Friends - 02 - Complete Season (1994) (Friends - 2x16 - TOW Joey Moves Out.sub) Свали субтитрите
Осъзнавал ли си някога, че веждите на Капитан Крънч са въщност върху шапка му?
Това ли е странното? Джоуи, човекът е бил капитан през последните 40 години.
Какво?
Лъжицата. Ти я облиза и я постави.
Ти облиза и постави.
Да, и?
Не схващаш ли колко е гнусно? Все едно да ми ползваш четката за зъби.
Използавал си четката ми за зъби?
Е, само използвах червената да отпуша канала.
Червената е моята!
O Боже. Отворени консерви, червеи навсякъде.
Е защо да не може да ползваме една четка, като можем да ползваме един сапун?
Защото сапунът е сапун.
Той се самопочиства.
Добре, следващия път като се къпеш, помисли за последното нещо...
което си мия и за първото нещо което ти си миеш.
Историята, когато Джоуи се изнася.
Превод: substancia_nigra
- Здрасти.
- Здрасти.
Виж ги тия екстравагантни младежи.
Какъв е повода?
Сещаш ли се за този мъж, който участва в моето шоу и бе в кома
- Дава голям обяд.
- OK, тръгваме когато кажеш.
- Оки-доки.
Не мога да повярвам, че ще се татуирате.
- Извинете, вие ще се татуирате?
- Да,
но не казвайте на Рос, искам да го изненадам.
Това е лудо. Какво ще се сложиш?
Ами, лилийка....
заради мама. Понеже нейното име е Лилия.
Ех, какъв късмет. Ами ако се казваше Голяма Грозна Мацаница?
- Та къде ще я поставиш?
- Мисля си на рамото.
Какво, какво на рамото ти?
чип.
Татуировка, ще си имам татуировка.
Татуировка? Защо, защо би направила това?
- Здрасти.
- Здрасти.
Е как, ти не - ти не мислиш ли че са готини?
Не, съжалявам, не мисля. Кажи ми, защо някой би платил на друг да му дъмгоса тялото за цял живот?
И ако не се получи Фибс? Тогава ще е като
назнам, като да имащ кофти прическа през цялото време.
Защо всеки се е втренчил в мен?
Рос, хайде подпиши тази картичка за татко. Рич ще е тук всеки момент.
O-о, Рич също ще бъде на партито?
Той е наи-добрият приятел на родителите ми, той трябва да е там.
Днес ли е денят когато ще им кажеш за вас двамата?
Да. Това е рожденият ден на татко. Реших да му подаря "инфаркт".
Не, мисля че трябва да им кажеш.
Не, аз дори незнам дали той ме взима насериозно. И докато не се уверя че не е така, няма да им казвам нищо.
Не знам, не мисля че мама и татко ще са против.
Спомняш ли си когато беше на 9, а Ричард на 30, татко все казваше,
"Господи надявам се да ги събереш заедно."
- Добре, смеем ли?
- Чакай, чакай.
Рос,нека си сменим местата. Ти си посредата.
Освен ако не изглежда, че се опитваме да скрием нещо.
Mоника, Моника, можеш да влезеш яхнала го и те все пак няма да повярват.
- Ето ни и нас.
- Здравейте деца. Здравей скъпа.
- Честит рожден ден, татко.
- О, мерси.
- Здрасти мамо.
- Честит рожден ден.
Е деца, благодарете на др. Бърк за превоза?
Всъщност мамо, мисля че Моника му благодари и за двама ни.
- Е деца, влака ли взехте?
- Не, Ричард Бърд ги доведе.
А като говорим за него, чух че имал някаква 20 годишна мацка в града.
Схванаха ми се пръстите. Боже, съжалявам.
Нека аз, мамо.
Та, Ричард пазарува в младешкото отделение.
Все още ли говорим за това?
Ние знаем само, че е интелигентна като салфетка.
Може би дори не е и много красива,
просто достатъчно младичка за да вървят нещата.
