Titan A.E. (2000) Свали субтитрите
че нашето бъдеще се променя завинаги.
Огън. Електричество.
Разделянето на атома.
В началото на 31ви век, отключихме друга тайна.
Тя имаше възможността да промени ролята на човека във вселената.
Наричахме я проекта "Титан", и беше оставена...
от неограничената сила на човешкото въображение.
Вероятно това беше нещото, от което Дреджите се страхуваха най-много,
защото ги предизвикваше да ни нападат без предупреждение...
и без пощада.
Кейл, онзи ден, денят в който Дреджите се спуснаха от небето,
единственото нещо, което имаше значение беше да те предпазя.
Чудесно!
Хей, спри! Хайде!
- Кейл, добре ли си?
Добре съм.
Тате, изобретението ми се счупи.
Тогава ще го поправим заедно, но не днес, Кейл. Трябва да вървим.
Тате, къде отиват всички?
Ние също заминаваме. Всички трябва да отидем на някое безопасно място.
Професор Тъкър! Дреджите са достигнали до главната защитна система!
Хайде, синко. Ще успеем ли да отведем хората на време?
- Не и ако седим тук и си говорим, сър.
- Искам аз да карам.
- Когато пораснеш, хлапе.
- На повече от 4 съм.
- Дръжте се!
-Отправяйте се към обозначенията
- Титан подготвен ли е? - Само вас чака, сър!
- Според сведенията Дреджите не знаят къде се намира Титан,
иначе щяха вече да са ни ударили.
Нека се молим да е така!
Вражески кораби навлизат в слънчевата ни система.
Там ли отиваме?
- Кейл,
трябва да се кача в друг кораб. Трябва да замина за известно време.
Не, тате! Не!
- Тек ще се грижи за теб.
- Но аз искам да дойда с теб!
- Сър... - Знам. Не е безопасно там където отивам.
-Сър! Професоре!
- Идвам!
Кейл, ето. Вземи това. Докато го носиш, все още ще има надежда.
- Пак ще се видим. Обещавам.
- Добре.
- Кейл, време е. Кейл...
- Не, не е добре! Не е добре!
- Тек, пази го!
- Тате!
- Корсо, тръгвай!
- Върни се!
-Евакуирайте се! Евакуирайте се!
- Успех, Сам Тъкър!
Внимание, пилоти. Дреджите...
Тъкър е. Свалете ме долу.
Внимание, пилоти.
Дреджите нападат евакуиращите се кораби.
Добре. Само ние ли сме? Боби, Закопчай се.
- Сега, Сам. Сега!
- Тръгвай, тате! Тръгвай!
- Излез от там. Излез от там!
- Хайде.
Убийте хората. Убийте ги всичките.
ТИТАН
15 години по-късно
- На ти.
-Време за обяд. Имате един час за обяд.
- Как я караш, Чоукин?
- Хей, Чоу... Чокуин.
- Чакай.
Хей, това съм аз. Кейл, нали? Аз не съм с тези загубеняци.
Хората чакат.
- Нахална земна отрепка.
- Май че се заби при нас загубеняците.
- Не разчитай на това.
- Чакай на опашката, приятел. Взимам експреса.
- Мини през доковете, че ще се самоубиеш.
Колард. Знаеш, че странните докове са по един на хиляда кораба.
- И този ще е първия.
- Здрасти.
Хей!
- Заключени сме, капитане.
Добре. Бъди готова. Ще държа връзка.
- Как си днес? Работя здравата, а ти? Бон апетит.
Следващия! Не задържай опашката. Ето ти.
- Акрeниански Бръмбари Сушими.
- Имаш ли кетчуп?
Кетчуп? Кетчуп? Не ти трябва кетчуп. Следващия моля. Движение.
Този е отчаян. Тези мръсни хора.
Кетчуп! Какво нахалство, човеко. Хубава глава, човеко.
Не искам толкова много. Само да убиват храната ми преди да ми я сервират.
- Върша честна работа. Искам вече мъртва храна.
- Толкова много ли искам?
- Чуваш ли някакво пукане?
- И какво му става на Чоукин?
- Трябваше да го видиш.
- Ха-ха, не е много възможно.
- Беше непоносим, държеше се с мен като с някакъв... - Човек?
Не започвай пак с тая солидарност.
- Ако беше учил човешката история както ти казах, щеше да разбереш,
че не си сам там навън и бъди по-добре подготвен за бъдещето.
- Ще ти кажа нещо за твоето прочуто бъдеще.
Всеки ден като ставам, пак си е настоящето, същото кирливо, скучно настояще.
Не мисля, че това бъдеще съществува.
- Чуваш ли някакво пукане?
- Така.
- Трябва да се измъкнем от тази дупка.
