Good Will Hunting (1997) Свали субтитрите
И моля ви довършете Пърсивъл за следващия път.
Знам, че много от вас са го правили като ученици, но от тренировки не боли.
Благодаря, Стивън.
Сложил съм една по-сложна Фурие система на дъската в главния коридор.
Надявам се някой от вас да я докаже до края на семестъра.
Този, който успее няма само да спечели уважението ми,
но също така го очакват известност и богатство
като неговото постижение се записва, а името отпечатва
в добро предричащия екип на M.I.T. Tech.
Бивши победители са също така Нобелови лауреати, носители на медали на Field
известни астрофизици и долнопробни професори в M.I.T.
Е, това е всичко. Ако имате въпроси,
сигурен съм, че Том има отговорите.
- Здравей, Уил.
- Кирстен! Как си?
- Добре, а ти?
- Също. - Кати не ми пусна снощи.
- Не?
- Не.
- Как така?
- Незнам.
- Кати!
- Какво?
Защо снощи не ми взе акъла с онова жестоко твое хучи-учи
както обикновено правиш?
- О, я се разкарай!
Ти и твоята ирландска псувня, Чъки.
Сякаш бих си хабила енергията за този твой бебешки палячо?
- Прибири се и сам си поиграй с него.
- Бебешки палячо!
Бебешки!!!
Тя пропуска много, Уил.
Има проблеми с кожата. Не...
А и, 5 към 2, че накрая Морган ще се ожени за нея, разбираш нали?
Има толкова много начини да прекараш бъдещата жена на приятеля си.
Не е правилно. Къде хукна?
- Прибирам се.
- Стига бе, прибираш се. Само 10 часа е?
Да, но съм изморен.
Ирландска псувня?
Тя не знае. Няма никаква ирландска псувня.
Вън! Спри да засилваш топката.
Не играй като дете! Коя ще удариш?
Ще си го получиш, знаеш го?
Мислиш, че ме е страх от теб, огромен задник? Играеш като дете.
Хей, Кейси ще ходи в някакъв бар до Харвард следващата седмица. Отиваме, нали?
- Какво ще правим там?
- И идея си нямам.
Ще прекараме малко умни дечица. Ще се впишем в обстановката.
Оу! Откачен маниак.
- Е, какво ти става? Як ли си още?
- Хайде де!
Хайде. Това е.
- Професор Ламбо?
- Да?
Посещавам часовете ви по приложна теория. Всички сме в сградата за математика и науки.
- Ела насам. Събота е.
- Освен ако не искаш да пием по нещо довечера.
- Може би.
Просто не можахме да дочакаме до понеделник за да разберем.
- Да разберете какво?
- Кой е доказал теоремата.
Това е вярно. Кой го е направил?
- Джак?
- Не съм аз.
- Немеш?
- Няма начин.
- Давай, Джоуи, сега!
- Били, МакНамара чака.
Давай, малкия!
- Давай, Джоуи, давай!
- Кучи син!
Свали го, Мак! Ето как се прави! Точно така!
Хей, Морган, кое е момичето с карираните панталони? Има хубав задник.
- Да, това наистина е хубав задник.
- Кой е тоя до нея?
Този мръсен скапаняк. Мразя тази малка кучка. Уил го познава.
Да, така е. Тоя е шибания Кармин Скарпалия.
- Тоя ме спукваше от бой в детската градина.
- Този ли?
Ммм, да.
Майната му. Нека намерим малко храна.
- О, я стига, Морган, няма да я заговориш?
- Майната й.
- Бих отишъл за един упър.
- Нека да идем при Кели.
Морган, няма да ходим при Кели само защото си падаш по момичето там.
- На 15 минути от пътя ни е.
- Какво ще правим толкова? Едни 15 минути?
Двоен бургер.
Ђвоењ бурѓер.
Ђвоењ бурѓер.
Чък, поръчах двоењ бурѓер.
Ще млъкнеш ли, по дяволите! Знам какво поръча.
- Е, дай ми тъпия сандвич.
- Какво, твоя сандвич? Аз го купих.
Морган, колко имаш в себе си?
Казах, че ще ти ги дам след като взема монетата.
Казах го като отбихме. Дай ми сандвича и спри да се правиш на идиот.
Добре, така, дай ми шибаните си 16 цента, които имаш.
Ще ти сложим тъпия сандвич на поднос. Ето. Ето ще ти го държим ей тук.
Ще те запишим в програма. Всеки ден идваш със 6 цента.
- Накрая на седмицата, си получаваш сандвича.
- На задник ли се правиш?
Какво? Аз да не съм раздавач на сандвичи! Трябва да изградиш добър морал на борчлия.
Та как си купи шибания диван?
Помниш как майка ти донасяше всеки ден по десет долара за цяла година.
И накрая си купи този диван.
- Може ли да си взема храната, моля?
- Ето ти шибания двоен бургер.
- Охоу!
- Чък, задръж малко.
- Намали.
- Кои са тези?
- Незнам още.
- Хей, ти, във формата на торба!
- Да, ти, с грозната физиономия!
- Млъквай.
- Изчезвай от тук.
- Какво има?
Защо не ми оближеш любовната пръчка?
Тоя го видяхме преди 15 минути. Тогава трябваше да го набием. Сегя ядем.
- Млъквай, Морган, идваш.
- Няма.
- Е, тогава не идвай.
- Няма да дойда.
- Морган, тръгвай.
Нека ти кажа нещо. Ако не излезеш до 2 секунди,
като свърша с тях, си ти наред.
Кармин, аз съм, Уил. Помниш ли, бяхме заедно в детската градина.
- По дяволите, да се махаме.
- Скочи му на главата.
Свали го. Спри, кучия му син.
Мамка ти мръсна, умри!
- Картър!
- Давай!
Уил! Уил, хайде!
Уил, хайде. Да тръгваме.
Леко, братко, леко.
- Здравейте, приятели, благодаря, че дойдохте.
- Ела тука!
Уау! Уау!
Ах. По дяволите.
Въобразявам ли си, или класът ми значително се е увеличил?
Е, не в резултат на въображението ми, но
да вярвам ли, че всички вие сте тук за да чуете лекцията ми.
Или по-скоро за да установите самоличността на мистериозния математически магьосник.
So without further adieu, come forward, silent rogue, and receive thy prize.
Е, съжалявам, че ще разочаровам зрителите си, но...
изглежда днес няма да има размаскиране.
Все пак, аз и колегите ми обсъдихме ситуацията,
и в момента има задача на дъската,
отнела ни повече от две години за да я докажем.
Нека съобщим: ръкавицата е хвърлена,
но факултетатът отговори и то с пълна сила.
Хей, за кога е уговорката?
Следващата седмища.
Извинявайте.
- Какво мислиш, че правиш?
- Извинете ме.
Това е работа на хората. Не може да рисувате графити тук.
- Не ми бягай!
- Я си го начукай!
О, ама ти си бил умник. Как се казваш?
Господи.
Изглежда вярно.
Уил, колко малоумен трябва да си за да те изритат от такава работа?
Искам да кажа, колко по-лесно от това да буташ една тъпа метла?
Мич, теб уволниха от бутане на метла.
Уволниха ме, защото променяха управленския екип.
По-скоро променяха количеството малоумници, работещи за тях.
Млъквай. Не е консервирана толкова риба тон колкото теб са изритвали.
Поне имам работа в момента, нали?
- Защо те уволниха, Уил? Кажи.
- Променяха управленския екип.
- Чичо чи може да те вземе на изпитателен срок.
- Сериозно?
Трябва да се бъзикаш! Попитах те вчера дали може да получа тази работа.
И вчера ти казах "не".
- Как е, Кейси?
- Как е, Кейс?
- Как е, големий Кейс?
Хайде да седнем там.
Добре.
О, значи-- значи това е Харвард бар, а?
А аз мислех, че ще има уравнения и разни такива по стените.
Ако може една от най-добрите бири в заведението.
Почивка. Ще метна въдицата при онези горещи харвардки на бара.
- Направи малко магийки.
- Донеси някоя отвара и за нас.
- О, здрасти.
- О, здрасти.
- Здравей. Как е?
- Добре.
- Е, дами, често ли киснете тук?
Дали кисна? Рядко идвам.
Аз, нали разбираш, идвам тук от време на време.
- Тук ходиш на училище?
- Да.
- Да, ясно. Мисля, че бяхме заедно в един час.
- Нима? Кой?
- История.
- Може би.
Да, мисля че точно по история беще.
Не е задължително да ме помниш. Нали, харесва ми тук.
- Няма значение, защото уча тук, аз съм гений. Много съм умен.
- Хей.
- Хей, как е? Как си?
- Добре. А ти?
В кой час казваш, че беше?
- История.
- Аха.
Само история? Трябва да е било час за проучване.
- Да, наистина. Проучвания бяха.
- Разбира се.
Трябва да го пробваш. Много добър клас е. Здрав е наистина.
- Какво мислиш за часа?
- Ами, честно казано,
- намирам го, нали схващаш, доста елементарен.
- Елементарен значи.
- Няма начин да не беше.
- Даа.
Аз, ам, помня този час.
Беше, беше между почивката и обяда.
Кларк, защо не се разкараш?
- Я се успокой!
- Защо не си тръгваш?
- Просто се забавлявам с новия си приятел.
- Проблем ли има?
Не, не, не, не. Тук няма проблем.
Просто се навядах да ме светнеш за еволюцията...
на пазарната икономика в южните колонии.
Моето твърдение е, че преди Революционната война, икономическите модалности,
особено в южните колонии
най-добре се характеризират като
- аграрни прекапиталиски.
- Нека ти кажа нещо.
Разбира се, че това е твоето твърдение. Ти си студент, първа година.
Току що си свършил някоя от книгите на Маркс или Пийт Гарисън, вероятно.
Ще си убеден в твърдението си до следващия месец, когато ще четеш Джеймс Лемън.
Тогава ще говориш за това как икономиките на Вирджиния и Пенсилвания
са били предприемачески и капиталистически през далечната 1740.
Това ще продължи до следващата година. Ще стоиш тук и ще дословничиш Гордън Уд,
говорейки за утопията преди революцията
и за формиращите капитали последици на военната мобилизация.
Ами, всъщност, няма да го правя,
понеже Уд силно подценява въздействието...
Уд силно подценява въздействието на социалните класи
базирани на богатство, особено наследено богатство.
Прочел си го от трудовете на Викер в област Есекс. Страница 98, нали?
И аз съм го чел. И ти щеше да изплагиатстваш цялото това нещо пред нас?
Имаш ли изобщо собствено мнение по въпроса?
Или ти така правиш? Идваш в бар. Прочел си някакъв неразбираем пасаж.
После го изплюваш като свой собствен.
С единствената цел да впечатлиш тези момичета? Да злепоставиш приятеля ми?
Тъжното при теб е, че след 50 години
ще започнеш да мислиш сам.
И незнайно как, но ще ти хрумне, че в живота има две важни неща.
Първо: Не прави така.
И второ: похарчил си 150 бона за шибано образование,
което си можел да получиш за по $1.50 на ден в библиотеката.
