The Weight Of Water (2000) Свали субтитрите
Островите, на Плитката Трагедия.
Две млади жени са жертвите. Третата избягва.Едно от най-сатанинските
пръстъпления.
- Бягство и залавяне на убиеца.
Тежестта на Водата.
Островите, на Плитката Трагедия.
Две млади жени са жертвите. Третата избягва.Едно от най-сатанинските
пръстъпления.
-Бягство и залавяне на убиеца.
"Островите на плитчините."
Не съм го направил !
Кълна се в бог, не съм го направил !
Тези жени винаги са били мили с мен.
Невинен съм !
Невинен съм ! Невинен съм !
Джон, ти ме познаваш.
Нямам нищо общо с никакво убийство.
Ще те убия !
Моля те. Трябва да ми повярваш.
Това ли е мъжът, който видяхте да извършва престъплението ?
Всичко е наред. Тук сте в безопастност.
- Господ ме обича.
- Дявола те обича.
Господ ме обича.
Господ ме обича. Господ ме обича...
Народът на Ню Хемпшир
срещу Луис Вагнер.
Моля повикайте първия си свидетел.
Народът призовава Евън Кристенсън.
И какво направихте, когато стигнахте Смътъноуз ?
Когато пристигнах в Смътъноуз Отидох до къщата.
- И влязох направо вътре.
- И какво видяхте ?
Видях жена си да лежи на пода.
Мъртва или жива ?
Еван, Еван !
Еван.
Майка ти изглеждаше малко уморена.
Ще се справи.
Ако не си свикнал да се занимаваш с 5 годишни...
Мислех, че всичко е за да се измъкнеш.
Сега ако ще ми се тревожиш за Били цял уикенд...
Добре, Томас.
Какво ?
Нищо.
Нямам търпение да видя Рич.
Доста време мина.
Уикенд с брат ми... Това е рядка чест.
Аз съм фотограф за списание.
Пишат статия за убийците.
Моят девер има лодка.
И си помислих, че може да ни откара до остров Смътъноуз.
- Където се случиха убийствата.
- Хей...
Оставихме дъщеря ни, при баба и.
Мислех, че е нещо като ваканция.
Джийн, това е Адалин.
Адалин, това е любимата ми доведена сестра.
- Любима и едниствена.
- Е подробности.
Рич ни запозна с новата си приятелка.
- Здравей.
- Здравей.
Не знаех, че ще води някой.
Това е съпругът ми Томас. Вие сте Далин, нали ?
Всъщност, вече сме се срещали.
Здравей, на вечерта на писателите, нали ?
- Да.
- О, да.
- Хей.
- Хей, много време мина.
Къде е отишло всичко.
Стария човек, лежи.
Хайде, ще те науча как да се гмуркаш.
Невъзможно беше да знаем, че ни остават 17 часа.
Или 12...или 3.
Това ли е ?
"Двете жени, били открити в кухнята,
удушени и нарязани с брадва."
"Нарязан" не е ли чудесна дума ?
Една от най-хубавите.
О, това е добро. "Голото тяло на Анита..."
"Анета"
"Голото тяло на Анета Кристенсен
било покрито с одеяло, сякаш убиеца не е можел
да гледа работата си докато си е пиел чая"
Представете си психиката, на човек, който може
да стои и да пие чай с две нарязани жени.
Това трябва да е кухнята нали ?
Къде са намерили телата ?
Да, ето...
там и...
тук.
- Помощ !
Здравей.
Помощ !
"Въпреки че, Луис Вагнер е осъден за убийствата...
делото е дискутирано повече от век.
Работя върху теория за "Освалд".
Адалин се надява да ни прочетеш нещо.
по късно, Томас.
Над каквото и да работиш...
ние не сме критици.
Много поети могат да напишат нещо
но повечето нямат куража
да се захванат с истински важни теми.
Даже не знам, кои са "истински важните" теми.
Изоставянето...
загубата, кастрирането...
Радвам се, че това никога няма да е мой проблем.
Шовинизма ?
Това е изтъркано, не мислиш ли ?
Какво ще кажеш за Иейтс ?
Празника на човешкото въображение.
- Магъосника. - Меланхолията.
Всичко е меланхолично.
"Стаята се върти с празнота
като неподрънкващ звънец." Валентин Иремогнер.
Мисля, че истински великите
използват думите така, че никога не, можеш да ги забравиш.
