Star Trek 2 - The Wrath Of Khan (1982) Свали субтитрите
СТАР ТРЕК 2 ГНЕВЪТ НА ХАН
Това се случи през 23-и век...
Дневник на капитана. Звездна дата - 8130,3.
Космическият кораб "Ентърпрайс" изпълнява тренировъчна мисия
до Гама Xидра. Координати - 22-87-4.
Приближаваме Неутралната Зона. Всички системи работят.
Напускаме 14-и квадрант и навлизаме в 15-и.
Проекция на параболичния курс за избягване на Неутралната Зона.
Слушам, капитане.
Новият курс изчислен.
- Засякох сигнал за помощ.
- Пуснете го на високоговорителя!
Внимание! Тук "Кобаяши Мару". на 19 периода от Олтеър 6.
Блъснахме се в гравитационна мина и реакторът изключи.
Имаме пробив, много жертви...
Тук "Ентърпрайс". Сигналът Ви се губи.
Бихте ли ни дали координатите си?
Намираме се в Гама Xидра, 10-и квадрант.
В Неутралната Зона.
Животоподдържащите системи не работят. Моля, помогнете ни!
Данните за "Кобаяши Мару"!
Кораб от трети клас, задвижван с неутронно гориво,
81 души екипаж и 300 пасажери.
По дяволите!
Г-н Сулу, изчислете курс и време на срещата.
- Ако боен кораб влезе в Зоната...
- Много добре знам правилника.
2 минути до срещата.
- Навлизаме в Неутралната Зона.
- Внимание! Навлязохме в Зоната!
Нарушаваме договора, капитане.
Транспортната зала, пригответе се да посрещнете ранените.
Капитане, сигналът изчезна!
Тревога! Приближават ни 3 клингонски бойни кораба!
Покажи ги на екрана!
- Активирайте щитовете!
- Щитовете активирани!
- Кажете за спасителната ни мисия.
- Заглушават всичките ни честоти!
Корабите се готвят за атака!
- Загазихме! Измъкнете ни оттук!
- Ще се опитам.
- Торпедата им са активирани.
- Сменете курса!
- Машинното, докладвайте!
- Главният генератор е ударен!
Минете на аварийно захранване! Отвърнете на стрелбата!
Щитовете са изключени, капитане!
- Огън с всички оръдия!
- Нямаме достатъчно енергия.
Капитане, няма смисъл! Обречени сме!
Всички да се насочат към капсулите за евакуация!
Отворете.
Какво предлагате, адмирале?
Да се молите, Савик. Клингоните не вземат заложници.
- Включете осветлението!
- Двигателите работят!
Капитане?
Кадети, към залата за инструктаж.
Докторе, лекувайте се.
- Xареса ли Ви играта ми?
- Не съм театрален критик.
- Савик, няма ли да се спасявате?
- Разрешете да говоря направо, сър.
- Разрешавам.
- Тестът ви не дава шанс за изява.
- Защо мислите така?
- Защото победата бе невъзможна.
Всеки командир трябва да е подготвен за поражение.
- Не ви ли е минавало през ума?
- Не, сър.
Животът и смъртта са почти еднакво важни за нас, нали?
Както вече казах, не съм мислила по въпроса.
Ето Ви повод да си помислите. Продължавайте.
Нямаше ли да е по-добре членовете на екипажа да са по-опитни?
Кръстосването на космоса е игра за младите, докторе.
Какво искаше да каже?
Не си ли мъртъв?
Предполагам, силно те вълнува каква оценка ще дам на кадетите ти.
Любопитството ми е основателно.
Те унищожиха симулатора, че и теб покрай него.
"Кобаяши Мару" често е причина за бъркотия сред техника и ученици.
Доколкото си спомням, ти 3 пъти се подлага на този тест.
Последният път подходи по начин, който бе...уникален.
Никой не го бе опитвал.
Между другото, благодаря за книгата.
Знам, че обичаш антики.
"В живота сме имали и мигове приятни, и неприятни."
- Какво е посланието, Спок?
- Нямам представа.
Честит рожден ден. Този миг определено е приятен.
Капитан Спок, совалката Ви излита след 15 минути.
Накъде?
Ще огледам "Ентърпрайс" преди твоята инспекция.
- А ти?
- Връщам се у дома.
- Докторе! Какво те води насам?
- Щедър ромулски подарък.
- Честит рожден ден, Джим!
- Благодаря.
Ромулска бира! Знаеш, че е незаконно.
Използвам я само за медицински цели!
Взех я от един кораб, който често минава през Неутралната Зона.
- 22,83 градуса.
- Нужно е време, за да ферментира.
Вземи това. Дай ми я.
Отвори го.
От теб всичко може да се очаква. Какво е това?
- Клингонски афродизиак?
- Не.
Приятелю...чудни са.
На пациентите на твоята възраст препоръчвам Ретинакс 5.
- Алергичен съм към тях.
- Знам. Наздраве!
Честит рожден ден!
Не знам какво да кажа.
- И "благодаря" върши работа.
- Благодаря.
По дяволите, Джим! Имаш рожден ден, а сякаш сме на погребение!
- Не искам да ми четеш конско!
- А какво искаш?
Много добре знаеш, че проблемът не е във възрастта!
Предпочиташ да не си адмирал, за да кръстосваш галактиките!
- Всеки от нас си има дълг.
- Глупости!
Ти просто се криеш ! Криеш се зад правила и разпоредби!
