Once Upon A Time In The West (1968) (imbt-xvid-outiw-cd2.sub) Свали субтитрите
Кой си ти?
- Кой си ти, ти...
- Франк!
Жената.
Губим време.
Добре. Този път ще се заема лично.
Да, това сигурно ще ти е лесно.
Загрейте го за мен.
Ако прави проблеми, ударете го.
Но не по устата. Ще трябва да говори. И то доста.
Чакай ме на скалата Навахо.
И наглеждай сакатия.
Добре, Франк.
- Виждаш ли някого?
- Не.
Ето го.
Само да стреляш ли умееш?
Или можеш и да режеш?
Ей, ти.
Почакай малко.
Дай да те огледаме.
Господин Пуф-Паф.
Лесно е да те открие човек. Копеле.
Няма нужда да те убивам сега.
Оставяш следа като охлюв.
Две прекрасни, блестящи релси.
Има друго копеле.
Което се отдалечава с всяка изминала минута.
Ето. Точно това, което мъжът ви поръча.
И тъй като той плати в брой, всичко ви принадлежи.
Дъбови талпи, бук, бор.
Всичко е първо качество.
Има още греди и материали за основа.
Десет сандъка пирони, 20 варела катран, и всички тези инструменти.
Може би е искал да разшири фермата.
Да разшири фермата?
Можел е да построи поне осем ферми.
Между другото, госпожо,
МакБейн поръча и това. Каза, че е важно.
Самo че забрави да ми каже какво да напишем на него.
Гара.
Какво казахте?
Казах да напишете "гара".
Това ли търсиш?
Писна ми от касапските ти методи.
Знам, че жената е тук.
Не искам повече безсмислени убийства.
Готов съм да се споразумея за земята.
Да платя каквото е необходимо.
не искам да губя повече време.
Правиш голяма грешка, Мортън.
Извън влака си като костенурка, без черупка.
Жалък си.
Сакатият говори надуто, за да не разберат колко го е страх.
Дойдох, за да направя сделка, Франк.
Нямам време да се състезавам с теб.
Да се състезаваш?
Та ти не можеш... дори да се държиш на краката си.
Това стига ли ти за да се почувстваш силен?
Мога да те размажа като гнила ябълка.
Да, но няма да го направиш.
Защото нямаш полза от това.
Кой знае докъде щеше да стигнеш, ако краката ти бяха здрави.
Помогнете му да се качи на влака. И го наглеждайте.
Мортън. Не се тревожи за земята.
Щом искаш да платиш, добре.
Какво ти пука кой е новият собственик.
Шайен!
Тука има една табела. Пише "резервоар за вода".
И тук също. Само че пише "поща".
На тази пише "конюшня".
А на тази "църква".
Какво по дяволите е това?
Не виждаш ли?
Това е гара.
А около нея, град.
Градът на Брет МакБейн.
Той е бил луд!
Да, по особен начин.
Ирландец.
Знаел е, че рано или късно железницата ще мине през Флагстоун и ще продължи на запад.
Огледал е всичко наоколо
докато е открил това парче пустиня.
Никой не го е искал.
Но той го купил.
После затегнал колана и чакал с години.
Какво е чакал?
Железницата да стигне до тук.
Но как е бил сигурен, че ще мине през имота му?
Парните локомотиви не могат да вървят без вода.
А единствената вода на 80 километра западно от Флагстоун е тук.
Под тази земя.
не е бил глупав, нашият мъртъв приятел.
Щял е да продаде това парче пустиня за теглото му в злато.
Не можеш да продадеш мечтата на живота си.
Брет МакБейн е искал своя гара.
Имал е право да я построи.
- Откъде знаеш всичко това?
- Видях един документ.
Всичко беше наред. Печати, подписи, всичко.
Но много странно.
С много ситен шрифт, има една клауза,
която казва, че МакБейн или наследниците му губят всички права
ако гарата все още не е построена...
...когато железницата стигне до тук.
Като говорим за железница, забелязах че...
...забелязах че работниците са вече зад онези хълмове.
и преди да се усетим, ще стигнат до тук.
Да.
Да.
Слушай.
Хармоника.
Град, построен около железница...
Може да донесе цяло състояние.
Стотици хиляди долари.