Да, така е.
"Да се разделиш с живота...
от дразнещи мистерий и сол на прах...
от гибелта, цигански очи...
и свещенната, горчива плът на дълго разкъсвани танцъори,
неопетнени, но не за дълго."
Тя го знае на изуст, Томас.
Откраднах, "горчива плът"
от Рич.
- Не си спомням да съм казвал това.
- Беше пиян.
Не мисля, че някога бих използвал тази дума.
Това е типично за теб.
Ти сигурно, четеш повече от всеки, който някога ще срещна.
Но винаги се преструваш, че предпочиташ да пиеш бира.
- На мач на Ред Сокс.
- Зависи кой е пиtчера.
Вагнер от къде е знаел, че мъжете няма да ги има ?
Съжалявам.Още мисля за убийствата.
Но Луис Вагнер... Мъжът който обесиха...
от къде е знаел, че жените ще са сами ?
Има да измине 12 мили обратно до брега.
Защо се е бавел да пие чай ?
И защо е покрил лицето на едната жена а на другата не ?
Убийците не се славят като най-интелигентните.
Може би очите и са били отоврени. И са го гледали,
обвинително.
Не е можел да понася тя да го гледа.
Значи, било е продиктувано от страст.
Но да използваш, брадва изисква интимност.
Помислете си...
колко близо трябва да си до жертвата...
вибрацийте в ръката,
и в дръжката, когато острието удря в кокала.
Топлата кръв разлята по лицето ти,
и да стойш над нея, да видиш израза на лицето и.
Ако е дошъл с целта да убие,
е нямало да вземе оръжие.
Мисля, че убиеца е бил влюбен в една от жените.
И убийството е било единствения начин за него да я има.
Това ми харесва.
Вагнер...Вагнер.
Той влезе в къщата.
Вагнер ?
Взе брадва,
- И замахна.
- О, господи.
Господ да ни е на помощ.
Анита...
Ранена ли е ?
Еван, Еван.
Добре ли е ?
- Марен...Марен?
- Еван...!
Тя добре ли е ?
Еван ! Еван !
Смешен беше начинът по който разбрах.
Дъщеря ни беше в болница.
Джийн имаше...
Предполагам, никой от нас не е обърнал достатъчно внимание...
на инфекцията, която е имала.
И докато се усетим, тя едва дишаше.
Открахме я в болница.
Беше пневмония.
Тя беше мъничка... само на 6 седмици...
и я изпонадупчиха цялата с тези тръбички.
Бореше се за всеки дъх.
И мисля, че в момент като този...
усещаш надеждата да преминава в скръб.
Добре казано, Томас.
И я бяха сложили в тази шибана кутия...
инкубатор... изглеждаше като клетка.
Какво има ?
Нищо.
После някой от комитета ми се обади в болницата.
Отидох до телефона и ми казаха, че съм спечелил.
Нямах представа, съжалявам.
Разбира се Били е добре сега... купища проблеми.
Но тогава беше толкова маловажно.
Не мисля, че знам какво е да спечелиш Пулицър.
Любовта никога не е толкова жестока както
когато си мислиш, че ще те напусне.
Томас !
Какво ?
Направил ли си нещо с виното ?
- Ще вечеря ме ?
- Виното ли ?
- Почти е време за ядене.
- Ето тук е.
Отвори го вместо мен, Томас. Ти си експертът.
Имаше отворена рана от дясно на челото
разделяща горната част.
Лявото ухо беше почти,
отрязано от главата.
По мое мнение, много тежък предмет
е причинил тези наранявания.
Най-вероятно брадва.
Единствените хора, който знаеха
че жените ще са сами онази нощ
са Емил Ингербретсън... защото го помолих
да каже на Марен, че няма да можем да се върнем...
и Луис Вагнер.
Кога пристигнахте в Америка г-жо Хотвед ?
Пристигнах преди 5 години със съпруга си Джон.
Той е рибар.
Напуснахме дома си защото ни казаха,
че това е страна пълна с възможности.
Не е това Джон.
Сигурен ли си, че не е това ?
Здравей !
Седни...
и си почини.
Нямаме пари за да се върнем.
Ще успеем.
Най-добрия лек за меланхолията е индустрията.
И въпреки, че вятъра духа с дни без да спре
и чайките не спираха да крещят,
ние намирахме сили от ритъма на нашия труд.
И от Господ.
Със съпруга ми свикнахме със самотата.