Да, но ще имам диплома,
а ти ще сервираш на децата ми пържени картофки, когато сме на път за нашата ски почивка
Вероятно, но поне няма да съм неоригинален.
Ако имаш проблем наистина, можем да отидем навън. Ще го решим.
Не, човече, няма проблем. Всичко е наред.
- Наред?
- Да.
- Наред.
- Разбира се, че е наред.
Сега по-симпатичен ли съм ти, а?
Момчето ми е страшно умно.
Прекарах три минути в тази дупка и попаднах на тъпанар.
Ето го.
- Приятно ми е.
- Наред си бяха.
Тъкмо щях да оправя работата, но тогава Чък-- Били наруга една от тях
Най-дебелата каза, че има косопад, а аз бях с няколко кила наднормено.
И щях да и казвам "Я си го начукай."
Погълнах буболечка.
Здравей.
- Ти си идиот.
- Какво?
Ти си идиот. Стоя там от над 45 минути,
чакайки да дойдеш и да ме заговориш.
Но сега съм уморена, и трябва да се прибирам.
Не можех да остана и да продължа да те чакам.
- Аз съм Уил.
- Скайлър.
- Скайлър.
- О, и между другото,
онзи там, копието на Майкъл Болтън.
Той не беше с нас, така да се каже.
- Знам. Направи ми впечатление.
- Добре.
Е, трябва да тръгвам.
Трябва да стана рано и да похарча още пари по надцененото ми образование.
- Не, нямах това предвид.
- Няма проблем.
Ето номера ми. Може би да излезнем за по едно кафе някой ден.
Добре, да. Може да се съберем и да хапнем сладки с карамел.
- Какво имаш предвид?
- Като се замислиш,
- е равносилно на пиенето на кафе.
- А, да. Добре.
Така...
- Айде бе. Бъзикаш се.
Ей!
- Мамка ти, кучка такава!
- Начукай си го.
- Ето ги големите тъпанари хукнали на ски почивка.
- Стой така.
Трябваше да прецакаме задника на тази остаряла курва.
Харесваш ли ябълки?
- Да.
- Да?
Е, имам телефона й! Такива ябълки харесват ли ти?
Ела.
Извинете? Това ли офиса на сгради и площадки?
Да. Какво мога да направя за вас?
Трябва ми името на един студент, който работи тук.
- Студенти не работят за мен.
- Може ли да проверите?
Трябва ми момче, което работи в моята сграда.
- Той е толкова висок.
- Коя е вашата сграда?
- Втора.
- Две. Сграда две.
- Вижте, ако нещо е откраднато, трябва да знам.
- Не, за друго става въпрос.
Просто ми трябва името му.
- Не мога да ви дам името му освен ако нямате оплаквания.
- Това е професор Ламбо.
А това е професор Хейс.
Том, моля те.
Важно е. Моля ви.
Уил не дойде днес на работа.
Той получи тази работа от съдебните до процеса. Може да му се обадите.
- Съдебни?
- Да, съдебните.
Благодаря Ви.
Задник.
Ваша чест, през 1789 има продължителен и законооснователен прецедент,
чрез който обвиняемият предявява самозащита в съда срещу служител на правителството
ако актът се счета за защита от тирания, защита на собтсвената свобода.
Ваша чест, Хенри Уорд Бийчър,
- казва в Поговорки от Плимутските Църковни Красноречия , 1887, цитирам--
- 1887?
- Не ме прекъсвайте, мола.
- Та ние сме в 20-ти век.
- Този ще направи посмешище.
- Осигурено ми е правото да говоря в собствената си защита, сър,
от Конституцията на Съединените щати.
- Не ми говори за Конституцията.
- Това осигурява правото ми на свобода.
"Свободата", в случай, че си забравил, е правото на душата да диша.
Когато не може да поеме дълбоко въздух, законите са прекалено отежняващи.
- Без свобода един човек е безсъзнание .
- Човек е какво?
- От същото място (красноречията), Ваша чест.
- Синко, мой ред е.
Стоя тук вече 10 минути, гледайки това твое рап-досие.
Не е за вярване. Юни '93, побой.
Септември '93, побой.
Кражба на кола, Февруари '94.
Където очевидно си се защитавал и делото е отхвърлено заради цитирам
"свободни права върху притежанието на кон и каруча" от 1798.
Просто шега. Януари '95, имитиране и обида на полицай.
Хулиганство, кражба, съпротива при арест. Всички отхвърлени.
Запознат съм също така, че си бил при няколко приемни семейства.
Щатът те маха от три заради сериозни физически увреждания.
Друг съдия би те помилвал, но този път премина границата. Отиваш в затвора.
Предложението за освобождаване се отхвърля. $50,000 гаранция.
- Благодаря Ви.
Станете.
- Ало?
- А, Скайлър?
- Да.
- Здравей, а, Уил е.
- Кой?
- Уил е.
Сещаш се, забавния, красив тип, който срещна в бара онази вечер.
Не си спомням да съм срещала някой с това описание. Щях да помня.
Оу, добре тогава. Обажда се грозния, неприятен, беззъб глупак,
който се натаралянка и не те остави на мира цяла вечер.
- О, Уил! Сега си спомних.
Как си? Чудех се дали ще се обадиш.
- Да, виж, чудех се--
- Хей, как е, малкия?
- Изчакай секунда.
- Как си? Искаш ли парче от задника ми?
- Хърв, помня те. Как си?
- Какво правиш?
О, извинявай за това.
Та чудех се дали може да излезем някой път тази седмица.
- Да поседим в някое кафене. Да хапнем карамелчета.
- Звучи прекрасно.
- Така ли?
- Да, разбира се. Ти къде си?
Ами, всъщност, това си е като да стреляш в тъмното, но
няма начин да учиш право, нали?
- Седни.
- Благодаря.
Беше ми приятно да си поговорим.
Ти пък какво искаш?
Аз съм Джералд Ламбо.
Професорът, на който каза да си го начука.
Е, какво по дяволите искаш?
Говорих със съдията, и той се съгласи да те пусне под мое наблюдение.
- Сериозно?
- Да.
- При две условия обаче.
- Какви са те?
Първото е всяка седмица да се срещаме.
- За какво?
- За да докажем, че работиш,
занимаваш се със сложна математика...
комбинаторика,
специален тип математика.
Звучи направо страхотно.
А второто условие е да
ходиш на психиатър.
Трябва да изготвя доклади за тези две условия.
Ако се провалиш в спазването на тези две условия, влизаш обратно тука.
Добре. Математиката е добре, но няма да се срещам с някакъв откачен психиатър.
По-добре е отколкото да прекараш времето в затвора, нали?
Прочетох книгата ти, и "Майк" имал същите проблеми,
които "Чад", брокерът, имал'.
Абсолютно вярно. Точно така. Браво на теб, Уил.
- Много добре.
- Благодаря.
Уил, тези напрежения-- не казвам добри или лоши са те.
Не им поставям етикет,
но те унищожават твоя потенциал.
Без криеница. Без глупащини. Без всякакви други подобни неща.
Прав си. Господи, вярно е.
Няма лесно да го превъзмогнеш. Хайде, Уил. Кажи още малко.
- Ами, правя разни неща, нали разбираш?
- Какви-- Какви неща?
Правя неща, който..., който, крия от хората.
- Криеш, така ли?
- Не, не. Имам предвид, аз-- ходя на разни места. Играя си.
- Какви точно места?
- Определени клубове.
Още. Това е добре. Да. Какви клубове?
Като, а, като "Фантазия".
"Фантазия". Това е добре. Още малко.
Има нещо, когато влезеш там, музиката, сякаш те притежава.
Тази готина хаус музика. Като-- Bom, bom, bom
Bom-bom-bom Boom, boom, boom, boom
- You know, you start dancin'.
- Boom, boom, boom. Yeah.
Просто...
Да.
Трудно ли ти е наистина да скриеш факта, че си гей?
За какво говориш? Какво?
Виж, приятел, преди 2 секунди, ти беше готов да ми скочиш.
Да ти скоча? Ти--
Съжалявам, че ще те разочаровам.
Хей, на мен не ми е проблем. Не ми пука ако си ляв винт.
Ляв винт? За какво по дяволите говориш?
Трудната теорема може да е като симфония.
Много е еротично.
Отивай при някой друг. С това не мога да се справя.
- Уау.
- Благодаря ти, Хенри.
- А, Хенри.
- Здравей, Джери.
Знаеш ли какво? Не мога вече да се занимавам с такава благотворителна дейност.
- Просто-- Просто не си струва.
- Какво стана?
Ами, следващата седмица ще ме снимат в националната телевизия.
Просто, нямам време да ти кажа, още повече да говоря с този откачен лунатик вътре.
Абсолютен лунатик е.
Хенри...
Добре, в леглото си си, Уил.
Сега, кажи ми на колко години си?
Седем.
Какво виждаш?
Има нещо в стаята ми.
Какво е?
Сякаш-- сякаш е фигура. Стой до мен.
В безопастност си, Уил.
До-- докосва ме.
Къде те докосва?
Пипа ме там долу,
чувствам се притеснен.
Не се притеснявай, Уил.
Започваме да танцуваме.
Толкова е красиво,
защото можем да правим любов...
много любов преди слънчето да залезе.
- Hey, hey, hey, afternoon delight
- Господи.
- Извинявай, Рич.
- Имам по-добри неща да правя през свободното си време.
Хайде! Един танц!
Наистина ме хипнотизира, да знаеш.
- По дяволите, Уил.
- Какво? Я, хайде. Той си тръгна. Не може мен да обвиняваш.
- Казах ти да сътрудничиш с тези хора.
- Виж...
- в очите ми.
- Изчезвай, Уил.
Не ми е нужна терапия.
- Достатъчно. Get out!
- Обадих се на Мел Уейнтрауб сутринта за да--
- О, какъв е смисъла?
Какво ще правиш?
- Ами има един.
- Кой е той?
В колежа беше..., беше ми съквартирант.
Доверие. Много е важно то за една връзка.
Също така е много важно и при отношенията лекар-пациент.
Защо доверието е най-важното нещо
при опознаването на пациента?
Морийн, спри оралната интервенция за малко и се присъедини към нас.
- Вини.
- Ами
Защото, аа...
Доверието е, аа.. доверието е живот.
Леле. Много задълбочено. Благодаря ти, Вини.
Следващия път, вземи бележките от брат си.
Ако пациент не се чувства сигурен за да ви се довери, тогава той няма да е честен с вас.
В такъв случай за тях няма смисъл да се подлагат на терапия.
Искам да кажа, че, ако не ви се доверяват, никога няма да ги накарате да спят с вас.
Това трябва да е целта на всеки добър психиатър. Сгащете ги докато са уязвими.
Това ми е мотото.
О, я виж ти, всички са пак при нас. Добре дошли, всички.
- Здравей, Шон.
- Здравей, Джери.
Дами и господа, при нас присъства величие.
Професор Джералд Ламбо, носител на медал на Field по комбинаторика.
- Здравейте.
- Някой да знае какво е медал на Field?
Голяма работа си е. То е като Нобелова награда по математика.
