Without A Clue (1988) Свали субтитрите
прокарваме малко тунелче и после нагоре по стълбите, и ето ти.
Това струва над 10000 паунда.
Ще бъдем богати!
- Не и този път, господа.
Шерлок Холмс!
Уотсън?
Тук съм, Холмс.
Бягай, Арчи. Бягай или ще увиснем на бесилото за това.
Не позволявайте на тези хулигани да се измъкнат.
Аз съм инспектор Лестрейд. А вие сте арест--
Няма накъде да бягаш, приятелю.
Това ще е истинско удоволствие.
Добре свършено, Уотсън.
- Добре ли сте, Холмс?
Напълно, което не може да се каже за г-н Джон Клей,
един от най-безизвестните крадци на Лондон.
Инспекторе, залових човека ви.
Хайде, синко.
Е, г-н Холмс,...
... не зная как, но Вие успяхте отново.
Благодаря Ви, инспекторе. Това е наистина висока оценка,
дадена от един толкова усърден детектив.
А сега, ако нямате нещо друго да добавите,
обявявам този случай... за приключен.
Идиот такъв!
- Какво?
Да те вземат дяволите!
Какво...? Какво...? Какво толкова казах?
Уотсън, нещо нередно ли изрекох?
Сторих всичко, което ми каза, точно както ми каза.
Майкъл Кейн
Бен Кингсли
::: Б Е З С Л Е Д А :::
участват още: Джефри Джоунс
Лизет Антъни
и Пол Фриймън в ролята на 'Мориарти'
музика: Хенри Манчини
Добре де, какво съм направил?
Няма ли да ми кажеш?
Добре. Искаш да знаеш какво не е наред ли?
Това, мисля, го казах.
- Ще ти кажа какво не е наред.
Не обявявай случай за приключен,...
- Чакай малко, Уотсън.
Моята публика ме очаква.
- докато аз не кажа,...
... че е приключил.
Добро утро, господа.
- Добро утро, г-н Холмс.
Сър, как разбрахте, че някой прокопава
тунел в Кралската галерия?
Това беше много интересно. Имаше прясна пръст във съседната сграда.
Ъъм, прясна пръст....
Бихте ли разказали по-подробно, сър?
Това беше елементарна дедукция на базата на явните улики.
Но нали и "Скотланд Ярд" видяха същите следи?
Аз виждам, но и забелязвам.
- Това не бе ли малко преиграване?
Опишете ми фасадата на тази сграда.
Без да поглеждате, опишете ми я.
Ами, тухлена е.
- Да.
Има... черни балюстради, струва ми се.
- Точно така.
И... и прозорци.
Колко прозореца?
Колко?
Не знам.
Точно така. Той вижда, но не забелязва,
а когато аз го правя, това води до залавянето на най-големите престъпници.
Поставих ли репортера на мястото му?
Просто формалност,...
... колко прозореца имаше на фасадата на онази сграда?
Нямам и най-мъглява представа.
Имаше 15 прозореца, глупак такъв!
Петнадесет!
Да.
И не само това...
Не само това, но и онзи репортер, когото ти посрами,
той знае как да пише на машина.
Той е малко късоглед, а и наскоро се е върнал от почивка.
И как разбра това, Уотсън?
Елементарно. По белезите на китките му, получаващи се,
когато пишещия се притиска в масата.
- Уотсън, мислиш ли, че
добре са ме наподобили?
Чудесна история, но между другото, на втора страница
си ме накарал да си призная грешка.
- Писателят трябва да пише това, което знае.
О, така ли, мислиш ли, че това е необходимо?
Искам да кажа, така разваляме имиджа и всичко останало.
Охо!
Какво си имаме тук?
Тук нещо се крои.
Колко пъти да ти казвам да не припарваш до експериментите ми?
Нещо случило ли се е?
Изглежда губя все повече от ценното си време
само за да замазвам гафовете ти, както насаме, така и пред другите.
О, разбирам. Случаят "Клей".
Още ли си ядосан за това?
Е, ако питаш за моето мнение...
- Моля? Мнение ли каза?
О, божичко. Не отново тази проповед.
Може ли да Ви напомня, за Ваше сведение, сър,
че вашите мнения са моите всъщност.
- Ох, пак тези глупости.
Аз създадох образа на Шерлок Холмс,
и те наех да играеш тази роля, измъквайки те от канавката, както си и беше.
Не точно от канавката, старче.
Все пак, някога бях забележителен актьор.
- Чиято последна пиеса, струва ми се,
получи, всичко на всичко, половин представление.
Да те уведомя, "Сянката на смъртта" с Реджиналд Кинкейд
бе забележителна творба, изпреварила с десетилетия времето си.
- Урок номер 2 - "Упражнения с лък за напреднали"
Съжалявам единствено, че внезапно свърши преди кулминационния дуел в трето действие.
Твърде жалко за теб, че нямаше шанс да го видиш.
Притрябвало ми е да гледам актьорски бой с мечове.
Всичко, което искам от теб е да се подчиняваш на няколко простички правила.
Не на последно място, от които е да не обявяваш случая за приключен,
докато аз не кажа, че е.
Мисля, че подценяваш природните ми дедуктивни способности.
Слушай. Чуваш ли тези стъпки?
Казвам, че това е жена, висока около метър и седемдесет, 55 килограма, 54 годишна.
Воала!
Пак ли си се самовзривил?
Уотсън, за теб е- твоите калпазани от "Бейкър Стрийт".
Здравейте, момчета.
Уигинс, върни ми го.
Опитвам се да припечеля нещичко. Чухме, че сте ни търсели, докторе.
Да, момчета. Срещнахме малки затруднения относно обира на Кралската галерия.
Какво? Чухме, че, ъъъ,... г-н Холмс е обявил случая за приключен.
Добре, добре.
Това ще се окаже впоследствие, с доста въображение, хитра уловка от страна на г-н Холмс.
Не, нещо не се връзва. Джон Клей не се занимава с произведения на изкуството.
Искам вие, момчета, да се поогледате наоколо.
Очите отворени, ушите наострени. Пени за усилията ви,
шилинг за това, което научите.
Ще сторим каквото можем, нали, младежи?
- Да.
Да не ви задържаме, момчета. Хайде, вън!
За нищо не се тревожете, докторе.
Знаем, че се нуждаете от истински помощници.
Ето, на. На посмешище ме правиш. Как мога да...
Как очакваш да поддържам такъв благороден образ,
като ме излагаш пред тези хулиганчета?
Образ? За същият човек ли говорим, който веднъж заяви напълно убеден,
че стария полковник Хауърд е бил пребит до смърт с изсъхнали фъшкии?
Да не съм аз виновен за грозния ти почерк?
Както и да е, беше невинна малка грешка.
Пак се е докопал.
- Никога не съм я харесвал тая жена.
Влезте, госпожо Хъдсън.
Намерих я под една дъска на стълбите.
- Благодаря Ви, госпожо Хъдсън.
Посръбването от време на време ще затвърди отказването ми.
Вашето отказване ще да е доста мекушаво.
Не мисля, че някой от вас осъзнава под какво напрежение съм аз.
Знаете ли какво означава да запаметиш
безкраен списък от улики и умозаключения, с които да заблудя Лестрейд и репортерите?
Петна от кръв по клечки за зъби, пепел от пура, нова пръст в съседната градина.
Безкрайни дрънканици!
Дрънканици? Да не би да говориш за систематичния подбор на доказателства
и логически изведените заключения, базирани на тях?
Говоря ти за пълни глупости!
А ти ще се постараеш да включиш само някои от тези отегчителни подробности
в хрониките за да подсилиш забележителността на моя образ.
