Dead Man (1995) Свали субтитрите
- Анри Мишо
Погледнете през прозореца.
Не ви ли напомня времето, когато сте били на кораба?
И по-късно същата нощ,
лежейки по гръб, загледан в дъсчения трюм,
целия заливан от вода...
не е било толкова различно от този пейзаж,
и тогава през ума минава мисълта: "Защо всичко навън,...
се движи,
а... корабът не помръдва?"
И още-- Откъде сте?
Кливланд.
- Кливланд.
Езерото Иъри.
- Иъри.
Имате ли си родители, там, в... Иъри?
Починаха наскоро.
И...
имате ли си жена...
в Иъри?
Не.
А годеница?
- Ами, аз--
Аз бях сгоден, но...
тя размисли.
Намерила си е някой друг.
- Не.
Разбира се, че е.
Е, това не обяснява...
защо сте били толкоз път дотук,
толкоз път до ада.
Аз...
получих работа в град на име Машийн.
Машийн? Това е последната спирка.
Така ли?
- Да.
Ами, аз...
получих писмо...
от леярската компания "Дикинсън",...
че има място за мен.
Наистина ли?
Да, аз съм счетоводител.
Не бих разбрал, защото... не мога да чета,
но,... ще Ви кажа едно нещо със сигурност:
Не бих се доверил на думи, изписани на някаква хартия,
особено от "Дикинсън" от града Машийн.
Там по-скоро ще откриете собствения си гроб.
Вижте. Стрелят по бизон.
Правителството казва,...
че са избити повече от милион през миналата година само.
ДЖОНИ ДЕП
ГАРИ ФАРМЪР
ЛАНС ХЕНРИКСЕН
МАЙКЪЛ УИНКОТ и други
във филма
::: М Ъ Р Т Ъ В :::
музика НИЙЛ ЙЪНГ
режисьор ДЖИМ ДЖАРМУШ
Извинете, сър. Бихте ли ме упътили към офиса?
Благодаря Ви.
Извинете.
Извинете. Как сте, сър?
Аз съм Бил Блейк, новият ви счетоводител от Кливланд.
Какво, по дяволите, търсите тук?
Ами, аз... получих това писмо,...
което удостоверява моето назначение тук.
Е, това писмо е с клеймо отпреди два месеца.
Което Ви прави закъснял с месец.
Този тук е г-н Олафсен. Той е новият ни счетоводител.
Съжалявам. Струва ми се, че има някаква грешка.
Вижте, г-н Блек,...
- Блейк.
Аз съм много зает човек, а г-н Дикинсън не ми плаща за празни приказки.
Сигурен съм, че е така, но в това писмо пише, че съм назначен тук.
Похарчих всичко, което ми остана след погребението на родителите ми за да дойда.
Слушайте, г-н Блек, имам доста работа за вършене,
а това въобще не ме засяга.
Бих искал да говоря с г-н Дикинсън.
Не, не, не мисля, че искате това.
Настоявам да говоря с г-н Дикинсън.
Настоявате?
Настоявам.
- Вие настоявате?
Да, настоявам.
Е, добре, давайте, младежо. Ето, там е вратата.
Добре тогава.
Хайде, давай!
Да, ще го направя.
Г-н Дикинсън?
Кой, по дяволите, си ти?
И откъде си взел този шутовски костюм? Кливланд ли?
Ами, всъщност, да, сър.
Наистина... от Кливланд.
И какво, по дяволите, търсиш в моя офис?
Ами, аз... аз дойдох да поговорим за моята работа.
Единствената работа, която ще получиш тук е да гушнеш букета в чамов ковчег.
Сега се махай!
Благодаря Ви много, сър.
На работа, г-н Олафсен.
Извинете.
Извинете.
Съжалявам.
Моите извинения, сър.
Може ли една бутилка, моля?
Повече ни харесваше като беше курва.
Глупак.
Мамка му!
Ще ме рисуваш ли или какво?
Съжалявам.
Нека Ви помогна. Ето една.
- Тази не е добра. Съсипана е.
Втора.
- Също не.
Внимавайте.
Добре ли сте?
- Да.
Ето. Пийнете глътка. Искате ли малко?
Благодаря.
Съжалявам.
Ще ме изпратиш ли, надалеч оттук?
Р-разбира се, разбира се.
- Наистина ли?
Само ще си взема куфара.
Ето, натам.
- Добре.
