The English Patient (1996) (The English Patient CD2.sub) Свали субтитрите
Хмм.
- Това е коледен подарък.
Това не е твоят почерк, нали?
- Моят е.
"22 Декември".
"Предателствата по време на война са направо невинни..."
"в сравнение с тези, в мирно време."
"Новите любовници са енергични и внимателни...
"но разбиват всичко."
"Защото сърцето е орган от пламък."
Защото сърцето е орган от пламък.
Харесва ми.
Сигурна съм.
К?
Кой е К?
- К...
... е Катрин.
Честита коледа! Честита коледа!
Казваш, че си болен.
- Какво? Не.
Казваш, че се чувстваш изнемощял. Жегата.
Не.
- Не мога да работя.
Не мога да спя.
- Катрин.
Идва.
Не мога да спя. Будя се с крясъци посред нощ.
Джефри смята, че затова е виновна онази случка в пустинята. Травмата.
- Все още мога да те усетя.
Напълни това. Празно е.
- Ох.
Опитвам се да пиша с твоя вкус в устата си.
Губя съзнание.
Ще те хвана.
Ела с мен сега!
- Честита Коледа на всички!
Честита Коледа!
Катрин! Боже мой!
- Ох.
Донеси стол.
Не, добре съм.
Жегата е виновна. Ужасна е.
- Тя добре ли е?
Всичко и е наред.
- О, добре.
Бременна ли сте?
- Не смятам, не.
Колко романтично.
С Фиона се изкушавах на всеки 5 минути.
Рони ме кръсти "Упадъчната лейди."
Знаеш ли, мисля, че трябва да вляза и да седна за няколко минути.
Ще дойда с теб.
- Не, ще се оправя. Остани тук.
Сигурна ли си?
Честита Коледа!
Бог да пази нашия милостив крал!
Виждали ли сте Катрин?
- Какво?
Клифтън е долу.
- О.
Не не съм. Съжалявам.
Скъпа, току-що чух.
Горкото саламче. Добре ли си?
Да. Само че, умирам от жега.
Лейди "Х" смята, че сте бременна.
Не съм, просто ми е топло. Прекалено много.
Всъщност се задушавам.
Ела, ще те заведа у дома.
Наистина ли? Не мога да дишам.
Умирам да видя зеленина. Нещо зелено, или дъжд.
Коледа е и всичко е... О, не знам.
Ако ме питаш, бих си отишла вкъщи още утре. Ако искаш.
Скъпа, знаеш, че не можем да се приберем. Там сигурно се воюва.
Ех, Джефри, толкова обичаш да се прикриваш.
Толкова много те обичам.
Ммм.
На какво ухаеш?
- Какво?
Марципан. Мисля, че имаш марципан в косите.
Нищо чудно, мъчи те носталгията по дома.
Това ти ли си?
Моля?
Ако кажа, "Рогач"...
Рогач? Кой, по дяволите е това?
Изглеждам различно.
Защо?
Чух дишането ти.
Мислех, че е дъжд. Умирам за малко дъжд.
Умирам, както и да е, но...
се бавя заради дъжда по лицето ми.
Първата годишнина от сватбата, как се нарича?
Ха, не зная. Хартиена?
Дали? Не знам.
Хартиена.
Хартиена?
Скъпа, аз съм. Чуй, съжалявам, но нещо изскочи.
О, не.
- Не се цупи. Ще се върна утре вечер.
Започвам да се цупя и няма да се махна, докато не си дойдеш.
Обещаваш ли? Чудесно.
Добре, наденичке. Обичам те.
Не знаех, че отиваш някъде.
- Не отивам.
Искам да я изненадам. Имаме годишнина а тя разбира се е забравила.
Какъв е символът за първата годишнина? Трябва да купя нещо.
Памук или хартия?
Първа годишнина? Мислех, че си женен от цяла вечност.
Приятели сме от цяла вечност. Най-добри приятели.
Тя винаги плачеше на моето рамо за поредния любим.
Накрая я склоних да се заседи на него задълго. Гениално хрумване.
Рогача, там ли си?
- Да.
Първа годишнина. Памучна ли е?
- Какъв памук?
Първата година от брака.
Ами тя е... хартиена.
