Star Trek 4 - The Voyage Home (1986) Свали субтитрите
Като командуващ офицер на ОСС Ентърпрайз,
аз си спомням нашата последна мисия и осъзнавам,
че не бих могъл да мечтая за по-всеотдаен екипаж.
Чеков, Д-р МакКой, Ухура, Скоти, Сулу,
и нашият покоен приятел Спок,
чиято героична саможертва е високо оценена от всички ни.
Корабът ни и животът ни бяха застрашени от проекта Генезис,
имащ за цел да пренесе нов живот на необитаеми планети.
Ние изпратихме там тялото на Спок да почива в мир.
Защо го оставихте на Генезис?
Спок ви вярваше, а вие му отрекохте всякакво бъдеще.
- Аз не виждах никакво бъдеще.
- Само тялото му бе мъртво, Кърк.
Върни го обратно. Върни това, което той ви даде - живия му дух.
Ако има и най-малка вероятност, че Спок притежава вечна душа,
това е мой дълг. Дай ми обратно Ентърпрайз.
Не подлежи на разискване дори, приятелю.
- Отговорът, сър?
- Отговорът...
...е "не". И затова аз заминавам.
Сър, някой отвлича Ентърпрайз.
Всички позиции в Жълта Тревога!
Друг Старфлийт на спешния канал.
Той ви заповядва да се предадете с кораба.
- Без отговор, Чеков.
- До минута сме в космическо поле.
Ако направиш това, никога няма да седнеш на капитанския пулт.
- Скорост уорп.
- Скорост уорп...
Най-висока скорост към Генезис.
За нещастие, ние не бяхме първите пристигнали там.
Клингоновата хищна птица, сър. Подготвя торпедата си.
Присъствието ви тук е военен акт.
Надмогнати бързо, ние трябваше да допуснем Клингоните на борда.
Единственият начин да ги победим беше като унищожим Ентърпрайз.
- Корабът изглежда напуснат.
- Те се крият някъде!
Оставяйки кораба си за последен път, ние избягахме на Генезис.
- Пет.
- Напусни кораба!
- Какво направих аз?
- Каквото трябваше да направиш.
И когато планетата започна да се саморазпада, ние намерихме Спок.
Тялото му се бе регенерирало, но съзнанието му беше пусто.
С пленения Клингонов кораб ние напуснахме Генезис
и отидохме на Вулкан, където мистериозен ритуал,
направен от хората на Спок, трябваше да възвърне паметта му.
Вие се върнахте за мен?!
Ти щеше да направиш същото за мен.
Защо направихте това?
Защото нуждите на индивида натежават над нуждите на многото.
Междувременно, обратно на Земята,
наказанието за нашето неподчинение ни очакваше.
Артистите и екипа посвещават този филм на екипажа на Челинджър,
чийто силен дух ще живее в 23-ти век и отвъд...
MPEG4 WORLD представя
СТАР ТРЕК 4 ПЪТУВАНЕ КЪМ ВКЪЩИ
Какво мислиш за това?
Изглежда, че е проба от непознат на нас разум.
Предай "мир" и "здравей" на всички познати езици.
- Дай ми командното на Старфлийт.
- Готово, капитане.
Тук ОСС Саратога, патрулираща сектор пети на неутралната зона.
Откриваме проба, насочена към слънчевата система Теран.
Опитите ни да установим контакт са безрезултатни.
Продължавайте да я следите, ние ще ви дадем указания.
Прието, Старфлийт.
СЕНЗОР ДАННИ
Шест, пет, четири, три, две, едно...
Задръж образа. Задръж!
Задръж основния дявол на положението: Джеймс Т. Кърк.
Той изби екипаж на Клингон и открадна кораба им.
И в това е истинската интрига.
Докато ние преговаряхме за мир, Кърк създаваше торпедото Генезис.
То беше замислено от сина на Кърк и изпробвано от самия адмирал.
Тази енергия създаде планетата, позната под евфемизма Генезис.
Изходна база за унищожението на Клингон.
Ние искаме екстрадирането на Кърк. Искаме справедливост.
Справедливостта за Клингон е уникална гледна точка.
Генезис бе идеално име. Създаване на живот, не на смърт.
Клингоните проляха първи кръв в опита си да отнемат тайните й.
Вулканците са интелектуалните марионетки на тая Федерация.
Клингоните унищожиха ОСС Грисъм. Ваши хора убиха сина на Кърк.
- Отричате ли това?
- Не отричаме нищо.
- Ние трябва да съхраним расата си.
- Чрез убийства?
Тишина!
Няма да позволя повече бурни реакции от заседателите.
Аз дойдох да говоря от името на обвинените.
Има лично пристрастие. Синът му бе спасен от Кърк.
Г-н Посланик, обсъжданията на Съвета приключиха.
И Кърк остава ненаказан?!
Адм.Кърк бе наказан за нарушение на Регулациите на Старфлийт.
За регулациите на Старфлийт? Това е нечувано!
Помнете добре: Мир няма да има докато Кърк е жив.
Капитанският дневник, звездна дата 8390.
Три месеца Вулканците са в изгнание.
Д-р Маккой измисли име на пленения Клингонов кораб
И както бунтовниците преди 500г., ние също имаме труден избор.
Д-р МакКой, Г-н Скот, Ухура, Чеков, Сулу...
Да, сър.
Командирът и екипажът на на космическия кораб Ентърпрайз
гласуваха да се върнат на земята,
заради последствията от действията им при спасяването на кап.Спок.
Благодаря на всички. По местата, моля!
Г-н Скот, след колко време ще сме готови за път?
След един ден. Да се неутрализират повреди е лесно.
Но да се предугажда Клингон е трудно.
Достатъчно зле е да те осъди военен съд,
но да пътуваш за вкъщи с такава мухоловка...
Тази мухоловка има маскиращо устройство, което ни струва скъпо.
Компютър, възобнови теста.
Тплана-Xат: матрона от Вулканската Философия.
Каква е молекулярната формула на алуминиево-сулфатния кристал?
Царица взема кон, топ взема царица, пешка - топ. Шах и мат.
Правилно.
Универсалният атмосферен компенсатор.
НАПРАВИ ОЦЕНКА И ЗАКЛЮЧЕНИЕ ПРАВИЛНО
- Идентифицирай обекта.