О, мамка му.
Изпитвам подозрението, че онзи едър мъж там бе малко опиянен.
Щях да му кажа нещо, но не искам да предизвиквам неприятности.
- Не, така е най-добре.
Това е стаята ми.
Не очаквах посетители.
Харесва ли ти?
- Да, прекрасна е.
Тези цветя,...
Наистина са хубави.
Да. Благодаря ти.
Няма за какво.
Направих ги от хартия.
Ако някога успея да събера повече пари,
бих искала да ги правя от плат.
Коприна.
И бих слагала по капка парфюм--
френски парфюм--
на всяка една.
На какво ти мирише?
На хартия.
- Ами, че тя е от хартия.
Бил, да ти се намира малко тютюн?
Не, не пуша.
- Проклятие!
Внимавай. Зареден е.
Защо ти е това?
Защото е Америка.
Чарли.
Знаеш ли, Тел,
никога не съм искал да си тръгвам.
Знам, казахме си, че...
всичко е свършило и тъй-нататък, но...
ти винаги беше в сърцето ми, Тел.
Винаги.
Аз, ...
Донесох ти,...
... подарък.
Подарък?
Ами, аз,...
Аз-- аз ще си вървя.
И,...
Аз-- аз съжалявам, Тел,
за...
за нахълтването.
Е, и без това никога не съм те обичала.
Не, Чарли.
Не съм спирал да те обичам, Тел.
- Недей!
Тел.
Ето металът на белия човек, точно до сърцето ти.
Опитах се да го извадя, но е много надълбоко.
Ножът ще пререже сърцето ти вместо това...
и ще освободи духа от него.
Глупав бял човек.
Имаш ли някакъв тютюн?
Не пуша.
Ей, Уилсън, да ти се намира малко тютюн в повече?
Е, естествено, че няма да имаш. Ами ти?
Мамка му! Ти пък си прекалено малък за да пушиш.
Г-н Джон Дикинсън.
Миналата нощ, най-малкият ми син, Чарли--
Бог да благослови душата му--
е бил застрелян хладнокръвно точно тук, в нашия хотел.
Подлият убиец, този г-н Бил Блейк, е застрелял също г-ца Тел Ръсел,
годеницата на обичния ми син.
Не стига всичко друго, но и е откраднал един много ценен и буен кон,
красив млад петнист жребец, принадлежащ на личното ми семейно хергеле.
Дявол го взел, само за един петнист кон не би трябвало да има толкоз кахър, честно.
Млъквай!
Вие, тримата, би трябвало да сте най-добрите убийци сред хора и индианци
в тази половина от света.
Коул Уилсън, твоята репутация е легендарна.
Знам, на теб мога да разчитам.
Конуей Туил, ти си наистина добър убиец,
но гледай да си държиш устата затворена.
И Джони "Хлапето" Пикет.
Чух да разправят, че си убил 14 мъже.
Съмнявам се да си видял толкоз лета,
и дори няма да ти кажа какво наистина си мисля за теб.
Аз винаги работя сам.
- Извинете, г-н Дикинсън,
но, аз също не съм работил с никой друг.
Никога не съм.
- Ъъъ, да, и аз също не съм.
Млъквайте!
Момчето ми, Чарли е мъртъв!
Аз не ви моля този път. Казвам ви,
ако на някой не му харесва, готов съм да убия някой и аз самия.
Така, това копеле не е могло да стигне надалеч, все още.
Защо не, само казвам, г-н Дикинсън, сър,
Мисля, че трябва да започнем на свежо утре заранта.
Искам да кажа, сега е късно следобед,
и докато приключим с приготвянето и--
Искам да ми го доведете-- жив или мъртъв, все ми е едно,
макар че мисля, мъртъв ще е по-лесно.
Наемам ви, момчета, със извънредно поръчение,
и съм готов да платя повече пари, отколкото някога сте виждали.
Момчета,
ловът започна.
Глупав бял човек.
Искам това да се разчуе по телеграфа.
Разлепи навсякъде обяви за 500 долара награда, оттук до ада и обратно.
Уведоми всеки шериф, заместниците и всеки трапер, дерящ опосуми наоколо.
Свикай всички. Искам главата му.
И се постарай добре да опишеш петнистия жребец. Искам коня си обратно.
Проклетият петнист кон е дяволски тъпо животно.
Тъпо, колкото дълъг е деня.