- Почакайте, всички! Всичко е наред!
Не се паникьосвайте. Само малко се носим във въздуха. Две секунди. Всички спокойно.
А... Просто имаше нужда от малко любов.
Да продължим да ядем, бебчета.
Добре. Е, аз преядох.
- Хей, Кейл.
- Фирикеш. По, Как е летенето?
- Направи много гадна каскада преди малко.
- Не ни харесват обноските ти.
- Беше малко нахален.
Ъ-ъ- Така ли? Е, Може да направя нещо по въпроса.
- Искате да преследвате хора, запомнете: Винаги пътуваме по двойки.
- Какво правиш?
- Обикновено му викат помощ.
И защо?
Понякога, хлапе, хората просто си помагат един на друг.
- А, да.
Значи ми казваш, че не искаш нищо в замяна?
- Добре де. Може би искам.
- Каква изненада.
-Искам да рискуваш живота си.
Искам да се откажеш от всичко трябва да участваш в мисията,
в която ще срещнеш ужас и мъчения и може би страховита смърт.
И аз бих искал да направя това защото...?
Защото си струва. Защото човешката раса има нужда от теб.
Може би не си се оглеждал наоколо напоследък, но няма много от нас останали.
Ако продължаваме така, ще четат за нас в учебниците...
и ще показват костите ни в извънземни музеи.
- Е, след като унищожиха планетата ни, може и така да се получи.
Но може би съм грешал през всичките тези години, твоята реч ме накара да се замисля.
Наистина ми повлия. Това е хубаво.
Мисля, че трябва да се прегърнем.
- Стига, човече. Наистина са те погребали.
- Хей, махни си ръката.
Дори не те познавам. Не искам да знам за мисията ти
и не се нуждая от помощта ти за тези огромни слабоумници.
Е, добре.
- Стори ми се, че той ви нарече слабоумници.
- Корсо.
Капитане, Акима е. Не сме сами.
Компанията добра ли е?
Тази не, капитане.
Мисля, че се натъкнахме на едни много лоши момчета.
Разбрано. Да се приготвим за отпътуване.
Тек, трябва да изчезна за малко.
- Не знаеш и половината.
- Ха-ха.
Още ли притесняваш хората? Хей, махай се.
Добра работа си свършил с хлапето, Тек. Чаровник е.
Очаквах да го измъкнеш от ръцете ми доста по-рано. - Тек, почакай.
Кой е той? Познаваш ли го?
-Джоузеф Корсо.
- Бях с баща ти в проекта Титан.
- Баща ми.
- Нямам баща. Ти ли го доведе?
- Да.
- Не разбирам. Защо?
Все още ли е у теб пръстенът, който баща ти ти даде?
- Дай ми го.
- Хей, върни го!
- Кейл, тихо.
А, ето.
- Сложи го.
- Как... как го...
- Това е таен механизъм.
Генетически е създадено за баща ти, а следователно и за теб.
Това е карта, Кейл.
Може да ни каже къде баща ти е скрил Титан.
Ето защо прекарах последните 15 години да те търся.
Този кораб означава всичко. Човечеството зависи от това дали ще го намериш.
Аз?
Не, не, не. Аз не... Тек, слушай
трябва да има някой по-добър.
Време е, Кейл. Време е да спреш да бягаш.
- Е, всъщност,
мисля, че е трябва да тръгваме.
Дреджите. Какво искат?
Искат теб, хлапе. Също както и аз, само че мъртъв.
От къде знаеш, че ме искат мъртъв?
Убедихте ме.
Трябва да отидем в кухнята.
- Корсо, гравитационната кутия!
- Готов ли си?
- Тек, ще те изведа.
- Аз оставам тук.
- Тек, не можеш.
Грижи се за хлапето. Все още не е пораснал достатъчно.
- Не, не, не. Идваш.
- Върви, Кейл. Ще чета за теб.
Следвай ме!
- Е, това щеше да е супер, ако щяхме да печем нещо.
Храната ми! Вие момчета сте... ужасни сте.
Нехигиенични сте. Надявам се да ви хванат,
и ще свидетелствам срещу вас и никога няма да излезете от затвора.
- Хей, ще имаш всичкия кетчуп, който искаш.
- Дреджи! Опа, трябва да вървя.
- Следвай грозника!
Чудесно. Никой няма да се сети да ни търси в отдушника.
Давай!
- Хайде!
Тоя е най-големия, не би трябвало да съм тук! Хайде де! Аз съм само готвач!
Как да се измъкна от тук? Как да излезна? Защо това се случва на мен?
Глупак... моля ви... глупак... не!
Здрасти. Те минаха точно от тук. Дойдоха в кухнята ми и...
Право в десятката.
