The English Patient (1996) (The English Patient CD1.sub) Свали субтитрите
ЖУЛИЕТ БИНОШ
УИЛЯМ ДЕФО
КРИСТИН СКОТ ТОМАС
::: А Н Г Л И Й С К И Я Т П А Ц И Е Н Т :::
- Как се чувстваш?
- Добре.
Кракът ти ще се оправи.
Доста осколки извадихме от него. Запазих ти ги.
Ти си най-красивата девойка, която някога съм виждал.
Не мисля. Ето.
- Ще ми дадеш ли целувка?
- Не. Ще ти дам малко чай.
- Би означавало много за мен.
- Наистина ли?
Благодаря ти.
Сестро, не мога да заспя, ще ме целунеш ли?
- Толкова си красива.
- Би ли ме загащила, моля?
Много смешно. Заспивайте сега.
- Къде е доктора?
- Не питай.
Боже, мразя да давам кръв. Не понасям иглите.
Има ли някой от Пиктън?
Пиктън? Не зная.
Бих искал да се видя с някой от дома преди да си ида.
- Има ли някой от Пиктън тук?
- Защо Пиктън?
Той е оттам. На брега на езерото Онтарио, нали така, войнико?
Оттам беше и твоето момиче, нали? Там някъде?
Попитай го от коя рота е.
- Трети Канадски батальон.
- Трети Канадски батальон.
Познава ли капитан МакГън?
Простреляха го вчера. Разкъсан на парчета.
- Какво каза?
- Не го познава.
Хана, залегни!
Мъртъв е. Мъртъв е.
Мъртъв е.
Мъртъв е.
Италия - Октомври, 1944 г.
Име, чин, личен номер?
Не, съжалявам.
Мисля, че бях пилот.
Бил съм открит в отломките на самолет още в началото на войната.
Спомняте ли си къде сте бил роден?
На разпит ли ме подалгате?
Би трябвало да се опитвате да ме подведете, да ме накарате да проговоря на немски език.
- И аз го говоря, между другото.
- Защо?
- Немец ли сте?
- Не.
Откъде знаете, че не сте немец, след като не помните нищо?
Може-- може ли глътка вода?
- Благодаря.
- Няма нищо.
Спомням си много неща.
Спомням си градината й, спускаща се до морето.
- Нищо друго между теб и Франция.
- Това вашата градина ли беше?
- Или на жена ми.
- Значи сте бил женен?
Така мисля. Въпреки, че си мисля за това като немски трик.
Вижте.
Останало ми е само парченце бял дроб.
Всичко останало е свършено.
Какво значение има дори да съм Тутанкамон?
Аз съм малко... препечен, приятелю.
Съжалявам, не мога да ти помогна.
Добре ли сте?
Знам, че не обичате да ви местят. Съжалявам.
Хана!
- Джен?
- Хана!
Ще идем до селцето. Момчетата ще ме откарат.
- Имаш някакви пари, нали?
- Не.
- В случай, че има рзпродажба.
- Не.
Хана, знам, че имаш. Моля те.
- Не!
- О, хайде, де.
Кълна ти се, за последен път. Заклевам се.
Тя е душица. Обожава ме.
Ще ти ги върна! Обещавам!
Повече нищо няма да скърпвам за теб.
Обичам те!
Напред, момчета!
Доесете вода тук!
Джен! О, не!
Хана, къде отиваш?
- Стойте там!
- Спри, Хана!
Стойте--
Не!
Не!
- Ей! Ей!
- Не мърдай!
Не се движи! Не се движи!
Застани абсолютно неподвижно!
Вървиш в минно поле!
Добре.
Това е добре.
Просто стой там...
и всичко ще е наред.
Какви ги вършиш?
Какви, по дяволите, ги вършеше?
Беше на Джен.
Боли ли ви? Имате ли нужда от нещо?
- Да.
- Добре.
Добре ли си?
- Вие с Джен бяхте--
- Само го разкарваме с този камион.
Защо? Той умира. Какъв е смисъла?
Не можем да го изоставим. Нали нямаше това предвид?
Не, не, нямах това предвид.
Това ще ви помогне.