- Клингонов мумификационен знак.
Какво историческо събитие става на Земята в 1987г. ?
- Първият закон на Кири-Кин-Тха?
- Нищо нереално не съществува.
Свържете синусните вълни така че да провеждат антинеутрони.
Какво е Гадолиний?
Как се чувствате?
Как се чувствате?
- Не разбирам въпроса.
- Какво има, Спок?
- Не разбирам, майко.
- Ти си половината човек.
- Компютърът знае това.
- Въпросът е неподходящ.
Подготовката на съзнанието ти беше по Вулкански начин.
Може да не разбираш чувства, но като мой син, ти ги имаш в себе си.
Както кажеш, щом мислиш, че са от значение.
Но не мога да се бавя да ги търся... Трябва да отивам на Земята.
- Да дам показания.
- Правиш това за приятелството.
- Правя го, защото бях там.
- Спок...
Ако благото на групата натежава над благото на индивида,
ти си тук жив, поради грешка,
направена от твоите дефектни, чувстващи, приятели.
Те пожертваха бъдещето си, защото вярваха,
че благото на индивида, в случая - ти, е по-важно за тях.
- Xората вземат нелогични решения!
- Да, наистина.
СЕНЗОР ДАННИ
Ето го!
- От какво се предизвиква това?
- От силна звукова вълна.
- Може ли да я изолираме?
- Не, тя влияе на системата ни.
Жълта тревога! Вдигни щитовете. Намали скоростта на затваряне.
- Моторите са неутрализирани.
- Включи аварийните!
Няма реакция.
Включи аварийните светлини!
- Доклад за повреда?
- Останахме на резервна енергия.
Старфлийт, тук е Саратога. Чувате ли ме?
Отзовете се, моля!
Благодаря, сър!
- Доклад за положението, адмирале!
- Не е добър, г-н президент!
Пробата се приближава към нас, повреждайки всичко по пътя си.
Клингоните загубиха два кораба.
Два космически кораба и три по-малки бяха неутрализирани.
- Неутрализирани? Как?
- Не се знае.
Свържи ме с Йорктоун!
Авариен канал 0130. Червен код.
От ефекта на чуждата проба не можем да възобновим функции.
Тя използва форми на енергия, които не разбираме.
- Можете ли да ни окажете помощ?
- Започваме всячески.
Опитваме се да изстреляме слънчев дериватор,
да генерира енергия само за поддържане живота ни.
- Доклад за ситемите!
- Комуникационните системи готови.
Отговарящият за комуникациите, напълно готов, както винаги.
Водачът ни се преплита с Федералната паметна банка.
Бойната система и маскиращите устройства оперират изрядно.
Това е впечатляващо.
Ние сме във вражески кораб. Не бих искал да ме застрелят.
Машинното отделение - докладвай!
Ние сме готови. Честотникът сега не е толкова примитивен.
Смених Клингоновите хранителни провизии.
- Предизвикваха киселини в стомаха.
- О, това ли било?!
Приготви се за отлитане. Който не е за Земята - да слиза.
- Савик...това е сбогом.
- Да, адмирале!
Благодаря.
Сър, нямах възможност да Ви разкажа за сина Ви.
Дейвид загина геройски. Той спаси Спок.
Той ни спаси всички. Мисля, че трябва да знаете това.
На добър час, кап. Спок. Благополучно пътуване!
Живейте дълго и просперирайте, лейтенанте!
Разрешете да дойда на борда, адмирале!
Джим, Спок. Не си ли спомняш?
Не би било редно да ви наричам Джим, когато командувате.
Трябва да се извиня за облеклото си. Загубил съм си униформата.
Обратно на позицията си.
- Нима това е добра идея?
- Какво?
Обратно на позицията, като че нищо не се е случило.
Той не работи на всички мотори.
- Но ще се наложи.
- Сигурен ли си?
Така си помислих.
Г-н Сулу, води ни вкъщи!
Моторите в действие.
Една четвърт нагнетяваща мощност.
Космически пристан тук Старфлийт. Пусни в действие всички съдове!
Вратите на пристана блокирани. Никаква система не функционира.
Старфлийт, тук космическия пристан Ние загубихме цялата си мощност.
До планетата Земя, около 1.6 часа при тази скорост.
Продължавай по зададения курс. Признаци за Федерален ескорт?
Никакви, сър. Няма и никакви патрулиращи федерални кораби.
Това е странно. Ухура, какво има на каналите?
Много активна комуникация, сър. Xаотично преплитащи се връзки.
Ще се опитам да ги изчистя!
Здравей. Зает ли си?
Ухура е заета. Аз наблюдавам.
Добре че твоята Катра е обратно в главата ти, а не в моята.
Можеше да нося твоята душа, но не можех да вляза в обувките ти.
Моите обувки?
Забрави това.
Може да си поговорим малко на философска тематика.
За живота, смъртта и живота отново. Такива неща.
Още не съм могъл да преразгледам философските концепции.
Но ти стигна до там, до където човек не е стигал.
- Кажи ми какво изпита?
- Нямаме обща справочна система.
- Ти се шегуваш.
- Шегата е хумористична история.
Трябва ли да умра, за да може да дискутираме същността на смъртта?
Извинявай, получавам много тревожни сигнали.
Не се и съмнявам.
Джуно, Аляска, облачността се увеличава до 95 процента.
Токио, пълно облачно покритие.
Ленинград е изцяло без електричество.
Облачна покривка 100 процента. Температурата се понижава бързо.
- Каква е облачността на Земята?
- 78.6 процента.
Старфлийт, тревога! Мини на планетарни енергийни резерви.
И с целия планетарен резерв не може да оцелеем без слънцето.
Това ми е напълно ясно.
Посланик Сарек, опасявам се, че сте заедно с нас в безизходица.
Няма да можем да отговорим на тая проба.
Трудно е да се отговори, когато не се разбира въпросът.
Може би трябва да излъчите сигнал за планетно бедствие...
докато още не е станало късно.
- Адмирале?
- Какво има?
Преплитащи се сигнали за помощ и послание от Федерацията.
Тук е президентът на Обединената Федерация на Планетите.
Не се приближавайте към Земята!
Излъчвания от летяща проба силно увреждат тая планета.
Те йонизират атмосферата и всички енергийни източници не действат.
Корабите в околоземна орбита са блокирали. Океаните се изпаряват.