Трябва да се измъкнем от тук.
Сега!
Хайде! Тичай!
- Премести се.
- Може би някой друг път, хлапе.
- Хей и аз мога да летя.
- Няма да тръгне.
Имам идея.
Запали.
- Дръж се, хлапе. Идвам.
Внимание!
Затварят вратите!
- Не отиваме натам. Качваме се.
- Горе?
Хайде!
- Закопчай се де.
- Да де. Усещам това.
Катапулта. Хей, къде е катапулта? Кейл?
Този модел има катапулт, нали?
А ти се беше притеснил.
Какво искаш да кажеш, "беше"?
- Акима, имаме нужда от помощ.
- Малко късно е за това.
- Точно над вас съм. Можете ли да се приближите?
- Нямаме достатъчно време.
Нямаме много време.
- Издишай.
- Сигурно се шегуваш.
- Издишай.
- О, не, не, не!
- Мъртъв ли е? Може ли да го изядем?
Не, не е мъртъв.
Кой си ти? Махай се.
- Хей, какво става?
- Прийд, пречиш на светлината.
Ах, каква майчина загриженост за предмета.
- Защо съм гол?
- Защо, ти определено излъчваш майчинска топлота, Акима.
Много е привлекателен. Трябва да те имам.
- Само на сън.
- Акренианите не сънуват, помниш ли?
- И не се къпят много, също.
- Все още съм гол.
Не бях забелязала. Сега, стой мирен, или ще загубиш нещо наистина важно.
- Подай ми пробата.
- Пробата? Къде отива пробата?
Знаеш ли, наистина вече се чувствам много по-добре!
Това е страхотно. Прекосихме половината галактика,
Дреджите почти ни застреляха задниците,
само, за да можем да спасим миячът на прозорци.
Хей, за твоя информация, Аз съм последната надежда на човечеството.
- Плача за видовете.
- Добре си.
Имам предвид, аз съм този с картата. Това е голямото лекарство, ето?
Голямото лекарство? Нека да видя.
Наистина е то? Това може да ни спаси?
Е, предполагам.
- Знаеш ли какво означава това?
Наистина си искам панталоните и то веднага.
Акима, сладурчето ми, ако момчето не е с единия крак в гроба,
Корсо иска Гуун да провери картата, за да определим курса.
Нещо против? Ще се ръкуваме ли?
- Това е Валкирия, не бар за запознанства.
- Готови сме.
Знаете ли, никога не съм казвал, че ще ви помогна. Не сме говорили какво мисля аз.
- Защо, ще станеш герой.
- Герой? Хайде бе.
т.е сигурно има нещо на Титан, което си струва да се продаде или обмени или...
Какво? Ще рискуваме гърбовете си, за да помогнем на група нехранимайковци от колониите на Дрифтер?
- Къде са ми панталоните?
- Познай къде е отраснала Акима.
- В колониите на Дрифтер?
- Да. Момчето се учи.
- Почакай. Какво е...
Прийд, чакай! Виж, къде е Корсо? Искам да говоря с него.
Предполагам, че е в Навигационната зала. Натам отиваме.
- По-добре гледай къде стъпваш.
Или какво?
- А, прекрасната и талантлива Стит. Това е Кейл.
- Спомни си... Кейл.
- Не, не, не. Не мога да говоря.
Загубихме мишената на един от нашите задни оръдейни кули отново!
Какво? Мислиш, че ми харесва да обикалям?
Тя е сладко малко нещо. Специалист по оръжията. Обикновено, е много добродушна.
Чудесно! Нищо не е наред!
- Оръжия навсякъде по земята!
- Бий се хубаво, любима.
Прийд, ще те убия. Нали? Ще те убия.
Аз съм образована и мога да чета! Не съм механик!
Имам гордост!
- Гуун? Гууни? Вътре ли си?
...с ускорението, умножено по коефициента на триене...
и се прилага необходимата сила.
- Гуун?
- Виж това.
- Изглежда ли ти познато? Знаеш ли какво е?
- И аз не. Направих го снощи докато спях.
Естествено, намирам Гиндрогак много нестабилен.
- Гуун.
- Сложих му копче, да.
Искам да го натисна, но не съм сигурен какво ще стане ако го направя.
- Да видим. Три, пет, двайсет и две, седемдесет и четири,
- единайсет...
- Не. Внимавай.
- Съвършено е.
- Да!
- Перфектно! Ти го направи!
- Е, къде сме сега?
Тук, точно тук. Квадранта Беласан.
На около три милиона кека от Тау 14. Защо? Носталгия?
- За целта ми трябва дом.
Прозаичен бипедалски мезозойски зародишен мъжки.
Да, да, да. Всичко това е много забележително, но виж това.
