Operatsiya Y I Drugiye Priklyucheniya Shurika (1965) Свали субтитрите
Деца до 16 години - се допускат
ПОМОЩНИК
МЕСТА ЗА ПЪТНИЦИ С ДЕЦА И ИНВАЛИДИ
Седни, дъще.
- Нищо, нищо, благодаря, стойте си.
Гражданино, отстъпете място, станете!
- Ако стана, ти ще легнеш!
Гражданино, тези места са специално за деца и инвалиди.
А тя да не е дете или инвалид?
- Тя ще става майка!
А аз ще ставам баща!
- Ама какви глупости дрънкате!
А ето ви и инвалид.
- А, инвалид. Сега какво ще кажете?
Извинете...
Законът си е закон!
- Моля, седнете.
Много ви благодаря.
Ах, ти зрящият! Сега ще станеш сляп.
Вие потвърждавате ли това?
- Потвърждаваме! Потвърждаваме.
Значи потърпевшият...
На строеж ли работите?
- Подработвам.
Какво значи "подработвам"?
- Уча в политехниката.
Студент!
15 дни поправителен труд!
Е, граждани алкохолици, хулигани, търтеи,
кой иска днес да поработи?
За днес нарядите: пясъчната кариера - 2 души.
На кариерата за пясък - 2 души.
Огласете целия списък, моля.
- Пясъчна кариера - 2 души.
Почистване на улици - 3 души.
Месокомбинат...
за днес не е изпратил наряди.
Има наряд за строителство на жилищен блок, за циментовия завод...
А за "Винпром"-а няма ли?
Моля.
Внимателно.
Преди всичко искам да ви запозная с нашия забележителен колектив,
в който вие временно се вливате.
За колко се влива другарят?
- За цялото, 15 дни!
Аха! Десетдневка и половина. Забележително!
Е, всичко хубаво. Довиждане.
Не закъснявайте с обяда!
- Да, да...
Сигурен съм, че тези 15 дни ще ви протекат при нас в атмосфера на дружба
и пълно разбирателство.
- Аха.
И, така...
Коркова. Подарък от Африка. Да. Моля насам.
С малко въображение можете да си представите какъв жилищен район ще бъде създаден тука.
Само в него ще бъдат инсталирани 740 газови печки,
което е 740 пъти повече, отколкото е имало до 1913 г. в целия град.
Момент.
Всичко е наред.
Романтика...
А ако се вземе целият обем на работата, изпълнена от нашето СМУ
за 4 месеца и поставим тези етажи един върху друг, то ще получим здание,
което е 2 пъти по-високо от всеизвестната Айфелова кула,
или три пъти по-високо от знаменитата "Нотр Дам де Пари".
Което ще рече - катедралата "Парижката Света Богородица".
- Кого, кого е родила?
Парижката. Богородица.
Моля.
Нашето СМУ е построило толкова жилищна площ, която се равнява
на такъв град като Чита, или 10 града като Хвалинск или 32 като Крижопол.
Обвзема те порив, при мисълта, че...
... отколкото в Америка. Така и вие можете да внесете своята скромна
лепта в трудовите дела на нашето СМУ.
СМУ в превод означава строително-монтажно управление.
Какво управление?
- Монтажно управление.
Готов съм.
- Благодаря.
Шурик!
Да, П'ал Степанич?
- Е, Саня, ето ти помощник.
Най-накрая, П'ал Степанич, благодаря!
Е, сега да поработим.
Ще се сработим.
Е, виждам, ще се сработите. Стани, Шурик.
Желая ви трудови успехи и голямо щастие в личния живот.
Благодаря за вниманието.
Слушай, на строежа имали ли сте нещастни случаи?
Не, за сега не е имало.
- Ще има... Да вървим...
... Господи помилуй!
... Господи помилуй!
Какво има?
- Шшт!
Слушайте, къде изчезнахте? Из целия корпус ви търся. Работата си стои.
Работата си стои, а срокът - идва.
Ти не забравяй, че твоят отчет е в рубли, а моят - в дни.
Е, Шурик, как е помощникът?
Превъзпитава се.
- Отлично.
А защо шепнеш?
- Спи.
Спи?!
В това време, когато нашите космически кораби браздят просторите на вселената...
... и не напразно всички континенти ръкопляскат на тружениците от нашия балет
Да вървим нататък.
... учи народната мъдрост - с търпение и труд всичко се постига - едно!
Свършил си си работата - почивай на воля - две!