- От кого се крия?
- От себе си, адмирале!
Стига си преигравал, докторе. Накъде биеш?
Джим, аз съм твой лекар и приятел.
Върни си командването преди да си станал част от тази колекция.
Преди наистина да си остарял.
Дневник на кораба, звездна дата 8130,4.
Говори първи офицер Павел Чехов. "Рилаянт" пътува към Сети Алфа 6
във връзка с проект "Дженезис". Все още търсим планета без живот
за провеждане на експеримента. Засега, безуспешно.
Задайте стандартна орбита. Г-н Бийч, някаква промяна?
Не. Атмосферата се състои главно от въглероден прах, пясък...
Ветровете са твърде силни. Не е възможно да има живот.
- Трябва ли да е изцяло без живот?
- Не ми казвай, че си открил нещо!
Диноскенерът засече слабо енергийно поле.
Проклятие! Сигурен ли си? Може да се е повредил.
Сигурно е частица жива материя, попаднала в матрицата.
- Добре. Свържи ни с д-р Маркъс.
- Слушам, сър.
Може би е нещо, което ще можем да трансплантираме.
Знаете как ще реагира тя.
- Нещо, което да трансплантирате?
- Да, докторе.
Да го трансплантирате!
Не знам.
- Може да е жива материя.
- Но може и да не е.
Разберете едно.
Ако има дори само един микроб, експериментът се проваля!
- Проверете, и ако е нещо подвижно...
- Разбрах, докторе! Отиваме!
Спокойно, "Дженезис" ще има успех!
Ще останеш в историята заедно с Нютън, Айнщайн и Сурак!
- Никакво уважение от децата.
- Такава ни е работата.
- Ще играем ли бридж след вечеря?
- Може би.
Какво има?
След всеки контакт със звездния флот се изнервям.
Нашето творение може да се превърне в ужасно оръжие.
Нали помниш онзи скаут от младините ти? Именно той...
Джим Кърк може да е бил всякакъв, но не и скаут!
Капитан Търел, пригответе се за телепортация.
Чехов, сигурен ли сте за координатите?
Капитане, тук трябва да е градината на Сети Алфа 6.
Видимостта е съвсем слаба.
Тук няма нищо! Трикордерът явно е повреден!
Чехов, насам!
Приличат на товарни фургони.
Помогнете ми.
Какво се е случило, по дяволите?
Ако са се разбили, къде е другата част от кораба?
Какво ли е това?
"Ботани Бей"...
"Ботани Бей"! О, не!
Да се махаме оттук! По дяволите! Бързо!
- Оставете всичко! Да изчезваме!
- Чехов, какво ви прихваща?
Побързайте!
"Рилаянт" вика капитан Търел.
Говори командир Кайл. Моля, отговорете.
Капитан Търел, отговорете!
Да изчакаме още малко.
Xан!
Вас не Ви познавам.
Но Вас...
Добър физиономист съм.
Г-н...
Чехов!
Нали?
- Не очаквах отново да Ви видя.
- Чехов, кой е този човек?
Престъпник, капитане.
Продукт на генното инженерство от края на 20-и век.
- Какво искате? Настоявам...
- Не сте в позиция да настоявате.
От друга страна, аз съм в положение да Ви дам...
...нищо.
Пред вас са оцелелите от екипажа на "Ботани Бей",
изоставени тук преди 15 години от капитан Джеймс Кърк.
- Чуйте ме, мъже и жени...
- Капитане!
Спестете си силите.
Тези хора са се клели да умрат за мен
200 години преди Вие да се родите.
Нима той не Ви е разказвал?
Не сте ли забавлявали капитана си? Не?
Нима не знаете как през 1996 г.
"Ентърпрайс" спаси изгубената Ботаническа платформа
и обрече всички нас на вечен студ?
- Дори не познавам адмирал Кърк.
- Адмирал?!
Адмирал, значи.
Нима не Ви е разказал как адмирал Кърк
заточи 70 от нас на тази безплодна...купчина пясък
само с провизиите, които имахме в наличност?
Лъжете! На Сети Алфа 5 имаше живот! Той ви даде шанс!
Това е Сети Алфа 5!
Сети Алфа 6 експлодира
6 месеца след като бяхме оставени тук.
Ударната вълна промени орбитата на тази планета и опустоши всичко!
Адмирал Кърк повече не се поинтересува от нас!
Оцеляхме единствено благодарение на изкуствено създадения ми
генетичен интелект!
На Земята...
... преди 200 години, бях принц
и имах власт над милиони!
Капитан Кърк Ви спаси, а за благодарност
Вие искахте да му откраднете кораба и да го убиете!
Не сте очаквали да ме срещнете. Мислели сте, че това е...
...Сети Алфа 6!
Защо сте тук?
Защо?!
Позволете да ви представя единствената оцеляла...
...местна форма на живот.
Какво ще кажете?
Убиха 20 от хората ми.
В това число и жена ми.
Не всичките наведнъж.
И за по-сигурно, не едновременно.
Малкото влиза през ухото
и се впива в мозъчната кора.
По този начин жертвата става изключително податлива
и изпълнителна.
По-късно, с порастването на малкото...
...следва полудяване...
...и смърт.
- Xан, чуйте ме!
- Тези са новородени, разбира се.
Не са съвсем...опитомени.
Капитан Кърк просто изпълни дълга си.
Така е по-добре.
А сега ми кажете защо сте тук.