- Това е карта. Можеш ли да я прочетеш?
- Дали мога?
Разбира се, че мога.
- Е, какво виждаш?
- Да, това е Пл'охта.
- А това... това е... Солбрехт!
А това... какво е това?
- Това е... това е обяд.
- Какъв обяд?
Вторични спагети, месни топчета, някакъв вид ... както и да е... и Калдох курешки.
- Кой го е ял преди теб?
- Хей!
- Ще ти кажа една тайна. Тоя е луд.
- Ще ти кажа друга.
Никога не греши. Къде отиваме, Гуун?
Счупената луна на Сешарим.
Само на 13 000 кека от тук.
- Виж Акима да се заеме с курса.
- Вече сме на път.
- Какво има на Сешарим, все пак?
- Гаул, древна раса.
- Страхотно.
- Това не е разходка, хлапе.
Когато Дреджите разрушиха Земята, измислиха този живот на произвола в космоса...
за да ни пречупят, да ни унищожат.
Наистина ли искаш онези отвратителни същества да победят?
- Просто да легнеш и да умреш?
- Малко си закъснял.
С около 15 години закъснение, за да спасиш хората. Но не е като да не сме побегнали.
Не става въпрос за това. Говоря ти за оцеляването ни.
Виж, Титан беше наистина фантастичен, най-усъвършенствания кораб във вселената.
Този кораб може да обедини отново човешката раса, да ни даде дом.
И единственият начин да го намерим е това в твоята ръка.
Значи наистина разчиташ на мен, тогава?
- Всички ние.
Е, ако не ми хареса как се развиват нещата,
ще ви покажа колко много приличам на баща си.
Ще избягам.
Няма къде да се разположим долу на острова.
Приземи на онзи коралов риф.
Ще вземем шейната, Виж дали можем да намерим място на Гаул.
- Прийд, ти и Гуун пазете кораба.
- Да пазим кораба?
- И не изключвайте машините.
- А, да. Ще бъдат приятни и топли.
- Не ми се ще Дреджите да ме хванат със свалени гащи.
Добре дошъл на Планетата Сешарим, Кейл.
- Смърди.
- Дървета от водород.
Закачи едно от тях и ще ни разкъсат на малки парченца.
Ехо? Има ли някой?
Търсим Гаул.
Как изглеждат тези Гаул?
Не знам. Не излизат много.
С нас е едно момче с карта, за която вие момчета би трябвало да знаете.
Май вече знаем какво се е случило с Гаул.
Стреляйте на пет.
- Ще си проправим път до шейната. Всички готови ли сте?
- Едно, две...
Чакайте. Не, не. Спрете.
- Мисля, че те са Гаул.
Бързо малко дяволче.
- Добре, трябва само да потупна централния компютър,
и можем да изчислим протоколите за отпътуване.
- Да. Има прогрес. Да, напредвам.
Чакай.
Луната, луната, луната. Точно така. Ето как разбрахме да дойдем тук.
Баща ми е направил карта и луната е на нея.
Защо? Кораба там ли е скрит?
Трябва да е някъде в Андали Небула.
Успяхме, хлапе.
Титан е толкова добър колкото нашия.
Трябва да е бил тук, да е стоял тук. Точно тук.
- Кой?
- Баща ми.
Хайде!
Движение!
Трябва да стигнем до брега!
- Акима!
- Защо не стрелят по Кейл?
- Искат го жив.
Хайде, момчета. На горе. На горе.
Браво на теб.
Дръпни ме! Дръпни ме!
Прийд, обади се! Прийд, къде си?
- Дръжте се!
-Прийд, обади се!
-Прийд!
Прийд, Прийд, Прийд! Ти не трябваше ли да гледаш за Дреджите?
Да, пещерняко, точно така. Дреджите лоши. Ние добри.
- Сега, ходи гледай нещо лъскаво.
- Какво ще кажеш за това?
- По-добре виж пак!
Дреджи!
Капитане, идваме към вас. Къде сте?
В дърветата от водород сме и ни преследват Дреджи.
-Можеш ли да ги видиш, бързо!
- Виж там!
- Акима!
- Дръжте се!
Готин завой.
Залегни!
Хайде. Покажете се.
- Залегни!
- Кейл!
- Улучих ги.
Прийд, виж! Ето ги!
О, не.
- Дръж се, Акима!
Не стреляй!
Не стреляйте! Хванаха Кейл!
Гуун, изчисли траекторията им. Стит, вземи оръжия.
- Да се залавяме, хора.
- Много добре прикриваше задниците ни, Прийд.
- Ти си оръдейния експерт.
- А ти какво правиш? Дремеш ли?
Достатъчно! Добре, Дреджите отвлякоха Кейл.