- Леле, какво място?
- Да, това е чудесен апартамет.
Току що бях в банята и там има огледала и от двете ти страни.
Та когато си там е все едно че пикаеш с отбора на "Рокетс".
Ето, фантазията ми се осъществява.
Не, сериозно.
Хей.
Хей! Просто казвахме, че това е страхотен апартамент.
- Благодаря. Искаш ли го?
Местя се в по-голямо жилище. Трябва да вземеш това.
- Да бе, представяш ли си ме на място като това? - Защо не?
Да не би да мразиш гледката към парка и високия таван? Ела ще ти покажа кухнята.
Всичко е наред приятели, видях тази сутрин една кухня...
по телевизията. Спри да говориш. OK.
- Хайде де, кажи ни.
- Тя наистина ли е на 20.
Нищо няма да ви кажа.
Хайде Рич, това е рожденният ми ден, остави ме да поживея вместо теб.
Татко, не искаш наистина да направиш това нали...
Е, какво е една 50 годишна криза между приятели?
Джак, ще спреш ли с това?
Виж, знам през какво минаваш. Когато навърших 50 взех си порше. Ти...
ти вдигаш скоростта по друг начин.
Сериозно, не е точно така.
Какво да ви кажа, може би някой от уикендите можеш да вземеш колата, а аз бих...
Татко, моля те, не довършвай това изречение.
Какво? Шегувам се. Знаеш че не бих му дал да докосне поршето.
OK Рейч, коя,
коя лилия? Тази лилия или онази лилия?
- Е аз...
харесва ми тази лилия.
По-отворена е и е като майка ми. Тя има по-отворен, раздаващ се характер.
O, "Мъгливко - Кривокрачко".
Добре, русокоске, ти си в стая втора,
не чак толкова русокоске, ти си с мен.
Ето ни и нас.
Няма ли да отидеш?
Какво? Това да не е... това за което Рос говореше?
Е, да, може би.
Не мога да повярвам.
Така ли ще върви тази връзка? РОС е равно на БОС. Имам впредвид,
какво е това, да не сме 1922?
Какво е 1922?
Просто, сещаш се, много много отдавна.
Когато мъжете са казвали на жените какво да правят - и то доста.
И после дойде правото на вот, което е хубаво нещо, но звучи ужасно.
- Искаш ли тази татуировка?
- Да, но просто Рос. . .
Да не би приятелят ти да ти е шеф?
- Не. Кой ти е шефът?!!
Ти?
Не. Ти сама си си шеф.
Сега си занеси дупето там и си татуирай това сърце на хълбока.
Върви!!
- Как си?
- Аз съм "мацка".
Наистина ли? Аз пък съм герой.
Толкова е трудно.
Да, знам. Аз също го мразя.
Виж, може би просто трябва да им кажем.
Може би първо трябва да кажем на родителите ти.
Родителите ми са мъртви.
Господи, ти си толкова щастлив.
- Тоест, тоест. . . знаеш какво имам впредвид.
- Знам, знам. Дръж се, ОК.
- OK, първо аз ще изляза.
- Добре.
Джуди, отиваш в банята, браво на теб.
Благодаря ти Ричард, оценявам подкрепата.
Скъпа! Скъпа, виждала ли си ми бухалаката на Хармон Килърбрю? Боб не вярва, че имам такава.
Нямам представа.
Знаеше ли, че Ричард си има мацка в града?
Знам. Той е като нов човек. Това е като сцена от "Кокуун".
Аз просто никага не бих си представила Ричард с някаква "бамбина".
Между другото, той е казъл на Джони Шапиро, че тя е доста хубава.
Всъщност, той каза на Джони, че мисли, че се влюбва в нея.
Наистина ли?
Казвам ти, никога не съм го виждал по-щастлив.
Та Джак, ти мислил ли си да ме смениш за някои по-млад модел?
Разбира се, че не.
С теб все едно имам две 25-годишни.