В края на краищата, аз съм този, за когото реват тълпите.
Бихте ли била така добра да ни извините за момент?
Внимателно, Уотсън, внимателно!
Не забравяй за кръвното си.
Чудесен начин да се отървеш от старите боклуци, бих казала.
Да разбирам ли това, като последно предупреждение?
Да кажем просто, че завесата е спусната след още едно жалко представление.
Така. Уотсън,...
...някога аз бях само измислица на твоето въображение.
Но сега, Шерлок Холмс принадлежи на целия свят.
Най-накрая се освободихме от ненужния багаж, нали, г-жо Хъдсън?
Отсега нататък, нещата ще вървят доста по-благоприятно.
Актьор ли?!
Нищо особено. Нищо.
На работа.
Задръжте...
Задръжте обажданията за мен.
Да започнем отначало,...
... нали?
Беше преди около 9 години.
Един от пациентите ми бе инспектор от "Скотланд Ярд", разследващ убийството на Пакстън.
Дадох му името на убиеца,
като се позовах на сведения от несъществуващ детектив.
По това време се надявах на на ангажимент в екипа на
един доста консервативен медицински колеж.
Знаех, че ще бъдат стреснати от моето, ъм,...
Хоби?
- Точно.
Е, не получих назначението.
Вместо това, при мен пристигна настояване за публична среща с този Шерлок Холмс.
И така, ти нае този Реджиналд Кинкейд?
Той беше актьор.
За съжаление, беше още комарджия, женкар и пияндур.
Джон, ти си поставил на карта честта на английската литература.
Все пак, трябваше да се досетя.
Вечно ме крънкаше за големи суми...
...и никога не ми ги връщаше.
- Мерзавец.
О, не се тревожи. Приспаднахме ти ги от хонорара.
Сега, кажи ми, кой още знае за това?
Никой.
С изключение на г-жа Хъдсън и малките бездомници.
Но е време обществеността да научи истината.
Истината?
Определено.
Никой няма да иска да прочете повече за този глупак. Популярността му ще се срине.
С нетърпение ще очакват моето ново творение.
- Какво ново творение?
Джон Уотсън, Криминалният Доктор.
Вече съм ти подготвил следващия материал.
Седни, Джон.
Джон, ъъм... хората купуват списанието
за да прочетат как Шерлок Холмс блестящо разрешава случая,
а не този, ъъм,... Криминален Хирург.
Криминален Доктор.
Криминален Доктор, хирург, зъболекар, на кого му пука?
Това е истината, Шерлок Холмс е цяло състояние за списанието.
Не можеш да се отървеш от него, опасявам се.
Норман, ще пиша, каквото си искам. Нищо не можеш да направиш.
Как пък не.
Доктор Уотсън?
Ела тук, разбойнико! Не можеш да влизаш там!
- Какво, за бога?
Какво има?
- Извинявайте, докторе, открихме нещо.
Там, на доковете.
- Отлично.
Здрасти, душко. Тук ли работиш?
- Извинете ни, имаме работа за вършене.
Уотсън, предупреждавам те, Шерлок Холмс ще е или ще те съдим за цялото ти имущество
За всичкото, имам предвид.
Проклятие! Някой виждал ли ми е часовника?
Ето, докторе.
- Хартиената фабрика "Кемдън".
Изгорена около четири тази сутрин.
По същото време като обира на Клей.
- Винаги готови!
Добро момче! Сега вече сме донякъде. Хайде, да пообиколим.
Изгоряла като факла, казват.
Е, пълна е била с хартия, нали разбираш.
Съжалявам, сър. Не се допускат цивилни.
Няма нищо, уверявам ви. Аз съм доктор Уотсън.
Ъъ, няма болни тук, сър.
Вие... вие не разбирате.
Джон Уотсън.
- Криминалният Доктор.
Точно така. Джон Уотсън, Криминалния Доктор.
- Криминалния Доктор?
Никога не съм го чувал.
Но името... ми се струва познато.
Добре де, аз съм д-р Джон Уотсън,
авторът на "Мистериите на Шерлок Холмс".
Шерлок Холмс?
Да.
Онзи Шерлок Холмс?
Да.
Аз и жена ми сме прочели всичките му истории.
Добре.
Така, сега, ако ме извините.
- Съжалявам, докторе, не мога да ви пусна.
Изрични заповеди, опасявам се, но...
г-н Холмс - той ли ви изпрати тук?
Съвсем определено не!
Е, може би тогава, следващият път първо питайте го него, а?
Спестете си разходката.
Опитваш се да се бориш с престъпността в този град,
а всичко, което чуваш е Шерлок Холмс.
"Как изглежда? Кога ще се видите отново?"
Никога, ето кога.
Никога!
Докторе, моля ви, по-тихо.
И защо?
- Защото имате посетители,
инспектор Лестрейд и лорд Смитик.
От държавната хазна?
Господа, бихте ли ме последвали?
О, благодаря ви много.
Е, значи г-н Холмс е тук, нали?
- Доктор Уотсън ще ви приеме,
въпреки че е зает с научните си изследвания.
Господа.
Добър ден, инспекторе.
Докторе, това е лорд Смитик, министър на финансите на Нейно величество.
Чест е за мен, сър.
- Негово сиятелство желае среща с г-н Холмс.
Съжалявам, но той не е тук в момента.
О, какво разочарование.
Сър, наистина мисля, че е наложителна намесата на г-н Холмс в този случай.
Напълно съм съгласен.
Така ли?
В замяна на това, Криминалният Доктор е на вашите услуги.
Кой, за бога, е Криминалния Доктор?
Хмм, доста интригуващо, но това е въпрос от изключителна спешност.
Кога очаквате г-н Холмс?
Не скоро. Той е извън града.
Приятен ден.
Е,... много жалко.
Сигурен съм, че ще се справим
и без г-н Холмс.
- Почакайте!
Днес е петък, нали?
Разбира се, че е петък. Колко съм заблеян.
Холмс би трябвало да се завърне тази вечер.
Какъв късмет.
- Много добре. Ще се върнем в 7 вечерта.
Хайде, инспекторе.
До тогава, господа.
Добър вечер. Виждали ли сте Питър Бранди някъде тук? Изчезна ми за малко
Здравей, Кони, слънчице.
- Здравейте.
Добре!
Кой беше?
Хайде, казвайте! Кой от вас ме ощипа?
Ощипал, казвате?
- Точно така.
Как мога да... съм ви полезен?
Казвам се Холмс. Шерлок Холмс.
Констанс Пейтън, сър. Радвам се да се запознаем.
Очарователно.
Така, да видим.
След внимателен оглед на посетителите при тези обстоятелства
бях способен да установя самоличността на злодея, който ви е ощипал.
Аз бях! И отново аз!
Благодаря, добри човече.
- Благодаря Ви, сър.
Ще бъда кратък.
Ще бъда кратък.
Ще бъда кратък.
Трябва да видя някакви пари, г-н Холмс.
Изминаха пет дни.
- Ами, виж сега, добри ми човече.
Няма нищо, пишете го на моята сметка.
- Благодаря Ви, сър.
Уотсън.
- Привет. Как вървят нещата?
Не може да са по-добре. В добро здраве съм.
Ще бъда кратък.
Ще бъда кратък. Искам те обратно.
Както си и мислех, аз ти трябвам.
- Не ми трябваш ти.
А защо си тук тогава? Не съм те викал.
Добре де, трябваш ми за последен път.
За последен път, така ли? О, ще ти трябва нещо повече от това.
Не ме ядосвай! Вече си останал без пукната пара.
