
По дяволите!
Диамантът го няма.
Същото стана с Джералдо
и кариерата му се провали.
Изключи камерата.
Съдружниците питат как върви?
Здравейте, Дейв, Бари. Не беше в сейфа,
но не се тревожете.
Има още много места, където може да е. Разбира се!
В отломките по пода, в стаята на майката.
...в корабния сейф, в куфарчето на Джими Хофа...
Може да е на много места.
Ще ги елиминираме едно по едно.
Момент така.
Дай да видя това.
- Май открихме нещо.
Къде е снимката на огърлицата?
Пак ще ви се обадим.
Да ме вземат мътните!
Ловецът на съкровища Брок Лъвет е откривал злато в галеони.
Сега е наел руски подводници,
за да се спусне до "Титаник".
Имате сателитна връзка с него
от кораба "Келдиш", в Атлантическия океан.
Здравейте, Брок.
- Здравей, Трейси.
Всички знаят историята на "Титаник".
Как оркестърът е свирил до самия край.
Но аз се интересувам от неразкритите неща.
От тайните, лежащи на дъното.
Навлизаме по-навътре в останките
от всички досега.
Експедицията ви предизвика
спорове за права и етика.
Много хора ви наричат осквернител на гробове...
Какво има?
- Увеличи го, миличка.
Моите музейни експерти се грижат
за запазването на реликвите.
Погледнете рисунката, която открихме днес.
Парче хартия, стояло под водата 84 години.
Екипът ми успя да го запазим непокътнато.
Нима трябваше да остане завинаги на океанското дъно?
Не мога да повярвам?
Брок! Сателитно обаждане за тебе.
Боби, не виждаш ли, че спускаме подводницата?
Вярвай ми, ще те заинтересува.
Дано да си прав.
Говори по-високо. Тя е доста стара.
Чудесно! Тук е Брок Лъвет.
Какво обичате, г-жо...
- Калвърт. Роуз Калвърт.
Г-жа Калвърт?
Питах се дали вече сте открили "Сърцето на океана".
Нали ти казах.
Добре, привлякохте вниманието ми, Роуз.
Знаете ли коя е жената на снимката?
О, да! Това съм аз.
Тя е лъжкиня! Шантава старица,
търсеща пари или слава!
Като оная руска принцеса, Анастасия!
Идват насам!
Роуз Деуит Бюкейтър е загинала на "Титаник" 17-годишна!
Ако е уживяла, сега щеше да е над 100-годишна!
Скоро ще навърши 101.
Е, значи е една много стара лъжкиня!
Проучих миналото и до 20-те години.
Тогава е била актриса.
Актриса! Ето и първото доказателство!
Тогава се е казвала Роуз Доусън. После се омъжва за Калвърт,
премества се в Седар Рапидс и му ражда две деца.
Калвърт е вече покойник, а Седар Рапидс не съществува!
Знаещите за диаманта са мъртви
или тук, на кораба, а тя знаеше!
Май е тежкотоварна, а?
Г-жо Калвърт, аз съм Брок Лъвет. Добре дошли на "Келдиш".
Да я вкараме вътре.
Здравейте, г-це Кълвърт.
Добре дошли на "Келдиш".
Харесват ли ви каютите?
- О, да. Много са хубави.
Запознахте ли се с внучката ми Лизи?
Тя се грижи за мен.
Преди няколко минути.
Не помниш ли, на палубата?
Ето така.
Нося снимките си с мен, когато пътувам.
Желаете ли нещо друго?
Да.
Бих искалада видя рисунката си.
Луи ХVI е носел така наречения
"Син диамант на короната",
който изчезва през 1792г., когато Луи
загубва всичко от врата нагоре.
Според теориите диамантът от короната също бил разрязан.
Преобразен във форма на сърце и наречен "Сърцето на океана".
Днес стойността му е по-голяма от тази на диаманта "Хоуп".
Беше ужасно тежък. Сложих си го само веднъж.
Наистина ли мислиш, че това си ти, бабо?
Аз съм, миличка. Страхотно парче съм била, нали?
Проследих го чрез застрахователните данни.
Обезщетението е било уредено при пълна секретност.
Знаете ли кой е бил обезщетеният?
Предполагам, че името му е Хокли.
Правилно, Нейтън Хокли. Стоманен магнат от Питсбърг.
Застраховал е диамантена огърлица,
която синът му Калдън е купил
за годеницата си - за вас, седмица преди отплаването на "Титаник".
Предявил е иска веднага след потъването,
значи диамантът е потънал с кораба.
Виждате ли датата?
14 април, 1912г.
Ако баба ви наистина е жената, за която се представя,
Тя е носила огърлицата в деня на потъването.
Което пък ви прави най-добрата ми приятелка.
Извадихме някои неща от каютата ви.
Да, това беше мое.
Невероятно! Изглежда същото,
каквото го видях за последен път.
Но отражението малко се е променило.