Не ми пречеше работата.
Никога не се оплаквах.
За това дойдох.
Вятъра отвяваше гласовете ни,
за това говорехме малко.
И със работата предполагам, че нямахме какво да си кажем.
По-добре да не рискуваш,
да зададеш неудобен въпрос
и да разкриеш рана,
която ще причини болка на някого.
Мисля, че е по-добре,
да си мълчиш и да не предизвикваш неприятности.
Знаех, че няма да мога да напусна острова.
Трябваше да си хапя бузите за да не се разплача.
Ако започнех, можеше никога да не спра.
Може ли едно питие, моля ?
Разбира се.
Островите, на Плитката Трагедия.
Две млади жени са жертвите. Третата избягва.Едно от най-сатанинските
пръстъпления.
- Бягство и залавяне на убиеца.
"Островите на плитчините."
Доклад, за делото и обвинението
на Луис Х. Ф. Вагнер за убийството на Анета М. Кристенсен.
На 6-я ден от март, 1873 общественоста бе поразена от новината, за убийството на две жени на "Островите на Плитчините" в пристанището Китъри, Мейн.
Трета жена едва не загинала при бягството от убиеца. Разследването скоро потвърди доклада до най-ужасните детайли.
"Островите на Плитчините" са група острови разположени близо до устието на река Писката, частично в Мейн и частично в Ню Хампшир.
Един от тях е наречен от много години "Мръсния Нос" и така е най-познат. Точно на този остров е извършена касапницата.
Подозрението бе паднало върху затворника, от показанията на жената.Той беше преследван до Бостън, арестуван, и доведен в Портсмут.
- Адалин...
- По-дяволите ! Бързо.
По-дяволите.
Господи ! Помощ !
Можеш ли да помогнеш ?
Господи.
- Нещо духа натам.
- Тук
- Благодаря. - И тук.
Мерси.
Господи.
Мерси.
За какво е вълнението ?
За нищо.
Добре свършено.
Ха !
Никога не го взимай.
Има определена поезия във фотографията, на мислиш ли ?
Нали разбираш, да сложиш рамка около света ?
Представям си, че това е част от привличането,
между вас двамата.
И ти ли мислиш така, Томас ?
Има смисъл в това.
Винаги съм мислела, че е повече от животинско привличане.
Два скитника подсмърчащи един срещу друг в алеята.
Прекаляваш.
Мислех си какво държи хората заедно
за дълго.
Е как се запознахте ?
Томас ни запозна на вечеря.
Мисля, че се опитваше да се отърве от мен,
защото се държах като вманиачена.
Задавайки, прекалено много въпроси.
Две секунди по-късно се запознах с него и започнах да го питам
как си е получил белега.
Не можах да се сдържа, да не го забележа на снимката.
Онази на гърба на "Поеми Магдалин" ?
Изглеждаше, че щяло да бъде толкова лесно за него
да се обърне малко за да не се вижда.
Но не го е направил.
Той какво каза ?
Казах...
че имах злополука с кола когато бях малък.
Шофъора беше пиян.
Може би прекалено много се заглеждам в нещата.
Но си помислих, че имаме нещо общо.
Защото веднъж счупих прозорец с ръката си.
- Трябва ни още вино.
- Разбира се.
Сега се връщам.
Ще взема кърпа.
О, помощ !
Анета !
Моля те...
Томас ?
- Томас ?
- Хм ?
Не мисля, че той го е направил.
Какво ?
Убийствата. Не мисля, че Вагнер ги е извършил.
Жента е била, оцелялата...тя ги е убила.
Джен, трябва ми просто малко сън.
Не мога да спя на това скапано нещо.
Марен.
Да ?
Джон ? Какво е това ?
За теб е. Малко компания
- Харесваш ли го ?
- Да.
- Много го харесвам.
- Добре.
Благодаря ти.
Ще му викам "Риндж"
О...имаш писмо от вкъщи.
- Така ли ?
- Да.
Мислех си, че Еван никога няма да пише.
От сестра ми Карен е.
Баща ни е починал.
Идва в Америка.
Не може.
Нямаме друго легло и пари.
Всичко е наред.
Спестявах за нова шхуна.
Всичко е наред.
-Имаш морска болест.
- Да, малко.
Добре дошла.
Внимавай с това.
Лошо ми е от лодката.
Трябва ми чай и хляб.
Карен... как е брат ни ?