Щом толкова му е на сърцето. Купуваш една червеникава кранта
и му лепваш няколко петна бяла боя. Това е, ако питаш мен.
Исусе Христе!
Разбира се, не можеш да имаш вяра на човек, който по-голяма част от разговора прекарва,...
говорейки на мечка.
Говорейки на някаква проклета мечка.
Камъните, заровени в земята...
проговориха чрез огъня.
Какво?
Нещата, които си приличат, в природата, израстват като едно,
а говорещите камъни са лежали твърде дълго, взирайки се в слънцето.
Говорещите камъни?
Някои вярват, че са слезли със светкавиците,
но аз вярвам, че са били на земята и са били побити от гръмотевиците.
Уби ли белия човек, който те уби?
Аз не съм мъртъв.
Какво е името ти, което са ти дали при раждането, глупав бял човече?
Блейк.
Уилиям Блейк.
Това лъжа ли е? Или е хитрост на бледоликите?
Не, аз съм Уилиям Блейк.
Тогава, ти си мъртъв.
Съжалявам. Аз-- Аз не разбирам.
Името ти наистина ли е Уилиям Блейк?
Да.
Всяка нощ,...
и всяка утрин,
едни с нещастие се раждат.
Всяка утрин, и всяка нощ,
някои със радост се събуждат.
Някои със радост се събуждат,
а други във безкрайна нощ остават.
Аз наистина не разбирам.
Но аз разбирам, Уилиям Блейк.
Ти си бил поет и художник.
И сега, ти си убиец на бели мъже.
Сега трябва да почиваш, Уилиям Блейк.
Някои със радост се събуждат,
а други във безкрайна нощ остават.
Не си го докосвал, нали?
А?
- Не.
Закълни се.
- Заклевам се.
Закълни се, че казваш истината.
Да, кълна се, казвам ти истината.
Нито дума на никой, никога.
Разбираш ли?
И никога не ми задавай въпроси.
Къде сме?
Преследват те, Уилиям Блейк.
Сигурен ли си? Тоест, как разбра?
Нечестивата воня на белите мъже твърде често ги предшества.
А, защо ние не,--
Може би, ние трябва да--
Какво ще правим?
Орелът никога не е губил толкова време, когато е приел да се учи от гарвана.
Някога да ти се е искало да си луната?
Боже, на моя Хенри му е студено.
О, стига бе!
Откога ми е отворен дюкяна?
Яздим само от няколко дни, ама мили боже,
един от вас можеше да ми каже--
Разседлайте си проклетите коне.
Разседлай си твоя проклет кон.
Хайде, върви.
Ин'янец е копал т'ва огнище.
А, индианец.
Не преследваме проклети ин'янци, Коул, Тоест,...
Дикинсън не спомена нищо за никакви ин'янци.
Тоест, момчето се казва Уилиям Блейк.
Да познаваш доста индианци на име Уилиям Блейк? Тоест, "Здраво, Вожде Били--"
Чу ли нещо?
А?
Чу ли?
- Не. Не.
Явно не беше нищо.
Знаеш ли за Уилсън?
Какво?
- Питах, знаеш ли за Уилсън?
Що за въпрос? Разбира се, че знам за него.
Кой не е чувал. Той е жива легенда.
Изчукал е родителите си.
Той е какво?
- Изчукал е родителите си.
И двамата?
- Да.
Мама. Тате. Родители. И двамата. Изчукал ги
И знаеш ли какво дочух?
След като ги утрепал, сготвил ги и ги изял.
Да не ми казваш, че е убил и двамата си--
Казвам ти, че ги е пречукал. Изчукал ги, сготвил ги и ги изял.
Той не е с всичкия си. Разбираш ли какво ти говоря?
Би ни цепнал гърлата посред някоя нощ, все едно, че е на приятна разходка.
Проклет да съм, някой като теб, Исусе,
на твое място, щях да го--
"Джони 'Хлапето' Пикет заколва Коул Уилсън."
Уилиям Блейк,
знаеш ли как да използваш това оръжие?
Не съвсем.
- Оръжието ще замени твоите думи.
Ще се научиш да говориш чрез него,
и сега поезията ти ще се пише с кръв.
Как се казваш?
Казвам се Никой.
Моля?
- Името ми е Ексибачи:
Този, който говори много, но нищо не казва.
Този, който говори--
Мисля, че ти казах, името ми е Никой.
