Friends - 07 - Complete Season (1994) (Friends - 7x11 - The One With All The Cheesecakes (DVDRip).sub) Свали субтитрите
-Здрасти.
-Здрасти.Трябва да опиташ този чийзкейк!
-Знаеш ли,не съм много по сладкото.Ааа...
-Уау!Боже,толкова е пухкав!
-О,боже!Това е най-вкусния чийзкейк,който някога съм яла!Откъде го взе?
-Беше пред вратата,когато се прибрах.Някой ни го е изпратил.
-Чандлър,това не е адресирано до вас.Адресирано е до г-жа Брейвърман от долния етаж!
-Крадец!
-Не прочетох адреса,преди да го отворя! А не можеш да върнеш пратката,след като си я отворил!
-Защо не?
-Защото е много вкусно!
-Чандлър,ти си откраднал този чийзкейк!Това не е редно!
-Не,не,не!Всичко ще бъде наред,защото г-жа Брейвърман ще си поръча безплатен,
и така всички печелим!Единствените губещи ще са тези от големия чийзкейк конгломерат...
"Малката пекарна на Мама"!
-Чувствам се ужасно!Аз съм ужасен,ужасен,ужасен човек!
-О,извинявай,какво каза?
ПРИЯТЕЛИ Всичките чийзкейкове
Превод и субтитри: DON TOMAZO
-Добре,трябва да тръгвам,днес е голям ден в работата.
-Знаете ли,че съм в кома?
-Днес ще ми направят едни изследвания,и ще се окаже, че не съм в мозъчна смърт.
-Ами...
-А-а-а,г-н Всезнайко,само героят ми не е в мозъчна смърт.
-Хей,Фийбс,остава ли уговорката ни за вечеря?
-Абсолютно!
-Ще се видим в 8:00.
-Окей.
-О,какво има в 8:00?
-О,имам планове за вечеря с Джоуи.
-Излизаме заедно един път в месеца,за да ви обсъдим.
-Уау!Това не го знаех.Мога ли да отбележа колко добре изглеждаш днес?
-Навреме го отбелязваш.
-О!Значи за утре?Да наемем кола и да отидем заедно, или какво?
-За какво говориш?
-За братовчедката Франи,сватбата й е утре вечер.
-Теб са те поканили?!!!
-Не.
-Боже мой,не мога да повярвам!
-Знам,че мама и татко са поканени,но мислех, че това е всичко!
-Между 7-та и 9-та си година Франи и аз бяхме неразделни!
-Ами,изглежда след 9-та си година,Франи е намерила нови приятели.
-Сигурно има някаква грешка.Ще се обадя на леля Шерил,окей?
-Може би ти си поканена,но поканата се е загубила по пощата.
-Да,обади й се,и й кажи,че когато бяхме малки,
нейната безценна Франи се опита да ме съблече няколко пъти!
И ако не я бях спряла,сигурно въобще нямаше да има сватба!
-Тя се опита да съблече и мен.
-Аз събличах братовчед си Глен.
-Джоузеф Франсис Трибиани,прибра ли се вече?
-Ъммм,мисля,че още го няма.Какво има?
-Ами,ще ти кажа,Рейчъл Карън Грийн!Имахме среща с него тази вечер,а той ми е оставил тази бележка!
"Фийбс,няма да дойда,имам среща.Ще говорим по-късно."Големия татко.
-Големия татко???
-О,това е прякор,който изпробвахме.
-Хей,знаете ли кой прякор не се задържа? Рос-а-трон!
-Здрасти!
-О!Ето го Джоузеф Франсис!
-О-уоу!Защо ме наричаш с презимето ми?!
-Оставих ти бележка!
-Е и?!Това не ти дава право да ме зарязваш!
-Хей,можеш да отменяш срещи с приятели,ако има вероятност да правиш секс!
-Фийби,той е прав.Такова е правилото.
-Аз не приемам това правило.
Когато имаме среща,очаквам да се появиш!
-Окей,аз не съм само за запълване на времето,докато не срещнеш някой по-добър!
-Знаеш ли,гаджетата идват и си отиват,но това е за цял живот!
-Уау!Съжалявам!Не знаех,че ще се разстроиш толкова.
-Ами,така е.
-Окей,мога ли да се реванширам?А?Съжалявам.
-Какво ще кажеш за вечеря утре вечер? Аз ще платя.
-Окей,склони ме.
-Хей,Джо,докато си там,какво ще кажеш за още една бира за Рос-а-трон?
-Рос-а....Това върна ли се?!!!!
-Здрасти!
-Още един чийзкейк пристигна!
-Пак са го доставили на грешен адрес!
-Ами,просто го занеси на долния етаж.Какъв е проблема?