Добре е.
Това ли е всичко ?
Не ти ли е писал ?
Получихме едно писмо.
Едно писмо за всичкото това време ?
Изненадана съм.
Мислех, че брат ни им специално отношение към теб.
Сигурно е зает.
Не беше прекалено зает, за да е утеха за мен.
Отидохме на почивка по Великден.
И на театър. И на вечеря.
И отседнахме в хотел.
Чудесно се справя.
И относно парите.
Сигурно е, че скоро ще срещне някоя,
която ще му завърти главата.
Може би ще дойде до Америка.
Не ставай смешна.
Човек, който успява в собствената си страна
няма нужда да бяга.
Иначе добре ли е ?
Щастлив ли е ?
О, да Марен.
Никога не е бил по-добре.
Намерихме на Карен работа
в хотел Апелдор.
Надявах се работата да я занимава.
- Здравей.
- Здравей.
- Добре ли спа ?
- Да.
Явно ставам последна.
- Здравей.
- Здравей.
Мислех си, че може да звъннем на Били по-късно.
Току що го направих.
О !
Ами, можеше да ми кажеш.
Те отиваха в парка, казах, че ще се обадиш по-късно.
- Тя добре ли е ?
- Липсваме и.
Тя така ли каза ?
Така смятам.
Но няма значение. Ще се върнем утре.
Здравейте сега не можем да се обадим,
моля оставете съобщение след сигнала и ще ви се обадим.
Здравей, Джон.
Доведох приятел от Портсмут,
ще бъде с нас.
Има ревматизъм и се нуждае от помощ понякога.
- Но е добър помощник.
- И без това ни е тясно.
Влез Луис.
Луис Вагнер, госпожо.
От Германия ли си ?
Нядявам се да не ви преча.
Не не пречиш. Какво е още една пречка ?
Луис нека ти покажа стаята.
Ела.
Съжалявам, че съм толкова напрегнат.
Страхувам се, че скоро ще се грижиш за
мен и ревматизма ми.
Ще ти пречи ли повечко работа ?
Работата никога не ми пречи.
Може ли да ти видя ръцете ?
Силни са. Това е добре.
Понякога помага когато ми масажират ставите.
Ще ми помогнеш ли с това ?
Ако съпруга ми не възразява.
Ако не знае, няма как да възразява.
Чакат те на лодката.
Пак започва. Усещам го.
Ще ми помогнеш ли да си легна ?
Моля ?
Благодаря.
Добре, остави ме Томас.
Скъпи г-н Плейстед,
ще бъда в Портсмут на 15 Април,
и ще съм ви благодарен
ако може да се видим в кабинета ви следобеда.
Моля отговорете по пощата.
Искрено ваша Г-жа Джон Хотвед.
Не ти ли е горещо ?
Искаш ли да поплуваме ?
Погледни това. Кажи ми какво мислиш.
Какво е това ?
Писмо, от Марен Хонтвед до прокурора.
- Какво мислиш ?
- Нищо особено нали ?
- Погледни датата.
- 7-ми Април, 1875
Това е две години след делото.
С каква цел Марен ще се среща с прокурора ?
Добре предавам се.
Луис Вагнер е обесен 3 седмици
след като тя е написала това писмо.
Може би Марен не е можела да живее с вината.
И е искала да си признае преди невинен мъж да умре.
Да си признае ?
Мислех, че ще направиш няколко снимки.
- А не да отвориш делото наново.
- Не си ли любопитна ?
Да.
Искам да се върна на сушата за няколко часа,
да огледам съда на Портсмут.
Може би има запис на срещата.
Свършва ни виното.
Томас надминава себе си нали ?
Хей...
Добре ли си ?
Така си и помислих...
Никога не съм бил по добре.
"И в този ден те ще ръмжат срещу тях
какато ръмжи морето,
и ако някой погледне към сушата,
ще съзре тъмнина и болка,
и светлината от рая ще помръкне."
Добър, готвач си.
Не, не съм.
Отваратително е.
Трябва да съм глупак, за да го ям.
Мисля, че вече си по-добре.
Учудващо въстановяване.
Ти си чудесна.
Самотна ли си тук ?
Не. Разбира се, че не.
Тук е кучето ми Риндж.
Да, кучето ти.
То достатъчно ли е ?
И съпругът ми е тук също.
Първо кучето, после съпруга...
това е обикновения ред на нещата.