С разликата, че ги раздават веднъж на четири години. Страхотно нещо е.
Невероятна чест. Добре, приятели, това беше за днес.
Благодаря. Ще се видим в понеделник. Ще говорим за Фройд.
Защо е направил толкова кокаин, че да убие един кон. Благодаря ви.
- Как си?
- Радвам се да те видя.
И аз.
- Шон, мисля, че имам нещо интересно за теб.
- Така ли?
Какво, трябва да си дал кръв и урина? Какво има?
Защо не дойде на срещата на випуска?
Нали знаеш, бях... бях зает.
- Липсваше ни.
- Не думай.
- От колко време не сме се виждали?
- Преди Нанси да умре.
Да, съжалявам.
Бях в Париж. На тази тъпа конференция.
Получих картичката ти. Беше мило.
- Ела.
- Това вече си го бива.
Ей, какво стана? Помилваха ли те?
Получих изпитателен срок и съветване два пъти в седмицата.
Шегаджия. Женичка. Хайде, Морган! Запиши се!
Бил, махни се от него. Ще изпуснем мача.
- Нямам свободен час. Много съм зает.
- Шон, Шон.
Това-това момче е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно.
Какво го прави толкова невероятен, Джери?
- Чувал ли си за Раманухан?
- Даа, да. Не.
Един човек. Живял преди повече от 100 години. Бил е индиец.
- Точки, не пера.
- Не пера. Да.
Живял в една малка къщурка някъде в Индия.
Нямал никакво образование.
- Нямал достъп до нищо свързано с науката.
- Кафе?
- Вие, сър?
- Малко.
Но случайно му попаднала една стара книга по математика,
и от краткия текст, той успял да създаде теории,
които обърквали математиците за дълги години напред.
Да. Продължителни дроби. Писал, а--
- Накрая ги изпратил на Харди в Кеймбридж.
- Даа, Каймбридж. Да.
- И Харди веднага видял геният в неговата работа.
- Мм-хмм.
и го взел в Англия, и те работили заедно години наред,
създавали най-страхотните математически открития, правени някога.
Този... Раманухан
неговият гений нямал сравнение, Шон.
- Е, случая с това момче е същия.
- Хмм.
- Но той е малко затворен в себе си.
- Хмм.
Трябва ми някой, който може да се справи с това.
- Някой като мен?
- Да, като теб.
- Защо?
- Ами, защото имаш подобно на неговото минало.
- Какво минало?
- Ти си от същия квартал.
- Той е от Саути?
- Да.
Момче-гений от Саути.
- През колко терапевта мина преди да стигнеш до мен?
- Пет.
- Нека позная. Бари? Хенри? Не и Рик?
- Да. Да.
- Шон, моля те, виждайте се просто веднъж седмично.
- Ммхм.
Моля те?
Все едно играеш на покер с това момче. Не му показвай какви карти имаш.
Най-вероятно е чел и книгата ти, ако е успял да я намери.
Ще му е трудно да я намери.
- Здравей, Уил.
- Здравей.
Това е Шон Магуайър. Уил Хънтинг.
Как си?
- Да. Нека започваме.
- Да, хайде.
Болен съм. Нека лечението започне.
- Ще ни извините ли?
- Да, Том, моля те.
Ти също, Джери.
Да, разбира се.
- Как си?
Откъде точно си от Саути?
-Харесва ми какво си направил с това място.
- О, благодаря.
Тези книги на дребно ли ги купуваш
или правиш поръчка за... "поредица за психиатри", включваща всички тези томове?
- Харесваш ли книги?
- Да.
- Чел ли си някоя от онези книги?
- Знам ли.
- Ами някоя от тези?
- Вероятно не.
Ами някоя от тези на горния рафт? Чел ли си ги?
- Да, тези съм ги чел.
- Браво на теб. Какво мислиш за тях?
Не съм тук да ти правя доклад на тема "книги". Книгите са твои. Защо не ги прочетеш?
Чел съм ги. Наложи ми се.
- Доста време ще да ти е отнело.
- Да, така е.
Съединени Американски Щати: Пълна история, Том 1.
Господи. Ако искаш да прочетеш истинска историческа книга,
прочети "Историята на хората в Съединените Щати" на Хауърд Зин.
Тази книга ще ти скрие шапката.
Да е по-добра от "Съгласие за производство" на Чомски?
- Мислиш ли, че това е добра книга?
- Вие, смотаняци, ме обърквате.
Харчите всичките си пари за тези тъпи хубави книжки. Трупате ги около себе си.
- А са безполезните тъпи книжки.
- Кои са полезните тъпи книжки, Уил?
- Всичко, което кара косата ти да настръхне.
- Да бе. Не ми остава много от нея.
Знаеш ли, ще е по-добре за теб ако изгасиш цигарата в задника си.
- Вероятно ще е по-здравословно.
- Да бе, знам.
- Наистина ми пречи на йогата.
- Тренираш ли, а?
- Вдигаш ли?
- Да.
- На тренажьор?
- Не, свободни тежести.
- Я стига!? Свободни тежести значи?
- Да.
- Да?
- Просто така.
- Колко вдигаш от лег?
- 120. А ти?
Ти ли си рисувал това?
- Да. Ти рисуваш ли?
- Ъ-ъ.
- Скулптури може би?
- Не.
Харесваш ли изкуство?
- Музика харесваш ли?
- Това е страхотен боклук.
Кажи ми какво наистина мислиш.
Просто смесицата от линейна техника и импресионизъм прави една неподредена композиция.
Малко си заимствал от Уинслоу Хомър, освен бледоликия гребец на лодката.
Е, това е изкуство, Моне. Не беше много добро.
- Това обаче не ме притеснява толкова.
- А какво те притеснява?
- Цветовете.
- Наистина разбираш къде му е цаката, а?
Ами рисувай-по-число.
Не е ли оцветявай-по-число? Защото цветовете ми изглеждат прекрасни.
- Нали?
- Обзалагам се.
Мисля, че си на крачка от отрязването на шибаното ти ухо.
- Сериозно?
- О, да.
Мислу да се преместя в Южна Франция и да си сменя името на Винсент?
- Чувал ли си пословицата, "Кое да е пристанище по време на буря"?
- Да.
- Да, може би се отнася за теб.
- По какъв начин?
- Може би си в момент на някоя буря, огромна шибана буря.
- Да, може би.
Небето е съвсем близо до главата ти. Вълните се разбиват в малката ти лодка.
Греблата са на път да се счупят.
Ти се напикаваш в гащите. Плачеш за най-близкото пристанище.
Сигурно правиш каквото трябва за да се измъкнеш.
Нали знаеш, може би ставаш психолог.
Бинго. Точно това е. Нека сега си свърша работата. Хайде. Давай.
- Може би си се оженил за погрешната жена.
- Може би трябва да внимаваш какво говориш!
Внимавай, шефе, нали?
А.
Това е отговорът, нали?
Оженил си се за погрешната жена.
Какво се случи? Какво, напусна ли те?
Тя да не би... да се натискаше с някой друг?
Ако отново накърниш жена ми, с теб е свършено.
С теб е свършено.
Разбра ли, шефе?
Времето изтече.
Да.
Свободно, господа.
Добре ли си?
Веж, ще разбера ако ни искаш да го видиш отново.
Четвъртък, 4:00. Бъди сигурен, че ще дойде.
Добре.
Благодаря.
Изглеждаш мило с тези очила.
- Много ти благодаря.
- Страхотни са.
- Да, винаги съм искала тъмно синя очна сянка.
- Прекрасно.
Израствайки в Англия, ходех на много добро училище.
Нали знаеш, прогресивно, органично, направи-го-сам, частно училище.
После Харвард. И да се надяваме училище по медицина.
И накрая разбрах, че
мозъкът ми ще струва $250,000.
Прозвуча ужасяващо, нали?
- Донеси ми още един май-тай!
Ами, това е страхотно. Искам да кажа, сигурен съм, че родителите ти са се радвали да плащат.
Не, аз съм се радвала да плащам. Наследих парите.
Леле. И Харвард прибира всичко?
Не, Станфорд. Отивам там през Юни като се дипломирам.
Значи прости си искала да използваш моряка и после да отплаваш, а?
В началото очевидно щях да експериментирам върху теб за часа ми по анатомия.
В такъв случай, няма проблеми.
- Хей, искаш ли да ти покажа един фокус?
- Разбира се.
Добре. Обещай...
Добре.
- Този фокус е за теб, Рудолф.
- Чакай, чакай. Трябва ти вълшебната ми пръчка.
Добре, потупай ме. Благодаря. Добре.
Ще наравя така, че всичките бонбони да изчезнат.
Готова ли си? Готова.
Едно, две, три.
- Всички изчезнаха.
Това беше моят... Работи най-добре когато заекът ми е с мен.
Е...
Не ходя на срещи толкова много.
Колко жалко наистина... Мисля за себе си.
Знаеш какво искам да кажа? Знам, че си си го помислил.
- Не, не, не съм.
- Разбира се, че си.
- Не, не съм наистина.
- Разбира се, че си. Надявал си се да те целуна за лека нощ.
Не, не, но си признавам, надяваш се да получа секс за лека нощ.
Но и една целувка ще оправи нещата?
- Колко много почтено от твоя страна.
- Благодаря.
- Мм.
- Не, аз... наистина се надявах на целувка.
Е, защо не решим този проблем още сега?
- Веднага?
- Да-а.
Хайде.
Мисля, че поех малко от туршията ти.
Отново ти, а?
Ела с мен.
Какво е това? Съдбовен момент на избор между двама мъже?
Това наистина е мило. Имаш слабост към лебеди? Това фетиш ли е?
Или е нещо, на което вероятно трябва да посветим малко време?
- Мислих за нещата, които ми наговори онзи ден. За картината ми.
- Оу.
Стоях половината нощ премисляйки го.
И тогава разбрах нещо.
Заспах в дълбок, спокоен сън и не съм се сещал за теб от тогава.
- Знаеш ли какво разбрах?
- Не.
Ти си още дете. Нямаш си и бегла представа какво изобщо говориш.
- Много ти благодаря.
- Няма защо.
Никога не си бил извън Бостън.
Не.
И ако те попитам за изкуство, ще ми нареждаш за
всяка книга свързана с изкуство, писана някога.
Микеланджело? Знаеш много за него.
Творбите на живота му, политически нагласи. Той и папата.
Сексуална ориентация. Абсолютно всичко, нали?
Обзалагам се обаче, че не можеш да ми опишеш мириса в Сикстинския параклис.
Никога не си стоял там и не си гледал красивия таван.
Да видиш това...
Ако те попитам за жени,
най-вероятно ще ми съставиш списък на любимите ти типове.
Може дори да си спал с жена няколко пъти.
Но не можеш да ми опишеш какво е да се събудиш до жена
и да се чувстваш наистина щастлив.
Ти си труден случай.
Попитам ли те за война, вероятно ще ме залееш със Шекспир, нали?
"И ето пак сме в битка, скъпи приятели."
Но никога не си бил близо до война.
Никога не си държал главата на най-добрия си приятел в дланите си
и да го гледаш как поема последен дъх, гледайките и търсейки помощ от теб.