Предпочитам да ме наричат Никой.
Никой?
Не трябва ли да си при племето си или нещо такова?
Моята кръв е смесена.
Майка ми беше Омгамфи-финган-ни.
Баща ми е Абсо-лука.
Смесването не почита.
Когато бях малко момче,
често ме оставяха да се грижа сам за себе си.
Така прекарвах много месеци, дебнейки племето на лосовете...
за да покажа, че скоро ще стана добър ловец.
Един ден, най-накрая, братята ми лосове се съжалиха над мен
и един млад лос ми отдаде живота си.
Въоръжен само с моя нож, аз отнех живота му.
Приготвих се да отрежа месото, когато бели хора се нахвърлиха на мен.
Те бяха английски войници.
Наръгах един от тях, но ме удариха с приклад на пушка.
Всичко почерня.
Духът ми явно ме напусна.
После бях отведен на изток,...
в клетка.
Водеха ме във Торонто, Филаделфия...
и после във Ню Йорк.
И всеки път, когато пристигнех в някой друг град,
някак белите бяха преместили там...
всичките си хора преди мен.
Във всеки нов град имаше едни и същи бели хора, като в предишния,
и аз не можех да разбера как цял град със хора...
може да се премести толкоз бързо.
Най-накрая качиха ме на кораб,...
през великото море...
чак до Англия,
и там им бях изложен...
като заловен див звяр,
на показ.
Започнах да им подражавам, да ги имитирам,
надявайки се, че така ще изгубят интерес към този млад дивак,
но вместо това той нарастваше.
Затова ме пратиха на училище за бели.
Там бях, когато открих...
в една книга...
думите, които ти, Уилиям Блейк, бе написал.
Те бяха силни думи, и ми проговориха.
Така аз внимателно измислих план, и най-накрая избягах.
Още веднъж прекосих великия океан.
Видях много тъжни неща,...
по пътя си към земите на моя народ.
Но щом разбраха кой съм аз,
историите за моите перипетии ги разгневиха.
Нарекоха ме лъжец.
"Ексибачи." Този, който говори много, но нищо не казва.
Присмяха ми се. Собственото ми племе.
И ме оставиха да се скитам сам.
Аз съм Никой.
Не е ли хубаво, че слънцето така залязва? Подготвя те сякаш?
Тоест, какво щеше да е, ако се скриваше изведнъж, като да духнеш свещ, например?
Тоест-- Нали се сещаш, яздим си, говорим си, виждаме се един друг...
и бум, в следващия момент-- пълен мрак.
Такова нещо би ми изкарало ангелите.
Имало едно време, три мечки във гората.
Голям Татко мечок, Мама Мечка...
и малко сладко меченце.
Една сутрин седнали да хапнат на закуска овесена каша.
За всекиго отделно, голяма купа, средна и малка купичка.
Но кашата била много гореща.
Глупав бял човек.
Затова те излезли на разходка.
- Уилиям Блейк, иди при тях.
Тогава дошло едно момиченце. То било--
- Какво?
Сам? Защо просто не ги заобиколим?
Не!
Върви!
Това е изпитание.
Не познавам тези хора, а и не ми изглеждат много приятелски.
Ами ако ме убият?
- Никой ще те наблюдава.
Доспало й се и тя отишла в спалнята.
Там имало голямо, средно и малко легълце.
- Добре.
Ще отида.
- ...в малкото легло.
По-добре да не ходя, но ще ида.
Мечките се върнали, Татко мечок казал:
"Някой е ял от кашата ни."
Как да сляза до долу?
- Млъквай и върви.
И те я скалпирали,
- Добре.
и откъснали главата й от тялото.
И Татко Мечо взел русата й коса и направил пуловер за малкото мече.
Това е ужасно.
- Тази вечер ще си припомним...
за злия император Август Нерон.
Той бил бедствие за всички християни.
Какво е бедствие?
Това е-- това е, когато нещо много лошо се случва.
Като да убият всички около теб и ти нищо да не можеш да направиш.
Като нашествие на скакалци.
За забавлението на своите гости,
Нерон украсявал своята градина...
с телата на живи християни, заляти със горящо олио,...
окачени на пламтящи разпятия.
А на вечеря,
карал да натрият тези християни...
с били и чеснов лук...
и да ги зашият във чували.
После хвърляли чувалите на дивите кучета.
Ето, това е ужасно.