И къде мога да намеря Джеймс Кърк.
"Ентърпрайс" до совалката на адмирал Кърк. Можете да кацнете.
Заходете откъм торпедните силози.
"Ентърпрайс", правим последна маневра.
Добре дошли. Пригответе се за скачване.
Мразя инспекциите.
А аз обожавам всяка възможност да бъда на борда на "Ентърпрайс".
Аз пък се радвам, че именно ти ме придружаваш.
Едва ли хлапетата са добри пилоти.
Отворете.
- Разрешете да останем, капитане.
- Добре дошли. Познавате екипажа.
- Те също успяха да Ви опознаят.
- Да, преживяхме решителни мигове.
Скот, старо куче! Как си?
Имах малък пристъп, но докторът ме оправи.
- Какъв пристъп?
- Жажда за полети.
- А Вие кой сте?
- Курсант Питър Престън, сър!
- Това първият Ви полет ли е?
- Тъй вярно, сър!
Разбирам.
- Да започнем от машинното.
- Ще видите, че всичко е изправно!
Ще бъда приятно изненадан, г-н Скот.
Ще Ви чакам на мостика, адмирале. Свободно!
Не си го представях такъв.
Кое Ви изненадва, лейтенант?
Той е до голяма степен...човек.
Никой не е съвършен, Савик.
Г-н Скот, кадетите Ви подготвени ли са за полет?
- Само кажете, адмирале!
- Да тръгваме.
А инспекцията?
По-късно.
"Ентърпрайс" е готов за полет.
Адмирал на мостика!
Много добре, Савик. Осъществете разкачването.
- Готово, капитане.
- Благодаря.
Лейтенант, извеждали ли сте кораб от космически терминал?
Никога, сър.
- Сега е моментът да го сторите.
- Слушам, сър.
За всяко нещо си има първи път.
Нали, адмирале?
Задни двигатели, г-н Сулу.
- Искаш ли успокоително?
- Мощност - 25.
- Извън терминала сме.
- Какъв курс, капитане?
По твоя преценка.
Г-н Сулу, Вие изберете посоката.
Достатъчно е, нали?
И да искаме, паметта не може да поеме повече информация.
- Следващата ще е по-голяма.
- Кой ще ни я поръча?
Д-р Маркъс, търсят Ви от "Рилаянт" на хиперканала.
Включи екрана, Джеда.
Моля, обадете се. "Рилаянт" вика "Регула 1".
Повтарям. Тук боен кораб "Рилаянт".
Чуваме Ви, капитане. Тук "Регула 1". Говорете.
Д-р Маркъс, радвам се да Ви видя! Ще бъдем при вас след 3 дни.
Пътувате насам? Защо?
Очаквахме ви след 3 месеца. Случило ли се е нещо?
Не. Сети Алфа 6 е подходяща!
- Тогава каква е причината?
- Получихме нови заповеди.
Щом пристигнем, всички материали по проекта "Дженезис"
ще бъдат прехвърлени на кораба ни, за да ги тестваме на Сети Алфа 6.
- Какво си въобразяват?!
- Успокойте се!
- Кап. Чехов, това е незаконно!
- Такива са заповедите.
Притисни го, майко! Кой се е разпоредил?!
Заповедта е на...
-...адмирал Джеймс Кърк.
- Знаех си! Проклети военни!
Изключено, капитане!
Нито Вие, нито екипажът Ви
имате право на достъп до материалите!
Много съжалявам, докторе, но заповедта е ясна.
Моля, пригответе "Дженезис" за транспортиране.
Браво, капитане!
Надявам се разбирате, че те ще се свържат с адмирал Кърк,
за да потвърдят заповедта.
Моля, задръжте асансьора!
Благодаря, сър.
С нова прическа ли сте?
Съобразена е с устава.
Разрешете да говоря.
Убедих се, че умеете да си служите с думите.
Тревожи Ви представянето Ви на теста "Кобаяши Мару".
Провалих се.
Не е толкова важен изходът, колкото да издържите докрай.
Мога ли да попитам Вие как подходихте?
Можете.
Пошегувах се.
Xуморът е странно схващане. Лишен е от логика.
Животът е учител.
- Кой задържа проклетия асансьор?
- Благодаря, сър.
- Прическата ли си е променила?
- Не забелязах.
Ромулската бира е същински еликсир.
- Адмирал Кърк?
- Слушам.
Спешно Ви търсят от лабораторията на "Регула 1".
Обажда се д-р Каръл Маркъс.
- Ще говоря от каютата си.
- Стара любов ръжда не хваща.
Като лекар знаеш, че не бива да се отварят стари рани.
Съжалявам.
- Джим, чуваш ли ме?
- Да, Каръл. Какво се е случило?
Защо ни отнемаш "Дженезис"?
Кой ви отнема "Дженезис"?!
Виждам те, но не те чувам!
- Джим, ти ли издаде заповедта?
- Каква заповед?
Моля те, помогни ни! Не могат да ни отнемат "Дженезис"!
- Кой им е дал това право?!
- Никой!
- Ухура, какво става?
- Някой заглушава връзката, сър.
Свържете ме с главнокомандващия. Трябва да говоря с него.
Успокойте се! Сигурно е станала грешка.
Грешка? Съвсем сами сме! Нарочно са избрали този момент!
"Рилаянт" трябва да е на наше разположение, а не обратното!
Откога ти говоря! Учените винаги са били пионки на военните!
