The Brotherhood Of The Wolf (2001) (The Brotherhood Of The Wolf CD2.sub) Свали субтитрите
най-напред бих искал да благодаря на Грегоар дьо Фронсак от кралския двор.
Звярът от Жеводон вече го няма и това е негова заслуга.
Ние всички служим на Ваше Величество.
Трябва да кажем,
че вашата личност представлява върховната власт.
Само едно животно може да я пренебрегне.
А това животно вече го няма.
Моите заслуги са малки.
С вашата благословия, на мен не ми остана нищо друго,
освен да се появя в Жеводон и звярът да се предаде.
Господин дьо Бифон, какъв е този маскарад?
Ботерн изпълнява заповеди. Би трябвало и ние също.
- Чии заповеди?
- Мои.
Представям ви г-н Мерсийе, съветник на Негово Величество.
Негово бе предложението
да изпратят Ботерн в Жеводон
- Значи на вас да благодарим за бързата победа?
Това може и да не ви харесва, Фронсак,
но се отнася за държавни интереси.
Чели ли сте това?
Няма да я намерите по библиотеките. Можете да я задържите.
Забранена ли е?
По причини, че подбива авторитета на Краля.
Би могло да стане опасно. Знаете, хората са лековерни.
Значи е по-добре да излъжеш, отколкото да даваш празни обещания?
Истината е много по-сложна.
За да управляваш, трябва да спазваш обещанията си.
Звярът ни беше проблем. Няма звяр, няма проблем.
- Но все пак трябва да го убием.
- Никой не го е споменал.
А това трябва да се направи!
Замалко да забравя. Кралят ви е много благодарен за всичко.
Разбра за желанието ви да изследвате Африка.
След 6 месеца от Нант заминава кораб за Сенегал.
Ако желаете, можете да отидете.
И няма да споменаваме повече Жеводон, нали?
Добре, Фронсак.
"Официално звярът беше мъртъв.
Но истината не беше в историческите книги.
Тя беше в легендите".
Дошъл е да ни каже добре дошли?
Дошъл е да ни помогне.
Отидете в замъка. Аз ще дойда по-късно.
"Фронсак и Мани се приготвяха за лов.
Звярът не беше единствената причина
за звръщането им в Жеводон".
Кой е там?
Знаеш ли къде е къщата на Рюлие?
Право напред. Тя е последната къща в селото.
Това е Жана, дойката ми, това е Грегоар дьо Фронсак.
Пиер, донеси вино.
Майка ми може да дойде. Сигурно вече е разбрала, че си се върнал.
Опълчи се малко на твоите родители.
Вече не понасям нито майка ми, нито Жан-Франсоа.
Искам да замина някъде далеко!
След седмица ще те заведа в Париж.
Защо да чакаме?
Отиваме на лов. Обещал съм на маркиза.
Мислех, че си се върнал заради мен?
Мариан, бягай. Не се бави.
Хей. Тук съм.
Спасявай се, Мариан!
Какво става тук? Отворете!
Пиер! Пиер!
Как мислите да хванем нашия звяр?
Нямаме достатъчно хора.
Мани знае какво да прави.
Ще гоним човек.
Човек?
Звярът е само оръжие в ръката на болен мозък.
- Един убиец би бил по незабележим.
- Прав сте.
Тайната на звяра е в неговата слава.
Господарят му иска всява страх и ужас в хората.
Как така?
Тази книга е забранена да се продава.
Авторът й твърди, че звярът е дошъл да накаже Краля
заради снизходителността и философията му.
Кой е написал това?
Не знам. Но звярът има господар. И точно него ще хванем.
Може би вашето оръжие все пак ще ни е от полза.
Ако успеете да го вдигнете.
А ти Мани, какво оръжие ще вземеш?
Мани не обича огнестрелните оръжия.
Много шум, много дим, лоша миризма!
Всичко ще е наред, дядо.
Не се притеснявайте.
Подготвили сме се.
Разкажете ми за Америка.
- А, Америка?
- Никога не сте споменали нищо за нея?
- Нямам добри спомени оттам.
- А Мани?
Липсва ли му неговото племе?
Племето му не съществува повече.
Беше ни наредено да атакуваме селото им.
Трябваше да ги избием всички.
И жени, и деца. Мани единствен избяга.
Как?
На капитанът му трябваше преводач.
Взе го да учи нашия език. След три седмици преряза гърлото на капитана.
Защо не го издадохте?
Знаете ли как капитанът водеше битките?
Вземаше заразени одеала от болниците,
индианците ги купуваха, а след това ние довършвахме работата.
- Така ли сме воювали?
- Също така и загубихме войната.
Къде отиде той?
- Отиде да си поговори с дърветата.
- С дърветата?
Дърветата говорят.
Белите не умеят нито да чуват, нито да виждат.
Да виждат какво, Мани?
Искаш ли отговор?
- Какво е това?
- Индиански билки.
Няма да ви навреди, маркизе.
