Friends - 01 - Complete Season (1994) (Friends - 1x13 - TOW The Boobies.sub) Свали субтитрите

Friends - 01 - Complete Season (1994) (Friends - 1x13 - TOW The Boobies.sub)
Това е!
Просто нахълтваш тук без да чукаш...
- Съжалявам!
- Не уважаваш ли личното пространство на другите!
- Рейчъл, почакай.
- Не, ти почакай! Това е нелепо!
- Може ли да кажа нещо?
- Какво? Какво?!
Това е относително отворена плетка и още виждам твоите зърнени зони.
Скъпи, разкажи им историята за пациентката ти, която си мислела нещата за други неща. Нали се сещаш?
Когато телефона звънял, тя взимала душ.
Каза прекалено много.
- Но ти я разказа много добре.
- Благодаря.
Добре, сега се отдалечи, за да можем да си поговорим за теб.
Добре. Ще ми липсваш.
Не е ли страхотен?
Много е сладък!
- И изглежда много те харесва.
- Знам, знам.
Толкова сладък и толкова сложен. И за свиване, той не е много свитичък.
Е, мислиш че ще го направиш на дивана му?
Не знам, не знам. Мисля, че е малко странно.
Пластмасов е.
Доообре.
- Някой да иска още нещо?
- Да, може ли още една от тези.
- Не, съжалявам, вече няма от тях.
Някой друг? Добре.
Пропускам ли нещо?
Не, все още е разтроена, защото видях бомбите й.
Какво си направил?
- Какво си правил, та си видял бомбите й?
- Беше случайно.
Не съм заставал от другата страна на улицата с телескоп и кутия понички.
Добре, добре, да сменим темата на разговора, а?
Да, защото това не са бомбите й, това са гърдите й.
Добре, Фийбс, надявах се на нещо повече от промяна.
Знаеш ли, не знам защо си толкова притеснена, бяха хубави бомби.
Хубави? Били са хубави. Това ли е? Искам да кажа, и ръкавичките са хубави.
Добре. Скала, твърдо място, аз.
Толкова си забавен!
Много е забавен! Не ми се иска да съм там когато смехът спре.
Я върни малко, Спарки.
Какво искаш да кажеш?
Просто изглежда, че имаш интимни проблеми. Използваш хумора си като начин да държиш хората на определена дистанция.
Е, все пак аз току що те срещнах, не те познавам от Адам.
Единствено дете си, нали? Родителите ти са се развели преди пубертета ти.
- От къде знаеш това?
- От книгите.
- Здравейте, приятели. Познавате баща ми, нали?
- Хей, здравейте, г-н Триб!
- Колко време ще останеш в града?
- Само няколко дни, имам работа в центъра.
Реших да остана със сина си, вместо да си разнасям задника напред, назад през реката. Този не съм го виждал.
- Това е приятелят ми Роджър.
- Здравей, приятно ми е да се запознаем, Роджър.
- И на мен, сър.
- Какво стана с кукловода?
- Татко! Татко.
О, извинявайте.
Е, Рос, как е жената? И тук ме отрязаха, а? Чандлър, бързо, кажи нещо смешно!
Трябва да вървя.
И ти ще ми липсваш, обичам те, но наистина става късно...
Здрасти, мамо.
Слушай, оговорих ти час при д-р Базида и... Извинете?
Знаеше ли, че това не е мама?
Казва се Рони. Собственик е на погребално бюро за домашни любимци.
Разбира се. И от колко време...
Помниш ли, като беше малък и те водех в морската градина, за да ти показвам големите кораби?
От тогава ли?!
Не, само от 6 години. Просто исках да си спомниш нещо хубаво за мен, та да не ме смяташ за такъв подляр.
Джоуи. Влюбвал ли си се?
- ...Не знам.
- Тогава не си. Загаряш си доматите.
Ти го каза.
Джоуш, баща ти е във колелото на любовта. И най-лошото е, че е влюбен в две жени.
Господи, кажи ми, че една от тях е мама.
Разбира се, че едната е майка ти. Какво ти става.
Това е, все едно един ден се събуждаш и разбираш, че баща ти е водел този двойнствен живот.
Всъщност, той е като някой шпионин, работещ за ЦРУ. Това щеше да е страхотно! Това е завеяно!
Така е, защо родителите просто не си останат родители? Защо стават хора? Защо те... Защо не престанеш да се взираш в гърдите ми?
Какво? Какво?
- Не им ли се нагледа достатъчно оня ден?
- Добре, достатъчно.
Вече сме възрастни и има само едно разрешение. Щом си видял гърдите й, мисля, че трябва да й покажеш твоя пи-пи.
Знаеш ли, не виждам как ще стане това?
Хайде, той е прав. Гърда за зебло.
Е, няма да ти покажа 'зеблото' си.
- Ало?
- Фиби е.
- И Родж.
- Качвайте се.
- Чудесно, Родж е тук.
- Какво му е на Родж?
- О, нищо, само малко го мразя.
Какво толкова, беше малко аналитичен. Та това му е работата, не е чак толкова лош.