Ако те попитам за любов, сигурно ще ми изрецитираш сонет,
но никога не си гледал жена, чувствайки се напълно уязвим.
Не си познавал жена, която да те оцени само с един поглед.
Сякаш Господ е пратил ангел на Земята, само за теб,
който може да спаси от дълбините на Ада.
И не може да знаеш какво означава ти да си нейният ангел,
и да имаш любовта й завинаги.
През всичко. През рак.
Не може да знаеш и какво е да спиш и да стоиш в болница
два месеца, държейки ръката й,
защото докторите виждат в очите ти,
че термина "час за посещение" не важи за теб.
Не знаеш и какво е истинска загуба,
защото това става само, когато обичаш нещо повече отколкото обичаш себе си.
Съмнявам се дори, че някога си дръзвал да обичаш по този начин.
Гледам те и не виждам един интелигентен, уверен мъж.
Виждам едно самонадеяно, страхливо хлапе.
Но ти си гений, Уил. Никой не го отрича.
Никой не може да разбере какво се крие в теб.
Но ти си мислиш, че знаеш всичко за мен, само защото си видял моя картина.
Ти разби скапания ми живот на парчета.
Сирак си, нали?
Мислеш ли, че като те видя и мога да разбера колко ужасен е бил живота ти,
как се чувстваш и изобщо кой си,
само защото съм чел Оливър Туист?
Това ли те описва най-добре?
Честно казано, не ми пука за всичко това, защото
знаеш ли какво? Не мога да науча нищо от теб.
Не мога да го прочета в някоя шибана книга.
Освен ако не ти се говори за това
кой си ти.
Тогава съм впечатлен. В отбора съм.
Но не искаш да го направиш, нали, тренер?
Ужасен си от нещата, които можеш да кажеш.
Ти си на ход, шефе.
Ало? Ало?
Ало?
Професор Валенти, пак ли сте Вие?
Откачалка.
- Господи.
- На кой се обажда?
- На никого. Забравих номера.
- Ти малоумен ли си, какво?
Извървя целия този път в дъжда и не си взел номера.
Не, беше номера на майка ти, оня дето започва с 900. Нямах достатъчно дребни.
Хайде да приключим това с майките? Аз току що свърших с твоята.
- Много смешно, Морган.
Шегата ти и пет пари не струва!
- Продължавай да ме нервираш. И виж какво ще ти се случи.
- Така да е, Морган.
- Виж какво ще ти се случи.
- Точно така, Морган.
Ебавай се още с мен.
Пушенето забранено.
Как така не е говорил? Бяхте там цял час.
Той просто си стоя там, броейки секундите докато сеансът свърши.
- Доста впечатляващо, ако трябва да бъда честен.
- Защо ще му е да го прави?
За да ми докаже, че не трябва да говори, ако не иска.
Какво е това? Състезание по зяпане между две деца от стария квартал?
Да, така е, и аз не мога да проговоря първи.
Знаем теорията ти, Алекзандър, но момчето намери лесно геометрично решение.
- Дървовидната структура не става.
- Виж. Той свързва двата върха.
Но мога да направя събирането.
- Зависи как групираш термините, Алекзандър.
- Но, Джери.
Ако направим цялото нещо по този начин, тогава...
Хей, погледни.
Написал съм го. По-просто е по този начин.
Понякога хората имат късмет.
Ти си много умен човек.
Знаеш ли, бях веднъж на един самолет
и си стоя, и...
пилота се включва, казва си речта, от сорта
"летим на 35 хил. фута" и тогава той оставя микрофона.
- Забравя да го изключи.
- Мм-хмм
Обръща се той към колегата си. И казва:
"Всичко, което искам в моменат е една шибана свирка и чаша кафе."
И стюардесата отива до кабината хукнала от задната част на самолета
за да му каже на тоя, че микрофона е включен.
И някакъв отзад се обажда и казва, "Скъпа, не забравяй кафето."
Бил ли си някога на самолет?
Не, но това си е виц. Става по-добър, ако го кажа от първо лице.
Да, прав си.
Спал съм с жена, да знаеш.
Така ли? Браво на теб.
- Да бе, да.
- Да?
Бях на срещата миналата седмица.
- Как мина?
- Добре.
- Ще излизате ли пак?
- Знам ли.
- Как така?
- Не съм й се обаждал.
- Господи, ти си аматьор.
- Знам какво правя.
Да. Не бери грижа. Знам какво правя.
Но това момиче беше, нали знаеш, много красива.
Умна е. Забавна. Различна е от повечето момичета, с които съм се виждал.
- Ами обади й се, Ромео.
- Защо, за да разбера, че не е толкова умна.
Че е ужасно скучна? Искам да кажа...
Това момиче се е перфектно в момента. Не искам да развалям това.
Може би ти си перфектен в момента. И не искаш да развалиш това.
Но си мисля, че това е супер философия, Уил.
Така ще пропилееш целия си живот без да опознаеш някого изобщо.
Жена пръцкаше като беше притеснена.
Имаше всякакви прекрасни странности.
Пръцкаше докато спеше.
Помислих, че ще е добре да ти го кажа.
Една вечер се чу така силно, че събуди кучето.
Тя се събуди и каза "Ти ли беше?"
Казах й "Да." Нямах сърце да й кажа, че беше тя. Господи.
- Тя е събудила себе си?
- Да.
Но, Уил, мъртва е от вече 2 години, а ето какви глупости помня.
Това са прекрасни неща. Малки тайни.
Да, но това са нещата, които ми липсват най-много.
Тези малки странности, за които само аз знаех.
Ето това я правеше моя жена.
И тя знаеше всички мои тайни. Всичките ми малки грехове.
Хората наричат тези неща "несъвършенства," но не са.
Това са добрите неща.
И тогава избираме кого да пуснем в собствения малък странен свят.
Не си съвършен, тренер.
И нека ти спестя разочарованието.
Момичето, което си срещнал... тя също не е съвършена.
Но въпросът е дали сте или не съвършени един за друг.
Това е цялата работа. Това е интимността.
Можеш да знаеш всичко на света, тренер,
но единствения начин да разбереш това, е да опиташ.
Със сигурност няма да го разбереш от остарял чичко като мен.
Дори да знаех, нямаше да го кажа на пикльо като теб.
Да, и защо?
Каза ми всичко останало. Господи.
Говориш повече от всеки терапевт, който съм видял до сега.
Преподавам го. Не съм казал, че знам как се прави.
Да.
Мислил ли си за втори брак?
Жена ми е мъртва.
- Махни "втори брак".
- Тя е мъртва.
Ами да, мисля, че това е супер философия, Шон.
Искам да кажа, че по този начин, можеш да пропилееш целия си живот
без изобщо да опознаеш някого.
Времето изтече.
- Остави я отворена.
- Добре.
- Благодаря.
На път съм да те заобичам
Да, да, да Знаеш го
- О, господи, успа с
"G" минор седем. Най-тъжният от всички.
- Здравей.
- Здрасти.
- Къде се изгуби?
- Извинявай. Малко бях... Бях много зает...
- Но,...
- Аз също.
Да. Аз.. Мислех, че ще се обадиш.
Да,...
- Искам да кажа, добре си прекарах.
- Да, аз също.
Просто...
Извинявай! Прецаках работата.
Не. Не, ... всичко е наред.
Да, а.., ами, чудех се дали, а...,
дали, ще ми дадеш още един шанс.
Да те изведа отново.
- Не мога.
- А, добре.
О, не, нямах... нямах предвид, че не мога изобщо.
Просто сега не мога.
Трябва да разбера нещата около спектъра на протона.
О, това звучи страшно интересно. А всъщност е страшно скучно.
- Добре.
- Може би някой друг път.
- Като утре?
- Да, добре.
- Добре.
- Добре.
- Чао.
- Чао.
- Какво правиш тук?
Не можех да чакам до утре.
Откъде го изкопа това?
Трябваше да преспя с една от курса ти.
О, надявам се някоя с отворени миризливи сандали и ужасен дъх.
- Хайде. Нека се позабавляваме.
- Не, трябва да го науча.
Утре не си в час по опериране, нали?
- Не.
- Хайде да вървим.
Господи! Кучето ми печели!
Давай, Мисти!
Давай! Бързо! Виж това! Давай!
Виж, ето как настъпва. Бягай, Мисти! Давай!
- Спечелихме.
- Той направо ги размаза.
Наоколо ли си израстнал?
Не далече. Южен Бостън.
Още блестя от победата си.
Виж се. Толкова си щастлива.
И как беше тогава?
Нормално, предполагам. Нищо особено.
Имаш ли много братя и сестри?
- Дали имам много братя и сестри?
- Това казах, да.
- Ами, ирландски католик съм, ти как мислиш?
- Ясно.
- Колко са?
- Няма да ми повярваш.
- Защо? Кажи. Колко? Пет?
- Не.
Седем? Осем? Колко?
- Имам 12 братя.
- Не е възможно!
Не, кълна се. Кълна се. Аз съм щастливия 13-ти.
Знаеш ли всичките им имена?
Дали знам... Да, братя са ми.
Как се казват?
Марки, Рики, Дани, Тери, Майки, Дейви, Тими, Томи, Джоуи, Роби, Джони и Браян.
Кажи ги отново.
Марќи, Риќи, Ђањи, Ћери, Майќи, Ђейви, Ћими, Ћоми, Ђжоуи, Роби, Ђжоњи и Браяњ.
И Уили.
- Уили?
- Да.
- Уил.
- Уау.
- Виждаш ли се с всички?
- Да, всички живеят в Саути.
- Живея с трима от тях в момента.
- Сериозно?
- Да.
- Искам да ги видя.
Да, разбира се.
Знаеш ли, прочетох книгата ти снощи.
- А, ясно.
Още ли... Още ли лекуваш ветерани от войната?
Не.
- Защо?
- Ами, прекъснах когато жена ми се разболя.
Чудил ли си се що за живот щеше да е, ако не беше срещнал жена си?
Какво? Дали щях да съм по-добре без нея?
- Не, не, не, не казвам по-добре.
- Не.
- Нямах това предвид.
- Няма нищо. Въпросът е важен.
Защото ще имаш лоши моменти, но тези с нея винаги ти показват
добрите неща, на които не си обръщал внимание.
И не съжаляваш, че си я срещнал?
Защо? Заради болката, която изпитвам сега?
Е, имам съжаления, Уил, но не съжалявам и за един ден, прекаран с нея.
И кога разбра, че тя е идеалната жена?
21-ви октомври, 1975.
Господи. Знаеш датата?
Да, защото беше шестия мач от Световните Серии, най-добрия мач в историята на Червените Чорапи.
- Да бе.
- С приятели спахме на открито цяла нощ за да вземем билети.
- Взели сте билети?
- Да. В деня на мача стоях в един бар,
чакайки мача да започне и в бара влиза едно момиче.
Беше страхотен мач все пак. В края на осмата част, Карбо изравнява.
Беше 6 на 6. Стана 12.
В края на дванайстата, влиза Карлтън Фиск, стария Пъдж.
Излиза. С тази негова странна стойка...