Трябва да е проклятие.
Всеки, който ме обича,...
всички близки за мен--
Трябва да съм прокълната.
Коя е?
- Когато той умре, ще ви настигна.
- Тук не е безопасно.
Цялата страна гъмжи от бандити, немци и бог знае какво още.
- Това е лудост! Не мога да го позволя.
- Войната свърши.
Как може да бъде дезертьорство?
Не навсякъде. Не исках да прозвучи буквално.
Това е нормално, шок за всички нас, Хана.
Трябва ми морфин, много. И пистолет.
Ако нещо ти се случи, никога няма да си го простя.
Отправили сме се към Легхорн.
"Ливорно", както го наричат италианците.
Ще те чакаме.
Хубаво.
- Благодаря ви.
- Няма защо, госпожо.
- О, Хана.
- Ще се оправя.
Ще ви настигна. Добре.
Какво-- каква беше тази шумотевица?
Ти,-- с плъховете ли се бориш, или с цялата немска армия?
Не. Поправях стълбите.
Намерих библиотека, и книгите ми бяха от голяма полза.
Преди да намериш още и други приложения за книгите,
можеш да ми почетеш малко от тях.
Мисля, че всички са на италиански, но ще видя, добре.
- Ами твоята книга?
- Моята книга?
О, да, Херодот.
Да, може да почетеш от него.
О, намерих малко сливи.
Имаме си сливи в двора. Ето.
Имаме си овощна градина.
Херодот е бащата на историята.
- Знаеше ли това?
- Нищо не знам.
Това е--
Това е много сочна...
слива.
Планина с формата на женски гръб. Добре, много добре.
- Здравейте, Джефри!
- Мадъкс, здравейте!
- Добре дошли в експедицията.
- Как я карате? Джефри Клифтън.
Прекрасно, най-сетне да се срещнем.
Това е Данте Д'Агостино и Диги Берман, нашия археолог.
- Чудесен самолет.
- Това е Шариф Ал Фуад, египтолог.
- А това е жена ми, Катрин.
- Здравейте.
Ние сме новите ви чираци.
Добре дошли в Интернационалния пясъчен клуб.
- За Интернационалния пясъчен клуб.
- Ще донеса чаши.
- Възхитителен самолет. Видя ли го?
- Да.
Нали? Сватбен подарък от родителите на Катрин.
Ние го наричаме "Мечо Рупърт".
- Здравейте. Джефри Клифтън.
- Олмаши.
Най-сетне можем да предадем старата ми птица за вторични суровини.
Г-жо Клифтън, бих искал да Ви представя...
- Граф Олмаши.
- Здравейте.
Джефри ми даде Вашата монография и аз я четох в пустинята.
- Много впечатляваща.
- Благодаря Ви.
Исках да се запозная с човека, който е написал такава голяма творба с толкова малко определителни.
Е, нещото си е нещо, без значение как ще го определите.
Голяма кола, бавна кола, кола със шофьор.
- Счупена кола.
- Все си е кола.
- Без особена полза, все пак.
- А за любовта?
Романтична любов, платонична любов, синовна любов.
- Доста различни неща, със сигурност.
- Съпружеска.
Това е любимият ми вид. Изключителната любов на една съпруга.
Тук вече ме спипахте.
- Те са туристи.
- Пълни глупости.
Те са високо препоръчани от Кралското географско дружество.
Тя е очарователна и много начетена.
- А той е роден дяволски добър летец.
- Не се нуждаем от още един пилот.
Може да направи въздушни карти на цялата местност.
Но не можеш да я изследваш от въздуха, Мадъкс.
Ако можеше, животът щеше да бъде много по-прост.
Контакт.
Контакт.
Трябва да опитам да преместя леглото.
Искам да се наслаждаваш на гледката.
Хубава е. Гледка от манастир.
- Аз вече виждам.
- Как?
- Как можеш да видиш нещо?
- Не, не, не прозореца.
Не понасям светлината и без това.
Виждам всичко чак до пустинята.
Обръщам те.
Изследвания преди войната, картографиране.
Имам ли песъчинки в очите? Чистиш ли пясъка от ушите ми?