Какво прави?
Зависи от човека.
Индианците казват, че могат да видят дори и невидимото.
Е, Мани...
Звярът е в гората. Вълците ще ни помогнат.
Нищо не виждам.
Виждам танци, кървави танци.
Звярът ще дойде с изгрева на слънцето.
На мен не ми подейства.
"Същата нощ Мани призоваваше духовете на гората
на някакъв странен език, който и дьо Фронсак не разбираше.
А вълците им водеха звяра".
Не се страхувай, ще се оправиш!
Добре се справи.
Ще се погрижа за теб.
Томас заспа. Едва е оцелял.
Съжалявам за индианеца.
Какво има тук?
Каква е тази сграда? Искам да знам.
Това е къща... къща на ловци.
Благороднико, трябва да си отпочинете.
Бързо! Конете!
"Дьо Фронсак се зае с тялото на Мани.
В този момент отмъщението не беше най-важното нещо.
По стар индиански обичай,
с изгрева на слънцето, той застана до своя приятел,
за да го изпрати във вечните ловни полета".
Какво искате?
Тази земя е пропита с много кръв.
Може и вашата да се смеси с нея, ако не заминете.
Нечия друга ще е преди моята.
Тя може би ви иска жив?
Откога знаете?
Не ви разбирам.
Хайде, Сардис! Как?
- Как е дошъл тук?
- Никой няма да ви повярва.
Махайте се, Сардис.
Нека Бог да ви пази.
Вас нека дяволът ви отнесе.
Арестуван сте по заповед на наместника. Не оказвайте съпротива.
Но това е смешно.
- Търси ви една дама.
- По-късно. Вечерям.
- Ставай! Имаш посетител!
- Значи вече не съм в неизвестност?
Зависи за кого.
Мариан?!
За съжаление не.
Донеси вечеря за нашия гост.
- Откъде разбрахте?
- Имам много длъжници.
Помогни ми, можем да пишем до Краля.
Дори и да ви помогна, те ще ви обесят преди писмото да е стигнало.
Не могат. Още не са ме съдили.
Ето.
- Какво знаеш за звяра?
- Това е дресирано животно.
Покрито е с метал. Раних го.
Защо се интересуваш?
Преди две години, Папата получи
поверително писмо от Сардис.
В него се съобщаваше за създаването на тайно общество,
чиято цел беше да защитава с всякакви средства интересите на Църквата.
"Пактът".
Сардис си служи със звяра.
Звярът е предупреждение за Краля:
"Почитайте божията мощ или е дойде апокалипсиса".
Тайното общество се нарича "Божиите вълци".
Пактът работи за Църквата?
Сардис работи сам за себе си.
Просветителите го докарват до лудост.
Рим няма никакъв контрол върху тази организация.
За кого работиш ти?
Моите клиенти плащаха, за да не се знае кои са.
А ти? Ти знаеше прекалено много.
Госпожице дьо Моранжас. Каква чест!
Как е госпожа контесата? Моля, седнете.
А баща ви? Още ли е на лечение?
Трябва му добра храна.
Хванали сте дьо Фронсак.
Да, кой би помислил, че ще падне толкова ниско.
Не е нито върколак, нито убиец.
Слушайте,
той сигурно е знаел какво прави,
ако онези хора са убили индианеца.
Това вече е друг въпрос.
И все пак, не може да се пролива християнска кръв, заради тази на дивак!
Може ли да го видя?
Невъзможн.
Добре.
Да видим какво мислят за всичко това в Париж.
Не ме разбрахте. Дьо Фронсак е мъртъв.
Така или иначе щяхме да го обесим. Нямаше шанс.
Но той ви беше поверен.
Може да се е задавил.
Или пък се е заразил от нещо.
Всички лъжете!
Бъдете храбра. Такава е божията воля.
Отче...
Мариан. Хайде, ще те заведа в замъка.
Госпожица дьо Моранжас трябва да си почива.
- Не! Пусни ме!
- Не можеш да му помогнеш.
Вече се досеща. Да го погребем още тази вечер.
Решила да уведоми Краля.
Това момиче е опасно.
"Погребаха дьо Фронсак още същата вечер,
преди още вестта за неговата смърт да е достигнала до Париж.
Никой не знаеше какви тайни е отнесъл в гроба със себе си благородника.
Няколко дни звярът не нападаше,
но тайнственото изчезване на неговия най-върл противник,
носеше със себе си мрачно предчувствие.
Последвайте ме!
Отче, грешен съм. Простете ми.
Постоянно мисля за Мариан!
Постоянно чувам как нейното сърце бие в гърдите ми.
Искам тя да бъде с нас, Сардис.
Това е божие изпитание за теб.
Не знаете какво изпитвам.
Тези привидения...
проклети привидения, постоянно ме измъчват.
Освободете ме от тях, отче.
Умолявам ви.
За това, което те мъчи има само един лек.
Не, не пий това, сестричке.
Иска да те убие.
Но аз ще му попреча.