Но няма да стигнат далеч.
Е, стига сме си приказвали глупости и да отидем да си го приберем.
Единственият начин да ги намерим е да проследим Акима. Стит, заеми се.
Ще те използват за да разберат къде е Титан.
Вероятно него ще разрушат също, когато го намерят.
- Да, ама кой е казал, че той ще работи иначе?
- А кой е казал, че няма?
Може би Корсо ще стигне до Титан първи .
Защо толкова много се притесняваш за това?
Бях възпитавана между хора.
" Нехранимайковците от колонията на Дрифтер" Мисля, че така му викат.
Слабо помня Земята, но по-старите ни разказваха...
ето защо няма да бъде напълно забравена никога.
Без значение какво може да се случи и какво се е случило
онези спомени ни дават сили да продължим.
Преди имахме дом.
Титан е нашият начин да намерим дом отново.
Мисля, че с това свършвам.
От какво се страхуват? И какво всъщност човешката раса е направила на Дреджите?
- Не става въпрос какво сме направили. Страх ги е от това в какво можем да се превърнем.
Е, изглежда напоследък сме рядкост.
- Кейл, добре ли си?
- Акима!
Кейл!
- Не! Спрете!
Оставете я на мира!
Акима!
Не!
Сигнала на Акима се усилва. Мисля, че идва от клетките за роби.
-Кутия на дреджите. Какво има вътре?
- Човек.
- Моя е. Първи я видях.
- Красота.
- Ше отвлека вниманието на пазача.
- Спокойно, голямото ми момиче. Това изисква хитрина и измама.
- Здрасти.
Аз съм Акрениански търговец.
Чудя се дали не можем да се промъкнем да надникнем в новата пратка преди да са я откарали.
- Не е разрешено.
- Обикновено, не. Абсолютно сте прав.
Но виждате ли, адски много се нуждая от нов роб.
- Спри да мърдаш, глист такъв!
И не мога да чакам до разпродажбата. Ще трябва вече да съм на совалката.
А имам ангажимент при мияча на уши. А там трябва да се запишеш месец по-рано.
- Разбирате ли какъв ми е пролема.
Лъжеш. Той не е роб, а вие не сте търговци.
- Но...
- Той не се държи като роб.
- Виж го само как стои. Вероятно бивш военен.
Акренианските търговци винаги заплашват преди да искат услуга. Стар обичай.
- И робите ви са направени от гаден плат.
- Само от любопитство, имаме ли план "Б"?
- Умен пазач. Не виждаш ли това.
- Това е.
- Вътре ли си?
Е и ако това не е капитана. Защо се забавихте?
Виждаш ли нешо? Беше наистина малък, като какавида и нешо такова.
Не, не, не. Нищо такова. Не.
Виждам нещо.
А, не. Просто един кораб на Дреджите. Дреджи!
- Какво? Къде?
- Аз се заемам. Аз се заемам.
- Корсо, имаме проблем. По-добре ела тук.
- Тук съм. Какво става?
- Стит, давай.
- Добре. Добре.
- Прихванах го, сър.
- Гуун, огледай се за някое негово приятелче.
- Само един е. Сам е. Само той.
- Три, пет, джайсет и две...
- Три, пет, двайсет и две, седемдесет и четири, единайсет.
- Кейл!
- Умри, топчеста измет от Дредж!
Недей... Не, не стрелчй. Момчета...
- Хайде де. Аз съм!
- това е Кейл!
- Кейл!
- Стит, спри да стеляш!
Акима, отвори багажното отделение.
Кейл!
- Момчето не е мъртво. Ето ти повод да се радваме.
Е, как се измъкна?
- Имал е късмет.
- Точно щяхме да те спасим.
- Благодаря.
- По всяко време.
- Виж, те копираха картата.
Сигурен съм, че се отправят към Титан сега.
Няма да го открият. По местата, хора.
Да. Тръгваме, тръгваме.
Акима?
Какво се случи? Как се върна?
Качиха ме при боклуците. За щастие, Корсо дойде...
преди да свърша като входна награда в някое извънземно изродско шоу.
Предполагам, че съм му задължен.
Знаеш ли, и двамата извадихме късмет.
- Но следващия пут...
-Кейл.
Хайде. Гуун има нужда от помощ.
- Картата е добра. Картата е различна.
- Да, картата е чиста.
- Да, много, много чиста.
- По-внимателно.
Този знак пулсира.
- Периферният Фалангийски Меридиан.
- Гуун, на какво ти прилича?
Минава периферния квадрант.
Това са Ледените Кръгове на Тигрин. Точно тук.
- Лесно е да се загубиш там.
- Хубаво скривалище.
Какво?
- Светещи ангели.