Готова ли сте да се върнете на "Титаник"?
Така. Удря се в айсберга с десния си борд.
Остъргва го и получава надлъжни пробойни
под водолинията.
Предните отделения започват да се наводняват.
Водата прелива над водонепроницаемите прегради,
които на височина стигат само до палуба Е
Носът потъва надолу, а кърмата се вдига -
отначало бавно, после все по-бързо,
докато целият му задник не щръква във въздуха.
Доста голям задник - 20-30 хиляди тона.
Корпуса не издържа на натоварването. И какво става?
Корабът се разцепва чак до кила.
Кърмата пада обратно във водата.
Докато носът потъва, той изправя кърмата вертикално
Кърмата стърчи няколко минути като коркова тапа, наводнява се
и накрая потъва около 2:20 часа -
2 часа и 40 мин. след сблъсъка.
Носът потъва под ъгъл и стига
дъното половин миля по-нататък.
Много интересно, нали?
Благодаря ви за този научен анализ, г-н Бодийн.
Разбира се, самото преживяване
беше... малко по-различно.
Ще го споделите ли с нас?
Ще я заведа да си почине.
- Не!
Хайде, бабо!
Дай ми диктофона.
Разкажете ни, Роуз.
Изминаха 84 години...
Нищо, опитайте се да си спомните каквото и да е.
Искате ли да чуете историята или не?
Изминаха 84 години...
...но все още усещам миризмата на прясна боя.
Порцелановите съдове още не бяха използвани.
В чаршафите не бе спал още никой.
"Титаник" бе наречен "Карабът на мечтите".
И беше вярно. Наистина бе кораб-мечта.
Голяма лодка, нали?
Това е кораб, татко!
Защо го превъзнасят толкова?
Не е по-голям от "Мавритания".
Не можеш да говориш с пренебрежение за "Титаник"!
Той е над 30 метра по-дълъг от "Мавритания" и много по-луксозен.
Дъщеря ви трудно се впечатлява.
Тава ли е непотопяемият кораб?
Да. Дори Господ не би могъл да го потопи.
Прекарайте багажа си през главния вход.
Разберете се с камериера ми.
На вашите услуги! Ако желаете...
Добре, добре! Всички куфари
от тази кола, 12 от тези,
а сейфът - в луксозния апартамент, каюти В-52, 54, 56.
Дами, трябва да побързаме.
Елате, моля.
Палтото ми?
- У мен е, госпожице.
Всички пътници от трета класа -
тук за медицински преглед!
Добре дошли на "Титаник", мадам.
Това бе корабът на мечтите за всички останали.
За мен той бе робски кораб, който
ме връщаше в Америка в окови.
На външност бях всичко, което се очаква от момиче с възпитание.
Но душата ми крещеше.
Джак, какво направи? Заложи всичко, което имаме!
Когато нямаш нищо, няма какво да губиш!
Свен?
ТРЕТА КЛАСА КОМПАНИЯ "УАЙТ СТАР"
Е, настъпи часът на истината. Нечий живот ще се промени.
Нищо!
Олаф?
- Също нищо.
Свен?
Олеле! Два чифта.
Съжалявам, Фабрицио.
Съжаляваш? Та ти заложи всичките ни пари!
Съжалявам, че няма да видиш майка си доста дълго време,
защото заминаваме за Америка!
Фул хаус, момчета!
- Ииее!
-Dio mio, grazie!
По-бързо!
Отивам си у дома!
Заминавам за Америка!
- Не, приятелче,
"Титаник" заминава за Америка след 5минути!
Проклятие!
Ще пътуваме луксозно! Двама заможни младежи.
Сега сме кралски особи. Ragazzo mio.
Видя ли! Било ми писано да ида
в Америка и да стана милионер!
Ти луд ли си?
Може би, но спечелих билетите!
Нали беше бърз?
- Чакай ме!
Чакайте! Ние сме пасажери!
Пасажери сме!
Минахте ли през прегледа?
Разбира се! Нямаме въшки.
И двамата сме Американци.
- Добре, качвайте се.
Ние сме най-щастливите негодници на света!
Сбогом!
Познаваш ли някого?
- Не! Но има ли значение?
Сбогом! Ще ми липсвате!
Сбогом! Няма да ви забравя!
Елате с мен, милички.
Каюта G-60...
Извинете, г-жо.
Ето я. Здравейте.
Приятно ми е, аз съм Джак.
Джак Доусън. Приятно ми е.
Кой ти каза, че ще спиш отгоре?
А къде е Свен?
Там е частната ви палуба, сър.
Ще желаете ли още нещо?
Тази ли е?
Не беше с много лица.
Ето тази.
Да извадя ли всички?
Да, нека стане по пъстро тук.
Поставете ги там.
Пак ли тези рисунки с пръсти? Пари, хвърлени на вятъра!
Разликата между вкуса на Кал за живопис и моя е, че аз го имам.
