Pirates Of The Caribbean (2003) (Pirates_Of_The_Caribbean_CD1.sub) Свали субтитрите
Тихо, госпожице
Проклетите пирати бродят из тези води.
Не искате да дойдат, нали?
Господин Гибс? Какво си мислите, че правите?
Тя пееше за пирати.
На лошо е, да се пее за пирати в тази мъгла. Помнете ми думите.
Ще ги запомня.
Вървете на мястото си.
- Слушам лейтенанте!
Точно, както е лоша поличба жена на борда...
Аз пък мисля, че ще е много вълнуващо да срещнем пирати.
Помислете си още веднъж, госпожице Суон.
Те са жестоки и диви същества.
Когато намерим и заловим някой от тези мъже,
плаващи под пиратско знаме, си получават заслуженото
Увисват на въжето.
Лейтенант, оценявам загрижеността ви,
но се притеснявам за въздействието на тази тема върху дъщеря ми.
Моите извинения, капитане. Няма да се повтори.
Аз пък ги намирам за много интересни.
Да, точно от това се безпокоя.
Вижте, момче във водата.
Качете го на борда!
Все още диша.
Пресвета богородице.
Какво се е случило там?
Търговки кораб е, явно е превозвал амуниции.
По дяволите, лейтенант, всички го мислят, а само аз го казвам - пирати.
Няма доказателства, че са те. Най-вероятно е инцидент.
Уведомете капитана незабавно. Вдигнете платната и спуснете лодките.
Елизабет, наглеждай момчето. Грижи се за него.
Всичко е наред. Аз съм Елизабет Суон.
Уил Търнър.
Ще се погрижа за теб, Уил.
Ти си пират!
Каза ли нещо?
Казва се Уилям Търнър. Само това узнах.
Свалете го долу.
Елизабет!
Спокойно. Добре ли си?
Да, да.
Още ли спиш? Навън е прекрасен ден.
Имам подарък за теб.
Прекрасна е.
- Нали?
Може ли да науча какъв е повода?
Нима един баща се нуждае от повод за да зарадва дъщеря си?
Всъщност, аз...
Мислех си, че може да я облечеш на церемонията днес.
Церемония?
По повод повишението на капитан Норингтън.
Знаех си.
- Ще става комодор.
Приятен джентълмен, не мислиш ли?
А и те харесва. Елизабет?
Как ти стои?
Трудно е да се каже.
Казаха ми, че е по последната мода в Лондон.
Е, явно жените в Лондон са се научили да не дишат.
Милорд, имате посетител.
А, г-н Търнър, радвам се да ви видя отново.
Добър ден, сър.
Нося поръчката ви.
Острието е от калена стомана, а дръжката е позлатена.
Може ли?
Перфектен баланс. Ефеса все едно се е сраснал с острието.
Впечатляващо, много впечатляващо.
Комодор Норингтън, ще бъде много впечатлен.
Предай благодарностите ми на господаря си.
Непременно.
Майсторът винаги се радва, когато работата му е високо оценена.
Елизабет! Изглеждаш възхитително.
Уил, радвам се да те видя.
Сънувах те нощес.
Мен?
Сънувах деня, в който се срещнахме. Помниш ли?
Как бих могъл да го забравя, госпожице Суон.
Колко пъти трябва да ти повтарям да ме наричаш просто Елизабет?!
Поне още веднъж, госпожице. Както винаги.
Ето, виждаш ли? Това момче има чувство за приличие.
Сега, скъпа, трябва да тръгваме.
Приятен ден, г-н Търнър.
Приятен ден.
Елизабет.
ПИРАТИ, БЪДЕТЕ ПРЕДУПРЕДЕНИ!
Ей, ти. Спри на място.
Плаща се шилинг, за всеки акостирал кораб.
Името ви?
Какво ще кажете за три,... и да забравим за името?
Добре дошли в Порт Роял, господин Смит.
В две редици, марш!
За почест!
Оръжия - долу!
Този кей е забранен за цивилни.
Съжалявам, не знаех, ако видя някой такъв ще ви кажа незабавно.
Явно това е някаква много отговорна работа, а?