Спри.
- Тази?
С... при тук.
Тук?
- Просто спри тук.
Да сър.
Тази... Какво е това?
Фолклорна песен.
Арабска.
- Не, не, Унгарска е.
Моята дойка ми я пееше.
Когато бях дете и растях в Будапеща.
Прекрасна е.
Хмм.
За какво пее?
"Серелем" означава любов.
А историята... Имало едно време
един унгарски граф.
Пътешественик. Глупак.
Години наред се лутал...
кой знае защо.
Тогава един ден, една красива англичанка го омагьосала,
харпия, която го биела и удряла.
Той станал неин роб, шиел дрехите и я боготворял...
Спри! Спри!
Спри! Винаги ме биеш.
Негодник.
Негоднико! Вързах ти се!
Наистина трябва да ми станеш роб.
Изявявам правото си на собственост върху това рамо.
Не, почакай. Не, искам... Обърни се.
Искам това място.
Обичам това място. Как се нарича?
То е мое.
Ще искам разрешение от краля да го нарека “Босфорът на Алмаши”.
Мислех, че бяхме против собственичеството.
Мога да остана довечера.
Мисля, че Мадокс знае.
Продължава да бъбри за Ана Каренина.
Вероятно това е неговата идея за мъжки разговор.
Е, това е моята.
Когато говоря на себе си, това е друг свят.
Различен живот.
А тук съм различна съпруга.
Да.
Наистина тук си друга.
О, колко са сладки. Това напръстници ли са?
Да. И са много стари.
Пълни са с шафран.
Само да не си мислиш, че ако ти подаря един, те окуражавам да шиеш.
Не обичам да се пазаря.
Тогава проследи ли ме до пазара?
Да разбира се.
Ще бъде ли всичко наред с нас?
Да.
Да.
Абсолютно.
О, скъпи.
Мислех, че никога няма да се събудиш.
- Какво?
Къде намери това?
- Освободих го.
Това май се нарича грабеж.
- Никой не притежава музиката. Въпросът е:
Кой е написал песента?
- Ървинг Берлин.
За?
- Топ Хат.
Има ли песен, която не познаваш?
Няма. Той пее през цялото време.
Добро утро. Знаеше ли това? Винаги пееш.
Казвал съм ти преди.
Дай друга.
"Уанг уанг блус."
Ти си невероятен.
Добро утро, мис.
- Здравей.
Спасихте живота ми.
Не съм забравила.
Мислех, че сте много висок.
Изглеждахте толкова голям, гигантски.
Чувствах се като дете, което не може да пази равновесие.
Като проходилка.
- Да.
По едно време косата ми беше дълга.
Забравила съм колко трудно беше да я мия.
Опитай това. Намерих доста от него.
Зехтин.
Благодаря.
Това за косата ми ли е?
Да, за нея.
Имаше един генерал, който носеше превръзка...
на перфектно здравото си око.
Мъжете се сражаваха здраво за него.
Понякога мисля, че мога да стана и да танцувам.
Какво криеш под ръкавиците?
Какво криеш под ръкавиците?
Той те очаква.
Ще те видя ли довечера?
Рогач, трябваш ни, за да останеш в Тобрук.
Знам, че следата е малка, но Джери притежава картите ни, както знаеш.
И сега пускат шпионите си из Кайро, ползвайки нашите карти.
Те ще вкарат и Ромел в Кайро с тях.
Цялата пустиня е като кърваво летище а ние им го даваме наготово!
Всеки чужденец, който ги отгърне, вижда:
"Добре дошли в Royal Geographic. Вземете ни картите."
Нашият Мадокс полудя, нали знаеш.
Познаваш ли Питър Мадокс?
- Да.
Великолепен изследовател. Благодаря, Айша.
И след като направи разкритията, бе предаден от Олмаши.
Най-добрият му приятел.
Абсолютна развалина, горкият пияница.
Комендант, дръж се в строя!
Да.
Здравей, малък Томи. Малко бебче, здрасти.
Разпознахте ли приятеля си сред британците?
- Не.
Аах!
Ставай!
- Не!
Ставай най-накрая!
Не, нямам приятел.
Никой не познавам!
Стой!
Не! Не!