Ужасяващо е.
- Ужасно е, да.
Да знаеш, аз-- аз вече не мога да пия толкоз уиски, както преди.
В стария ми тумбак вече няма място.
Трябва да дрискам непрестанно, знаеш ли?
Съжалявам, Големи Джордж.
Тук съм сготвил кльопачка, каквато и Русокоска не е опитвала.
Ще ти оправи дъртия корем.
Този боб е скапан.
Защо не си затвориш плювалника и не си изядеш боба?
Тук има-- има месо от опосум и подправки също.
Старах се много.
- Е, Сали,
не давам и свински задник за това, което казват някои.
Аз казвам, ти правиш страхотна бобена яхния.
Сега защо не ни кажеш и молитва от Светото писание, а?
Благодаря, Големи Джордж. С удоволствие ще го направя.
"Този ден господ ще ви доведе при мен;
и аз ще ви сразя, и главите от рамената ви ще взема,
и труповете на останалите филистимлянски войни
кокошките ще изкълват и зверовете диви по земята ще ядат."
Амин!
Какво са филистимляни?
- Ами, много гадни хора.
Здравейте.
Подуших боб.
С кого пътуваш?
Със Никой.
Накъде си се запътил?
Не зная.
Обичаш ли боб?
- Аз--
Обожавам боб.
Да имаш някакъв тютюн.
Съжалявам, не пуша.
- Ще ми дадеш ли малко тютюн?
Щях, ако имах.
- Ще ти разменя боб за малко тютюн.
Нямам никакъв тютюн, но бих искал малко боб.
Ранен.
Да.
- Очила.
Да.
- Хубав костюм, също.
Пера много хубаво, да знаеш.
- Така ли?
Да.
- Какъв размер са тези обуща?
Десети.
- Изглеждат много удобни. Така ли е?
Не са зле.
Що за цвете е това?
Ами, това е роза,...
направена е от хартия.
- Хартия?
- Роза.
- Туй видиш ли го?
Виж острието на ножа.
Пипни го.
- По-добре не.
Хайде, давай.
Това-- това е много, много остър нож.
Как й викаш?
Хубаво.
- Извинете?
Шапката. Как й викат?
Не съм сигурен.
О, косата ти. Косата ти е мека.
Като на момиче.
За бога, наистина е мека.
Как я правиш такава?
Виж я моята, като-- като стара слама е.
Нищо не можеш я направи.
Как ти-- как я правиш такава и си остава?
Късметлия съм, предполагам.
Късметлия. Да.
О, да.
Дяволите да го вземат! Дръж настрана ръцете си.
Мисля, че ти казвах да не ме докосваш.
Не ми пука какво си ми казвал. Ти си дръж ръцете настрана от косата му.
Защо? Това какво пък те засяга?
Много даже ме засяга, по дяволите.
Така ли?
- Точно така. Този е мой.
Твой ли?
- Да!
Този е мой, Големи Джордж. Предишният беше за теб.
Сигурен ли си?
- Аз го видях пръв.
Не ми пука кой какво е видял, кой какво е направил или кой кого е оправил.
За теб бе последния филистимлянин. Този е мой.
Ако ми се прииска този, ще го имам и него, за бога.
Хубаво. А какво ще стане, ако те гръмна, а?
Какво ще кажеш за това?
- Ще ме гръмнеш?
Точно така.
- Ами, гръмни ме де, дяволите да те вземат.
Ще го направя. Ще те гръмна ей сега.
- Хайде. Гръмни ме.
Ще го направя.
- Е, стига си дрънкал само, а го направи.
Ще го направя.
Ето ти, на.
- Мили боже, гръмна ме! Боже милостиви!
Гори като адски огън! Ти, кучи сине!
Ще трябва да убия някого сега.
Е, по дяволите, предполагам, никой не те получава.
Какво, по дяволите?
- Никой.
Готвих, чистих, ших,
имам право да--
Това съм аз.
Издирван.
"За бруталните убийства на Тел Ръсел и Чарлс Лъдлоу Дикинсън."
Не съм убивал Тел.
Не съм убивал Тел.
Безсмислени са твоите постъпки.
Това е абсолютна измислица. Не може да--
Не ще спреш облаците като построиш кораб.
Какво? Какво каза?
Знаеш ли, омръзна ми от тези индиански глупости.
Не съм разбрал ни дума от това, което казваш, откакто те срещнах, нито дума.