Това е, защото ти липсват елементарни умения да си намериш свястна работа.
Аха. Грешка, Уотсън. Виждаш ли,...
...аз изострих дедуктивните си способности и сега са остри като бръснач.
Наблюдението. Извинете, сър?
Как вървят нещата на тъмния континент?
Извинете?
- Вие сте репортер, който току-що се е върнал от Индия, нали?
Аз съм адвокат, и никога през живота си не съм виждал Индия.
Но, четете "Таймс", нали?
- Разбира се.
Ето ти на.
Визитката ми.
Ще те питам само още веднъж. Идваш ли с мен или не?
По-скоро бих валсирал гол през огньовете на ада.
Явно идването ми тук бе грешка.
Отлично заключение, Уотсън. Продължавай все така.
А, господа! Какво мога да направя за вас? Някоя мистерия за разрешаване?
Може и така да се каже. Става дума за един комарджийски дълг.
И мистерията, че не можеш да го изплатиш.
Господа, имате си работа със Шерлок Холмс.
Човек на честта с безупречна слава.
Това е той. Това е мръсникът, който ме ощипа.
Извинете, извинете.
Извини ме, скъпа.
Не казах ли в 7 часа?
Извинете ме за закъснението, господа.
Г-н Холмс с Вас ли е?
Ами, е, хъм,... всъщност, лорд Смитик, неотдавна получих обаждане от Холмс,
с което той настояваше аз да се заема с разследването без него.
Какво?!
Ако искайте вярвайте, но аз не му отстъпвам като детектив.
Доктор Уотсън!
Ето, аз знам, че вие наскоро сте се възстановили от заболяване,
пушите лула,
вероятно от палисандрово дърво, прекарали сте известно време в Китай...
Докторе, сега не е време за сладки приказки.
- Но аз не ви будалкам.
Докторе, това е случай за професионалисти.
Трябва да ми помогнеш.
- Холмс, ти се върна.
Толкова се радвам да те видя.
Боже, това е много хитра дегизировка! Същински пиян простак. Много реалистична.
Отвън има двама мъже. Жената каза, че съм я пощипнал...
Каза, че съм я щипнал по дупето.
Господа, г-н Шерлок Холмс.
А, Лестрейд.
Хубаво е да ви видя отново на работа нощем.
Лорд Смитик.
Неприятности в хазната?
Ами, в интерес на истината,...
Почакайте! Как разбрахте?
По същия начин, както разбрах, че наскоро сте оздравели,
пушите лула, вероятно палисандрова,
и сте прекарали известно време в... Китай.
Удивително!
Благодаря.
Лорд Смитик, преди да започнем, може би ще желаете чашка шери?
Искрено бих желал,
но причината, поради която съм тук засяга съдбата на цялата империя.
Разбирам. Уиски, тогава?
Може би по-късно.
Защо не ми разкажете подробно и не пропускайте нищо?
Уотсън, слушай внимателно.
Знаете ли какво са това?
- Аз знам.
Аз също.
- Това са златните купюри на Английската банка. Банкноти от по 5 паунда.
Несъмнено.
- Или много добри фалшификати.
Абсолютно.
- Точно.
Действително. Е, това го изяснихме. Какво ще кажете за уискито сега?
Може ли?
- О, предполагам.
Ъм, инспекторе...
Само преди две вечери, тези две изкусни имитации са били разменени
с оригиналните плочки.
Истинските плочки са в ръцете на някоя незнайна сила.
Или някой още по-коварен.
Кралството ще бъде залято от фалшиви банкноти.
И няма нужда да ви казвам какво значи това.
Всъщност, има.
О, ами, това ще доведе до, най-просто казано, икономическия крах на Англия.
Никой не ще отличи фалшивите 5 паундови банкноти от истинските.
Господа, приемам този случай.
Хонорарът ми ще бъде... 500 паунда.
Платен във... 10 паундови банкноти.
Приятна вечер.
- Да, лека нощ.
Сега ще можем да отдъхнем всички, инспекторе.
Да.
- Карай, добри човече.
Предполагам, няма да обърнете внимание, ако ви кажа,
че имам дълбоки съмнения към този г-н Холмс.
Трябва да призная, чувствам се по-горд знаейки, че Шерлок Холмс е англичанин.
Мислите ли, че е приел случая, професоре?
Уотсън ли?
Скъпо момче, че как би устоял?
Всичко върви по план.
Карай.
Господа, ето ме и мен.
Г-н Холмс, най-сетне.
Добре дошли в монетния двор на Нейно Величество.
Това е един от моите дългогодишни служители, г-н, ъм,...
Хадлърс, сър. О, Хадлърс, да.
Инспектор Лестрейд тъкмо правеше оглед на трезорите.
Моето предположение е, че това е работа отвътре. На някой, притежаващ ключ.
Ти! Имаш ключ, нали, Хадлърс?
Аз ли, сър? Не.
Инспекторе, моля ви. Г-н Холмс ще поеме оттук нататък.
Няма нищо, лорд Смитик.
Всъщност, Лестрейд, вие бихте ни били от полза.
Разбира се.
- Дръжте ми палтото.
Топличко е тук.
Значи тик се пазят печатните купюри, тъй ли?
Ъм, да, сър.
Да. Много интересно наист...
Нищо му няма.
Кажете ми, колко хора имат достъп до този трезор?
Само трима - моя милост, пълномощникът на печатите и гравюрите,
и инспекторът на печатницата - Питър Гайлс.
Бих искал да поговоря с този... третия.
Той не се появи на работа тази сутрин, Ваша светлост.
Вече сме пуснали разследване за този Гайлс, Ваша светлост.
Вдовец е, с едно дете на име Лесли.
Виждал съм я веднъж-дваж, сър. Доста хубаво девойче,... по свой си начин.
Хубава?
- О, да, сър. Доста.
Уотсън, отбележи това.
Въпреки че, г-н Гайлс се почувства доста неудобно,
когато му направих комплимент за нея.
Не, не, не.
Наистина, невъзможно е да подозирате, че Питър Гайлс е замесен в туй, нали?
Та той работи тук от 30 години.
И е много набожен човек, също. Нали така, ъм,...
Хадлърс, сър. О, да, сър. Винаги цитираше Светото писание.
А, писанието? Една от любимите ми книги.
Това беше библията, нали?
Предполагам, ще искате да поговорите с него, нали, Холмс?
Всъщност, никога не ме е бивало в религиозните диспути.
От друга страна, на бива да пропускаме възможните следи.
И можете да бъдете сигурен, Ваша светлост,
дъщерята също ще я проучим по-отблизо.
Трябва да вървя.
Удивителен човек, наистина.
Отворете тази врата.
Гайлс, отвори вратата. Шерлок Холмс е.
Отдръпни се, Уотсън. Ще я разбия.
Един момент, г-н Холмс.
Не можете да нахлуете в чужда собственост,
да ровите във личните им вещи, нарушавайки спокойствието на хората.
За това е "Скотланд Ярд".
Ехо? Има ли някой вкъщи?
Гайлс?
Няма никой.
Инспекторе, газите им пощата.
- Извинявам се. Събери ги.
Приятничко местенце. О, картичка от Франция.
О, наистина ли? Познавах един, който ги събираше такива.
Имаше една невероятна, с две жени и...
Това просто е снимка на Айфеловата кула.
Доста обемиста кореспонденция, докторе.
- Бих казал, че Гайлс отдавна не си е бил тук.
Нещо интересно на тази картичка, г-н Холмс?
- Тук пише: "Страхотно си изкарваме тук,
но ми трябва малко почивка. Ще се видим в понеделник.