Ето къде ти е грешката.
Защо бих се оженил за нея, ако си имах и най-малка представа, че е лезбийка?
Не знам. Може би си искал бракът ти да се провали.
Защо? Защо бих бил защо? Защо? Защо?
Не знам. Може би имаш ниско самоуважение, или за да засенчиш някой брат или сестра...
- Чакай, я се върни на братята и сестрите.
- Е, не знам точно.
Възможно е, ти да искаш да съботираш брака си, така че роднината ти да не изпадне толкова много в очите на родителите ви, заради неуспехите си.
Това е смешно! Не се чувствам виновен заради неуспехите й!
- Значи мислиш, че аз съм неуспяла!
- Не е ли добър?
Не, не, не това казвах.
Знаеш ли, през всичките тези години, мислех, че си на моя страна.
Но ти явно си се подмазвал на мама и татко, за да те харесват повече!
Хей, аз се ожених за лезбийка, за да изглеждаш добре!
Ти си прав! Прав си! Не е било само заради семейство Уибъл, но и заради Игралната Къща на Уибъл и Корабът Пътешественик на Уибъл.
И той имаше малка спасителна лодчица, в която Уибъл да се клатушкат.
Това е трудно изживяване. Хайде, Фибс, ако искаме да хванем филма, трябва да тръгваме.
Добре. Чувстваш се по-добре Рейч, нали? Господи, скъпи, наистина ще закъснеем...
Добре, благодаря за всичко, Мон.
Пак заповядай.
Слушайте, беше ми много приятно да ви видя отново.
Мон, по-полека с тези сладки. Помни, че те са просто храна, те не са любов.
Мразя го тоя!
Лека вечер.
Виж, това е жената, която поръчахме.
Хей, можем ли да ти помогнем?
Не, благодаря. Просто чакам Джоуи Трибиани.
Аз съм Джоуи Трибиани.
О, не, не теб, големият Джоуи.
Господи, много по-сладък си от снимките си!
Аз съм Рони. Искаш ли хапчица от сирене?
Джоуи има емболия, но аз ще си взема хапка, може нали?
Повечето хора искат, когато животинките им си отидат, да ги сложат все едно са заспали.
Но понякога идва човек, който ги иска в някаква поза. Все едно си гонят опашката или скачат, за да хванат фризби.
Джоуи, ако си отида пръв, искам да изглеждам все едно си търся ключовете.
- Това беше добро!
- Здравей, Джоуи.
- Татко, Рони е тук.
- О, здравей!
Здравей, бебчо! Какво правиш тук?
Забрави си перуката вкъщи и си помислих, че може да ти трябва утре за срещата.
Благодаря...
Е, някой да иска една игра на Кърплънг?
Виж, не трябваше да идвам.
По-добре да си ходя, не искам да изпусна последния влак.
Не, не взимай тези неща.
И къде ще остана, тук ли?
Ще отидем на хотел.
Ще отидем на хотел.
- Не, няма да отидете.
- Не, няма да отидем.
Ако отидете на хотел ще правите разни неща. Искам ви тук, та да мога да ви наглеждам.
Ти ще ни наглеждаш?
Точно така, господинчо, и не ме интересува колко сте стари, докато живеете под моя покрив, ще спазвате моите правила.
И това означава, че няма да спиш с приятелката си.
Много е строг.
Татко, отиваш в моята стая, Рони, ти отиваш в стаята на Чандлър.
Благодаря. Ти си добро дете.
Хайде, ще те заведа в стаята си.
Това звучи много странно, когато не е придружено от "Не, благодаря, става късно".
Това е само за тази вечер. От утре трябва да направиш промяна. Това продължи достатъчно дълго.
- Каква промяна?
- Ами, трябва да скъсаш с Рони...
- Не мога да го направя!
- Тогава трябва да приключиш с мама! Това не е правилно!
- Да, но това е...
- Повече не искам да слушам! Отивай в стаята ми!
Хей, Ритльо, какво правиш?
Опитвам се да се наместя. Не мога да спя с бельо.
Е, ще ти се наложи.
Мислех си, че аз винаги се срещам с момичета през главите на други момичета...
Те от край до край ли са или са високи като палачинки?
Не, аз се срещам с толкова момичета. И съм си мислел, че когато дойде точната жена, ще мога да се изправя и да седя на разстояние от другите.
- И сега като гледам баща си...
- Хей, ти не си него.
Ти си си ти. Когато те караха да наследиш баща си в монтирането на тръби, ти съгласи ли се?
- Не.
- Не.
Ти реши да навлезеш в бизнеса на безработните актьори. Това не беше лесно, но ти го направи!
Аз вярвам, че когато дойде точната жена, ти ще имаш куража да се изправиш и да кажеш "Не, благодаря, женен съм".
Наистина ли мислиш така?
Да. Наистина.
Благодаря ти, Чандлър.
Я се разкарай!
Здравейте... Мога ли да ви помогна?
Да, Джоуи каза, че мога да използвам банята ви, защото Чандлър е в нашата.
