Friends - 03 - Complete Season (1994) (Friends - 3x19 - TOW The Tiny T-Shirt (DVDRip) - CARD.sub) Свали субтитрите
- Благодаря.
Та, Рейчъл, чудех се, искаш ли да отидем някой път на кино.
Като моя любоница!
Не, твърде далеч отидох. Може би да хапнем заедно?
Като моя любница.
- Здрасти!
- Здрасти. Хайде на покупките!
Преди да тръгнем, искам да ти кажа нещо.
Добре.
Аз един вид... си падах по теб.
Но докото беше с Рос, не направих нищо по въпроса.
И тъй като вече не си с него, си мислих да те поканя да излезем някой път.
И ето това правя сега.
Изтървах една чаша.
Историята с тясната тениска
превод: substancia_nigra
...и след няколко години, гласовото разпознаване ще е стандартно за всеки компютър.
И ще стане нещо като: "Измий колата", "Почисти стаята".
Няма да може да прави такива неща, но ще разбира какво му говориш.
- Това е много хубаво.
- Да, беше хубаво.
Добре.
Чао.
Здравейте хора, които не живеете тук.
- Здрасти!
Дадох ви ключ за спешни случаи!
Излязохме от "Доритос".
Как мина срещата с г-н Милионер?
Г-н Милионер, новата игра от "Снуути"!
Третата жена се продава отделно.
Той е чудесен! Прекарахме си страхотно!
Много е забавен и много сладък и въобще не ме привлича!
- Все още?!
- Не!
Подлудява ме. Той е като перфектният мъж. Има си всичко.
Плюс! Наистина си има всичко.
Войници "Империал Сторм" от "Шарпър Имидж" в реален размер?
Двама.
Може ли с Джоуи да ги гледаме как се бият?
Мисля, че е получил ролята в тази пиеса.
Или това или Глория Естефан е била права,
Ритъмът ще те превземе.
- Джо. Как е?
- Добре.
- Здрасти.
Ти играеш Ейдриън, а?
Да. А ти един от бавно развиващите се братовчеди?
О, не. Аз съм съпругът ти, Виктор. Аз съм Джоуи Трибиани.
Приятно ми е. Кейт Милър.
Пиесата е доста добра май?
Да. Обожавам нещата на Дженифър ван Мърей.
Тя е брилянтно проницателна, когато стане дума за психологията на средният американски гражданин.
O, забрави. Тя разбива!
Откъде те познавам?
Д-р Дрейк Раморе.
"Дните на нашия живот". Най-популярният неврохирург според сп. "Тийнейджърски Ритъм".
Не, не е от там.
Значи играеш в сапунени сериали?
Сигурно доста се вълнуваш, да участваш в истинска постановка?
Играл съм и преди в постановки. Сериозен актьор съм.
Рекламата по телевизията!
Уредът за наливане на мляко! Ти си този, който не знаеше да налива мляко!
Всъщност знам, но съм те накарал да си мислиш че не знам.
Видя ли, това е игра.
Да, накрая се задави с бисквитка.
Да, това си беше истинско.
Не мога да повярвам че Марк те е поканил на среща.
- Знам.
- И какво мислиш да му кажеш?
Казах му, че ще си помисля, но ще му отвърна с не.
Бих казала не на всеки в момента.
Беше много странно.
Стоях си с този очарователен мъж, който ме моли да излезем,
за което нищо не ми пречи, а аз се почувствах виновна.
Като че изневерявам на Рос.
Е, това може би означава че не си забравила все още Рос
и че имаш разногласия с баща си.
Нямам разногласия с баща ми.
Тогава остава само Рос.
Мразя тази жена! Мразя я!
Разказа на всички за рекламата
и сега всеки ме моли да му отворям напитката.
Да, и когато нещо не се получи, те започват...
да ми се присмиват.
Здрасти!
Рейчъл се обади.
Иска да се видим.
Отивам след малко.
Какво мислиш, че иска?
Може би мъглата се е вдигнала и е осъзнала, че животът без мен...
не струва.
Възможно е. Ти си много любвеобилен. Би ми липсвал, ако скъсам с теб.
Опитвах се да те подкрепя.
Подкрепи ме като мъж тогава.
Ако скъсам с теб, ще ми липсваш.
Здрасти!
Искала си да се видим?
Да.
Ето една кутия с твои неща.
Какво?
Шапки, ризи, и дискове, неща които остави тук.
Какво правиш? Опитваш се да ме нараниш ли? Или?
Не.
Рос
мисля че е време да продължим нататък. Ти не смяташ ли?
