The Mothman Prophecies (2002) Свали субтитрите
Там ли си още?
Да, тук съм.
Не съм сигурен че разбрах как се пише.
Добре, значи "Y'. О.К мерси. Чао.
Скъпа, там ли си? Вдигни телефона, вдигни го.
Добре, значи те няма. Виж, сега е малко след 18:00.
Ще хвана някакъв превоз и ще се видим направо там. Чао.
- Джак.
- Да?
Балканския мирен съвет "се състои" или "е съставан" от 10 члена?
12 члена.
Добре, мерси.
Съставен.
Какво?
Три квартала са евакуирани.
Може би ще искате да избегнете този маршрут когато се връщате от работа.
- Какво мислиш Сю?
- Това ще ги накара да се препотят. Добро е.
- Ще го пусна на първа страница.
- Страхотно. Ще се видим в понеделник.
Какво?
- Трябва да тръгвам. - Хайде де, Джон.
Ще изглежда лошо, ако най-добрият ми репортер не се появи на коледното парти.
Не мога
Мери ме чака.
Къщата е голяма, нали? При тази цена, това направи си е пладнешки обир.
В случай че я искате де.
Но ще трябва да решите още днес.
Собствениците са много мотивирани.
Помислете малко. Аз ще звънна няколко телефона.
Разгледайте наоколо.
Добре. Мерси, Браян.
Много ти благодаря.
Добре, само ще огледаме.
Боже мой.
Ето къде сте.
Просто искахме да се уверим че, гардероба е достатъчно голям.
Добре. Добре.
Къщата е ваша, ако я искате....
но ще трябва да решите сега.
Взимаме я.
Наистина ли? Боже мой.
Знаеш ли какво си мислех, докато оглеждахме къщата?
Че трябва да си вземем един матрак за гардероба.
Мислех си че това е като една сбъдната мечта.
Ела тук.
- Колко бързо можеш да караш това чудо?
- Много бързо.
Давай да видим.
Добре.
- Купихме наистина, наистина.......
- Извини ме. Купихме си къща.
Купихме си голяма къща.
Мери.
Мери, добре ли си? Мери, кажи нещо.
Добре ли си?
Можеш ли да ме чуеш? Боже мой.
Дръж се скъпа.
911, стана инцидент.
Да.
Нищо.
Добре ли си?
Да.
Спокойно. Всичко е наред.
Всичко е наред. Това съм аз.
Ти не го видя, нали?
Да видя какво?
Какво видя?
Аз нищо не видях.
Нещо не ми е наред.
Нарича се глиобластома.
Това е тумор на темпоралния лоб.
Според доктора, е много рядко заболяване.
Един на...
600,000 се разболява от това.
Катастрофата ли е причината за това?
Не, просто изскочи....
Било е там още преди това.
Нищо ли не могат да направят?
Имаше операция, но не са успели да премахнат целия тумор... така че те...
мислят да продължат с химио.......
докато тя все още се държи.
Има резултат. Мисля че сега изглежда по-добре.
Добре.
Това е добре.
Преди две седмици...
си търсехме къща.
Един ден, просто си караш с колата...
и всемира....
просто те посочва и казва...
"Охоо, ето ви и вас, една щастлива двойка.
Търсих ви.
Търсих ви."
Съжалявам.
За какво?
За всичко това.
Имам чувството, че аз съм виновна за всичко това.
За нищо не си виновна.
Абсолютно за нищо.
Искам да бъдеш щастлив.
Ти не го видя, нали?
Да.
Да?
Тя знаеше.
Какво?
Тя рисуваше ангели.
Беше най-посредствената кампания от всички
Почти пълната липса на откровеност и честност...
Мисля че тези партии се представят като демони една друга.
Те дават израз на нашите собствени страхове и тревоги...
на националния подиум.
Хората не ги харесват. Хората са много, много незадоволени в момента.
Това ги прави безучастни, защото те не виждат възможност за промяна.
2004...
Ами, чувам доста работи за Ръс МакКолъм.
- Губернатора на Вирджиния.
- Може би той ще направи това което Картър...
Ей, казах й да гледа.
На кой си казал?
Приятелката на Питър, Гуен.
Тя ще бъде там. тази вечер.
О боже мой. Виж, не мисля че ще мога тази вечер.
Хайде стига вече, няма ли да оставиш това да премине?
Няма. пък и имам интервю с губернатора.
Сутринта в 08:00, трябва да съм в Ричмънд.
Почти забравих. обадиха се от офиса на МакКалъм.
Преместили са срещата чак за утре вечерта.
Еди, виж, аз....
Виж...
тя не е Мери.
Ни най-малко.
Но знаеш ли какво?
Никоя няма да бъде.
Хей, Ед. Извинявай за днес.
Сигурен съм че Гуен е приятна жена.