Добре... и вие сте?
О, аз съм Рони. Рони Рапелано.
Любовницата?
- О, влизайте.
- Благодаря.
- Здравейте, аз съм Рейчъл.
- Здрасти.
Банята е ей там... От кога казахте, че Чандлър е под душа?
- От около пет минути.
- Чудесно.
Затегнете коланите си, време е да видим пи-пи.
- Здравейте, г-н Триб.
- Здравей, скъпа.
Чандлър Бинг, време е да видим нещото ти.
- Какво ти става?
- Мислех, че там е Чандлър.
Какво? Какво?
Ти трябваше да си там, за да видя нещото ти.
Съжалявам, нещото ми беше там вътре с мен.
- Здравей, Фибс.
- Здравей.
- Как си?
- Добре. Роджър прави вечеря и иска да ви поканя.
Е, какво ви става?
Нищо, просто... Заради Роджър е.
Не знам, просто в него има нещо...
Основно чувстваме, че ние...
- Мразим го.
- Да, мразим го.
- Съжаляваме, Фийбс, наистина.
- Добре, а не е ли само защото той е толкова възприемчив, че ви влудява?
...Не, мразим го и съжаляваме.
Мамо! Какво правиш тук?
Дошла съм да ти дам това и... Това.
Голям пръстен имаш!
Защо си напълнил главата на баща си с глупостите да оправи всичко?
Нещата си бяха добре преди! Вътре има пиле, сложи го в хладилника.
- За Бога, Джоуи, защо.
- Чакай малко, ти си знаела?
Разбира се, че знаех! Ти как мислиш?
Баща ти не е Джеймс Бонд. Трябваше да чуеш оправданията му. "Заспах върху бюрото" Какво е това? Моляте!
Тогава как можа, искам да кажа, как можа?!
Помниш ли баща си? Винаги крещеше, нищо не го правеше щастлив, нито магазина за дърво, нито онези малки корабчета в бутилка, нищо.
Сега е щастлив! Хубаво е, има си хоби.
Мамо, не искам да показвам неуважение, но за какво по дяволите говориш? Ами ти къде остана?
Аз ли? Аз съм си добре.
Виж, скъпи, в идеалния свят нея няма да я има и баща ти щеше да прилича на Стинг. Ще ти кажа и още нещо.
От както се появи онази повлекана, той се засрами от себе си и стана по-внимателен и по-любящ, всещи ден ни е като годишнина от сватбата.
Трябва ли да съм щастлив за теб?
Ами не, защото сега всичко се прецака. Просто го искам както си беше.
Съжалявам, мамо, просто направих това, което мислех, че искаш да направя.
Знам, миличък, знам, че е така. Е, кажи ми, видя ли я?
Да.
Ти си десет пъти по-красива от нея.
Много мило. Ще я надвия ли?
С този пръстен? Без съмнение.
- Какво има, скъпа?
- Нищо, нищо.
Какво има, хайде.
Ами нищо, добре съм. Заради приятелите ми е. Те имат проблем с харесването ти. Всъщност нямат.
Значи нямат.
Но те не виждат хубавите неща, които аз виждам. Те не виждат красивите и сладките неща. Мислят, че си малко...
- Какво?
- Прекомерен и зловещ.
Но не и аз. Аз, Фиби.
Е, всъщност не съм изненадан, че се чувстват така.
Не си ли? Виждаш ли, затова си толкова готин!
Всъщност това е типично държание за такъв вид динамична дисфункционална група.
Това е зависимост, емоционална зашеметеност, седиш си в глупавата къща за кафе с големите си чаши,
който, с извинение, могат да имат и зърна и повтаряш 'Определи ме! Обичай ме, нуждая се от любов'.
Значи говори с баща си, а?
Да. Ще продължи да мами мама, тя ще продължи да се преструва, че не знае и
малката ми сестра Тина не може да вижда съпруга си, защото той има забранителна заповед,
което няма нищо общо освен, че разбрах днес.
Нещата тук в планините Уолтън наистина са се променили.
Е, Джоуи, добре ли си?
Да, предполагам. Просто трябва да оставиш родителите си, след определена точка.
Дори и да знаеш нещо, трябва да ги оставиш да правят свои собствени грешки.
Просто помисли, след няколко години ще се превърнем в тях.
Ако се превърна в родителите си, ще бъда или блондин алкохолик преследващ 20 годишни момчета или ще свърша като майка ми.
- Здравейте.
- Здравей, Фийбс.
- Как си?
- Ами добре, ако изключим че скъсах с Роджър.
- Ооо...
- Да бе, вярно.
Какво стана?
Не знам, той е добър човек и може да е наискина сладък е и даже ми подхождаше, но просто... Мразя го тоя!
Здравей, Джоуи, какво става?
Имаме билети за разплащащият се чрез бомби експрес. Следваща спирка Рейчъл Грийн.
Джоуи!!! Какво по дяволите правиш?!
Извинявай. Грешни бомби.
Здравей, Джоуи.
Здравей, миличка.
Превод от английски: SVMM