Как иначе двама изключителни джентълмени като вас няма да са на церемонията?
Някой трябва да пази дока от цивилни.
Ясно. Не съм познавач, но онзи кораб не прави ли този излишен?
"Неустрашими" е най-добрият кораб в тези води. Няма по-бърз от него.
Чувал съм за един. Бил много бърз, неуловим. "Черната перла".
Измислица. Няма истински кораб, който да се сравнява с този.
"Черната перла" е истински кораб.
- Не, не е.
Напротив. Виждал съм го.
Виждал си го?
- Да.
Не си.
- Напротив.
Видял си кораб с черни платна
с екипаж от прокълнати и капитан толкова зъл, че дори и пъкъла не го приел?
Не.
- Не си.
Но, видях кораб с черни платна.
Но е липсвал дяволския капитан и прокълнатия екипаж.
Просто кораб с черни платна. Следователно, не е бил "Черната перла", нали?
Не.
- Ето, както казах, няма такъв кораб.
Махай се оттам.
Съжалявам, това просто е толкова хубава лодка, тоест, кораб.
Как се казваш?
- Смит или Смити, ако предпочитате.
И по каква работа сте в Порт Роял, мистър Смит?
И недей да лъжеш!
Е, добре, ще ви призная.
Възнамерявам да си присвоя един от тези кораби.
Да набера екипаж в Тортуга, и да върша това, което вие наричате плячкосване.
Казах, без лъжи!
- Мисля, че той казва истината.
Ако казваше истината, никога не би ни го казал.
Освен, ако не знаех, че дори да ви я кажа, не бихте ми повярвали.
Може ли за момент?
Изглеждаш прекрасно, Елизабет.
Извинявам се за това, че ще бъда прям, но трябва да изкажа мислите си.
Това повишение ми позволява да помисля за бъдещето.
За брак с подходяща, добра жена.
Превърнала си се в прекрасна жена, Елизабет!
Не мога да дишам.
- Да, и аз съм малко нервен.
И тогава, те ме направиха свой водач.
Скалите! Чудо, че не ги уцели!
Ще я спасите ли?
- Не мога да плувам.
Перлите на Кралската Флота. Дръж, гледай да не ги загубиш.
Какво беше това?
Държа я!
Не диша!
Нямаше да се сетя за това.
Очевидно не сте били в Сингапур.
Откъде имаш това?
Изправи се.
Добре ли си?
- Да, добре съм!
Застреляйте го!
- Татко!
Комодор, наистина ли искате да убиете моя спасител?
Предполагам, трябва да ви благодаря.
Татуировка от Индийското търговско дружество, нали така, пирате?
Обесете го!
Дръжте го на прицел. Донесете окови.
Така, така. Джак Спароу?
Капитан Джак Спароу.
А защо не виждам кораба Ви, капитане?
Все още не съм го взел.
Каза, че е дошъл да краде кораб.
- Казах ти, че не лъже! Това е негово.
Без амуниции, и барут...
Компас, който не сочи на север!
Почти очаквах да е дървена.
Без съмнение, ти си най-мизерния пират, за когото съм чувал.
Но сте чували за мен!
Протестирам, комодоре!
- Внимателно, лейтенант.
Пират или не той ми спаси живота!
Едно добро дело на един човек не може да му опрости цял живот поквара.
Но явно ви стига за да го осъдите.
- И още как.
Най-сетне.
Не стреляйте!
- Знам, че ме хареса.
Комодор Норингтън, моите уважения, но моля, върнете ми нещата. И шапката ми.
Комодор!
Елизабет, нали така се казваше?
- Госпожица Суон.
Г-це Суон, ако бихте била така любезна.
По-бързо, скъпа, нямам цял ден.
Сега, ако обичаш.
По-полека с инвентара, скъпа.
- Ти си отвратителен!
Не се пали скъпа, аз спасих твоя живот, ти спаси моя. Квит сме.
Господа, милейди, винаги ще помните този ден като деня,
в който почти хванахте капитан Джак Спароу.
Сега няма ли да го застреляте?
- Огън!
След него!
Г-н Спароу има среща с бесилото,
погрижете се да не я пропусне.