Л."
Така, чудно кой ли е това.
Л. Стар приятел? Тайна любов?
Аз мисля, че е дъщеря му, Лесли.
Обзалагам се, че сте прав, инспекторе.
Браво, бе. Остави го всичко сам да разгадае.
Бъди добро момче. Когато Лестрейд се върне забудалкай го с шаблонните си глупости.
Пълна програма ли?
- Каквото и да е. Само гледай да е зает.
Е, явно се оказва, че господин Гайлс си е взел почивка.
Аз и друго не очаквах.
А сега, ако ми позволите.
Много интересно нещо, Уотсън.
- Извинете ме.
Да.
Бре, не думай!
Не го докосвайте!
Може да има отпечатъци.
Светото писание.
А, както и очаквах.
Библията. Всичко се подрежда на мястото си,
бих добавил.
Следвайте ме, Лестрейд.
Разследването на едно престъпление изисква отличаването на нещата едно от друго.
Така, да разгледаме този килим.
Интересни фигурки,
и нещо, приличащо на херувимче, нали?
Това херувимче ли е? Да, такова е.
Доктор Уотсън.
Какво имате там?
О, това.
Ами, аз... открих го във камината.
Внимателно. Може да е улика.
Наистина ли?
М-И-Ъ-Р.
Какво ще кажете?
Сляп ли сте, Лестрейд? Обяснете му, Уотсън.
Поправете ме, ако греша, Холмс, но това парченце явно е част от карта.
Местонахождение.
Хъм.
- Миър.
- Ърмиър?
- Кашмиър.
Кашмир.
- Миър.
Миър, миър.
Уиндърмиър. Езерото Уиндърмиър.
Брилянтно, инспекторе.
Местата около езерото са чудесни за скривалище. Никой няма там по това време на годината.
Просто ще се обадим там
и ще разберем дали Гайл се е появил наоколо.
И не безпокойте, г-н Холмс.
Ще разкрием този случай за нула време.
Просто уникално. Много находчиво, Уотсън.
Такова нещо никога не би ми хрумнало.
Представи си случай на Шерлок Холмс, в който Лестрейд разрешава цялата загадка.
Успокой се. Има още доста мистериозни случки тук за разрешаване.
Напред към Уиндърмиър, където, уверявам те,
играта тепърва е пред нас.
И както му бе привично, Шерлок Холмс седеше в купето, унесен в дълбоки мисли.
Вие ли сте Шерлок Холмс?
Наистина съм аз, мадам. Искате ли автограф?
Вие тикнахте старчето ми в дранголника. Вие бяхте!
И от тези спокойни моменти на усилени размишления, неизбежно щеше
да изникне нещо... под погледа на интуицията
Спри се, тъпа краво!
Ха така! Страхливец!
Извинявай за това, Уотсън.
Какво правиш?
- Мисля.
Хубаво. Ще взема и аз да се замисля.
И за какво ще се размислим, Уотсън?
Г-н Холмс,...
...позволете да ви се представя.
Аз съм почитаемия Джералд Фицуолтър Джонсън, кмет.
А това е дъщеря ми.
Кристабел.
Здравейте, г-н Холмс.
Ние сме страстни читатели на вашите статии в списание "Странд".
Дъщеря ми, впрочем, препрочита всяка една неколкократно.
Дори не си го и помисляй.
Струва ми се, че имаме информация за Вас, сър.
Мъж, с описанието на г-н Гайлс е пристигнал преди 2 дни.
А, това е Андрюз, докер от кея на езерото.
Той си спомня този човек достатъчно добре.
Андрюз, това е г-н Холмс.
Дошъл е в нашата скромна обител да разследва случай от огромно значение.
Може да започвате, г-н Холмс.
С какво ви направи толкова голямо впечатление този мъж, г-н Андрюз?
Запомних този човек,...
Шапката!
- О, да.
Запомних този човек толкова ясно,...
защото носеше куфар от кафява кожа.
Куфарът бе пристегнат към китката му
с чифт сребърни белезници.
Беше доста тежко и той няколко пъти го спомена.
Той пожела Доналд Ейърс,...
Местен лодкар.
- А, да.
...местен лодкар да го превози през езерото до една вила, която бе наел.
Уостсън, отбележи това.
Сигурен съм, че Холмс би желал да разговаря с този лодкар, Доналд Ейърс.
Да, наистина.
Да, ами, само че, никой не е виждал бедняка,
нито човека с куфарчето.
- Искате да кажете, че са изчезнали?
Да. Моята теория, ако позволите, г-н Холмс, е следната:
Бурята ще да ги е погълнала и двамата.
- Тръгнали са в буря?
Уотсън, моля те.
Значи, тръгнали са в буря?
Да, но езерото може да стане доста бурно по това време на годината.
А, ето пристигнахме.
Най-добрият ни хотел "На Шекспир ръцете".
О, г-н Холмс, такава чест за нас е, че сте тук!
Дукът направо не е на себе си.
Дукът?
Ъ, кучето.
А, дукът, да.
Шерлок Холмс и доктор, ъъ,...
Джон Уотсън.
- Джон Уотсън.
Сега, ако само ме последвате,
ще занеса багажа ви догоре.
Долу, Дуки.
Стой тук, докато отведа господата горе.
Доста Ви хареса, г-н Холмс.
Не към всеки е такъв, да знаете.
Дръж!
Обича много лятото,...
и много да скитосва.
"Стаята на Крал Лир", г-н Холмс.
Най-хубавата ни.
Вашата е по-нагоре, докторе.
Внимавайте с килима. Мишоците са го започнали.
Наричаме я "Стаята на Хамлет".
И има чудесен изглед към езерото.
Сега, ако ме извините, доктор...
Уотсън.
Уотсън. Ще видя дали г-н Холмс се е настанил добре.
Уотсън, имаш ли нещо против да си разменим стаите?
Веднъж играх Крал Лир, и честно казано,
тази стая събужда в мен доста лоши спомени.
Все ми е тая.
- Благодаря ти.
Що за потискащо място е това.
Извинете, вие сте Шерлок Холмс, нали?
Ами, зависи. Имате ли някой роднина, наскоро пратен във затвора?
Аз? О, не.
Е, тогава, аз съм Шерлок Холмс.
Ще бъде чест за да пийнете по нещо с нас.
Да пийна?
Тъкмо разправях на стария си приятел доктор Уотсън, какво приятничко селце е туй.
Двойно уиски, ако обичате.
Само да прогоня вечерния хлад.
Двойно уиски за г-н Холмс, моля. Тост за най-великия детектив в света.
Благодаря ви, господа. Трогнат съм.
Напълно потвърждавам.
Вие, сър, ми напомняте някого, на когото се натъкнах
при странната история със Манджурското мамбо.
Холмс, може за секунда?
- Да?
Струва ми се, че беше Манджурската мамба, Холмс.
Мамба, мамбо - каква е разликата?
Ами, доста малка, като изключим, че едното е смъртноотровна змия,
а другото по-скоро е тържествен карибски танц.
Бе нощ като всяка друга,
когато се почука на вратата.
Отворих и там бяха тези манджурци, които се друсаха в този, по-скоро, празничен карибски танц.
Манджурското мамбо!
Успокой се, Уотсън.
Трябва да изтърпиш това още веднъж само,
и после се отърваваш от глупака.
Каква приятна мисъл.
Чувствам се значително по-добре. Доста приповдигнат вече.
И когато ме нападна змията, бързо се изтанцувах надалеч от нея.
И ако не бяха балетните ми умения,
пред вас сега щеше да стои един мъртвец.