- Да, да.
- И тогава... Бум! Удря топката.
Тя отпрашва нависоко и се движи по лявата линия!
Трийсет и пет хиляди души на краката си викат срещу топката.
Но това е нищо, защото Фиск ръкомаха на топката като абсолютна откачалка.
- Да, виждал съм го.
- "Давай! Давай!"
- Да.
- "Давай!"
Топката излиза. Той съвсем откача и 35 хил. фена...
изпълват игрището.
Да, а той разкарва хората от пътя си.
"Махнете се от пътя! Махњеће се оћ пъћя!"
Не мога да повярвам, че си имал билет за този мач!
- Беше ли на игрището?
- Не, нямаше ме Не бях там.
- Какво?
- Не, бях в бар, на по питие с бъдещата ми съпруга.
Пропуснал си хоум рън-а на Фиск за да пиеш с жена, която не си срещал преди?
Да, но трябваше да я видиш. Беше прелестна.
- Не ми пука...
- О, не, не, тя озари цялата стая.
- Не ми пука даже и красивата Елена да беше влязла.
- О, Красивата Елена!
Та това е шестия мач! Господи, що за приятели си имал?
- Оставили са те просто така?
- Трябваше.
- Какво им каза?
- Оставих си билета на масата
и казах, "Извинявайте, момчета. Трябва да уредя нещо с едно момиче."
- "Трябва да уредя нещо с едно момиче"?
- Да!
Това си казал? И просто са те оставили?
О, да. Те видяха в очите ми, че не могат да направят нищо.
- Шегуваш се?
- Не, не се шегувам, Уил.
Ето защо сега не говоря за някакво момиче, което съм видял в бар преди 20 години
и как през цялото време съм съжалявал, че не съм я заговорил.
Не съжалявам за 18-те години брак с Нанси.
Не съжалявам за 6-те години, през който се отказах от работата си, когато тя се разболя
и не съжалявам за последните години, когато тя бе наистина зле.
И със сигурност на съжалявам, че съм пропуснал някакъв шибан мач.
Това е съжаление.
Леле!
И все пак щеше да е хубаво да го гледаш.
Откъде да знам, че Пъдж ще направи хоум рън.
Знам, че съм много полезен на корта.
Прекалено висок съм.
- Не си толкова висок.
- Забивач съм.
- Дали някога ще играя в NBA?
"Така е отредено." Хм.
Защо винаги идваме тук?
Защото е по-хубаво от у нас.
Да, но аз никога не съм го виждала.
Знам.
Кога ще се срещна с приятелите ти и братята ти?
Ами те не идват често насам.
Мисля, че мога да стигна до Южен Бостън.
Пътя до там е доста дълъг.
Мен ли криеш от тях или е обратния случай?
- Добре де, ще отидем.
- Кога?
Не знам. Следващата седбица.
Какво ще стане ако ти кажа, че няма да спя повече с теб докато не се срещна с приятелите ти?
Бих казал, че е към 4:30 сутринта. Вероятно са будни.
Господи. Мъжете са безсрамни.
Ако не мислите с кренвирша си, тогава определено действате по негова команда.
Така е. И по команда на кренвирша ми може ли да получа авансово плащане?
Знам ли. Нека да попитам. "Изгледите не са добри."
- Какво?
- Хей, Чък. Не. Нищо. Отивай да спиш.
"Изгледи"? Това е същото нещо, което ти е казало, че ще играеш в NBA.
Да, така, че внимавай. Най-добре започни да ми купуваш билети.
Ммм! Възнамерявам. Висока съм. Харесва ми да нося шорти.
Кука, кука. Забий.
- Не си толкова висока.
- Да, висока съм.
Може би ставам само за три точки.
Аз ставам само за хоум рънове.
Спри да разбъркваш спортните си метафори.
Един леприкон си натътрил патката в червения задник на маймунката.
Морган влиза задъхан, "Нищо ми няма. Нищо ми няма."
Не мога да повярвам, че доведе Скайлър точно, когато ще сме пияни до козирката.
Знам, Морган. Наистина си е рядкост да пием всички.
Чичо ми Марти пие. Има периоди, когато пие по 6 до 8 месеца нон-стоп.
Казвал ли съм ви някога какво стана когато карал към дома и отбил?
- Казвал съм ви, нали?
- Марти, да.
Нека ви кажа какво стана с него, защото трябва да знаете.
Той винаги разказва случки. Всеки пък, когато сме тук, той вади по една.
Но тази всички сме я чували. Давай. Кажи я.
Ще я кажа. Благодаря. Май думата е у мен вече.
Значи чичо ми Марти се прибира.
Пиян до козирката. Две не вижда. Абсолютна развалина.
Един патрулиращ го вижда и го спира. Нашия я е втасал яко.
Та извадил той чичо ми от колата, опитвайки се да го накара да върви право по линията.
Той излиза от колата, повръща, и полицая е обеден, че е пил повече от позволеното.
Тъкмо ще му слага белезниците и ще го мята в затвора, когато
изведнъж на 100-ина метра по-надолу се чува ужасно силно "бум".
- Полицая е страшно изплашен. Обръща се...
- Стрелят по него?
Не. Това си го слушал преди бе.
Да, Морган, престани. Престани.
Някой си се блъснал в едно дърво. Имало катастрофа.
Както и да е...
- Как ще е чул?
- Млъквай бе!
- Подлудяваш го.
- Ще ти счупя врата. Млъквай!
Разказвал ти я е веднъж.
И оня казва на чичо ми: "Стой тука и не мърдай."
Полицая отпрашва надолу по пътя за да оправи кашата.
След няколко минути лежене в пикнята и повръщаното си,
чичо ми се пита какво прави там.
Става, влиза в колата си и отпрашва към дома.
На следващата сутрин чичо ми кърти здраво.
- Чува чукането по вратата.
Слиза долу, отваря вратата и "Какво?"
Оказва се патрулиращия, който го спрял предната вечер.
Полицая казва, "Какво е това, 'Какво?'
Спрях те снощи - "такова", а ти изчезна."
Нашия вика, "Никога преди не съм те виждал.
Цяла вечер си бях тука при децата. Откъде по дяволите да знам кой си."
Ония отвръща, "Знаеш кой съм. Хайде да видим в гаража ти."
А чичо ми вика "Какво?". Оня: "Чу ме. Нека видим в гаража ти."
Нашия казва "Добре. Така да е." Води го до гаража и отваря вратата.
Ш там стой колата на полицая, в гаража на чичо ми.
- Бил така...
Бил така накован, че се качил в колата на полицая.
Но най интересното е, че тъпия полицай
бил така смутен, че не направил нищо.
Цяла вечер обикалял в Шавела на чичо ми да търси къде живее.
Добре, Чък, какъв по дяволите е смисъла на тази история?
Нашия се отървал. Това е смисъла.
- Въпрос...
- Хайде. Спри се.
- Искам да разясна нещо.
- Злепоставяш ме.
- Но няма смисъл.
- Има смисъл, разбира се,
ако слушаш случката и спреш с глупавите въпроси.
Я да видим дали ще схванете тази. Имам малка случка за вас.
Значи лежат двойка пенсионери в леглото, Мери и Пади.
Събуждат се в деня на 50-тата си годишнина.
Мери се обръща поглежда любовно Пади.
И казва "О, господи, Пади.
Толкова красив мъж си Обичам те.
Искам да ти направя малък подарък.
Ще ти дам всичко, което жадува сърцето ти.
Какво искаш?
А Пади казва "О, Мери. Това е много примамлива оферта.
От 50 години има само едно нещо, което липсваше,
и ако си така любезна искам да ми направиш свирка.
Ще съм много радостен." А Мери казва "Добре".
Вади си тя зъбите, слага ги в чашата. И му прави свирка.
След това Пади казва, "Дааа, дааа, точно това ми липсваше.
Беше най-хубавото и страхотно нещо, правено ми някога!
Моя красива, Мери! Обичам те!
Има ли нещо, което аз бих могъл да направя за тем?"
Мери поглежда нагоре и казва "Целуни ме."
- Оу!
- Господи!
- Това беше гнусно.
- Не толкова гнусно. Чувал съм и по-гнусни.
- Махай се от мен!
- Добре. Довиждане.
Добре. Внимавай, Бил.
Е, Скайлър, благодаря, че се отби.
Промени ми се мнението за хората от Харвард.
Не прибързвай много със заключенията, не всички са като мен.
Да, разбира се. Беше ми приятно да се видим.
- Оу.
- Внимавай. Отстъпи бавно.
- О, хайде, братко.
- Незнам какви ги вършиш, приятел.
- Ще ни закараш.
- На какъв ти приличам бе?
- Хайде, Чък.
- Ти ще вървиш. Уил взема колата.
Благодаря много, тъпако. Задължен съм ти.
Незнам за какво се стягаш толкова.
- Мен ще оставиш първо.
- Не ни е по пътя.
О, добре. Само защото не искаш да спиш в едностайния си дворец,
не мисли, че си станал лош.
Хей, чакай малко. Каза, че тази вечер сме у вас.
- Не и тази вечер.
- О, не, не и тази вечер. Нито някоя друга.
Знае, че ако видиш свинарника му, ще го оставиш като лош навик.
Исках да се видя и с братята ти.
Някой друг път.
Добре.
Трябват ми ключовете.
Стюардесата чува това и си затътря задника към кабината.
Аз й викам "Не забравяй кафето."
Стига бе! Не си го казал.
Господи, Марти, това е виц.
- Познавам един, на когото се е случвало, Марти.
- Виц.
- Джери.
- Здравей.
- Лесно ни намери заведението?
- Не, взех такси.
Тими, това е Джери. Бяхме заедно в колежа.
Как си? Приятно ми е.
- На мен също.
- Искаш ли бина?
Не, един Перие.
На френски това е клуб сода.
- Клуб сода, добре.
- Два сандвича също.
- Добре!
- Пиши ги на сметката ми.
Мислил ли си някога да я платиш?
Да, шефе, при мен е печелившия лотариен билет.
- Колко е джакпота?
- Дванайсет милиона.
- Едва ли ще ти стигнат.
- Ще стигнат колкото да си смениш пола.
- Фъстъци?
- Не, благодаря.
Е, искал си да говорим за Уил.
- Изглежда върви добре.
- Така мисля.
Говорили ли сте за бъдещето му?
Не, не сме стигнали до там. Още изчистваме миналото.
А може би не трябва. Телефонът ми бълва от предложения за работа.
- Какви?
- Свръх нова математика, мислещи танкове.
Точно там, където се дава свобода на мозъци като този на Уил.
Страхотно е, че има предложения, но не мисля, че той е готов за това.
Ти не разбираш, Шон.
- Какво не разбирам?
- Ето, момчета.
- Благодаря, Тим.
- Да, благодаря.
За да не ви лепнат пръстите.
Тим, ще ни помогнеш ли?
Опитваме се да разрешим един бас.
О-оу.
- Чувал ли си за Йонас Салк?
- Да. Изобретил лекарство срещу детския паралич.
- А за Алберт Айнщайн?
- Хей.