O Джак, престани.
Хайде, това е рожденият ми ден.
Може ли да спрем с това? Не ме интересува неговия апартамент.
O моля те, видях начина, по който разглеждаше корнизите.
Ти го искаш.
Защо ли бих искал друг апартамент?
Аз вече имам апартамент, който обичам.
Е няма да те убие ако най-после го кажеш веднъж.
Добре, искаш ли истината? Мисля си за това.
- Какво?
- Съжалявам.
Аз съм на 28, никога не съм живял сам и ...
най-накрая изкаравам достатъчно пари та да нямам нужда от съквартирант.
Уау... Аз също нямам нужда от съквартирант, OK? Мога да си позволя да живея тук и сам.
Мога да викам някого веднъж в седмицата да облизва приборите.
За какво ти е тази наклонност да преувеличаваш? Да не би да сме се уговорили да живеем тук вечно двамата.
Ние не сме Бърт и Ърни.
Знаеш ли? Ако се чувстваш по този начин, тогава може би трябва да го вземеш.
- Е, така се чувствам.
- Е, тогава може би трябва да го вземеш.
- Е, тогава може би ще.
- Добре тогава.
Чудесно. Тогава ти ще можеш да прекарваш повече време с твоите истински приятели,
лъжиците.
Кой иска да му налея?
Почти е време за тортата.
Mон, Mон, добре ли си?
Помниш ли касетата, с мама и татко?
- Да.
- Е, туко що хванах прякото включване.
- Здравей.
- Какво?
Нищо, току що чух нещо мило за теб.
Наистина ли?
Ричард. Ричард.
- Синът ти не се вижда с никого, нали?
- Не, доколкото знам.
Е, мислих си, защо да не се обади на Моника?
Това ... това е идея.
- Е, всъщност, аз вече се виждам с някого.
Тя никога не ни казва нищо. Рос, ти знаеше ли, че тя излиза с някого?
Mамо, има толкова хора в живота ми.
Някои от тях се срещат с хора, други не.
Това кристал ли е?
Та, кой е мистериозният мъж?
- Ами, той е доктор.
- Истински доктор?
Не, доктор по месото.
Разбира се, че е истински доктор.
И той е красив, и е сладък, и знам, че ще го харесате.
Е това е чудесно. . . Аз
- Мамо всичко е наред.
- Така е Джуди.
Джак.
Би ли дошъл тук за малко?
СЕГА!
- Намерих я.
- Аз ще взема това татко.
Изглежда, че има нещо между твоята дъщеря и Ричард.
Това е невъзможно, тои си има мацка в града.
Татко, аз съм мацката.
- Ти си мацката?
- Тя не е мацка.
Добре, вижте, това е най-хубавата връзка, която съм имала. . .
O моля те, връзка.
Да, връзка. За твое сведение аз съм луда по този мъж.
Наистина ли?
Да.
И се предполага да стоя тук и да слушам това на рождения си ден?
Татко, татко това е хубаво нещо за мен.
Да знам, и ти сам каза, че не си виждал Ричард някога по-щастлив от сега.
Кога съм го казал това?
Горе в банята точно преди да се опипаш мама.
O това изглежда толкова хубаво, обичам го.
Знам, и аз. O Фиби, толкова съм щастлива че ме накара да го направя.
Нека да видя твоята.
Нека да видя твоята отново.
Фиби, току що видя моята, нека да видя аз твоята.
O OK.
O не,
изчезнала е, толкова е странно, не знам как - къде е отишла.
- Ти не си си правила?
- Не.
- Защо не си направи?
- Съжалявам, съжалявам.
Фиби, как можа да постъпиш така с мен? Това беше изцяло твоя идея.
Знам, знам, и щях да си направя, но после дойде той с тази игла и..
знаеше ли че го правят с игли?
Наистина ли? Не думай, понеже моята ми е залепиха и котенца ме облизваха.
- Хей.
- Хей.
- Съжалявам за това което се случи...