"БРАУН" Ковачница
Точно, както те оставих!
Не както оставих теб!
Ти си този, когото търсят. Пиратът!
Изглеждаш ми познат. Срещали ли сме се преди?
Избягвам познанства с пирати!
Срамота ще е да очерняш съвестта си тогава. А сега, би ли ме извинил?
Мислиш ли, че това е разумно, момче? Да кръстосаш шпага с пират?
Заплаши г-ца Соун.
- Само за малко.
Знаеш как да нападаш, отлично.
А с краката как си?
Ако пристъпя тук? Много добре!
А сега пак.
Това беше прекрасен номер.
Само че, сега аз нямам изход, а ти си без оръжие.
Кой направи всички тези?
Аз. И се упражнявах с тях. По три часа на ден.
Трябва да си намериш някоя девойка, друже.
Или пък, тренираш толкова, защото вече имаш някоя, но не можеш да надуеш тръбата?
Да не си евнух?
Тренирам по три часа на ден за да мога, ако срещна някой пират, да го убия.
Това бе нечестно.
- Пират.
Пази се!
- Няма!
Не мога да отстъпя и да те оставя да избягаш.
Този изстрел не бе предназначен за теб!
Отлично изпълнение, господин Браун.
Вие помогнахте за залавянето на опасен беглец.
Просто изпълних дълга си, сър.
Е, вярвам, че всички ще запомним този ден, като деня,
в който капитан Джак Спароу почти успя да избяга.
Водете го.
Излез, момче, имам кокалче.
Ако продължавате така до безкрай, кучето никога няма да дойде.
Извинявай, ако сме нарушили спокойствието ти, но на нас още не ни се мре на бесилото.
Ето, госпожице.
Тежък ден сте имали, със сигурност.
Струва ми се, че комодор Норингтън се опитваше да ми предложи брак,
но така и не му остана време да се подготви.
Чух, че са ви нападнали пирати. Трябва да е било ужасно.
Да, ужасно.
Но комодорът ви е предложил, все пак? Прекрасен мъж.
Доста невероятно съвпадение, ако позволите да кажа.
Да, наистина е невероятно. Чудесен мъж. Мечта за всяка жена.
Ами този младеж, Уил Търнър, и той прекрасен?
Това беше доста смело.
- Извинете, госпожице.
Не е моя работа.
Дъщеря ми отговорили ви?
- Не, не е.
Е, тя имаше много емоционален ден.
Ветровито време, не смятате ли?
Мрачно, доста мрачно.
Какво беше това?
Оръдеен изстрел! Обстрелват ни!
Познати са ми тези оръдия.
Това е "Перлата".
"Черната перла"?! Чувал съм истории. Вече десет години плячкосват.
Не оставят оцелели.
Няма оцелели? Тогава откъде идват слуховете чудно?
Хайде! Грабете!
Заредете оръдията. Трябва да ги спрем.
Губернаторе, барикадирайте се в кабинета ми. Това е заповед!
Не.
- Здравей, умнико.
Госпожице Суон, те искат да ви отвлекат!
Какво?!
- Вие сте дъщерята на губернатора!
Не бива да ни открият, скрийте се и после отидете във форта.
Хванах те!
Горещо!
- Хайде.
Знаем че си тук, кутренце!
Излез! И обещаваме да не те нараним.
Ще те намерим!
Ти имаш нещо наше, и то ни повика.
Златото ни вика.
- Злато.
Здравей, кутренце.
"Парле"!
Какво?
- Призовавам правото си на "Парле".
Според пиратския кодекс, основан от Морган и Бартоломей, трябва да ме заведете при капитана си!
Зная кодекса.
- Казах кодекса, не може да ме нараните.
Майната му на кодекса!
- Тя иска да отиде при капитана!
И ще дойде заедно с нас. Трябва да уважим кодекса.
Кажи довиждане!
Довиждане.
Хайде.
- Елизабет!
Успех, приятелче. Не си голям късметлия.
Ела, кученце. Сега сме само двамата.
Хайде, ела по-близко, така... Ела, проскубан крастав помияр такъв.