Сигурен ли си, че нямаш тютюн?
Казах ти вече, не пуша.
И щом не пуша, значи има голяма вероятност да нямам тютюн.
Предполагам, най-добрият съвет ще е да не се вслушвам в никакви съвети.
Какво, по дяволите,...
е това?
Какво пише?
Прочети го.
'Търси се: Уилиям Блейк."
- А?
"В размер на 500 долара."
Мамка му.
По дяволите, по-преебани сме от курва посред нощ.
Благодарение на г-н Дикинсън, а?
Да ти кажа ли какво пише там, а?
Пише, че някой скапан трапер,
някой смрадлив фасулокълвач, дерач на опосуми ще пипне мангизите.
Добре ли се почувства? А?
Проклет кожодер.
- Проклет да съм.
Петстотин долара. Не мога да разбера.
Мислех, че нае само нас. Тоест, плати ни предварително.
Махам се-- махам се оттук, по средата на някакъв поток...
с двама местни побърканяци.
Единия не продумва въобще--
А другия въобще не млъква!
Ще пророниш ли и малко сълзи?
На твое място не бих го правил.
И защо не?
- Защото не е добре за здравето ти.
Майната ти!
Майната ми?
Майната ти!
Проклятие!
Исусе, Коул.
Той е още хлапе.
Той е играчка за навахите сега.
Да.
Ахоу.
Току-що поех...
храната на Великия Дух...
и Отеца Пейоте.
Може ли и аз да получа малко?
Не е дори за Уилиям Блейк.
Лечебните цветя...
пробуждат свещени видения, които не са за теб сега.
На южните ми братя бе забранено да ги използват...
от испанските дяволи.
Но сега,
дори нотоемнемасите и диините...
познават чудните им свойства.
Какво?
Какво гледаш?
Уилиям Блейк.
Странно е, че не помниш нищо от твоята поезия.
Не зная нищо за поезията.
Толкова си скромен.
Слушай,...
чувствам се много слаб.
Гладен съм.
Диренето на видение е велико щастие, Уилиям Блейк.
За да се случи, трябва да няма храна и вода.
Всички свещени духове...
признават постещия.
Добре е да се подготвиш за това пътуване.
Изглежда съм си загубил очилата.
Не виждам ясно.
Може би ще виждаш по-ясно без тях.
Ти си много странен човек.
Много странен.
Великият Дух нека бди над теб, Уилиям Блейк.
Никой?
Никой?
Никой?
Никой?
Ей, Марвин.
- Какво?
Защо в телеграмата на Дикинсън нямаше описание на коня,
който оня шибан убиец е откраднал?
Имаше, Лий. Петнист, точно като онзи там.
Бели крака, кафява задница, кафяви страни.
Тъй ли? Не мисля, че имаше такова нещо, Марвин.
Добре, глупако-- в теб е проклетата телеграма. Извади я и виж.
Вярно. Да, тук е. Сега ще видя.
Май съм си мислел за обявите.
Лий! Това е той!
Ти ли си Уилиям Блейк?
Да, аз съм.
Чели ли сте стиховете ми?
Някой в безкрайна нощ остават.
Е, Рим не е бил построен за ден, Коул.
Макар че, не съм бил там, де.
Прясно убийство.
Да. Няма тютюн, това е ясно.
Това не е ли някаква телеграма или нещо такова?
Какво пише?
Отново Дикинсън.
Проклетия Дикинсън. Искаш да ми кажеш, че е забъркал и закона в това ли?
Исусе.
Едно ще ти кажа. Ако това приятелче, Блейк, продължава да опушква шерифи,
ще вземе да ми хареса накрая.
Като някаква проклета икона е.
Както и да е, да се върнем към началото на историята,
моят дядо е дошъл от Шотландия, видиш ли.
Бил е от клана Мактуил.
Носията на клана е била от нещо като златно и лилаво, ако добре си спомням.
Аз пък никога не съм носил пола.
Махнал това "Мак" пред името си, когато се преселил на запад...
като си мислел, че ще му е от полза и такива работи.
Ами твоята семейна история, Коул? Чакай да отгатна.
Май налучквам, че си немец, а? Познах ли?
Близо ли съм?
Австриец?
Бих искал да говоря с г-н Дикинсън, моля.
Настоявам да говоря с г-н Дикинсън.
Проклети червенокожи.
Никой?