-Не мога да се сбогувам.
-Ти сериозно ли?Чандлър,изядохме цял чийзкейк само преди два дни,а ти искаш още?!
-Ами,забравих какъв вкус има,окей?!
-Беше чийзкейк.Беше вкусен.Имаше маслена,хрупкава коричка от натрошени бисквитки
с много плътен,но все пак не тежък пълнеж от сметана и сирене.
-Уау!Устата ми се напълни със слюнка!
-Знаеш ли?Забрави за това!Ние просто сме гладни! Не сме обядвали!
-Ние сме замаяни!Затова нека просто да отидем да обядваме и да забравим за чийзкейка!
-Да,и ще го оставим долу,за да не се изкушаваме.
-Добра идея.Къде искаш да обядваме?
-В "Малката пекарна на Мама" в Чикаго,Илинойс!
-Оооо....Мел Торме е умрял.
-Джоуи,този вестник е от миналата година!
-О!Това значи ли,че разпродажбата в "Сам Гудис" е свършила?!
-Здрасти.
-Здрасти.
-Най-накрая се свързах с леля Шерил,и се оказа,че няма грешка.
-Ъъъ....имало малко място в салона.
-Малко място?!!!
-Аз съм много дребна жена!
-Ами,да,но тя не го знае.
-Последният път,когато те е виждала,ти щеше да превърнеш онези малки сватбени столчета в подпалки!
-Малко място!Това е толкова сакато извинение!
-Това не причината да не ме поканят!
-Много важно!Аз дори не съм поканен на церемонията, а само на приема!
-И знаеш ли какво?Ако ще се почувстваш по-добре,
-Джоун и аз само ще се появим там и после ще си тръгнем рано в знак на протест.
-Джоун?
-Да,Джоун Тадески,момичето,с което ще ходя. Тя е доцент в Лингвистичния отдел.
-Висока,много красива,и въпреки това,което казват,не е широкоплещеста!
-Чакай малко!Поканата ти е за "Рос Гелър и гост"?!! Аз не съм поканена,а ти имаш "и гост"?!!!
-Ъъъ,извинявай,но трябва да се намеся заради Рос.
-Мисля,че трябва да се съобразиш с правилата. Щом той има шанс да отиде с широкоплещеста...
-Не е широкоплещеста!
-Знаеш ли?Ще заведеш мен!
-Какво?!Не мога да разкарам Джоун!
-Защо?
-Защо....Ти не ме ли чу?
-Тя е доцент в Лингвистичния отдел!Окей?
-Те са диви!И защо изобщо държиш да дойдеш?
-Защото!Тя ми е братовчедка!
Израснали сме заедно!
-Ние сме семейство.Това е важно за мен.
-Окей,добре.Ще те заведа.Ще се обадя на Джоун.
-О,това е мило.Хората от семейството трябва да се там,нали?
-Това е сватбата й,най-щастливия ден в живота й!
-Ще видим!
-Е,благодаря ти за обяда.
-Какво?!Чакай малко,аз не съм плащала, помислих,че ти си платил!
-Значи ние вече не плащаме за храна!
-Виждаш ли това,което и аз?
-Още е там!
-Г-жа Брейвърман сигурно е излязла.
-Може да е извън града.Може би ще отсъства с месеци!
-Докато се върне,чийзкейкът ще се развали!
-Ние не искаме да види разваления чийзкейк!
-Не,това би я убило!
-Ние не искаме това!
-Не,ние я предпазваме.
-Трябва да го вземем.
-Но трябва да побързаме.
-Защо?
-Защото май я чух да се движи вътре.
-Давай,давай,давай,давай!
-О,боже мой!Това е Дейвид!
-Кой Дейвид?
Дейвид-ученият,Дейвид,в когото бях влюбена,
Дейвид,който замина за Русия,Дейвид,който разби сърцето ми!
-О,боже!
-О,ако кажеш нечие име много пъти,и той се обръща!
-Фийби?
-Дейвид!
-Какво правиш тук?Не трябваше ли да си в Русия?
-Да,аз съм...В града съм само за една конференция. Боже,изглеждаш феноменално!
-Ами....да.
-И ти изглеждаш чудесно.
-Да не си се постригал?
-Да.Около 30 пъти.
-Да.
-Ъммм,искам да ти призная нещо.
-Ъъъ...надявах се да те срещна тук. Не знаех дали трябва да ти се обадя.
Нали се сещаш,в града съм само за няколко дни, не исках да ти се натрапя.
но много исках да те видя,
но не знаех дали и ти искаш да ме видиш...
-Ами,разбира се,че искам да те видя.
Аз...мисля за теб през цялото време.
-Наистина?Защото аз мисля за теб през цялото време.