Не, не, не, не нямах това предвид...
Това не е оръжейната.
Я виж ти, кой бил тук, Туиг.
Капитан Джак Спароу.
Последният път, когато те видях, беше сам-самичък на безлюден остров.
Сега гюлето е подминало килията ти.
На това му казвам лоша съдба.
Грижете се за своята съдба, господа.
Специално място има в ада за предателите и бунтовниците.
Значи имало проклятие? Интересно.
Ти не знаеш нищо за ада.
Това е много интересно.
Не знаеш ли, че не държим пленници?
Използва правото си на "парле" с капитан Барбоса.
Тук съм за да...
- Ще говориш, като те питат!
Ръка не трябва да посяга на закриляните от "парле".
- Ай, сър.
Моите извинения, госпожице.
Капитан Барбоса, тук съм за да преговарям за прекратяване на нападението срещу Порт Роял.
Хубави думи, госпожице, но не са за пред скромни пирати.
Какво точно искате?
- Искам да си тръгнете и да не се връщате.
С неохота отказвам да изпълня исканията Ви. Означава не!
Много добре.
Ще го пусна!
Трюмовете ни са пълни с подобна плячка, а тя мисли, че е ценен за нас. Защо?
Защото точно това търсехте.
Познах кораба, видях го преди 8 години, на връщане от Англия.
Така ли?
Добре, щом е безполезен, тогава няма смисъл да го пазя.
Имаш ли си име, госпожичке?
Елизабет...
... Търнър.
Аз съм прислужница в дома на губернатора.
Госпожице Търнър!
Каиша!
И как тази дрънкулка е у вас? Семейна ценност, предполагам?
Не съм го откраднала, ако това намеквате.
Много добре, съгласен съм, градът ви е спасен.
А сделката ни!?
Заредете оръдията, спуснете платната.
- Чакайте!
Капитане, трябва да ме свалите на брега, съгласно кодекса?
Първо, завръщането на брега не бе предмет на преговорите и споразумението ни.
Второ, трябва да си пират за да бъде приложен кодекса, а Вие не сте!
И трето, кодексът е, как да се изразя, по-скоро напътствия, а не действащи закони.
Добре дошла на борда на "Черната перла", госпожице Търнър.
Те я отведоха. Отвлякоха Елизабет!
Г-н Мърдок, махнете този човек.
Трябва да ги преследваме, да я спасим!
И откъде предлагате да започнем?
Ако имате някаква информация за дъщеря ми, моля кажете?
Джак Спароу, той говореше за "Черната перла".
Спомена я, по-скоро.
Попитайте го къде е. Сключете сделка с него да ни заведе до нея!
Не. Пиратите го изоставиха в килията му, те не са негови съюзници.
Губернаторе, ще ги търсим по най-вероятния им маршрут.
Това не е достатъчно!
Господин Търнър, вие не сте войник, не сте моряк, вие сте ковач.
И това не е моментът за прибързани действия.
Не правете грешката, да смятате, че сте единствения загрижен за Елизабет!
Хей, Спароу! Знаеш "Черната Перла", нали?
Чувал съм за нея.
- Къде е скривалището им?
Къде е скривалището ли? Не си ли слушал историите?
Капитан Барбоса и екипажът му идват от Острова на Мъртвите.
Островът не може да бъде намерен. Освен, ако не знаеш точно къде е.
Корабът е истински, скривалището трябва да съществува. Къде е то?
Защо питаш мен?
Защото ти си пират.
- И ти се иска и ти да бъдеш?
Никога.
Те отвлякоха госпожица Суон!
- Значи си намери девойче?! Разбирам.
Значи смяташ да ги гониш, да я спасиш и да спечелиш сърцето на дамата си, а?
Не виждам никаква изгода за мен.
Мога да те измъкна.
- Как? Ключовете избягаха.
Аз съм правил тези решетки, с половинчати панти.
При подходяща опорна точка и достатъчно сила, вратата ще се пречупи.
Как се казваш?
Уил Търнър.
Предполагам, съкратено е от Улиям?
Хубаво име. Несъмнено си кръстен на баща си?
Да.