Кой, Жан-Франсоа?
Кой?
Да заминем, Мариан. Само ние двамата.
Какво ще кажеш за Америка?
Ти ме караш да страдам, но аз ти прощавам.
Какво правиш?
Какво правиш? Остани!
Мислиш, че ще те нараня?
Не се приближавай! Моля те!
Мариан, имам нужда от теб.
Ти ме спаси, когато бях болен.
Видях твоето лице, когато се събудих от кошмара.
Твоята ръка отпъди демоните.
Не знаеш какво бих дал, за да си с мен.
Моля те, не ме отблъсквай.
Защо?
Защото те отвращавам?
Не се страхувам от теб. Махай се!
Заради това ли е?
Не се притеснявай. Отсега нататък аз ще се грижа за теб.
Гледай.
Никой не знае.
Само Сардис и аз.
Махни се! Махай се!
Защо?
Ти не си моят брат.
От Африка се е върнал някой друг.
Да, точно така!
А заради теб заминах.
Без теб нищо нямаше да се получи.
Тази миризма! Същата е, която усетих от звяра.
Да, имаме една и съща, Мариан, една и съща.
Когато татко се върне... ще те убие.
Ако не го убия аз.
И без това отдавна ни пречи.
Хайде! Направи го!
Хайде!
Защо не го направи? Не е толкова трудно?
- Престани!
- Знам, че ме искаш.
Мариан, обичам те.
Братя, Господ ми се яви и каза, че звярът ще се върне,
за да покаже слабостта и безпомощността
на това упадъчно кралсто.
Ще се роди нова Франция.
А ние ще сме невидимите принцове, защото Бог ще е с нас.
Народът още не видял нищо от гневът божи.
Неправилната кралска забрана
само ще отприщи народното недоволство.
И когато това недоволство достигне апогея си,
ние ще държим Краля в наши ръце.
Ние успяхме да създадем един единствен звяр.
Помислете си, братя, какво щеше да стане,
ако в цялото кралство имаше по един звяр.
Ще пожънем това, което сме посяли.
Пророк Малахия казва:
"Свещеникът трябва да е източник на знанието,
а от неговата уста трябва да излиза познанието на закона,
защото той е върховен господар на войската".
"А онзи, който почита звяра и служи на него,
ще изпита върху себе си гнева божи,
ще бъде хвърлен в огъня.
И неговите страдания
ще продължат во век и веков"!
Дошъл съм да ви посоча пред Бога!
Пиер-Жан Лафон!
Женевиев дьо Моранжас!
Максим дьо Форе!
Контран дьо Монкан!
Анри Сардис!
Жан-Франсоа дьо Моранжас!
Амин!
Огън!
Гадни кучи синове, всички сте арестувани!
Ако си дух, предизвиквам те на двубой!
Ти закъсня, Фронсак! Сега звярът е безсмъртен.
Той може и да е, но ти не си.
- Сардис те е дресирал, както ти звяра.
- Как разбра?
По подписа ти, сребърният куршум.
Мариан! Гледай!
Тя нямаше как да види.
Откъде си толкова сигурен, благороднико!
Наредете се!
Какво си въобразявате?
Стойте там!
Това е несправедливост.
Не сме вече толкова горди, а?
- Мъртъв е.
- Сега вече със сигурност.
А Сардис?
Никога няма да се измъкне оттам, където е.
Планината ще се погрижи за него.
Да отпразнуваме ли победата.
Веднъж вече ме уби.
За да мога да те преродя.
Мога да те представя в Рим. Ще дойдеш ли с мен?
Късно е.
Обичам те, Фронсак. Караш ме да забравям всичките си задължения.
Върви, преди да съм размислила.
Маркизе, какво се е случило?
Мариана е при нас. Умира.
Излезте! Навън! Излезте всички!
Мариан, събуди се.
Прости ми.
Обичам те.
"Минаха много години, но Грегоар дьо Фронсак
и Мариан дьо Моранжас никога не напускаха спомените ми.
Онзи свят, който създаде звяра, беше на път да умре,
а и моята история е към своя край.
Отново се виждам, редом с Фронсак, да разгадаваме тайната на Жан-Франсоа,
и звярът, чакащ последния си час.
Старецът ни разказа всичко, което знаеше.
Жан-Франсоа донесъл от Африка някакъв странен звяр, който щял да ражда.
Избрал само едно от малките, най-силното.
С търпение и жестокост,
го дресирал да бъде много зло.
Така умря звярът от Жеводон.
А аз, Тома д'Апже,
останах последният, който знаеше цялата истина.
Фронсак ми предложи да замина с него за Африка.
Но аз бях необходим на моите хора в моите земи.
Винаги съм си мислил за Грегоар и Мариан
през всичките мирни и спокойни години, които ме доведоха до старини.
Повече не ги видях, но си мисля, че са щастливи някъде далеко..."
ПАКТЪТ НА ВЪЛКА
превод: MAD ZAK