Няма пясък. Всичко е заради морфина.
Виждам жена си в тази гледка.
Спомняш ли си още неща?
- Може ли една цигара?
- Да не си полудял?
Защо-- защо си толкова решена да ме опазиш жив?
Защото съм сестра.
- Следващия!
- Kатрин!
"Кралят настойчиво продължавал да търси начин..."
"въпреки споровете да докаже..."
"че жена му е най честната от всички останали."
"Ще те скрия я спалнята ти, казал Кандалус..."
"... казал Кандалус."
- Кандалис.
"Кандалис."
Кандалис.
Кандалис казал на Гайджис, че кралицата практикувала едно и също всяка нощ.
Тя събличала дрехите си...
и ги слагала на стол до вратата на стаята си.
"Ако застанеш някъде отстрани,
ще можеш да я гледаш и да се наслаждаваш."
Същата вечер, точно както кралят разказвал.
Тя отишла до стола,
съблякла дрехите си една по една,
докато застанала съвсем гола пред Гайджис.
И действително, тя била още по-очарователна, отколкото той можел да си представи.
Но в този момент кралицата погледнала встрани...
и съзряла Гайджис прикрит в тъмнината.
И макар, че не казала нищо, я побили тръпки.
На следващия ден,
изпратила стражи за Гайджис.
След като чула оправданията му, ето какво казала...
- Отрежете главата му!
Тя казала: "Избери или да се примириш със смъртта..."
"защото видя това, което не трябваше,"
"или убий съпруга ми, който ме посрами..."
"и стани крал на негово място."
И така Гайджис убил краля,
оженил се за кралицата и станал владетел на Лидия през следващите 28 години.
Край.
Трябва ли да завъртя бутилката?
Е, Джефри, нека това да ти бъде за урок.
Д'Агостино!
- Д'Агостино!
Спиш ли?
Да.
Не. Пропадам.
Махайте се!
Къш!
Добро утро.
Хана?
- Какво искате?
Срещнах вашата приятелка Мери.
Тя каза, че трябва да намина да видя дали сте добре.
Всъщност ние сме съседи. Къщата ми е през две сгради от вашата в Монреал.
Кабът, на север от Лорие.
За вас.
Можех да взема кредит за него, но е от Мари.
Името ми е Дейвид Караваджо, но никой досега не ме е наричал Дейвид.
Всеки смята Караваджо за твърде абсурдно име за да го пропусне.
Хоп!
Мамка му! Глупави ръце.
Оставете на мен.
Пресни са.
Не съм виждал яйце вече...
Забелязахте ли, че са от кокошка?
В Италия можете да намерите кокошки но не и яйца.
В Африка е обратното.
Кой ли ги отделя?
- Били сте в Африка?
Да, бил съм.
Моят пациент също.
Вижте, бих искал да остана за малко.
Имам да свърша малко работа.
Говоря езика. Има партизани, които трябва да се разоръжат.
Вмъкваме се сред тях и преценяваме дали можем да ги "отървем" от оръжията им,
разбира се, тайно.
Бях крадец и затова армията смята, че съм добър за това.
Можеш ли да стреляш с пистолет?
- Не.
Какво ти е на пръстите?
Нищо.
Трябва да ги прегледам, преди да си тръгнеш.
- Вижте.
Мястото е обширно. Няма да си пречим.
Ще спя в обора.
Няма значение къде ще спя, и без това не мога.
Не зная какво ви е казала Мери за мен, но не се нуждая от компания.
Нямам нужда от грижи.
Долу има един мъж.
Той ни донесе яйца. Може да остане.
Защо? Може ли да ги мъти?
Той е канадец.
Защо хората винаги са щастливи, когато се срещнат с някой земляк?
Какво ставаше в Монреал, когато се разминаваше с някой?
Покани ли го да живее с теб?
Няма да те притеснява.
Не може, вече съм притеснен.
Война е. Важно е откъде идваш.
Защо? Мразя това.
А, проработи!
Внимателно.
Мога ли да помогна?
Вече свърших.
Е, вие сте нашият канадски джебчия?
По-подходящата дума е "крадец".