Може би друг път.
Около 01:00 часа сутринта е.
Има малко протакане, така че ще отида с колата до Ричмънд довечера.
Ще се чуем утре. Чао.
Хайде стига де.
Здравейте. Съжалявам, знам че е късно, но колата ми се повреди надолу по пътя.
Чудех се, дали може да използвам телефона.
Здравейте.
Това е той.
Чаках те.
Кучи син. Какво си мислиш че правиш?
Затвори вратата! Затвори вратата!
Просто стой там.
Господине, не знам за кой ме....
Млъкни!
Млъкни.
Скъпи, Кони е тук.
Здравей, Гордън. Как си?
Добре, защо просто не...
свалиш пушката и да ми обясниш какво става тук?
Да.
Този кучи син идва тук трета поредна нощ.
- Казвам се Джон Клайн. Колата ми се развали надолу....
- Нека Гордън довърши, г-н Клайн.
Преди две нощи...
към 02:30 през нощта, някой заблъска по вратата.
Отворих, и там стоеше ей тоз красавец.
Каза, че искал да използва телефона.
Ама имаше нещо страшничко около него.
така че му казах да се разкара.
Снощи, в 02:30, точен като часовник, познай кой се върна.
Сигурен ли си че е бил г-н Клайн?
Напълно съм сигурен. Беше г-н Клайн.
- Пълна лудост. Това е...
- Не съм луд.
- Не съм казал че сте луд.
- След това какво се случи?
Предупредих го да напусне имота ми.
Използвах думата "нарушение", но той пак се върна.
Имаш късмет че съм християнин, защото иначе щях да те застрелям още на верандата.
Трябва да е бил в къщата, Гордън.
Какво?
Добре.
Тази вечер си помислих, че тоя ненормалник може да реши пак да намине и не щеш ли ей го на.
Не съм бил аз.
Не знам какво става тук.
Нещо не е наред.
Не познавам тези хора. Никога преди това не съм бил тук.
Аз съм от DC. Виж.
Ей, ей, това е просто портфейл. Портфейл е.
От DC съм.
Джон Клайн.
Вашингтон Поуст.
Точно така.
Може ли вече да изляза от ваната?
Изчакайте ме отвън г-н Клайн.
Ще пусна запитване за него. Ако дойде някой друг, не си и помисляй за пушката.
Просто ми се обади.
А ти виж какво иска тоя.
Значи, не си виждала който и да било преди тази нощ?
Да.
Но чух тропането по вратата.
Три нощи подред.
Ще си поговорим утре.
Ще ви закарам до града освен ако не искате да спите в колата си.
Сутринта мога да извикам влекач.
Доста далеч сте от DC.
Какво правите тук?
Просто минавам.
Този път не води никъде, г-н Клайн.
Познавам ви.
DC Review.
- Гледате това предаване?
- Тук не сме необразовани.
Значи ли това, че не съм арестуван?
На сте откраднал нищо. Не сте наранил никого.
Няма влизане с взлом.
Има ли ли сте проблеми с него и преди?
С Горди и Денис ли? Не.
Те са добри хора.
Просто напоследък нещата, са малко странни наоколо.
Все още не сте ми казал какво правите тук по сред нощ?
Не знам.
Къде съм?
Дали може да ми покажете, точно къде се намираме на картата?
Точно до щатската граница сме.
С Охайо.
- Кога тръгна от DC?
- 01:00 през нощта.
Ако съм карал със 120 през целия път, щяха да са ми необходими 6 часа за да стигна до тук.
- Трябва да има логично обяснение за всичко това.
- Не съм сигурен.
Между другото не се тревожи за твоя приятел, губернатора. Аз ще се погрижа за него.
Да, добре.
Мерси, Еди.
- Как е?
- Всичко си е наред, г-н Клайн.
- Не мога да открия никаква повреда.
- Наистина ли?
Странно.
- Както и да е, какво ви дължа?
- Нищо.
Нали ви казвам че й няма нищо.
г-н Смолууд.
г-н Смолууд...
Просто исках да се извиня за неразборията снощи.
Сигурен ли сте че предишните нощи съм бил аз?
Слушайте, господине.
Кони ми се обади.
Каза ми че ни напускате за мен това е достатъчно.
Напълно съм съгласен да забравя какво се е случило.
Но аз вече спрях пиенето...
и също така не съм лъжец.
И до колкото знам не съм и луд.
Така че ако ме обвинявате...
Вижте сега..
Изобщо не знам как съм се озовал тук предишната нощ.
Даже не знаех че съм в западна Вирджиния.
Някак си, между 01:00 и 02:30...
Съм пропътувал 400 мили и съм спрял пред вашата къща.
И нямам абсолютно никакъв спомен от случилото се.
И ми казвате че лудия съм аз?