Ами за Джералд Ламбо? За него чувал ли си?
- Не.
- Благодаря ти, Тим.
- Кой спечели?
- Аз.
Не става въпрос за мен, Шон.
Нищо съм в сравнение с този младеж..
Чувал ли си за Джералд Ламбо?
През 1905 е имало стотици професори познати на целия свят заради науката на вселената.
Но не те, а 26 годишен швейцарски чиновник,
който се занимавал с физика в свободното си време, променил света.
Представяш ли си какво щеше да е, ако Айнщайн се беше отказал
само за да се напива с приятелите си всяка вечер във Виена.
Щяхме да загубим нещо.
Тим никога нямаше да го е чувал.
- Много сърцераздирателно, Джери.
- Не, не е, Шон.
Това момче има дарба.
Но няма посоката, а ние можем да му я дадем.
Хей, Джери, през 1960, младо момче завършва университета в Мичиган.
Справял се страхотно с математиката.
Особено свързани хармонични функции.
После отишъл в Бъркли. Бил асистент. Показал огромен потенциал.
После се преместил в Монтана и провалил всичко.
- Да, и кой е той?
- Тед Касински.
Не съм го чувал.
- Хей, Тими!
- Да!
- Кой е Тед Касински?
- Сапоьра.
Точно за това говоря.
- Трябва да му дадем посоката.
- Да...
Той може да даде много на света и ние можем да му помгнем да го направи.
Посоката е едно нещо. Манипулацията друго.
- Шон...
- Трябва да го оставим сам да намери...
Не будувам в къщи, почесвайки мустаците и съставяйки план
за унищожаването на това момче!
Занимавах се с висша математика когато бях на 18,
а ми отне още 20 години да направя нещо значимо като за медал на Field.
Може би той не иска това, което ти искаш.
Има повече неща в живота от един медал на Field.
Това е твърде важно, Шон, и е нещо повече от лична вражда.
Чакай малко. Нека говорим за момчето.
Защо не му дадем време за да разберем какво той иска?
Чудесна теория, Шон. За теб направи чудеса, нали?
Да, така е, арогантен смотаняк!
О, извинявай. Извинявай, че дойдох.
Дойдох тук от учтивост. Исках да те държа в течение.
Строхтно е да съм в течение.
Момчето в момента е на среща. Уредих го в МакНийл.
Уил, не разбирам какво имате предвид.
Вече Ви предложихме работа.
Господа, никой в този град не работи без капаро.
Ако намерите някой, който го прави, имате благословията ми.
Но мисля, че знаем, че няма друг, който да ви представя по-добре от мен.
Уил, предлагаме ти 84,000 долара на година.
Капаро! Капаро!
Искате пари в брой веднага?
Полека... Не съм го казал.
Твърди се, че ситуацията ви
би се подобрила значително, ако
имах 200 долара джобни пари веднага.
Не мисля, че мога, Лари?
- Имам 73.
- Искате ли чек?
Ще ви кажа нещо. Вие сте заподозрян.
Да, вие. Незнам що за репутация имате в този град,
но след това, което направихте днес,
ще ви следя внимателно.
Каквато и работа да ни предстои,
ще трябва да говорите за нея с гореспоменатия ми адвокат.
Приятен ден, господа.
И докато денят дойде, бъдете в течение.
- Как върви?
- Добре.
Да.
Добре.
- Искаш ли помощ?
- Не!
Хайде де. Дай да хвърля един поглед и ще отидем на бейбол.
Не.
Много е важно да науча това.
- Важно е... за мен, разбра ли?
- Добре.
- Защо просто не останем тук цял ден?
- Да, защо не?
- Е, господин Неспиращ Да Говори.
Виждайки намеренията ти да ме разсейваш
- нека те питам един въпрос.
- Давай.
Имаш ли фотографска памет?
Знам ли. Просто някак запомням. Искам да кажа, как си помниш телефонния номер?
Просто го помниш.
- Учил ли си органична химия?
- Малко.
- О, просто за удоволствие?
- Да, за да се кефя.
Да бе, страшно забавно е да учиш органична химия.
- Ти луд ли си?
Напълно ли си останал без мозък?
Никой не я учи за забавление. Не е необходимо, особено за човек като теб.
- Като мен?
- Да.
Някой си разпределя времето, доста добре между бейзбол игрище и решетки.
- Трудно ми е да кажа, че е необходимост.
- Оу.
Знаеш ли, има ужасно умни хора тук в Харвард.
Дори те трябва да я учат, защото е страшно трудна.
А ти... го правиш толкова лесно. Просто не разбирам.
Не разбирам как работи мозъкът ти.
- Свирила ли си на пиано?
- Искам да говорим за това.
Не, ще се опитам да ти обясня. Свириш ли на пиано?
- Да, малко.
- Когато погледниш пианото, виждаш Моцарт.
- Виждам "пръчки".
- Добре, ами, Бетовен тогава?
Той погледнал пианото и просто го разбрал. Можел просто да свири.
- Какво искаш да кажеш? Свириш на пиано?
- Изобщо даже.
Като видя пиано виждам един куп клавиши, при педала и една дървена кутия.
Но Бетовен, Моцарт... Те са виждали повече. Можели са просто да свирят.
Не мога да ти нарисувам картина. Не мога да изкарам топката от игрището даже.
- Не мога и да свиря на пиано.
- Но можеш да се справиш със задачата ми по химия за по-малко от час.
Да. Искам да кажа, че щом става дума за такива неща, просто винаги съм можел да свиря.
Това е най-добрият начин, по който мога да ти го обясня.
- Ела тук. Искам да ти кажа нещо.
- А?
- Искам да ти кажа нещо.
- Оу.
Ами...
- Не е честно.
- Какво не е честно? Какво?
Тук съм от толкова години
а току то те срещнах...
Е, поне ме намери.
- Буден ли си?
- Не.
Значи си.
Какво?
Искам да дойдеш с мен в Калифорния.
- Сигурна ли си?
- О, да.
Да, но откъде знаеш?
Незнам. Просто знам.
Да, но откъде знаеш?
Знам, защото го чувствам.
- Защото това, което казваш, е много сериозно.
- Знам.
Следващата седмица може да си в Калифорния...
и може да разбереш нещо за мен, което няма да харесаш.
Може би изобщо не си искала да го кажеш,
но знаеш, че е много сериозно нещо, че не можеш да го върнеш.
И сега съм заседнал в Калифорния с някой, който не иска да е с мен,
- просто иска реванш.
- Какво? Какво е реванш?
Не искам реванш. Просто искам да дойдеш с мен в Калифорния.
Е, не мога да дойда с теб в Калифорния...
Защо не?
Ами, първо, защото имам работа тук.
И второ, защото живея тук.
Виж, ако не ме обичаш просто го кажи.
Не казвам, че не те обичам.
Тогава защо? Защо не искаш? От какво те е страх?
От какво ме е страх?
Добре, от какво не те е страх?
Живееш в този малък свят, където никой не те предизвиква...
Не ми говори за света ми. Не ми говори за света ми.
Просто искаш да имаш своя флирт с момчето, живеещо на другия край на града.
После ще отидеш в Станфорд. Ще се ожениш за някой богат шибаняк,
който вашите ще удобряват
и ще стоиш с другите богати лигли
и ще разказваш как веднъж и ти си се позабавлявала.
Защо казваш всичко това? Каква е тази мания за пари?
Баща ми почина, когато бях на 13 и наследих тези пари.
Нима не меслиш, че всеки ден като се събудя не искам да ги бях наследявала.
Че бих ги дала на секундата, ако можех да го видя за поне още един ден.
Но не мога и това е живота ми и се оправям някак.
Така, че не прихвърляй проблемите си на мен, защото те е страх.
Страх ме е? От какво ме е страх? От какво по дяволите ме е страх?
Страх те е от мен. Страх те е, че може да не те обичам.
И знаеш ли? И мен ме е страх.
Но майната му, искам да опитам. Поне съм честна с теб.
- Аз не съм ли честен с теб?
- Не, ами твоите 12 братя?
- Добре.
Не, никъде не отиваш. Няма да си тръгваш.
Какво искаш да знаеш? Че нямам 12 братя? Че съм един шибан сирак?
- Това не искаш да го чуеш.
- Не знаех.
Не искаш да знаеш, че са загасяли цигари по мен, когато бях малък.
- Не знаех.
- Това не е от операция.
Шибаняка ме наръга. Не искаш да слушаш тези неща, нали, Скайлър!
- Искам да ги знам.
- Не ми казвай, че искаш да ги знаеш!
- Искам да ти помогна.
- Да ми помогнеш? Какво по дяволите?
Да не би да имам знак на гърба ми с надпис "Спаси ме"?
- Не.
- Изглеждам ли, че имам нужда от това?
- Не, просто искам да съм с теб...
- Не ми говори глупости!
- Обичам те.
- Не ми говори глупости! Не ми говори глупосто!
Обичам те.
Искам да кажеш, че не ме обичаш.
Защото, ако го кажеш...
няма да ти се обаждам повече
и няма да съм повече в живота ти.
- Не те обичам.
Повечето хора никога не разбират колко са гениални
Не намират учители, които да вярват в тях.
Убеждават ги, че са глупави.
Дано оценяваш какво прави той за теб,
защото съм виждал колко се радва да работи с теб,
не срещу теб.
Здравей, Уил.
Том, ще ни донесеш ли кафе?
Да.
Нека видим.
Добре. Това е вярно.
Използвал си Маклорън.
Не знам как го наричате, но...
Това не може да е вярно.
Ще е много злепоставящо.
- Мислил ли си...
- Сигурен съм, че е вярно.
Виж, можем ли да се срещаме вече в офиса на Шон?
Защото трябва да излизам от работа и това блъскане ме убива.
- Да, добре. Мислил ли си за възможността...
- Вярно е.
Вярно е. Вземи си го в къщи.
Как мина срещата в МакНийл?
Не можах да отива. Имах среща.
Изпратих главния си преговарящ.
В свободното си време можеш да правиш каквото искаш, Уил.
Но когато ти уреждам среща с мои колеги,
и не се появиш това говори лошо за мен.
- Тогава не уговаряй повече срещи.
- Няма.
Ще ги отменя.
Ще ти дам работя тук. Просто исках да видиш как е в реалността.
Може би не искам да прекарам остатъка от живота си, обяснявайки глупости на ученици.
Мисля, че трябва да ми покажеш повече уважение.
Уважение? Знаеш ли колко е лесно това за мен?
Имаш ли шибана идея колко е лесно? Това е фасулска работа.
Съжалявам, че не можеш да го направиш...
Защото тогава нямаше да стоя тук и да те гледам как нехаеш и се чудиш дали е вярно.
И щеше да имаш повече време за шляене и за напиване, нали?
Прав си. Това тук си е пълна загуба на време.
Прав си, Уил.
Това не мога да го докажа, но ти можеш.
Но е въпрос само на няколко човека в света,
които могат да посочат разликата между мен и теб.
- Аз съм един от тях.
- Съжалявам.
Да, аз също.
В повечето дни ми се щеше да не бях те срещал,
защото щях да мога да спя нощем.
