Paradise Found (2003) Свали субтитрите
Настася Кински
във филма
ДА ОТКРИЕШ РАЯ
Таити 1891г.
Пол! Пол!
Матеа!
Сто? Да.
Странно съвпадение. За толкова продадох картина...
на приятел, разбира се. Търговец щеше да иска десет пъти повече.
Кога ще се върнеш? След около месец?
Както смятам да работя, ще имаш поне дузина от които да избираш.
В банкноти.
Така.
Обаче,...
проблема е, че в момента нямам никакви.
Питай когото искаш в Южните Морета, Чарлс Арнод винаги събира дълговете си.....
...особено от приятелите си.
-Вярно.
Портфейла.
Ако нямаш нищо против да почакаш, Ще получа пари от Париж.
Добре, ще почакам
Хубава вещ. Може ли?
-Да не мислеше, че е празен?
-Да.
Трябва да ме познаваш.
-Ще ми дадеш ли сто?
-Какво?
-За да мога да преживея.
-Ти си адски нахален.
Трябва да ме познаваш.
Париж, 17 години по-рано
Шаф. Вземи дял.
-Какво?
-Вземи дял.
-Добре, Обединени Железници.
-Ти се хвърляш в това..
-Не може да се каже.
-Колко взе?
Не знам. Няколко хиляди.
200 мога да изтъргувам по-ниско, най малко...
с 3 франка.Ако загубя, ти плащам 200. Ако успея, ти ми плащаш...
но загубата ти се покрива от вдигането на цената на акцията. Съгласен ли си?
-Двеста?
-О, за Бога, Шаф.
Това е идеално за малка печалба. Няма риск.
-Съгласен.
-Добре.
Купувай много от Обединени Железници на 68 франка. При мой сигнал.
-Продай всичко от Обединени Железници.
-Сигурен ли си?
Върви.
Шафнекер.
-Господин Бертен.
-Не сте на бюрото си?
-Добро утро г-н Бертен.
-Гоген.
-Провеждаме малък експеримент.
-Така ли?
Искам да ви видя двамата на бюрата ви.
Надут задник. Като си помисля колко пари му правим.
Като говорим за пари, Шаф, ние сме с пет напред.
Не вярвам, че има нещо общо с теб. Това е съвпадение.
Внимавай Шаф, или ще ги продам обратно утре
Хей господине. Искате ли да опитате? Обичах да жонглирам.
Още обичаш, с цифри.
Какво...
Но...
-Спрете момчето!
-Извинете. Вината е моя.
-Защо не гледате къде вървите?
Току що ми откраднаха портфейла. Наранен ли сте?
Изглежда не е повредена.
-Вие ли сте я рисували?
-Да.
-Вие сте Писаро.
-Вие имате преимущество.
Съжалявам, не сме се срещали. Познавам работите ви. Аз съм колекционер
Пол Гоген.
-Продавате ли я? Опитвам се.
Колко искате? Ще вземете ли 200?
-Двеста? Сериозен ли сте?
-Напълно.
-Аз исках само 50.
-Вие сте твърде честен.
-Не съвсем. Бих взел и двадесет.
-Е, твърде късно.
Няма ми портфейла. Вземете визитката ми.
Елате вечер, след 6.
-Моля ви, вземете я.
-Сигурен ли сте?
Кой би искал да открадне един Писаро? Бих желал да е така.
-Това би било знак за успех.
-Аз мисля, че е красива.
Мете.
-Не, още една.
-Какво мислиш?
Отвратителна.
Но си отива с другите, предполагам. Все пак е нещо.
Ти нямаш вкус.
-Имам съвършен вкус.
-Да, за мъже.
Но за изкуство, си варварка.
Папа! Може ли да имам кученце? Ще го храня и ще го разхождам!
Обещавам. Моля?
Когато пораснеш, Алин.
Но Жан-Рене е пораснал Той ще ми помага.
-Това е твоя идея, Алин.