Какво ще кажете за още едно, г-н Холмс?
Господа, трябва да ставам рано утре,
и да съм с ума си.
Е, може би само още едно.
Холмс, скъпи Холмс.
Не си Баскервилското куче, да знаеш.
Чист въздух.
Това ми трябва.
Така е по-добре.
Уотсън! Помощ!
Божичко! Сега пък какво, Холмс?
Помогни ми, Уотсън!
Уотсън, събуди се?
Помощ!
За бога!
Уотсън!
Дръж се, идвам.
Моля те, помогни ми!
- Дръж се.
Тук съм.
- Бързо.
О, небеса! Дай ми ръка.
Там ли си?
- Да, тук съм. Протегни ръка.
Добре свършено.
Бързо дърпай! По-силно!
- Дърпам, дръвнико.
Дърпай, дърпай, дърпай, а така.
- Спри вече.
Стой мирно, де!
- Не ме пускай!
Много добре.
Невероятно.
Някой е прерязал парапета.
Махни го от мен!
Добро утро, господа.
Добро утро.
- Добро утро.
Това е вилата, която Гайлс е наел от фирма в Лондон.
Нека ви я покажа.
Г-н кмете, не мърдайте.
Не и докато г-н Холмс не е проучил местността за някакви следи.
Мили боже, добре съм Ви обучил, Уотсън.
Така, следвайте ме неотлъчно.
И какво търся аз?
- Отпечатъци от стъпки.
Да бе, вярно.
Намерих ли вече?
- Не, още не.
Добре. Кажи ми, като открия.
Ехо? Има ли някой вкъщи?
Ехо?
Е, ако Гайлс се е бил отправил насам,
очевидно е, че въобще не е стигнал дотук.
Г-н Холмс.
Открили са... Доналд Ейърс.
Кой?
Ужасно! Ужасно!
Отдръпнете се, момци, отдръпнете се. Оставете на мен.
Всичко е под контрол.
- Полицай, моля ви.
Не и докато г-н Холмс
не огледа тялото за следи.
Да.
По мое мнение, той е мъртъв.
Той е направо гений.
Благодаря Ви, сър. Два билета първа класа до Лондон.
Е, г-н Холмс, имате ли някакви хипотези?
Действително. Явно, Гайлс и Ейърс са били застигнати от бурята прекалено навътре за да доплуват до брега.
Мдаа, и с това тежко куфарче и при това дълбоко езеро...
Точно. Завлякло е бедния човечец на дъното,
борил се е безнадеждно, пляскал е с ръце отчаяно
преди студената мрачна вода да сложи край на живота му завинаги.
Е, определено бе забавно. Благодаря ви.
- Много ви благодаря наистина.
Трябва да се качваме. Удоволствие бе за нас, г-н кмете.
За нас също, докторе.
Така, значи сега със сигурност знаем, че Гайлс е бил на лодката.
Не, не знаем.
О, така ли? Е, поне със сигурност знаем, че е пристигнал в Уиндърмиър.
Не, не е.
Не е ли?
Мислех си, че е.
Аха. Е, добре де, но знаем, че той със сигурност стои зад кражбата на купюрите.
Не, не е той.
Хубаво.
Просто исках да си изясня нещата.
Кажи ми, Уотсън.
Има ли нещо, което да знаем със сигурност?
Да.
Какво е то?
Че, без съмнение, всичко това е плод на ума на зъл гений.
Професор Мориарти?
О, за бога.
Не ми каза, че тоя маниакален убиец е забъркан в това.
Защото знаех, че така ще реагираш.
Браво! Отново триумф на дедуктивната ти мисъл.
Не мислиш ли, че малко преувеличаваш?
О, извини ме. Но не бях ли аз този, който той се опита да убие снощи?
По-скоро формално теб.
- За теб може би, друже.
Мисли, човече.
Кой трябваше да бъде в тази стая?
Наистина. Ти трябваше.
Мориарти знае, че...
... аз единствено съм достоен за неговия зъл гений.
Сигурен ли си, че не се опитваше да очисти мен?
- Разбира се.
Той знае, че си идиот.
Благодаря ти, боже.
Госпожице, пристигнахме.
Благодаря ви.
Благодаря ви, госпожице.
Г-ца Лесли Гайлс?
Да?
Доктор Джон Уотсън на вашите услуги. А това е г-н Шерлок Холмс.
Шерлок Холмс?
Но какво искате от мен?
Правителството подозира, че баща Ви е откраднал купюрите за 5 паундовите банкноти.
Какво?
Мислят също така, че е на дъното на езерото Уиндъмиър, удавен като плъх.
Татко?
Уотсън, донеси вода, моля.
Разбира се.
Татко.
Извинявам се, че ви изплаших, г-це Гайлс.
За нещастие вие припаднахте преди Холмс да добави, че според него
баща ви е не само невинен, но и невредим.
Наистина ли?
Холмс смята, че баща ви е бил отвлечен.
Отвлечен? Но, от кого?
От похитители.
Виждате ли, г-це Гайлс, баща ви ни бе описан като педантично подреден човек.
Факт, потвърден напълно от интериора на това място.
Имах възможността да разгледам наоколо и тук е невероятно подредено.
Следваше да се запитам, защо един такъв грижлив човек...
би оставил леглото си неоправено, освен ако не е бил насила измъкнат от него.
О, мили боже!
Тогава, човек, представящ се за Вашия баща е бил изпратен в Уиндърмиър,
където е било инсценирано удавяне,
за нещастие коствало живота на един невинен, на име Ейърс, който е бил насила удавен.
Убит.
- Защо?
Защо, питате Вие.
Защото...
Разкажете й подробностите, Уотсън.
Защото някой е искал да повярваме, че Вашият баща и печатните шаблони
са били изгубени на дъното на езерото.
И така "Скотланд Ярд" и онзи заблуден глупак Лестрейд
наивно ще повярват, че случаят е приключен
и оставяйки по този начин истинският злодей да съсипе икономиката на цялата империя.
Всичко е прекалено... елементарно.
Пуснете ме!
Господин Холмс!
Имайте кураж, г-це Гайлс.
Няма да ви се размине току-така.
Оставете ме!
Оставете ме!
Не знаеш с кого си имаш работа, приятелче.
Името ми е Шерлок Холмс.
Оставете ме!
Кракът ми!
Това беше крака ми!
Внимавайте!
Остави я!
Извинете за това, г-це Гайлс.
Извинете за това, г-це Гайлс?!
Побързай!
- В него е кървящата ми обувка!
Отидоха си.
- Знам. Преследвах ги.
О, какъв храбър мъж сте.
Опасността е моята специалност, но не и Вашата.
Не е безопасно да спите сама тази вечер,...
...неохранявана.
Да, настояваме да останете с нас.
О, не бих Ви затруднявала така.
- Не мислете за това, скъпа.
Всъщност, Холмс ще работи цяла нощ, така че стаята му е на ваше разположение.
Интересно. Италианска изработка.
Какво?
Обувката - чисто нова е.
О, да. Много интересно.
Мислиш ли...? Мислиш ли, че е готова за леглото вече?
И ако не се лъжа, изцапана е с кал предимно от околността на Темза.
Темза, да, да.
Бедното девойче. Бедната красива девойка.
Малко сън няма да й навреди.
Мога да си я представя, лежейки там, със затворени очи, дишайки леко.
Гърдите й се повдигат
като нейното гъвкаво моминско тяло... се отърква в студените прозрачни чаршафи.
Да, от Темза е.
Близо до Саутарк. Интересно, нали?
Слабо казано.
Защо такива обикновени негодници биха носели вносни обувки?