Без труд не можех да хванеш рибата - три!
Работата не е вълк - в гората няма да... Не, това не трябва...
До лампата!
А компот?
- Компот!
Ръцете...
- А?
Измили ги?
- А... Да, да, да.
Така... Към пясъчната кариера!
Е, да започнем...
- Добър апетит.
К'во, к'во?
Казвам: който не работи - той яде. Учи се, студенте!
Разбери, студенте,...
Сега с хората трябва по-меко,...
а на въпросите да се гледа по на широко...
Ти си мислиш, че на мене са дали 15 дни?
На нас ни дадоха 15 дни. А за какво?
За да водиш с мен разяснителна работа. А аз да надрасна себе си.
Добре, приказвай ми, как космическите кораби... браздят...
... Болшой театър.
А аз ще поспя.
Правилно... И гони мухите.
Ти какво?
Муха.
- Браво!
А, насади ли се, очиларко?
Това е само аванс. Сега вече край. Е, студенте, готви се.
Скоро ще ти надянат дървеното пардесю и в твоя дом се свирят
музика... Но ти няма да я чуеш.
Вода!
Благодаря.
Стой, ще те убия, студенте!
Ама това е хулиганство! Ще получите 15 дни!
Имайте предвид, ще се оплача!
Ще ме биете ли?
Не.
- А какво?
Ще водя разяснителна работа.
Шурик...
Вие комсомолец ли сте?
- Да.
Ама това не е наш метод!
Къде ви е хуманизмът? Къде е човек за човека?
Разберете, Шурик, в това време, когато
космическите кораби браздят, както знаете...
- Как ти викат на тебе?
Федя... А вие сте Шурик...
- Женен ли сте?
Да, жена ми е Любушка...
и две дечица - Леночка и Альошка.
- Значи имате семейство.
- Имам.
А на колко си години?
- На 41.
А може би не трябва, Шурик?
Повече няма да правя така.
- Не, трябва, Федя...
Трябва!
Мама.
Мама.
Мама.
Е, граждани алкохолици, търтеи, хулигани.
Кой иска да поработи?
Аз!
- Почакайте.
За днес: на пясъчната кариера - 2 души.
Аз!
- Почакайте, де!
Огласете целия списък, моля.
Значи така: циментовия завод...
- Аз!
Товарене на въглища...
- Аз!
Чистене на конюшни...
- Аз!
Освен това...
- Аз!
- Почакайте, гражданино!
За вас има личен наряд за всичките 15 дни. Взимайте го!
ПРИВИДЕНИЕ
ТИХО! ИЗПИТ!
Изкара ли?
- Изкарах!
И колко, а?
Петица.
Дай конспекта... изгарям.
- Нямам, дадох го, ето там четат.
Може да обръщате!
Билет номер 7, първи въпрос...
Принцип на работата на синхрофазотрона. Костя, как е чуваемостта? Как ме чуваш?
Как ме чуваш? Приемам.
Разбрах те. Чувам те нормално, нормално...
Отговарям на 1-ви въпрос от 7-ми билет.
В основата на работата на синхрофазотрона е...
заложен принципът на ускорение на заредени частици с магнитно поле.
... поле. Продължаваме.
Дъб! Имаш ли конспект?
- Нямам никакви конспекти, не ми пречи.
А какво слушаш?
- Ван Клиберн. Върви!
Здрасти.
- Здрасти.
Имаш ли?
- Какво?
А, вече те питах!
По-внимателно, гражданино.
- Не се отвличай.
Извинете, моля.
Следваща спирка "Градинска"!
- Наша, да вървим!
Вземи.
За кого?
Здрасти, лельо Зоя. Дайте ключа, моля.
Днес имаш изпит.
- Има още три часа.
Дотогава ще се позанимаваме с приятелката ми.
Горчица!
- Аха!
Задух! Не обръщай.
Ира, откопчай.
Горещо е! Съблечи се.
Време е.
Е, как, изкара ли?
- Четворка!
Ти какво?
Спокойно.
- Ясно.
Теглете билет!
Професоре, може ли пак?
- Моля.
Още!
- Тегли!
И на теб!
Какво значи "И на теб"?
Ой, простете, професоре.
- Не, вече вие ще прощавате.
Ще дойдете следващия път.
Дрън-дрън.
Сърцето на красавицата е склонно към измяна и промяна...
Едно, две, три, проба.
Костя, как ме чуваш? Три, две, едно, приемам!
Здравейте, професоре!
- Здравейте.