Нямаше да се разхождам притеснен, знаейки, че там някъде има някой като теб.
Нямаше да те гледам как се отказваш от всичко.
- Бил, спри. Чу ли това?
Морган!
Ако пак гледаш порно в стаята на майка ми, ще те пребия!
Кво става, братлета?
Морган, що не лъскаш у вас. Ужасен си.
В къщи нямам видео.
Стига бе. Не и в ръкавицата ми.
Не съм я ползвал.
Това е ръкавицата ми от Малката Лига.
Какво искаш да направя?
Какво ти има бе?
Чукаш бейзболна ръкавица?
Използвах я за да разчистя.
- Престани да лъскаш в стаята на майка ми.
- Другаде в къщата има ли видео?
- Жалък си, братле.
И защо мислите, че трябва да работя за Националната Агенция по Сигурност?
Ами ще работиш с последната дума на техниката.
Ще имаш достъп до технологии, които другаде не можеш да видиш,
защото са класифицирана информация.
Космически теории, сложна математика, сложни алгоритми.
Разбиване на кодове.
Това е само част от нещата, с които се занимаваме.
Я стига бе. С това се занимавате.
Държите 80 от работоспособната интелигенция.
Седем пъти сте по-големи от ЦРУ.
Не парадираме с това, Уил, но сте напълно точен.
Казвам, че въпросът не е:
"Защо трябва да работите в НСА?"
Въпросът е: "Защо да не работите?"
Защо да не работя за НСА?
Този въпрос си е труден, но ще се пробвам.
Да кажем, че работя за вас и някой оставя код на бюрото ми.
Нещо, което друг не може да разшифрира.
Може би се пробвам и го разшифрирам.
Радвам се много за себе се, защото съм си свършила добре работата.
Но може би този код е местоположението на някоя бунтовническа армия в Северна Африка или Близкия Изток.
Щом имате координатите бомбардирате селото, където бунтовниците се крият.
1500 души, които никога не съм виждал и с които съм нямал проблеми, биват убити.
Политиците казват: "Пратете пехотата за да подсигури района",
защото не им пука.
Няма тяхното дете да обстрелват там я,
същото както и няма да са те, защото са ги извикали на служба Нацоналната Отбрана.
Ще е някое момче от Саути и ще го обстрелват с шрапнел по задника.
Завръща се той за да разбере, че станцията, за която е работил,
е преместена в страната, от която той се връща,
и пича, хвърлил шрапнела, взема работата му,
защото ще работи за по 15 цента на ден без обедни почивки.
В последствие, той разбира, че причината той да отиде в онази страна
е държавата ни да сложи правителство, което ще ни продава нефт на по-ниски цени.
Разбира се, нефтените компании са използвали армията за да сплашат местните цени.
Малко допълнителна полза за тях, но това не помага на нашето момче за 2.50 на галон.
Те прекарват сладко времето си в транспортиране на нефт, разбира се.
Може би са си позволили да наемат някой бивш алкохолик,
който пие мартинита и си прави слалом между айсбергите.
Не минава много време и той се удря в един, излива нефта
и избива морските видове в Северния Атлантически Океан.
И сега приятеля е без работа, не може да си позволи да шофира,
и отива на интерюта за работа,
което е ужас, защото шрапнела в задника му докарва хронични хемороиди.
Междувременно, той гладува, защото всеки път когато се опита да яде,
единствения специалитет, който предлагат, е
е риба от Северния Атлантик.
И какво да кажа? Разчитам на нещо по-добро.
Ще прецакам всичко. Докато имам време, ще застрелям приятеля си,
ще му взема работата, ще я дам на най-върлия му враг,
увеличавам цените на нефта, бомбардирам село, убивам бебе-кит
и влизам в Националната Отбрана?
Може да стана президент.
- Чувстваш ли се сам?
- Какво?
Имаш ли душевен спътник?
Дали имам... Ипредели го.
Някой, който те насърчава.
- А,... Чъки.
- Не, не като него. Той би легнал под влака заради теб.
Искам да кажа, някой който ти отваря вратите, който те трогва.
- Имам... Имам.
- Кой?
- Много са.
- Ами, кажи ги де.
Шекспир, Ницше, Фрост, O'Конър, Кант, Поуп, Лок...
Страхотно. Всички са мъртви.
- За мен не са.
- Не си говориш много с тях.
Не можеш да им кажеш нищо, Уил.
- Не и без мерудия и печка.
- Това казвам.
Никога няма да имаш такава връзка,
когато си винаги уплашен,
защото виждаш само лошите неща дълбоко в самите тях.
- Ще вземеш страната на професора?
- Не ми говори глупости.
- Няма.
- Не исках работата.
Не става въпрос за нея. Не ми пука дали работиш за правителството.
Но можеш да правиш каквото искаш. Ти не си свързан с нищо.
Къде ти е страстта? Какво искаш?
Има хора, които цял живот редят тухли
за да може децата им да имат възможностите, които ти имаш.
- Не съм го искал.
- Не.
Роден си с това така, че не се крий зад: "Не съм го искал".
- Какво искаш да кажеш, крия се? Какво му е на реденето на тухли?
- Нищо.
Няма му нищо. Това е нечии дом, който в момента строя.
Да. Баща ми редеше тухли.
Скъсваше си задника за да ми даде образование.
Точно така. Това е честна и почтена професия.
Какво му има на ремонтирането на коли?
Някой утре ще отиде на работа заради мен В това си има чест.
Да, има, Уил. Има.
Има чест в това да пътуваш 40 минути
за да може, когато колежаните влязат на сутринта подовете да са чисти.
- И кошчетата им празни. Това си е истинска работа.- Така е.
И е почтено. Сигурен съм, че точно затова си взел мястото.
Искам да кажа заради честта.
Имам един малък въпрос. Можеш да си чистач навсякъде.
Защо работиш в един от най-престижните технически колежи в целия шибан свят?
Защо си се промъквал вечерта и си довършвал формулите,
които само един или двама по света могат и после си лъгал затова?
Защото не ми се вижда това да е почтено, Уил.
Какво наистина искаш да правиш?
Искам да съм овчар.
Сериозно?
Искам да ида в Нашуа, да си взема малко местенце, малко овце и да си ги гледам.
- Може би трябва да го направиш.
- Какво?
Ако ще си лигавиш защо не се прибереш и не го направиш с влажна кърпа?
- Гониш ли ме?
- Да, махай се оттука.
- Не, не, не, времето не е свършило.
- Да, свърши.
- Няма да си ходя. Не.
- Като не отговаряш ми губиш времети.
Мислех, че сме приятели.
- Играта свърши, разбра ли?
- Защо ме изритваш?
Даваш ми акъл за живота? Погледни се, ти шибана отрепка.
- Какво те надъхва?
- Да работя с теб.
Къде е твоя душевен другар? Искаш да говорим за тях? Къде е тя?
- Мъртва.
- Точно така. Тя е мъртва.
Тя умира, а ти правиш нищо и просто отстъпваш?
- Поне изиграх своята карта.
- Изиграл си я и си загубил. Загубил си и то много.
Някои хора ще загубат много по-добра карта от тази но ще имат куража да се изправят.
Погледни ме. С какво искаш да се занимаваш?
Ти и твоите глупости. Имаш отговор на всеки въпрос.
А аз те питам нещо толкова лесно и ги те можеш да ми дадеш точен отговор,
защото не знаеш.
Ще се видим, овчарче.
- Майната ти.
- Ти си овчаря.
Овчар.
Бял малък мърморко.
Просто исках, ам, да
ти се обадя, а, преди да заминеш, и
ходя на всички тези интервюта за работа,
така, че няма да си остана на строежите.
Знаеш ли, никога не ми е пукало за това.
Да.
Обичам те.
Уил?
Грижи се за себе си.
- Чао.
Says, I seen your picture on a
Hundred-dollar bill
What's a game of chance to you
In this world
Of real skill
So glad to meet ya
Angeles
Pickin' up the ticket shows there's money to be made
Go on, lose the gamble
That's the history of the trade
Did you add up all the cards left to play
To zero
And sign up with people
Angeles
Don't start with me tryin'
Уил, стига. Уил!
Уил, стига! Свършихме!
В офиса съм ти и момчето го няма.
Ами 5 без десет е.
Закъснява с час и десет минути.
I can make you satisfied in everything
Ако не се покаже и представя доклад, че не е бил тук,
той се връща в затвора и няма да ми е на съвестта.
Now be coming true
Добре. Добре.
Какво става?
Благодаря.
Господи, това си го бива.
Как е приятелката ти?
Ами, замина.
Замина? Къде замина?
Училище по медицина. Това в Калифорния.
- Сериозно?
- Да.
- Кога?
- Ами, преди седмица.
Шибана работа.
Кога спираш с твоите срещи?
Седмицата, след като стана на 21.
Ще ти дадат работа или какво?
Даа, ще си стоя в някоя шибана стая и ще деля на дълго и широко за следващите 20 години.
Но ще натрупаш пари вероятно.
Ще съм шибан лабораторен плъх.
По-добре от това тука. Начин да се махнеш.
Какво, искам ли да се махна?
Ще си живея тук до края на живота ми.
Ще сме си съседи. Ще си имаме дечица.
Ще ги водим на малката лига заедно.
Виж, ти си най-добрия ми приятел, така че не ме разбирай погрешно.
Но ако след 20 години живееш още тук,
да идваш до нас да гледаме мач на Патриотите,
още да работиш тук, господи, ще те убия.
Не е заплаха. А факт. Просто ще те убия.
Какви по дяволите ги дрънкаш?
- Виж, ти имаш нещо, което никой от нас няма.
- О, я стига!
Защо винаги това? Дължа на себе си да правя това или онова.
- Какво ако не искам?
- Не, не. Майната ти на теб. Не го дължиш на себе си.
Дължиш го на мен,
защото утре като се събудя ще съм на 50,
и ще върша същите неща.
Това е добре. Всичко е наред.
То стоиш на печеливш лотариен билет.
И си прекалено страхлив да го осребриш, а това е глупаво.
Защото бих направил всичко, за да имам това, което ти имащ.
И също всеки от тези момчета.
Ще си е обида към нас, ако си още тук след 20 години.
Размотавайки се наоколо си е чиста загуба на време.
- Няма начин да го знаеш.
- Така ли?
- Не. Не го знаеш
- О, не го знам. Нека ти кажа какво знам.
Всеки ден идвам до вас и те забирам.
Излизаме да пием по нещо, да се посмеем, и е страхотно.
Знаеш ли коя е най-хубавата част от деня ми?
За 10 секунди: от момента, в който отбия докато стигна вратата ти.
Защото си мисля, че като се кача и почукам на вратата ти, теб няма да те има.
Без "довиждане", без "до скоро". Без нищо. Просто те няма.
Не знам много, но това го знам.
Това е ужасно, Шон.
Доведох те тук, защото исках да ми помогнеш с момчето,
- не да го уплашиш.
- Знам какво правя с него.
Не ми пука, че трябва да пишеш доклад!
Не ми пука, че се смееш за моя сметка.
- Но не смей да спъваш това, което върша.
- Спъвам?