Дейвид Караваджо.
Не.
- Това е взето от британския щаб в Кайро.
Юли 1941.
И какво още.
Август 1941. И това.
Февруари 1942.
Възможно е.
Купувам или продавам нещо. Бил съм в Кайро много пъти.
Ти си канадски шпионин, работещ за съюзниците.
Кодово име: Рогач.
Да?
Можете ли да доведете доктор. Болен съм.
Губя кръв!
Искаш доктор?
Моля от седмици, месеци...
Нямаме доктор.
Но имаме сестра.
Добре, идеално. И сестра става.
Виж, дай ми нещо. Име, код.
И тогава всички ще можем да се махнем оттук.
Не мога да мисля в тази жега.
Много е топло.
- Преспах с едно момиче.
Имам жена в Триполи.
Тя дойде и ме посочи на вас и сега имам неприятности.
Огън!
Ще ти кажа, какво ще направя.
Това е твоята сестра.
Мюсюлманка е, и затова ще разбере това.
Какво е наказанието за изневяра? Да започнем оттук.
Ти си женен и си чукал друга жена, така че...
За това май се отрязваха ръце?
Или беше за кражба? Някой знае ли?
Е, ти трябва да знаеш. Живял си в Либия, нали?
Не ме режете.
- Или беше Торонто?
Десет пръста.
Какво ще кажеш?
Ще ми даваш по едно име за всеки пръст. Без значение кой.
Аз давам нещо, ти си запазваш нещо.
Опитвам се да бъда разумен.
- Не ме режете. Стига де!
Палците смятат ли се за пръсти?
Тези хора не ми помагат.
- Телефонът.
Писна ми от тази стая, от тази жега, от телефона!
А! Женевската конвенция! Правата на човека.
Хайде де! Не можете да го направите!
Ела насам.
- Ще ти дам имена.
Ти!
- Ще ти дам имена!
Хайде!
- Какви имена каза?
Ааа! Аааа! Остави ме да помисля! Само ме остави да помисля!
Не мога да мисля! Познавам ги! Моля, оставете ме да помисля!
Обещавам! Моля ви не!
Кои имена споменахте? Познавам ги!
- Хайде!
Не мога да си мисля за тях! Не, ръцете ми! О, мили Боже!
- Какво чакате?
Исусе! Исусе Христе, не!
Обещавам! Моля ви, само не ръцете ми!
Не! Господи! Мили боже!
Не ме режете!
- Не!
Аааа! Не!
Не режете!
Недейте!
Мъжът, който ми отряза палците?
В края на краищата го намерих. Убих го.
Мъжът, който ми направи снимката? И него открих.
Отне ми цяла година. Мъртъв е.
Другият мъж, който показа на германците...
начина да си вкарат шпионите в Кайро.
Все още го търся.
Не можеш да минеш оттам. Невъзможно е.
Търсех отново на старите карти на Бел.
Ако можем да намерим път през Уади,
можем да стигнем точно до Кайро.
Това разклонение си е цяла възможност.
- Значи във вторник,
не се доверяваше на картите на Бел. Той беше глупак и не можеше да я начертае.
Но в петък внезапно той стана безпогрешен.
А къде са картите от експедицията?
- В стаята ми.
Те принадлежат на правителството на Негово Височество.
Не трябва да бъдат захвърлени някъде, така че, някой Том, Дик или Хари да ги видят.
Какво става с тебе?
Не бъди толкова наивен! Знаеш, че ще има война!
Това пристигна сутринта.
"По заповед на Британското правителство,
всички експедиции да бъдат спрени от месец май 1939"
Защо се безпокоят за нашите карти?
Какво толкова сме намерили в пустинята?
Остриета на стрели, копия.
По време на война, ако владееш пустинята, владееш и Африка.
Да владееш пустинята? Ха!
Мадокс? Това място...
Онова място в основата на женската шия.
Сещаш ли се, онази кухина.
Има ли си официално име?
За Бога, човече, вземи се в ръце.
Никъде няма такова патриотично въодушевление,
но навсякъде съществува дива ненавист към войната.
Отговорът се крие в един човек,
и голямата тълпа, обсадила колата му...
които са символ, че британския народ е много по-сплотен в мислите си днес...
