Of Mice And Men (1992) (Of mice and men CD1bg.srt) Свали субтитрите
Гари Синиз
З А М И Ш К И Т Е И Х О Р А Т А
Хайде!
Хайде, продължавай да се движиш.
Хайде.
Продължавайте да търсите.
Стой мирно.
Тук момче, хайде, надуши ги.
Хайде, момчета, давайте.
Хайде, ела.
Лени.
Наведи се.
Побързай.
Качвай се.
- Джордж?
- Какво искаш?
Къде отиваме?
Далеч от тук.
Целия съм мокър.
Хайде да ти свалим палтото. Хайде.
Хайде.
Полегни да си починеш.
Джордж?
Заспивай, Лени.
Аз спя, Джордж.
- Джордж, къде отиваме?
- В едно ранчо, за да работим.
Хайде, слизайте.
Джордж, събуди се.
В Соледад сме.
Ние отиваме в ранчото на Тейлър.
Трябва да слезете. Ранчото е надолу по пътя.
- Колко далече?
- По-надолу по пътя е.
- Къде по дяволите е?
- Джордж?
- Да?
- Къде отиваме?
Боже Господи, ти си глупав идиот.
Забравих, Джордж. Опитах се да не забравя, но забравих.
През цялото време ти говоря разни неща, а след това ти просто ги забравяш.
Помня за зайците.
Зайците да вървят по дяволите. Ти само това помниш.
Добре, слушай, но този път не забравяй. Отиваме при Мъри и Реди.
- Те ни дадоха работните карти и билетите.
- Джордж, сега си спомних.
Но, Джордж, моята я няма. Сигурно съм я изгубил.
Аз нося и двете. Мислиш ли, че ще ти позволя сам да носиш работната си карта?
Мислех, че ми е в джоба.
Какво извади от джоба си?
Няма нищо в джоба ми, Джордж.
Знам, че няма, вече е в ръката ти. Какво имаш в ръката?
Джордж, това е моята мишка.
Но не съм я убил, Джордж. Честно, намерих я мъртва.
Господи.
- Дай ми я.
- Джордж, остави ми я.
Дай ми я. И без това няма какво да правиш с мъртва мишка?
Аз просто си я галя, докато ходим.
Добре, вече няма да я галиш, докато ходиш с мен.
Или ще ми дадеш тази мишка, или ще трябва да те цапардосам?
Хайде.
Голям мъж като теб да плаче като бебе!
Лени, не я изхвърлих, за да ти е гадно.
Мишката не беше жива, Лени.
Намери си жива мишка и ще ти позволя да си я задържиш.
Не знам от къде. Няма други мишки.
Дамата ми ги даваше, но нея вече я няма.
Дамата?
Помниш ли коя беше дамата?
Това беше леля Клара. Тя спря да ти ги дава.
Ти винаги ги убиваше, защото ги галеше прекалено силно.
Ще ти кажа какво ще направим.
При първа възможност, че ти взема кученце.
Става ли? По-добре е от мишка.
Него можеш да го галиш силно.
Става ли?
А?
Хей.
Хей!
Кучи син!
Какво каза, Джордж?
Казах "кучи син".
Шофьорът ни излъга. Просто го е мързяло да спре пред ранчото.
- Кучи син!
- Кучи син!
Господи, Джордж, и аз го казах.
- Да, чух те.
- Джордж, не трябваше да го казваме.
Защо?
На леля Клара не й харесва.
Да, но тя е мъртва.
Лени.
Не пий толкова много.
Хей.
Хубаво е, Джордж, пийни си. Отпий една голяма, хубава глътка.
Тук е хубаво.
Ще прекараме нощта тук и утре ще отидем в ранчото.
Няма ли да има вечеря?
Разбира се, че ще има. Имам три консерви боб в раницата.
Обичам боб с кетчуп.
Обичам боб с кетчуп.
Нямаме кетчуп.
Хайде, отиди да намериш дърва, за да си запалим огън.
- Имаме боб за четирима души.
- Обичам го с кетчуп.