-Моля те, папа.
-Когато пораснеш
Не е честно, ще се разсърдя.
-Предпочитам да си сърдита, пред кученце.
-Съгласен съм.
Господин Гоген!
-Добър ден.
-Добър ден.
-Аз съм отец Морен.
-Моят нов хазяин.
Елате. От тук.
Страхувам се, не е много уютно.
Както моя колега от Папеете ви е казал...
Аз го строих за учителя на мисионерското училище
За съжаление, трябваше да го уволня.
Да, така предполагам.
-Защо?
-Той стана туземец.
Ако все още...
ви допада...
-Чудесно.
-Добре.
Добре.
-Тогава, ако може наема...
-Да, наема.
Надявах се да се споразумеем за това.
Какво споразумение?
Мислех, че може да вземете картина вместо.
Страхувам се, че това е невъзможно.
Отец Пиер беше ясен в писмото си до мен.
Той каза, че сте съгласен да платите наем за половин година предварително.
Бях, но за съжаление в момента нямам.
-Разбирам.
-Ако бихте били така добър да почакате...
Изглежда нямам избор...
но това е много неприятно.
Ще ви начислявам лихва.
Неделната служба е в 10 часа.
Съжалявам, но мадам не купува на вратата.
Но господинът купува. Заповядайте.
Благодаря.
Всичко е наред, Сюзан. Благодаря ти.
Вие сте колекционер.
-Може ли?
-Да.
Благодаря.
Това е удивително.
Удивително.
Вземам я. На същата цена.
Да, да, разбира се.
Ваша картина. Вие рисувате?
-Любител.
-От колко време рисувате?
Опитвам от няколко години.
Искате да кажете, че не сте учили?
-Съвсем не.
-Това, което сте направили е забележително.
Вие имате рядък, естествен талант.
-Не е нужно да ме ласкаете.
-Аз съм отдал живота си на рисуване.
Ако мислех, че е боклук, щях да запазя мълчание.
-Не мисля, че е боклук
-Наистина?
Добра е.
Много е добра.
Здравей. Ти от къде изскочи?
-Аз ще бъда твоята вахине.
-Вахине?
Искаш да живееш тук, да готвиш, да се грижиш за къщата?
Как се казваш?
-Техура
-Аз се казвам Пол.
Всички те наричат "татавахине".
''Мъж-жена'. Защо ме наричат така?
Ами...
косата ти.
Ти какво мислиш? Мъж ли съм или жена?
Мъж.
Развеселете се. Почти стигнахме
Знаеш, че не искаха да идват.
-Знам.
-Само казваш така.
Не знам защо трябва да бъдем довлечени на обед с тях
До една, две години ще разнасяш името му в цял Париж.
Сега се усмихни.
Ето така.
-Те са тук. Направи ли кафе?
-Колко пъти да ти казвам, да?
-А сметана?
-От къде да намеря пари за сметана?
Трябва да ни приемат такива, каквито сме. Деца, елате.
Дръжте се прилично.
-Писаро!
-Намерихте ни, най-после.
-Добре дошли в Понтоаз. Елате.
-Това е Кловис.
-Здравей, Кловис. Господине.
-Здравей.
-Мадам. Очаровам съм да се запозная.
-Мете.
-Това е Алин.
-Жена ми, Люси.
-Здравейте.
-Здравейте.
- Господин Гоген.
-Приятно ми е.
Люси, защо не разведеш мадам Гоген вътре?
Аз вече приготвих обяда. Нищо особено...
но мисля, че ще стигне за всички.
Сигурна съм. Това е само защото сме като племе.
Не искаме да ви изядем къщата.
Само защото мъжът ви е купил няколко картини...
не значи, че можете да ни покровителствате.
Съжалявам. Аз съм несъобразителна.
Последното, което искаме, е да ви обидим.
Пол се възхищава от картините на съпруга ви.
О, скъпа! О, скъпа, какво има?