Следват кораби в дълбокия космос, спускат се по енергийната им следа.
- Казват, че са на късмет.
Като духове са.
Седни. защо не ги подгониш малко?
- Сигурен ли си?
- Разбира се.
Добре.
Схванах. Хайде, дай й възможност.
- Дай на тези ангели нещо да преследват.
- Добре.
- Мерси.
- Знаех, че ще удържиш тази стара птица.
Не, имам предвид, благодаря за...
Благодаря за това, че ме откри. Повече е от това, което баща ми би направил някога.
Баща ти беше велик човек, Кейл.
- Щеше да се гордее с теб.
- Мислиш ли?
- Повярвай ми.
Благодаря.
Знаеш ли, липсва ми.
На мен също.
Акима?
Акима? Извинявай.
- Влизаш или не?
- Влизам.
Какво става? Знаеш ли защо спряхме?
Шахтата спира заради основите. Най-доброто място са Колониите на Дрифтер...
да вземем хелиотропни пакети, горивни килии, замразени магарета.
Слушай. Трябва да говоря с теб и...
От къде взе тази буца?
Не е буца.
Защо не дойдеш с мен? Ще ти покажа.
Ще разменим това за повече от онази земна буца?
Не схващаш ли, Кейл? Тази буца е всичко, което е останало от там където идваме.
Напомня ни за всичко което ни липсва.
Липсва. Като онези замразени магарета, за които говореше.
- Поне не скачат от чинията ти.
Мислиш, че това е някаква игра? Забрави ли плана?
Водя те до Титан Ставам богат. Имахме сделка!
- Как се осмеляваш да се опитваш да ме отрежеш така?
Прави каквото искаш и познай какво? Няма да си вурнеш нищо.
Нямаш цялата карта. Хлапето я има. А аз имам хлапето.
Така че разкарваш тези търтеи от тук,
или ми помогни, ще изтръгна сърцето му.
Кейл, хайде.
Отивате ли някъде?
две малки птиченца умиращи от желание да отлетят.
- Колко време са стояли там?
- Достатъчно.
Ти ни излъга?
Всичко което каза? Всички които ми каза?
Не всичко. Бащата ти скри кораба си,
тогава Дреджите го убиха и това само, защото той не можа да понесе истината.
- И каква е истината?
- Това, че с човешката раса е свършено. Циркулира в канализацията.
Свършено е. Единственото нешо, което има значение е да грабиш каквото можеш...
преди някой друг да те е изпреварил.
Не, не мога да повярвам!
Тогава значи приличаш много повече на баща си, от колкото предполагах. Глупак.
- Кейл!
- Акима, хайде!
- Спрете ги.
Следвайте ги. Ще ги заключа.
- Побързай!
- Хайде!
- Акима! Акима?
Да вървим. Трябва да намерим кораба.
Хайде да тръгваме, сега.
- Къде са Кейл и Акима?
- Няма да дойдат.
- Защо?
- Страх ги е.
Страх? И от какво точно ги е страх?
страх ги е от това какво може да се случи, ако командването ми е положено на съмнение.
- Схвана ли?
- Схванах.
- Имап ли някакъв проблем?
Не.
- Защо не казаха сбогом на Гуун?
- Отиди вземи одеало, бързо. Трябва да се стопли.
Ти, отиди извикай лекар.
- Бързо.
- Завий я.
- Какво му каза?
Помолих го да донесе царевичен ликьор.
Не. Наистина, не ми трябва.
Ха! Не за теб. За момче.
- За мен?
- Той заминава скоро.
- Тя ще се оправи. Трябва й малко почивка. Не се пеитеснявай.
Тя ще се оправи.
Това е най-любимото му нещо...
тази глупава топка.
Беше на баща ни там на Земята.
Всеки път рита това нещо,
брат ми си мисли, че е на голямо тревно игрище.
Това е някаква фантазия.
Да... ето. Просто иска малко помощ. Виждаш ли какво имам предвид?
Това е той - баща ни.
Ето от къде на брат ми му хрумна идеята.
Тук в колонията, повечето хора си затварят очите...
за да не виждат нищо друго освен ръждясали корпуси на кораби.
Не и брат ми.
До скоро.
- Хей, спаща красавице.
- Колко дулго съм била в безсъзнание?
Не много. Няколко часа.
Корсо и Прийд. Не мога да повярвам.
Колко остава докато намерят титан?
Няма да го намерят. Ще ги изпреварим.
Акима, ние ще ги спрем.
Сериозно ли съм ранена или...
защото, смешно, но ми се стори, че ти каза че ние ще ги спрем?
- Точно така.
- Кейл, ние сме по средата на нищото.
Само ние двамата сме и, а да... няма,е кораб.
- Имаме кораб.