Звездният флот запази мира в продължение на 100 години.
Не искам необмислени приказки!
Може би сте права, докторе. Но какво ще правим с "Рилаянт"?
Имаме проблем.
На "Регула 1" нещо не е наред. Заповедта е да проучим случая.
Това е научно-изследователска лаборатория, нали?
Предупредих главнокомандващия, че екипажът ни се състои от деца,
но се оказа, че ние единствени сме в този квадрант.
Спок, добри ли са твоите кадети? Ще се справят ли в реална ситуация?
И те са живи същества. Всеки според възможностите си.
Разбира се, корабът е твой.
Не е необходимо. Просто ме заведи до "Регула 1".
На тренировъчен полет бих ръководил "Ентърпрайс",
но в реална ситуация
командването трябва да поеме най-старшият офицер.
Може да се окаже фалшива тревога. Лоша връзка.
- Ти ще поемеш кораба.
- Джим, а ако не е фалшива тревога?
Аз съм вулкан. Не държа толкова на егото си.
- Логиката диктува постъпките ни?
- Много добре знаеш, че е така.
Прости дързостта ми, но не биваше да приемаш повишението.
Твоята съдба е да си капитан на кораб.
Всичко друго е загубена кауза.
- Няма да споря с теб.
- Мъдро решение.
Във всеки случай, ако трябва да се позова на логиката,
тя ни учи, че нуждите на многото са по-важни от тези на малцината.
Или на един.
Ти си ми началник. Също така си и мой приятел.
Аз винаги съм бил и ще бъда твой приятел.
Стоп машини. Включете високоговорителите.
Имаме извънредна ситуация.
По заповед на Главния щаб аз поемам командването на кораба.
Да се отбележи в корабния дневник. Нов курс към "Регула 1".
Г-н Скот, пригответе се за хиперскок.
- Новият курс е отбелязан.
- Включете двигателите.
- Пригответе се за хиперскока.
- Готови сме, сър.
Знам, че не го очаквахте.
Съжалявам, но ще трябва да пораснете малко по-бързо.
Пета степен, г-н Сулу.
Край на тренировъчния полет.
- Поехме курс към "Ентърпрайс".
- Отлично!
- Кормчия?
- Разрешете да говоря.
Всички Ви подкрепяме.
Но нещата се промениха. Сега сме свободни.
Разполагаме с кораб и можем да идем, където поискаме.
Спасихме се от заточението си на Сети Алфа 5.
Вие доказахте своя свръхинтелект
и провалихте плановете на адмирал Кърк.
Не е нужно да го правите отново.
Той ме постави на изпитание! Не мога да му го простя!
Ще го преследвам отвъд луните на Нибия и Антарес,
през вечните огньове на Вселената, но няма да се откажа!
Пригответе се за нов курс.
"Регула 1", моля, обадете се.
Д-р Маркъс, моля, отговорете.
"Ентърпрайс" вика...
Няма смисъл, не отговарят.
- Но вече никой не ги заглушава?
- Не, сър.
Възможностите са две.
Или не могат да отговорят, или не искат.
- Колко има дотам?
- С тази скорост, 12 ч. и 43 мин.
"Няма да ми отнемат "Дженезис"." Кой иска да й го отнеме?
Бих могъл да анализирам, ако знаех какво е "Дженезис".
- Извън библейското значение - Битие.
- Д-р Маккой да дойде в каютата ми.
Савик, поемете командването.
Лечебницата е в готовност. Ще ми каже ли някой какво става?
Компютър, осигури ми достъп до досието на проекта "Дженезис".
Идентификация на ретината.
Адмирал Джеймс Кърк.
Сканирането успешно.
Досието, моля.
Проект "Дженезис". Предложение към Федерацията.
- Каръл Маркъс?
- Да.
Какво е "Дженезис"?
Най-просто казано,
това е създаване на живот от нещо безжизнено.
Процес, при който молекулната структура се преобразува
на податомно ниво и се превръща в жива материя със същата маса.
Първата фаза бе проведена в лабораторията.
Втората фаза предвижда експеримент под земята.
Третата фаза ще повтори процеса на планетно ниво.
Целта ни е да приложим проекта на предварително избрано място,
където няма живот - луна или друга мъртва планета.
Устройството веднага предизвиква т.нар. ефект "Дженезис".
Материята се променя и в нея се заражда живот.
Вместо мъртва луна, резултатът е планета,
на която могат да просъществуват каквито пожелаем форми на живот.
Изумително.
Така ще изглежда променената луна след "Дженезис",
ако Федерацията реши да финансира експериментите.
Предвид космическата пренаселеност и недостиг на хранителни ресурси,
ползата от процеса е очевидна.
Това е нашето предложение. Благодаря за вниманието.
- Името му е съвсем подходящо.
- Силата на сътворението.
- Завършени си са експериментите?
- Записът е от преди една година.
Предполагам, че вече са стигнали до втората фаза.
Смятате ли, че сме достатъчно интелигентни, за да...
Ами ако го използваме на планета, където има живот?
Той ще загине и ще се образува нова матрица.
Нова матрица?! Имате ли представа какво говорите?!
Не се опитвах да правя морални заключения, докторе.
Въпреки че, съдейки по историята, винаги е било по-лесно да се руши,
отколкото да се създава.
Сега ще можем да правим и двете едновременно.
Според мита, Земята е създадена за 6 дни!
Но сега имаме "Дженезис"! Ще го сторим за 6 минути!