Нямаме кетчуп.
По дяволите!
Винаги искаш това, което нямаме.
Джордж?
Джордж?
- Какво искаш?
- Джордж, аз само се правех.
Не искам никакъв кетчуп.
Но ако имаше, щеше да си вземеш.
Джордж, нямаше да ям кетчуп.
Щях да ти го оставя целия, за да си покриеш боба с него.
Нямаше да го докосна.
Като си помисля, че можеше да се оправям без теб... Полудявам.
Никога не мога да остана на спокойствие.
Ако бях сам, щях да си живея спокойно.
Щях да си имам работа, да работя и да нямам проблеми.
И на края на месеца, щях да си взема 50 долара
да отида в града и да правя каквото си поискам.
Щях да се забавлявам цяла нощ.
А какво имам?
Имам теб.
Ти не можеш да се задържиш на работа. Губиш всяка работа, която си намеря.
Караш ме да се лутам из страната постоянно.
И това не е най-лошото.
Създаваш проблеми. Правиш лоши неща и непрекъснато трябва да те спасявам!
Луд кучи син, непрекъснато ме държиш в напрежение.
Джордж... Ако искаш, ще се махна и ще те оставя сам?
И къде по дяволите ще отидеш?
Ще отида там...
Така ли, и какво ще ядеш?
Не можеш да си намериш нищо за ядене.
Ще си намеря нещо. Не ми трябва тази хубава храна и кетчуп.
Джордж, ако не ме искаш, ще отида на някой хълм и ще си намеря пещера.
Тъкмо няма да ми взимаш мишките.
Боже, на леля Клара нямаше да й хареса, че бягаш сам самичък.
Хей!
Хайде, отиди да събереш дърва преди да се стъмнило, за да запалим огън.
- Джордж?
- Какво?
Разкажи ми както преди.
- Какво да ти кажа?
- Кажи ми за...
- За зайците.
- Не тази вечер.
Хайде, Джордж, разкажи ми както преди. Моля? Моля? Моля?
Няма да се откажеш, нали?
Добре.
Ще ти разкажа.
Хора като нас, дето работят в ранчо, са най-самотните хора на света.
Те нямат семейство и си нямат къде да живеят.
- Те нямат нищо, към което да вървят.
- Но не и ние, Джордж, кажи за нас.
Е, ние не сме така. Ние имаме бъдеще.
Ние имаме с кой да си говорим, човек, на който му пука за нас.
Ако те попаднат в затвора ще си изгният без на никой да му пука.
Но не и ние, Джордж, защото аз...
Аз си имам теб, да се грижиш за мен, а ти имаш мен.
Джордж, кажи как ще бъде.
Добре.
Някой ден...
ще си имаме малка къща и няколко акра земя,
- и крава, и прасе, и пиленца.
- Прасе и пиле...
Ще преживяваме от реколтата и ще си имаме зайци.
Ще си имаме зайци.
- Джордж, кажи какво ще има в градината.
- Добре.
После кажи за зайците през зимата и за печката...
- И как млякото има каймак.
- Да.
- Давай, кажи го.
- Защо ти не го кажеш? Знаеш го цялото.
Джордж, не, Джордж, не е същото, когато аз го казвам.
Не е същото.
Кажи как... Как ще се грижа за зайците.
Ще имаме алея със зеленчуци и къщичка за зайците.
- И долу в ниското ще имаме...
- ...малка алея с люцерна за зайците.
- И аз ще се грижа за зайците.
- Да, ти ще се грижиш за зайците.
Когато вали през зимата,
ние просто ще казваме "работата да върви по дяволите,"
и ще си запалим огън в печката, и просто ще си седим там
и ще слушаме дъжда.
Лени, искам да се огледаш внимателно наоколо.
Ако се случи да загазиш, искам да дойдеш точно тук.
- Ще се скриеш тук в храстите.
- Ще се скрия в храстите.
Ще се криеш в храстите, докато аз не дойда при теб. Ще го запомниш ли?
Разбира се, Джордж. Крия се в храстите, докато не дойдеш.