Няма да оцелеем, ако не намерим начин да се справим с тази проба.
По-нататъшни връзки може да са невъзможни.
Пестете енергията си. Съхранявайте себе си.
Не кацайте на планетата Земя за нищо на света. Сбогом!
Да чуем излъчването на пробата.
Да, сър. На микрофон.
- Какво мислиш за това?
- Съвсем необикновено.
Непозната форма на енергия, огромна мощ и интелигентност,
без да осъзнава, че излъчванията й са разрушителни.
Нелогично е да се мисли, че намеренията й са неприятелски.
Мислиш, че по тоя начин казва "Здравей" на Земята?!
Само арогантният човек може да реши,че посланието е за него.
Мислиш, че то е отправено към друга форма на живот?!
Това е възможно. Президентът каза, че е насочено към земните океани.
Може ли да модифицираш сигнала в гъстота, температура и соленост.
Ще се опитам,сър.
Мисля, че мога.
Така ли би звучало в подводна среда?
Невероятно!
Не мисля, че на този сигнал би могло да има отговор.
- Къде отиваш?
- Да изпробвам теорията си.
- Бонс, ти стой тук.
- Не, искам да го наблюдавам.
Както предполагах, това са песни на китове.
- На китове?!
- По-точно - на гърбатия кит.
Това е лудост. Кой би пратил проба да говори с китове?
Китовете съществуват на Земята много преди човека.
10 милиона години по-рано. Този вид е бил подложен на ловуване.
Изчезва през 21 век.
Чуждата проба може да е тук да установи защо контактът е загубен.
Може ли отговорът на гърбатия кит да бъде симулиран?
Звукът -да, но не и езикът. Ще прилича на бърборене.
- Видът намира ли се навсякъде?
- Гърбат кит е имало само на Земята.
Тогава нямаме избор. Трябва да разрушим пробата.
Такъв опит би бил напразен.
Не можем да оставим това така. Трябва да има алтернатива.
Има една възможност. Да се опитаме да намерим китове.
Но ти каза, че няма никакви, освен на Земята и то в миналото.
В такъв случай... Изчакайте една минута.
Спок, започни компютърни изчисления за време уорп.
Бонс, ела с мен!
Тази енергия ни е нужна за медицинското оборудване.
Всички сервизни помещения долу са затворени.
- Колко дълъг е тоя съд?
- Около 20 метра.
- Може ли да задържа вода?
- Да не мислите да плувате?
- В най-дълбокото.
- Трябва да открием гърбати китове.
- Гърбати китове?
- Китове.
15-16 метра дълги и 40 тона тежки.
Ще предприемете пътуване във времето с тая ръждясала кофа?
Летиш около слънцето като прашка и постигаш скоростта.
- Предпочиташ да не правиш нищо?
- Предпочитам здрав разум.
Връщаме се в миналото, намираме китове и ги донасяме в настоящето.
С надеждата, че ще кажат на тая проба да се махне?
- Това е лудост.
- Имаш ли по-добра идея?
- Програмирането напредва.
- Дай ми командното на Старфлийт.
Долавям заглушена трансмисия от адмирал Кърк.
Дай го на екран!
Старфлийт, Тук адмиралДжеймс Кърк.
Ние уловихме и анализирахме звука на пробата.
Мини на резервна енергия!
На мнение сме, че само изчезналия вид изгърбени китове
може да даде отговор на пробата.
Стабилизирай. Аварийния резерв.
Ще предприемем пътуване във времето.
Настройваме траекторията ни за това време.
Върни го!
Готови да задействаме компютъра.
- Каква е целта ни за време?
- Краят на 20-ти век.
Трябваше да програмирам променливите величини по памет.
- Кои променливи величини?
- Нужно гориво. Обем на кораба.
Местонахождението на китовете. В случая, Тихо-океанският басеин.
- Ти си програмирал това по памет?!
- Да.
- "Ангели и министри, бранете ни!"
- "Xамлет", акт 1, четвърта сцена.
Не се съмнявам в паметта ти. Подгответе се за скорост уорп.
- Щитовете, г-н Чеков.
- Щитове, готови.
И дано съдбата помага на безразсъдния!
Скорост уорп, г-н Сулу!
Уорп 2.
- Уорп 3.
- Стабилизирай движението.
Уорп 4.
Уорп 5.
Уорп 6.
Уорп 7.
- Уорп 8.
- Огненозащитните - на максимум!
Уорп 9.
-9.2, 9.3...
- Трябва ни максимално ускорение.
9.5, 9.6, 9.7...
9.8...
Сега!
Не биваше никога да го напускам.
Джим, къде си?
Говориш за пълния край на живота на Земята.
Г-н Сулу...
Г-н Сулу.
- Да, сър.
- Какво е положението ни?
- Моторите са запалили.
- На екран, моля!
Земята. Но кога? Спок?
Съдейки по атмосферното замърсяване - краят на 20 век.
- Ти се справи Спок!
- Сега сме видими за тях.
Правилно. Включи маскиращото устройство.
- Влизаме в тъмната половина.
- Западния бряг на Северна Америка.
- Xващам китова песен.
- Дай я на микрофон!
Това е странно.
Идва директно от Сан Франциско.
От града?! Това е невъзможно.
Имаме сериозен проблем.
Клингоновите кристали. Пътуването във времето ги е пресушило.
- И сега се разпадат.
- Дай ми кръгла цифра.
До 24 часа, ако сме невидими. След това сме видими и свършени.
Нямаме енергия да преодолеем земната гравитация.
Не можем да спрем дотук. Не може ли да се ре-кристализират?
Това не може да се направи дори и в 23 век.
Адмирале, може да има разрешение в 20 век.
Някога е имало съмнителни опити с реактори за ядрено делене.
Поради токсични реакции, те бяха изостановени в ерата на сплавите.
Но в това време, може да е възможно да намерим някой.
- Но нали са токсични.
- Ще вземем само фотони.
Те ще ре-кристализират структурата...поне теоретически.
- Къде са били тези реактори?
- Използвани са в морски съдове.
Сан Франциско. Аз съм роден там.
Не изглежда съвсем различно.
- Да се приземим в Голдън Гейт.
- Да, сър. Спускаме се.
Ухура и Чеков ще се заемат с проблема с урана.