отколкото, когато и да е в нашата история.
В залива Сан Даун кипи работа,
корабостроене и плаване, безкраен спорт за всяко дете на морето.
Съжалявам.
не мога... Не мога да направя това.
Не мога да го правя повече.
По-добре да си тръгвам.
Тук ще си кажем сбогом.
Не съм съгласен. Не мисли, че съм съгласен, защото не съм.
Всеки момент той ще разбере.
Ще се досети, а това ще го убие.
Не си отивай отново, моля те.
Катрин?
Аз...
Просто искам да знаеш, че...
не ми липсваш още.
Почакай. Ще стане.
Мисля, че съм почти закъснях.
Добре. Всички сме тук.
Тост за Международния пустинен клуб.
И неговото по-скорошно възраждане.
За клуба!
Международния пустинен клуб: неудачници, лекета, фашисти и глупаци.
Благословени да сме, всички. Хоп!
Не трябва да се нарича "международен" Мръсна дума, цинична дума.
Нейно величество, Фюрерът, Дучето...
Какъв ти е проблема?
И местните тук не ни искат. Сигурно се шегувате.
Египтяните искат час по-скоро да се отърват от колониалистите. Така ли е Фуад?
Някои от най-добрите им хора падат от техните ръце и ножове,
желаещи да бъдат посветени в рицарство.
Не е ли така? Кажете, сър Рони?
Какво искам да кажа? О, измислих нов танц.
Някои да иска да стане да го пробва? Нарича се...
Нарича се "Прегръдката на Босфора".
Мадокс?
Или Берман? Ще танцувате ли с мен?
Даг. Хайде, Дагърс.
Нека първо да похапнем. Сядай.
Много бавно свирят, но думите бяха тези,
всъщност преди да ги "почистят".
Може би песен за вас, мисис Клиф...
Вземи да млъкнеш или си отивай! Напълно си изперкал!
Сядай!
- Абсолютно си прав! Млъквай!
Съжалявам. Много съжалявам
Не мога да си помисля дори, какво ме чака.
Купища извинения...
навсякъде.
Благодаря.
Защо го хвана за яката?
- Какво?
"Какво"? Момчето. Онова малко момче.
Държеше го за яката. Защо?
Той ли е следващия?
Ще го закараш ли в малката си стая? Къде е тя?
Това ли е?
Не прави това.
- Наблюдавах те.
Наблюдавах те на градинските партита,
верандите, на състезанията.
Как успя да ги изтърпиш?
- Моля те.
Как можеш даже да се усмихваш,
все едно твоят живот не се е преобърнал?
Знаеш ли защо?
Танцувай с мен.
Не.
Танцувай с мен.
Искам да те докосвам.
Искам нещата, които ми принадлежат.
Мислиш ли, че ти си единствения, който може да чувства нещо?
Това ли е което си мислиш?
Защо просто не си отидеш?
Отиди да се наспиш.
- Искаш ли да го направя?
Лека нощ.
Хана.
Кип.
Само почакай. Не поглеждай нищо още.
Почакай.
Кип!
О, благодаря ти!
Ммм!
Ако някоя нощ не дойда да те видя,
какво ще направиш?
Ще се опитам да не те очаквам.
Да, но ако стане късно и...
И не съм се появила?
Тогава, мисля, че ще има причина.
Няма ли да дойдеш да ме намериш?
Затова не искам никога да идвам тук.
Тогава ще си кажа,
той е прекарал цял ден търсейки.
Той иска да бъде открит в нощта.
Искам. Искам да ме намериш.
Исках да бъда намерен.
Търся лейтенант Сингх.
Спи.
- Само да му кажа, че трябва да отидем на работа.
Ще му предам.
Какво е? Мина ли е?
Бомба. Под виадукта.
Той трябва ли да отиде?
- Извинете?
Ами ако не го намерите? Сержант, не и днес. Не тази сутрин.
Какво става? Има ли нужда от мен?
- Страхувам се, че да, сър.
Не отивай. Страх ме е.
Това ми е работата.
Правя това всеки ден.
Харди!
Сериен номер K-K-И-П...
2-6-0-0.
K-K-И-П 2600, Сър !