Ако се забъркаш в нещо,няма да ти дам да се грижиш за зайците.
Няма да се забърквам в нищо.
Добре.
Мога да го запомня.
Да си починем.
Ще бъде хубаво да спим тук,
да гледаме нагоре към листата.
Джордж?
Какво искаш?
Мисля, че трябва да си вземем зайци с различни цветове.
Разбира се.
Червени зайци, сини зайци и зелени зайци.
- Остави ги намира.
- Тихо, кучета, млъкнете по дяволите.
Тихо!
Млъкни, Смайли! Млък! Смайли, долу, легни долу.
- Търсите ли нещо?
- Да, дойдохме да работим.
- Къде е шефът?
- Вътре в къщата е.
Аз съм Кенди. Хайде, ще ви заведа.
Очакваше ви снощи.
Много се нервира, че не дойдохте, за да излезете сутринта.
Дойде докато закусвахме.
Каза "По дяволите, къде са новите момчета?"
И наруга коняра жестоко. Разбирате ли, коняра е негър.
А, ето го и него.
Гръбнака му е изкривен, защото някога го е ритнал кон.
Шефът го ругае всеки път като се нервира.
Но коняра...
На коняра хич не му пука.
Тук е офиса на шефа.
Влез.
Тези момчета току що дойдоха.
Писах на Мъри и Реди за двама мъже, които да работят тази сутрин.
Къде са ви работните карти?
Моята също е там, нали?
Вината не е в Мъри и Реди.
Тук пише, че тази сутрин вече е трябвало да работите.
Автобусният шофьор ни излъга и трябваше да вървим пеша 10 мили.
Изобщо не ме интересува.
- Как се казваш?
- Джордж Милтън.
- А ти?
- Той се казва Лени Смол.
- Досега къде сте работили?
- Навсякъде из страната.
- Ами ти?
- Да, той също.
Май той не обича много да говори, а?
Не, не обича, но е адски добър работник, силен е като бик.
Силен като бик?
Може да направи всичко, което му кажете, той...
Добър кожар е, може да мъкне чували, да кара култиватор.
Култиватор...
Не казвам, че е умен, не е.
Но е адски добър работник.
Я ми кажи, какво точно продаваш?
Какво общо имаш с него?
Да не би да му взимаш заплатата?
Не.
Той ми е братовчед. Казах на старата му леля, че ще се грижа за него.
Един кон го е ритнал в главата, когато е бил малък.
Добре.
Но по-добре не се опитвайте да ме баламосвате.
Ще се присъедините към другите след вечеря.
Никакъв кон не ме е ритал в главата, Джордж.
Щеше да е много добре ако беше. Много проблеми щеше да ни спести.
Ти каза, че съм ти бил братовчед.
Е, това беше лъжа. Ако ти бях роднина, щях да се гръмна.
Хайде, ще ви покажа спалното помещение.
Хайде, момче, хайде.
Хайде, хайде. Може да вземете тези две легла.
Доста старо куче.
Да.
И остарява все повече. Имам си го от малко кутре.
Боже, на младини беше страхотно овчарско куче.
Хей, какво по дяволите е това?
Пише "Убива личинки, хлебарки и други насекоми".
Какви легла ни предлагате?
Чакай малко, приятелче, чакай.
Дай да видя, за какво става дума.
О, да, сега си спомних.
Предишният на това легло беше един ковач.
Слагаше тези неща наоколо дори и да нямаше буболечки.
Миеше си ръцете дори след ядене.
Кенди!
- Да си виждал баща ми?
- Да, в къщата е.
- Това ли са момчетата, които чакаше?
- Да, току що дойдохме.
- Остави големия да говори.
- Предполагам, че не иска да говори?
Защо по дяволите се месиш?
Ние пътуваме заедно.
- О, значи така било.
- Да, така е.
Току що дойдохме.
Добре, и следващия път отговаряй, когато те питат нещо.
Какво по дяволите..? Лени нищо не му е направил.
Това е сина на шефа. Кърли е доста добър с юмруците.