- Да.
Да, смятам. Да наистина.
Това бе подарък!
Рос, взе го безплатно от магазина за подаръци в музея.
Но все пак е подарък! Взех го от магазина за подаръци!
Добре, дай ми чашата! Ще я запазя.
Не! Не ми прави никакви услуги. Всъщност, къде...
къде са останалите ми неща? Като ...
Тази книга е моя!
И тениската с която спиш? Искам си я също.
Знаеш колко обичам тази тениска! Никога не я обличаш!
Помагам ти да се движиш напред.
Ти си дребнав човек.
- Ти си дребнав, дребнав...
- Дребнав...
- Малък...
- Малък...
Правиш го само от злоба.
Не, не, не! Ще я нося през цялото време! Обичам тази тениска!
Не си я обличал от както си бил на 15! Дори не ти и става вече!
Добре, тогава!
"Франки казва: почини си"
Ако нямаш нищо против, ще си взема нещата
и ще си почивам в любимата си тениска.
Приятна вечер.
Значи си билионер?
И си на наша възраст. Ти си на наша възраст.
Трябва да си купиш един щат и да го кръстиш на себе си.
Например Пийт Дакота?
Да или пък: Мисиси-Пийт.
Сетих се! Пийт-Чикаго.
Това не е щат Джо.
А Мисиси-Пийт е, така ли?
Трябва да тръгвам, ще се видим по-късно.
- Добре.
- Ти си на наша възраст!
- Значи до утре?
- Абсолютно!
Хайде бягай!
Свършиха ми местата, по които да го потупвам!
Нещо не ми е наред ли? Защо се харесвам само на мъже, в които няма бъдеще?
Или са твърде стари или твърде млади,
а сега и Пийт, който е луд по мен и който е идеален за мен и е като цип който се затваря!
Наистина, да не би нещо да не ми е наред?!
Да, малко.
Щастлива? Такава ли трябва да съм, Вик?
Щастлива?
Защо ти не ми кажеш, каква трябва да си?
Защото аз нямам представа!
Говоря с теб и нищо.
Поглеждаш ме и нищо.
Нищо.
Елегантно!
Започвам да усещам историята зад вас, това е хубаво.
- Имам въпрос по тази сцена.
- Да?
Не разбирам защо Ейдриън харесва Виктор.
Да обелим лука. Първо, той изглежда добре.
Мисля че на моя герой му трябва малко повече от това.
А какво ще кажеш за това: Така е по сценарий!
Аз също не разбирам защо моят герой те харесва.
В сценария си пише че си кучка.
- Не го пише в сценария.
- В моя го пише!
Мога да го суша, да му слагам гел, няма никакво значение.
Винаги се завихря.
Това отвратително заблизано място на главата ми. Отвратително е.
- Теб притеснява ли те?
- Ти ме притесняваш.
Има ли шанс да не си видял това?
Рос! Трябва да спреш! Не можеш да се взираш през шпионката вече трети час!
Окото ти ще стане на шпионка!
Знаех си! Знаех си че го харесва.
Тя каза не, но ето ти на! Току що скъсахме и това е първото нещо което прави!
- Не сте скъсали току що.
- Минаха само три седмици!
Ти преспа с друга три часа след като си помисли че сте скъсали.
Куршумите напускат пистолета по-бавно!
Ето ги, ето ги.
Ако го целуне за лека нощ, ще се самоубия, кълна се.
Не мога да гледам това.
Хайде, срещата приключи, приключи!
Ето, тя влиза вътре .
- Добре.
- Тя влиза вътре.
Чакай! Той влиза вътре!
Той влиза вътре! Вратата се затвори!
Нищо не виждам и врата е затворена!
И изобретателят на вратата почива слава богу в гроба си.
Трябва да направя нещо. Трябва, трябва да спра това!
- Да спреш кое?
- Не знам,
но имам усещането че моето тяло ще го направи.
Ще отида там да поискам нещо. СОК!! Трябва ми сок!
Не! Не може!
Те трябва да бъдат спряни!
Аз съм ти приятел и няма да те оставя да го направиш!
Изненадващо си силен!
Трябва ми сок! Хората се нуждаят от сок!
- Виж човече!
- Хората се нуждаят от сок!
- Чуй ме!
- Сок, трябва ми...
Тя върви напред! Ако не е този, ще е някой друг!
И ако не мислиш да наемаш шпионката ми,
ще трябва да свикнеш с мисълта, че тази връзка приключи!
Нали така? Приключи.
Да, добре.