-Има една статуя в Минск,
която ми прилича на теб толкова много.
Тя всъщност е на Ленин...
Но...при определен ъгъл....
-Да.
-Както и да е,искаш ли да вечеряме довечера?
-Да.
-О,не!
-О...Какво?!
-Не мога.Не мога да повярвам,че имам планове, не мога.
-Не може ли утре вечер?
-Не,имам само няколко часа.Трябва да хвана самолета.
-Ами,слушай,следващия път,когато дойдеш в Минск....
-Фийби,може ли да ти кажа нещо?
-А-ха.
-Какво правиш?
-Ами,имам планове с Джоуи довечера.
-Е и?!Той ще разбере!
-Не,няма!
-А и това не е важното!
-Моника,аз изнесох цяла реч как не трябва да отменяш срещи с приятели!
И сега,какво.....?
Само защото вероятно,любовта на живота ми се е върнала от Русия,само за една нощ,
трябва да променя схващанията си????! Трябва да променя схващанията си!!!!
Не!Не!Не,ако нямам принципите си,нямам нищо!
-Боже,толкова си силна.
Или мога да претупам вечерята с Джоуи,за да мога да се срещна с Дейвид в 9:00.
-О,боже мой!Толкова е хубаво!
-Преядох,но знам,че ако спра да ям,ще съжалявам.
-Здрасти!Какво ядете?
-О,това е....тофу-кейк.Искаш ли малко?
-Какво ще правиш довечера?
-А? Ъъъъъ....
-Пич!Пич!
-О,съжалявам.Имам среща с Фийби.Защо?
-Ами,Моника каза,че тя имала среща в 9:00.
-Какво?!Тази вечер?!
-Това каза Моника.
-След като ми изнесе онази реч?!!! Тя си урежда среща с някакъв тип за същата вечер, в която има среща с мен?!
-Мисля,че се опитва да подхлъзне Големия татко!
-О,ето,мисля,че сме тук.
-Да.
-Малко място,глупости!
-Да видим сега!
-Здравейте!
-Здравейте!
-Аз съм Моника Гелър.
-Откъде познавате булката и младоженеца?
-О,преди работех с нея.
-Работила сте с нея?!Преди?!!!
-Аз съм роднина и не ме поканиха!
Кръвна роднина!Кръвна!!!
Престани да казваш "Кръв" на непознати!
-Ами вие? А?
-Откъде познавате щастливата двойка?
-Учихме в колежа и с двамата.А сега сме съседи.
-Окей,вие ставате.
-Здравейте!
-Готови ли сте?
-Да!Аз искам зелена салата,сос,и вода.
-Окей.
-А за вас,сър?
Да,тази бавно опечена сьомга.Колко бавно се пече?
-Вече е опечена.
-О,тогава не.
-Може би трябва пак да ми кажете специалитетите.
-Джоуи,вече ги чухме три пъти!Окей?
Има ребърца,Махи-махи,и много специални равиоли с омар.
-Всъщност,равиолите свършиха.
-Е,това променя всичко!
-Знаеш ли,Фийбс?
-А-ха.
-Ти беше права.Приятелите са много важни.
-Да,аз съм много мъдра,знам.
-Знаеш ли какво искам?
-Какво?
-Да си поговорим много,много дълго.
Нали разбираш?Да накараш Джоуи да се разкрие. И да го накараш да сподели!
-Има ли прогрес?
-Да!Ще поръчам равиоли с омар.
-Боже,Джоуи,мина цяла вечност!
-За къде бързаш?За къде?
-Ами...аз...просто....Имам ангажимент!
-И е много важно.
-Уау!Какво е?
-Ами....среща е.
-Среща?!Не-не.Фийбс,трябва да има грешка!
Защото знам,че не би си уговорила среща за същата вечер,в която ще вечеряш с приятел!
-Хайде де,Джоуи,не ме карай да се чувствам зле за това.
-Не,ще те карам!
-Точно така!Ти ме накара да се чувствам виновен за това,че излязох с онова момиче,
сякаш съм ти причинил нещо ужасно,а сега ти правиш същото!
Това не е същото!Това е съвсем различно!
-Това е с Дейвид!Помниш ли Дейвид?Ученият. Той е много специален за мен.
-Е,и моето момиче от онази вечер беше специално! И тя е учена!
-Така ли?
-Ами,тя е завършила гимназия!
-Окей,както и да е.Знаеш ли? Нямам време да те убеждавам,защото той е тук само за 4 часа.
И аз ще отида да го видя!
-Чудесно!
-Да!
-Чудесно!
-Да!
-Ти какво правиш още тук?!Казах ти,равиоли с омар!
-Здравей!
