The Postman Always Rings Twice (1981) (The Postman Always Rings Twice CD2.sub) Свали субтитрите
Направи го. Давай!
Хайде, Кора!
Удари ме!
А сега ти мен.
Това ти е от удар в таблото.
А това - не знаеш откъде ти е.
Франк!!!
О, боже! Не!
Спрете!
Катастрофирахме! Помогнете ми! Божичко!
Благодаря ви.
Как си днес?
Добре.
Бил ли си в Сан Франциско?
Да.
А в Бъфало?
Кой сте вие, господине?
- Знаеш кой съм.
В Бъфало си лежал в затвора.
За въоръжен грабеж в Уичита, опит за побой...
Не може ли да оставим за друг път?
- В Молин, Илинойс - 13 месеца затвор.
Нападение над влаков инспектор.
- С какво са ме натъпкали?
Ако се наложи да те съдя за убийство, ще се погрижа да увиснеш на въжето.
Какво намеквате? Че аз съм устроил катастрофата?
Аз дори не карах!
- О, да, сигурно.
Бил си пиян, едва си се влачел. Имаш свидетел на бензиностанцията...
За глупак ли ме вземаш? Знам, че си го убил.
Хайде сега.
За какво ми е да го убивам?
Видях я, приятелче. И аз бих убил заради нея.
Заради една фуста?
И да не е жената, ще те обесят заради парите.
Какви пари?
Застраховка "Живот" за 10 000 долара, издадена на името на Ник Пападакис.
Жена му е единственият наследник. Да си го виждал това, Франк?
Не си играй със застрахователите, не обичат да губят.
Господине, кълна се, че не знам нищо за тази полица!
Хайде, Франк.
Или го е направила тя, или и двамата сте замесени.
Не съм го убил.
- Докажи ми го.
Как мога да ви го докажа?
- Подпиши това.
Какво е това?
Само то може да убеди съда и мен в твоята невинност. Ясен ли съм?
Да си вървим.
Всичко е наред.
Казвам се Кац. Ще защитавам теб и г-жа Пападакис.
Ще ви предявят обвинение утре. Ако дотогава те разпитват,
казваш: "Обърнете се към адвоката." Разбра ли ме, Франк?
Да.
- Чудесно.
Ти ли си подписал това?
Не подписвай нищо повече, става ли?
Здравата си се поочукал.
Това е добре. Ще изглеждаш убедително в съда.
Ще се видите ли с Кора?
Да.
Кажете й, че не исках да подписвам.
Счупена е, защото жертвата е била ударена с нея по главата,
което е причинило смъртта й.
Възможно ли е раните да са от преобръщането на колата?
Не.
- Възразявам! Той не е лекар.
Той е признат експерт в областта на застрахователните измами.
Заинтересован е клиентите ми да бъдат осъдени!
Компанията му ще си спести 10 000!
- Г-н Кац...
Възразявам и настоявам показанията му да бъдат заличени от протокола!
Възражението се отхвърля.
Благодаря, нямам повече въпроси.
Искам да представя жалба и иск за обезщетение от Франк Чеймбърс
срещу г-жа Кора Пападакис.
- Какво?
Искът е за наранявания, причинени от нейното шофиране.
Възразявам!
- Каква жалба?
Подписвал ли си нещо, Франк?
Кажи ми, подписвал ли си иск срещу мен?
Седни, Кора!
- Не би ми причинил това, нали?
Той не би го направил!
Какво е подписал?! Каква жалба?
Тази така наречена жалба действа...
- Покажете ми я!
Искам да я видя! Не ви вярвам!
Отхвърля се. Жалбата е внесена.
- Как може да обвинява мен!
Не можете да я приемете. Изнудили са го да я подпише,
докато е бил под въздействието на успокоителни и без адвокат...
Вече отсъдих. Продължете нататък!
След подобно решение нямам друг избор,
освен да заявя, че г-жа Пападакис се признава за виновна.
Обвинението е съгласно!
- Моля за прекратяване на заседанието.
Приема се.
Ти работиш за обвинението!
Той смени защитната си теза...
Правите ужасна грешка.
- Млъкни!
Готов съм.
Ето показанията ми.
Ние извършихме убийството.