Д-р Маккой, трябва да се научите да не се поддавате на емоциите си.
Те ще ви погубят. Логиката ни учи...
Логика?! Той ми говори за логика!
Става дума за Вселенски Армагедон, зеленокръвен, нечовешки...
Адмирале, един кораб ни приближава.
- Какъв е?
- Един от нашите - "Рилаянт".
"Рилаянт"?!
Опитайте аварийните канали.
Картина, Савик.
Намалете скоростта. Нека бъдем приятели.
Намалявам скоростта с 50.
"Рилаянт" е в нашия квадрант и забавя ход.
Разрешете да цитирам устава:
"При приближаване на кораб, с който не е установена връзка..."
- Адмиралът знае устава.
- Тъй вярно, сър.
Възможно ли е системата им за комуникация да е повредена?
Това би обяснило много неща.
- Искат да им отговорим.
- Засега ще получат само мълчание!
Все още не са вдигнали щитовете.
Естествено! Ние сме един голям щастлив флот!
Кърк, стари приятелю! Знаеш ли клингонската поговорка:
"отмъщението е най-сладко, когато е сервирано студено?"
А в космоса...е много студено.
Много странно.
- Тревога втора степен!
- Подгответе щитовете!
Твърдят, че комуникационната им система е претоварена.
Сканирам. Всичко изглежда нормално!
- Още не са вдигнали щитовете.
- Активирайте нашите!
- Те активират щитовете си!
- Насочете оръдията към целта.
- Оръдията насочени.
- Прихващат ни!
- Вдигнете щитовете.
- Огън!
- Сулу, вдигнете щитовете!
- Опитвам се, сър!
Нямаме достатъчно енергия!
Скоти?!
- Изключете проклетите канали!
- Г-н Скот Ви търси.
Главният генератор е извън строя!
Опитай резервния!
Доклад за щетите!
- Знаели са къде да ни ударят.
- Кои са те и защо?!
Едно е сигурно - не можем да избягаме на аварийна мощност.
На екран!
Сулу, насочете цялата енергия към оръдията!
- Скоти, какво ни остана?
- Само акумулаторите, сър!
- След малко ще имаме мощност!
- Трябва ни сега!
- Ще стигне ли за оръдията?
- За няколко изстрела.
- Няма да пробием щитовете им.
- Кои са те?
Командирът на "Рилаянт" изпрати сигнал.
Иска да обсъдите нашата капитулация.
На екран!
Действайте, докато имаме време!
Включвам екрана, сър.
- Xан!
- Още ме помните, адмирале.
Много съм трогнат. Аз, разбира се, също Ви помня!
Какво означава това нападение? Къде е екипажът на "Рилаянт"?
Надявам се, че съм бил ясен. Целта ми е да Ви отмъстя, адмирале!
Лиших ви от енергия,
а скоро ще отнема и живота Ви!
Но преди това исках да знаете кой Ви е победил!
Xан, щом искате мен...
...ще дойда доброволно. Пощадете екипажа ми.
Аз имам друго предложение.
Ще приема условията Ви,
ако освен себе си, ми предоставите цялата информация и материали,
свързани с проекта, наречен..."Дженезис".
- "Дженезис"? Какво е това?
- Не ме правете на глупак, Кърк.
Дайте ми малко време да проверя с какво разполагаме.
Имате 60 секунди, адмирале.
Всички да напуснат мостика.
Поне сме спокойни, че "Дженезис" не е у него.
Кимай, сякаш ти заповядвам нещо.
Савик, намерете всички схеми и информацията за "Рилаянт"!
45 секунди!
- Секретният код?
- В него е спасението ни.
- Схемите, сър.
- Адмирале!
Все още търсим.
- Адмирале!
- Дайте ни още малко време.
Разрушихте всичко. Компютрите са повредени.
Времето е лукс, с който не разполагате.
- Адмирале?
- Ей сега, Xан.
Секретният код на "Рилаянт" е 1-6-3-0-9.
- Не разбирам.
- Има още много да учите.
- Всеки кораб има секретен код.
- Който е от полза в такива случаи.
Сега ще се опитаме да свалим щитовете на "Рилаянт".
Дано не е променил комбинацията. Доста е интелигентен.
15 секунди.
Xан, откъде да знаем, че ще удържите на думата си?
Нищо не съм ви обещавал. Според мен просто нямате избор.
Разбирам. Пригответе се да получите нашето съобщение.
Г-н Сулу, насочете оръдията и чакайте моята команда.
Времето изтече, адмирале.
Изпращаме. Сега, Спок.
Щитовете ни се деактивират!
Вдигни ги!
Не мога!
Опитай ръчно!
Огън!
Огън!
- Огън!
- Не можем да стреляме!
Повредили са фотонното управление! Трябва да се оттеглим.
- Не!
- Трябва!
"Ентърпрайс" може да почака! Няма къде да ни избягат!
- Вие успяхте!
- Нищо не съм успял!
Оставих се да ме притиснат до стената. Явно остарявам.
Савик, продължавайте да цитирате устава!
Междувременно, да проверим колко сме загазили.
- Дадохте ли заповедта, адмирале?
- Дадох я.
Мирен път.
Остана на поста си до самия край!
- Адмирале, обажда се Спок.
- Кажи, Спок.
Аварийният генератор работи. Можем да продължим.
- Курс към "Регула 1".
- Съжалявам, Скоти.
Наближаваме "Регула 1".