Сякаш са от някакъв сън.
В тях има истина, но не и логика.
- Как се казва художникът?
Някой си Пикасо.
- "Някой си Пикасо!."
Няма да прокопса, помни ми думата.
Сложете Дега тук.
- Тези поне бяха евтини.
Сложете го в гардероба.
В Шербург на борда се качи жена на име Маргарет Браун,
но ние я нарекохме Моли.
Историята щеше да я нарече "непотопяемата Моли Браун".
Няма да те чам цял ден, синко.
Дръж, ако не ти тежи.
Съпругът й бе открил злато на Запад.
Тя бе от онези, които майка ми наричаше "новобогаташи".
На следващия ден отплавахме на запад от ирландския бряг
и пред нас остана само безбрежният океан.
Изведете го в открито море, г-н Мърдок.
Да го поразходим.
- Да, сър!
Пълен напред, г-н Муди.
Пълен на пред!
Напълнете пещите догоре!
Имаме пълен напред!
21 възела, сър.
Гледай, гледай!
Видя ли го?
Ето още един! Виждаш ли го?
Гледай как скача само!
Виждам статуята на свободата!
Още е много малка, разбира се.
Аз съм кралят на света!
Това е най-голямото превозно
средство в човешката история.
Нашият корабостроител г-н Андрюс
го проектира от кила нагоре.
Може аз да съм го построил,
но идеята бе на г-н Исмей.
Той измисли толкова огромен и луксозен параход,
че никой да не може да оспори първенството му. И ето го.
Мечтата стана реалност.
Браво, браво!
Знаеш, че не обичам да пушиш, Роуз.
Да, знае го.
И за двама ни агнешко. Алангле, с много малко сос.
Нали обичаш агнешко?
...и месото ли ще и нарежеш?
Кой измисли името "Титаник"?
Ти ли, Брус?
- Всъщност, да.
Исках да предам усещането за огромни размери,
които са синоними на стабилност, лукс и най-вече - мощ.
Познавате ли д-р Фройд, г-н Исмел?
Идеите му относно мъжката мания
за голям размер са интересни.
Какво ти става?
- Извинете ме.
Извинявам се. Тя е като барут, Кал.
Дано да се оправиш с нея.
- Отсега нататък
ще трябва да следя какво чете.
Фройд? Кой е този? Някой от пасажерите ли?
Хубав кораб, нали?
Да, ирландски.
- Не е ли английски?
Построен е от 15 000 ирландци!
Твърд като скала. Строили са го силни ирландски ръце.
Типично! Кучетата от първа класа идват тук да дрискат!
Напомнят ни къде ни е мястото.
Че как бихме могли да забравим?
Аз съм Томи Райън.
- Джак Доусън.
Здравей.
- Фабрицио.
Припечелваш ли с тези рисунки?
Забрави я! Ангели ще ти изскочат от задника,
преди да се доближиш до момиче като нея!
Виждах целия си живот, сякаш вече го бях изживяла -
безкраен парад от приеми и балове,
яхти и игри на поло,
все същите ограничени хора, все същите безсмислени брътвежи.
Чувствах се като на ръба на бездънна пропаст
и нямаше кой да ме дръпне назад.
Никой дори не го бе грижа за мен.
Не го правете.
Назад!
Не се приближавайте!
Дайте си ръката, ще ви издърпам.
Не! Стойте на мястото си! Говоря сериозно!
Ще се пусна!
Не, няма.
Как така "няма"?
Не ми казвайте какво ще направя или не! Вие не ме познавате!
Вече щяхте да сте скочили.
Разсейвате ме. Махнете се!
Не мога. Вече съм замесен.
Ако скочите, ще трябва да скоча след вас.
Не ставайте глупав! Ще загинете!
Аз съм добър плувец.
- Самото падане ще ви убие.
Не казвам, че няма да боли...
Но повече ме притеснява това,
че водата е много студена.
Колко студена?
- Вледеняваща,
1-2 градуса.
Били ли сте някого в Уисконсин?
Какво?
Там са най-мразовитите зими.
Там съм израснал, близо до Чипуа Фолс.
Когато бях малък, с баща ми ходехме да ловим риба
на леда на езерото Уисота.
Риболов на леда е...
Знам какво представлява!
Извинете.
Просто приличате на момиче, което не излиза много.
Та там пропаднах,
през тънкия лед.
Казвам ви...
такава студена вода, също като тази тук,
е все едно, че те пронизват хиляди ножове.
Не можеш да дишаш или да мислиш...
...за нищо друго, освен за болката.
Затова никак не ми се ще да скачам след вас.
Но както ви казах,
нямам друг избор.
Надявам се, че ще се прекачите
обратно и ще ме отървете.
Вие сте луд.
Така ми казват всички... Но с цялото си уважение към вас,
не аз вися от кърмата на кораба.
Хайде, дайте ми ръката си! Не бива да скачате.
