The Score (2001) (The Score CD2.sub) Свали субтитрите
и очаквай да прекараш следващите 25 години в опити да ги получиш.
Бавно, едно по едно.
Разбирам те.
Но те гледам и виждам че вече имаш всичко това...
и си седнал тук с мен, работим заедно...
в града, в който живееш, това става все по объркано...
от колкото си мислеше.
И си мисля, че понякога дори ти поемаш рискове.
Трябва да тръгвам.
Ще се видим утре.
Поддържащия персонал влиза през тунела в 6 часа.
Трябва да съм в шахтата до 5'30.
Щом охраната си тръгне, ми казваш.
-Не можеш да закъснееш.
-Не се притеснявам за парите си.
Притеснявам се как ще се справиш за половин час.
Знаеш какво имам предвид--
-Възможно ли е? -Елементарна физика.
-Колко време ще ти отнеме?
-12-15 минути най-много.
15 минути най-много?
Добре, добре.
Ако си при касата във 5, товарът ще е у теб в 5 и 15.
-Няма да има проблеми. -5: 15, 5: 30 съм в дупката.
-Рестартираш системата. -Чудесно.
Аз си обирам крушите. И мога да те чакам тук.
-Можем да отидем при Макс или аз да-- -Ще ме чакаш тук.
-Ще те чакам у Макс, тогава. -Не.
Ще си довършиш смяната. Аз отивам при Макс. Той ще си свърши работата.
Ще ни плати. И никога повече няма да се видим.
Забрави. Просто забрави. Ще дойда с теб при Макс.
-Ще го доставим заедно.
-Не, ти няма да участваш.
-Чуй ме. Разработих всичко до последната подробност.
Не ме изстрелвай в глуха линия в прибирането на парите.
-Не го правя. -Чуй ме.
Няма да правиш нищо необичайно или ще те спипат.
Разбираш ли? Бъди хитър. Довърши си смяната.
-Ти си шефът. -Добре.
Стивън е получил това от един доставчик. За изхвърляне са.
Напълно невъзможни за проследяване.
Хората говорят. Казват, че Макс имал проблеми със Теди Салида...
и бил предприел някаква голяма работа за да се отърве от него.
Това ли казват?
Може би трябва да се откажеш от този удар.
Какво правиш тук долу?
Боже Господи, изкара ми акъла.
Какво по дяволите правиш тук долу.
Да си въвличал Теди Салида в тази работа?
-Какво? Теди Салида? -Да.
-Защо го казваш? -Видях хората отвън.
Май са негови момчета.
Колко му даваш?
Четири милиона.
Как мислиш се добрах до това?
Те ми го снесоха, това и къщата на Бермудите.
Какво ти става?
Какво знае?
-За кое? - За това, което правим?
Нищо. Казах му, че имам нещо за осем...
и ще си разделим печалбата, това е всичко.
Колко всъщност струва този скиптър, Макс?
30 милиона долара..
Господи, Макс, как я мислиш тая работа?
Как я мисля аз ли? Така като си я мислиш и ти.
Как да се измъкнем от лайната в които сме затънали?
Късметът излезе. Сграбчих го.
-Всичко ще мине гладко. -Не, няма.
-Какво искаш да кажеш - няма!
-Няма да мине. Това е калташка история.
-Няма да сработи. -Почакай! Почакай за една скапана минута.
Работата е абсолютно чиста, Ник. Какво толкова те притеснява?
Боже Господи, нали моя задник е заложен, не твоя!
Аз няма да поема най-големия риск в живота си...
така че парите ми да отидат в ръцете на Тони Салида.
Мислиш че няма да си получиш скапаните пари ли?
Две неща искам да знаеш.
Първо - ще си получиш и последния скапан цент.
И да, Теди знае това онова.
-Знае? -Да, малко, това ти казвам.
-Та значи си излъгал. -Да излъгах! Стават гафове, мой човек.
Всемогъщи Боже.
Излъгах заради теб и заради себе си.
Трябваше да му кажа нещо за го накарам да млъкне, както обикновено.
Съжалявам, няма да го направя.
Ник, това е малка вратичка. Отваряш я, взимаш нещото...
Затваряш вратичката и излизаш.
Работата намирисва прекалено много.
Какво е това?
Купувачът.
Лесно е. Обаждаш му се, след като вземеш скиптъра.
Срещате се при дирижабъла, на 50 километра от Сент Лоранс.
Там има малко градче наречено Санта Круз.
Даваш му скиптъра и прибираш парите.
Взимаш си твоя дял и ми пращаш остатъка.
Давам на Теди неговата част и приключваме.
Много е рисковано.
Не става.
Не знаеш какво правиш.
Обръщал ли си се назад?
25 години.
Ще ти кажа нещо...
За първи път в живота си съм уплашен.
Не знам защо. Никога не съм се страхувал...
но сега ме е страх, Ник.
И си прав за Теди. Би ме издухал, ако можеше.
Но ако не си получи парите, той--
Човече, той--
Чакай, недей--недей--недей--недей--не ме изоставяй сега.