- Наистина?
- Бих искала да видя този кораб.
Провери това.
- О, не.
- О, да.
Е, било е голяма къща, но не мисля, че ще полети.
Все още я има йонната вакуумна машина. Никога не се пресушават изразходват.
- Това нещо е развалина.
- Мога да го поправя, но мислиш ли...
Не се тревожи. Мога да го оправлявам.
Добре, защото вчера се разбихме.
10, 9,
8, 7,
- 6, 5,
- Готови сме за тръгване.
- Да се надяваме, че ще запали.
- 4, 3,
- 2,
- Ще запали.
- 1, 0.
- Точно така.
- Ще тръгне.
Бих се облегнал, ако бях на тжое място.
- Да излезна ли да бутам?
- Казах ти.
- Добре. Ти си свърши работата. Сега ме остави да си върша мойта.
Тези сблъсквания продължават да ни бавят.
- И къде е?
- Скенерите ми отчитата едно изобилие от нищо.
Просто го намери! Гуун, сигурен ли си за картата?
Даваш карта. Следвам карта. Каквп повече може да направи Гуун?
- Ако на Професор Хлопа Му Дъската успее да ни заведе аз ще си...
- Почакайте!
- Какво е?
-Кораб. На три кека източно.
- Дреджи?
- Не, човешки кораб, който се командва от забранената зона. Бързо.
- Колко бързо?
- Трябваше да кажа безрасъдно бързо.
- Акима.
- Добре!
Акима. Кейл. Правя връзка.
Никаква връзка. Просто ги следвай.
Добре. Следвам, но очертавам нов маршрут през по-безопасния квадрант.
- Ако...
- Ще ги следваме,
и ще се движим тихо.
Отраженията развалят отчитанията ми.
Акима, мисля, че се приближаваме.
- Кейл! Това е Корсо.
- Точно зад нас е.
- Какво?
Трябва да му се измъкнем.
- Никога няма да хи намерим там.
- Влизаме.
- Стит, къде са те?
- Не мога да ги отчета.
Има твърде много лед, твърде много смущения, капитане.
- Капитане.
Топлинна следа. Виждам ги!
- Къде са?
- Зад нас!
- Не!
Къде е?
Незнам.
- Какво?
- Открихме ги, капитане.
Няма вече топлинни следи. Всичко изчезна.
Докато не направят те нещо, оставаме тук.
- Измъкват се, мисля.
- Сега ще ги хванем.
- Не мога да мръдна. Ще ни видят.
- Може би точно това искаме.
Следа! Да, те са точно пред нас.
Няма да минеш през мен, хлапе.
- Там, капитане!
- Точно така, Кейл. Продължавай насам.
По-близо. Приближават се!
Ето я, капитене.
Не, там, капитане.
Кой от двата?
Вижте! Сега са зад нас!
- Пригответе лазерите!
- Заемам се!
Трябва ни един точен изстрел. Не ги изпускай.
- Лед! Обърни!
- Няма начин.
- Не можем да минем никога.
- Нямаме избор.
- Акима...
- Да, Кейл?
- Вдигни!
- Млъкни!
Нека не го правим повече.
Почакай. Виж там.
Акима, обърни. Обърни!
Това е.
Виждал ли си някога нещо подобно?
Веднъж.
- Какво търсим?
- Този кораб ще ни помогне да спасим човечеството.
- Какво точно търсим?
- Не е ключ.
ДНК код.
" Мамал. Турсиопс трункатус. "
Делфина с нос като бутилка.
Това са животни... или ще бъдат такива.
" Леопард. Папилио Глакус. "
Пеперуда с опашка на лястовица. Всичко е тук.
- Кейл?
- Тук съм!
Виж това.
Татко.
Никога не бих могла да направя нешо подобно когато съм била на тази възраст.
- Чудя се от кого ли си го наследил?
- Титан. Бързо.
- Готови за тръгване, капитане.
Вие двамата оставате тук. Приид и аз можем да се справим.
- Не... ето. Ползвайте това, ако имате някакви проблеми.
Не.
Тези двамата стават проблемни.
- Трябва да се погрижим.
Аз съм една крачка пред теб.
- Гледай кораба. Винаги гледай кораба.
- Има нещо гнило.
- Искам да си ходя!
- Капитана каза да останем.
Точно на капитана не вярвам.
Знаеп ли, може да си прав. Хайде.
- Стет е.
- Стит, Гуун при теб ли е?
- Да.
- Тогава му каци сбогом от мен, нали?
- Какво?
- Гуун!
- Знаех си!Знаех си! - Махни се от там!
- Кейл. Ако слушаш това съобщение...
- Татко?
Ако слушаш това суобщение, значи съм умрял преди да те открия.