Д-р МакКой, г-н Скот и г-н Сулу ще се погрижат за ваната за китове.
Какво удоволствие!
Кап. Спок и аз ще се помъчим да открием мястото на китовите песни.
Бъдете много внимателни, това е тера инкогнита.
Много от навиците им ще ни изненадат.
Никой от тия хора не е виждал извънземни.
Това е примитивна и параноична култура.
Вземете фазер и свръзка.
Пазим радио-тишина, освен при спешност. Махнете си нашивките.
Въпроси? Добре.
Да си свършим работата и да се махнем от тук. Нашият свят ни чака.
- Започни приземителни операции.
- Да, сър.
Вие пак ли се карахте? Мислех, че бяхте престанали.
- И защо вечно се карате?
- Xаресва ми как тя се бори.
Казах й, че няма да похарча 60 долара за една проклета фурна.
- И тя какво каза?
- Ами...
Какво, по дяволите, бе това?
- Видя ли това?
- Не, нито пък ти.
- Координати на китовете?
- 283 градуса, 15.2 км.
Всеки да помни къде сме паркирали.
Внимавай къде вървиш, задник тъп!
Двойно тъп на теб!
ПРЕГОВОРИТЕ ЗА ЯДРЕНИТЕ ОРЪЖИЯ - ОТЛОЖЕНИ
- Чудо е, че тези хора са оцелели.
- Те все още използват пари.
Спок. Останалите стойте тук.
Малко се отпуснете, изглеждате като кадетски строй.
Американски, от 18 век. Доста ценни.
- Искате ли да се разделите с тях?
- Колко ще ми дадете за тях?
- Те бяха подарък от д-р МакКой.
- И ще бъдат отново.
- Колко?
- Стъклата не са в ред.
- Ще Ви дам 100 долара.
- Това много ли е?
Това е всичко. Не ги прахосвайте.
Всичко е готово. На слука!
Благодарение на възстановената ти памет и малко късмет,
ние вървим из Сан Франциско и търсим гърбати китове.
- Как ще решиш тоя проблем.
- Простата логика ще надделее.
Ще използвам тая карта.
Имам разстоянието и координатите от Ухура.
ВИЖТЕ ДЖОРДЖИ И ГРАЦИЯ ПРЕКАРАЙТЕ КИТОВСКИ ЧУДНО
283.7 градуса...
Ще намерим това, което търсим в Катасианския Институт в Саселито.
- Откъде знаеш това?
- Проста логика.
Какво значи "точни пари"?
Как ще преустроим тая вана?
- Ако имам прозрачен алуминий...
- Изпреварваш времето.
- Да намерим еквивалента му.
- Но къде?
НЕ МОЖЕТЕ ДА НАМЕРИТЕ ? ТЪРСЕТЕ В ЖЪЛТАТА КНИГА
- Намери ли нещо?
- Да, да се справим с посоките!
Изаинете, може ли да ме упътите за военно-морската база в Аламида?
Мястото, където се намират ядрените носители.
Ядрените кораби.
- Извинете...
- Търсим ядрени кораби.
Бихте ли ми казали къде е военно-морската база в Аламида?
Ние търсим ядрените кораби в Аламида.
- Може ли да ни помогнете?
- Къде е военно-морската база?
- Къде са ядрените кораби?
- Отвъд залива в Аламида.
Точно това казах - Аламида.
Извинете.
Извинете, имате ли нещо против да спрете тоя шум.
Извинете, имате ли нещо против да спрете тоя проклет шум?
- Адмирале, може ли един въпрос?
- Не ми казвай адмирале.
Някога ме наричаше Джим. Какъв е въпросът ти?
Езикът Ви се промени откакто сме пристигнали.
В момента е изпъстрен с много ярки метафори.
- Като "Двоен тъп задник".
- А, профанизмите...
Така говорят те. Никой не ти обръща внимание, ако не използваш ругатни.
- Виж литературата от периода.
- Например?
Книгите на Жаклин Сузан. Романите на Xаролд Робинс.
"Гигантите"
КАТЕСИАНСКИ ИНСТИТУТ
Следващото шоу на "Светът на китовете" е след пет минути.
Да започвам.
Добро утро, аз съм Вашият гид, д-р Джилиан Тейлър.
Аз съм заместник - директор на Морския институт.
Катесианският институт е единственият музей за китове.
Ние имаме много да предложим,
Но то е малко в сравнение с това, което не знаем за китовете.
Най-разространената грешка е, че китът е вид риба.
А той не е. Китовете са бозайници като нас.
Топлокръвни, дишащи въздух, млекопитаещи.
- Китовете атакуват ли хора?
- Не.
Повечето китове нямат зъби, а само нещо като зъбни венци,
с които поемат малките скариди и това е границата на агресивността .
За нещастие, техният основен враг е много по-агресивен.
- Имате пред вид човекът?
- Меко казано.
Xората винаги са избивали китовете с най-различни цели,
за повечето от които химията има отговор.
Преди сто години с ръчни харпуни, човекът им нанася големи вреди.
Но това е нищо в сравнение с това, което той постигна този век.
Човечеството доведе китовете на ръба на изчезването.
Почти е изчезнал Синия кит, най-голямото земно същество.
Въпреки усилията да се забрани китоловството, още има пирати,
които продължават да избиват тези същества.
Гърбатият кит, някога многоброен, сега едва достига 10 000 броя.
Онези, които биват убити, не са достигнали зрелост.
Много от женските биват убити заедно с неродените малки.
Да се избива един вид до изчезване е нелогично.
Кой казва, че човешката раса е логична?
А сега ще ви представя гордостта на института ни.
Това е най-големият съд с морска вода в света.
В него са единствените два кита, живеещи в затворени условия.
Те са зрели китове, с тегло по 20 тона.
Те бяха намерени в залива на Сан Франциско и доведени тук.
Наричаме ги Джордж и Грейси.
Това е идеално. Мъжки и женски кит в свой съд.
Ще ги телепортираме заедно.
Прекрасни са, нали. И изключително интелигентни.
Последвайте ме, моля.
И въпреки че ни учат много, скоро трябва да ги върнем в открито море.
Просто нямаме достатъчно пари да ги храним по 2 тона скариди на ден.
- Колко скоро?
- Много.
Много е лошо, защото те са много привързани.
И аз съм силно привързана към тях.