Не мога да си го позволя.
Не мога да го зарежа.
Искам да се успокоя.
Добре. Добре.
Надявам се не се ебаваш с мен.
Отивам да проверя...
-Колко оборудване остава? -Хайде да започваме.
-Извинявай. Извинявай. Извинявай.
-Няма нищо, Браян, влизай.
-Влизай. -Това ми е радиото.
-Хей каква е тази олелия? - Не се тревожи, Дани.
-Работата стана дебела. -Защо?
-Слагаме камери в мазето?
-Да не го изгубим от поглед.
-Кое? -Онова нещо от крака на рояла.
-Голямото и златното ли? -Да, оказа се национално съкровище на Франция.
-Нарича се скиптър.
-Някакъв експерт видял снимките.
Обадиха ни се от централното управление.
Здрасти, аз съм. Имаме проблем.
Поставиха камера на входната врата, да покрива тук.
Още една тук, точно по средата.
И още една само за сейфа...
вижда се цялата каса.
Тази камера за касата...
Колко високо е от пода и колко ниско е над клетката?
Сигурно 4-4, 5 метра.
На четири метра от клетката. Май ни прецакаха.
Позволи ми--
Когато съм тук...
Режеш захранването тук, после го възстановяваш.
Когато съм тук, режеш отново...
и ще отида да пробвам тук.
Не знам, човече.
Вече знаят какво е. Ще го преместят веднага щом могат.
Няма да имаме друга възможност. Трябва да действаме -сега или никога.
Здрасти, Дъг. Здрасти.
-Здрасти, Хенри. -Здравей, Браян.
-Добре. Благодаря. Няма проблеми.
-Здрасти, Дани. -Здравей, Браян.
О, я виж ти. Какви хубави нови обувки.
Да. Моята майка ми ги купи.
-О, майка ти ги купи?
-Мислех че си имаш приятелка.
Нямам приятелка, Дани. Ти си гадина.
Добре. Ти и новите ти обувки ще ми помагате на шестия етаж довечера.
Ще полираме пода на кафенето.
Ти изхвърли боклука, аз ще взема нещата.
Ще се видим там след 15 минути.
Петнайсет. Добре.
Добре, аз взимам боклука, Дани. Добре? Чао, Андре.
Чао. Обувките ти стоят добре.
Да, знам - благодаря.
Внимавай, Браян.
Ще внимавам. Благодаря.
Добре. Добре, Дани.
-Познай кое време е. -Не знам.
Знаеш, Дани. Време е за обяд.
Добре, хайде да направим така.
Какво ще кажеш да поработим още малко, да свършим и със другата половина, а?
Не, Дани. Защо?
Защото после можем да почиваме до края на деня и да си вземем палачинки.
Няма да отнеме много време. Ще сложим малко разредител в лака.
Ще стане като масло.
Дани, извинявай.
Няма нищо. Остави. Аз ще забърша.
-Ще донеса още. Няма нужда да--
-Ще донеса още. -Добре.
-Знаеш ли къде? Приземния етаж? -Добре.
Знаеш ли къде е шкафа?
Отивам. Отивам.
Мамка му!
Там ли си. Аз съм на място.
-На място съм. Там ли си?
-Тук съм. Закъсняваме.
Знам. Изскочи проблем.
Почти съм готов. Дай ми секунда.
Добре, трябва да вкарам кодовете. Стой спокойно.
Разбрах те.
Задръж още малко.
Готово. Влизай.
В първият кръг съм. Повтарям - в първият кръг съм.
Всичко е чисто.
-Готов съм. Давай. -Добре, по мой сигнал.
Давай.
Там съм.
Така.
Чудесно. Кажи ми когато стигнеш до втора позиция.
Мамка му.
-Как се справяш? -Почти стигнах.
Знаеш ли къде е Браян?
Нямам идея.
Готов съм.
Трябва ми секунда. Чакай.
Готово. Отрежи камерите. Отрежи камерите. Повтарям:
Готов съм. Отрежи камерите.
Трябва да тръгвам. Трябва да тръгвам.
Какво става? Какво става?
Имам си компания. Имам си компания.
Чакай малко.
Стой там. Сега се връщам.
Добре.
Джак там ли си?
Джак, чуваш ли ме? Джак.
Джак. Там ли си?
Излизам. Повтарям: Излизам.
-Върнах се. Тук съм. Твърде късно.
-Излизам. -Не, не е. Справяме се.
Тръгвам.
По сигнал.
Давай, давай, давай.
Какво им става на тия машини, по дяволите?
Стига си го удрял. Провери връзката.
-Виждаш ли нещо? -Не знам.
Обади им се. Обади се в "Блиндираните".
-И да изглеждаме като идиоти?
-Не ме интересува. Обади им се.
Може да е от апаратурата в мазето.
Добре. Благодаря.
Някой ще дойде след няколко минути.
Къде си, хлапе?
Мръднеш ли, гъкнеш ли - мъртъв си.
Разбра ли ме?
Обърни се.
Стои тихо.
Ще ми се да не беше идвал тук, човече.