- Доста се е бил на ринга.
- Но какво му е направил Лени?
Ще ти кажа какво.
Кърли е от по-малките хора.
Мрази големите, полудява, защото той самия не е грамаден.
Да, но по-добре да не прави грешки с Лени.
Лени може да не е сръчен, но Кърли ще си изпати, ако се забърка с него.
Да, така е.
Хей, я елате да ви покажа нещо, хайде.
Хайде, момче, хайде. Искам да ви покажа нещо.
- Виждате ли ръкавицата на лявата му ръка?
- Да.
- Е, ръкавицата е пълна с вазелин.
- И защо по дяволите?
Кърли казва, че пази тази ръка нежна за жена си.
Хубаво нещо за разправяне.
Хайде, момче, хайде.
Лени.
- Нали го виждаш този?
- Да.
- Този, който беше тук досега?
- Да.
Той си мисли, че си уплашен, ще те удари при първа възможност.
Джордж, не искам проблеми. Не му позволявай да ме удари.
Просто се опитай да стоиш на страна от него.
Ако влезе в спалното помещение, ще се преместиш в другия край на стаята.
Джордж, нали не ми се сърдиш?
Не, не се сърдя, просто стой на страна от Кърли, не го предизвиквай.
Разбира се, Джордж, няма да му кажа и дума.
Ако се забъркаш в нещо, нали помниш какво ти казах.
Ако загазя няма да ми дадеш да се грижа за зайците.
Не това имах впредвид.
Помниш ли къде спахме снощи, долу до реката?
Търся Кърли.
Беше тук преди минута, но си тръгна.
Понякога Кърли е тук.
Но сега не е.
Е, след като не е, по-добре да потърся другаде.
Ако го видя, ще му кажа, че го търсиш.
Никой не може да обвини човек, че търси някого.
Ще се видим...
- Хубава е.
- Лени...
- Не мислиш ли, че е хубава?
- Слушай ме, по дяволите!
- Дори не я поглеждай.
- Но...
Няма значение какво казва или прави, тя е капан.
Но аз не правех нищо.
Да, но докато си показваше краката, не гледаше в другата посока.
Стой далеч от нея.
Не ми харесва това място.
- Вие ли сте новите момчета?
- Да.
Аз съм Слим, ще работите при мен.
Аз съм Джордж Милтън, а това е Лени Смол.
- Заедно ли пътувате?
- Да.
Няма много хора, които пътуват заедно, не знам защо.
Може би всеки на този свят го е страх от другия.
Може би.
Е, преди да сте мъкнали чували?
Да. Аз не мога да се хваля, но Лени е силен като бик.
Добре.
Имам двама хлапаци, които едвам мъкнат чувалите.
Тези момчета току що дойдоха.
Да те питам, Слим, колко кученца роди твоята кучка?
Роди осем, но трябваше да удавя четири.
Не можеше да храни толкова много, запазих най-големите.
Кучето на Кенди също е старо и вече не го бива.
Трябва да му кажем да го застреля. После може да му дадеш едно от твойте.
Добре.
Джордж, попитай този човек, дали мога да взема едно от кученцата му?
Ще го питам, спокойно.
Хайде, качвай се.
Днес се справи много добре, Лени.
Много добре.
Добре, ще го питам.
- Слим.
- Да?
Джордж, може ли да взема бялото?
Щом искаш него.
Може ли да поостане малко?
Разбира се.
Лени, не можеш да изкараш кученцето от тук.
- Много е малко да се отделя от майка си.
- Няма, Джордж.
Хайде.
Ма-ма-ма-ма-ма.
Така, спокойно.
- Днес говориш ли?
- Не, прекалено е зает, за да работи.
- Добър работник ли е?
- Най-добрия който съм имал.
- Ами партньора му?
- Какво за него?
Той добър работник ли е? Баща ми иска да знае.
Да, той е добър работник.
Хайде, Виолет, хайде момиче.
Джордж, кракът на това муле не е добре, върни я в конюшнята
и кажи на Крукс да ти даде друго.