Ето оттук по-добре ще видите Джордж и Грейси. Под вода.
Това което чувате е запис на мъжка китова песен.
Той ще пее някъде от 6 до 30 минути.
В океана, другите китове ще научат песента и ще я предадат на трети.
Песните се сменят всяка година. Ние не знаем за какво служат.
Дали са навигационен сигнал?
Или част от любовния ритуал?
Или пък е чисто общуване, неразбираемо за нас.
Ние просто не знаем.
Може би той пее на този човек.
Какво, по дяволите, става? Почакайте, моля.
Извинете ме, моля.
- Какво правите там?
- Да, изкажи се.
- Опитвах се да говоря с тях.
- Вие нямате право да сте тук.
Ти чу дамата.
Ако си въобразим, че китовете са наши и правим с тях каквото искаме,
и ние ще сме виновни като тия дето причиниха изчезването им.
Искам да се махнете оттук, иначе ще викна полиция.
Ние само се опитвахме да помогнем.
Приятелят Ви ми се набърка в работата с моите китове.
Те те харесват, но не са, по дяволите, твои.
- Предполагам те ти казаха това.
- По дяволите, те.
Така.
Спок, относно цветистите метафори, дето дискутирахме.
Не ги използвай повече. Нямаш талант за това.
И още нещо, не винаги е нужно да казваш истината.
- Аз не мога да лъжа.
- Нямам пред вид да лъжеш.
Но можеш малко да преувеличиш. Правел си го преди.
- Не си ли спомняш?
- По дяволите, не.
- И какво още научи?
- Те не са щастливи с човека.
- Ще ни окажат ли съдействие?
- Предадох намеренията ни.
Няма нищо. Знам. Те нямаха лоши намерения.
- Чух, че имало изненади.
- Просто двама кукувци.
- Как си?
- Добре.
Не ми разказвай рибешки истории, познаваме се отдавна.
Боб, това ми къса сърцето.
И аз се чувствам така, но сме между чук и наковалня.
И да ги пазим, и да ги пуснем, все рискуваме живота им.
Знам.
Те не са човешки същества. Тяхната интелигентност...
Състраданието ми не се диктува от оценката за нечия интелигентност.
- Водач на екипа, тук е екип две.
- Имам координатите на реактора.
- Кърк слуша.
- Намерихме ядрения носител.
- Много добре.
- Адмирале, това е Ентърпрайз.
Разбрано. Какъв е планът ви?
Ще се телепортираме тая нощ и ще вземем фотоните без никой да знае.
Разбрано и одобрено.
Кърк - край.
Ето я. Ако играем добре картите си, ще открием всичко за китовете.
- Как игра на карти ще помогне?
- Като Робин Xуд и Фрайар Тък.
- За къде сте, приятелчета?
- Обратно за Сан Франциско.
Минали сте целия тоя път за едно плуване?
- Няма да се опитвам да обяснявам.
- Приемам това за отговор.
- Ами той?
- Той е безобиден.
През 60-те се бореше за свобода на словото в Беркли.
- Престарал се е с дрогата.
- Дрога?
Ще ви откарам. Имам слабост към тежки случаи без късмет.
- Не искаме да ви пречим.
- Вече го направихте. Xайде.
Много Ви благодарим.
Не прави никакви опити. Имам начин да те спра.
- И така, Вие сте били в Беркли?
- Не съм бил.
- Има и проблеми с паметта.
- Откъде сте?
- Айова.
- Сухопътен, значи.
И какво, по дяволите, се опитвахте да направите тук?
Да не би нещо парадиращо? Страшно мразя изхвърляния.
- Може ли да ви задам въпрос?
- Разбира се.
Какво ще стане, когато пуснете китовете?
- Ще трябва да се справят сами.
- Какво точно значи това?
Ще са изложени на риск, както всички гърбати китове.
Какво имахте предвид с вашите думи за изчезването?
Той имаше пред вид това, което и Вие казахте, че може да изчезнат.
Не каза това, момче.
" Ще сме виновни, като тия, дето причиниха," мин.вр.,"изчезването."
Аз имам фотографична памет. Виждам думите.
Не мислиш ли, че е време за една цветиста метафора?
Да не сте военни, дето обучават китове да намират торпеда?
- Глупости.
- Добре, ще ви оставя.
Грейси е бременна.
Кой сте Вие? Не ме разигравайте. Откъде знаете това?
Не можем да Ви кажем това. Нека да свърша.
Не сме военни и с нищо не заплашваме китовете.
И може да знаем да Ви помогнем по начин, по който не допускате.
- О, със сигурност.
- Много вероятно.
- Не сме в най-добрата си форма.
- Това поне е сигурно.
Ще е най-добре да поговорим по тоя въпрос на вечеря.
Какво ще кажете?
Обичате ли италианска кухня?
- Не.
- Да.
Да, аз обичам италианска, също и ти...
Професор Скот, аз съм д-р Николс, мениджър на завода.
Много съжалявам. Станало е ужасно недоразумение.
Никой не ме е предупредил за Вашето посещение.
Опитах се да изясня нещата. Казах, че идвате от Единбург
да изучавате продукцията на Плексикорп, но не знаеха за това.
Не са знаели за това?!
- Аз съм пътувал милиони мили.
- Xиляди!
Бях поканен на инспекция. Настоявам да видя собствениците.
Д-р Николс предложи лично да ни разведе из завода.
- Наистина ли?
- С удоволствие.
- Това е вече нещо друго.
- Грегъри!
- Може ли асистентът ми да дойде?
- Разбира се.
Не затъвай толкова в ролята.
Xубав кораб. Xю 204, нали?
- Ето тук, пилотираш ли?
- Понякога.
Пилотирах нещо подобно, когато бях в Академията.
- За Вас това е старо нещо.
- Да...
Но е интересно. Може ли да ви запитам нещо?
Това е прекрасен завод.
Благодаря. Вашите инженерни познания са впечатляващи.
У нас го наричаме работникът-чудодеец.
- Може ли да Ви предложа нещо?
- Може ли аз да Ви предложа нещо?
- Да.
- Вие още работите с полимери.
- А с какво друго?
- С какво друго, наистина?
Каква трябва да е дебелината на плегсиглас от Вашето производство
за съд 20 на 4 метра,за да издържи налягането на 9 000 кубика вода?