Разбрах, че сте бил в Африка. Къде по-точно?
О, навсякъде.
Навсякъде?
Опитвах да обиколя всички области, но все не успявах.
Оставяте ли ни?
- Да.
Сега ще имаме възможност да споделим бойните си рани.
Тогава наистина ще изляза.
Да не би и тя да е ранявана?
Мисля, че всеки, който някога е обичала...
трябва да се грижи за нея до смъртта си.
Да не би да планирате да сте изключение?
- Аз?
Мисля, че...
сте се пообъркали, момче.
Така че...
Караваджо.
Хана мисли, че сте измислили името си.
А вие сте забравили вашето.
Казах, че едва ли някой може да измисли по нелепо име.
И още, че може да забравите всичко,
но не и своето име.
Граф Алмаши.
Това име говори ли ви нещо?
Или Катрин Клифтън?
О, съжалявам.
Колко платихте?
- Здравейте.
Те не са виждали чужденка на този пазар. Колко платихте?
Ами, мисля, че около 7,8 паунда,
Кой магазин?
- Защо?
Измамили са ви. Не се притеснявайте, ще ги върнем.
Не искам да ги връщам.
Това не струва 8 паунда.
- За мен струва.
Пазарихте ли се?
- Не, това не ме интересува.
Това е обида за тях.
Не вярвам в това. По скоро смятам, че вие се оскърбявате от мен понякога.
Ще бъда много щастлив да получа реалната цена за това.
Извинявам се, ако изглеждам рязък.
Явно имам остарели маниери.
Как намирате Кайро?
Посетихте ли пирамидите?
- Извинете.
Или Сфинкса?
Ширина, 25,33. Дължина, 25,16.
Ако караме североизточно от Кофир, ще си оставим костите в пустинята.
Не съм съгласен.
- Ти си унгарец. Никога не си съгласен.
Добро вечер, господа.
- Добър вечер.
Как е вашата очарователна съпруга?
- Чудесно.
Влюбена е в хотелския водопроводчик.
Също и в басейна. Плува с часове.
Тя е като риба. Съвсем невероятно. Или пък се кисне в банята.
Всъщност тя е навън.
Пие сама... в бара.
Мисис Клифтън.
Моля да ни простите. Не сме свикнали с компанията на жени.
Няма нищо. Наслаждавах се на книгата си.
Екипът ни е в траур, скъпа.
- О, наистина ли?
Страхувам се, че нямахме късмет със събирането на средства за експедицията.
Е, и какво ще правим?
По-скромна експедиция, или ще чакаме още една година.
Това е катастрофа.
- Напомнете на семействата си, че съществуваме.
Небеса, женен ли сте Мадокс?
Разбира се. Всички сме.
Освен приятеля ми Алмаши.
- Сега се чувствам много по-добре.
Нали скъпа? Чувствахме се общо взето неудобно.
Тогава нека вдигнем наздравица за отсъстващите съпруги.
За тях.
- И за присъстващите.
И бъдещите.
Благодаря.
Извинете. Може ли?
Защо ме проследихте вчера?
- Съжалявам, какво?
След пазаруването ме проследихте до хотела.
Бях обезпокоен. Сама жена в тази част на Кайро, европейка.
Чувствах се задължен.
- Задължен?
Като съпруга на член от екипа.
Е, защо все пак ме проследихте? Добре де... изпратихте.
"Проследихте" звучи някак си хищно, нали?
Мога ли да те помоля да се преместиш?
Съжалявам, но аз...
Съжалявам. Разбира се.
Само когато се мърдаш.
- Колко грубо от моя страна.
Всъщност не мога да понеса натиска...
- Добре ли си?
Сънувах. Отвратително.
Хана.
Хана, добре ли си?
Остави ме на мира.
Влюбена си в него, нали?
Твоят беден пациент.
Мислиш, че е светец, заради това, на което прилича.
Не смятам, че е такъв.
Не съм влюбена в него.
Влюбена съм в духовете.
Той също.
Ами ако ти кажа, че това ми го стори той?
Как ли е успял? Кога?
Аз съм един от духовете му, а той дори не знае.