Защо ли не съм изненадана че ви виждам пак тук?
Виждате ли.
Не дойдохте за четвърти път.
Много жалко. Наистина исках да се видя как изглеждам.
Сержант, просто съм любопитен.
Предишната нощ казахте...
че стават странни неща...
в околността...
- Какви неща по-точно?
- Наистина не ви трябва да знаете.
Напротив, налага се да разбера.
Просто необичайни рапорти.
Хората виждат неща за които няма разумно обяснение, така че те идват при мен.
Защото вие сте ченгето.
Защото ме познават.
Виждате ли, ако има и други хора в града...
които се чувстват толкова...
объркани, колкото и аз...
Наистина бих желал да се срещна с тях.
През последните месеци, хората идваха при мен...
и разказваха за странни неща.
Не говоря за някой луд става въпрос за добри, честни, набожни хора.
Хора които съм познавала през целият си живот...
изглеждат наистина неловко когато ми носят тези неща.
Какво ти носят?
Трудно е за обяснение.
Странни светлини, странни телефонни обаждания, вас.
Да видиш НЛО е едно на ръка.
Какво ще направиш ако някой ти каже че го е видял в задния си двор?
Какво има?
Жена ми умра преди две години.
Тя видя нещо.
Беше нарисувала картини.
Кой ви показа това?
То беше точно там.
имаше около 30 см. от главата на това нещо и този клон.
Това прави някъде към...
два метра и половина.
Точно така.
Тъкмо се приготвях да си лягам, когато погледнах през прозореца.
В началото всичко което видях...
бяха тези две червени очи.
Продължих да го наблюдавам.
Не можех да се спра.
Никога не съм се чувствала така преди. Сякаш не можех да мръдна.
И изведнъж, предполагам че то...
просто отлетя...
Може и да няма много смисъл в това което ви казах, това е...
единствения начин по който мога да го опиша с думи.
Вие не сте го видели, нали?
Това започна преди два месеца.
Всеки път като дигна телефона чувам ето това.
Първия път беше силен бипкащ звук.
Но напоследък са тези скърцащи и виещи звуци.
Всички ли са като тези?
Ами...веднъж беше човек, който говореше много бързо.
- Какво каза?
- Не можах да го разбера.
- Някакъв чужд език.
- Направихте ли проверка на линията?
Даже си смених номера.
Но преди и да имам шанс да го дам на някой...
Обажданията започнаха отново.
Въпроса не е дали им вярвам. Какво казах те са честни хора.
- От кога живееш тук?
- От както съм се родила.
- Израснала съм точно зад ей онзи хълм.
- Във ферма?
Глупости. В истинска къща.
Имахме си водопровод и всичко останало.
Извинявай.
Имахме си даже обувки за църква и училище и други такива работи.
Добре де добре.
Къде си по дяволите.
Все още съм тук.
- Западна Вирджиния?
- Да.
Нещо изникна.
Ти се майтапиш. Нещо с национално значение в западна Вирджиния?
Не, нещо научно. Ще ти разкажа по-късно.
Су започва да побеснява.
Ще го държиш на разстояние, нали?
Добре ли си? Звучиш напрегнат.
Да, добре съм. Ще се чуем по-късно.
Бяхме паркирали тук...
и се настанявахме на задната седалка.
И това което се случи после...
е трудно за обяснение.
На следващия ден...
се събудих и...
и двете ми очи...
бяха отекли.
Какво казаха докторите?
Не можаха да го обяснят.
Виждаш ли това?
Така и не се оправи.
Ще се сгодяваме.
Това е добре.
- Трябва да говоря с теб.
- Добре.
Снощи се събудих...
с най-голямото главоболиe което съм имал през живота си.
Отидох в банята да си взема аспирин...
и се случи да погледна в огледалото...
и...
Заклевам се в Господ...
Видях нещо...
Нещо което не мога да опиша.
Но съм абсолютно сигурен че...
не беше моето отражение.
И тогава...
чух...
този странен...
вой...
идващ от мивката...
Имаше и глас.
Беше глас...
и той каза...
"Не се страхувай.
99 ще умрат.
Денвър 9."
Даже си го записах.
Той продължи да повтаря все същото нещо отново и отново цял час...
и след това спря.
А когато се събудих тази сутрин намерих това парче хартия...
на което съм записал думите...
и това нещо също е на него.
Не съм го рисувал аз.
- Гордън?
- Какво?
Гордън, от ушите ти тече кръв.
Какво?
Според скенра, всичко ти е наред Гордън.
Няма и следа от какъвто и да било проблем.
Сигурен ли сте? Защото жената на този човек е имала тумор.
Проблема при теб Гордън е само сълната мигрена която си имал.
- Мога да ти предпиша нещо.
- Да, няма да е зле.
- Благодаря ви докторе. - Имало е и други симптоми, докторе.