Ще донеса кислород.
Харди, какво става?
Не мога да видя, сър! Идва откъм пътя!
Пазач?
Благодаря сър! Не зная какво става!
Спри ги!
- Спрете!
Спрете!
Харди!
- Стоп!
какво е това, скапан карнавал?
Закъснителя се включи!
Какво стана? Задействана ли е?
Задръж за секунда.
Идвам при теб.
Виждате ли детонатора, сър?
Трябва да го срежем. Скрежа няма да изчезне.
Спрете! Намалете!
Спрете! Намалете!
Махайте се!
- Да, сър.
Това невероятно ме ядосва.
- Знам, сър.
Внимавай! Ще те изгори!
Ох!
Напипваш ли ги?
Срежи го.
Трябва да го срежеш!
- Дори не знам дали това е правилната жица.
Избирай. Просто избери жица и режи.
Дайте одеало! Одеало за лейтенанта!
Сержант! Свърши сър! Свърши!
Германците се предадоха!
- Урааа!
Честито, сър.
Кип? Кип?
Кип!
Хей, отиваме си вкъщи!
Вали.
Кип, ела и потанцувай с нас.
По-късно.
- О, я стига.
Ето, идва сапьорския отряд!
Дай на мен!
Давай, сержант Харди!
Да ги върнем у дома!
Какво беше това?
Никога няма да си простя.
По дяволите, никога няма да си простя!
Сержант Харди, сър. Беше замаскирана.
Покатери се отгоре.
Отиде си, сър.
Той се покатери, на шега.
Трябваше да съм аз. Беше моя идея.
Не гледайте, сър.
- Ох.
Кое е това момиче?
Годеницата му, сър.
На Харди?
- Тоя я криеше.
Кип?
Кип, аз съм.
Съжалявам за това което стана.
Мога ли да говоря с теб, Кип?
Защо не искаш да говориш с мен?
О, Кип.
Пусни ме да вляза!
Хана ми каза, че си тръгваш.
Ще има процеси.
Искат да помагам.
Не знаят ли, че съм алергичен към съдебни зали?
Е...
Минах покрай болничния конвой.
Те го търсеха.
Тази сестра, Мери,
ми каза за теб и Хана...
че се криете в някакъв манастир...
Как го наричате? Отстъпление?
Как излязохте от пустинята...
обгорен, без да си спомняте името си,
но знаейки, думите на всяка песен...
и притежавайки само едно копие на Херодот.
Цялото пълно...
с писма и изрезки.
Тогава разбрах, че си ти.
Аз?
Видях те...
да пишеш в нея в посолството в Кайро...
когато още имах палци, а ти - лице...
и име.
Разбирам.
Преди да минеш към германците,
преди да намериш начин да прекараш шпионите на Ромел през пустинята чак до британския щаб.
Направил е доста хубави снимки.
Видях моята, когато ме мъчеха в Тобрук.
Направих копие.
Трябваше да се върна в пустинята, бях обещал.
Останалото беше без значение.
какво каза?
Нищо друго нямаше значение.
Обаче имаше последствия.
Не беше просто друга експедиция. Ето какво стана.
Ако британците не бяха разкрили фотографа,
хиляди щяха да измрат.
Те измряха. Само че други.
Да, като Мадокс.
- Какво?
Знаеш, той се застреля. Твоят партньор,
когато разбра, че си шпионин.
- Какво?
Мадокс е мислел, че съм шпионин? Не.
Никога не съм бил шпионин.
Ужасно е! Като лов на вещици.
Всеки чужденец излиза, че е шпионин.
Затова внимавай.
- Добре.
Не се интересуваме от държавите, нали?
Британци, араби, унгарци, германци...
Това няма значение, нали? Беше нещо по-сложно.
Да, беше.
Ще оставя самолета в оазиса Куфра.
Затова, ако ти трябва...
- Добре.
Трудно е да повярваш колко дълго говореха за него.
Всички трябва да се върнем след месец-два.
Хмм.
Трябва да се науча да не се задълбочавам толкова много във всяко нещо.
Отнема много време и енергия за всяко нещо.
Довиждане, приятелю.
Няма Бог.
Но се надявам, че някой гледа след теб.