Казвам се Джак Доусън.
Роуз Деуит Бюкейтър.
Ще трябва да ми го напишете.
Елате насам.
Държа ви! Хайде!
Хайде!
Помогнете ми, моля ви!
Помогнете ми!
Чуйте ме!
Държа ви, няма да ви изпусна! Изтеглете се нагоре, хайде!
Добре, точно така.
Ще се справите!
Готово!
Какво става тук?
Отдръпни се и да не си мръднал!
Извикайте дисциплинарния офицер!
Как смееш
да докосваш годеницата ми?!
Погледни ме, мръснико!
- Кал...
Какво си мислеше, че правиш?
- Кал, престани!
Беше злополука!
- Злополука ли?
Доста глупаво стана.
Бях се навела и се подхлъзнах.
Бях се навела извън перилата, за да видя...
...
Витлата ли?
- Да, и се подхлъзнах.
Щях да падна, но г-н Доусън ме спаси.
Самият той едва непадна.
Искала да види витлата! :)
Така е, жените нямат работа при машините.
Така ли стана всичко?
Да, общо взето тъй беше.
Значи момчето е герой. Браво на теб, синко!
Всичко е наред, да се върнем към брендито...
Сигурно си премръзнала. Да влезем на топло.
Може би нещо за момчето?
Разбира се. Г-н Лавджой, мисля, че 20 долара ще стигнат.
Такава ли е тарифата за спасяването на любимата ти?
Роуз е недоволна. Какво да направя?
Знам какво.
Бихте ли приели да вечеряте с нас утре вечер
и да ни разкажете за героичната си постъпка?
Разбира се. Приемам.
Добре, значи е уредено.
Ще бъде интересно.
Може ли да ви помоля за една цигара?
Завържете си връзките.
Интересно.
Младата дама се е подхлъзнала тъй внезапно,
но сте имали време да свалите сакото и обувките си.
Знам, че те мъчи меланхолия.
Не се преструвам, че знам защо.
Възнамерявах да го запазя
за отпразнуването на годежа,
другата седмица,
но реших, че тази вечер...
Боже мили!
Нека ти напомня за чувствата ми към теб.
Това не е ли...
- Диамант? Да.
56-каратов, за да бъдем точни.
Носен е от Луй XVI.
Наричали са го "Кьор де ла Мер".
"Сърцето на океана".
Да.
Възхитителен е.
Той е за кралски особи.
А ние сме такива, Роуз.
Няма нищо, което не бих ти дал,
нищо, което бих ти отказал,
ако и ти не се откажеш от мен.
Допусни ме в сърцето си, Роуз.
Оправям се сам от 15-годишна възраст, откакто починаха нашите.
Нямах братя, сестри
или близки в онзи край,
затова заминах и никога повече не съм се връщал.
Аз съм като глухарче по вятъра.
Роуз,
изминахме цяла миля,обикаляйки палубата,
предъвквайки темите за времето и детството ми,
но едва ли сте дошли да говорим за това.
Г-н Доусън...
- Джак.
Джак...
Исках да ви благодаря за постъпката ви.
Не само за това, че ме спасихте, но и за дискретността ви.
На вашите услуги.
Знам какво си мислите:
"Горкото богато момиче, какво ли разбира от нещастия и мизерия?"
Не. Мислих си друго:
"Какво ли се е случило с нея,
за да не вижда друг изход?"
Ами...
Всичко около мен - светът ми и хората в него.
Животът ми се носи по течението,
а аз съм безсилна да го спра.
Господи, какво нещо!
С такава тежест отивахте право на дъното.
Разпратихме 500 покани за годежа.
Цялото висше общество на Филаделфия ще присъства.
Но през цялото време
сякаш стоя в претъпкана стая
и крещя, но никой не ме чува.
Обичате ли го?
Моля?
- Обичате ли го?
Много сте нетактичен! Не бива да ме питате.
Въпросът е лесен - обичате ли го или не?
Този разговор е неприемлив.
- Отговорете на въпроса.
Това е абсурдно! Нито вие ме познавате, нита аз - вас.
Няма да водим този разговор.
Вие сте груб, недодялан, нахален и аз си тръгвам,
Джак... Г-н Доусън, вече ви благодарих...
И ме обидихте.
Заслужихте си го!
- Вярно.
Вярно.
Мислех, че си тръгвате.
- Така е!
Толкова сте досаден!
Чакайте!
Защо аз да си вървя? Това е моята част от кораба.
А сега кой се държи грубо?
Какво носите в този глупав калъф?
Да не сте някакъв художник?
Доста са добри.
Всъщност, дори много добри.
Джак, това са много изящни творби.
Не се харчеха много в Париж.
Париж? Доста сте пътешествали за бед...
...тоест, за човек със скромни средства.
Не се стеснявайте, кажете си направо "бедняк".
Я виж ти!
Позирали ли са ви за тези?