Е, господин Търнър, промених си решението,
ако ме освободиш, се заклевам в смъртта да те заведа до "Черната перла",
и при хубавата ти девойка.
Сключихме ли сделка?
Съгласен.
- Съгласен. Измъкни ме.
Побързай! Някой може да е чул.
- Не и без нещата ми.
Ще откраднем кораб?!
Онзи кораб?!
- Ще го присвоим, ще си присвоим този кораб.
Морски термин.
Един въпрос, момко, от тук няма връщане. Колко далеч би стигнал за да я спасиш?
Бих умрял за нея!
- О, чудесно! Така, докъде бяхме?
Това е или лудост или гениалност!
Ще се удивиш колко често тези неща вървят заедно.
Не мърдайте, превземаме кораба.
- На абордаж!
Този кораб не може да бъде управляван само от двама мъже.
Никога няма да потеглите от брега.
Синко, аз съм капитан Джак Спароу, схващаш ли?
Комодор!
- Сър, крадат "Неустрашими"!
Превзеха кораба!
Безразсъдно, Търнър. Твърде безразсъдно!
Това, без съмнение, е най-калпавия пират, който съм виждал.
Ето ги, идват.
Обръщай!
На абордаж!
Претърсете всяка каюта и трюмa на кораба!
Връщайте на нашия кораб.
Веднага!
Благодаря Ви, комодоре, че ни помогнахте да се измъкнем.
Нямаше да се справим сами.
Пригответе топовете и оправете тази бъркотия!
Но ако ги обстрелваме няма да можем да ги заловим!
Не искам да ги хвана, просто ги вземете на прицел!
Хайде, всички, пригответе оръдията!
Ще обстрелваме собствения си кораб, сър?
Предпочитам го на дъното на океана, отколкото в ръцете на пирати!
Комодор!
Обездвижил е руля, сър!
Напуснете лодката!
Това е най-добрия пират, който съм виждал!
Тепърва ще видим.
Като момче, израснах в Англия. Майка ми ме отгледа сама.
След като умря, дойдох тук,
да търся баща си.
Така ли?
Баща ми, Уил Търнър...
В затвора ти ми помогна чак след като ти споменах името си.
Не съм глупак, Джак.
Ти си познавал баща ми.
Познавах го.
Вероятно, един от малцината, които го знаеха като Уилиям Търнър.
Всички останали го наричаха Каиша, или Каиша Бил.
Каиша?
Добър човек, добър пират.
Кълна се, изглеждаш точно като него.
Не е вярно!
Той е бил търговец, добър и почтен човек, зачитащ закона!
Той беше проклет пират и мошеник.
Баща ми не е бил пират!
Разкарай това желязо, синко, няма смисъл отново да те побеждавам.
Не ме победи! Ти наруши правилата. В честен двубой щях да те убия!
Тогава, нямаше много смисъл да се бия честно, нали?
И докато висиш там, обърни внимание на думите ми.
Единствените правила, които наистина имат значение са,
какво може и какво не може да стори човек!
В случая, може да приемеш, че баща ти беше добър пират и добър човек, или не.
Но пиратското е в кръвта ти, момче, и ти ще трябва
да се изправиш срещу това някой ден.
Вземи мен, например. Мога да те оставя да се удавиш,
но не мога да доплавам с кораба сам до Тортуга, разбра ли?
Така че,...
Можеш ли да плаваш под командването на пират?
Или няма да можеш?
Тортуга?
Тортуга.
Нищо не може да се сравни с красавиците от Тортуга.
Какво мислиш?
Откачен град.
Виж сега,
бил съм в много градове, но никога,
не съм се чувствал толкова желан.
Скарлет!
Това не го заслужавах.
Жизел!
- Каква беше тази?
Какво?
Не го заслужавах.
Ще ти извадя гръкляна, идиот.
Света богородице!
Джак?
Знаеш, че е на лошо да будиш спящ човек?
За съжаление, знам друго поверие.
Човекът дал на спящия да пие,
спящия почнал да пие и слуша предложението на човека.
Да го изпълним.
Гръм и мълнии, вече съм буден!
Това беше заради вонята.