Не знам какво означава това.
- Питай твоя светец, кой е всъщност.
Питай го, кой е убил.
Моля те, недей да пълзиш из тази къща.
Виж, не мисля, че е забравил нещо!
Мисля, че иска да забрави!
Господа, за картографирането.
За картографирането!
И специални благодарности на Джефри и Катрин,
без чиято героична намеса за събиране на пари, още щяхме да си ритаме петите.
За упоритостта!
Катрин каза ли ви, че Джефри трябва да лети обратно за Кайро?
Връщам услуга. Ще направя няколко снимки за армията.
Какви снимки?
Портрети.
Генерал-майорът, съпругата му,
кучето му, генералът край пирамидите, задъхващ се.
А аз, разбира се трябва да съм с него.
И най-накрая ще имам възможността да опозная нощния живот в Кайро.
Ще напиша ръководство за пандиза...
Искам да видя хареми. В необходимата страна ли се намираме?
Хареми.
Довиждане, любов моя.
- Лек път.
Ще се видим след седмица.
Клифтън, на добър път.
И на теб. Късмет. Доволен съм, че средствата се намериха.
Клифтън.
Това вероятно не е моя работа.
Жена ти.
Мислиш ли, че е уместно да я оставяш?
- Уместно?
Ами, в пустинята е доста тежко за една жена.
Чудя се дали няма да й дойде много.
Луд ли си? На Катрин й харесва тук - каза ми вчера.
Все същото...
- Познавам Катрин от 3 годишна.
На практика бяхме брат и сестра, преди да станем съпрузи.
Зная какво е малко или много за нея.
А и тя знае за себе си.
Много добре.
Защо всички се страхувате за жените?
Започнах да обичам...
тези леки почуквания на ноктите по спринцовката.
Чук.
Чук.
Чук.
Спри! Моля те спри да свириш.
Нямам ключ за тази врата. Вие...
Германците са били тук, навсякъде.
Поставили са мини навсякъде.
Любимото им място за поставяне е точно в пианото.
Разбирам. Съжалявам.
Вероятно сте в безопасност, само докато свирите Бах.
Той е немец.
Това нещо смешно ли е?
Не. Съжалявам.
Срещала съм ви и преди.
Не мисля.
Вижте. Погледнете?
Помръднете това, и няма повече Бах.
Лейтенант! Добре ли сте, сър?
Да, сержант.
Значи работите с италианците.
Помагам им да предадат оръжията си.
Бях крадец, затова армията предположи, че ще съм добър за това.
Италианците ми харесват.
Той иска да се махаме оттук.
Казва, че вероятно има повече от 50 мини в сградата.
Мисли, че съм луда, понеже му се смях.
Той е индиец.
Носи тюрбан.
- Не, той е сикх.
Ако носи тюрбан, значи е сикх.
Вероятно ще се омъжа за него.
Наистина ли? Това е прибързано.
Майка ми винаги ми повтаряше,...
че ще призова съпруга си, свирейки на пиано.
По-добре ми беше, когато си бяхме сами.
- Защо? Той остава ли?
Със неговия сержант, г-н Харди.
Трябва да им взимаме наем. Никой ли си няма работа?
Трябва да разчистят всички пътища от мините. Това е доста работа.
В този случай, аз... предполагам, не можем да им взимаме пари.
Не, не можем.
Благодаря.
Мислех си... Как някой като теб, решава да дойде в пустинята?
Как е?
Правиш същото, каквото и в замъка, или все едно - това си е твоя живот,
и един ден си казваш, "Трябва да отида в пустинята," или?
Веднъж пътувах с водач, който ме упътваше към Фая.
Не промълви нито дума цели 9 часа.
Накрая на пътя посочи хоризонта и промълви, "Фая".
Беше хубав ден.
Всъщност ти пееше.
Какво?
- Пееше.
През цялото време.
Не съм.
- Питай Ал Ауф.
Ал Ауф!
Дай ръка.
Благодаря.
Мадокс!
Мадокс!
Мадокс!
Ела бързо! Намерих нещо!
- Какво е?
D'Aг! Берман! Бързо!
Господи.