Това му е хубавото на Париж -
жените лесно свалят дрехите си.
Харесвали сте тази жена.
Рисували сте я няколко пъти.
Имаше красиви ръце. Виждате ли?
Май сте имали любовна връзка?
Не, не с нея. По-скоро с ръцете й.
Тя беше еднокрака проститутка.
Виждате ли?
Но имаше хубаво чувство за хумор.
Тази дама...
всяка нощ седеше в един бар,
накичена с всичките си бижута,
и чакаше изгубената си любов.
Наричахме я "мадам Бижу".
Дрехите й бяха проядени от молци.
Имате талант, Джак.
Наистина. Прониквате в душите на хората.
Прониквам и във вашата.
И какво виждате?
Че нямаше да скочите.
Целта на университета е девойката да си намери подходящ съпруг
Роуз вече го направи.
Ето я онази вулгарна Браун.
Бързо да станем, преди да е седнала при нас.
Момичета! Надявах се да ви сваря за чая.
Съжалявам, но го пропуснахте.
Графинята и аз ще се поразходим.
Чудесна идея! Тъкмо ще наваксам с клюките.
Графиньо!
Още не сте запалили последните 4 котела?
Не виждам нужда. Движим се по разписание.
Пресата знае размерите на кораба,
нека я смаем и със скоростта му.
Нека им дадем нов повод да пишат за него!
Първото пътуване на "Титаник" трябва да влезе в заглавията!
Г-н Исмей, предпочитам да не натоварвам много двигателите,
преди да са разработени както трябва.
Аз съм само пасажер.
Вие решавате кое е най-доброто.
Но ако пристигнете в Ню Йорк във вторник вечерта
и ги изненадате, ще влезете в сутрешните вестници.
Ще се оттеглите величествено!
Така ви искам!
След това работих на риболовен кораб в Монтерей,
а после отидох в Лос Анджелис, на кея в Санта Моника,
и започнах да рисувам портрети за 10 цента парчето.
Защо не мога да съм като вас? Да се отправя към хоризонта,
когато ми се прииска?
Кажете, че ще отидем някой път на
този кей, макар да е само мечта.
Не, ще го направим.
Ще пием евтина бира. Ще се возим на влакчетата, докато повърнем.
Ще яздим коне на плажа. Но като истински каубои,
а не онова превзето странично яздене.
Тоест, да го обкрача?
Ще ме научите ли?
- Разбира се, ако искате.
Научете ме да яздя като мъж!
- И да дъвчете тютюн като мъж.
И да плюя като мъж!
Не се ли научихте в училище?
Не
- Хайде, ще ви покажа.
Ще ви науча да плюете.
Джак, не! Не!
Джак! Не, не чакайте! Не бих могла...
Гледайте внимателно.
Отвратително!
- Сега е ваш ред.
Жалък опит.
Трябва да съберете малко храчка.
Да се подпрете с ръце и да извиете врата.
Видяхте ли колко далеч отиде?
Хайде сега вие!
По-добре е, но трябва да се упражнявате. -Наистина ли?
Съберете храчка...
Майко!
Да ви представя Джак Доусън.
Очарована съм.
Другите бяха любезни и любопитни
да се запознаят с моя спасител.
Но майка ми го гледаше, сякаш бе насекомо.
Опасно насекомо, което незабавно трябва да се смаже.
Явно е хубаво да сте наблизо в критична ситуация.
Защо винаги обявяват вечерята като кавалерийска атака?
Ще идем ли да се облечем, мамо?
Ще се видим на вечеря, Джак.
Синко! Синко!
Имаш ли представа какво правиш?
Не бих казал.
Готвиш се да скочиш в ямата със змиите.
Какво смяташ да облечеш?
Така си и мислех. Ела.
Права бях!
Ти и синът ми носите почти един и същ размер.
Да, почти.
Блестиш като излъскана монета.
Добър вечер, сър.
Добър вечер.
Знаете ли, че голяма част от корабът е построен
със стоманата на Хоукли.
Хм, коя част?
- Най-добрата, разбира се.
Тогава, ако стане нещо, вие ще отговаряте.
Къде е Роуз?
- Ще дойде след малко.
Ето я и графинята.
- Здравейте, скъпа.
Добър вечер, Кал.
- Удоволствие е, да ви виждам.
Видях го в един филм и винаги съм искал да го използвам.
Ще се видим на вечеря.
Скъпи, нали помниш г-н Доусън?
Доусън?
Удивително! Можете почти да минете за джентълмен!
Да, почти.
- Невероятно
Какво забележително пътуване!
Толкова е вълнуващо!
Това е графиня Роутс.
Този там е Джон Джейкъб Астор - най-богатия човек на борда.
Младата му женичка Маделин е на моята възраст и е бременна.
Вижте как се опитва да го прикрие.
Голям скандал.
- Хм!
Бенджамин Гугелхайм и любовницата му - мадам Обер.