Просто тя ми липсва толкова много.
Знам.
Защо всичките ти чаши имат номера от долу?
Така Моника ги следи по-лесно.
Ако някоя от тях липсва, тя може да каже "Къде е номер 27?".
- Знаеш ли?
- Не и не мисля, че искам да знам.
- Не мога да направя това.
- Да. Затова не исках да знам.
Правя това по друга причина. Да си отмъстя на Рос.
Извинявай, не е много честно спрямо теб.
Честно-метсно, кой знае...
Ако искаш да си отмъстиш на Рос, аз съм тук до теб.
Не-не, нека да си отмъстим на Рос ей тук на канапето!
Господи.
Съжалявам.
Няма нищо.
- Сигурен ли си?
- Да.
Мога да си отида вкъщи и да му отмъщавам сам.
...се превърна в пеницилина на 21 век.
И така днес тази болница е на път да направи важни стъпки към повеждането на тази революция.
Наистина е ирония, от една страна размерът...
Може ли да те питам нещо?
Къде сме?
Като гледам всичките доктори и сестри, май сме на мини родео.
Кажи ми истината.
Добре.
Не мисля че съм споменавала, но ...
наскоро приключих една сериозна връзка.
О, да. Не беше ли преди година?
Казала съм ти.
Добре, не е това точно.
В момента съм на позиция в живота ми, където искам да се съсредоточа върху себе си.
- Разбираш ли ме?
- Да, да, знам.
- Искам много да те харесвам.
- Но не ме. Добре.
Съжалявам.
Не, недей. Не е толкова лошо.
- Не е ли?
- Знам че не съм Джон Бон Джоуви
или някой който харесваш,
Просто си мислих че може да промениш чувствата си.
Не искам да ме разбереш погрешно,
но изглеждаш ужасно самоуверен за човек, на който казвам, че не ме привлича.
Да, тъпо и чаровно, нали?
Искаш ли да отидем да хапнем нещо? Това място тук е малко депресиращо.
И човека на който дължим всичко това... г-н Питър Бекър.
Една секунда.
Не мисля че този град е достатъчно голям да си почиваме и двамата.
Сега!!
Нищо не правех.
Какво е направила сега?
Само защото е ходила на драма в Йеил, си мисли че е най-великата актриса от времето на ... хляба на филийки!
Хляб на филийки, чудесно Лейди Макбет.
Господи, мразя я! Мразя нейните:
"Толкова съм талантлива" и "Много съм красива" и "Мириша много хубаво".
Мисля, че някой си пода по някой.
Чандлър, може ли да говорим по моя проблем?!
За теб говоря, откачалко такава.
Ти не си добре.
Мислиш че е нищо, но говориш за нея през последните 48 часа!
Ако беше в училище, щеше да и дърпаш плитките и да я буташ по стълбите!
А как така си мисля за нея във всякакви сексуални сценки, а?!
Щастлива?! Такава ли трябва да бъда, Вик? Щастлива?
Защо ти не ми кажеш, каква трябва да си?
Защото аз нямам представа!
Говоря си с теб и нищо.
Поглеждаш ме и нищо.
Нищо.
Карате ме да летя!
Високо!
Ще продължим утре от тук.
Е, това беше...
- По-добре?
- Да!
Определено беше подобрение.
Лека нощ.
- Кейт?
- Да?
Забрави си обувките.
Определено ще ми трябват.
Слушай...
...искаш ли да пийнем по чаша кафе?
- Кейт?
- Да.
- Готова ли си?
- Да.
Много добре. Много добре.
- Ще се видим утре!?
- Да.
Лека нощ.
Защо не е Спайдърмен?
Като Голдмен, Силвермен...
Защото не му е фамилно име.
- Не е ли?
- Не, не е като,
като Фил Спайдърмен.
Той е човекът-паяк.
Например Голдмен е фамилно име, но няма 'човекът-злато'
А, добре.
Трябва да има 'човекът-злато'!
- Здрасти!
- Здрасти, Рейч.
Как беше на работа?
Чудесно. Въпреки, че седнах където нямаше стол.
Мужду другото, Рос остави кутия с твои вещи.
Май преполагах че ще се случи.
Смятам просто да го изхвърля. Сигурно са някои шампоани и...
Нещо нередно?
Не, нищо.
Е, какви сили ще притежава човекът-злато?
Ще превръща нещата в злато.
- А тези които са златни?
- Е, работата му е свършена.
- Да игреам на моята игра сега!
- Добре.
Добре, ти чичково червенотиквеничковче
Сега!
Да, забавно е!