Трябва да пазите тези забележки за себе си г-н Вагнер.
И аз съм самотен Г-жо Хонтвед. За това попитах.
Много сте млада за да се женена.
Джон, не заслужава такава красива жена.
Направила съм малко сладкиш.
- Искаш ли малко ?
- Сладкиш ? Не мисля.
Вие сте единственото захарно изделие, което ме интересува.
Може би ще мога да "опитам" малко ?
Г-жо Хотвед, не се обиждайте.
Ще опитам само вас. Вас, не са ви опитвали много.
Прав ли съм ?
Трябва да си тръгваш.
Както желаете.
Бих направил всичко за да те имам.
А, обвиняемият прекрати ли неприличните си предложение ?
Не, не го направи.
Женските мотиви са винаги по-сложни от мъжките.
Значи мислиш, че Джен е права, че е била жена ?
Винаги е жената.
Не си представям жена да използва брадва.
- Лизи Бордън ?
- Тя беше оправдана.
Защото 12 мъже от журито не си представяха жена,
да използва брадва.
Марен сигурно е използвала брадва всеки ден за дървата.
Но защо ще ги е убила ?
Когато жена убие е обикновено съпруга.
По очевидни причини.
Но сестра си и зълва си ?
Няма много смисъл.
Има малко вероятност да са обесили правилния човек.
Хайде Рич. Какво е забавното в това ?
Извинете, не сте ли вие този писател ?
Да...Уилям С. Бъроус. Приятно ми е.
Прочетох "Поеми Магдалин" за часа си.
Какво мислите ?
Добри са.Наистина добри. Томас Джейнс, нали ?
Сега върху какво работите ?
Върху един сборник, но не казвайте на никого.
Това е брат ми Рич, Красавеца.
Може ли да дойда до съдебната зала с теб ?
Не е нужно.
Искам да дойда.
Добре.
Този г-н Вагнер е доста красив.
Изглежда, че много ме харесва.
- За това ли се усмихваш ?
- За бога, не.
Мислех си колко много ми харесва работата в хотела.
Да оправяш легла и да миеш гърнета ?
Не бъди груба.
Може би се усмихвам защото имам чудесна тайна.
- Тайна ?
- Бъди търпелива, Марен.
Ще разбереш, като му дойде времето.
Карен ? Моля те...
кажи ми каква е тайната иначе, ще умра от любопитство.
О, нищо особено.
Само дето получих писмо от брат ни.
Еван ?
Носиш ли писмото ?
Съжалявам, оставих го в стаята в Апелдор.
Какво ти беше писал ?
Само, че идва в Америка,
през октомври.
Найстина ли ?
Еван ще дойде ?
Казва, че иска да остане с теб и Джон.
Еван.
Еван !
Еван !
Здравей.
- Еван !
- Марен !
Тази жена с вас ли е ?
Еван !Еван !
Еван !
Здравей Америка.
Какъв щастлив ден.
Трябва да го отпразнуваме.
Марен, това е Анета.
Това е красивата ми жена Анета.
Тост за новодошлите.
Красивата ми сестра, Марен.
- Това е Луис.
- Луис Вагнер.
Анета, ще танцуваш ли с мен ?
Добре, ти ще танцуваш.
Свири.
Ела и танцувай с мен.
- Браво, Джон.
Продължете когато сте готова г-жо Хотвед.
Когато отворих вратата
и погледнах навън видях мъжа да хваща стола с две ръце.
За това затворих вратат и се върнах при сестра ми.
Казах на Карен да се държи смело и ще се измъкнем,
през прозореца на спалнята.
Но тя каза, че е твърде изморена
и само лежеше на пода.
А мъжът продължи да блъска по вратата.
Казах на Анета да се скрие и тя скочи през прозореца.
Когато и казах да потърси помощ,
тя каза, че не може.
Страхът я беше превзел.
- Стоях на вратата...
и задържах мъжа отвън.
И изведнъж блъскането спря.
Чух Анета да казва, "Здравей, Луис,
няколко пъти
Отидох до прозореца,
погледнах навън и видях мъжа.
Луис ! Луис, не !
Удари я веднъж с голяма брадва и тя се строполи.
Моля те... !
Удари я още веднъж и тръгна обратно към къщата.
Още веднъж казах на сестра ми Карен да бяга,
но тя каза, че е твърде уморена.
За това скочих през прозореца...
втурнах се към кокошарника...