Съпругата му, разбира се, си е в къщи, при децата.
А това е сър Козмо и Лусил, лейди Дъф-Гордън.
Сред другите си дарби тя е дизайнерка на провокативни рокли.
Много близка с кралското семейство.
Поздравления, Хокли. Тя е прекрасна.
Благодаря ви.
Ще придружите ли една дама?
- Разбира се.
Миличка!
- Видя ли? Няма нищо страшно.
Те обичат парите. Преструвай се, че имаш златна мина...
и си в клуба.
Здравей, Астор.
- Радвам се да те видя, Моли.
Джей Джей, Маделин, да ви представя Джак Доусън.
Как сте?
- Благодаря, добре.
Здравейте Джак. Вие от Бостънския род Доусън ли сте?
Не, Доусън от Чипуа Фолс.
Разбирам.
Сигурно се е притеснявал, но дори не трепна.
Те го помислиха за един от тях...
Вероятно наследил богатство от железниците.
Явно новобогаташ, но все пак член на клуба.
Майка ми, разбира се, побърза да го издаде.
Разкажете ни за третокласните каюти.
Чувам, че са доста добри.
Най-добрите, които съм виждал. Почти няма плъхове.
Г-н Доусън пътува в трета класа.
Снощи помогна на годеницата ми.
Оказа се, че г-н Доусън е много добър художник.
Показа ми свои рисунки.
Роуз и аз имаме различни разбирания за това, какво е изкуство.
Без да се обиждате...
Корабът, може да е идея написана върху хартия
но в очите на бог, кораба принадлежи на Томас Андрюс.
Всички ли са за мен?
Карай от външните навътре.
Той познава всяко болтче в него, нали Томас?
Корабът ви е чудо, г-н Андрюс.
- Благодаря ви, Роуз.
Как ще желаете хайвера, сър?
- За мен не, благодаря.
Никога не съм го харесвал.
Къде точно живеете, г-н Доусън?
Сега адресът ми е "Титаник".
А после - каквото Бог ми отреди.
А пари за пътешествията?
Хващам се на работа тук и там.
Качвам се на случайни кораби.
Но билета за "Титаник"
имах късмет да спечеля на покер.
Наистина голям късмет.
Целият живот е игра на късмет.
Истинският мъж сам постига късмета си.
Нали, Доусън?
И подобно вятърничиво съществуване ви допада?
Да, г-жо, допада ми.
Всичко от което имам нужда, е тук с мен.
Имам въздуха в дробовете си и чисти листи хартия.
Харесва ми да се събуждам, без да знам какво ще ми се случи
с кога ще се срещна или къде ще се озова.
Една нощ спя под някой мост, а на другата съм на най-големия
кораб, в това изискано общество.
Ще си взема още малко от това.
Животът е дар. Нямам намерение да го пропилявам.
Никога не знаеш каква ръка ще ти се попадне.
Трябва да вземеш онова, което ти се дава. Заповядай, Кал.
Да осмисляш всеки свой ден.
Добре казано, Джак.
За осмислените дни.
За осмислените дни!
- Браво!
Но г-н Браун не знаеше, че съм скрила парите в печката.
Прибра се пиян като свиня и запали огъня.
Следва бренди в пушалнята.
По едно бренди, господа?
Сега ще идат да се поздравяват,
че са господарите на света.
Дами, благодарим ви за компанията.
Роуз, да те придружа до каютата?
Не ще остана тук.
- Благодаря, Моли.
Идвате ли с нас, Доусън?
Едва ли искате да останете при жените!
Не, благодаря. Трябва вече да си ходя.
Да, ще говорим за бизнес и политика,
няма да ви е интересно.
Но, Доусън... Радвам се, че дойдохте.
Трябва ли да тръгвате?
Отивам да греба с другите роби.
Лека нощ, Роуз.
ОСМИСЛИ ДНИТЕ СИ ЕЛА ПРИ ЧАСОВНИКА
Искаш ли да идеш на истинска забава?
Може ли да си сложа ръката тук?
Тиала фрикенсвенска?
- Какво?
Не ви разбирам!
Браво, браво!
Благодаря. Хайде момчета.
- Пускайте се!
Сега, аз ще танцувам с нея.
Ела.
- Какво?
Хайде, ела с мен!
- Джак, чакай!
Не мога да го направя.
Трябва да сме по-близо,
ето така.
Все още си ми любимка, Кора!
Не зная стъпките.
- И аз.
Следвай ритъма. Не мисли!
Чакай, Джак! Спри се!
Чакай!
Джак, недей!
...под юрисдикцията на акта "Шърман".
И Рокфелер каза същото - Върховният съд не го прие.
Какво? Мислиш, че момиче от първа класа не може да пие?
Разкарай се!
Добре ли си?
Нищо ми няма!
Добре, две от три!
Значи...
се мислите за големи мъже?