Те плуват.
Плуват.
Ох!
Добре ли си?
- Да.
Как ще обясниш...
на някой, който не е бил тук,
чувствата, които изглежда са нормални?
Не зная, приятелю.
Не зная.
Аааа!
- Камал!
Берман, какво правиш?
Берман!
Внимавай!
Извадете ги от колата!
- Помогнете ми!
Алмаши, добре ли си?
Да, да, Добре съм.
Китката ми! Ах!
Връщам се възможно най-бързо. Ще бъдете 36 часа навън.
Опитай да вземеш резервен радиатор.
Можем да го поставим още тук. И по-добър крик.
Лошо се организирахме.
- Берман?
Лек път.
Сега пък какво?
Да разкараме всички тия боклуци.
Аз ще остана тук.
- Разбира се че няма.
Аз предизвиках проблема. Трябва да остана.
- Не можеш. Никой от вас не може.
Не, настоявам. Наистина няма място за всички.
Мога най-малко да копая и не се налага да ходя пеш ранена.
Това е само за една нощ.
Ако остана, това ще бъде най-ефективния начин да убедя съпруга си...
да изостави онова, което прави и да дойде да ни спаси.
Добре.
- Хайде, да тръгваме.
Помислих, че искаш да ги добавиш в книгата си?
Е, ние...
Направихме снимки.
Няма нужда.
Не, наистина. Бих искала да ги вземете.
Просто няма нужда. Това е, хм...
просто един каталог. Прекалено са добри.
Ще се чувствам задължен. Благодаря.
Това ще бъде прекалено, нали?
Да чувстваш задължение.
Да.
Трябва да влезеш в заслона.
Тук съм си добре, благодаря.
Погледни натам.
- Какво трябва да видя?
Забелязваш ли, какво става със звездите?
Много са разхвърляни. Опитах да ги подредя.
- Не, не.
Там.
След няколко минути няма да има звезди.
Въздухът ще се изпълни с пясък.
Това не е на добре, нали?
- Не.
Ще се справим ли?
- Да.
Да.
Абсолютно.
"Да" е достатъчно. "Абсолютно" не е.
Нека ти разкажа за ветровете.
Има една вихрушка от южно Мароко,
"Ажеж",
срещу която фелахините се отбраняват със саби.
Има и Гибли, от Тунис.
Гибли?
- Гибли.
Той се върти, върти и често предизвиква...
... странни нервни състояния.
Харматан,
червен вятър, когото моряците наричат "море от тъмнина".
Червеният пясък на този вятър...
отлита толкова надалече, че стига южния бряг на Англия,
където предизвиква...
дъждове, толкова плътни, че изглеждат като кръв.
Измислица!
Имаме къща на този бряг и там никога не е валяло такова нещо.
Не, истина е. Херодот, твоят приятел.
Моят приятел.
Писал е за това...
и още...
вятъра Самуун,
за който народа смята, че е толкова зъл,
че му обявяват война, марширувайки срещу него.
Облечени като войници.
Мечовете им се издигат.
Катрин, Катрин, трябва да мина от твоята страна, бързо!
Кола! Пусни ме да изляза!
Разбира се. Съжалявам.
Нелепо! Да заспя!
Непростимо!
По дяволите! Сигналната ракета!
Спрете! Насам!
Тук!
Спрете!
Мадокс!
Камионите... пропуснаха ни.
Мадокс ще изчисли колко са изминали. Скоро ще обърне обратно.
Мога ли да те помоля...
да добавим рисунките ти в книгата.
Бих се радвал да ги имам.
Ще го оценя.
Останалите!
О, Боже!
- Бързо!
Ужасно! Ще успеем ли да ги измъкнем?
Бързо! Дай другата лопата!
Много страхливо от моя страна, но колко вода ни остана?
Малко в каната. Има и вода в радиатора, която можем да изпием.
И това не е страхливо. Практично е.
Ох, хайде!
Наоколо има и растения.
Никога не съм виждал как, но ако отрежеш от него парче с големина колкото сърце,
на следващата сутрин то ще бъде пълно със скъпоценна течност.
Намери такова растение и му извади сърцето.