- Да аз също.
Да. Та има ли нужда да се прегръщаме тук или...
Не, така е добре.
Та имам нещо за теб.
Пластмасови лъжици.
- Чудесно.
- Ближи си на воля.
Ще паснат идеално на моето ново място. Сещаш се, докато си взема истински.
Какво?
Е, не мога да ги ползвам вечно. Имам впредвид, те не са приятели с мебелировката.
Не-не, какво, какво беше това за твоето ново място?
Изнасям се, както си говорехме преди.
Не мислех че е сериозно.
Е да, аз си помислих че просто се караме.
Е да, ние се карахме... по сериозни причини, помниш ли.
За това как никога не съм живял сам.
Мислих си че ще е добре за мен, ще ми помогне да порасна... както и да е.
Е, ти си решаваш.
Съгласен ли си с това. Не искам да те оставям като на високо и сухо.
Е, не, аз досега никога не съм бил на по-ниско или по-влажно.
Аз ще се оправя. Просто ще превърна спалнята ти в игрална стая или нещо такова, ще сложа футбола там.
Защо смяташ да задържиш масата?
Аз платих половината.
Аз платих другата половина.
Добре тогава , аз ще си я отиграя.
Добре ти си.
Мога да отделям по 2 минути на ден да те разбия.
Моите малки мъже ще бележат много повече отколкото твоите сетрички.
Чии сестри?
Е, съжаляваш ли че им казах?
- Не, мина доста време откакто аз и баща ти ходихме да тичаме.
Имаш ли вече? Нека да видя.
- Рос тук ли е?
- Не отиде да вземе пица.
O така ли.
Това е чудесно.
Много приятно.
- Искаш ли да видиш моята, искаш ли да видиш моята?
- Да.
Какво? Не си си направила.
Тогава какво е това?
Какво гледаме?
Тази синя драскотинка?
Това е моята татуировка.
Tова не е татуировка, това е нищо.
Най-накрая я поставих на стола, едвам я докоснаха с иглата и подскочи викайки и дотам бяхме.
OK, здравейте.
За твое сведение, точно това исках.
Това е татуировка на земята гледана от много далечно разстояние.
Както майка ми ме вижда от небето.
Толкова много глупости.
Това е точка.
Майка ти е горе на небето пита: "Къде по дяволите ми е лилийката, страхливке?"
Фиби, това не е татуировка, това е татуировка.
Ти имаш татуировка?
Може би.
Но е малка. Фиби има целия свят.
Нека видя.
Е?
Наистина е... секси. Не бих помислил, че би могло...
- Наистина ли?
- Да,
та, възпалено ли е или можеш да правиш разни неща?
Предполагам.
Хей, оставете ни малко пица.
Излез от ъгъла.
Подай! Подай!.
Спри да говориш на мъжете ми.
Да! И масата е моя...
Поздравления.
Е вие ще идвате да ме виждате, нали?
О да, ти имаш големия телевизор. Ние ще бъдем там през цялото време...
освен когато сме тук.
Знам че се местиш просто в града но мисля че наистина ще ми липсваш.
Знам, как така повече няма да си просто отсреща, през коридора.
Да, кой ще изяжда всичката ни храна и оплита телефонните ни линии и...
това моя сутиен ли е?
Какво по дяволите правиш със сутиена ми?
O не-не, не е, не е каквото си мислиш.
Ние, ние го използвахме, да мятаме водни балони на покрива.
Помниш ли това, онези гимназисти не можеха да достигнат дори другата страна на улицата.
Да, помня.
Нека да занесем остатъка долу до камиона.
Мерси.
Та, искаш ли да ти помогна с футболната маса?
Задръж я, имаш нужда от упражнения.
Мерси.
Е, предполагам това е.
Да, предполагам.
Слушай, не знам кога ще те видя отново...
Е, предполагам довечера в кафенето.
- Правилно, да. OK.
Грижи се за себе си.
- Да.