Дори повече.
Хиляди хиляди долари.
Наричат се милиони.
Милиони?
- Да, милиони.
- Да.
Винаги съм смятал, че ще е лесно да се спогодиш с една умна жена.
Само трябва да...
Ей, вие какво се мотаете?
Че какво да правим, шефе?
Какво да правите ли?
Постройте гара, идиоти такива!
Предполагам, че няма да прилича много.
Но ще е първото нещо, което ще види, когато се върне.
Ако се върне.
Мисля, че...
Да.
Започвам да си мисля, че ще бъде жалко да те убия.
Ти обичаш живота.
Обичаш също да усещаш мъжки ръце навсякъде.
Харесва ти.
Макар да са ръцете на този, който уби мъжа ти.
Ама че...
Ама че си измамница.
Има ли нещо, което не би направила, за да спасиш кожата си?
Няма, Франк.
Сега разбирам защо толкова им липсваш...
...в Ню Орлианс.
Великото изобретение, телеграфът.
"Джил? Брюнетката?"
"Всички клиенти на най-изискания бардак на улица Бърбън
плачат, откакто ти замина."
Я ми кажи.
Знаеше ли стария МакБейн?
Да.
Обзалагам се, че е знаел.
Точно такъв като него би се оженил за курва.
Това е идея.
Мога да се оженя за теб.
Тогава земята ще стане моя.
А може...
...от теб да излезе чудесна съпруга.
Само че аз не става за съпруг.
Колко жалко.
Ще трябва да измисля друго решение.
По-просто.
По-бързо.
Като шериф на този окръг,
ме помолиха да проведа продажбата чрез търг
на цялото имущество на тук присъстващата г-жа Джил МакБейн.
Парцелът е голям 320 акра.
Няма никакви тежести или ипотеки.
Този имот, заедно с всичко,
принадлежащо към него,
ще бъде прехвърлено на щастливия купувач в момента на продажбата.
Всичко е описано в
инвентарния списък, който ви раздадохме.
Цялата собственост ще бъде продадена на този, който предложи най-много.
Така. Ясно ли е за всички?
Обявявам търга за открит.
Кой ще започне?
Списък с всички предмети. Някои си заслужават.
Добре. Кой наддава пръв?
200 долара.
Започваме с 200 долара.
200 долара. Чувам ли повече?
Тая пустош не си заслужава.
Хайде приятели, 200 долара.
Само животните там струват два пъти повече от това.
Е...
Кой ще даде 300 долара?
Вижте, разбирам че не предлагаме Калифорния,
но 200 долара са адски ниска цена за цялото имущество.
Дами и господа, не бих взел 200 долара дори за депозит.
Никой ли няма да даде повече?
Сигурна ли сте, че не искате да обявим начална цена?
Дано греша, г-жо МакБейн,
но има вероятност да продадете мястото за чиния боб.
Искам само да го продам.
- Хубава ръка ти се падна.
- Щом казваш.
- Колко?
- Една карта.
Една и за мен.
Аз искам три.
Може ли и аз да играя?
15.
Да, седнете.
Аз ще раздавам.
Как се играе...
как се играе тази игра, г-н Мортън?
Много просто.
Ако използвате главата си, никога няма да загубите.
500 долара.
500 долара.
Някой дава ли повече?
Не мисля.
Съжалявам, г-жо МакБейн,
но ми се струва, че ще трябва да ударя чукчето на тази цена.
500 долара първи път.
500 долара втори път.
- 500 долара...
- 5000 долара.
- 5000 ли казахте?
- Идват насам.
Това е Шайен!
Наградата за този човек е 5000 долара, нали?
Юда се е задоволил с 4970 по-малко.
Тогава не е имало долари.
Но гадни копелета е имало.
Чакай малко.
- Затворът е натам.
- Да, знам.
Но ти отиваш към гарата.
Пращам те в Юта, Шайен.
Имат съвременен затвор там.
С повече стени, повече решетки и повече пазачи.
Ще ти хареса за 20 години. Ще видиш.
Два билета, амиго, до следващата гара.
Еднопосочни.
За теб. Поздравления.
Направи добра сделка.
Търгът ли?
Забрави. Не влагам в земя.
Никак не приличаш на благороден закрилник на беззащитни вдовици.