В случай, че все още се чудиш,
това се нарича суперстернална вдлъбнатина.
Ела да ни видиш в Дорсет, когато тази безсмислица свърши.
Никога няма да дойдеш в Дорсет.
Значи не знаеше, че Мадокс се застреля?
Не.
А ти не си убил сем. Клифтън?
Т..
Тя...
Тя умря...
Тя... Не мога.
Е...
може би аз мога.
Сигурно аз мога.
Вдигах базовия лагер...
до пещерата на плувците.
Клифтън предложи да долети до Кайро и да ме вземе.
Летеше като луд, винаги,
затова, не обърнах внимание.
Аааа!
Катрин?
Мили боже, Катрин, какво правиш тук?
Не мога да изляза. Не мога да мръдна.
"Изненада," каза той.
Горкият Джефри.
Той знаеше. Сигурно е знаел през цялото време.
Крещеше, "Обичам те, Катрин. Толкова много те обичам."
Зле ли е ранен?
Трябва да те извадя.
Моля те не ме мести.
- Трябва да те извадя.
Много боли.
- Знам, скъпа, Знам. Съжалявам.
Хайде.
Сега!
Защо ме мразеше?
Какво?
Не знаеш ли че побъркваше всички?
Шшш. Не говори.
Ти говориш толкова много скапани езици...
а никога не искаш да говориш.
Носиш напръстника.
- Разбира се.
Идиот такъв!
Винаги го нося. Винаги ще го нося.
Винаги ще те обичам.
Толкова ми е студено.
Знам. Съжалявам.
Ще запаля огън.
Извади ли Джефри от самолета?
Да.
- Добре. Благодаря ти.
Чуй ме, Катрин.
Счупила си глезена си...
и трябва да опитаме да го превържем.
Мисля, че също си счупила и китката си...
а вероятно и няколко ребра, затова те боли като дишаш.
Ще трябва да ходя пеш до Ел Тадж.
макар че, с това движение из пустинята в тия размирни времена,
сигурно ще се натъквам ту на една, ту на друга армия.
А после ще се върна и ти ще бъдеш добре.
Обещаваш ли?
Не искам да умра тук.
Не искам да умра в пустинята.
Винаги съм си представяла помпозно погребението си.
Някакви химни.
И знам, къде точно искам да ме погребат.
В градината ни, където пораснах...
с изглед към морето.
Затова ми обещай, че ще се върнеш за мен.
Обещавам...
Ще се върна за теб.
Обещавам...
Никога няма да те изоставя.
Имаш достатъчно вода...
и храна.
Ще ти ги отворя.
Добро четиво.
Не го губи.
Ще погребеш ли Джефри?
Знам, че е мъртъв.
Съжалявам, Катрин.
Зная.
Всяка нощ...
Отрязвам сърцето си.
Но на сутринта отново е пълно.
Любими.
Скъпи мой.
Спирах по обяд и в полунощ.
Три дни пеш, както и казах,
и три часа обратно, с кола.
Не отивай никъде.
Ще се върна.
Ще се върна.
Току-що дойде пеш от пустинята, сър.
Добро утро.
Майчице, откъде идвате?
Имаше нещастен случай.
Трябва ми доктор...
да дойде с мен и ще ми трябва назаем тази кола.
Ще платя, разбира се.
И ми трябва морфин.
- Мога ли да видя документите ви, сър?
Какво?
Искам само да видя, ако мога някакъв документ за самоличност.
Съжалявам, не виждам смисъла. Простете ми, не съм...
Ходих дълго пеш и...
Жената е зле наранена до Гилф Кабир, пещерата на плувците.
Аз съм член на Кралската географска организация.
Добре.
Сега, ако може... да си кажете името.
Граф Ласло де Олмаши.
"Олмаши." Можете ли да ми го кажете буква по буква?
Вижте, чуйте ме, може ли?
- Каква националност трябва да е това?
Една жена умира. Моята съпруга умира.
Ходих...
Ходих пеш три дни.
Не искам да си диктувам името.
Искам да ми дадете тази кола.
- Разбирам, че сте развълнуван.
Предлагам да седнете, ще се свържа по радиото с генералния щаб.