-Хайде!
-Дърпай!
Никога не съм очаквала много.
Не се нуждая от много. Но Камий...
той е толкова горд човек!
Ужасно е за него да вижда децата си с кърпени дрехи.
Да гладуват.
Неговата фамилия беше богата, знаете ли.
Той не изкарва за храна.
Може би, ако рисува в по-конвенционален стил...
Аз точно това му казвам! Казвала съм му го стотици пъти.
Той е толкова авангарден. Публиката не го разбира.
Почти ги победихме! Дърпай! Дърпай!
Знаете ли, те ме съжаляват? Хората на улицата.
Мога да го видя в очите им. Е, аз пък ги съжалявам тях.
В сърцата си, те мразят дребнавия си живот.
-Но те са в клопка
-Почнахме.
Обичам живота си.
Но тогава, какво значат парите? Нищо.
Един човек прави състояние, може да го наричат велик. Умира...
и светът забравя за него. Но художника?
Не, не. Художникът докосва душата на света и я трансформира.
И светът го помни. Това е величие.
Сега го направихме!
Но тогава, какво по дяволите значат парите?
Художникът докосва душата на света и я трансформира.
И светът го помни. Това е величие.
Пол, къде беше?
-Пол.
-Гоген.
Какво, по дяволите правите, Гоген?
Трябваше да изпълните тези поръчки тази сутрин!
Гоген, изпълнете ги незабавно.
Губим пари!
-Какво правите?
-Пол, недей!
Гоген.
Спрете! Спрете веднага!
Искате ли да бъдете уволнен?
Уволнен сте. Чувате ли ме?
Вие сте уволнен!
-Да рисуваш?
-Да, точно така.
Разбирам. И от какво по-точно ще живеем?
-Имаме спестени пари.
-А когато свършат?
-По-добре ли се чувстваш?
-Много по-добре.
Тогава искам да се върнеш в борсата и да се извиниш на г-н Бертен...
Кажи му, че си имал мозъчни проблеми и си върни работата.
Мете, аз съм напълно сериозен. Приключих с брокерството.
-Аз ще рисувам.
-Ти не знаеш нищо за това!
- Мете, аз имам талант.Знам това.
-Стигнахме и до това.
-Божата ръка, според Писаро.
-Това е което искам да правя.
Той те ласкае, за да купиш още от смешните му картини!
Какво става с теб?
Обикновено можеш да преценяваш нещата.
Ако мислиш, че мога да живея като Люси Писаро, си сбъркал.
Мете, какво става с теб?
-За какво говориш?
-Когато прие предложението ми...
аз нямах нито перспективи, нито пари. Ти искаше да напуснеш Копенхаген.
Ти искаше приключения. Ти искаше да се преместим в Париж!
-Какво се промени?
-Ще ти кажа: четири деца , Пол.
Мислил ли си за тях? За обучението им, за бъдещето им?
Не, не си.
Помниш ли колко ужасено беше семейството ти...
когато им каза, че ще се ожениш за мен?
Трябваше да ги послушам.
Помниш ли какво им писа? Аз помня.
''Каквото и да реши Пол, той ще успее...
защото е такъв човек.''
Аз съм все още същия човек, Мете.
Мога да бъда художник.
Мога да бъда велик художник.
Направих всичко това, за да рисувам... и не мога да рисувам!
Очевидно, това не е най-добрата част на града.
Има ли по-лоши части?
Зад ъгъла е.
Ето. Тук. Почакай да видиш вътре.
На пет минути от природата. Ще е по-добре за децата.
Да не претендираме, че всичко е за децата.
-Чудесно е.
-За теб.
Мете. Мете.
През целия си живот съм се лутал. Лутах се в Търговския Флот.
Лутах се и в борсата.
Два пъти взех положителни решения. Едното беше да избягам от училище...
а другото, да се омъжа за теб.
Сега знам точно какво искам.
И го знам с абсолютна сигурност.