Ето.
Тук е прозореца.
Почисти стъклото. Аз ще разчистя вратата. Използвай ръцете си.
Всичко е наред. Тук сме.
Хайде, изчисти го бързо.
Дръжте се. Идваме.
Готово.
- Помогни им да излязат.
Катрин.
Вода.
Джефри не е в Кайро.
Той всъщност не е такъв палячо.
Самолетът не е подарък за сватбата.
Принадлежи на Британското правителство.
Те искат въздушни карти на цяла Северна Африка.
Затова смятам, че е в Етиопия.
Казвам ти го в случай, че се надяваш да изскочи отнякъде.
Ами бракът.
И той ли е измислица?
Не, той е истински.
Благодаря ти, Господи!
Благодаря.
Мадокс. Това е Мадокс.
Аз ли съм "К" в твоята книга?
Предполагам, че трябва да съм.
Глава първа.
"Той седеше, противоречейки на заповедите, отгоре на оръдието Замзамах..."
Не мога да чета тези думи. Не мога. Засядат ми в гърлото.
Защото четеш прекалено бързо.
Не съвсем.
- Трябва да четеш Киплинг по-бавно.
Окото е твърде нетърпеливо. Помисли за скоростта на перото му.
Как е това? "Той седеше, запетая,
"противоречейки на заповедите, запетая,
"отгоре на оръдието Замзамах...
върху неговата платформа" Какво е това?
"Специална платформа, съвсем различна от Аджаиб Гер."
"Чудната къща, запетая,
както местните наричали музеят в Лахор,"
Все още е там, а оръдието, навън пред него.
Направено е от метални чаши и купи, взети от всяка къща в града като такса,
които после са претопени.
По късно, това оръдие е стреляло по моя народ,
запетая, сънародниците.
Пълно спиране.
Кой точно е твоя обект на внимание?
Писателят или това, за което пише?
Всъщност моят обект, чичо,
е това, че довършваш кондензираното ми мляко.
А посланието навсякъде в книгата ти, колкото и бавно да я чета,
е това, че най-доброто за Индия е, да бъде управлявана от британците.
Хана, ние с момчето намерихме общо развлечение.
Спорейки за книги?
- Кондензирано мляко.
Едно от наистина великите открития.
Ще донеса друга консерва.
Аз също не харесвам тази книга. Става въпрос само за мъже.
Прекалено много мъже. Точно както в тази къща.
Харесваш го, нали? Гласът ти се променя.
Не мисля, че се променя.
Както и да е. Той ми е безразличен.
Не мисля, че това е безразличие.
Хана ми каза, че си равнодушен...
- Хей!
... към ястията й.
Е, наистина не се впечатлявам от готвенето.
Не, че имам слабост към това на Хана.
Някой от вас да е опитвал кондензирани млечни сандвичи?
Много са вкусни със сол.
Добре дошли отново, мадам.
Няма ли да влезеш?
Не.
Ще се прибирам у дома.
- Би ли влязъл моля?
Мисис Клифтън.
Недей.
Вярвам, че все още пазите книгата ми.
Благодаря ви.
Все още имаш пясък в косите.
Впечатлена съм, че можеш да шиеш.
Добре.
Шиеш много зле.
Е, ти пък съвсем не можеш.
Жената никога нетрябва да се учи да шие,
а ако го направи, не трябва да се примирява с това.
Затвори си очите.
Така ще е още по-трудно.
Хм.
Кога си бил най-щастлива?
Сега.
А кога най-нещастна?
Сега.
Какво обичаш?
- Какво обичам?
Изброй всичко
- Да видим.
Вода.
- Мм-хм.
Рибата в нея.
И таралежи. Обичам таралежите.
И какво още?
Мармоти. Обожавам ги.
И къпането. Но не с друг човек.
Острови.
И твоя почерк.
Мога да седя така цял ден.
Стой цял ден.
Съпругът ми.
А какво мразиш най-много?
Лъжата.
Ами ти?
Собствеността.
Да бъдеш притежаван.
Когато си тръгнеш, ще ме забравиш.
Кой е това?
- Не ме ли позна?