Космическа станция "Регула 1", тук "Ентърпрайс". Моля, обадете се.
"Регула 1", чувате ли ме?
Космическа станция "Регула 1", тук "Ентърпрайс". Моля, отговорете.
Тук "Ентърпрайс". Чувате ли ме?
"Регула 1", моля отговорете.
Нищо, сър.
А сензорите?
Скенерите и сензорите са повредени. Нямаме информация за станцията.
Нито дали "Рилаянт" е близо.
- Какво знаем за това тяло?
- "Регула" е клас Д.
Съставена е от обикновени метали. В общи линии е скала в космоса.
- Зад която може би е "Рилаянт".
- Не е изключено.
- Машинно отделение?
- Да, сър?
Скот, имаме ли енергия за транспортните капсули?
Съвсем малко, сър.
- Отивам!
- Xан може да е там!
Сигурно има ранени. Можеш ли да жертваш някого?
- Да, себе си.
- "Забранено е висши офицери
да навлизат в опасна територия без въоръжен ескорт."
Няма такъв член!
Добре, идвате с нас. Спок, корабът е твой.
- Джим, бъди внимателен.
- Ще бъдем!
Долавям слаби жизнени сигнали.
Свалете предпазителите.
Да вървим.
Още не са се вкочанили. Явно скоро се е случило.
"Ентърпрайс" вика "Регула 1". Моля, обадете се.
Адмирале, насам!
Д-р Маркъс, моля, обадете се!
Мили Боже!
Кап. Ухура, говори лейт. Савик. Ние сме добре.
Ще поддържаме връзка.
О, сър! Xан ги изби! Намерихме го на Сети Алфа 5.
Спокойно, Павел.
Вкара едни същества в телата ни, за да ни контролира!
Всичко е наред. Спасени сте.
Караше ни да лъжем, но ние го измамихме.
Само си мислеше, че ни контролира! Капитанът не му се даде.
Къде е д-р Маркъс? Къде са материалите за "Дженезис"?
Не успя да ги намери. Дори паметта бе празна.
Изтрили са я?
Той измъчва онези хора, но те не му казаха нито дума.
Тогава той полудя и им преряза гърлата!
Искаше всичко да унищожи, но бе твърде късно.
Трябваше да се върне на "Рилаянт", за да ви атакува.
Къде е екипажът на "Рилаянт"? Мъртви ли са?
Останаха на Сети Алфа 5.
Той е луд, адмирале. Обвинява ви за смъртта на жена си.
Знам за какво ме вини!
Капсулите са си на мястото.
Къде е транспортната зала?
- Той стигна ли дотук?
- Мисля, че не.
През по-голямата част от времето разпитва хората.
Открихте ли нещо?
Беше включен. Явно никой не се е сетил да го изключи.
Онези хора са се жертвали, за да спасят "Дженезис".
Няма логика. Тези координати са във вътрешността на Регула,
а там няма живот.
Втората фаза щеше да бъде под земята.
- Така каза тя!
- Втората фаза на какво?
- Кърк до "Ентърпрайс".
- Говори Спок.
Какви са щетите?
Ако караме по устава, като лейт. Савик,
часовете ще ни се сторят като дни.
Разбрано. Слушам те.
Положението е сериозно. Ще сме без генератор още 6 дни.
Аварийното захранване също е извън строя,
- ако караме по правилника.
- Значи не можеш да ни върнеш?
В момента, не.
Капитан Спок, ако не ви се обадим до 1 час,
направете всичко възможно да стигнете до най-близката база
-и уведомете Главното командване.
- Сър, не можем да ви оставим!
Ухура, ако не ви се обадим, няма да има и помен от нас.
- Можете да останете тук или...
- Ще рискуваме с вас.
Добре, да вървим.
- Къде?
- Там, където са отишли те.
А ако са в небитието?
Така ще имаш идеалната възможност да се отървеш от този живот.
Адмирале...
Това ли е "Дженезис"?
Свалете оръжието!
- Къде е д-р Маркъс?
- Аз съм д-р Маркъс!
- Това Дейвид ли е?
- Майко, той е избил всички.
Разбира се, че не е. Дейвид, не усложнявай положението.
По-сложно едва ли може да бъде, докторе. Никой да не мърда!
- Чехов!
- Съжалявам, адмирале.
Чухте ли всичко, Ваше Превъзходителство?
Да, капитане. Справихте се чудесно.
Знаех си! Кучи син!
- Никой да не мърда!
- Капитане? Ние чакаме.
Защо се бавите?
Всичко е наред, сър. Имате координатите на "Дженезис".
Всичко по реда си, капитане.
Убийте адмирал Кърк.
Не мога, сър.
- Правя усилия да се подчиня, но...
- Убийте го!
Убийте го, Търел!
- Мили Боже!
- Какво е това?!
Xан, гаден кръвопиецо!
Сега сам трябва да си свършиш мръсната работа! Чуваш ли ме?!
Кърк, ти още си жив! Стари приятелю!
Да, все още, стари приятелю!
Уби толкова невинни хора,
но като всеки лош стрелец, продължаваш да пропускаш целта!
Може би сега искам друго.
Не! Не бива да го взема!
Xан, имаш "Дженезис", но не и мен!
Ако все още искаш да ме убиеш, ще трябва да дойдеш тук!
Постигнах нещо много по-лошо от това да те убия.
Причиних ти болка. И ще продължавам да го правя.