Моля те, сподели тази авантюра с мен.
Обещавам ти, че няма да съжаляваш
''Защото Господ вашия Бог е милостив
Той няма да ви изостави, нито да ви унищожи.
Погрижете се за себе си, да не правите идоли..
във формата на нещо, което Бог ви е забранил.
Когато сте в беда със всички тези неща...''
Отец Морен.
Назад.
Стой назад. Не се приближавай. Назад.
-Спокойно.
-Не се приближавай.
-Какво ще правите с това?
-Ще го изгорим, разбира се.
-Това е произведение на изкуството.
-Това е отвратително.
Не се доближавай. Стой назад.
Спокойно.
Назад. Назад.
''Не трябва да си създавате идоли...
нито нещо подобно на това, което е в небето...
или на земята, или във водата под земята.
Не се кланяйте на идоли...
нито им служете...
защото аз, вашия Бог...
съм ревнив Бог.
Не служете на други богове.
Разрушете олтарите им и свещените им места...
смъкнете дървените им образи и ги изгорете с огън.
Не носете тези неща в домовете си...
или ще бъдете прокълнати.
Трябва да ги отричате, и да ги мразите...
защото това са прокълнати неща.
Така казвам аз, Господ, вашия Бог'
Мислиш, че няма да го направя, защото си бял?
Махай се от тук!
Мога ли да помогна?
Моля ви.
-От колко време е така?
-От два дни.
Е, изглежда я излекувахте.
Техура!
Морен!
Морен!
Как се чувстваш? Как се чувстваш, копеле такова?
Как се чувстваш?
Какво усещаш?
Отвори!
Сигурен ли си? Розовата?
Можем да я видим в магазина. Какво правиш?
Татко! Имам нова рокля.
Ела вътре.
Отиди в стаята си Кловис. И ти Алин.
-Но. мамо...
-Веднага.
Не е това което мислиш. Погледни.
Преди три седмици минавах край стаята на Сузана. Беше свободния и ден.
Тя кърпеше блузата си и изведнъж видях картината.
Нямах идея, че кърпи чисто гола.
Интересна черта на характера и.
Тя не беше гола. Само в представата ми за картината я видях така.
-Без съмнение.
-Голото тяло е най-голямото предизвикателство.
Чувствах, че трябва да опитам. Тя само ми позираше.
Когато съм извън къщата.
Предполагам, че спиш с нея.
Не, в действителност не спя.
Тя наистина ли така изглежда, или ти си лош художник?
Прекрасно.
Хубава, хубава работа.
Пол. Знаеш ли кой е това ?
-Хуисманс, критикът.
-Наистина?
Харесва ли ви?
Моля, простете г-н Хуисман.
Аз съм един от многото ви читатели. Почитател.
Също съм и колекционер. Така да се каже.
-Това заинтересува ли ви?
-Да, определено.
Би трябвало. Тя е изключителна. Голотата, такава, каквато трябва да бъде.
Както само Рембранд я е рисувал.
Това е съвременна девойка.
Не позира, не се усмихва, а прави нещо полезно...
кърпи дрехите си. Гоген има в себе си голям художник.
Моето мнение е да инвестирате в него.
Така и ще направя. Благодаря ви.
Рембранд. Виждаш ли, Мете?
Ела.
-Гоген е тук, елате бързо!
-Браво! Браво!
-Гоген, новия Рембранд.
-Ела.
Браво! Браво!
-Поздравления!
-Браво!
Наздраве за Гоген!
Ето те и теб Платих гаранцията.
Хайде, ставай.
-Подпиши тук.
-Какво беше обвинението?
Рушене на църковна собственост.
Не се безпокой.
Ще свалят обвиненията. Няма да искат да ги впишат в документ.
Това ще направи туземците горди. Както и да е...
Платих на отец Морен 50 франка компенсация.
-50 франка?
-Той добре излезе от това.
Платих и наема, който му дължеше.