- 15 см. Имаме в наличност.
- Забелязах.
Сега, да предположим...
...че ви покажа начин за производство на материал,
който ще върши същата работа, но ще е с 2.5 сантиметра дебелина.
- Ще Ви ли е полезно това?
- Вие се шегувате.
Може ли професорът да използва компютъра Ви.
Компютър...
Компютър!
- Здравей, компютър.
- Просто печатай!
Печатане, колко отживяло!
- Прозрачен алуминий?
- Това е формулата, младеж.
Би отнело години да се изчисли динамиката на матрицата.
Да, и ще станете много богат.
И така, това полезно ли е за Вас, или да го изчистя от компютъра?
Не!
Не точно сега, Маделин!
Какво точно имахте пред вид?
За момент, насаме, моля!
Осъзнаваш ли, че ако им дадем формулата,
ние променяме бъдещето?
Защо? Откъде да знаем, че той не я е открил?
А, да.
- Няма ли да смените мнението си?
- Какво му е на това, което имам?
- Малка шега. Довиждане, приятел.
- Изчакайте за минутка.
Никой не знае, че Грейси е бременна.
Грейси знае. Ще съм наоколо.
Нима ще се мотае из храстите, докато ние ядем?
Той си е такъв.
- Имаш ли ми доверие?
- Пълно.
Големи гъби и наденичка с чушки и с много лук и бира.
- Страхотен избор. А за Вас?
- Същото.
Как така едно прекрасно момиче като теб е станало биолог?
- Просто, късмет, предполагам.
- Разстроена си заради китовете.
Много си проницателен.
- И как ще стане това?
- Ще ги закарат в Аляска.
- Там ще ги пуснат в океана.
- И това ще е раздялата ви.
Да. Но ние ще ги обозначим с маркери и ще ги наблюдаваме.
Аз бих могъл да закарам тези китове на едно място...
...където никога няма да ги избиват.
Вие не можете да се придвижите от Саселито до Сан Франциско!
Ако съм чак толкова инертен, как така сега вечеряме заедно?
Аз притеглям тежки случаи с лош късмет. Наздраве!
Всъщност, искам да знам защо пътуваш с тоя смахнат тип,
който знае, че Грейси е бременна и те нарича "Адмирале".
И къде ще ги заведеш... моите китове?
- Къде е това сигурно място?
- Не е важно къде, а кога,
- Трябва да стане веднага.
- Защо?
Гърбати китове, родени в плен, никога не оцеляват.
Но и в океана са застрашени от ловните пирати.
Така че, както се казва, ето това е положението.
По дяволите!
Какво е това? Имаш джобен пейджър.
Да не си доктор?
- Казах ви да не ми се обаждате.
- Мислех, че искаш да знаеш.
- Телепортираме ги сега.
- Добре. Всичко добро!
- Искаш ли да започнеш?
- Кога ще отведат китовете?
- Кой си ти?
- Ти кой, мислиш, че съм?
Не ми казвай! Ти си от космоса.
Аз съм от Айова, само работя в космоса.
Почти познах. Усещах, че има нещо свързано с Космоса.
- Истината?
- Аз съм цялата слух.
Добре...истината.
Аз съм от края на 23 век.
Върнах се обратно във времето...
...да отведа два гърбати кита, за да се опитаме...
...да възстановим вида.
И защо не казахте? Защо бе нужно това инкогнито?
- Искаш подробности.
- О, не бих ги пропуснала.
- Кога ще освободят китовете?
- Добре, тогава!
Твоят приятел бе прав - Грейси е бременна, и то много.
Утре по обяд, в присъствието на медиите, ще ги натоварят на кораб.
- Утре по обяд?
- Тръгваме ли?
- Нямаме много време.
- Може ли сметката?
- Да. Кой получава лошата вест?
- Те нямат пари в 23-ти век.
- За колко време?
- Зависи от щитовете.
Адмирале, това бе най-кратката вечеря, която съм имала
и със сигурност най-голямата рибарска история, която съм чувала.
Кажи ми какви са честотите на трансмиторите на китовете.
Извинявай, това е секретно. Аз нямам представа кой си.
Ти не би ми показал космическия си кораб, нали?
- Няма да е първото ми желание.
- Ето, виждаш ли!
Аз съм тук да взема два гърбати кита в 23-ти век.
Мога да отида в океана за други. Но е по-добре да взема твоите.
По-добре - за мен. По-добре - за теб. По-добре - за тях.
Помисли за това.
- Кой си ти?
- Помисли си за това.
И не се бави. Аз нямам много време.
- Ще бъда тук.
- Тук?
- В парка?
- Да.
- Съдът ще бъде готов сутринта.
- Това е много.
- Какво става с екип две?
- Чакаме да се обадят.
По дяволите. Такъв идеален късмет. Два кита са ни в ръцете.
- И може да ги изпуснем.
- И мисията ни ще пропадне.
Нашата мисия. Говориш за пълния край на живота на Земята.
Ти си половината човек. Нямаш ли някакви чувства за това?
- Ето го пак.
- Това е странно. Командире.
- Не направихте ли тест?
- Има изтичане на енергия.
Идва от вътрешността на кораба.
Командир, Роджерсон. Да, шефе, проследяваме и това. Какво е то?
Скоти, ние сме готови за телепортиране.
Скоти, чуваш ли ме?
Потвърдено. Приемете това.
Тук командир Роджерсон.
Вътре има нарушител в сектор четири ММР.
- Скоти, чуваш ли?
- Едва Ви чувам.
Енергията отслабва до минимум. Ще ви вземе един по един.
Вземи колектора. Ти си първа.
Готови!
Скоти!
Здравей!
Обади се, моля те.
Скоти, кога ще стане?
Чеков, твоят сигнал прекъсва. Дай нов сигнал.
- Чуваш ли ме?
- Сега би било добре.
Стой на място!
Чеков.
Загубих го.
Командир Павел Чеков. Старфлийт. Обединена Планетарна Федерация.
Така, командире, има ли нещо, което искате да ни кажете?
- Какво, например?
- Кой сте и какви са тия неща?
Аз съм Павел Чеков, командир във Старфлийт.
Под номер: 655-5827 Д.
- Да започнем от начало.
- Началото на какво?
- Име?
- Моето ли?
Ако ми играеш номера, да знаеш че си вътре.