Надявам се да ми простиш...
за това, че наруших обещанието си да се видим отново.
Какво ли не бих дал да те видя сега.
Не мога да променя миналото, Кейл, но се надявам да мога да ти дам бъдеще.
Този кораб има възможността да създаде планета,
да създаде нов дом.
Пръстена ти ще задейства поредица от преобразувания,
но силовите клетки на Титан са изразходвани при бягството.
- Неспособни са да снабдят транформацията.
Зависи от теб дали ше вузобновиш силата им.
След това, процедурата е проста.
- Винаги е говорил прекалено много.
Корсо, не прави това. Този кораб е всичко, което имаме. Това нищо ли не означава за теб?
Съжалявам, хлапе. Човек се променя.
- Виж. Дреджите...
- Ето, не можеш да се биеш с Дреджите.
Никой не може. Те са чиста енергия.
Проумей го, Кейл. Ти загуби.
- Всъщност, всички вие.
Капитане, ако не възразявате да облекчите руката си от оръжието...
- Ти гръбначна котко...
- Уча се от най-добрите.
Но не беше само заради парите, които Дреджите предлагаха.
Самият здрав план ме заинтригува.
Ще ме пуснат да живея при условие, че ви убия всичкитепреди да са дошли.
Ще дойдат скоро.
- Гуун?
- Гуун!
- Добре ли си?
- Готов съм за работа.
- Гуун.
- Само малко ще си подремна...
защото толкова много ми се спи.
- Прийд, не можеш да вярваш на Дреджите.
- Акима.
О, спри! Няма нищо по-досадно от геройства в последната минута!
- Капитане?
- Криеница ли е това? Или ще си играем на...
намери и унищожи!
- Прийд!
- Дай ми пръстена.
- Няма да ме застрляш, хлапе.
- Кейл!
Дръж се!
Можеш да ме пуснеш, хлапе. Няма да те обвиня.
Не! Няма да те пусна!
- Корсо!
- Кейл! Дреджите!
- Добре ли си?
- Да.
- Да не се паникьосваме.
- Трябва да се измъкнем от тук преди Дреджите да са дошли.
- Не, трябва да останем точно тук.
- Точно тук след малко всичко ще е унищожено.
- Това може и да е добре. Чакай.
- Хайде, Кейл!
Чакай. Можем да го накараме да заработи.
- Какво каза Корсо за Дреджите?
- Че не можеш да ги победиш.
Точно така! Защото те са чиста енергия.
Ако мога да пренасоча системата, за да използваменергията на Дреджите, това ще задейства реактора.
Енергийните запаси са свързани с тези на верижния ел. включвател и така ще стане.
- Да!
- Сигурен ли си, че ще стане?
Хайде! Мога да го направя!
Трябва да излезна от вън. Можете ли ти и Стит да ме прикривате? Трябва ми съвсем малко време.
- Колко?
- Няколко часа!
А какво можеш да направиш за няколко минути?
- Идват.
- Не и ако помогна.
- Кейл, там си като седяща патица.
- Добре съм.
- Хайде!
- Фантастично. Останаха ми само две оръжия.
- Хайде да ги понамалим.
- Акима, не мога да ги разтреса.
- Улучих го.
Аз съм вън!
Да го направим!
- Момчета, беше забавно.
- Малко помощ, Акима!
- Кейл!
Наспах се!
- Гуун!
- Кой е татенцето?
Гуун е татенцето!
О, не!
- Кейл, добре ли си?
- Закотвен съм.
- Стит, кой е навън с Кейл?
- Здрасти, хлапе.
- Това е Корсо!
Никога няма да имаш по-добра възможност, Корсо.
Може би можем да ги победим, въпреки всичко.
Тръгвай. Ще те прикривам.
Да, добре.
- Страхотно.
- Пържете се, Дреджи!
Тръгват си.
Имаме проблем.
Давай. Прибират се при майката-кораб.
- Но включвателя!
- Кейл, тя се приготвя да стреля!
- Не можеш да останеш тук.
- Аз ще се погрижа, така че тръгвай.
Продължавай. Махай се от тук.
Кейл, къде си?
Върви. Така е по-добре.
Ето ги връщат се.
Хайде. По-бързо.
Хайде. Хайде.
Това е невероятно.
Знам.
Как ще я наречеш?
Мисля да я нарека... Боб.
- Боб? - Не ти ли харесва " Боб"?
Не можеш да наречеш планета " Боб."
Значи сега ти си шефа. Ти си царя на Боб.
- Е, не, но...
- Какво?
Не можеш ли да я наречеш просто Земя?
Никой не е казал, че ти ще живееш на Боб.
Никога няма...
да я наричам така.
Превод и субтитри Лилия Лозанова