Смятам, че е по-добре да ми направиш стенопис.
Защо, по дяволите Морен е взел наема?
Мислих си, че иска да се отърве от мен.
Всеки се нуждае от врагове, особено в колониите.
Помага да държиш скуката на разстояние. Във всеки случай, той искаше парите.
Те всички са еднакви. ''Елате при мен всички онеправдани.''
Но парите веднага, няма кредит. Лицемерни копелета.
-Въпреки това съм му благодарен.
-Защо?
Не можех да рисувам, откакто съм тук.
Умът ти е бил другаде.
Не е от липса на теми, Заобиколен съм от тях.
Не е достатъчно само да рисуваш. Трябва да имаш нещо да кажеш.
Вярвам ти.
Когато гледах как изгарят идола, Разбрах какво трябва да направя.
Хора като Морен ще съсипят тези острови.
След няколко години нищо от това няма да е останало.
Но аз ще го запазя на платното и ще показвам на хората...
какво е било тук.
Така ли мислиш?
-Да.
-Аз не вярвам.
Прав си, че след няколко години всичко ще е отишло.
Няколко картини няма да променят нищо.
Грешиш.
Руан 1882 г.
-Покажи ми я.
-Не.
Върни ми я!
Деца! Деца!
Продавам картина.
Не, мадам не купува на вратата.
Емил, изми ли си ръцете? Дай да видя.
Другата. Измий я пак.
-Но, мамо...
-Отивай.
Престанете да се мотаете и сложете масата.
-Но аз имам тест утре.
-Направи каквото ти казвам? Веднага.
Къде беше?
Къде беше? Къде?
Писах на родителите си. Баба ми ще ни прибере.
За какво говориш?
Взимам децата в Копенхаген.
Не ставай смешна, Мете.
Какво друго очакваш да направя?
Въпрос на време е само.
Въпрос на време е да умрем от глад, Пол!
Нямаме повече пари. Набий си това в главата?
-Ще се оправим!
-Ще се оправим..
За Бога!
За първи път работя нещо, което искам!
Нещо, което си заслужава! И ти искаш да се откажа!
''Аз, аз, аз.. '' А децата? А аз?
Какво искаш да направя? Какво?
Искаш да се върнем в Париж? Да върша нещо, което мразя?
За да можеш да се разкарваш по Шанз-Елизе...
в карета?
Или може би, да уредиш подходяща сватба...
за дъщеря ни Алин. Или да направиш тримата ни синове банкови чиновници.
Това са глупости. Безсмислени глупости.
Първо ще бъдеш тема за критиците в кафенетата.
Това няма да продължи дълго, нали?
После обратно в Руан. Децата ще напуснат училищата си...
и ще загубят приятелите си. И всичко това си струва, нали?
Защото можем да живеем евтино в Руан, нали?
Буржоата в Руан...
се изтрепват да купуват картините на татко.
И колко картини си продал? Нито една!
Не мислиш ли, че е време да спреш и да се запиташ, защо?
Аз ще ти кажа защо.
Ти си аматьор.
Разбираш ли това? Погледни. Погледни.
Погледни глупостите си. Аз трябва да се лишавам!Заради това
-Да се лишавам...
-Как смееш? Как смееш?
-Как смееш?
-Хайде, удари ме. Удари ме, ти...
Ще направиш всичко по-лесно.
Ако не спреш тази лудост, аз те напускам.
Знаеш ли какъв си?
Ти си шибан гений.
Ти си шибан гений! Шибан гений!
Гений!
Това място можеше да е рай. Градината на шибания рай.
Знаеш ли кой прецака всичко?
Мисионерите. Копелетата като Мартен.
Те прецаках всичко.
Ще убия този негодник.
Шибания отец Морен! Ще го убия.
Това е брилянтна идея.
Ще убия този негодник. Ще го застрелям.
Арнод.
Арнод.
-Отец Морен. Очарован съм да те видя.