Аз и Франк Чеймбърс го замислихме
и убихме съпруга ми.
Няма да се бавя много.
- Добре.
Благодаря, че ме приехте.
- Какво има? Нали признаха?
Още не е решено.
- Виновни са. Какво искате от мен?
Мога пак да пледирам за невинност.
И преди са правили опит да го убият.
Много интересно твърдение.
Имало е веселба. Цяла армия гърци ще се закълне, че Пападакис
е прегърнал Чеймбърс и е казал: "Този човек ми спаси живота."
Май нещо не сте разбрали.
- Ако говорим неофициално...
Да?
Наистина ли вярвате, че двамата са невинни?
Точно това ви казвам и ще го повторя в съда.
Обвинението няма нито улики, нито свидетели - нищо!
Имат само вас. А какво правите вие?
Не забравяйте, че съдебните заседатели са бедни хора.
Пред журито...
от едната страна стои красива, съсипана от скръб млада жена.
А от другата страна сте вие, приятел.
И тлъстата ви компания, която гледа да си спести 10 хилядарки.
Ще видим.
Е, какво ще кажете?
Мисля, че ще ги осъдят на смърт.
- А ако това не стане?
Заради вас компанията ще загуби 10 бона.
Отиде ви коледната премия! Ще поемете ли този риск?
Ще ви науча как можете и да не рискувате.
Елате.
Това е Арт Биймън, отдел "Искове" към "Уестърн Екуитабъл".
Здравейте.
- Приятно ми е.
Кажете му.
Компанията ми направи застраховка за 25 000 долара за рискове на трети лица
на г-н Ник Пападакис малко преди смъртта му.
Франк Чеймбърс е пътувал в колата.
Има порязвания, мозъчно сътресение и тежка гръбначна травма,
която е увредила способността му да ходи.
Ако при опита да убие съпруга си
тя е направила клиента ми - техен работник, пътувал в колата -
инвалид за цял живот...
Ще съдя "Уестърн Екуитабъл" за 25 000 долара и ще спечеля.
Ето какво е готов да направи той.
- Ще ни извините ли за момент?
Добре.
"Уестърн" е в неизгодна позиция.
Значи ще изплатите сумата?
- Точно така.
Ако сте съгласен, ние ще изплатим 10-те хиляди долара от вашия иск.
Шефовете ви уведомени ли са?
- Разбира се.
Тогава можем да се разберем.
Личните ти вещи, Франк. Вече се подписах.
Заповядай.
Хайде де, вземи ги.
Ела.
Не са имали никакви улики. Блъфирали са.
Сакет те е изнудил да подпишеш
и е използвал иска, за да я накара да признае. За малко да увиснете.
Схвана ли?
Хайде, мой човек, свободен си.
Ела да се преоблечеш.
- Шегуваш се!
Заповядайте.
И нея ли освободиха?
- Да.
Но...
- Какво "но"?
Нали си призна?
- За щастие - пред моя помощник.
Червенокосият. Сигурно си го взел за полицай.
Така е.
- Да, но не е. Работи за мен.
Наистина ли?
Реших, че ще е хубаво да си излее душата. Беше много разстроена.
Да излезем отзад, за да не се срещаме с пресата.
Къде тръгнаха? И къде е жената?
Застраховката беше най-хубавата част. Техният експерт, г-н Барлоу,
заяви, че е допуснал сериозна грешка и че си е било обикновена катастрофа.
В какъв свят живеем, а?
Да...
Къде е Кора?
- Чака ни в таксито отвън.
Знаех си, че ще се измъкнете оттук!
- Да, точно така.
И да се измъквате, досието ти не е затворено!
И твоето, и на жената! Нарушихте закона, убихте човек!
Не можеш да ми държиш такъв тон!
Вече бях пред съда!
- И пак ще се върнеш! Знам ги такива.
Пак ще се видим.
Само да плюнеш на тротоара и ще изгниеш в затвора!
Научи се да губиш!
Е...
Много ти благодаря.
Няма защо.
Успя да ни измъкнеш.
- От вас спечелих 10 000 долара.
Кенеди!
Беше ми приятно.
Наложи се да платя на адвоката с парите от застраховката.
