Friends - 06 - Complete Season (1994) (Friends - 6x07 - The One Where Phoebe Runs (DVDRip).sub) Свали субтитрите
-Да.
-Здравейте...
-..ние сме..
-Рейчъл..
-..и ..
-..Фийби..
-Моля...
-оставете..
-оставете..
-Чакай,аз вече казах "оставете"!
-Да,знам,защото ти имаш всичките хубави думи!
-А аз какво имам?Имам "ние сме" и "моля"! Не става така!
-Фийби,хайде де,това е глупаво.
-Добре,тогава да се сменим.
-Не,аз имам всичките хубави думи.
-Добре,добре,да се сменим.
-Здравейте.
-Всички!
-Ние сме..
-Рейчъл..
-и...
-Фийби!
-Моля...чакай!Как го направи?
-Кое?
-Ти не си обикновена съквартирантка,нали?
-Фийби,хайде да го довършим по-късно.Защото искам да отида да тичам,преди да се е стъмнило!
-О!Защо не дойдеш с мен?
-Наистина?
-Да,ще бъде забавно.Ще тичаме в парка.
-Ще бъде като първото нещо,което правим заедно като съквартирантки!
-Окей,да отидем да тичаме!
-И там има много готини момчета.
-Да хукваме към тях!
- OK!
-Само една секунда!
-Здравейте,ние сме Фийби и Рейчъл. Моля,оставете съобщение.Благодаря.
-Чакай малко!Ти току-що взе всички думи!
-А-ха.Току-що си намери майстора,Рейчъл Грийн!
ПРИЯТЕЛИ Фийби тича
Превод и субтитри: DON TOMAZO
-Значи,тъкмо завърших тази невероятна книга.
До 2030-та година ще има компютри,които ще могат да изпълняват същите функции,каквито и истинския човешки мозък.
Така че,теоретично,ще можеш да запишеш всичките си мисли и спомени на този компютър...
И..и..и да живееш вечно във вид на машина.
-А аз току-що разбрах,че мога да спя с отворени очи.
-Здрасти!
-Здрасти!
-Скъпи,страхотна идея,да заковеш кашоните за пода!
-Не съм заковал кашоните за пода!
-О,значи е възможно да бъдат преместени!
-Да.И докато го правя,Рос има страхотна компютърна история за теб!
-Здравейте!Запознайте се с Джанин.Тя ще бъде новата ми съквартирантка!
-Здравей!
-Здрасти.
-Да,тя ще живее с мен!
-Радвам се да се запознаем!Джанин....?
-Лакроа.Джанин Лакроа.
-Не знаех това!Каква хубава фамилия!
-Ами,откъде си?
-Австралия,преместих се тук само преди няколко седмици.
-От долната земя?И това не го знаех!
-А с какво се занимаваш?
-Танцьорка съм.
-Ти си танцьорка?!Тя е танцьорка!
-Добре,мисля да отида да разопаковам.
-Джоуи,ти въобще интервюира ли тази жена, преди да я поканиш да живее с теб?
-Естествено.
-И какво точно я попита?
-"Кога можеш да се нанесеш?"
-Благодаря ти,че я покани в живота ни!
-Невероятно!
-О,значи и на теб ти харесва,а,Чандлър?
-Хей,я виж колко много кашони!
-Нямам търпение да я поканя на среща!
-Чакай малко,Джоуи...Джоуи,не можеш да я каниш на среща!
-Тя ти е съквартирантка! Ще бъде много сложно!
-Да,да,да,човече.Не го прави.Искам да кажа,че ако ти излизаш с нея,тогава...аз няма да мога да излизам с нея.
-Слушай сега.Спомняш ли си,когато излизаше с онова момиче,Дона.И после скъсахте.
Спомняш ли си колко кофти беше,когато случайно я срещна в магазина?
-О,боже,да.
-А сега си представи,че живееш в магазина.
-Окей!
-Не,не.
-О! О,прав си!Не искам да стане така! Не мога да излизам с нея!
-Да,и по-добре да внимаваш с флиртуването.
-Защото,нали знаеш,в това тясно пространство, може да възникне проблем.
-Е, това ще бъде трудно,Мон.
Трудно ми е да бъда близо до привлекателна жена и да не флиртувам.
-Хмм,ти си близо до мен през цялото време, и не флиртуваш?!
-Малко ти е кофти заради това,нали,миличка?
-Трябва да си завържа обувката,така че, ти продължавай,аз ще те настигна.
-Окей.
-Хайде де!Това тичане ли е?Хайде!
-Чуйте ме!Когато тя тича,
изглежда като кръстоска между Кермит-жабока и Човека за 6 милиона долара!
-Моника беше влюбена в него!Да,целуваше плаката му всяка вечер,преди да си легне!
-О! И аз правех това!
-А ти имаше ли албума му "Не е лесно да бъдеш зелен"?
-О,Мон...
-Значи,Фийби тича странно,а?
-Да,да.
И знаете ли какво?Тя ще поиска пак да тичаме заедно?!
-А аз не знам как да се откача.Та аз живея с нея!
-Защо просто не бъдеш честна с нея? Кажи й истината.
-Да,права си.Трябва просто да й кажа истината.
-Здравейте!
-Здрасти!
-Фийбс,Моника ме спъна.Не мисля,че някога ще тичам отново!
-Защо?Защо си го направила?
-Не знам.
-Рейчъл,съжалявам,че нараних глезените ти.
-Глезена ми.
-Ще видим.
-Окей,вече официално съм разопаковал.
Благодаря ти,че ми,помогна,човече.
-Джо?
-Е,предполагам,че Джоуи си е отишъл.
-О,я виж,има още един кашон,който трябва да разопаковам.
-Хвана се!
-О,боже!Почти-ми-докара-инфаркт!
-Боже,беше толкова трудно да не се смея. Казвам ти.
-Хей,това място изглежда страхотно!
-Да,не е зле,нали?
-И знаеш ли какво?Моника ще работи до късно днес, и аз ще направя това място безупречно чисто!
-И знаеш ли какво още ще направя?Знаеш ли?
-Ще й купя цветя!Кой не би желал да живее с мен?
-Аз не искам.Не,аз искам да живея със супер готината австралийска танцьорка!
-Да,как върви там?Как се справяш със задачата да не флиртуваш?
-Ами засега се справям.Но е доста трудно,знаеш ли?
-Натрупал съм много енергия за флиртуване и не знам как да се отърва от нея.
-Как я караш?
-Оооо,боже!
-Съжалявам,но тук има повече място.
-Не,не,не,не..само че...това ми....напомня,че трябва и аз да направя упражненията си за разтягане.
-Защо не се опиташ да...
-Какво ти е?
-Ъъъ,нищо.
-Аз,аз...не искам да ме докосваш,защото съм целия изпотен от упражненията.
-По-добре да си взема душ.
-О боже мой!
-О,съжалявам,че нещата ми висят тук.
-Само че,триката ми са твърде деликатни за сушилнята.
-Здрасти!
-О,да,а-ха,аз съм.
Сутринта те видях,че си взе маратонките и се измъкна.
-Излъга ме,за да можеш да си тичаш сама.
-Не,не,Фийби,не...Знаеш ли какво...
Аз всъщност...проверявах,за да разбера дали вече мога да тичам.
-И мога!
-Моля те,Рейчъл,не съм идиот!
-Не,чакай,Фийби!
-Уау,значи хората,които живеят заедно,наистина започват да си приличат!
-Е, Мондлър...
-Какви ги вършиш?
-А ти как мислиш?Чистя!
-Поиска ли разрешение от Моника да разместиш нещата й?
-Разрешение?Нямам нужда от това.Ще върна всичко на мястото му.
-Ще го сложиш на съвсем същото място, където е било?
-Да,ще го сложа "точно там",където е било.
-Окей,първо:това отношение не помага.
-На нея няма да й пука дали съм сложил нещата й на съвсем същото място!
-Хей! АЛО,ти сега ли се запозна с Моника?!
-Тя ще разбере,че съм направил нещо добро, и ще го оцени.
-Хмм,знаеш ли,всъщност така нещата ще се подредят.
Защото,когато ти се върнеш при Джоуи....
...новата му съквартирантка ще дойде да живее при мен.
-Да,ясно ми е...Опитваш се да ме уплашиш.
-Виж,Чандлър,Моника е доста особена по отношение на тези работи.
-Повярвай ми,живял съм с нея 16 години. Тя ще откачи.
-О,боже! Тя ще седне отгоре ти!
-Не,няма.Окей?Ще ти докажа.Сега ще й се обадя.
-Телефона е готов.
-Здрасти!
-Хей,Мон,как е?
-Ужасно!
-Ако искам нещо да стане както трябва, трябва аз да го свърша.
-Другите само съсипват нещата.
Наистина мисля,че може да убия някого тази вечер.
-Е,хайде де.Не може да е толкова зле.
-Даже е по-зле.
-Единственото,което ме крепи,е мисълта,че скоро ще те видя.
-Даже мисля,да си тръгна по-рано.
-Не! Не,не,не,не,не...
-Струва ми се,че наистина има нужда от теб там.
-Добре,ти ще се помотаеш с Рос?
-Да,супер е!Чао,чао,Мон!
-Тя ще ме убие!
-Да.Телефона беше обърнат на другата страна.
И това беше горе.
-Знаеш ли?Трябва да започнем с големите неща. Така ще бъде по-лесно.
-Да започнем с дивана.
Аз ще се оправя.
-Да,но не ми изглежда добре.
-За какво говориш?Дивана е абсолютно на една линия с килима!
И после идвам тук и както винаги,си слагам краката на...
-Окей,ето какво ще направим.Просто ще преместим дивана по-близо до масичката.
-Уоу,уоу,но тогава гърба на дивана няма да е на една линия с края на килима.
-Окей.Ами тогава ще преместим масичката по-близо до дивана.
-Уоу,уоу,но тогава масичката няма да е в центъра.
-Да,но масичката няма да....ухдоисуп....РОС!
-Какво ще правя?
Не флиртувам,но въпреки това....
Привличам я като....нощна пеперуда към огън!
Какво,по дяволите,е станало тук?
Моника ще те убие!
-Вижте,имам нужда от помощта ви!
Трябва да направя нещо да...да отблъсна тази жена!
Чакайте малко!Чакайте малко!
-Вие отблъсквате жените през цялото време!
-Хей,аз съм бил женен три пъти!
-Не,не,не,виждал съм ви да го правите!
Нещата тръгват с някоя жена и по някакъв начин успявате да развалите всичко!
Каква е тайната ви?
Слушай,ние не отблъскваме жените.Това въобще не е вярно.
-О,да,така правим,мой човек.
Помниш ли когато бяхме в колежа и отидохме на танци,и ти отиде при момичето,което беше харесал...
...и не спря да й говориш за недостига на ирландски картофи?
-Да,да.Ами ти?И ти не беше много секси в колежа!
-След всичко което казваше,завършваше с: "Ба-дам-пам-пшшш"!
-Да.И Моника не го харесва.Може би трябва да спра да го правя?!
-О,знаеш ли?На момичетата не им харесва, когато започна да говоря за наука.
-Това не се отнася само за момичетата.
-Това е чудесно!Това е чудесно!Какво друго?
-Ами,не им харесва,когато поправяш граматиката им.
-И не харесват,когато обясняваш кое им е смешното на шегите ти.
-Не обичат да ги питаш непрекъснато дали те харесват.
-Боже,такъв късмет имам,че имам Моника.
-Никога вече няма да намеря любовта!
-Хей,Фийби,може ли да поговорим?
-Разбира се.
-Окей,ъъъъ,аз....
-Добре,Фийби,аз само исках да ти кажа,че съжалявам,окей?
-Справих се с положението ужасно,и не трябваше да те лъжа.
-А какво трябваше да направиш?
-Ами,трябваше да ти кажа истината.
-Която е...?
-Ами,причината,поради която не исках да тичам с теб,е...
....ами..защото,начина,по който тичаш,е.....
-Е и?
-Ами,унизително е.Хората ни гледаха така, сякаш сме луди!
-И какво ти пука?
-Ами защото те са хора!
-Да,но са хора,които не познаваш и никога повече няма да видиш.
-Да,но все пак.Те са хора...с очи.
-Да,но аз не съм се чувствала унизена, бягайки до мис.....
-Добре.Но аз разбирам защо да тичаш с мен е унизително за теб.Да,окей.
-Ти си много скована.
-Аз не съм скована.Хей,уоу,уоу,уоу... Не съм скована,мъжки.
-Няма проблем,Рейчъл.Аз не те съдя.
-Ти просто си си такава.
-А аз...Аз съм по-освободена.
Аз тичам както,когато бях дете,защото само така е забавно.
-Нали знаеш?Не си ли бягала толкова бързо, че да имаш чувството,че краката ти ще се откачат?
Както когато си бягала към люлките?
Или когато си се опитвала да избягаш от Дявола?
-Кучето на съседите.
-Окей,тази лампа на правилното място ли е?
-На кого му пука?Аз отблъсквам жените.
-Не,не,не,не,не,не....Не може да влезеш!
-Рррррос е гол!
Какво?!
-Какво?!
-Не можех да кажа,че аз съм гол,защото тя може да ме гледа гол.
-Защо някой трябваше да е гол?
-Защо Рос е гол?
-Аз...аз трябваше да покажа нещо на Чандлър.
-Гол?
-Да,да...Имам...мъжки проблем.
-Да не би да е същото,което имаше и Чандлър?
-Виж сега....просто ела по-късно!
-Ще оправим нещата и можеш да дойдеш по-късно.
-Окей.Хей,има още от лекарството на Чандлър, под мивката в банята.
-Чао!
-Чао-чао!
-Слава богу!
-Пич,какво ти беше?
-Слушай,нямаме време.Трябва да се съсредоточим. Трябва да върнем всичко на мястото му.
-Фото-албума!
Има милион снимки на къщата във фото-албума!
-Просто ще ги гледаме и ще наредим всичко според снимките.
-Това е перфектно!Това е гениално!
-Е,кажи де!Какво ти беше?
-Хай,Джоуи,взех бира за теб.
-Да не искаш да кажеш "За който"?
-Разбира се.
-Хей,мислех да поръчам пица,искаш ли да си разделим една?
-Пица?Ха,не че никога не съм опитвал... Ба-дам-пам-пшшшш!
-Случило ли се е нещо?
-Добре,добре.Дай да изясним нещата,окей?
Ти си секси.
-Аз съм неустоим.
Очевидно между нас прехвърчат искри.
Но ние сме съквартиранти и ще бъде голяма грешка да тръгнем по този път.
-Джоуи....
-Не,не,не...Казвам ти.
-Представи си,че живееш в магазин и ще разбереш.
-Така че въпросът е "Какво ще правим"?
-Ами,не мисля,че трябва да правим нещо.
Искам да кажа...Ти си наистина сладък,но аз просто не се интересувам от теб по този начин.
-Не!Искам да кажа....
Ти си чудесно момче и аз съм много щастлива, че съм ти съквартирантка и приятелка,но...
...просто не се чувствам така към теб.
-О! Знам какво стана.
-Това е,защото се опитвах да те отблъсна.Нали?
Повярвай ми.Щеше да се чувстваш по-различно, ако се бях постарал.
-Не мисля.
-А аз, да.
-Как я караш?
-Добре съм.
-Какво?!?!
-Какво?
-О,мили боже!!!
-Хей!
-Хей!
-О,скъпа,толкова съжалявам.Ти беше права. Страхотно е!
-Нали?И не ти пука,че хората те гледат, защото след секунда си изчезнал!
-Изчезнал!
-Страхотна е,Фийбс!
Чувствам се толкова свободна и щастлива!
-Хей!Внимавайте с коня.
Съжалявам.
-Вече може ли да вляза?
-Ъ-хъ.
-Защо всичко е различно?
-Чао!
-Не,не виждам нищо различно,освен факта,че стаята стана толкова светла,откакто ти влезе.
-Ами,масичката е накриво,дивана изглежда странно...и не ме карай да започвам с магнитите на хладилника!
-Окей,окей,не се ядосвай,но....
След като разопаковах кашоните,реших да направя нещо хубаво за теб.
-Така че,аз...аз изчистих апартамента.
Разместих всичко,и после забравих кое къде е било.
Съжалявам,извинявай,съжалявам,съжалявам....
-Няма нищо.
Чандлър,да не би да те е страх от мен?
-А ти искаш ли да ме е страх?
-Разбира се,че не.
-Боже,Чандлър,това,което си направил,е чудесно, аз наистина го оценявам.
Знам,че си имам тази мания,всичко да е на точно определено място.
Но никога не съм искала ти да се притесняваш за това.
Наистина?
-Разбира се.
-О,ти си страхотна.Ела при мен.
-Добре,но чакай малко.Всичко по реда си.
-Окей?Рос седя ли някъде,докато беше гол?
-Та значи,до 2030година ще има компютри, които ще могат да изпълняват същите функции, каквито и човешкия мозък.
И на теория,ще можем да записваме мислите и спомените си в тези компютри и...
-...и ще живеем вечно под формата на машини.
-Точно така.
-Джанин.....знаеш ли.....знаеш ли какво правим в момента?
-Ти и аз....се сближаваме.
-Да.Трябва да тръгвам.
-Ба-дам-пам-пшшшшш!
Ba dum bumb cheshhh!