Friends - 08 - Complete Season (1994) (Friends - 8x18 TOW The One In Massapequa.srt) Свали субтитрите
Разбира се.
- Кого?
Запознах се с Паркър в химическото.
Не беше ли изцапал с белина кюлотите ти?
Кой го каза?
Толкова е жизнерадостен и се държи с мен като с кралица.
Освен нощем, когато се отнася с мен като с непослушно момиче.
Може ли аз да вдигна тост този път?
- Наистина ли искаш,
след случая на 20-ата им годишнина?
- Да, наистина.
Дано този път мама не те освирка.
Всяка година Рос казва тоста и успява да разплаче всички.
Този път аз ще ги разплача.
- Чудиш се защо Рос им е любимец?
Когато той вдига тоста, всички плачат и го тупат по гърба.
После идват при мен и казват: ''Господи, брат ти...''
А тази година ще кажат: ''Господи, ти...''
Обещавам ти поне един да се разплаче.
Всеки уважаващ себе си актьор може да се разреве по поръчка.
Можеш ли?
- Шегуваш ли се? Гледай.
Не мога, докато ме зяпате така!
П Р И Я Т Е Л И В МАСАПЕКУА
Какво правиш?
- Подготвям тоста си.
Ще бъде ''Плачфест 2002''.
Погледни.
- Това е куче.
Мъртво куче. Чи-чи. Умря, когато бях в гимназията.
Ще говориш за куче на празника им?
- Добра идея е, нали?
Здрасти!
Купил си подарък на родителите ми?
- В чест на 35-ата им годишнина
поръчах да нарекат на тях звезда.
- Това е страхотно!
И им купих книга - ''Камасутра за възрастни''.
Да ви се намира излишна панделка?
- Каква искаш?
Има дантелена, сатенена, на карета, от филц...
Възможно е и тестисите ми да са вътре.
Чи-чи!
Обожавах това куче.
Моника остана без шини, защото Чи-чи трябваше да се оперира.
Ти беше 11-годишният слон, който я яхаше!
Да ви представя Паркър. Това са...
- Не, чакай! Не ми казвай.
Нека отгатна. Джоуи, Моника, Рос, Рейчъл и...
Фиби не те е споменавала.
Шегувам се! Вече си ми любимец.
Разкажете ми по малко за себе си.
- Съжалявам, трябва да тръгваме.
Типично за Рос!
Рейчъл, как грееш само! Може ли?
Вече го направи.
- Рейчъл, в теб расте живот.
Има ли нещо по-чудно на света от... О, снимка на куче!
Чие е?
Старото ми куче. Отдавна почина.
Имала си късмет да му се порадваш. Бау-бау, приятелче.
Къде ще е тържеството?
- На острова. В Масапекуа.
Звучи като вълшебно място. Разкажете ми за него.
Пропито ли е с индианска история?
- Има ресторант с форма на вигвам.
Взех си сламките. Подаръците? Ключовете за колата са в мен.
С кола ли отиваме? Върхът!
Изглежда свестен тип.
- Да, много ми допада.
Искаш ли да вземем отделно такси?
- Да, иначе не тръгвам.
Рейчъл, здравей.
Какво прекрасно празненство! 35 години.
Внушително. Събрали ли сте мъдри съвети?
Джак?
- Защо ги слагат на остри пръчки?
Уместен въпрос, татко.
Честито и на двама ви.
- Благодарим. Много се вълнуваме.
Поздравления и за сватбата.
Може ли да поговорим за малко?
Само дреболия.
Решението ви да имате извънбрачно дете е прекрасно,
но приятелите ни са по-тесногръди. Казахме им, че сте се оженили.
Какво?
- Благодаря, че нямате нищо против.
Да се правим на женени ли?
- Трябваше да си обръсна ушите.
Твоето е нищо.
Представяш ли си?
- Да, щом ще си бръснеш ушите,
не подминавай района около носа.
- Не искам да лъжем, че сме женени.
Аз също, но те имат празник, ще бъде само за тази вечер.
Не е нужно да лъжем. Просто ще си мълчим.
Ако някой зачекне темата, само ще се усмихваме и ще кимаме.
Рос?
- Здравей, лельо Лиза.
Чичо Дан.
Честито за бебето. И за сватбата.
Ето ви нещо за начало.
Как ви се отразява семейният живот?
- Фантастично.
Какво прекрасно място! Каква чудесна вечер!
Да бъда с всички вас в трета зала...
Какъв късмет! Като си помисля колко празници е имало тук!