Отваряй си очите.
Така, за какво беше всичко това?
Тръгвам след "Черната Перла".
Знам къде ще бъде и ще я заловя!
Джак, това е лудост,
знаеш не по-зле от мен историите за "Черната перла".
Знам Барбоса в какво се е забъркал.
Точно затова ми трябва екипаж.
За капитан Барбоса знам, че не е глупак, а също знам и да не сключвам сделка с такъв.
Тогава бих казал, че е добре, че и аз не съм глупак.
Докажи ми, че греша!
Какво те кара да мислиш, че Барбоса ще ти предаде кораба си?
Да кажем, че е въпрос на изгода.
Момчето?
Той е детето на Каиша Бил Търнър. Единственото дете.
Ясно?
- Гръм и мълнии.
Изгода, казваш ти?
Мисля, че усещам промяна на вятъра, казвам аз.
Ще намеря екипаж, разбира се, ако на тая скала има луди колкото теб!
Надеждата умира последна.
Взимаме всичко..
- Не връщаме нищо.
Ще вечеряш с капитана, той те моли да облечеш това.
Тогава кажете на капитана, че отказвам поканата му.
Той ни предупреди, че ще кажеш това.
Също така каза, че тогава ще вечеряш с екипажа.
Гола.
Хубаво.
Няма нужда префинени обноски, изискаността ти няма да впечатли никого.
Трябва да си много гладна.
Пробвай виното.
Ябълка?
Отровна е.
Не би имало смисъл да ви убивам, г-це Търнър.
Пуснете ме тогава, нямате изгода да ме държите.
Не знаеш какво е това, нали?
Пиратски медальон?
Това е Ацтекско злато!
Едно от 882 парчета злато, от каменния сандък на самия Кортес.
Кървави пари, платени за да спрат клането си неговите армии,
но алчността на Кортес била огромна...
Затова езическите богове поставили ужасно проклятие върху златото!
Смъртен, който вземе и едничка част от него, ще бъде прокълнат за вечността.
Вече не вярвам в истории за духове, капитан Барбоса.
Точно това си помислих и аз, когато за първи път чух историята.
Заровено на Острова на Мъртвите, който не може да бъде намерен.
Освен, ако не знаеш точно къде е.
А ние го намерихме!
Там бе ковчежето. Вътре бе е златото.
Грабнем всичкото!
Пропиляхме го за
пиене, храна, удоволствия и жени.
И колкото повече пилеехме, толкова повече разбирахме,
че пиенето не ни доставя удоволствие...
Храната изчезва в устите ни...
и всичките удоволствия и жени на света не могат да задоволят похотта ни.
Ние сме прокълнати мъже, госпожице Търнър!
Покорени от неутолима страст, наказани за алчността си.
Има един начин да премахнем проклятието ни,
всички парчета от съкровището трябва да бъдат върнати
и кръвта да бъде изкупена!
Благодарение на вас, имаме последната част...
Кръвта да бъде изкупена?
Точно затова няма смисъл да ви убивам!
Все още!
Ябълка?
Любопитен съм, след като ме убиеш, какво щеше да правиш после?
Гледай!
Лунната светлина показва какви сме всъщност.
Ние не сме живи, затова не можем и да умрем.
Но не сме и мъртви.
Твърде дълго жаждата в устата си не мога да утоля.
Твърде дълго смъртен глад ме мъчи, а не съм умрял все още.
Но не чувствам нищо, нито вятъра в лицето си, нито пръските на океана.
Нито топлината на женска плът.
Най-добре започнете да вярвате в истории за духове, г-це Търнър.
Вие сте в една такава!
Какво зяпате, връщайте се на работа!
Погледнете ги добре, капитане.
Всички те са калени в битки, солта е в кръвта им,
всеки един от тях е луд за двама.
Значи, това е вашият знаменит екипаж?
Моряко!
- Котън, сър.
Господин Котън, ще можете ли да изпълнявате заповеди
и да застанете с лице срещу опасността?
Господин Котън! Отговорете ми.
Той е ням, сър.
Горкия, отрязаха му езика, папагалът говори вместо него.