Не. Не, недейте... Не се обаждайте на никой!
Просто ми дайте скапаната кола!
Спрете колата, моля ви. Една жена умира!
Слушай, фриц, ако трябва да чуя още една дума от теб,
ще ти хвърля един хубав пердах!
Фриц? За какво говорите?
Това ти е името, нали?
Граф шибан задник фон Бисмарк!
Какво трябва да е иначе, ирландско?
- Моля ви!
Трябва да ме чуете! Катрин!
Катрин!
Извинете ме.
Също така трябва да ползвам тоалетната.
- Ще почакаш.
Спешно е.
- Сержант!
Джери иска да ползва кенефа.
Казва, че е спешно.
Къде отиваме, моля ви?
- О, на север от крайбрежието.
Бенгази. Скоро сме там.
Можете да си върнете лодката вкъщи тогава.
Добре, отивай. Хайде, хвани го.
Слизам и се качвам от скапания влак по цял ден.
Не се отваря.
Ааа!
Да,
тя умря, заради мен.
Защото я обичах.
Защото...
Защото имах грешно име.
И никога не се върна в пещерата?
- Върнах се.
Спазих обещанието си.
Помогнаха ми германците!
Направихме сделка.
Аз имах нашите карти от експедицията.
И след като британците ме обявиха за враг,
Дадох на техните врагове нашите карти.
Така се върнах обратно в пустинята...
при Катрин...
с английския самолет на Мадокс...
пълен с немски бензин.
Когато пристигнах в Италия,
на медицинския ми картон написаха,
"Английският пациент."
Не е ли смешно?
След всичко това, станах англичанин.
Стигнал чак до сутринта, а отровата вече изтича, нали?
Черни нощи.
Мисля, че трябва да те убия.
- Не можеш да ме убиеш.
Умрях преди години.
Не, не мога да те убия сега.
Отзоваха ни. Северно от Флоренция.
Вчера мислех...
вчера...
Пациентът и Харди.
Те са всичко добро, което има Англия.
Даже не мога да кажа какво е.
Не сме обменили дори 2 лични думи,
а бяхме заедно в толкова ужасни неща.
Някои ужасни неща.
Имал е връзка с момиче от селото.
Имам предвид...
И ние, той никога...
Не ме е питал дали мога да играя крикет, или за Кама сутра, или...
Даже не зная за какво говоря.
Ти го обичаше.
Катрин.
Все още съм тук.
По добре да бъдеш.
Не разчитай на това, чу ли?
Малкото въздух в дробовете ми,
всеки ден става все по-малко.
Което е нормално.
Съвсем нормално.
Говорих с Караваджо,
моя личен следовател.
Каза ми, че има духове в манастира.
Мога да се присъединя към тях.
Хана!
- Това е момчето.
Винаги ще се връщам в тази църква.
Ще гледам моите рисунки.
Винаги ще се връщам в тази църква.
Значи, един ден ще се срещнем.
Благодаря ти.
Почети ми, става ли?
Чети ми докато заспя.
"Скъпи мой,
Чакам те.
Колко дълъг е денят в тъмнината?
Или седмицата?
Огънят вече изгасва...
и ми е страш... ужасно студено."
Опитах се да изпълзя навън,
но не знам дали ще има слънце.
Страх ме е, че ще изгубя светлината...
за рисунките и за написването на тези думи.
Умираме.
"Умираме.
Умираме богати с любовниците и роднините,
вкусовете, които сме опитвали,
телата, в които сме прониквали...
и течейки, като реките."
Страховете, които сме крили,
като тази злочеста пещера.
Искам всичко това, отбелязано на тялото ми.
Ние сме истинският народ.
Не границите, очертани на картите,
имената на велики хора.
Знам, че ще дойдеш и ще ме отнесеш в двореца на ветровете.
Това е всичко, което съм искала,
да се разхождам на такова място с теб,
с приятели.
Земята, без карти.
"Фенерът угасва,
а аз пиша...
в тъмнината."
Хана?
Хана, хайде!
Хана,
това е Джоя.
Добро утро.
- Добро утро.
Тя ще те заведе колкото може по-близо до Флоренция.
Мога и сама да се кача.
Превод: truebgsub@yahoo.com