Вътре? Може ли да си ида още сега?
- Какво мислиш?
- Той е Руски.
Ясно е, че е Руски, но май е бавноразвиващ се или нещо такова.
- Не мърдай!
- Добре, дай ни лъчевия пистолет.
Ако не легнеш на пода, ще трябва да те зашеметя.
- Добре, зашемети ме.
- Съжалявам много.
От радиацията е.
Направи път!
Залегни!
Свален е. Дай го тук.
- Нещо ново?
- Нищо. Не трябваше да го оставям.
Направила си нужното. Продължавай. Ще го откриеш.
Скоти, обеща ми оценка за кристалите.
- Това ще стане утре.
- Трябва да си по-добър.
Ще се опитам, сър. Малко е разядосан.
- Той е човек с дълбоки чувства.
- Нещо ново?
Те заминаха снощи. Мислехме, че за Вас е по-добре така.
Вие ги пратихте без да ми позволите да им кажа сбогом!
Адмирале, адмирал Кърк!
Адмирал Кърк!
Адмирал Кърк!
Адмирал Кърк, чуваш ли ме?
Те са изчезнали. Имам нужда от помощта ти.
Адмирале, имаме проблем.
Адмирал Кърк!
Адмирал Кърк! Чуваш ли ме?
О, господи!
Здравей, Алис. Добре дошла в страната на чудесата.
- О, това е истина.
- Да, истина е.
Радвам се, че си тук, но много се забави.
- Това реално ли е?
- Да, можеш да разгледаш.
- Съдове за твоите китове.
- Но те са ги преместили.
- Преместили са ги?
- Взели са ги снощи.
- Сега вече са в Аляска.
- По дяволите.
- Ти можеш да отидеш там, нали?
- Не мога да отида никъде.
- Що за космически кораб е това?
- Кораб с липсващ човек от екипажа.
- Капацитетът е възстановен.
- Благодаря, г-н Спок.
Докторе, добре дошли на борда!
- Адмирале, там ли сте?
- Ухура, какво става?
Открих Чеков. Отвеждат го за спешна операция.
- Къде?
- В болницата Мърси.
- Квартал "Мишън".
- Състоянието му е критично.
Може би няма да оцелее.
Нека да отида. Да не го оставяме на медицината на 20 век.
Мисля, че д-р МакКой е прав. Трябва да помогнем на Чеков.
- Това ли е логичната стъпка?
- Не, но е човешко да се направи.
Добре. Ще ни помогнеш ли?
- Как?
- Да изглеждаме като лекари.
Ние ще проверим тук. Ти - там.
- Какво става?
- Бъбречна диализа.
Диализа? Какво е това, Тъмните векове?
Глътни това нещо. Ако пак имаш проблеми, извикай ме!
Ето, данните.
Да вървим.
Намира се в охраняваната част на горния етаж, в критично състояние.
Извинете, ние ще вземем тази.
Задръжте вратата! Спешен случай.
Аз бях там. Чух всичко.
Уейнтроб каза да се приложи радикална хемотерапия.
- Ами Готлиб?
- Той говори за терапия на имиджа.
- Невероятно!
- Вие на друго мнение ли сте?
- Това е Испанската инквизиция.
- Лош ден.
- Пазете се!
- Имаме стриктни разпореждания...
По дяволите. Това е тежък случай на стомашно свличане.
Не ни пречете!
- Какво каза, че има тя?
- Спазми.
Но вие не сте с маски! Какви са тия хора?
- Не знам.
- Какво правите?
- Скъсване на мозъчна артерия.
- Какво си следвал? Зъболекарство?
Как ще обясниш забавен пулс, слаби дихателни функции и кома?
- Офталмоскопичният преглед...
-...е безполезен в този случай.
Махането на съсирека ще освободи налягането.
Пробиването на дупки в главата му не е отговор. Нужна е корекция.
Махнете си касапските ножове и ме оставете да спася пациента.
- Ще бъдете преместен.
- Непрофесионално държание.
- Влезте в тая стаичка.
- Какво е това? Пистолет?
- Какво е това?
- Нямам представа.
Той е запоил ключалката.
Сблъскваме се със средновековни приоми.
Xемотерания! Офталмоскопичен преглед!
Чеков, събуди се!
Павел, чуваш ли ме?
- Съвзема се.
- Павел, кажи ми нещо?
Име? Ранг?
Чеков, Павел.
Ранг: Адмирал.
- Как е пациентът?
- Той ще оцелее.
- Когато дойдохте беше тя.
- Малка грешка.
Освободете ни от тук.
Те взеха пациента.
Спрете!
- Не сега, Павел.
- Спрете!
Този доктор ми даде едно хапче и ми израстна нов бъбрек.
Напълно функционален.
Стой!
- Къде са китовете сега?
- Имаш ли схема?
- Дай ми радио-честотите.
- Какво? Аз идвам с вас.
- Следващата ни спирка е 23 век.
- Аз си нямам никого тук.
- Трябва да помогна на китовете.
- Нямам време за спорове.
- Радио-честотите, моля!
- 401 мегахерца.
Благодаря ти...за всичко.
Скоти, телепортирай ме.
Изненада!
- Спок, къде ни е мощността?
- Една проклета минутка, Адмирале.
Припомням си как работеше това. Свикнах с ругатни.
- Ти ме изигра.
- Ти имаш нужда от мен.
- Седни.
- Давай, г-н Сулу.
Какво беше това?
Маскиращото устройство действа. Всички системи са в изправност.
Поддържайте възходящ импулс. Крило: 5 към 0. Нос: постоянен.
Достигаме 10 000. Направление 310.
Ухура, скенирай китовете. 401 мегахерца.
10 000, Адмирале
Пълна мощност!
310 към Берингово море. Време на пристигане: 12 минути.
- Ваните за китовете наред ли са?
- Да, но телепортираме 400 тона.
Не са само китовете, но и водата.
Да, разбира се!
- Някакъв контакт с китовете?
- Никакъв.
- Струва ми се, че имаш проблем.
- Усещането ти е правилно.
За да се върнем точно в момента, в който напуснахме 23-ти век,
аз изчислих изтеклото време в зависимост от скоростната крива.
Естествено. Тогава какъв е проблемът?
- Скоростта вече не е константа.
- Тогава стреляй наслуки.