Той има халюцинации, чува гласове.
Те не са ли свързани с глиобластомата?
Не виждам нищо, от което да заключа...
нещо толкова екзотично като глиобластома, г-н Клайн...
но ако държите може да препратя, г-н Смолууд към някой друг невролог...
за второ мнение.
- Той греши.
- Не, няма нужда.
Благодаря ви.
Много ви благодаря.
Чакай. Чакай.
Той не греши.
Нищо ти няма, Нищо ти няма.
Той не греши, защото на теб ти няма нищо.
Нищо ти няма.
Отиваш на доктор, защото от ушите ти тече кръв, a той ти казва че имаш главоболие...
Както и да е, не си болен, така че това е добра новина.
Иска ми се да бях болен. Тогава поне щях да знам защо се случва всичко това.
Не бива да говориш такива работи.
А какво се очаква да говоря, Денис? Аз имам халюцинации.
Чувам гласове.
Жена ти чуваше ли гласове, преди да разберат за тумора?
Не.
"13 News" е на път към произшествието скоро ще предаваме на живо.
Отново водещата новина, вътрешен полет номер 9 от Денвър е катастрофирал.
Очаква се скоро представител на авиокомпанията да даде интервю.
Все още не е потвърдено...
но всичките 99 пътника и екипажа се предполага че са мъртви.
Леле, човече.
Може ли да говоря с Алекзандър Лийк?
- Лийк на телефона.
- г-н Лийк, Джон Клайн е.
Работя върху една много странна история.
Надявах се вие да ми помогнете.
Интересувам се относно вашите теории за предсказанията и пророчествата.
Всичко което ви трябва да знаете го има в книгата.
Да, но частта в която говорите за съществата както ги наричате...
или се преструвате на заинтересоват?
Да...не.
Репортер съм във Вашингтон Поуст.
Ами..съжалявам г-н Клайн Вече не се занимавам с това.
Не разбирам.
Да чуеш глас е едно на ръка...
но това не беше просто съобщение, беше предсказание.
То се случи.
Тези работи, които стават с Гордън, това халюцинации ли са или сънища?
По начина по който ги описва, звучат по-скоро като сънища.
Не знам.
Той вярва, че те са истински.
И аз веднъж имах такъв сън.
Така ли?
Беше кошмар...
бях по средата на океан.
Опитвах се да плувам, но беше много студено.
Оглеждах се за нещо, нещо за което....
да мога да се хвана.
Имаше подаръци...
плувайки навсякъде около мен.
Бяха опаковани. Имаха си панделки.
Опитвах се да се хвана за тях, но те постоянно ми се изплъзваха.
И тогава започнах да потъвам...
като камък.
Не можех да направя нищо. Пропадах.
Но се чуствах добре.
Не се съпротивлявах.
Просто се отпусках...
и...
всичко което можех да видя...
беше мрак...
всичко което можех да почуствам, беше тъмнината хад мен...
и светлините...
идващи от долу.
Знаех, че умирам.
И тогава чух глас, сякаш някой ми шепнеше в ухото.
"Събуди се, пътник 37."
И тогава се събудих.
Според теб, какво означава това?
Номер 37 ли?
Нямам никаква представа.
Срещнах го.
Човека, който ми каза за самолетната катастрофа.
Срещна го значи?
Аха.
Срещнах го.
Миналата вечер, тъкмо се прибирах от работа към нас, беше някъде към полунощ.
Карах през циментовата фабрика...
тази, дето е до химическия завод.
Аха.
Нещо се случи.
Ярко...
проблясване.
Светкавица.
Нещо...
кръжи около мен.
Изведнъж стана много горещо.
Имах чуството, че не мога...
немога да си поема дъх.
Изглеждаше като човек.
Но имаше нещо...
странно в него.
Може би когато чух гласа.
Същият този глас, който бях чул преди две нощи.
Той каза...
"Не се страхувай.
Аз се казвам...
Ингрин Колд."
След което ми каза...
"На това място.
Екватора.
Триста.
Триста ще умрат.
Чакай ме.
Аз ще се върна.
Ще се срещаме от време на време."
Това беше всико.
Малко е...
Хвърли един поглед.
Тя знаеше.
Аз нищо не видях.
Искаш ли да чуеш последното обаждане на шефа?
Да?
- Слава богу че си там.
- Гордън?
Знам че онзи ден изглеждах не насебе си, но нещата стават доста странни наоколо.
Гордън, намали малко темпото.
- Той е тук.
- Кой е тук?
Ингрид Колд. Той стои точно до мен.
Отивай веднага при Гордън. Каза, че Ингрид Колд е при него.
Гордън, дай ми да говоря с него.
Разбира се. Чакай малко.
Здравей, Джон Клайн.
Кой си ти?