Какво ви е?
- Боли ме ухото.
А това няма ли да ви попречи?
- Не, професоре, не се безпокойте.
Точно наопаки. Никакъв шум не ме отвлича от изпита.
А това във връзка с какво е? Имате някакъв празник днес?
Изпитът за мен... винаги е празник, професоре.
Похвално...
Моля... теглете билет!
Билет номер 9. Приемам.
Какво казахте?
Какво?
Какво приемате?
- Казах не приемам, а в него.
Билет номер 9, а в него - задача.
Ясно. Вървете се подготвяйте.
- Добре.
Дъб, как ме чуваш? Мухльото не се ли досети?
Диктувам отговора на 1-и въпрос от 9-ти билет. Значи така...
Какво ви е?
- Пробожда ме в ухото.
Значи така. За изобретението - 5, а...
... а по предмета - 2.
Професорът, разбира се, е мухльо, обаче си има апаратура.
Как се чува? Как ме чувате?
Моля.
- Много благодаря.
Изкара ли?
Коя е тая?
- Къде?
Там... носи се.
А, това е Лидка от паралелния поток!
Лида... Удивително момиче...
Защо не съм я виждал по-рано?
- Искаш ли да ви запозная?
Не... не!
- Стига, бе! Лида!
Може ли за малко?
Изкара ли?
- Изкарах.
Колко?
- Петица.
Поздравления!
- Благодаря.
Запознайте се!
Лида!
- Петя! Ъ-ъ-ъ, Саша!
Лида.
Моля.
Аз си тръгвам.
Е, аз си пристигнах.
- Тука ли живеете?
Ето онези два пророзеца на петия етаж.
Хубав ви е районът. Никога не съм бил тук.
Не се бойте!
- Това са навярно новодомци. А как да мина?
Много просто. Отвличаща маневра. С кучето ще се заема аз,
а вие бързичко ще пребягате.
- Добре.
Джек... Джек! Дамка... Димка... Полкан!
Полкан! Алмочка... Алмочка... Алмочка...
Давайте!
Не се отчайвайте!
Случайно да носите салам?
- Да, деликатесен.
Беше деликатесен... Стана обикновен.
А това какво е?
- Приспивателно.
А то не...
- Не, напълно безвредно е.
Не, за Бобик... Боб!
Ето, след 3 минути ще настъпи дълбок и здравословен сън. Ето, моля!
А, така ли? Ще видим кой кого. Ей сега.
А вие как ще се върнете?
- Ще направим така: по мой сигнал...
вие отваряте входната врата, но помнете - само по мой сигнал. Дръжте.
Всички по местата, така.
Отваряйте!
Само, че ще ви се наложи да се качите пеш.
Няма нищо, свикнала съм, асансьорът често се разваля.
Довиждане.
- Довиждане... Лида...
Много се радвам, че се запознахме.
- И аз, довиждане.
Саша! Какво ви е?
- Къде?
Там.
Кучето!
Да се качим горе, ще го зашия.
Не, за първи път на гости и в такъв вид...
Не, не, да вървим.
- В никакъв случай, не.
Как може да оставиш нещата без надзор?
Ами там е Рекс. Той няма да мръдне от нещата.
А мен ме боли гърлото?
- Гърлото? И главата?
Без акъла!
- Без акъла...
Здравейте!
Е, как е, изкара ли?
- Петица!
- Браво!
А приятелката?
- Не знам... Да вървим!
- Довиждане.
Я се обърнете, ще го зашия.
Не, по-добре дайте аз сам.
- Моля.
Е, няма да ви преча...
Лида! Всичко е наред!
- Ей сега!
Лида, знаете ли кое е най-любимото ми стохотворение от Ярослав Смеляков?
Кое е?
- Ето чуйте.
Покрай малките бели къщурки, акация уханно цъфти.
Хубавото момиче Лида, на улица "Южна" живее.
Отразявайки се в прозореца, върви по света без да бърза...
А нататък забравихте ли го?
Отразявайки се в прозореца, върви по света без да бърза...
Хубавото момиче Лида...
- А какво й е толкова хубавото?
Попитайте за това момчето, който живее в дома отсреща.
Той с това име си ляга, и с това име става.
Не напразно върху каменните плочки, където милите й обувки са стъпвали,
"Хубавото момиче Лида" в отчаяние той написа.
Не може да не трогне хората, упоритостта на момчето.
Така Пушкин е трябвало да се влюбва... Така...
Какво ви е?