Папагала на господин Котън, същия въпрос.
Вятър издува платната!
В повечето случаи това май значи да.
Разбира се. Доволен ли си?
А как ще докажат, че са луди?
А каква е изгодата за нас?
Ана-Мария.
Предполагам, и това не го заслужаваше?
Не, този го заслужавах.
Ти ми открадна лодката!
- Всъщност,...
Взех я на заем, назаем без позволение.
При първа възможност щях да ти я върна.
Но не го направи!
Ще получиш друга.
Добре ще е!
По-добра!
- Да, по-добра ще е!
Онази там.
- Онази там?
Онази?
Ай, онази!
Какво ще кажете?
- Ай!
Не, не, със сигурност е лош късмет да има жена на борда!
По-зле ще е, ако не я вземем!
Как ще стигнем до "острова, който не може да бъде намерен" с неработещ компас?
Компасът не показва север, но ние не търсим него, нали?
Трябва да хвърлим баласта, сър!
- Корабът ще издържи още малко!
Какво ви радва толкова, капитане?
- Настигаме ги.
Време е да вървим, кутренце.
Мъртвите не разказват истории.
- Много кости на моряци са пръснати тук.
Как Джак успя да ни доведе дотук?
Не се знае много за Джак Спароу и за съкровището от Острова на мъртвите.
Било е още преди да го срещна, когато е бил капитан на "Черната перла".
Какво?
Пропуснал е тази подробност.
Той е най-добрия или поне беше.
Той дойде при мен и ми разказа всичко, за съкровището и острова.
Така Джак предизвика съдбата. Същата нощ имаше бунт.
Екипажът му го изхвърлил на острова да умре,
но не и преди да полудее от жега.
Значи това е причината за...
Не в това е причината.
Виж, Уил, когато го заточили на острова, те му оставили пистолет само с един патрон,
един патрон, недостатъчен за да се спаси,
но след три седмици на гладуване и постоянна жажда
тоя пистолет започнал да му се струва много хубав...
Джак избягал от острова и все още пази този единствен изстрел,
но няма да го използва, освен срещу този, който го предал!
Барбоса!
- Да.
А как Джак избягал от острова?
- Значи,...
той се стаил в плитчината, и чакал така три дена и три нощи,
докато всички морски същества свикнали с присъствието му
и на четвъртата утрин, той хванал няколко морски костенурки
завързал ги заедно и си направил сал.
Завързал морски костенурки.
- Костенурки!
А какво използвал за въже?
Човешка коса!
От главата си.
Спускайте котвата.
- Тъй вярно!
Младия господин Търнър и аз отиваме на разходка!
Капитане, ами ако се случи най-лошото?
Придържайте се към кодекса.
Десет години трупаме богатства!
- Сега е време да ги изхарчим!
Щом падне проклятието ще бъдем богати, ще можеш да си купиш стъклено око.
От това дърво ужасно ме сърби!
Спри да го търкаш!
За какъв кодекс ще се придържа Гибс, ако най-лошото се случи?
Пиратски кодекс - този, който падне се оставя там, където е паднал.
Няма герои сред крадците, а?
Знаеш ли, въпреки мнението ти за пиратите, си на път да станеш един от нас.
Измъкна пират от затвора!
Открадна кораб на флота.
Плаваш с екипаж от Тортуга.
И си напълно запленен от съкровището.
Не е вярно.
Не съм обсебен от съкровището!
Не всяко съкровище е от злато и сребро, друже!
Господа, настъпи часът!
Сега търпението ни е възнаградено! Мъчението ни е към своя край!
Елизабет!
Десет години се мъчим, над сто пъти вкусихме от метала!
И сто пъти не стигат!
Търпение нямам!
Бяхме наказани, всичките! Наказани за делата си!
Ето го!
Прокълнатото съкровище на Кортес!
Върнахме всички загубени парчета.
Освен това!
Чакай подходящия момент!
И кога ще дойде?
Когато е изгодното за теб време?
Може ли да те попитам нещо?
Дал ли съм ти повод да не ми вярваш?
Знам, че е трудно за теб, но стой тук и се опитай да не направиш някоя глупост!