-Добре ли сте?
-Ще те убия.
-Арнод. Ти си пиян.
Чарлс?
О, Боже.
Защо си уплашен, отче?
Не искаш ли да се срещнеш с Бог?
Сигурно няма проблем.
Безгрешен живот в служба на майката църква...
просвещавайки необразованите.
Карайки местните момичета да скриват прекрасните си цици...
и момчетата да не вадят пишките си в неделя!
Не изглеждаш много щастлив.
Няколко тъмни неща?
Твоите малки мръсни тайни? Или ти се струва,...
че може да бъдеш пратен в ада за това, което си направил тук?
Има само един начин да разберем.
Чарлс!
-Само се шегувам.
-Добре ли си?
Мислиш ли, че го изплаших?
-Да, може да се каже.
-Добре.
Може би, трябваше да го убия.
-Защо? Ти не си по-добър.
-Какво?
Помисли си, Чарлс. Първо дойдоха мисионерите.
Но след това дойдоха търговците. Какво искат мисионерите? Души.
Търговците, лесни пари и резултата...
Да, Чарлс, резултата е това.
-Какво искаш да кажеш с това?
-Че и ти не си цвете за мирисане.
-По-добре си върни думите!
-Шест изстрела, Чарлс, празен е.
Това не е дори твоя грешка. На никой не е.
Просто нещата са такива.
Пол.
-Шаф, какво правиш тук?
-Старият Бертен ми даде свободен ден.
Добре е направил.
Помоли ме да ти кажа, че можеш да се върнеш, когато поискаш.
Дошъл си до тук за да ми кажеш това?
Мете ми писа.
-Тя пише на всички.
-Тя е отчаяна.
Пол, тя ще те напусне.
Не мога да разбера защо и причиняваш това.
Няма да можеш да оцелееш като художник.
Това е дяволски трудно даже за професионалисти.
Върни се в Париж.
Това ли е съвета ти?
Той е очевиден.
Нека и аз да ти дам съвет.
По-добре си гледай собствената шибана работа.
Върни се, Пол.
Не мога.
Емил.
Кловис.
Алин.
Алин.
Скъпа.
Няма да е за дълго. Обещавам, скъпа.
Мразя рисуването ти! Мразя го ! Мразя го! Мразя го!
Алин, достатъчно. Ела, хайде.
Алин.
Как можеш да направиш това, Пол?
Как можеш да направиш това?
Татко! Татко!
Татко!
Татко!
Алин.
Мислех си, че трябва да ти благодаря.
-Не мисля, че беше в опасност.
-Въпреки това.
Това исках да кажа. Трябва да вървя.
Искам да нарисувам един идол.
Когато за първи път бях оставен на един от крайните острови.
Аз бях първия мисионер стъпил там.
Бях предупреден, че почитат идоли.
Но не бях подготвен за това, което видях.
Видях хора пълзящи пред това ужасно нещо,
което те наричаха техен бог.
Проливайки кръвта, си за да го умилостивят.
Погледнах образа му, и разбрах какво е.
Беше древния тъмен рицар. Злото.
В този миг, аз знаех защо Бог ме е пратил тук.
Какво искаше от мен. Да унищожа него..
и всички други идоли.
Това е което направих и което ще продължа да правя...
докато тези острови бъдат изчистени.
Какво правиш?
Преобличам се.
Защо?
Знам къде има един идол
Това е тежък път, Пол Аз те предупредих.
Тежък път за сам човек.
Липсват ми Мете и децата.
Какво, да се върна? Аз съм част от това място.
Приятелят би казал едно нещо, художникът друго.
Какво би казал художника?
Ако имаш идея, верен си на нея...
и накрая успееш, тогава правиш нещо важно...
не само за себе си.
Художникът не се подчинява на обществото той живее в него...
защото може да вижда по-далече и по-дълбоко от другите.
Понякога това има цена.
А какво би казал приятеля?
Цената е твърде висока за теб, Пол.