- Уилиям Блейк.
Разстроена е.
Красива е.
Тя не искаше нарочно да те нарече така.
Но ти прекъсна много романтичен момент, Уилиям Блейк.
О, съжалявам.
Стой тук, докато се върна.
Не позволявай слънцето да прогори дупка в задника ти, Уилиям Блейк.
Изправи се сега, карай колесницата си и се понеси
над костите на мъртвите.
У теб ли са очилата ми все още?
Не. Изтъргувах ги.
Изтъргувал си ги?
- Имаш ли някакъв тютюн?
Не, изтъргувах го.
За какво?
- Не казвам.
Лъжец.
- Крадец.
Ще те отведа до моста от вода.
Огледалото.
Оттам ще бъдеш пренесен във следващото ниво на този свят.
На мястото, откъдето е Уилиям Блейк.
Където неговият дух принадлежи.
Трябва да се уверя, че ти ще минеш обратно през огледалото, на мястото,...
където морето се среща със небето.
Търговски пункт на белите.
Индианците се разболяват оттам.
Какво искаш да кажеш?
Едра шарка, туберкулоза
Одеалата са заразени.
Разпространява се от вигвам на вигвам.
Виждам, че си се сдобил с ново оръжие.
А? О, да. "Уинчестър".
Ето, вземи го.
- Не.
Не, наистина. Вземи го.
Взех го от мъртъв бял човек.
А Уилиям Блейк ли уби този бял човек?
Да.
Уилиям Блейк уби белия човек.
Трябва ни кану.
Вода.
"За бруталното убийство на Чарлс Дикинсън и неговата годеница, Тел Ръсел.
Също така убийствата на следните районни шерифи...
...заместници... Големия Джордж Дракулиос
Бенмънт Тенч и някой си Салваторе 'Сали' Дженко."
Не е зле.
Не е лоша рисунката ти, Уилиям Блейк.
Е, искам да я вземеш.
Като подарък.
- Ахоу.
Добро утро. Служете на Бог,
и нека Негова милост да благослови мрачния Ви живот.
Как бих могъл да Ви помогна, бедни ми човече?
Всички те ни амуниции са гарантирани.
А последния ни хляб бе, всъщност, лично благословен от архиепископа на Детройт.
Добро утро.
Нека нашия Господ Бог осени земята с небесната си светлина...
и пречисти най-тъмните места от варварите и филистимляните.
Видението на Исус Христос, което ти проповядваш...
е видението на най-големия ми враг.
Имаш ли тютюн?
Със сигурност не.
А това зад теб не са ли кутии за тютюн?
Такива са, но те са празни.
Няма тютюн във тях.
Може би, бих те заинтригувал с тези мъниста...
или може би одеало.
Одеало.
Да, добри ми сънароднико. Амуниции.
И, бих искал малко тютюн, моля.
Е, може и да са ми останали една-две сплитки.
От личния ми запас, нали разбирате.
Само за добри приятели.
Мили Боже!
Вие сте Уилиям Блейк.
Да, аз съм.
По милостта на всемогъщия бог.
Сър, ще бъде ли нахално, ако Ви помоля...
за Вашия автограф?
Моля Ви, сър. Ще бъде голяма чест.
Извинявам се.
Това е моя автограф.
Бог да прокълне душата ти във пъкления ад.
Той вече е.
Уморен съм.
Ще освободя конете.
Виждам, че си събрал още от метала на белите човеци.
Да. Явно съм като магнит за него.
О, човече.
Хубав ден за разходка с кану.
Никой?
Това ли е лодката,...
която ще ме отведе през огледалото от вода?
Не.
Тази лодка не е достатъчно здрава, Уилиям Блейк.
Изправи се, Уилиям Блейк.
Уилиям Блейк.
Върви гордо, Уилиям Блейк.
Този човек там? Познавам го.
Той е велик майстор на морски канута.
Здравей.
Приготвих кануто ти с кедрови клонки.
Време е да тръгваш сега, Уилиям Блейк.
Време е да се върнеш там, откъдето си дошъл.
Искаш да кажеш Кливланд?
Обратно към мястото, откъдето духовете идват,...
и където всички духове се връщат.
Този свят не е твоя грижа вече.
Намерих малко тютюн.
Тютюнът е за твоето пътуване,
Уилиям Блейк.
Никой,
аз не пуша.
Ахоу, Уилиям Блейк.