Толкова рождени дни, абитуриентски балове, бар мицва, бат мицва!
Но никой не може да се сравни с този! Искам да запомня мига.
Искам да запазя снимка в паметта си. Щрак!
Май светкавицата не се задейства.
Отивам до мъжката тоалетна.
- Ще дойда с теб!
Някъде някой с пистолет за упойка и мрежа за пеперуди търси този тип.
И на мен ми се пикае, но не искам да захвали оная ми работа.
Добре, че не бяхме с вас в колата.
- Нарече шосето ''бетонно чудо''.
Тази стая! Тази вечер! Този келнер!
Обувките му! Трябва да запазя снимка в паметта си!
Извинявай.
На Паркър ли се подигравахте?
Зависи. Колко чу?
Малко е приповдигнат. Нима е лошо?
Просто прекалява.
Но ми харесва. Аз майтапя ли се с хората, с които сте излизали?
Таг, Джанис, Мона? Не. Приятелите не постъпват така.
Но по мое мнение бившите ви гаджета са върхът на човешката измет!
Чувствам се ужасно.
- Знам.
Какво й имаше на Мона?
Отвори го!
- Да!
Не знаехме за сватбата.
- Очаквахме да ни поканите.
Бяха само родителите ни и няколко приятели. Скромна сватба.
Но великолепна. Малка, но грандиозна.
Къде беше?
- На една скала на Барбадос.
Стиви Уондър пя ''Не е ли прекрасна'',
докато вървях към олтара.
- Наистина?
Стиви е стар семеен приятел.
Изумително! Искам да видя снимките.
- Аз също.
Кой да очаква, че Ани Либовиц ще забрави да сложи филм в апарата?
Може ли за малко?
Какво правиш?
- Може да е единствената ми сватба.
Искам да е изключителна.
- Добре.
Може би аз съм дошъл върху ''Харли''.
- Трябва да е реалистично.
Добре ли си? Виждаш ми се мълчалива.
Нищо ми няма. Нали съм с теб.
- И аз съм с теб! Какъв живот!
Виж тази пружинираща чиния!
Какво изумително решение за разпределяне на чиниите!
Стриди! Нека ти поднеса една.
- Не е необходимо.
Всъщност аз не ям...
- Няма да те оставя на мира!
Как беше? Никога не съм опитвал.
Защо не си хапнеш?
- Изглеждат твърде гнусно.
Какво правиш?
- Чета тоста.
Онези двамата ще се чудят откъде им е дошло.
Така ще се разциврят, че ще останат без дъх.
Ако искаш, мога да ги държа, докато ти...
Дантелен воал, изплетен от слепи белгийски монахини.
Слепи?
- Впоследствие. Пипкава работа.
Казаха, че си е струвало, въпреки че са загубили зрението си.
Сигурно си изглеждала прекрасно.
- Не мога да кажа,
но според някои съм приличала на същински ангел.
Как й предложи?
- Това е страхотна история!
Всъщност я заведох в планетариума. Там беше първата ни среща.
Тя влезе, а аз бях напълнил залата с лилии - любимите й цветя.
Колко мило!
- Искам да чуя останалото!
Фред Астер запя ''Колко хубава си днес''
по уредбата, лампите угаснаха,
паднах на колене, а през купола, сред звездите,
беше изписано: ''Ще се омъжиш ли за мен?''
А пръстенът беше колкото юмрука ми.
Ей, Фиби?
Искам да ти се извиня за преди. Държахме се идиотски.
Паркър е свестен тип. И искам да го опозная по-добре.
Тогава побързай. Защото ще го убия.
Какво?
- Наистина е твърде приповдигнат.
И аз обичам живота,
но това е 35-ата годишнина от сватбата на Гелър.
Да не го увъртаме - това тържество не струва.
Да, ужасна работа. Редих се 15 минути за бюфета,
а когато стигнах до платата, се подхлъзнах на огромен сопол.
Не беше ли стрида?
Възможно е, не го огледах. Обърсах го в сакото на Чандлър.
Взех го за чудесен мъж. Толкова се вълнувах.
И с пълно право. Нищо му няма на човека.
Свестен е.
- Смяташ ли?
Според мен сме твърде негативно настроени.
Прав си, той просто се наслаждава на живота.
На всички би ни се отразило добре.
Аз съм като него! Слънчева, позитивна личност!
Всъщност дори малко прекаляваш.
- Това пък какво е?
О, Паркър!
- Гледай, заешкият танц!
Обожавам го!
- Сериозно?
Хора, които скачат като животни на музика? Супер!
Време е за тоста!