Това момче стои на чуплив клон в момента.
Разбирам. Той е лабилен. Има си проблеми.
Какви проблеми си има? Че му е по-добре като чистач или в затвора?
По-добре му е да излиза с куп малоумни горили?
Защо мислиш, че го прави? Имаш ли си представа защо?
Може да се справи с проблемите. Също и с работата. Но очевидно се е справил и с теб.
Чуй ме. Защо той се крие?
Защо не се доверява на никого?
Защото първото нещо, което му се е случило
е, че е бил предаден от тези, които е трябвало да го обичат най-много.
Не ми говори Фройдистки глупости.
Защо излиза с тези малоумни горили, както ги наричаш?
Защото всеки от тях, ако ги помоли, ще ти строшат главата.
- Това се нарича лоялност.
- Да, много ме трогна.
С какво се справя? Отблъсква хората преди те да имат възможността да го напуснат.
Това е защитен механизъм, разбираш ли?
За 20 години той е бил сам по тази причина.
Ако сега го натиснеш, всичко ще се повтори.
И аз няма да го допусна.
- Не го прави.
- Какво?
Не му внишавай идеята, че е добре да се отказваш, че е не е нищо да се провалиш.
Защото не е добре, Шон!
И ако си ми ядосан, че съм успял и че съм това, което си можел да бъдеш...
- Не съм ти ядосан.
- О, разбира се, че си ми ядосан.
Ти ме ненавиждаш, но няма да се извинявам за успехите си.
Ядосан си ми, защото направих това, което ти можеше да направиш!
Запитай се, Шон. Запитай се...
дали искаш Уил да се чувства така, дали искаш да се чувства като провал?
Ти арогантно копеле!
Ето защо не идвам на тъпите сбирки, защото не понасям този твой поглед.
- Този снизходителен, объркан поглед.
- О, стига, Шон.
Мислиш ме за провал. Аз знам кой съм.
Гордея се с работата си. Беше съзнателен избор. Не съм се прецакал!
А ти и твоите натегачи ме мислите за второкласен преподавател.
И твоя маниашки припев "Медалът на Field!"
Защо още толкова те е страх от провала?
Заради медала ми е, нали? Ще го взема от дома и ще ти го дам. Имаш го.
Наври си го отзад, тоя шибан медал.
Защото изобщо не ме интересува шибания ти медал,
защото знаех какъв беше преди да станеш математически бог,
когато беше пъпчив и тъгуваше по дома и не знаеше от коя страна на леглото да се напикаеш.
Да, тогава беше по-умен от мен и сега си по-умен от мен.
Така, че не ме обвинявай за това как е протекъл живота ти.
Не те обвинявам! Не става дума за теб!
Математически задник такъв! Става дума за момчето!
Той е добро момче! И няма да те оставя да го манипулираш както се опитваш да правиш с мен сега.
Няма да те оставя да го накараш да се чувства като провален.
- Той няма да се провали!
- Но ако го накараш! Ако го нагрубиш!
Днес съм това, защото ме насърчаваха и аз се научих да се насърчавам.
Той не е теб! Разбери го!
Ще се върна...
Не, влез. Тъкмо си тръгвах.
Много от тези неща между нас са от дълго време.
Нали знаеш. Не става дума за теб.
- Какво е това?
Досието ти. Трябва да го изпратя на съдията за оценка.
Хей, няма да ме предадеш, нали?
Какво пише?
- Искаш ли да го прочетеш?
- Защо?
Имал ли някакъв опит с такива неща?
Двайсет години сеанси. Виждал съм страшно ужасни неща.
Искам да кажа имал ли си опит?
- Личен?
- Да.
Да, имал съм.
Със сигурност не е добър.
Баща ми беше алкохолик.
Истинска пияница.
Прибираше се накован, търсейки да пребие някой.
И аз го предизвиквах за да не закача братчето ми и майка ми.
Интересно беше, когато носеше пръстените си.
Той слагаше гаечен ключ,
тояга и колан на масата.
- И казваше "Избирай".
- Е, аз бих показал колана.
Аз избирах ключа.
Защо него?
За да му е гадно, ето защо.
- Приемния ти баща?
- Да.
Е, какво ми е, Уил има проблем с приспособяването?
Заради това ли е?
Страх от изоставяне?
Затова ли скъсах със Скайлър?
- Не знаех, че си.
- Да, стана.
- Искаш ли да говорим за това?
- Не.
Уил, не знам много.
Виждаш ли това? Цялата тази глупост?
Не си виновен ти.
Да, знам.
Погледни ме, синко.
- Не си виновен ти.
- Знам.
Не. Не си виновен ти.
Знам.
Не, не, не знаеш. Не си виновен ти.
- Хм?
- Знам.
- Не си виновен ти.
- Добре.
Не си виновен ти.
- Не си виновен ти.
- Не се ебавай с мен.
Не си виновен ти.
Не се ебавай, разбра ли? Не се ебавай, Шон, не и ти.
Не си виновен ти.
- Не си виновен ти.
Господи...
Мамицата му! Съжалявам! Мамицата му!
Да се шибат, нали?
- Мога ли да ви помогна?
- Да, аз съм Уил Хънтинг. Идвам за работа.
Ще постоите ли там за малко?
Да, господин Хънтинг чака във фоайето.
Which one did you take?
Бях в МакНийл. Едно от местата, където професора уреди интервю.
Не съм му казал още, но отидох и поговорих с шефа си...
Новия ми шеф. Изглежда приятен тип.
- Това ли искаш?
- Да, така мисля.
Ами браво на теб. Поздравления.
Благодаря.
Времето изтече.
И... това ли е? Свършихме?
Да, това беше.
Приключихме. Вече си свободен човек.
Исках да знаеш..., Шон, че
Няма защо, Уил.
Надявам се, да поддържаме връзка, нали.
Да, аз също.
Малко ще попътувам. Няма да е лесно, но...
имам телефонен секретар в колежа, който ще проверявам.
Ето номера.
Обади се и веднага ще се свържа с теб.
Реших да извадя нещата
обратно на масата и да видя какви карти ще получа.
Прави каквото ти е на сърче, синко. Ще се оправиш.
- Благодаря, Щон.
- А...
Благодаря, Уил.
Хей, това не нарушава ли отношенията между пациент и доктор?
Не. Само, ако ме хванеш отзад.
- Грижи се за себе си.
- Ти също.
Да.
Хей.
Късмет, синко.
Две бири.
Как е? Ходихте ли?
Не. Трябваше да го забавя.
- Що не го впрегнахте?
- Малкия Морган има да си връща много.
Хората му лижат задника всяка седмица.
- Детето няма да се даде лесно.
- Какво казваш за мен бе?
- На теб ли говорех? Не е твоя работа.
- Вземи ми бира.
- Поръчах две!
- Хей, задник.
- Какво, кучко?
- Честит Рожден Ден.
- Помисли, че сме забравили, нали?
- Хайде!
- Идвам. Идвам.
Добре. Кой е първи?
- Хайде, шибаняко!
- Кой е първи?
Oh, Danny boy
Ето ти подаръка.
- Хайде, братле.
- Какво?
Ами знаехме, че трябва да ходиш до Кеймбридж и обратно за новата си работа.
Знаех, че няма да мога да те карам всеки ден, така че...
- Морган искаше да ти вземе категория "Т".
- Не съм го казал!
Не, сега вече си на 21.
Вече ти е позволено да пиеш, и така решихме, че най-добре е да имаш кола.
- Харесва ли ти?
- Това е...
най-грозната шибана кола, която съм виждал през живота си.
- Хайде, брато.
- Как го направихте?
Ами аз и Бил сглобихме частите,
а Морган просеше пари всеки ден.
Аз намерих човек за шасито.
Да, и аз вече си имам работа, брато.
Лиза ми задника 2 години за работа. Трябваше да го оставя да помогне за колата.
Значи вече имаш работа, а, Морган?
- Да, имах една. Сега пак съм прецакан.
- И каква е?
- Косач на ливади? Какво е?
- Право в шестицата.
Аз и Бил ремонтирахме двигателя сами.
Добра кола е. Двигателя е добър.
- Честити 21, Уил.
- Честити 21, бро.
Здрасти.
Влизай.
Шон, аз...
Аз също, Джери.
Да. Добре.
Чух, че излизаш в отпуска.
Да. Ще попътувам, ще попиша може би.
Е, къде отиваш?
Индия, Китай и Балтимор.
Аха.
Знаеш ли кога се връщаш?
Получих покана онзи ден.
Пише випуск '72 ще има събиране след 6 месеца.
Да, и аз получих една.
Защо не дойдеш? Ще ти взема едно питие.
Питиетата на тези неща са безплатни.
Знам, Джери. Правя се на ироничен.
- Оу.
- Какво ще кажеш за едно питие сега?
Да. Добра идея е.
Хайде. Аз ще черпя.
- Ето къде е и печелившия, приятел.
- Оу!
Да, сър, този е печелившия.
Това е билета към рая.
Знаеш ли какъв е шанса ти да спечелиш?
- Какъв? Четири към едно?
- Околи 30 милиона към 1.
- Все пак може да спечеля, нали?
Да, точно толкова възможно колкото да те удари гръмотевица тук на тези стълби.
Товъ също е възможно. 32 милиона. Ако погледнеш размера
Уил!
Уил?
Няма го.
I'll fake it through the day
Шон, ако професорът се обади за работата,
кажи му, чъ сажалявам. Трябва да уредя нещо с едно момиче.
Уил.
Кучият му син. Откраднал ми е думите.
To take its toll and in having a lot
Of nothin' to do
Do you miss me
Miss misery
Like you say you do
I know you'd rather see me gone
Than to see me
The way
That I am, when I am
In the life anyway
Next door TV's flashing through
Frames on the wall
It's a comedy
Of errors, you see
It's about takin' a fall
To vanish into
Oblivion
It's easy to do
And I try to be
But you know me I come back
When you want me to
Do you miss me
Miss misery
Like you say you do
Gonna find my baby Gonna hold her tight
Gonna grab some afternoon delight
My motto's always been When it's right, it's right
Why wait until the middle of a cold, dark night
When everything's a little clearer in the light of day
And we know the night is always gonna be here anyway
Thinkin' of you is workin' up an appetite
Lookin' forward to a little afternoon delight
Rubbin' sticks and stones together make the sparks ignite
And the thought of rubbin' you is gettin' so excitin'
Skyrockets in flight
Afternoon delight
Afternoon delight
Afternoon delight
Started out this mornin' feelin' so polite
I always thought a fish could not be caught who didn't bite
But you got some bait a-waitin' and I think I might
Like nibblin' a little afternoon delight
Skyrockets in flight
Afternoon delight
Afternoon delight
Be waitin' for me, baby when I come around
We can make a lot of lovin' before the sun go down
Thinkin' of you is workin' up an appetite
Lookin' forward to a little afternoon delight
Rubbin' sticks and stones together make the sparks ignite
And the thought of rubbin' you is gettin' so excitin'
Skyrockets in flight
Afternoon delight
Afternoon delight
Aft
Afternoon delight
Aft
Afternoon delight