Да, разбрах.
- Дори не знаех, че има полица.
Не мога да напускам щата 6 месеца, всяка седмица ще се разписвам.
И ще имам досие в полицията.
Кора...
Не исках да се обръщам срещу теб.
Огледалото е мое.
ТАВЕРНА "ДВАТА ДЪБА" Н. ПАПАДАКИС
Не изглежда възрастна.
- Но е тя, видях снимката й.
Държи се точно както очаквах.
- Тихо, ще те чуе!
Чудесен пай!
- Госпожице...
Задръжте рестото.
Благодаря. Пак заповядайте.
Госпожице... Ами моето пиле?
Ще е готово след 2 минутки.
Няма ли да влезеш да ми помогнеш?
Справяш се и без мен.
Щях да се справям много по-добре, ако вършеше някаква работа тук!
Защо се трепеш? След 2 месеца заминаваме.
Нали каза, че щом ти изтече гаранцията, заминаваме?
Ако искаш да заминеш, Франк...
можеш да тръгнеш още сега.
А ако искаш да останеш, тогава се хващай на работа!
И пий от чаша!
Да не си животно?
Какво ще правиш с парите?
Ще си купя нова кола.
Какво си се загрижил за парите ми?
Мръдни.
Мръдни де, не чу ли!
Махай се оттам, негоднико!
Хайде, размърдай се! Марш!
Имате ли нужда от нещо?
- Не, благодаря.
Заповядайте, господа.
Търсех те.
Е, намерихте ме.
Видях снимката ти във вестника.
- Не сте първият.
Ето ви меню, сега идвам.
Познавам те още от малка.
Знаех си, че си ти. Но не исках да ти се обаждам.
Знаех си, че са ти изгубили дирите.
Все още получавам вестник "Куриер" от родния ни град.
Четох за майка ти.
Бях сигурен, че не си научила.
Е, ти не ме помниш.
Но аз те помня.
Да се обадя ли на надзорника ти?
- Недей.
Ще се върна най-късно другата седмица.
Майка ти ще се оправи.
Обади се да кажеш как е.
Добре.
Да нямате почивен ден?
Затворено е.
Е, хайде стига де! Ще ти отнеме само минута.
Накъде си тръгнал?
- Към Сан Диего.
Какво караш, ако мога да попитам?
Котки.
Какво е това?
Трите "котенца".
- Да не са упоени?
Не, просто са уморени.
Явно са доста уморени.
Тези "котенца" са упоени. Не стават за арената!
Няма да изляза с тях! Разкарайте ги оттук!
Добре, какво ви трябва?
Казах ви. Трябват ми изпълнители!
Диви животни!
- Откъде да ги вземем?
От Гутиерес.
- И къде е това? - В Мексико.
Добре, намерете лъвове. Ще ви чакаме в Тусон на 12-ти.
Така става ли?
- Добре.
Трябва ли ви още нещо?
Разбира се. Шофьор.
Разпишете се, ако обичате...
- Съжалявам, приберете си лъвовете.
Бяхте права, госпожице.
- За кое?
Пропътувах 150 км с тези котенца. Не издадоха никакъв звук.
Така ли?
Ето едно хубаво животинче.
Чухте ли как измяука?
А вие кой сте, ако мога да попитам?
Франк Чеймбърс, госпожице.
Приятно ми е, Франк.
Знаеш ли какво ще направя за теб?
Ще ти купя шапка.
Голяма бяла шапка. Ще ти хареса, нали?
То се знае!
О, да!
Моите съболезнования за майка ти.
- Беше много стара.
Хайде да пийнем нещо.
Не, отказах пиенето.
Мислих за много неща, Франк.
Искам само да се приберем.
Чакам дете.
Ще родя дете от теб, Франк.
Ти искаш ли го?
Да. Искам го.
Кажи го пак.
- Искам го.
Наистина ли?
- Наистина.
Значи го искаш?
- Разбира се!
Боже!
Значи си бременна, а?
Гледай ти!
Изгубихме малко пари, Кора.
- Все ми е едно.
Бях затворил за цяла седмица. Ходих в Сан Франциско.
Няма значение.
Държах се лошо с теб, нали?
- Не.