- Добре.
- Хайде, момиче.
- Хайде, момиче, давай.
Добре, тръгвайте.
Джейк!
Хайде, момиче, давай.
Върви, хайде.
Хейде, ела.
Хайде.
Крукс!
Мога ли да помогна?
Не.
Търся Крукс. Кракът на мулето не е добре.
Той не е тук.
Няма никой освен мен.
И теб.
Днес се чувствам толкова мързеливо.
Ти чувстваш ли се мързеливо?
Не.
Мога да заспя ей тук.
Тук в плевнята е хубаво, хладно и тихо.
Всички са навън и работят под слънцето.
А ние сме в прохладната плевня.
И мен ме боли крака.
Снощи Кърли ме нервира, ритнах го, но пропуснах и уцелих стола.
Остави това старо муле и поговори с мен.
От далече ли си?
Доста далече.
И колко далече е това далече?
От кой град си?
Щеше да знаеш, ако ти бях казал.
Там имаш ли си любима?
Не.
Някога имал ли си си любима?
Не.
Никога не си имал любима?
Не.
Шегуваш се.
Добре изглеждащ мъж като теб трябва да има милиони любими.
Казваш се Джордж, нали?
- Какво по дяволите правиш тук?
- Нищо, просто стоя на хладно.
- Не говоря на теб.
- А на кой говориш?
- Говоря на него.
- Казва се Джордж.
Знам как се казва.
Какво правиш тук?
- Върша си работата.
- Да.
Последният, който хванах в плевнята,
просто го пребих и го изритах от ранчото.
- Върни се в къщата.
- Ти не ме притежаваш, Кърли.
Млъкни.
Връщай се в къщата.
...много високо. Около 10,000-12,000 фута.
Харесва ли ти кученцето, Лени?
Да, харесва ми и е бяло, точно както исках.
- Лени.
- Да.
- Казах ти да не го носиш тук.
- Джордж, тук няма кученце.
Джордж, дай ми го... Дай ми го!
Джордж, дай ми го. Джордж, не исках да го нараня.
Джордж, моля те, ще го върна обратно.
Просто исках да го погушкам малко.
Добре.
И повече не го изнасяй.
Исусе.
Все едно още е малко дете, нали?
Някой от вас да има глътка уиски?
- Стомаха ме боли.
- Нямам, ако имах, сам щях да го изпия.
Въпреки, че нямам болки в стомаха.
Ела тук.
Боже, това куче смърди, Кенди.
Вече не става за нищо. Защо просто не го застреляш.
Ами!
Не мога да направя това.
Имам го от много отдавна.
Пазил съм овцете с него.
Горкото старо куче само се мъчи.
Не, не.
Виж.
Изведи го навън и го застреляй отзад в тила.
Точно там.
Дори няма да разбере какво става.
Не мога да направя това.
Имам го от много отдавна.
Аз ще го застрелям, няма да си ти.
- Не.
- Кучката на Слим има малки.
На бас, че той ще ти даде едно като малко порастнат.
Разбира се, можеш да вземеш, което си поискаш.
Не, не, не.
Карлсон е прав, Кенди.
Това куче само се мъчи.
Хей, Слим, прочети това.
"Скъпа редакция, чета списанието ви от 6 години, най-доброто е."
"Обичам историите на Питър Ранд."
- Защо ме караш да го чета?
- Прочети името накрая.
- "Искрено ваш, Уилям Танер."
- Срещал си Бил Танер, нали?
Да, плешив, кара култиватор.
Това е той.
Кенди, ако искаш ще избавя това куче от мъките му още сега.
Нищо няма да усети.
- Изчакай до утре.
- Няма причина, да приключваме.
Не можем да спим на тази воня.
Добре.
Вземи го.
Хайде, момче, хайде.
Няма нищо да почувства.
Хайде, момче, хайде.
Карлсон...
- Вземи лопата.
- Добре.
Кенди.
Можеш да вземеш всяко от малките ми кученца.
Някой иска ли да поиграем малко руми?
Да.
Ти раздаваш.