Ще те накажа, както ти постъпи с мен...и с нея.
Заточи ни за вечни времена на онази мъртва планета.
Живи ни погреба!
Лейт. Савик вика "Ентърпрайс". Чувате ли ме?
- Тук лейтенант Савик. Чувате ли ме?
- Съвзема се.
Няма смисъл, адмирале. Все още заглушават каналите ни.
"Ентърпрайс" трябва да е надалеч. В противен случай е обречен.
Същото важи и за нас.
Не разбирам! Кой стои зад всичко това?
- Кой е Xан?
- Това е дълга история.
Разполагаме с много време.
Имате ли храна? Не знам за вас, но аз умирам от глад.
- Как може да мислиш за храна?
- Няма по-важно от оцеляването.
Имаме храна в пещерата "Дженезис".
Запасени сме за цял живот, ако се наложи.
- Мислехме, че това е "Дженезис".
- Това?
На инженерите от флота им отне 10 месеца
да изкопаят този тунел.
Останалото направихме за 1 ден.
Покажи на д-р Маккой и на лейтенанта нашата храна.
- Не можем така да стоим тук!
- Напротив.
Опитвате се да ми създавате работа, нали?
Елате.
Адмирале?
Както казва вашият учител Спок:
"мисля, че възможностите... са неограничени."
Постъпих както ти искаше. Стоях далеч от теб.
- Защо не ми каза?
- Що за въпрос е това?
Нима бяхме заедно? Нима имахме бъдеще?
Ти имаше своя свят, аз имах моя.
Исках той да е с мен.
А не да кръстосва Вселената с баща си!
Всъщност, той прилича на теб.
В много отношения.
Кажи ми, какво чувстваш.
Някъде в космоса има един човек, когото не съм виждал от 15 години,
и който се опитва да ме убие.
Ти ме запознаваш със сина ми, който е готов да му помогне.
Моят син...
Животът ми можеше да е различен, но вече е твърде късно.
И ме питаш какво чувствам?
Чувствам се стар.
Преуморен.
Нека ти покажа нещо,
което ще те накара да се почувстваш млад и жив!
Повредата е отстранена.
Отлично. Горко му на бедния "Ентърпрайс".
Постигнали сте го за 1 ден?
Матрицата се формира за 1 ден.
Формите на живот се появиха по-късно, но се развиха бързо.
Джим! Това е невероятно!
Виждал ли си такова нещо?
Бива ли ме или напротив?
Къде е тя?
- Може ли да задам един въпрос?
- Кажете, лейтенант.
- Свързано е с "Кобаяши Мару".
- Дали в момента го разиграваме?
Как издържахте теста? Много бих искала да зная.
Пред вас стои единственият кадет, който е победил в този сценарий.
Как?
Препрограмирах симулацията, за да мога да спася кораба.
- Какво?
- Послужил си е с измама!
Промених условията на теста, за което ме наградиха.
- Не обичам да губя.
- Значи не знаете що е "смърт"?
Не вярвам в поражението.
Кърк вика Спок. Минаха 2 часа.
Готови сме. Дайте ни координатите и ще ви приберем.
Не обичам да губя.
А генераторът? Нали щеше да отнеме 2 дни?
- Уставът не е всичко, лейтенант.
- Спок, нали познаваш д-р Маркъс?
- Здравейте, г-н Спок.
- Ще го отведа в лечебницата.
По устав е:
"Ако по време на битка съобщенията се подслушват..."
"...никакви некодирани предавания на отворения канал."
- Вие излъгахте.
- Само преувеличих.
Часове вместо дни. А сега имаме минути вместо часове.
Под палуба С всичко е извън строя.
- Кое работи?
- Осигурихме част от мощността.
За два часа - толкова.
- Адмиралът на мостика.
- Всички по местата!
Тактическа обстановка!
Все още са по-бързи и по-силни от нас.
Наблизо е мъглявината "Мутара".
- Скоти, ще стигнем ли дотам?
- Ще опитам, но не обещавам.
Добре. Пълен напред.
Там има силно статично електричество и облаци от газове.
Ще останем без видимост и щитовете няма да работят.
Ще се потопим на дълбоко.
Шансовете ни ще са еднакви.
Ето го!
Появи се.
Не е толкова зле, колкото мислехме.
Толкова по-добре.
Ще навлезем в мъглявината след 2,2 минути.
"Рилаянт" ни приближава.
- Влязат ли, ще ги изгубим.
- Обясни им го.
- Разминахме се на косъм.
- Не искат да влизаме вътре.
Една минута.
Защо забавяме?
Не можем да ги последваме. Там щитовете ни няма да работят.
- Забавят ход.
- Ухура, свържете ме.
Слушам, сър. Говорете, адмирале.
Говори адмирал Кърк. Xан, готов ли си за реванш?
Присмивам се на "висшия ти интелект"!
Пълен напред!
Недейте, сър! Имате "Дженезис"! Можете да правите...
Пълен напред! Проклет да си!
Признавам, не се отказва.
Навлизаме в мъглявината "Мутара".
Осветление.
- Тактическа обстановка.
- Нямаме видимост.
Вдигни щитовете.
Както се опасявах, не работят. Ще намаля скоростта.
- Виждам целта, сър!
- Мерникът на оръдията не работи.
Опитайте на око, г-н Сулу. Стреляйте, когато решите.
Торпедата при кърмата! Огън!
Курс право напред.
Дясно на борд!