Не втора ръка, обърни внимание, а чисто нови.
Какво беше това?
- Кое?
Е, то не е едно и две...
О, съжалявам. Предполагам, още съм изнервена.
Почивайте спокойно, госпожице.
Никой няма да ви обезпокои. Нали така, Холмс?
Абсолютно.
Лека нощ.
Лека нощ.
Г-н Холмс?
О, съжалявам. Не знаех, че още спите.
Да спя? Че кой ще спи при толкова работа за вършене?
Доктор Уотсън явно е излязъл.
Наистина ли?
Чудя се къде ли.
Кой знае? Той е прекалено нетърпелив за детективските дела.
Често се отегчава.
Така ли?
- Да.
Работата Ви трябва да е много трудна.
Понякога става доста... напрегната.
О, представям си.
И най-трудното нещо...
е да откриеш как да освободиш това напрежение.
О, и затова тогава свирите на цигулка?
Само когато стане от зле по-зле.
Е, не искам да ви напрягам допълнително, така че
по-добре да се дооблека.
- Не, моля. Уверявам Ви.
Една непланирана почивка е доста освежаваща.
Умът ми копнее за малко разнообразие.
- Господин Холмс!
Какво? Какво? Колко пъти да ти казвам да чукаш на вратата?
Нямаш ли уважение към човешкото усамотение?
Точно така. Преминахте твърде далеч отвъд границите на благоприличието.
Елате, скъпа. С мен ще бъдете в по-голяма безопасност. Ще пийнем чай долу.
Ето, това е добра идея.
- Имате посетители.
Такова поведение и то посред бял ден!
Това е порядъчен презвитериански дом, уверявам Ви.
Не й обръщайте внимание, сър. Тази жена си попийва по малко.
Влезте. Добре дошли. Добро утро, инспекторе.
Холмс, информирах лорд Смитик за разкритията в Уиндърмиър.
Въпреки че случаят не се разви според очакванията ни,
Нейно Величество настоя да възнаградим усилията Ви.
Награда? Че кой съм аз, че да отхвърля волята на нашата кралица?
Смайващо, нали?
Потресен съм.
Жалко, че трябваше да се разходите до Уиндърмиър за да се убедите в моята теория.
Няма такова нещо, старче. Ако не бях отишъл в Уиндърмиър,
нямаше да се потвърди моята теория,
според която вашите теории са напълно погрешни.
Какво беше това?
- Това бяха пълни безсмислици, сър.
Отказва да приеме, че аз разреших случая преди него.
Здравейте.
- Гайлс е мъртъв.
Купюрите са загубени, случаят е приключен.
Нито Гайлс, нито плочките са били някога в Уиндърмиър.
Случаят е все още неразрешен.
Така ли?
Е, господа. Виждам, че Холмс ви е просветлил в неговите разсъждения.
Дали ви е казал, че очакваме да разрешим случая до три дни?
Не.
Оставям подробностите на теб, Холмс.
Да ви уверя, лорд Смитик,
че този... петък ще имате вашите шаблони.
Трябва да успеете, г-н Холмс...
...преди новината за кражбата да се разчуе...
...и да предизвика всеобща паника в империята.
Спокойно, сър.
Спокойно.
Точно затова сега империята, повече от всякога,
изисква всички ние да запазим спокойствие на духа и съсредоточеност.
О, прав сте, разбира се. Трябва да останем съсредоточени.
Съсредоточени.
- И спокойни.
Петък? Ти полудя ли или какво?
- Мирувай, старче.
Може и да не знаеш, но ти направи невероятни разкрития тази сутрин.
Вземи си палтото. Чака ни такси.
Какви разкрития?
Едно от тях е, че Кралският монетен двор е закупувал хартия от фабриката "Камдън".
Ти ги измисляш тея работи, нали?
- Г-н Холмс.
Г-н Холмс. Тези мъже, те бяха тук заради баща ми, нали?
О, доктор Уотсън, добро утро.
- Госпожице Гайлс.
Има ли някакви новини? Каквито и да е?
За съжаление не.
Но имайте надежда, госпожице.
Миналата нощ прозрение осени г-н Холмс и той разбра какъв глупак е бил досега.
Така ли?
Е, не точно глупав.
- Точно така беше.
И сега той отново подновява своето разследване.
О, може би, ще мога и аз да дойда?
Доверете ми се, госпожице, щом разбере нещо, той веднага ще ви съобщи.
Благодаря Ви.
Таксито.
- Дий.
Какво е това?
Отговор на телеграма, която изпратих нощес.
Ще ми разкажеш ли вица, старче?
- След малко.
Докторе! Докторе!
Доктор Уотсън!
- Такси.
Спрете!
Бяхте напълно прав, докторе. Всичките
са там, на митницата.
Чудесно. Както си и мислех. Скачай вътре, момко.
Файтонджия! Към доковете на Саутарк.
Дотук сме.
Благодарско, шефе.
Ето ги, докторе. Видяхме ги тази сутрин.
Прекрасно.
Всички тези сандъци, пълни са с вносни обувки.
А корабът?
Пристигна от Германия. С два дни закъснение.
Отлично. Добре си се справил, момчето ми.
Ние поемаме оттук.
Разбра ли?
Двама, трима, или може би четирима от хората на Мориарти
са чакали под прикритието на тъмнината този кораб, но той е закъснял.
Чакали са. Отегчили са се.
И тъй като са хора без никакъв морал,
не са устояли на изкушението да се сдобият с по чифт нови обуща.
Мислиш ли, че ги има и в кафяво?
Мразя италианските обувки.
Мориарти.
Мориарти?
- Несъмнено.
Този.
Хайде, отвори го.
Каква е тази дума там?
Мастило, на немски.
Доставя си го контрабандно за да не привлича вниманието на "Скотланд Ярд".
Чудесно. Вече има хартията, която му трябва.
Откраднал я е от фабриката за хартия "Камдън".
А после е изгорил мястото до основи за да прикрие следите си.
А случаят с Джон Клей е бил постановка само за да отклони вниманието ми от това.
Как е на немски "писалка"?
Чакай! Какво е всичко това?
По дяволите!
Не може да пипате това.
Трябва да премине митницата и т.н.
Извинявам се, професоре. Мислех, че сме сами.
Наистина съжалявам.
Преминах през всички тези перипетии, само за да си запазя прикритието,...
... а то оставяш да се случи това.
Е?
Имаш ли револвер?
Имам, тук някъде.
Хайде. Нямаме цял ден.
Да, ето го.
- Ще ти дам няколко патрона.
Опитай се да не се простреляш Поне, не и докато не ти дам сигнал.
Мориарти.
Проклятие.
Холмс?
- Какво?
Хайде!
Пукни, Мориарти!
Хайде!
Не могат да ни последват по водата.
Колко унизително, да попаднеш в клопката на тези глупаци.
Уотсън.
Уотсън?
Какви ги вършиш? Уотсън?
Проклятие!
Уотсън, внимавай!
Уотсън?
Уотсън?
Уотсън? Уотсън?
Нямахме късмет, сержант.
Нещо?
- Съвсем не, сър.
Отливът може е отнесъл тялото мили надолу по реката.
Г-н Холмс,...
... истина ли е?
Опасявам се, че да.
Г-жо Хъдсън, съжалявам.
Той бе толкова добър човек. Не мога да повярвам, че го няма.
Знам, че е трудно в такъв момент, но...
ако това може да е утеха, все още имаме г-н Холмс.
Нещо нередно ли казах?
Явно съм надценил дължината на необходимото въже.
Поредното ми оплескване.
Г-н Холмс! Какво би казал доктор Уотсън?