Името ми е Ингрид Колд.
Ако не си разбира се, Гордън Смолууд.
Баща ти е роден в Racine, Усконсин.
Живееше в зелена къща на улица Мънроу.
Не си спомняш как е изглеждала майка ти.
Добре, заинтригува ме.
- Къде ми е часовника?
- В обувката ти.
Под леглото.
Много добре Джон. Благодаря ти.
Какво имам в ръката си?
Гланц за устни.
Четеш ми мислите, нали?
Мислите ли ми четеш?
Няма нужда да правя това, не е ли така?
Какво пише на трети ред на 51 страница?
Още доказателства, Джон Клайн?
Как изглеждаш?
Зависи от този който гледа.
Искам да се срещнем.
Ти вече се срещна с мен.
Видях те уплашен.
Точно сега се страхуваш, нали?
Може ли да те попитам нещо?
Защо ще ме питаш нещо, на което вече знаеш отговора, Джон?
Какво се случи с жена ми?
Ти беше там.
Мери Клайн, неможе да бъде намерена чрез търсене.
След време ще я видиш.
Какво има Кони?
Всичко наред ли е?
Ти ли се обади преди малко, Джон?
Спя от 09:00.
Освен ако ти не си, Гордън Смолууд.
Виждаш ли? Стои тук, около 1950 трептения в секунда.
И никога не пада под 1930.
А твойте са тук долу, в нормалната звукова граница...
някъде между 1000 и 1200 трептения в секунда.
Добре, значи звуковия диапазон на този е много по-голям от моя.
Какво те кара да мислиш че това е човек?
Още доказателства, Джон Клайн?
Какво?
Най-близкото на което ми прилича...
е електрически импулс.
Но какво то и да е, определено не идва от гласовите струни на човек.
Защо ще ме питаш нещо, на което вече знаеш отговора, Джон?
Какво се случи с жена ми?
Ти беше там.
Мери Клайн, неможе да бъде намерена чрез търсене.
След време ще я видиш.
Това сякаш не си ти. Обикновено премахваме това смущение което идва по жицата.
Да, знам.
- Различно е когато се случи на теб самия.
- Направи ми услуга.
Говори днес със Сайръс. Кажи му че имаш грип. Каквото и да е извинение.
Ще те подкрепя.
Просто искам да се убедя че все още имаш работата...
след като свършиш, какво си започнал там при теб.
Добре, ще ти се обадя от Чикаго.
Кога ти е полета?
В 08:00.
Луд ли съм?
Не.
Луд съм.
Александър Лиик?
- Кой по дяволите сте вие?
- Джон Клайн. Миналата седмица ви се обаждах.
Знаете ли какво е това?
Стойте настрана.
Трябва да знам какво е това. Кажете ми.
Къде ги виждат?
Пой Плезант, Западна Вирджиния.
Можете да ми помогнете.
Последвайте ме.
Нощната пеперуда.
В древните култури, тази пеперуда представлява формата на душата...
или на безсмъртен дух, хванат в капана на...
предверието на ада.
Човека Молец.
Така го наричат украинците. Най-близкия превод за който се сещам.
Имало е над 100-ина такива в Чернобил точно в годината, когато стана аварията.
В Галвестън през 1969, точно преди урагана.
Там са го видяли.
Но да видиш, не означава да повчяваш.
Вижте, никога не е имало каквито и да било доказателства...
че тези неща съществуват наистина.
Значи ми казвате, че те не съществуват?
Ооо, разбира се че съществуват. Около нас има много неща, които ние не виждаме.
Електричеството, микровълните, инфрачервените вълни.
Нали знаете, тези неща ги е имало винаги.
Появяват се даже и в пещерните рисунки.
Те са нещо нормално за планетата.
Но според мнозинството от хора...
те не съществуват.
От какво са част тогава?
Вие искате обяснение...
на нещо...
което не може да бъде обяснено рационално.
Нали знаеш как се покачва напрежението точно преди да се случи нещо?
Как косата ти се изправя, малко преди светкавицата?
"Преди да се случи нещо." Искаш да кажеш, че те причиняват нещастия?
За какво им е?
Добре, тогава...
да не би да се опитват да ме предупредят за нещо?
Техните мотивации...
не са човешки.
Добре, в такъв случай какво искат?
Нямам никаква представа.
Това което наистина искаш да узнаеш е...
Защо точно ти?
Да.
Ти си ги забелязал, а те са разбрали че ти си ги забелязал.
Повечето хора не са достатъчно чуствителни за да ги видят...
не и ако не са преживели някаква трагедия преди това...
Какво ви се случило г-н Клайн?
Миналата седмица, приятелят ми имаше странно обаждане по телефона...
от същество...
дух, или каквото и да е било там.
Изглежда, той знаеше всичко.
Също като Бог.