Но пък и аз...
...не приличам на беззащитна вдовица.
Шайен е прав. Ти си забележителна жена.
А ти си забележителен мъж.
Но нещо си намислил.
И ти си намислила нещо.
Гореща вода. Вана, пълна с гореща вода.
Мисля, че е време да напълня ваната.
Кой си ти?
Джим Купър.
Чък Янгблъд.
Още мъртъвци.
Те бяха живи, докато не те срещнаха, Франк.
Ти плати 5000 долара за нещо, което е мое.
5000...
...и още един.
И ти имаш право на печалба.
На твое място не бих мислил дълго.
Можеш да се забъркаш в нещо сериозно.
Щом имаш шанс да се измъкнеш лесно, използвай го.
Звучиш като истински бизнесмен, Франк.
Пребиваването при г-н Мортън ти се е отразило добре.
Научил си някои нови методи.
Да, г-н Мортън ти е показал доста нови начини.
Макар че не си се отказал и от старите.
Избери си който метод искаш. Само да оправим сделката.
Коя сделка, Франк?
Имаме няколко с теб.
Е, можем да ги обединим в едно и да оправим всичките.
Тук и сега.
По-кротко, Франк.
По-кротко.
Не трябва да насилваш нещата.
Бизнесменът трябва да приема нещата спокойно.
Мисля, че г-н Мортън може още много да те учи.
Колко е?
Един долар.
Дий!
Дий!
Бас държа, че ще чуем странния звук.
Сега.
Времето наистина лети.
Вече минава 12.
Но това бяха неговите хора.
- Да.
- И се опитаха да го убият.
Сигурно някой им плаща по-добре.
А ти! Ти му спаси живота.
Не ги оставих да го убият. Това не е същото.
Разбира се.
Не е същото.
Облечи се.
Време е да си вървим.
Направи ли кафе?
Този път да.
Добро е.
Майка ми го правеше така.
Горещо, силно и хубаво.
Шайен.
Той какво чака отвън?
Какво прави?
Дялка си едно парче дърво.
Имам чувството, че като спре да дялка...
...нещо ще се случи.
Изненадан ли, че съм тук?
Знаех, че ще дойдеш.
Мортън веднъж ми каза, че никога няма да съм като него.
Сега разбирам защо.
Той не би притеснил, че ти си наоколо и си жив.
Значи най-после разбра, че не си бизнесмен?
Просто съм човек.
От старата порода.
Ще дойдат други Мортъновци и ще я изтребят.
За нас бъдещето няма значение.
Нищо няма значение сега.
Нито земята, нито парите, нито жената.
Дойдох да видя теб.
Защото знам, че сега ще ми кажеш какво преследваш.
Само на прага на смъртта.
Знам.
Стоплих вода за теб Намерих и бръснач.
Остави ги там, моля те.
Да мога да гледам как напредва железницата, докато се бръсна.
Знаеш ли какво?
На твое място бих занесъл на онези момчета нещо за пиене.
Нямаш представа
колко е щастлив един мъж, когато види жена като теб.
Само да я погледа.
И ако някой те плесне отзад...
...не обръщай внимание.
Те го заслужават.
Зарадвай любимия си брат.
Кой си ти?
Ти си привлекателен мъж.
Но не съм подходящият мъж.
Нито пък той.
Може би не.
Но няма значение.
Не разбираш, Джил.
Такива хора имат нещо отвътре.
Нещо общо със смъртта.
Ако този приятел оживее, ще влезе през вратата,
ще си вземе нещата и ще каже адиос.
Хубаво ще е да видиш как расте този град.
Сега трябва да вървя.
Ще стане красив град, Суитуотър.
Надявам се да се върнеш някой ден.
Някой ден.
Да. И аз трябва да тръгвам.
Не обръщай внимание.
Съжалявам, Хармоника.
Аз оставам тук.
Кой?
Натъкнах се на г-н Пуф-Паф.
Не вярвах, че този жив труп ще успее.
Но той се уплаши.
Хармоника.
Когато те гръмнат,
моли се да е някой, който знае къде да стреля.
Върви си.
Върви си.
Върви си. Не искам да ме гледаш как умирам.
Имало Едно Време на Запад Субтитри: freeman