Той доброволно и на драго сърце би ритнал стола изпод мен.
Не, нямаше.
Той казваше, че това е последния ни случай заедно.
Г-н Холмс.
Г-н Холмс!
Не трябва да вините себе си. Все пак може да отмъстите за смъртта на доктора,
залавяйки този професор Мориарти и спасявайки баща ми.
О, каква чудесна идея!
И като съм се захванал, давайте и Лох Нес-кото чудовище насам.
Моля Ви, г-н Холмс. Не разбирам.
Аз не съм детектив. Никога не съм разрешавал нищичко.
Това бе работа на д-р Уотсън.
- О, глупости. Просто сте разстроен.
Не бих различил и конски тор, дори да съм до глезените в него.
Моля Ви, г-н Холмс!
Съжалявам.
Още едно, г-н Холмс?
- Да, моля.
Спри.
А може би не.
Опасявам се, че мъката ми надхвърли финансовите ми възможности.
За сметка на заведението е, г-н Холмс.
- Е, благодаря ти, Хенри.
Г-н Холмс.
Благодаря на бога.
Г-жа Хъдсън каза, че тук ще Ви открием.
Поднасяме Ви нашите съболезнования.
Жалко за д-р Уотсън.
Вярвам, че това няма да повлияе на разрешението на нашия случай.
Какво?
Дадохте дума, че ще разрешите случая до петък.
О, ами, вижте...
... става дума за... става дума за това, че виждате ли, лорд Смитик, д-р Уотсън...
Мисля, че г-н Холмс се опитва да каже,
че всъщност д-р Уотсън пръв направи тази декларация.
И, ъъм,... при цялото ми уважение,
сигурен съм, че не е преценил сложността на този случай.
Също така се опитвах да обърна внимание на Ваша светлост, че Нейно Величество
би трябвало да се осланя на мнението на опитни криминолози, какъвто съм самия аз.
А добрият доктор не бе... детектив.
Както щях да кажа, лорд Смитик,
д-р Уотсън съвсем точно бе преценил времето за приключване на случая.
Нямайте тревога.
Плочките ще са в ръцете Ви до петък.
Г-жо Хъдсън?
Какво?
- Играта е пред нас.
Д-р Уотсън казваше: "Започни като премислиш това, което знаеш".
Така че, да започваме.
Факт номер... едно.
Мориарти.
Не е ли чудесен?
Той стои зад всичко туй. Това е сигурно.
Много добре. Напредваме чудесно.
Така, следващото нещо.
Факт номер две.
Това може да отнеме малко време. Ще ида да направя чай.
Какво?
Добре.
Да се върнем на едно. Може би следата е в името на Мориарти.
Хитрите хора често постъпват така.
Ъъм, приятелски.
Рядкости.
Открих го!
Истинското му име е Арти Морти.
Какви, по дяволите, ги дърдоря?
Открих 5 паундова банкнота във реката.
Късметлия.
- Но е напечатана само на половина.
Предполагам, че струва 2 и 50, тогава.
Ъъъм...
Всеки знае, че
нормалните 5 паундови банкноти имат 5 цифрени номера.
6 цифрени. 6 цифрени. А тази има само 3.
2-3-4.
Какво значи това?
Ето, нейния баща нали е печатар? Май се опитва да ни съобщи къде се намира.
Какво може да означават тези цифри?
Може да е мярка, или адрес.
Количество. 234 нещо си.
- Или номер на страница.
Баща ти имаше ли си любима книга?
- Аз...
Имаше, библията.
- Да.
Аз имам библия. До леглото.
Има ли нещо на страница 234?
Ами, номерата са различни за всяка библия,
но главите и строфите са еднакви.
Баща ти имаше ли си любима книга от библията?
Да, имаше.
Книгата на псалмите.
Псалми, псалми. Псалм 23, строфа 4.
"И крачейки през долината на...
... сянката на смъртта."
Това значи ли нещо?
- Да.
Означава театърът "Орфей".
- Какво?
Какви ги говорите?
Съжалявам, г-н Холмс, просто не разбирам.
"Сянката на смъртта",
покъртителна драма, бе последната пиеса, изиграна в този театър.
Той затвори само след една вечер, но не и без да събере известна слава.
Харис, от "Дейли Телеграм" писа:
"В иначе потискащата вечер,
Реджиналд Кинкейд предизвика бурен смях."
Смях ли? Не казахте ли, покъртителна драма?
Е, това не е толкова важно сега, нали?
Сигурен ли сте, че знаете какви ги вършите?
Такси.
- О, скъпа.
Реката Флийт тече през тази част на града. Театърът е построен над нея.
Може да е попаднал на нещо. Там има тунели и пещери под него.
Я, чак... чакайте малко!
Нямаме време, г-жо Хъдсън.
Уигинс,
бягай при "Скотланд Ярд".
- О, позволете на мен, г-н Холмс.
Сигурна съм, че ще са по-благосклонни към мен.
Добра идея. Уигинс, мятай се отзад.
Към театъра "Орфей". Нямаме време за губене.
Слушам, шефе. Хайде, дий.
Знаеш ли, някак по ми се нравеше, когато си бе бъзливец.
Тихо!
Вратата към сцената е там, отзад. Върви!
- Ти върви!
Уигинс, върви напред.
Назад!
Ето ви и вас, господа.
Мориарти.
Ето ти, добри човече.
Задръж рестото.
- Петачка!
Бог да ви поживи, шефе.
Няма за какво. Сам си ги печатам.
- Сам си ги печатате?
Това беше добро!
Все пак, не може да ги пилеем.
Ще изкараме лодката при високия прилив.
Ще ми липсва това място,...
... малко.
Отиди отпред, и когато полицията пристигне, кажи им какво се случи.
Слушам, шефе.
И, ъъм,... късмет и на двама ви. Ще ви е нужен.
И не мърдай, докато не дойдат.
Г-жо Хъдсън?
Ето, качвайте се.
Дръжте се за това.
Бавно, бавно.
Полека.
Къде сме се запътили, г-жо Хъдсън?
Къде отиваме?
Не ритайте...
...кофата.
Хъммм.
Пуснете ме!
Вие сериозно ли говорите?
Г-н Холмс?
- Да?
Нарочно ли го правите?
Тихо. Слушайте.
Няма нищо, професоре. Вероятно са плъхове.
А, да. Плъхове.
Мисля,...
мисля, че оттук идва шума.
Може би...
О, ужасно съжалявам.
Напротив. Мисля, че напредваме чудесно.
Тихо.
Има дупка в тази стена.
Няма да остана тук.
Май още не е изсъхнало мастилото.
Дайте още хартия тук.
Свършихте чудесна работа, г-н Гайлс.
Дори кралицата не би видяла разлика.
Въпреки че,...
...тази ми се вижда наполовина напечатана.
Била е намерена на брега на реката.
Това е брак.
Сигурно съм я изпуснал.
И отливът я е отнесъл?
- Хмм, отливът, да, да.
Е, да погледнем този брак. Какво ще кажете?
2-3-4.
О, да, хитро.
И колко от бракуваните са се изплъзнали?
Ами, аз...
Няма значение. Жалко, че единственият човек ,който е способен да разгадае
тази ваша следа лежи на дъното на Темза.
Какво правиш ти тук?
Казах ти, да държиш под око онзи малоумник. Той можеше да се натъкне на нещо.
Така и стана.
О, те знаят всичко за това място.
За твой късмет, изпратиха мен да повикам "Скотланд Ярд".
Добре. Няма "Скотланд Ярд". Чудесно.
Няма нужда от паника.
Ахъм.