- Направил е предсказания които са се случили?
- Да.
Името му беше Ингрид Колд.
Това е до възприятие, Джон. За всеки един човек е различно.
Глас, проблясък, човек, чудовище.
Ако приятелят ти си мисли че е говорил с Бог, не в съвсем наред.
Тогава как би обяснил,че то знаеше всичко?
Виж това.
Ако се беше случила катастрофа, на 10 пресечки от тук, онзи чистач на прозорци най-вероятно би я видял.
Това не значи, че той е Бог.
или че е по-умен от нас.
Но от там където стои...
може да вижда малко по-надалеч по пътя.
Мисля, че може да приемем...
че тези същества, са по-напреднали от нас.
Защо тогава просто не се покажат и не ни кажат това което искат да знаем?
Ти си доста по-напреднал от една хлебарка
Опитвал ли си се да се обясняваш на някоя хлебарка?
Колко хора са го видели?
Десет. Двадесет, може би.
Чуй ме сега. Нещо много лошо ще се случи в Пойн Плезънт.
Не се връщай там.
Стой настрана.
Не мога да говоря за това повече.
Има си причина...
да се появя в Пойн Плезънт.
Нещо ме заведе до там.
Каквото и да те е завело там...
те е завело там за да умреш.
Идваш точно навреме. Точно ще палят коледната елха.
Или поне се опитват през последните два часа.
Това не е ли Денис?
Тя добре ли е?
Напусна Гордън.
Уволниха го от химическата фабрика. Един ден, просто престанал да ходи на работа.
По дяволите.
- Той къде е?
- Кой знае?
Връщам се след секунда.
Кони.
Какво има?
Още петнадесет човека казаха, че са го виждали днес.
Петнадесет. Трима от които полицаи.
Мразя това, Джон. По дяволите само колко го мразя.
Как беше в Чикаго?
Той какво каза?
Не поиска да се срещнем.
По дяволите.
Добре ли си?
Студено е. Влез в колата да се стоплиш.
Не мога. Чакам го.
Всичи в града ме гледат, сякап съм луд. И знаеш ли защо?
Просто Денис и останалите не знаят, Джон.
Аз знам.
Не мисля че си луд.
Нали така?
Ти също говори с него, Джон.
Знаеш...
През нощта лежах буден.
Имах чуството...
че сякаш спя...
но все пак съм буден.
Точно тогава го чувам.
И напоследък, когато го чувам...
изведнъж...
разбирам.
Всичко.
Джон, спомняш ли си последният, път когато си бил щастлив?
То е истинско.
Тези неща са истински.
Искам да бъдеш щастлив.
Нали така?
Какво?
Това е молбата ви за събуждане г-н Клайн.
Не съм молил да ме събуждате.
Какво ви се е случило г-н Клайн.
Не мога да повярвам че преминах.
Гордън, къде си бе човек?
Говори по-високо.
Слушай, Джон, той беше прав.
Г-н Колд, беше прав за всичко.
Прав? Прав за какво? Не те чувам.
Беше прав за разбирането.
Той е истински Джон. Просто искам да знаеш това.
- Истински е.
- Какво...За какво говориш?
Няма за какво да се притесняваш.
Ще се чиждаме от време на време.
Гордън?
Mогат ли да кажат от колко време е тук навън?
Изглежда е мъртъв от около осем часа.
Умрял е от измъзване.
Какво те накара да дойдеш тук?
- Той ми се обади.
- Кога?
Не ми хареса как звучеше по телефона.
Кога ти се обади, Джон?
Преди около час.
Не мога да понасям това повече.
Не ми се видя редно да говорим за това на погребението...
но до колкото знам, никога не е имало каквито и да било инциденти в химическата фабрика.
Нямам представа за какво говориш.
Получиш съобщението ти на другия ден. Мислех да ти звънна, но забравих.
Не си ли спомняш да си ми оставял съобщение?
Началник, Джон Клайн е.
Не съм му се обаждал. Не не съм бил аз.
Анализирах и двете касети по гласовия отпечатък.
Не ме интересува. Може и да е бил моят глас, но не съм бил аз.
- Не съм бил аз.
- Слушай ме.
Ще се закълна даже и в съда, че това беше твоят глас.
Супер. Мерси много.
По дяволите!
Едно обикновено кафе ако обичате, моля.
75 цента.
Приятен ден.
Познаваш ли тази жена?
- Коя жена?
- Току що си тръгна. Не я ли видя?
- Не.
- Странно.
Имаше дълга червена коса, зелени очи, красавица, и питаше за теб.
- Не видя ли в коя посока тръгна?
- Не.
- Какво каза?
- Задаваше много странни въпроси.
Какво правиш тук? Питаше, също дали си щастлив.
- Ти какво каза?
- Поисках и някакъв документ за самоличност.