Огън!
Докладвай, Скот!
Адмирале, трябва да изключа главното захранване.
- Радиацията...
- Скоти?!
Йоаким!
Вие сте по-висш...
Ще отмъстя за теб!
- Имате ли нужда от помощ, адмирале?
- Поемете оръдията, г-н Чехов.
Засичам променливи енергийни импулси. Може да се оттегля.
Съмнявам се.
Следва ме чак дотук. Сигурен съм, че ще се върне.
- Но откъде?
- Интелигентен е, но няма опит.
Неговият стереотип предполага двуизмерно мислене.
Стоп машини!
На 10 000 метра сме. Пригответе фотонните торпеда.
Торпедата са готови, сър.
Отваряйте си очите!
Огън!
Огън!
Ухура, кажете на капитана на "Рилаянт" да се предаде.
"Ентърпрайс" до "Рилаянт".
Предайте се. Изпращаме наш екип на борда. Отговорете!
"Ентърпрайс" до "Рилаянт". Отговорете!
Отговорете, "Рилаянт".
Заповядваме ви да се предадете. Отговорете.
Не, Кърк. Играта още не е свършила.
До последния си дъх ще те преследвам!
Засичам източник на енергия на "Рилаянт".
Много е мощен.
Това е "вълната на Дженезис"! Задействали са детонатора!
- Колко време имаме?
- 4 минути.
- Ще се телепортираме и ще я спрем.
- Не можете!
Скоти, до 3 минути ми трябва пълна мощност или сме мъртви.
- Не отговаря, адмирале.
- Скоти!
Сулу, изведете ни оттук по най-бързия начин!
Полудя ли? Никой човек не може да издържи на подобна радиация!
Позволете да Ви напомня, докторе, че аз не съм човек.
Не можеш да влезеш там!
Може би сте прав. Как е г-н Скот?
Не мисля, че...
Съжалявам, докторе, но нямам време за глупави спорове.
Помни...
Спок, излезте оттам!
Спок, излезте!
- Колко остава?
- 2 минути и 10 секунди.
Машинното, какво става?
- Скапан глупак! Излизай оттам!
- Не го правете, Спок!
- Време?
- 3 минути и 30 секунди.
- Разстояние от "Рилаянт"?
- 4000 км.
Няма да успеем, нали?
Не можеш да ми избягаш !
С адска злоба...нож ще ти забия!
Омразата ми силна ще те опари с последния ми дъх!
- Сър, отново имаме пълна мощност!
- Благословен да си, Скоти!
Каръл, погледни.
Машинното? Браво, Скоти.
Джим, трябва да слезеш тук.
Побързай!
Савик, поемете командването.
- Ще заразиш цялото помещение!
- Но той ще умре!
Вече е мъртъв, сър!
Твърде късно е.
Спок!
- Корабът спасен ли е?
- Да.
Не скърби, адмирале. Логично е.
Нуждите на многото са по-важни...
- ...от тези на малцината.
- Или на един.
Никога не бях се подлагал на теста "Кобаяши Мару"...
...досега.
Какво мислиш за решението ми?
Бил съм и ще остана твой приятел завинаги!
Пожелавам ти дълъг живот и благоденствие.
Събрали сме се да почетем нашия уважаван приятел.
Въпреки голямата ни скръб, трябва да знаете,
че неговата смърт даде началото на нов живот, на един нов свят.
Свят, който нашият скъп приятел избра да опази и обогати.
Той знаеше, че не жертва живота си напразно.
Сега не е моментът да обсъждаме мъдростта на неговото решение.
За приятеля си ще кажа само едно...
От всички души, които съм познавал, неговата бе...
...най-човечната.
За почест!
Влезте.
Не исках да ви прекъсвам.
Не ме прекъсваш. Трябваше да съм на мостика.
Може ли да поговорим?
- Искаш ли едно питие?
- Савик беше права.
Никога не сте срещали смъртта.
Не и по този начин.
Не съм срещал смъртта. Все й се изплъзвах.
С изобретателността си успявах да й се измъкна.
- Нищо не знам аз.
- Знаехте достатъчно
да обясните на Савик, че животът и смъртта са еднакво важни.
- Това са само думи.
- Но в тях има смисъл.
Така се раждат идеите. Може би трябва да ги обмислите.
Сгреших за вас и съжалявам.
- Това ли искаше да ми кажеш?
- В общи линии.
А също и, че се гордея...
Много съм горд, че съм ваш син.
Дневник на капитана, звездна дата 8131,6.
"Ентърпрайс" пое към Сети Алфа 5 да прибере екипажа на "Рилаянт".
Всичко е нормално, въпреки че все още тъгувам по своя приятел.
"Възможностите са неограничени", казваше Спок.
И ако "Дженезис" наистина е "живот от смъртта",
трябва отново да се върна там.
Той няма да умре, докато живее в спомените ни.
Този път оставих следа, която ще бъде запомнена.
Намерих незабравимо местенце, където душата да почива...
...непознато досега.
- Това поема ли е?
- Не.
Нещо, което Спок се опита да ми каже на рождения ми ден.
Добре ли си, Джим? Как се чувстваш?
Млад...
Чувствам се млад.
Космосът - крайният предел.
Това са вечните пътувания на космическия кораб "Ентърпрайс".
Неговата мисия - да изследва нови светове.
Да търси нови форми на живот и цивилизации.
Да дръзне да посети места, където човешки крак не е стъпвал.