Държах се лошо.
Знам си го.
Направих живота ни тук ад.
Но вече ще се променя, Франк.
Защото...
Ако сме винаги заедно...
... нищо друго не ни трябва.
Моля те, прости ми!
Хайде, стига.
Да ти кажа ли какво научих за бебетата?
Какво е най-важното за тях.
- Кажи ми.
Трябва винаги да се държиш непринудено с тях.
Аз винаги се държа непринудено.
Защото те го усещат, макар и да са мънички.
Затова трябва да направиш две неща.
Първото...
Първото е да се доверяваш на инстинкта си.
Какво има?
А второто е...
Кажи им да си вървят.
Добре, ще ги разкарам.
Затворено е.
- Може ли за малко?
Затворено е.
- Знам, но само за минутка.
Моля ви, за малко.
Г-н Кенеди. Не ме ли помните?
Да, разбира се. Как е г-н Кац?
- Сетихте се.
Вече не работя за него.
- Така ли?
И с какво се занимавате сега?
Ами всъщност... с нищо!
Затова реших да се отбия.
Реших, че можете да ми помогнете.
- Така ли? Как, по-точно?
Искате няколко долара ли?
Нали сте безработен...
Помните ли признанието, което бях напечатал тогава?
А, да. Онзи фалшификат, който направихте с Кац?
Когато напуснах Кац...
... си позволих да го дръпна от документите му.
Реших, че вие двамата ще си го искате.
Хубаво местенце си имате.
Искате ли 100 долара?
Искам 10 хилядарки!
10 бона? Луд ли си бе, клоун такъв? Нали ги дадохме на Кац!
Не ми пука. Искам парите. Намерете ги.
Продайте заведението.
Иначе ще пратя признанието на Сакет и сте мъртви!
Ще ме заплашваш, а?!
Ще заплашваш семейството ми!
Къде е признанието? Къде е?!
- Не мога да ти кажа!
Държа го в банка!
- В банка ли? Коя?
Не мога да ти кажа.
Казвай коя!
"Глендейл Тръст".
Прибери му пистолета.
Как се чувстваш?
- Прекрасно.
Ще се върна веднага щом мога. Искаш ли нещо от града?
Не.
Да тръгваме, Кенеди.
Отворено ли е?
Разбира се.
Задръжте рестото.
Кора?
Приятелката ти се отби.
Копеле такова!
Не се приближавай.
Ти си отрепка, Франк.
Разбрах го още първия път, когато те видях.
И никога няма да се промениш.
Твоето признание.
Не ми трябва. И никога не ми е трябвало.
Не могат да ме съдят два пъти за същото престъпление.
Ясно ли ти е? Пише го в конституцията.
Не го ли знаеше, Франк?
Но могат да съдят теб.
Все още могат да те съдят.
На кого звъниш?
Студено ми е.
- Какво?
Студено ми е.
Сигурен ли си?
Искам да се оженя за теб.
Искаш просто да ми затвориш устата.
Ако исках, досега да съм го направил.
Искам да се оженя за теб.
Наистина ли го искаш?
- Да.
Още днес.
Ако искаш, ще почакаме до уикенда.
Не!
Знаеш ли, мислех си...
Защо все пак не продадем таверната?
Там ще е хубаво за децата, скъпа. И за домашните любимци.
Оттук ли ще минеш?
- Да, защо не?
Има ли някоя бира?
Заповядай.
- А взе ли отварачка? - Да.
Точно така, готово.
Кора!
Какво ти е?
- Нищо.
Добре ли си?
- Само малко ме заболя.
Сигурна ли си?
- Да.
Нищо ми няма.
- Качвай се. Полека.
След малко ще ми мине. Само съм леко замаяна.
Трябва да те прегледат.
- Нищо ми няма.
Слушай какво ти казвам!
Искам само да се приберем, Франк.
Не, ще идем да те прегледат.
Почувствах се малко странно.
Сякаш си разтегнах нещо.
- Затова трябва да те прегледат.
По-добре ли си сега?
Чувствам се страхотно.
Радвам се. Изглеждаш добре.
- Така ли?
Да.
- Че защо да не съм добре?
Превод и субтитри tosem - bechora@abv.bg