Отиди в Копенхаген.
Татко!
Деца!
Алин.
-Татко.
-Алин.
-Имаме си кученце.
-Да, виждам.
-То е сладко. Аз го разхождам всеки ден.
-Така ли? Жан-Рене.
И Кловис.
Мете.
Пол.
-О.
-О, Боже.
-Целия те изцапа.
-Няма значение.
-Къде е Емил?
-Вътре.
Елате всички.
А това изглежда, е за теб.
-Благодаря.
-А това е за теб.
-Благодаря.
-А за мен, аз имам работа.
-Какво?
-Е, не е точно работа.
Това е агенция, която е комисионер на компания във Франция.
Няма ли да рисуваш повече?
Не, татко няма да рисува вече.
Хайде отвори я. Аз ще държа кученцето.
Виж това.
Марта ще ми помогне да започна да преподавам френски...
на млади хора в дипломатическия корпус.
Най-добрия и приятел е директор на академията.
Това е най-доброто училище в Дания.
Ще бъде чудесно за Емил и Жан-Рене.
-Тя ще ми помогне за таксите.
-Мете.
Добър ден. Аз представлявам фирмата Дели от Робай.
Казвам се Пол Гоген. Ето визитната ми картичка.
Нашите платове са обработени химически по нова формула,
която ги прави напълно водонепроницаеми.
Но разбира се истинската сила на плата е в тъкането.
Ние използваме традиционни платове, като ги правим много здрави...
и в същото време гъвкави. Опитайте.
Здраво е като платно, но можете да го сгънете като чаршаф.
Да. Благодаря ви.
Но разбира се истинската сила на плата е в тъкането.
Ние използваме традиционни платове, като ги правим много здрави.
и в същото време гъвкави..
Здраво е като платно, но можете да го сгънете като чаршаф.
Разбирам. Ще помоля колегите да погледнат.
Няма да се забавя.
Харесва ми стоката ви, но не ми харесва цената.
Господине? Господине!
''Татавахине'!
Закъсня, Морен!
Техура!
Техура! Техура!
Техура!
-Ти си като тях!
Техура!
-Ела, ела.
-Терпентин...
Татко отново рисува!
Добре, сега отивайте горе, всички. Ела.
Ще си тръгна. Съжалявам.
Съжалявам?
Трябва да мога да рисувам. Трябва.
Можеш да рисуваш. Можеш да рисуваш тук.
Не мога.
-Защо не?
-Казах, не мога.
-Пол!
-Писаро, Моне и останалите...
мислят, че са водачи.
В действителност са загубени.
Застинали са! Сами вървят към задънена алея...
и сами не знаят на къде да тръгнат. Но аз знам! Аз!
Аз ще направя нещо различно.
Което никой не е правил, Мете.
Мете, аз ще започна революция.
Не мисля, че ще ме разбереш.
Разбирам. Разбирам точно.
Живота е много бавен за теб тук? Без кафенета, без жени.
Това е истината, нали? Няма нищо общо с изкуството. Нищо!
Не ти пука за мен и децата. Никога не ти е.
Ако си тръгнеш сега, няма да те приема вече, Пол.
Обещавам ти.
Дяволски е красиво.
Можеш да я вземеш, ако искаш.
Прекалено е добра за мен. Мога да взема една от другите.
Направи го, нали?
Сега можеш да се прибереш.
Мете.
Когато закъсня, помислих, че си променила решението си.
След толкова път, не можах да намеря файтон.
Благодаря ти, че дойде.
-Писаро е тук.
-О, този дявол.
-Искаш ли да го видиш?
-Разбира се.
Аз трудно го познах. Виж го с тази шапка.
Ще го сбъркаш с някой брокер.
-Какво се е случило?
-Той сега е хит.
Хората се тълпят около него. Продава на високи цени.
-Чудесно.
-Мете.
Колко е хубаво да те видя след толкова години.