Я да видим можете ли така?
Подръж това, Джак. Вдигни го.
Добре ли си?
Не съм го правила от години.
Хайде, момчета! Дайте всичко от себе си!
Кафе, сър?
Снощи не дойде при мен.
Бях уморена.
Явно буйствата ти на долната палуба са били изтощителни.
Накарал си гробовния си прислужник да ме проследи.
Никога повече няма да се държиш така!
Не съм твой служител, та да ме командваш.
Аз съм ти годеница.
Моя годеница...
Годеница! Да, така е! И моя съпруга!
По закон още не, но в леглото - да, затова ще ме почиташ!
Както една съпруга почита мъжа си!
Няма да позволя да ме правиш на глупак!
Нещо да не ти е ясно?
Не.
- Чудесно!
Извини ме.
О, госпожице Роуз...
Малък инцидент, съжалявам.
- Няма нищо, г-це Роуз.
Всичко е наред.
- Съжалявам, Труди.
Дай да ти помогна... Оставете на мен, г-це.
Оставете на мен, г-це.
Труди, донеси чай.
Повече няма да се виждаш с онова момче. Разбра ли?
Роуз, забранявам ти!
- Престани, мамо!
Ще ти потече кръв от носа!
Това не е игра!
Положението ни е несигурно. Знаеш, че вече нямаме пари.
Разбира се, че знам!
Нали ми го напомняш ежедневно!
Баща ти ни остави само дългове, прикрити под доброто му име.
Сега това име е единственият ни коз.
Не те разбирам. Хокли е добра партия.
Ще осигури живота ни.
- Защо ме зароби така?
Защо си такава егоистка?
- Аз ли съм егоистка?!
Искаш да работя като шивачка ли?
Това ли искаш?
Да разпродадат имуществото ни на търг?
Реликвите ни да се пръснат?
Толкова е несправедливо!
Разбира се, че е несправедливо.
Ние сме жени.
Нашата участ никога не е лека.
Здравейте, г-н Андрюс.
- Здравей, Джак.
Сър.
- Трябва да говоря с ...
Мястото ви не е тук!
Бях тук снощи, не помните ли?
Не. Моля, вървете си.
Той ще ви каже! Трябва да говоря с...
Г-н Хокли и г-жа Деуит Бюкейтър
все още са ви благодарни за стореното.
Помолиха ме да ви предам това за благодарност...
Не искам парите ви!
- ...и да ви напомня,
че пътувате в трета класа
и присъствието ви тук вече не е желателно.
Искам да говора с Роуз...
Г-да, погрижете се г-н Доусън да се върне където му е мястото
и да остане там.
Хайде, тръгвай!
Защо има два руля?
Те се използват в близост до брега.
Извинете, сър. Още едно предупреждение за лед по пътя.
Благодаря, Спаркс.
Не се безпокойте. Напълно обичайно за този сезон.
Дори ще увеличим скоростта.
Наредих да запалят всички котли.
Г-н Андрюс, извинете... направих
някои изчисления на ум. Броят на лодките,
умножен по капацитета им...
Простете, но няма достатъчно места за всички пасажери.
Всъщност, има за половината.
Роуз, нищо не пропускате. Всъщност, бях поставил лодбалки, от нов тип
на които да закрепим още един ред лодки, върху този.
Но сметнаха, че палубата щяла да изглежда твърде претъпкана.
Тъй че отмениха решението ми.
Заемат излишно място - този кораб е непотопяем!
Спете спокойно, Роуз. Построил съм надежден кораб.
Той е най-добрата спасителна лодка.
Продължете напред. Следваща спирка - машинното.
Следвайте ме.
Джак, това е невъзможно. Не бива да се виждам с теб.
Трябва да поговорим!
- Не, Джак!
Джак, аз съм сгодена.
Ще се омъжа за Кал. Обичам го.
Роуз, никак не си лесна.
Дори може да се каже, че си едно разглезено момиченце.
Но под тази външност се крие най-удивителното..., възхитително...,
прекрасно момиче... жена, която съм срещал.
Джак, аз...
- Остави ме да ти го кажа.
Ти си просто...
Не съм идиот. Знам как е устроен светът.
Имам 10 долара в джоба,
нямам какво да ти предложа.
Разбирам това. Но вече съм прекалено хлътнал.
Ако скочиш ти, скачам и аз - нали помниш?
Не мога да си замина, без да знам дали си добре.
Само това искам.
Е, аз съм добре.
Ще се оправя. Наистина.
Наистина ли?
Не мисля така. Те те държат в клетка!
Ще умреш, ако не се освободиш!
Може би не веднага, защото си силна,
но рано или късно този пламък, в който се влюбих...
Този пламък ще угасне.
Ти не можеш да ме спасиш.
Права си. Единствено ти можеш да го направиш.
Отивам си. Остави ме!
Кажете на Лусил за проблема с печатарите.