Здравей!Аз тъкмо щях да си тръгна.Мислех,че няма да дойдеш.
-О,не бих пропуснала това.
-Е,много се радвам,че дойде.
-О,ти си голям джентълмен.
-Хайде!Отиваме у нас!
-Ти ядеш чийзкейка без мен?!
-Мм-ммм.
Ще ти дам сто долара да свирнеш с уста сега.
-Как можеш да ядеш чийзкейка без мен?!
-О,какво ще направиш?Ще отидеш да кажеш на Моника?
-Ще кажеш на Джоуи?!Не.Защото тогава ще трябва да им кажеш какво направихме.
Ние сме крадци не десерти!Ние живеем извън закона!
-Знаеш ли?Аз ти нямам доверие вече с чийзкейка!
Аз го получих първи,и сега си го взимам!
-Какво?!Какво?!
-О,да!О,да!
-Мислиш ли,че аз ти имам доверие?
Не!Ще го разделим!Ти взимаш половината и аз взимам половината!
-Това не е честно!Ти вече си яла от него!
Мисля,че Моника ще се заинтересува от това,което каза за нейния чийзкейк.Че е сух и брашнян!
-Какво ще използваме,за да го разделим?
-Окей.
-Добре,избери си половина.
-Окей,тази половина изглежда по-голяма.
-Ъъъъ...Тази страна има по-хубава коричка.
-Знаеш ли?Може би,ако ги премеря?
-О,за бога!Избери половина!
-Добре,избирам тази.
-Добре,тази е по-малката.
-Окей,ето ти.
-Радвай се на половинката си,приятелю,
но това е.Никакво поделяне,никаква размяна,
и не идвай да ми плачеш ако изядеш твоята половинка твърде бързо!
-Окей,трябва да ми дадеш от твоето.
-О-о-о,не!Никакво поделяне,никаква размяна!
И не идвай да ми плачеш!Ха-ха-ха-ха!
Аз ще си седя тук и ще си ям кейка цял ден!
Ще си седя в коридора,и ще си ям....
-Рос!Миличък!
-О,здравей,лельо Мили!
-Сватбата не е ли чудесна?
-Да,да,така е.
-Всеки път по устата!Защо,защо по устата?!!!
-Ето я Франи.Няма ли да се зарадва да ме види?
-Чакай малко.Бъди учтива,чу ли?
Не съм те довел,за да я нападаш.
Франи беше тази,която намери Плейбоите ти и ги показа на мама.
-Тази кучка!
-Моника!Какво...?
-Правя тук?Защо?Изненадана си да ме видиш ли?
Рос ме доведе.Какво ще кажеш?!
-Здрасти,Франи.Честито!
-Поканила си брат ми,поканила си цялото ми семейство,но не си поканила мен!Защо?
-Защо не ме искаш на сватбата си? Какво съм направила?!
-Стюарт!
-Мисля,че познаваш съпруга ми.
-Значи въпросът е,кого си оправила?
-Никак не ми се иска,но трябва да тръгвам. Не мога да си изпусна полета.
-Сигурен ли си?Обзалагам се,че има друг полет до Минск през...
-Юли.
-Това е красиво.Какво означава?
-Моля,почистете стъклениците ми.
-Не излизам много от лабораторията.
-Трябва да призная,помислих,че е нещо друго.
-Да...Ами аз наистина исках да кажа ъмм....това,
но реших,че е по-добре да не го казвам,защото трябва да замина.
-Прав си.Прав си.Не го казвай.
-Но въпреки това...да.
И аз да.
-Чао,Фийби.
-Окей,сега не му е времето,Джоуи.
Можеш да ми крещиш утре.
-Не!Не!Фийбс,няма да ти крещя.
Аз просто се замислих за теб и Дейвид,
и си спомних колко съкрушена беше първия път,когато той замина,и...
О,Фийбс,ела тук.
-Добре ли си?
-Не,не съм добре.
-Единствения мъж,по който съм била луда,замина за Минск,
и може никога повече да не го видя.
-Хей,можеш да му отидеш на гости.
-О,да.Сякаш ще ми разрешат да си извадя паспорт!
-Мога ли да направя нещо?Каквото и да е?
-Ами...Ако можеш да постигнеш позитронна дестилация на субатомни частици
преди него,той ще може да се върне.
-Мога да опитам.
-О!Йей!Виж!Тук има едно парче,което не е мръсно.
-Стой си в твоята половина!
-Хайде де!
-Добре,какво ядем?
-О,чакай.Забравих си шала.
-Какво?Окей,чакай тук.
-Здравей,миличък!Тръгваш ли си?
-Ами...
-Дай една целувчица.Хайде.
-Защо?!Защо по устата?!!!