- Тя показа ли ти някакъв?
- Не.
Само каза "Предайте на Джон, че съжалявам, че провалих всичко.", след което си тръгна.
Какво има?
Тя ли беше?
Тя ли беше?
Това жена ти ли е?
Беше.
- Не съм сигурна.
- Какво?
Имам предвид, че косата е по-различна.
- О, хайде стига.
- Какво?
- Това е жената която си видяла.
- Не, не е тя, Джон.
Ви сега, съгласна съм че има прилика...
Глупости!
Джон, всичко е наред.
Не, не е наред.
Това е жената, която си видяла. Тя е била тук. Тази жена.
Не ми причинявай това.
Съжалявам, Джон.
Чусвам се сякаш съм съсипала всичко.
Чусвам се сякаш съм съсипала всичко.
Толкова съжалявам.
Трябва да знам какво ти се е случило.
Моля те.
Влизай.
Бях професор по физика в Корнел.
На постоянна длъжност. Можеше да ми се възхитиш.
Един ден, започнах да чувам гласове.
Гласовете се превърнаха в послания.
Не след дълго, бях напълно убеден че получавам....
предсказания за бедствия от друг разум.
Но си получвал, нали?
Джон, имам ги записани на касети.
Знаех за една сграда, че ще се взриви и се опитах да го предотвратя...
но никой не ме послуша.
Какво стана?
Загинаха хора.
Загинаха много хора.
Гледаха ме под лупа, още малко и щяха да ме арестуват.
Жена ми се разведе с мен.
Децата ми...
спряха да ми говорят.
Знаеш ли какво могат да ти причинят 4 години в психиатрията?
Всичко...
изчезна.
О, никога няма да им разбереш посланията.
Ще ги интерпретираш невярно.
Аз го направих. Това почти ме уби.
На края всичко се сведе до...
един прост въпрос.
Кое беше по-важно...
да имам доказателства...
или да оживея?
Вярвай ми.
Обърнах гръб на това още преди години...
и никога не погледнах назад.
Не искаше ли да знаеш?
Не ни е позволено да знаем.
Аз съм, Сайръз.
Джон, ти ли си?
Да.
Да, аз съм.
Каквото и да правиш, зарежи го.
Губернатора МакКалън отива в Чарълстън.
След това ще направи обиколка на химическата фабрика в Пойн Плезънт.
Виж сега, искам да отидеш там...
и да го посрешнеш на летището.
Слушаш ли ме?
Да, МакКалъм в химическата фабрика. Разбрах.
Трябва да знам дали ще бъдеш там.
Джон, там ли си?
Охайо.
Голяма трагедия на река Охайо.
Голяма трагедия на река Охайо.
Не мога да лъжа че съм болна, само защото ти имаш лошо предчуствие.
Само си помисли. Гордън е видял светлини в небето.
Появили са се над химическата фабрика.
Джош получава обаждане от мен, макар че всъщност не съм бил аз.
Става въпрос, че нещо лошо ще се случи в химическата фабрика.
След това получавам това съобщение от Ингрид Колд...
който говори за голямо бедствие на река Охайо.
Я познай какво има на река Охайо.
Химическата фабрика.
Днес губернатор МакКалъм ще бъде там.
Аз бях тръгна да го интервюирам. Ето как съм се озовал...
Ето как съм се озовал тук.
Боже мой.
Ето защо съм тук.
Той е бил прав.
Кой е бил прав?
Видял си е с Лиик.
- Той беше част от предупреждението.
- Какво?
Той беше част от предупреждението. Спри, спри, спри.
Не исках да те плаша.
Той каза...
Той каза, че съобщенията са истински.
Нещо наистина ужасно ще се случи.
Кони, моля те.
Трябва да се махнем от тук, веднага.
Няма да изоставя целият си живот, просто ей така.
Няма да взимам решения въз основа на някакви си съобщения от Ингрид Колд.
За теб може и да е реален. За мен не е.
Добре. Отивам в Чарълстън.
Ще бъда в Мариът. Уреди си преместване.
Не искам да бъдеш близо до фабриката днес.
Ами ако не се случи нищо?
Ами ако няма никакво бедствие? Какво ще правиш тогава?
- Не е в това въпроса.
- Напротив, точно в това е.
- Гордън също вярваше на това което чуваше.
- Аз не съм Гордън.
Знам какво ще се случи.
Трябва да си тръгваш.
Трябва да се явя в работата. Може да поговорим за това по-късно.
- Губернато?
- Радвам се да те видя, Джон.
Трябва да говоря с вас. Спешно е.
- За какво става въпрос, Гордън?
- За вашата обиколка.
Не може да я направите. Не може да отидете там.
Послушайте ме. Отменете я. Отменете обиколката.
Отменете я. Накарайте ги да спрат фабриката веднага.