- Не, нищо.
До къде стигнах?
- До Пушкин.
Да-а... Аха... Пушкин... там има чудеса, там броди таласъм... русалка...
Чакайте, каква русалка, Саша?
- На клоните виси... Лежи...
По моему, нещо сте се претоварили.
Може ли?
Не, не съм. Нещо друго е.
Лида, искам да ви задам един сериозен въпрос.
За мен това е много важно.
Кажете.
Не ви ли се е случвало, отивате някъде за първи път,...
а ви се струва, че вече сте били там,
и всичко ви е познато: предмети, миризми, звуци.
Не ви ли се е случвало?
Не, не се е случвало. Аз помня къде съм била, кога и с кого.
А на мен май ми се случва.
И точно сега ми се струва, че тук вече съм бил.
Ама как така, Саша!
Да, да, всичко това вече съм го виждал.
Ето сега ще дръпна тази завеска,
а зад нея стои кристална кана!
Бил съм!
Саша! Вие сте телепат! Волф Месинг!
- Така ли мислите?
Точно така! Хайде да опитаме...
- Хайде.
Вие излизате отвън... Аз написвам на хартия своето желание...
нещо, каквото и да е...
А когато се върнете, аз мислено ще ви призовавам да изпълните желанието ми...
Искате ли?
- Добре.
Влизайте!
Познах ли?
Почти.
Да опитам още веднъж?
Време е.
До утре.
- Не, до други ден.
Вдруги ден имам изпит.
- И аз също.
Утре ще се подготвям...
- И аз също.
Значи вдругиден, след изпита?
- Да, вдругиден, след изпита.
ОПЕРАЦИЯ "ЪЙ"
ЗАРЕЧЕНСКИ КОЛХОЗЕН ПАЗАР
Граждани новоселци! Внедрявайте културата:
окачвайте килими на сухата дървенийка.
Никакъв модернизъм, никакъв абстракционизъм,
предпазва стените от влага, а вас от ревматизъм.
Насам, народе, купувай живопис!
Препоръчвам, класически сюжет "Русалка", по едноименната опера,
музика Даргомижский, текст Пушкин.
- Срамота!
Има напълно неутрален сюжет, препоръчително за употреба даже...
в детски учреждения. Моля. Опа, не това, извинете,...
Ето... моля.
Увийте го.
Раздигайте. Имаме работа.
Къде е тоя скапан инвалид?
- Не шуми, аз съм инвалидът.
Ето какво имаме за днеска.
- Не ние, а вие.
Какво може да ни спаси от ревизията?
- Извинете, не нас, а вас!
От ревизията може да ни спаси само кражба!
С взлом или без?
- Естествено, че с взлом.
Алинея 89, точка 2 - до шест години. Не става.
Но кражба няма да има!
Всичко вече е откраднато преди нас...
- Всичко вече е откраднато преди нас...
Това са истински глупости. Вие трябва само да инсценирате кражба.
Вие трябва да разбиете катинара, да проникнете в склада,
да оставите следи от изнасяне на стоки...
и спокойно да изчезнете, без да взимате нищо.
Какво, загряхте ли накрая?
Не се вълнувайте, др. директор. Хората искат да разберат нещата.
Това е естествено!
- Законно!
Работа е нова за нас, неусвоена.
- Точно така, неусвоена.
Не се вълнувайте, др. директор.
Кажете, а това... мероприятие...
Или, както е по-добре да се каже...
... операция!
- Ъй!
Операция "ЪЙ"!
Защо "ЪЙ"?
Защо "ЪЙ"?
- За да не се досети никой.
Идиот!
Е, по същество. Преди всичко трябва да неутрализирате пазача...
Не ние, а Вие.
- Този път именно вие!
Така ли?
- Да!
А какво значи неутрализиране?
Алинея 193, точка 2...
До три години. Не става.
- Не, не става.
Никакви...
Пазачът нежно се приспива с хлороформ и се завързва.
Без нанасяне на телесни повреди.
Юридически цялата операция...
- "ЪЙ"!
... е само дребно хулиганство.
Да, и отбележете, че за това дребно хулиганство аз плащам големи пари.
А-а...
- Ще има аванс!
А пазачът силен ли е?
В нощта на операцията ще дежури пазачка, бабичка - божа кравичка.
Това е добре, нали така?
А въоръжена ли е?
- Патроните са халосни.
Други въпроси има ли?
Колко?
- Триста!
Това е несериозно!
- Не, не става.