Трябваше да върнем поканите за преработка.
О, скъпа!
- А и ужасните рокли на шаферките...
Какъв кошмар бяха само!
Роуз искаше да са лилави.
Знае, че не понасям този цвят. Направи го, за да ме дразни.
Ако бяхте дошли при мен по-рано...
Рут видяла моделите ми в "Илюстрирана мода"
за сватбената рокля на дъщерята на графиня Марлборо.
Мисля, ще се съгласите, че ние
възкресихме феникса от пепелта!
Здравей, Джак.
Промених решението си.
Казаха ми, че си тук...
Дай ми ръката си.
Затвори си очите.
Хайде!
А сега пристъпи.
Дръж се за перилата.
Очите затворени. Не надничай.
- Не надничам.
А сега се качи на перилата.
Хвани сe. Не отваряй очи!
Вярваш ли ми?
Вярвам ти.
Хайде, отвори очи.
Аз летя! Джак!
** Ела, Жозефина, в летящата ми машина! **
** Тя се издига **
** нагоре и нагоре... **
Това бяха последните слънчеви лъчи, огрели "Титаник".
Стигнахме до здрачаването в нощта на потъването.
Остават 6 часа.
- Невероятно!
Смит държи шибаното предупреждение за ледове...
Извинете... И нарежда да увеличат скоростта!
26-годишният му опит работи против самия него.
Мисли, че огромна маса като
айсберга ще се вижда от далеч.
Но кормилното устройство на кораба е несравнимо малко с размера на кораба.
Корабите не завиват рязко!
Опита му, го подвежда.
Удобно е, уверявам те.
Това е всекидневната.
Тази светлина ще стигне ли?
- Какво?
Нали художниците изискват светлина?
Вярно е,
но не съм свикнал да работя в такива ужасни условия!
Моне!
Познаваш творбите му?
- Разбира се!
Виж какви цветове е използвал.
Знам. Възхитителни са.
Кал настоява да влачим това ужасно нещо навсякъде.
Той няма ли да се върне скоро?
Не и преди да свършат пурите и брендито.
Хубав е. Сапфир ли е?
Диамант. Много рядък диамант.
Джак, нарисувай ме като френските си момичета. Ще си сложа това.
Добре.
И нищо друго.
Нямам нужда от поредна рисунка, на която изглеждам
като порцеланова кукла.
Аз си плащам...
и очаквам да получа каквото искам.
Иди на леглото... тоест, на дивана.
Легни.
Кажи ми каква поза да заема.
- Остави ръката си както беше.
Така.
Другата вдигни нагоре, с длан до лицето.
Така.
Главата леко на долу.
Гледай към мен. Не сваляй поглед от мен.
И се опитай да не мърдаш.
Толкова си сериозен.
Май се изчервихте, велики художнико?
Мосю Моне едва ли би се изчервил.
Той рисува пейзажи. Отпусни лицето си.
Извинявай.
- И не се смей.
Сърцето ми биеше лудо през цялото време.
Това бе най-еротичният момент в живота ми...
Поне дотогава.
И какво стана после?
- Питате, дали го направихме?
Ще ви разочаровам, г-н Бодийн.
Джак бе истински професионалист.
Благодаря ти.
Какво правиш?
Ще го прибереш ли в сейфа?
Господа, извинете ме.
Никой от стюардите не я е виждал.
Това е абсурдно! На кораб сме! Къде може да се скрие?
Лавджой, намерете я!
Ясно е.
- Да.
Никога преди не съм виждал такова спокойно море.
Като езеро. Дори ветрец не полъхва.
Ще бъде по-трудно да забележим
айсбергите без вълни в основата им.
Е, аз ще си лягам. Поддържайте скоростта и курса, г-н Лайтолър.
Да, сър.
Става студено. Много си хубава.
Г-це Роуз!
Рисунките ми!
Бързо!
Не, почакай!
- Почакай, почакай!
Давай, давай! Наведи се!
Бързо, бързо!
Чао.
Съжалявам!
Всичко е наред!
Този е много е суров за прислужник.
Повече прилича на полицай.
- Мисля, че е бил.
Проклятие!
Насам!
Бързо!
А сега какво?
- Моля?
Още въглища за номер едно! - Хей, вие двамата, какво търсите тук долу?
Нямате работа тук! Опасно е!
Продължавайте! Не ни обръщайте внимание!
Справяте се чудесно!
Я виж какво имало тук!
Благодаря.
Накъде, госпожице?
Към звездите!
Притесняваш ли се?
Не.
Докосни ме, Джак.
Ужасен студ!
Надушвам леда, когато е наблизо.
Глупости!
- Така е, надушвам го!
Намерихте ли бинокъла за вахтата?
Не съм го виждал от Саутхамптън.
Е, аз тръгвам на обиколка.
Трепериш.
Не се безпокой. Нищо ми няма.
Изтичаха натам.
Липсва ли нещо?