Трябва ми добър план. Да атакувам.
Да атакувам, но с какво?
Това не е добре.
Започвайте да се приготвяте.
Въпреки тази последна твоя глупост, добре си свърши работата.
Отплатата ти ще бъде бързо и безболезнено отпътуване.
Не бързай толкоз, Мориарти!
Уотсън.
От часове очаквах пристигането Ви,...
...професоре.
Д-р Уотсън, слава на бога, че сте тук. Тези...
- Скъпа, моля те.
Изобретателно, да внедриш шпионин между нас.
Това фалшиво насилие над Гайлс бе доста реалистично.
Въпреки това, една телеграма до Франция разкри уникален факт за истинската г-ца Гайлс.
Нещо доста посрамващо фамилията Гайлс, мисля.
Вероятно ще поискате да се срещнете с истинската Лесли Гайлс.
Лесли. Лесли.
Добре. Обратно към първоначалния план.
Атака.
Жалко, че няма да можете да се насладите на най-грандиозния ми триумф,
поставянето на една империя на колене.
Но ще Ви позволя да видите как тези двамата умират... преди Вас.
Така.
Никой да не мърда.
Или ще се получи едно импровизирано препичане.
Дали ви е хрумвало случайно, г-н Холмс,
че ако подпалите всички тези пари,
Вие също ще изгорите до смърт?
Ъъм,...
разбира се, че е.
Загасете тези пламъци!
Проклети да сте! Не стойте като истукани там!
Мориарти!
Внимавай!
Хвърляйте палтата си отгоре! Хайде!
Мислех те за мъртъв.
Все още може да си прав.
Не съм приключил с теб, все още, Уотсън!
Хайде!
Хайде, хвърляйте пясък.
Дайте някаква вода!
Разчистете онези сандъци!
Остави на мен.
Ето, там, скъпа.
Като в кибрит сме тук.
Какво беше това?
Хайде, страхливци!
- Пазете се от тръбите.
Професоре, газопровода! Ще се взриви от огъня.
Прикривайте ме. Аз ще взема плочките.
Всичко свърши, хубавице моя.
Разочарован си, нали?
По дяволите!
Брилянтно!
Уотсън, защо не го пречука, когато имаше възможност?
Давай, по-бързо!
Движение. Хайде, бързо, Джордж.
Да се махаме оттук.
- През задната врата!
Горе ръцете!
Чисто е, професоре.
Хайде.
Това е бягство, не разходка.
О, моля ви. Не ме чакайте.
О, пощади ме!
О, скъпа. Това трябва да е било много болезнено.
Ехо?
Ето го!
Ти ги задръж.
Точно както ви казах.
Ох, главата ми.
- Няма нищо, скъпа. На мястото си е, все още.
Доктор Уотсън!
А, извинете, г-жо Хъдсън.
- Хайде, Уотсън, тук долу има пожар.
Необходимо беше да инсценирам смъртта си, и така незабелязано да работя няколко дни.
И аз бих добавил, доста мъка причини.
Няма нужда да се грижиш за нея. Тя е шарлатанка.
Тя не е ли Лесли Гайлс? Тогава кой е?
Аз.
Ето ти на.
Дами и господа,
изглежда пречите на моя изход.
Моля, отстъпете.
Уотсън,...
...изведи тези хора от сцената.
Заключено.
Обикновено, не се занимавам със слабоумни палячовци.
Палячо, така ли?
Палячовци, а?
Ще го убие.
- Доста се съмнявам, г-жо Хъдсън.
Той е в стихията си точно сега.
Предупреждавам Ви, сър,...
...убивал съм по шестима души седмично.
Осем, ако броим и дневните представления.
"Брилянтната фехтовка на Реджиналд Кинкейд...
..почти си заслужаваше цената на билета",
писа един критик...
във вестник 'Котсуълд".
Хайде, мъже, ударете по едно рамо. Да я съборим.
Останалите да заобиколят.
Точно така, приятелю.
Той наистина е доста добър.
Последвайте ме.
- Следвайте го, момци.
Опитваш се да бъдеш смешен, а?
Никой да не мърда!
Останете по местата си, всички.
Добре.
Убивала съм и преди, и мога да ви уверя,
нямам никакви задръжки да го сторя пак.
Нямате си работа със аматьор, да знаете.
О, добре изиграно.
Още веднъж на вълната, скъпи приятели!
Холмс, не!
Доктор Уотсън, вие сте жив!
Поразителна наблюдателност, инспекторе. Трябва да я обсъдим.
Добре свършено.
О, здравейте.
Спри!
Не се бъркай, Уотсън! На път съм да заловя най-великия престъпник
и нищо не може да ме спре.
- Забрави ли за тръбите с газ?
Хайде, момчета, натиснете още. По-силно!
Помпайте по-силно. Хайде!
Поздравления, г-н Холмс.
Нейно величество Ви поднася най-искрените си благодарности за свършената работа.
О, и на Вас също, д-р Уотсън. Г-н Гайлс ми каза,
че вие двамата сте разгадали загадката.
Съмнявах се, че някой ще проумее малката ми улика.
Детска игра.
- 23-ти псалм.
"Сянката на Смъртта".
- Елементарно.
Не, не, не, не. Не, аз,...
Имах предвид серийния номер. 2-3-4.
Адресът на театъра. "Бийкън Стрийт" номер 234.
Удивително!
Уотсън,...
- Не се тревожи, ще го оправя в историята.
Арестите и останалата част, нали знаеш.
Не си навирвам носа, нали разбираш.
А, г-н Холмс. Хубава работа.
Но както казвах на г-ца Гайлс,
ако не бе навременното пристигане на "Скотланд Ярд",
едва ли нещата щяха да се наредят толкова добре.
Разбира се, осъзнах, че Вие никога няма да признаете подобно нещо.
Напротив, инспекторе.
Наистина, Холмс ми разправяше колко незаменим сте всъщност.
В интерес на истината, г-це Гайлс, само и единствено на Лестрейд
дължите най-дълбоката си благодарност.
Наистина ли?
Г-ца Гайлс е актриса, да знаете.
В Париж.
В едно шоу на име "Фалшивите жени".
Актриса? Каква изненада.
И по-големи ще ти дойдат.
Добро утро.
- Добро утро, сър.
Извинете, сър. Вярно ли е, че Мориарти е мъртъв?
Никога не вярвайте безрезервно, господа. Никога не предполагайте.
Г-н Холмс, как разбрахте къде се крие Мориарти?
Това беше елементарна дедукция на базата на явните улики, уверявам ви.
Но как така "Скотланд Ярд" не... ?
- Вероятно,...
Вероятно, в "Скотланд Ярд" не разполагат с неоценимата помощ,
зоркия поглед и изключителното търпение
на доктор Джон Уотсън.
Моят приятел.
Да, да! Така е, човече.
Сега, господа и дами, имам да направя едно съобщение.
С безопасното завръщане на купюрите в Кралския монетен двор,
трябва да ви уведомя, че това бе моя последен случай.
О, не!
Шерлок Холмс се оттегля.
Определено не, сър. Това не може да бъде!
Не го вярвам.
- Д-р Уотсън, възможно ли е това?
Разбира се, че не.
Г-н Холмс определено се будалка с вас. Нали така, Холмс?
Шерлок Холмс да се оттегли, когато убийствата и хаоса дебнат на всеки ъгъл?
Вече няколко мистерии се оформят, и които не биха могли да се разрешат от никой друг.
Нали, Холмс?
Напълно прав сте, Уотсън.
И така, без да има какво повече да добавя...
...обявявам този случай...
... за приключен.
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /