Sobachja rabota - 01x04 (2012) (12. .SRT - UnColoured + Italic\Sobachja.rabota.(04.seriya.iz.8).2012.HDTVRip.(720p).GeneralFilm.srt) Свали субтитрите
по-красива е със жасмина.
К У Ч Е Ш К А Р А Б О Т А Обичам тази нощ,
която е в очите ти сини.
Как да се обърна назад,
и по улиците в дъжда,
в сърцето ти да се върна?
Небето над града
в нашето дворче
се разтапя в прозорците –
със светлината при мен
долита любовта.
Небето над града
по равно делим,
Отлитат годините...
Как ни се иска
пак да се върнеме там.
Разотивайте се, разотивайте се! – Какво правят тук външни лица?
Б И Ж У Т Е Р И Я
Отдалечете се! Ще стъпчете улики.
Здрасти, Смагин! – Здрасти, Гоша!
Радвам се да те видя! – Запознай се. Това е Слава – Гоша.
Много ми е приятно! – Какво – море от кръв ли?
Ами! Зашеметили са охранителя. Продавачките са уплашили до заекване.
Набързо събрали каквото им е попаднало. Ошушкали са за четири милиона.
Красота!
Защо действаме ние? – Заради почерка.
Това е трети епизод за седмица – два в града и един в областта.
В няколко района – точно вашата епархия.
Щом няма трупчета
ще ида да пощракам.
Симпатично момче. Бива ли го? – Много.
Към отдела ли си? – Не, вкъщи.
Ксюха е сварила борш. Чака ме.
Защо си такъв умърлушен, Илюха?
Станало ли е нещо? Или гърбът те боли?
Не, всичко е наред. Да вървя на работа, Гоша.
Пази се! Лушка!
До скоро! Ах, ти!
Б И Ж У Т Е Р И Я
Как сте? – Май по-добре.
Главата ми е като чужда. – Можете ли да опишете нападателите?
Двама високи, един по-нисък. Всичките с маски.
Няма какво да го слушате – веднага го зашеметиха. Търкаляше се тук.
Нахлуха трима с маски на прасета. Веднага почнаха да гърмят с пистолети.
Натикаха ни в ъгъла – там.
Започнаха да чупят витрините. Събраха всичкото злато,
нахвърляха го в сака и заминаха. – Последният даже извика:
"До скоро, момичета!". – Впрочем тръгна си много странно.
Направи салто!
Слава, спри!
Раницата ваша ли е? – Не.
Всички навън. Навън, навън!
Стига, Иля, това е грабеж. Не е терористичен акт.
Слава, Луша е надушила нещо. Внимателно остави сака и се отдалечи.
Извинете, а къде ви е задният вход?
Там.
Слава!
Това пък какво беше!?
Сюрприз за довиждане.
Бомбичка с боя.
Нашите обирджии си имат самобитно чувство за хумор.
Забавно!
Как обичам топлината! Колко е хубаво!
Нали е чудно слънчицето днес? – Чудесен ден! Чудесен!
Изпрали сте, момичета! – Да, изпрахме.
Браво! – Така.
Браво! – Вземи!
Маникюр сме си направили! Красота! – Разбира се!
Всъщност откакто избяга жалкият ми син,
получих възможност да се погрижа за себе си.
Че иначе с всичкото това пране,
готвене, шетане, напълно забравяш, че си жена.
Точно така е!
И все пак сигурно ви е самотно? – Предимно вечер.
Но пък сега съм свободна!
А свободата дава на жената купища привилегии.
И освен това, между другото,
възнамерявам да си намеря другар. Вземи!
Много правилно! Никога не е късно. – Я виж ти!
А ако след ден-два Шурик реши да се върне?
Късно е вече – влакът замина. Трябва да осъзнае,
че не съм слугиня, че не съм готвачка. Ето.
Вечно се мотае някъде!
Чорлав, небръснат!
От километър вони на бензин! Съвсем е загубил човешки облик.
Сонечка, защо толкова силно? – Да идем да се разходим.
Горкият Смагин! На себе си не прилича.
Хак му е! Да си го сърба. Айде де!
Гостоприемник ми се извъди!
Аз пък се надявам Антонина да си дойде и да ги изрита по стълбите. Ето!
А тя може и да не се върне.
Как така? За какво говориш? – Нали сама казахте, че
свободата дава на жената купища привилегии.
Да не искаш да кажеш, че Антонина има
роман!?
Ами... не знам.
А това какво е? Дим? Горим ли? – Там пуши нещо!
Пожар! – Пожар!
Иля, горим! – Илюша, боже мой! По-бързо!
Бързо! Горим! – По-бързо, по-бързо!
Иля!
Дай го тук!
Загоря! – По дяволите!...
Варях кренвирши и една дама от Воронеж, в чата...
Какво става тук! – По работа, естествено...
Господи, пуснали прасето на масата!
Мамо, на вашата територия не съм нахлувал.
Колко добре си се разположил!
Подкарал си я както си знаеш. Истинско чудо на природата.
Ето ви още един феномен! – Почва се...
Чорапите му имат удивителната способност да се размножават.
Трябва да съобщим в Нобеловия комитет. – Това е мое!
И тук е разбъркал всичко. – Шурик, очите ти са зачервени.
Естествено, замаян съм. – Точно така,
по рождение. – Мамо!
Истината боде очите, нали? Така е!
Това е непоносимо! – Кое е непоносимо?
И ти ли искаш? Ето.
Нищо, скоро всичко ще се оправи.
Утре Антошка ще си дойде и всичко ще си бъде като преди.
Наистина, тя се обиди, че не я изпратихме,
но не е злопаметна. Разбира всичко.
И Укола ще се прибере утре. Вече се помиряват с майка му.
Как ще живеете, мамо? Ще видим, мамо,
какво ще запеете след седмица.
Пенсията ви няма да ви стигне само за папиросите.
Аз пък ще си пусна наемател. Да-да.
Солиден възрастен господин с добри маниери.
Че този господин ще се обеси зарад вас още на втория ден.
А теб Антонина ще те прати в лудница.
Всичко хубаво, замаяния!
Видя ли я! Ето! Разкайва се.
Дава заден, но дори не помислям да отстъпвам.
За нищо на света!
В отношенията с жените са нужни стратегия и тактика.
Нито крачка назад! Иначе край!
Позволи ми да ти дам малък съвет за отношенията ти с Антонина.
Разбираш ли, приятелю, в отношенията между мъжете и жените, никога,
в никакъв случай, не трябва първи да предлагаш примирие.
Иначе ти ще си виновен за всичко.
Имам богат опит.
Това е мама! С бялото знаме.
Не отваряй, Иля. Така ще проявим твърдост.
Какво става тук? Да не си запил?
Извини ме, Нина! Закъснявам за работа. Настанявай се.
Луша, редом! – Какво е станало?
Нещо за хапване имаш ли?
Бързи момчета. – Да, бързи.
Действат хладно, твърдо. Приличат на професионалисти.
Не знам. Не ми приличат на изпечени бандити.
При цялата им сработеност е претупано – евтин театър.
Даже не са обрали касата – само бижутата.
За да се изперчат ли са я оставили? – Да. А предния път
са опразнили касата до грош, а после, по пътя,
са разхвърляли дребните. – Напълно съм съгласен с Иля.
Вижте ги – това са любители.
Отлична физическа подготовка, наглост, безстрашие
и пълна липса на обирджийски навици.
При това, стават все по-дръзки. Изобщо мисля, че
ограбените ценности са вторичен мотив. На първо място е друго.
Адреналинът. – Да-да, именно.
А може да са наркомани? Шегата с боята е някак изчанчена.
Защо? Типичен вулгарен траш –
маски на прасета, бомбички, разбити стъкла.
И да забравят за оборота... Странно е, но не мирише на наркотици.
Вижте ги как действат: съгласувано, спокойно – това са съвсем
здрави хора. Бих казал – повече от здрави.
Ама че свине!
Видя ли? Нали ти разправям – детинщини!
Ти май, от детинщини се надъхваш? – Да, Олег, от детинщини.
Мисля, че прасенцето, което направи салто, е водачът им.
За този говоря. Останалите вършат черната работа.
Видя ли? – Слушам.
Благодаря, капитане!
На "Крайбрежната", на три пресечки от тук, момчетата от пътната полиция
са намерили изоставен червен кабриолет.
В салона му има три свински маски и половин дузина
бирени кутии. – Ето и отпечатъци.
Надявам се. Идете със Смагин и огледайте на място.
Колата – при нас, в гаража.
И още една.
Също изтъркана до чисто като всичко в салона.
Като цяло, Олег беше прав.
Това не е някаква улична измет.
Да. От друга страна – защо им е да отмъкват такъв
яркочервен кабриолет, за да минат през два светофара
и да го зарежат на "Крайбрежната", пред очите на всички.
Специалистът ще задигне безлична лада "шестица"
и ще я запали някъде в промишлената зона.
Какво откри там? Умница! Гледай.
Я да видя...
"Изцелин" – змийска отрова. Спортистите го обичат.
С това си мажа гърба. – Така ли?
Изглежда някое от прасенцата си е навехнало копитцето.
Привет! – Привет!
Оправих къщата и приготвих за ядене.
Твоят Уколов се натъпка с пържоли и спи.
Сядай! И теб ще те храня.
Така.
Гледай каква салата!
Каква е апетитна!... – Благодаря!
Не ми харесва, че с Тонка сте се сдърпали. Но не ви обвинявам.
Това е от магнитната буря и аномалната фаза на Луната.
Заради това и при Васка се получи изместване на фазата.
Много се притеснявам за него. – Какво става с Васка?
Разбираш ли, изобщо не ще да разбере, че банкерската дъщеря не е за него.
Мъкне се по нея навсякъде, като чалнат... Просто навсякъде!
Разбирам.
Наех му частни учители, по езика. Той не ходи!
Разбираш ли? Тича по покривите. Навехнал си е глезена,
тоест китката. А аз впрочем му купих нов крем. Виж го.
Че неговият го е изтърсил някъде.
Виж го.
Срещу натъртвания и разтежения, на основата на змийска отрова.
Казаха, че е добър.
Изтърсил го е? – Да.
Той къде е сега? – Не знам!
Там е проблемът!
Знаеш ли?
Имам една идея. Слушаш ли ме? – Много внимателно.
Какво ще кажеш ние с Васечка, заедно, да дойдем тук при теб. За кратко.
Ще имаш време да понаглеждаш Васечка, а аз
ще ви наглеждам вас двамата.
А твойто приятелче ще се пръждоса вкъщи.
Как ти се струва тази идея? – Нека да го обсъдим по-късно.
Тоест идеята ми не ти харесва?
Е, както искаш.
Ето! Ето го! Виж това оборудване.
Тук са вградени всички възможни протектори.
А също и за колана ти... Секунда...
Индикатор за височина, вграден GPS.
Всъщност пълен набор. Има и звук... – Как ти се вижда това оборудване?
А какво е това? – Подаръче.
Подаръче!
Вася, това е маса пари! – Нали ти харесва!
Вася, не нося обици. Не са ми пробити ушите.
Проблем ли е да се пробият?
Много ми хареса, когато пролетта ми набра
орхидеи от оранжерията на префекта.
Наистина. Нали помниш? Тогава охраната те спипа.
По-добре кажи откъде имаш толкова пари. – Има ли значение, щом не ти харесва.
Да. – Ало!
Мамо? – Къде се шляеш? Вече е тъмно.
Не си бил на урок. Веднага се прибирай! Чуваш ли?
Мамо, лошо те чувам. Ще се обадя. – Да не си посмял да затвориш!...
Пълен ужас! Няма да ходя да спя у нас.
Тя ще ме подлуди. Ще остана.
Ще спя под навеса на входа. – Защо под навеса?
Остани при мен.
Наистина ли? – Ами да.
А татенцето?
Татенцето отлетя в Киев. На сватбата на съученик.
Ще си дойде утре.
Ела да ти покажа къщата. Хайде!
Пак тоалетна, там – още две.
Тук е билярдната – никой не може да играе, но може ли да няма!
Аз впрочем обичам билярда. – Така ли?
Заповядай!
Знаеш ли? Вуйна ми също замина за Киев.
Също на сватба. С баща ти май са били в един клас?
Сигурно купонясват под звуците на хармоника.
Иля Василевич също ли замина? – Той май си е тук.
Не знаеш ли какви са им отношенията?
Били са приятели някога. После са се скарали за нещо.
Не съм много наясно, но, като цяло, е класика:
две момчета, едно момиче, третият е излишен...
Вуйна Тоня е била красавица. Виждал съм нейни снимки.
Сега просто е на години.
"На години" е за теб, а за някои си е таман.
За кого говориш? – За никого.
Всъщност – това е. Екскурзията свърши.
Видя къщата. Ще си намериш къде да се проснеш. Чао!
Аня?
Аня!
Да си ми виждал пантофите?
Халатът ми е изчезнал... – Моят халат.
Добре, твоят халат. Има ли значение?
Виждал ли си "твоят" халат? – Не.
Сякаш има полтъргайст!
Ало! – Привет, миличка!
Как си? Цял ден не мога да се свържа с теб.
Всичко е наред. – Липсваш ми!
Поздрави всички от мен. Става ли? – Непременно.
Това ли е?
Вчера не те изпратих. Толкова ме е срам!
Антошка, утре непременно ще те посрещна.
Обещавам!
Защо мълчиш? – Всичко е наред.
Още ли ми се сърдиш?
Ти вкъщи ли си? Станало ли е нещо?
Аз ли? Не, още съм на работа. – Тоня!
Тоня, имате ли други халати?
Че взех от Илюха и не мога да го намеря.
Тоня, това е Шурик. Гостува у нас.
Разбирам.
Добре, Иля. Не мога да говоря, на кораба съм.
Празненството е в разгара си. Това е. До скоро!
КИЕВ майдан "Незалежності"
хотел "УКРАЙНА"
Влезте, отключено е.
Поръчката ви.
Чакайте! Има грешка. Нищо не съм поръчвала.
"И аз прекрасно те разбирам!". – Валера!...
Защото, да гуляеш трети ден подред
си е явна злоупотреба. Но от друга страна – Тоша,
да си седиш сама в стаята и да тъгуваш, също на нищо не прилича.
Аз не тъгувам! – Да. Виждам.
Ти си много весела! Затова, дай да се веселим заедно!
Слушай, ти обичаше цирка. – Да.
Обадих се
и поканих блестяща циркова трупа.
Сега ще дойдат и под самите прозорци, специално за теб,
ще направят фантастично...
Не? Да отменим цирка?
Ти обичаше военните оркестри!
И оркестъра ли да отменим?
Тоша, кажи ми ти: какво точно искаш?
Лера, извини ме, моля те!
Имам нужда да остана сама.
Не си изхвърлил боклука. Пръста ли те мързи да си мръднеш?
Утъпках го с крак. Половината кофа е празна.
Така-така – утъпквай! За това те бива.
Почакай минутка. Не виждаш ли – болтът е клеясал.
Ще скъсам резбата и никъде няма да тръгнем.
И къде е, за бога, дъното на женското ни търпение?
Забръмча локвата с комарите. – Давай-давай, продължавай в същия дух
и ще постъпя с теб така, както постъпи Антошка с нейния Смагин –
ще замина някъде, с някого...
И как ти хрумна, че Тоня е напуснала Смагин?
Ами защото... – Защото изобщо не е така!
Разбира се! Да, да! Нещата са други! – Нещата са други. Не се бъркай!
Всъщност Смагин
изгони Тоня, защото му дотегна постоянното й опяване.
И на какво се радваш? Бяха такава хубава двойка!
Че аз не се радвам. Никак не се радвам.
И аз съжалявам, че стана така, но нещата си вървяха натам.
А къде всъщност замина Антонина?
В Киев. На сватба. – На сватба?
С Валера Самарски!
Боже! Чуваш ли, Марсел, каква чудовищна драма!
Със Самарски!... – Боята всъщност
е обикновен автоемайллак. Слава Попов ми подсказа да проверя
на каква основа е оцветителят. В крайна сметка,
се оказа силикон, по-точно – автомобилен херметизатор.
Поиграх си и успях да установя състава на този херметизатор
и на самия емайллак.
По-накратко, Склифосовски!
И двете са на пазара от миналата седмица.
Браво, Петя,
но не забравяй, че създателят на бомбичката, може и да търгува с бои.
Или да е автобояджия и да купува.
Върховно! Остава да обиколим магазините за авточасти
и да свалим данните от касовите апарати.
После да направим същото в автосервизите и частните гаражи.
Да речем, че успеем да го направим. Но какъв ще е резултатът?
Това дори не е косвена улика. Просто е "нищо".
Изслушай ме, "нищо"! Магазина вече го открих.
В града е само един и търгува с малки обеми.
В останалите боята още не е стигнала, а този има договор за преки доставки.
Това вече е нещо.
Кръгът се стеснява. – До един конкретен сервиз.
Автоемайлът на кабриолета е продаден в този отрязък време от същия магазин.
Колата е боядисана и изпечена преди не повече от два дни.
Това е със сигурност. А телефонът на собственика ни трябва за...
Би трябвало да помни къде си е боядисвал колата.
Какво – да хващаме собственика за носа? Смагин, идваш ли?
Май разплете случая.
Изобщо не вдявам. Не съм и помислял, че са ми дигнали каручката.
Докарах я на момчетата. Дадох авансче. Казаха два дни работа. Ами добре.
Имам си още три резачки: мерджан, читава хондичка и читаво паджеренце.
Спирачка, Андрюха. Имаме посетители. – Добре, кога е била кражбата?
Вчера, около пет. Нямаше ме. Бях си тръгнал.
Ти сега ще си тръгнеш. Със сигурност. Без кола останах, вдяваш ли?
Кого будалкаш бе, котенце? – Спокойно. Колата е при нас.
Ще я върнем като приключим случая. – Тогава всичко е наред, момчета!
Полицията ми е като родна майка, даже повече.
А случая сам ще си го приключа. При това, без да създавам ядове.
Та какво, земляк? С кого ще говориш?
Човекът е раздразнен. Разбираме го. Полицията му е като родна майка.
Не бях тук, казах ви. Той – Андрюха е видял всичко.
Какво видя? – Ами нахлуха трима с маски:
"Давай ключовете!". Какво да направя – с инструмента
на патлаците ли да скоча?
Щом офейкаха, веднага хукнах при охраната.
А там суматоха – викат: "Разкарай се. Ще се оправим. Върви си работи!"
Как са влезли? Как са излезли? Какви ги дърдориш? Оградата е 4 метра.
С бодлива тел отгоре. И охрана на изхода.
Как излезнаха е ясно – форсираха и изфучаха – дядката не успя и да ахне.
А как влезнаха си струваше да се види.
Метнаха се през оградата като през селски стобор и се почна:
по стените взеха да скачат,
гумите да събарят с ритници... Също като на кино.
Само колата ли взеха? – И разни други неща.
Кутия боя, силиконов херметизатор.
Боята е евтина... – А защо не съобщихте в полицията?
Ами казаха ми:
"Без теб ще се оправим. Трай и не усложнявай нещата".
Кой точно го каза?
Не знам. – Май някой се издъни, братчед.
Та, значи, ти, котенце, си си бил тръгнал?
Ще ми платиш за това.
Да тръгваме, колега. Изглежда, момчетата си имат свои търкания.
Младежът ще дойде с нас. Стига да не си против.
Защо? – Пръстови отпечатъци,
словесен портрет. Хайде, хайде!
Да тръгваме. Кинологът нареди.
Ти, Иля, си добряк... – И какво?
Имам неща там... – Как ще се оправяме?
Да вървим, ще се върнеш.
Привет, Василий! Смагин съм. – Кво траеш, Василий?
Трябва да те видя във връзка с едно дело. Имаш ли против?
Чудесно! Идвам.
В града има около десет групи. Но на практика нямат високи цели –
пият бира, пушат. – А тези момчета?
Това е Михей. Истински майстор е. Просто няма равни.
Добър е, разбира се, но на равното го бия.
В катеренето, разбира се, е по-добър. – Ти не си ли от отбора им?
Сама за себе си ли? – Лошо ли е?
Отборният играч винаги е по-силен от единака.
Ами Вася е моят отбор. Ако искате и вас ще ви взема.
Ще се справите. – Не, благодаря! Стар съм вече.
Но благодаря за предложението! – Винаги сте добре дошли!
Добре, ще ида да потренирам. – Давай.
Бива я, нали!
Как е ръката? – Поносимо.
А къде е мазилото? – Какво мазило?
"Изцелин", със змийска отрова. – А, онова ли?
Не знам. Сигурно съм го загубил. Не знам.
Защо питаш? – Къде беше вчера?
На урок. Какво има?
На урок? – Да.
В колко часа? – Не помня точно.
За какво става дума? – Не умееш да лъжеш.
Не си бил на урок, Василий. – Вуйчо Иля, това си е моя работа.
Друго не искаш ли да ми кажеш? Как си с парите?
Ако си закъсал – ще помогна. – Стига. Нищо не искам.
Остави ме на мира.
Добре... – Тръгвате ли вече?
Наистина си майстор. Само не забравяй подсигуряването.
Е, то е за новаците. – Така ли?
Това е детски атракцион.
Какво му е на Вася – настроение ли няма?
Вася е огорчен. Направи ми страхотен подарък,
а аз не го приех. – Какъв подарък?
Едни обички – златни и скъпи. А ушите ми не са пробити.
Казах му да ги върне, а парите да пази за ученето.
Разбирам. – Това баща ти ли е, Анюта?
Един познат... Извинете ме!
Приятелите на Аня са и мои приятели. Привет! Аз съм Михей.
Иля Смагин. Симпатична татуировка.
Сам ли си я прави? – Ами да.
От детинщина. – Беше ми приятно да се запознаем.
Паркур...
Интересна версия. Обяснява много неща.
Въпросът е как да се доберем до тях.
Струва ми се, че не изтъкват особено подвизите си –
дори и когато не са престъпления.
Обикновени гамени. Наредите ли, ще ги изловим като котета.
Олег, обичаш да я караш, без да му мислиш.
Това не са ти хулигани от гарата.
Ще хванеш обикновени момчета, които нямат нищо общо,
а зъбатата ни рибка ще си отплува.
Нещо за пласирането? – Притискаме прекупвачите. Засега нищо,
но е въпрос на време. Ако не тук, ще изплуват другаде.
Това са шест кила изделия – всичките с номера,
камъните са с микромаркери. Такава стока не се пласира току-така.
Разбирам.
Привет! – Здравей!
Нашата нова знаменитост? Смагин, ако не греша.
Той самият, Леонид Андреевич. Иля, запознай се.
Началникът на оперативния отдел, подполковник Матвеев.
Мой заместник и изобщо – дясната ми ръка.
Капитане, гледам, че не сте много зает. Влезте при мен. Ще си побъбрим.
И какво да правим с паркурчиците?
Давай, но да не направиш куп поразии.
Слушам, другарю полковник!
Бързате ли, другарю капитан? – Не, другарю подполковник. Не.
Имате доста богато служебно досие.
Има положителни оценки.
Но някои моменти, честно казано, ме притесняват.
В личното досие ги няма, но направих справка в предишната ви месторабота.
Имало е сигнали за случаи на своеволие и нарушаване на служебната етика
и субординацията. А това, както разбирате,
е недопустимо в нашата организация.
Все пак сме прокуратура, а не тексаски рейнджъри от киното.
Нали усещате разликата?
При нас е прието да се работи в екип.
Основата на нашата работа е точното изпълнение на служебните инструкции
от всеки сътрудник. Моля ви, запомнете го!
Свободен сте!
Благодаря!
Довиждане! – Довиждане!
Ама че си глупак! Можеше веднага да кажеш.
Нали разбираш, че не е лесно да си признаваш такива неща.
Привет! – Ти пък какво правиш тук?
Ми нищо. Минавах и ви видях.
Да дойда ли с вас? – Не. Да вървим!
Хайде, хайде! – Нещо против ли имате?
Мъкне се след мен навсякъде. Пред института ме дебне. Загубеняк!
Какво?
Момчета, съберете се заедно. На едно място.
Какво има? – Нищо. Никой няма да ви арестува.
Обикновена проверка на документите. – А какво сме направили?
Хайде! Документите. Бързо! – Какво става тук?
Оперативно мероприятие. – Та те спортуват!
Какъв спорт е това? Хокеят е спорт, футболът е спорт.
А това е хулиганство. Толкова. Така, пребройте ги
и ги качвайте в колата. Бързо! – А пистолетчето ще размахате ли?
Разкарай се, че и теб ще те приберат. – Бягай, бягай!
Офейкваме, пичове! – След тях!
Какво стърчите? Бегом, бе! – Какво замръзнахте?
Да им покажем на тия изроди истински фрийрън!
Дръж го, бе!
Абе, не тези! Онези дръж!
Къде бягаш, бе?
Къде, бе?... – След него!
Стой! – Мамка му!
Стой, куче! – Хайде, хайде!
Облечени са подходящо...
Стой!...
Опала!...
Браво!
Закриване на изложба. "Прелестите на Фаберже"!
Хартията е съвсем чиста. Явно някой я е изпуснал днес.
Луша, браво, моето момиче!
А! Като по поръчка.
Василий! Точно ти ми трябваш. Какво?
Вуйчо Иля, имаме проблем. Полицията е по петите ни.
Значи, стойте тихо като мишки и не се подавайте. Идвам.
Не исках. Той сам се нахвърли.
Кой?
Васка се изрепчи на някакво ченге,
което ръководеше операцията. – Изтъркалях го.
Добре – Стоп! Отговаряй точно и бързо!
Къде беше снощи между седем и осем?
Работих. На дока.
Зарязах института. Вуйчо Иля, смятам да работя.
Само не казвай на мама! – За института – после.
В бижутерията беше ли? – Бях.
Господи, боже мой! Защо?!
Защо ти трябва! Имаш си майка.
Имаш страхотно момиче. Какво още ти липсваше?
Просто взех заплата
и купих на Аня обички, а на мама верижка с кръстче.
Значи, чакай! Вместо в института
си ходил в този док, а с първата заплата
си накупил подаръци и толкова? – Ми да.
Ама и ти си един!
Поне знаеш ли, че цялата градска полиция те издирва?
Глупако, защо не ми каза веднага?
Нали няма да го издадете! Той просто ме защити,
когато онова ченге се заяде с мен. – Доколкото го знам, онова ченге
няма да хукне да разправя, че някакъв хлапак му е натрил носа.
Виждали ли сте някъде това?
Да, на площадката за паркур, сутринта, под пейката.
Имаше ли още някой по това време? – Разбира се, мнозина.
Михей. – Ние с Васка, Михей с момчетата
и някакви гамени се навъртаха с бира.
Значи така – сега двамата, без да се мотаете,
отивате право вкъщи. Ясно? – Да.
Хайде бързо! Марш!
Не знам вече. Гледах го сто пъти. Няма нищо.
Маски, джинси, спортни якета. Никакви отличителни знаци.
Стоп!
По-близо, Петя. Ръката, само ръка...
Какво е това петно? – Не виждам, мръсотия или татуировка.
Можеш ли да качиш резкостта?
Изостряне
Падна ми!
Знам със сигурност кой обира бижутериите.
Тази нощ можем да го пипнем на местопрестъплението.
И кой е? – Михаил Пантелеев, по прякор Михей.
Студент в химическия факултет. Специалност "Тежки сплави".
Дипломна работа: "Топене на метали". Мисля, че Абрамов има дълго да търси
канала за пласмент на бижутерските изделия.
Сигурно вече са на кюлчета. Сега Михей е набелязал нова цел.
Някой магазин? – Не.
Бижутерската изложба в Музея на изкуствата.
А откъде са тези сведения? – Дълго е за разказване, а няма време.
Тази нощ е последната му възможност. Утре изложбата напуска града.
Преки доказателства нямам. Имам само версия.
Казвам го, без да увъртам.
Тоест ти,
на основата на своите доводи и косвените улики,
смяташ да пратиш хора в засада за цяла нощ?
Да.
Добре, действай! – Слушам!
Версията ми се гради на това, че Михей цени риска и реалната опасност.
Освен това е честолюбив – да плячкоса изложбата и да избяга е много дръзко.
Ще получи световна известност!
А охраната, сигнализацията? – Оръжието му са ловкостта и бързината.
Ще стигне, където иска, и ще излезе преди охраната да вдигне тревога.
Не е възможно. Има решетки на всички прозорци
и всички изходи са затворени.
С Петя намерихме план на етажите и пресметнахме вариантите.
Първо ще мине по покрива. После през въздуховодите.
Ще се върне по същия път. Ще вземе малко – две-три неща – по-впечатляващи.
Това е, връща се. – Мамка му! Не видяхме скока!
Извинявай, ама или хляба – или зрелищата.
Така, пригответе се! Сега ще изскочи от нашата страна.
Това е – тръгваме! – Това е – поеми шофьора!
Аз ли? – Ти ами! Ние сме след Михей.
Смагин, какво има? – Гърбът ми. Дръж го!
Стой!
Стой, полиция!
Боли! Боли, бе! – Дай си ръцете!
Не се дърпай! – Добре ли си?
Да-да, добре съм. Върви!
По очи!
По дяволите!
Другарю полковник, пипнах го.
Това е като свърталище на зли духове, Иля!
Тук всичко изчезва! Първо пантофите ми.
После халатът.
Колбасите!
Не!
По един чорап от чифт! Сега и адаптерът на лаптопа.
Не, не, тук не може да се живее!
Ами недей да живееш. Тук. – Ти не вдяна. У нас
като си заредя батерията – всичко е точно, работи. Тук – прас!
Батерията пада. Пълен срив.
Компютърът е стар, дискът – задръстен. – Влезте! Отключено е.
С две думи: всичко на вятъра – половин ден за възстановяване.
Илюша, знам всичко.
Изцяло и докрай съм на твоя страна. Нямаше право да постъпва така!
Нямаше право! Олигарх, видите ли! Чудо невиждано!
Господи! Та когато му хрумне ще я изхвърли като ръкавица.
Мамо, само вие липсвахте тук. – Какво?
Така ли? – Имаме проблем.
Доволстваш сред чуждата мъка. Егоист!
Дори не си способен да разбереш какво е това изневяра.
Какви ги говорите, мамо! Какви ги съчинявате?
Съчинявам! Имам точни сведения. – И така да е, какво ви интересува?
Лельо Еля, извинете ме, но за какво говорите?
Илюша, трябва да я разбереш
и да й простиш! Бедното момиче! Тя не е виновна.
Този никаквец, този Самарски, е завъртял главата на бедното момиче
със сладките си приказки. И това е.
Мамо! – Какво?
Мамо, спри се, мамо!
Той пет пари не дава за нея. Той е свободен и тя е свободна.
Честна дума, мамо, той даже не плаче за нея!
Значи така: Саня, имаш три минути да се евакуираш.
Ако не смогнеш – ще изхвърчиш през прозореца.
Разумно решение.
Лельо Еля, извинете ме, но вие също...
Времето тече.
Адаптерът!
КИЕВСКАТА ГАРА
Е, какво?
Няма го. Значи не е успял или не е поискал.
Има ли значение?
Мисля, че просто трябва да си починете един от друг.
Ще дойде.
Трябва само да го почакам. – Не знам.
На негово място бих дежурил тук от най-ранни зори.
Различни сте.
Така си е.
Иди в колата!
Тоша, да те закарам у майка ти?
Няма нужда. – Тя е силна, мъдра жена!
Когато бях на 12 години и
не умеех адекватно да изразявам чувствата си,
надрасках вратата на вашия апартамент. По-точно –
стената до вратата.
Вече не помня какво точно бях написал...
Затова пък аз помня.
Беше написал: "Тонка е глупачка!".
Да. – Изперка ли, шефе? Кво праиш?
Виждаш, че минавам. Кво праиш? Викай ченгетата.
И майка ти ме спипа.
Мислех си: Край – сега ще се почне:
ще ме накисне в училище, ще се обади на родителите ми...
А тя – не.
Знаеш ли какво ми каза тогава? – Не.
Каза ми: "Младежо, ако искате да кажете на момиче за чувствата си
имайте смелостта не да драскате по стените,
а да й го кажете в очите!".
Не разбирам какво става.
Тоня, може би Ана Василевна е била права?
Може би трябва да кажа всичко и
изведнъж всичко ще се нареди? – Не знам, може би.
Антонина!
Обичам те!
Моля те, да напуснеш Смагин... – Лера, какво правиш!
...и да бъдеш с мен до края на дните ми!
Лера, чуй ме, не искам да те обиждам, но
вече сме говорили за това. – Тоша, всичко се промени.
Не му трябваш повече.
Лера, чуй ме! – Не вдига телефона. Няма го.
Нали виждаш! – Ако закъсняваш,
Лера, ти тръгвай!
А аз ще го почакам, а?
И освен това, хората гледат, неудобно е!
Лера, ставай, хайде! Хайде, Лера, какво правиш?
Лера!
в памет на Ръф
***** субтитри А.В. ******* редакция Деси К. в памет на Ръф