Фабриката ще се взриви, когато вие сте там.
Къде са ченгетата? Какво правят?
- Тук е съветника на МакКалъм.
- Те все още не знаят.
Получавали ли сте бомбена заплаха?
Не съм казвал нищо за бомба. Имам си източник.
- Знам че това звучи...
- Пречиш тук Джон.
Свържете ме с Сайръз Билс в Поуст.
Топ новината тази вечер ни води в Пойн Плезънт...
- където губернатор на Вирджиния, МакКалъм...
- Увеличете го!
направи обиколка на химическата фабрика Еджуотър.
Губернатора МакКалъм даде добри оценки на химическата фабрика.
Очаква се, той да говори за възстановяването...
и на други такива фабрики във Вирджиния.
WOWK-TV 13...
успя да заснеме за вас всичко което губернатора видя по време на визитата си.
Кучи син.
Поздравявам приятелите си от химическия завод Еджуотър...
за добре свършената работа.
- Успехът постигнат тук...
- Извинете, г-н Клайн.
Имате съобщение.
Влез.
- Обратно към Вашинтон?
- Да.
- Трябва ли да се връщаш?
- Да, трябва.
- Ако това е заради днес...
- Не, не е.
Получих съобщение.
Трябва да се върна вкъщи.
Трябва да съм там в петък вечерта.
Джон, не разбираш ли какво става с теб?
Трябва да тръгвам.
Ей, това съм аз.
- Кони?
- Да.
Помислих си, че може да си поговорим за около, да речем 10-15 минути.
- Съжалявам. Може ли аз да ти звънна после?
- Не неможе.
- Взела съм ти билет за самолета.
- Какво?
Тръгва от Дълес за Калъмбъс, Охайо в 01:45.
Опитах се да ти запазя място за този до Чаралстън, но всичко беше заето.
Така че, ако тръгнеш сега ще успеш да го хванеш.
Не мога.
Навечерието на коледа е Джон.
Не трябва да си сам.
Не мога.
Разбира се че можеш.
Знаеш ли...
когато Мери се раболя...
не можех да престана да си мисля...
че всичок това което се случва, просто не е реално.
Мога да спра това.
Знам че мога. Мога да го спра.
Никой не може да го спре, Джон.
Послушай ме.
Самолети ще се разбият. Ще има земетресения.
Хора които познаваш и обичаш ще умрат...
и без значение какво ти казва гласът...
нищо неможеш да направиш.
Днес стават точно две години от онзи ден.
Той ми каза че тя ще се обади. Каза че Мери ще се обади.
Той лъже.
Който и да се обади, може и да прилича на гласа на Мери...
но няма да е самата тя.
Не знам какво се случва с нас, след като умрем.
но се обзалагам че където и да е Мери сега...
това не близо до Ингрид Колд.
Ами ако е тя?
Тя е мъртва, Джон.
Единствения въпров сега е, как искаш да си я спомняш?
Нямаш представа колко ми липсва.
Знам че ти липсва. Разбира се че ти липсва.
Но, Джон, чуй ме...
може да ти липсва и докато си тук също така както и ако си там.
Тук ще ти е по-леко защото няма да си сам.
Просто не е това начина.
Направи това което смяташ за правилно...
ще те разбера.
Но тук при нас, вечеряме в 18:00...
и си отваряме подараците в 20:00.
И се надяваме че ще дойдеш.
Става ли?
Довиждане, Джон.
Часът е 17:51, в тази мразовита предколедна вечер.
Хайде.
- Знаете ли какво става там?
- Нещо със сфетофарите.
По дяволите.
Голяма трагедия на река Охайо.
Боже мой.
Махайте се от моста! Всички да се махат от моста!
Махайте се! Излизайте от колите и се махайте!
C.J., хайде!
Трябва да се махнеш. Изключи проклетото нещо.
- Какво?
- Трябва да се махнеш от моста!
Давай, давай, по-живо! Да се махаме!
Махайте се! Махайте се от моста!
Боже мой!
Тръгвай!
Излезте от колата! Махайте се от моста!
Бързо!
Хаиде, да се махаме!
Излизай!
Излизай!
Хайде. Излизай.
До всички, тук е 64-та.
Излизай!
Код 33 на моста Силвър.
Роуз, чуваш ли?
Код 33 на моста Силвър...
Събуди се. Събуди се.
Добре, тръгваме.
Ти си тук.
Не знаех дали сънувам или...
Тръгнах веднага след като ми се обади.
Обади ми се, нали така?
Да.
Да, обадих се.
- Колко зле е?
- Доста.
Но мисля че можеше да бъде и по-лошо.
Свършиха си вече с претърсването?
36.
За сега, май са 36 човека.
Исусе.
36?
36?
Събуди се, номер 37.
Превод: Infomaniac ® 2002