Вие не ни познавате и ние вас.
- Търси си глупаци.
Аз от русалките се изкарам повече.
- Да вървим.
За смях на кокошките.
- Като помислиш - триста!
- Стойте!
Какви са вашите условията?
330!
- Съгласен.
На всеки!
Съгласен!
С Бога напред!
Стоп, стоп, стоп. Какво правите? Цял час репетираме.
За това съм позволил да съсипете собствена ми плевня - и никакъв напредък.
Вие трябваше да сте с вид на минувач, да се приближите към старицата
и да й привлечете вниманието с прост въпрос. А вие какво я попитахте?
Как да стигна до библиотеката?
- В 3 часа през нощта?! Идиот!
Е, ами вие? Какво трябваше да правите?
- Да стоя на пост...
и да се появя преди милиция във вид на кварталния, ако старицата засвири.
А тя засвири ли?
- Не.
Тогава защо се домъкна?
Тъпанар.
- Съгласен.
А вие?
Кретен, вие не трябваше да крадете тия бутилки, а да ги строшите!
Да ги разбия?
- Да ги разбиеш!
Половинлитровите?
- Да.
На сол?
- Да, на сол.
Аз тебе за това...
- Е! Е! Е!
Всички по местата, ще го направим още веднъж.
Нани-нани-нани, внучке моя.
Птички спят и рибки спят...
Маря Ивановна!
- Шшт! Какво ви е? Ще събудите Ленка.
Нани-нани-на, какво е станало?
Донесох ми парички за квартирата, за януари.
Да, благодаря, добре. Сложете ги на скрина.
Заспа.
Добре, че дойдохте.
- А какво има?
От немай къде директорът ме застави днес да дежуря.
А Олга и тя е нощна смяна.
Не се безпокойте, аз ще поседя с Леночка.
- Благодаря ви.
А освен това...
А освен това сложих тестото да втасва.
- Аз и с Ленка ще поседя,
и тестото ще наглеждам, тръгвайте на дежу...
- Е, тогава тръгвам.
Постой, локомотиве, не тракайте колела.
Кондукторе, натисни спирачката.
Аз към майчицата родна с последен привет...
бързам да се покажа.
Извинете, колко ви е часът?
Ти какво? Превъртя ли?
Тежко в учението, леко в работата.
Тренирай се на него.
- Добре.
Не ме чакай, мамо, добрият син.
Твоят син не е такъв, какъвто бе вчера.
Мене ме засърбя опасна краста...
И животът мой е вечна игра.
Ще ми кажете ли сега колко градуса е под нулата?
К'во, к'во?
Какво, бе?
- Тренирам се.
По-добре се тренирай...
... върху котките.
- Както обичаш.
Поспри, локомотиве, не тракайте колела.
Има време да се погледне съдбата в очите.
Докато не е станало късно...
да направим стоп, а?
Кондукторе, натисни спирачката.
Стига почивка!
Е, време е!
На работа.
Нищо не мога да направя. Това е някакъв кошмар.
Маря Ивановна, умолявам ви, идете си вкъщи!
Идете, де, аз ще подежуря вместо вас.
- Добре, аз набързо.
Не се безпокойте, Маря Ивановна, всичко ще е наред.
В случай на нещо - свирни.
- Аха.
Е, отивам.
Бабке! Имаш ли цигари?
- Какво?
А къде е бабката?
- Аз съм вместо нея.
Вие?
- Да.
Какво ви е?
Кой е?
Ти кой си?
- Пазач.
А къде е бабата?
- Аз я замествам.
А къде е изходът?
- Там... Горе ръцете!
Кой свиреше?
- Аз.
А къде е бабката?
- А вие кой сте?
Аз съм кварталният! А вие?
- Пазач.
Давайте да го връзваме тоя.
- Тоя ли?
А... приятел...
Проклет разсипник на социалистическата собственост. У, мерзавец!
Бягайте, звънете в милицията, а аз ще дежуря.
В случай на нещо - свирнете.
- Добре.
А къде е телефонът?
- Има автомат на ъгъла след 2 преки.
Ставай, ставай!
- Къде съм?
Давай, по-бързо към колата, ставай.
Какво, вече извикахте ли?
- Не още, имате ли 2 копейки?
Милиция е 02, без монети.
Вдигай се... Събуди се!
Ще ми кажете ли къде е тоалетната?
- Намерил време!
- Благодаря.
Хайде, по-бързо, сега ще дойде милицията!
Горе ръцете!