Ела тук. Обърни се. Хайде. Тръгвай. Обърни се.
Върви натам. Отвори вратата.
Отвори я.
Влизай вътре.
Погледни ме.
Ти си добър човек. Не искам да те нараня.
Но ако вдигнеш шум, или отвориш вратата, ще го направя.
Разбра ли ме?
Стой вътре и мълчи. Всичко ще бъде наред.
Не искам да чакам.
Ако искаш ти и Томи идете в подземието.
Хайде, Андре. Аз ще наглеждам това.
Лоран, моля те.
Томи, доведи Филипе. Ще проверим мазето още веднъж.
Спри там.
-Ти луд ли си? Извади го и го пусни на земята.
-Давай. Извади го и го пусни на земята.
-Не го прави. -Извади го и го остави на земята.
-Недей, моля те-- -Не се ебавай с мен!
-Извади го и го остави на земята.
Не мога. Не мога.
Следващия ще е в кракът ти. Нямам време за губене.
Ще го обсъждаме по-късно. Тръгвам си с този скиптър.
Извади го и ми го подай, веднага!
Остави го. Бавно.
Сега отстъпи. Назад.
-Свали си маската. -Какво?
Свали си маската!
Нямам време за игри. Свали я.
Хвърли го.
Мини в средата.
Мини в средата. Така.
Нямаше да се стигне до тук, ако беше показал малко уважение в самото начало.
-Само малко. -Това беше глупаво.
-Така ли? Защо?
Какви ги вършиш? Трябва само да излезем и край--
Това е моят риск. И аз го поех.
Знаеш ли какво мисля за скапаните ти съвети?
Мисля че се опита да ми пробуташ жалки остатъци...
от един удар, който си беше мой от самото начало!
Мислиш ме за глупак, и няма да се усетя какво сте замислили вие а Макс?
И какво ти дава той? Пет, шест милиона?
Кажи ми че не е вярно?
Е, мен не ме устройва.
Благодарен съм ти за помощта, но трябваше да ми дадеш дял.
Сега е мой ред.
Стой там. Всичко ще е наред.
Имаш избор. Можеш да тичаш в тунела...
или да се усмихнеш на камерата.
Андре, какво става?
Долу! В Мазето!
Ограбиха ни! Ограбиха ни!
Хенри, бързо! Чакай полицията.
Давай! Давай! Давай! Давай! Давай!
Тук, насам!
-Той е в шахтата! Къде е?
Намерете го!
-Там отзад! -Добре!
Хайде! Хайде! Хайде!
-Андре! -Ох, мамка му!
-Андре, какво гори? -Всичко е наред!
-Къде е Дани? -Излез от тук!
-Добре! -Изчакай отвън!
-Просто изчакай отвън! -Добре. Чао!
Чакай, Браян, чакай!
Върни се, Браян!
Браян! Беше Браян!
-Виждал ли си Браян? -Той е добре! Навън е!
-Не! За бога, той беше!
-Наред е! Всичко е наред!
Внимание. Автобусът за Олбъни ще тръгне след пет--
Да?
-Е, успя ли? -Майната ти!
-Хайде стига. Просто проверявам дали си се измъкнал.
Знаех си, че ще им се изплъзнеш.
И аз съм на път за дома, между другото.
О, така ли? А сигурен ли си?
Виж, каквото и да имаш на ум - забрави го.
Всичко свърши, приеми го.
Не е свършило и ти не знаеш с какво си тръгваш. Аз обаче знам.
-Нищо не знаеш! -И знаеш ли какво?
След пет минути изчезвам. И нямаш представа къде отивам.
-Ти нямаш нищо.
-Много добре знаеш какво имам.
Не можеш да приемеш факта, че те надиграх.
-Нима? И какво имаш? А? Какво толкова имаш?
Знаеш какво имам.
Нека те попитам нещо.
От кога започна да се мислиш за по добър от мен?
Там ли си още, шампионе?
Добре. Добре изиграно.
Много добре изиграно. Хайде да поговорим за това.
Добре, хайде. Какво ще кажеш за "Приеми го - Преживей го"?
Не, не мисля така. Искаш ли да ти изброя начините по които мога да те изпържа?
Или ще се разберем сега, или те изпържвам.
Така ли? Как? Работилницата ми я няма. Инструментите ми ги няма.
Аз приятелче съм един данъкоплатец-собственик на бар.
А ти? Всяко ченге в града те търси в момента.
Така че на твое място аз бих избягнал заплахата поемайки по пътя си.
Хареса ми да работя с теб, шампионе.
Добре. Чао.
Монреал бе потресен от новината за дръзката кражба...
извършена в старата сграда на митницата.
Безценен скиптър беше откраднат. Главният чистач идентифицира...
... този мъж...
като главният заподозрян за кражбата.
Бил е забелязан да напуска местопрестъплението няколко минути след обира...
и сега е обект на мащабно преследване.
Вторият заподозрян е изчезнал безследно.
Полицията е изгубила следите му.
Превод и субтитри: THIEVERY HoldinG