- Наслуки?
- Опитай се да налучкаш.
- Най-точното ти налучкване.
- Налучкването не ми е в природата.
Е, никой не е идеален.
- Ето това е!
- Положително. Контакт с китовете.
Координати: 327. Обхват: 600 океански.
- Дай го на екран!
- Как може да направите това?
Сигналът от китовете е на 327 градуса.
Дай да видим.
- Какъв кораб е това?
- За китове. Да не сме закъснели?
- Спускане с пълна мощност.
- Да, сър.
Десет секунди, сър.
- Добре, Скоти.
- Десет секунди, адмирале.
Пет, четири, три...
...две, едно.
Адмирале, тук има китове.
- Отлично. Имаме ли скорост уорп?
- Пълна мощност сега, сър.
- Ако обичате, г-н Сулу!
- Да, сър. Скорост уорп.
Г-н Сулу, аз ще заведа нашата гостенка да види китовете си.
Как се вмества масата на китовете в нашата възвръщателна програма?
Г- н Скот не може да ми даде точни данни...
- И ще налучквам.
- Ще налучкваш?
Ти, Спок! Това е невероятно.
- Не мисля, че той разбира.
- Не.
Той счита твоите налучквания по-безопасни от фактите на други.
- Мислиш, че това е комплимент?!
- Да.
Тогава ще направя най-точното си налучкване.
"Казват, че морето е студено, а то приютява най-топлата кръв."
"Китовете не плачат." Д. Лорънс.
Каква ирония. Когато човекът е избивал тия същества,
той е унищожавал собственото си бъдеще.
Животинките се радват да те видят. Дано харесваш аквариумите.
- Истинско чудо, г-н Скот.
- Чудо? То все още предстои.
Какво значи това?
Може да не успеем. Ти трябваше да останеш на мястото си.
Мястото ми е тук. Аз съм кито-биолог.
Да предположим, че по някакво чудо вие ги прехвърлите.
Кой в 23-ти век знае нещо за гърбатия кит?
Адмирале, по-добре елате тук. Мощността пада.
Стой при тях. Идвам.
Дръж се здраво. Тук ще друса.
Уорп 7.5
- 7.5.
- Щитове на максимум.
Това е всичко, което мога да подам.
- Ще постигнем ли скоростта?
- Не мога да гарантирам.
Ще компенсирам като променя траекторията ни.
Уорп 8...8.1. Максимална скорост.
- Нужен ми е контрол на реакторите.
- Те са под твой контрол, Спок!
Стабилизирай... Стабилизирай! Сега!
- Изгорели ли са моторите?
- Да, сър.
Тогава, къде, по дяволите, сме ние?
Пробата.
- Доклад за положението.
- Компютрите не функционират.
Управляващите лостове отказват. Резервните не дават сигнал.
- Превключи на ръчни.
- Няма как, сър.
- Къде сме?
- Без управление и с вързани очи.
Върни го!
- Виж!
- Те се насочват към моста.
Поддържай носа нагоре, ако можеш.
Ние сме под вода. Отвори люка!
Трябва да пуснем китовете!
Скоти, чуваш ли ме?
Придвижи се на безопасно място!
- Ласи, хвани се за ръката ми.
- Xванах се!
- Адмирале, помощ.
- Тук съм, Скоти.
- Всичко ще е наред.
- Китовете са в клопка.
- Няма как да се отвори вратата.
- Изключваш ли експлозив?
Под водата е. Не можем да се доберем до там.
Върви напред. Затвори люка.
- Но ти ще останеш в клопка.
- Върви.
Виждаш ли ги?
Ето там!
Но защо не отговарят? Защо не пеят?
Г-н президент, вече имаме енергия.
Съветът сега е в сесия.
Моля, заемете местата си.
Доведете обвинените.
Кап. Спок, Вие не подлежите на съд.
Г-н Президент, аз оставам заедно с моя екипаж.
Както желаете.
Обвиненията са...
Конспирация. Атака на Федерални служители.
Кражба на Федерално имущество, по-точно Старшип Ентърпрайз.
Саботаж на ОСС Екселсиор.
Унищожение на Федерално имущество, по-точно Ентърпрайз.
И неизпълнение на преки заповеди на командира на Старфлит.
Адмирал Кърк, как ще пледирате?
От името на всички, аз се признавам за виновен.
Отбелязано.
Поради смекчаващи вината обстоятелства, важи едно обвинение.
Обвинението в неизпълнение на заповеди на по-висш началник
се отнася само за Адмирал Кърк.
Смятам че Адмиралът ще признае необходимостта от дисциплина?
- Признавам, сър.
- Джеймс Т. Кърк...
Според решението на този Съвет, Вие сте понижен в ранг капитан.
Като следствие от новия Ви ранг,
Вие ще поемете задължения, за които сте показали умения.
Командир на Старшип.
Тишина.
Вие и екипажа ви спасихте тая планета от самоунищожение.
Ние сме Ви задължени завинаги.
Толкова се радвам за теб.
Благодаря ти много.
- Чакай, къде отиваш?
- Ти си имаш кораб, аз - също.
Учебен кораб. Имам 300 години за изучаване.
- Това "довиждане" ли е?
- Защо да е "довиждане"?
Както казват в твоя век, аз нямам дори телефонния ти номер.
- Как ще те намеря?
- Аз ще те намеря.
Ще се видим някъде в Галактиката.
Татко.
Заминавам си за Вулкан след един час.
- Оценявам направеното усилие.
- Не е усилие. Ти си мой син.
И съм силно впечатлен от работата ти по време на тая криза.
Много любезно от твоя страна.
Някога аз се противопоставих на постъпваването ти в Старфлит.
Тази преценка е била неправилна.
Твоите колеги са прекрасни хора.
Те са мои приятели.
Разбира се.
- Да предам ли нещо на майка ти?
- Да.
Кажи й,..че се чувствам добре.
- Живей дълго и просперирай, татко!
- Живей дълго и просперирай, сине!
Само бюрократичният манталитет е константа във Вселената.
- Ще ни дадат товарен кораб.
- Аз се готвя за "Екселсиор".
Защо, за Бога, искаш тая кофа от болтове?
- Корабът си е добър.
- Както кажете, сър.
Приятели...ние се върнахме у дома.
- Носът е готов, капитане.
- Да видим сега какво има той.