Знам, че обикновено Рос го казва, но тази година ще чуете мен.
Не, ще бъде страхотно.
Мамо, татко, когато се омъжих,
едно от нещата, които ме убедиха, че ще се справя,
беше невероятният пример, който вие ми дадохте.
За това и за много други неща искам да ви благодаря.
Знам, че може би не го казвам често, но ви обичам.
Когато огледам тази зала, тъжа за хората, които не са сред нас.
Нана, любимата ми баба, която би искала да бъде тук.
Но не може, защото е мъртва.
Както и нашето куче Чи-чи.
Вижте колко е сладка. Тоест беше.
Моля ви, предайте го на родителите ми.
Помнете, тя е мъртва. Както и Нана. Няма ги.
Помните ли как Дебра Уингър се сбогува с децата си в онзи филм?
Не сте ли го гледали?
Няма ли любители на киното?
Да ви кажа ли нещо тъжно? Онзи ден гледах в ''60 минути'' репортаж
за сираци в Румъния, които са неспособни да изпитат обич.
Да не сте от камък?!
За мама и татко. Все едно.
Благодаря, Моника. Беше...
Не беше ли интересно, Джак?
- Защо не помня това куче?
Рос, ще вдигнеш ли сега тост?
- Мамо, беше ред на Моника.
Нищо ли няма да кажеш на 35-ата годишнина от сватбата ни?
Да, разбира се.
Чуйте...
Исках да кажа от името на моята съпруга Рейчъл
и от мое име,
че ако след 35 години сме наполовина щастливи колкото вас,
ще сме най-големите късметлии на света.
О, Рос...
Иска ми се Нана да можеше да чуе този тост.
Колко добре осветен коридор!
Да ти приготвя ли нещо? Коктейл, например вода с валиум?
Трябва да кажа, че този апартамент е...
Просто нямам думи. Истински разкош.
Съвременен рай на третия етаж...
- Знам.
Слушай...
Защо не поседнем да починем, да се порадваме на тишината?
Да, чудесно.
Не съм седял на по-удобно канапе през живота си.
Да опитаме да изиграем някоя игра.
- Обичам игрите.
Невероятно. Да поиграем на...
Кой може да мълчи най-дълго.
Или на ''Дженга''!
Да почнем първо с тази. Запомни: Който проговори, губи.
Аз губя. Сега на ''Дженга''!
- Господи!
Нещо не е наред ли?
- Нима знаеш израза ''не е наред''?
Нима всичко не е идеално? Не е вълшебно?
Не блести с ореола на милион феи?
Бяха просто стопове, Паркър!
- Търсех нещо добро в задръстването.
Не бива да търсиш добро във всяко нещо.
Такъв съм си. Положителна личност.
Аз съм положителна личност, а ти си Дядо Коледа на антидепресанти!
В Дисниленд! С мадама в леглото!
Искаш да съм по-отрицателно настроен? Да съм по-малко щастлив?
Много по-малко.
Нека цитирам тогава Рос: ''По-добре да си вървя.''
Чао! Гледай ''най-хубавата врата на света'' да не те фрасне отзад!
Не е ли най-фантастичната кавга в живота ти?
После сме отишли на приема с мотоциклет с кош.
Рос, няма да е правдоподобно.
- Но гълъб да сложи пръстена ти
е съвсем нормално, а?
Беше много забавно да сме женени.
- Да.
Това са най-лесно спечелените 400 долара.
Може ли да те питам нещо?
Онова предложение в планетариума?
- Знам. Беше глупаво.
Шегуваш ли се? С лилиите, песента и звездите...
Беше фантастично.
Случайно ли ти хрумна?
Не, мислил съм си за това, когато излизахме.
Така си представях, че ще те помоля да се омъжиш за мен.
Би било много трудно да се откаже.
Добре, че не го направих, защото явно щеше да е много скъпа сватба.
Лека нощ.
Дори ако кошът има защитно стъкло, за да не се развали прическата ти?
Ще си помисля.
- Друго не искам.
Предавам се. На 40-ата годишнина ти ще изнесеш речта.
Не разбрах защо не се разплакаха. Беше прекрасна реч.
О, стига!
- Беше права за истинската любов.
Наистина научихме много от мама и татко.
А онази снимка на Чи-чи с палавото й зъбене.
Онова, което каза за Нана? Наистина щеше да иска да присъства.
И знаеш ли какво?
Мисля, че беше там.
О, Боже, Рос, как го постигаш?
Адаптация: SDI Меdiа Grоuр
ВULGАRIАN]