-Камий, изглеждаш добре.
-Е, не мога да се оплача.
-Как е Люси?
-Добре, много добре.
-Децата?
-Цъфтят.
Всичките?
Е, съпругът ти е постигнал някои трикове.
Какво ти е мнението, Камий?
Обеща да бъдеш искрен.
-Да не разваляме празника.
-А, не одобряваш.
Пол, не мога да разбера.
Цялата тази грозота, тази бруталност...
крещящите цветове. Защо?
Защо не рисуваш красиви, хармонични неща.
Река при залез... пролетни нарциси...
така се правят пари, Камий.
Това... Какво по дяволите значи това?
-Наистина ли не разбираш?
-Не. Моля те, обясни ми.
Какво е станало с теб, Камий? Това е очевидно.
Кучката и постелята символизират първичното, произхода ни от животните.
Жените, показват еволюцията ни в разумни същества...
способни да познаваме себе си и Бог.
Идолът представя възможностите ни в своята примитивна форма.
Последната вечеря е това, което християните приемат за храната в основната и форма.
Но жените...
Жените обслужват масата на Господ, те ни показват...
че всички религии изразяват еднакви тайнства...
в хиляди различни форми...
колкото са и самите те.
О, Боже, червено куче.
Тишина.
Варвари.
Е..
Да, трябва да тръгваш.
Камий, радвам се, че дойде.
Не се предавай. Каквото и да става, не се предавай.
Да.
Толкова, за революцията.
Това трябваше да бъде голям успех...
да оправдае всичко, за което те накарах да страдаш, Мете.
Боже мой.
Така е по-добре.
Не трябва да оставяш дребно нещо, като пълен провал да те отчайва.
Не теб.
Мисля, че си постигнал нещо, най-после.
Красиво е.
Пак ли нямам вкус за всички тези неща?
Не знам.
Изглежда, че показваш забележителен напредък.
Чудесно е.
Можеш дори по-добре.
-Така ли мислиш?
-Сигурна съм.
Бих искал да мога.
Мога да почувствам топлината на слънцето. Мога...
Мога да чуя шепота на морския бриз...
и да почувствам аромата на цветята и дърветата.
Чувствам, че познавам тези хора.
Разбрах какъв е техния живот и какво те е завело там.
Ти.
Ти винаги си казвал, че ще бъдеш велик художник и ти си такъв.
Ти си велик художник.
И рисуването никога няма да е същото.
Революцията започна.
Върни се, Пол. Върни се и продължи.
Върни се в Южните Морета, ти си част от тях.
Не.
Да.
Поне един път направи така, както ти казвам?
Е това ще бъде революция.
На барикадите.
На барикадите.
О, Боже, червено куче!
Ти си шибан гений. Шибан гений.
Никога няма да се изхранваш като художник.
Ти си аматьор.
Гоген има в себе си велик художник.
Имаш рядък, естествен талант.
Татко!
Всяко подобие на всичко, което е в небесата...
или на земята.
Никога няма да те приема пак, Пол. Никога!
Цената е твърде висока за теб, Пол.
Ще спреш ли да рисуваш?
Върни се, Пол.
Ти си, каквото винаги си казвал- велик художник.
''От къде идваме? Кои сме ние? Къде отиваме?''
Трябва да продължавам да се боря. Винаги.
Винаги. Да се надяваш е почти да живееш.
И аз мога да живея само ако подхранвам алюзиите си...
ако създавам надежди... надежди създадени от мечти.
Върни се в Южните Морета, Пол
Ти си част от тях.
Седя пред вратата си, пуша цигара и пийвам абсент.
Радвам се на деня и не ме е грижа за света.
Бях прелъстен от тази девствена земя..
и от този народ. И аз се върнах.
За да създадеш нещо ново, трябва да се върнеш в детството на човечеството...
лице в лице с тайнството на произхода му.
От къде идваме? Кои сме ние? Къде отиваме?
Превод - TUREZKI