видях малкото куче...
и си помислих да отплавам, но не намерих лодка.
За това побегнах да намеря някакви скали,
и да се скрия от мъжа.
И този мъж сред нас ли е днес ?
Ако може искам да кажа
Със цялото си сърце, душа и съзнание,
говоря истината за инцидента,
който още ме преследва.
Правя това изявление в моя защита,
но каква защита имат тези, който още живеят, дишат и ядът,
и са час от благословията божия,
срещу тези, който са така жестоко посечени,
по начин, който не смея да си припомня.
Не мога да го направя.
Какво има ?
Не знам. Не мога да го направя тук.
Не си ти, Томас. Аз съм.
Прегърни ме, моля те.
Нещо ще се случи.
Вярвам, че Бог ме е накарал,
да осъзная, че някакси трябва да издържа мъченията,
за да мога един ден да се събера с брат ми.
Заклех, се да бъда възможно най-тиха и безшумна,
така че буреносните вълнения, който заплашваха да ме погълнат
да бъдат контролирани от мен.
Ако побързаш, ще настигнеш Джон
преди са отплавали от Портсмут.
Този остров има всичко от което се нуждая.
Жена ми е тук.
Това е всичко от което се нуждая и желая.
И сестра ми е тук.
Не ми е нужно напрежението в града.
Доволен съм да остана тук, да вадя мрежите
и да си мисля за чудесната ми съдба.
Вие с Анета добре ли се разбирате ?
Не е ли очевидно колко е щастлива ?
Много е...мила.
И също приятна да я гледаш.
Но Анета има много да учи как да оправя една къща.
Но, съм я довел при добър учител.
Превърнала си се с първокласен готвач.
И от това ще надебелея.
И с малко късмет и ти скоро ще си дебела.
Така ли ?
Имам предвид, че един ден може да ни съобщиш "добрата" новина.
Какво има ?
Не мога да имам дете.
Сигурна ли си, Марен.
Била ли си при лекар.
Няма нужда от доктори.
Три години са достатъчно доказателство.
За да съм честен. Не съм толкова изненадан.
През цялото време подозирах това.
Или поне откакто...
Помниш ли ?
Помниш, нали ?
Да...да естествено, че помня.
Мислех си за началото на моята женственост...
Това се неща, за които
брат и сестра не бива да говорят.
Това са лични работи.
Не бих направил нищо, което да те разстрой.
Бракът ти щастлив ли е ?
Справяме се.
Не...имам предвид относно дете.
Имаш предвид дали съпругът ми редовно ми дарява семето си ли ?
За бога, бъди по сдържана.
Еван, съжалявам Прости ми.
Моля те, прости ми.
Понякога си мисля, че ще полудея.
Добро утро, Марен.
Е трябва да извадя мрежите.
Прости ми, че закъснях.
Може ли малко сирене и наденички
от вчерашната вечеря ?
О...!
Горката, Марен.
Защо оставих метлата да лежи ?
Ще взема парцала.
Съсипах ти пода нали ?
Понякога съм безполезна.
Ще ми простиш ли ?
Страхувам се, че никога няма да съм съпруга като теб.
Еван говори толкова хубави работи за теб.
Ще го почистя. Нека ти помогна.
Няма проблем.
Моля те. Мога ли да помогна с нещо ?
Нашия наемател с болните стави искаше
да отидеш в стаята му и да му почетеш.
Искаш да ида да почета на Луис Вагнер ?
В стаята му ?
Не може да ходи, Анета.
Значи ако ще му чета ще трябва да е в стаята му.
Книгата е там до входната врата.
Да ?
Идвам да ви почета.
Благодаря ти.
Анета...?
Луис...
той...
Анета...бедната
Анета ?
Той...
Луис...
Тихо. Няма нужда да ми казваш.
Ще кажа на Джон, че краде от провизийте.
Ще напусне отсрова на сутринта.
Ако кажеш на Еван,
ще го убие.
Ще го убеси. Разбираш ли ?
Толкова си мила с мен.
Тихо.
Трябва да си починеш.
Не е достатъчно че живееш,
от моята милост, но и крадеш от мен ?
Никога не съм докоснал нищо, Джон Хонтвед.
Наричаш, жена ми лъжкиня ли ?
Господ ми е свидетел, не знам защо е казала такова нещо.
Махай се от погледа ми.
Махай се от тук. ! Тръгвай !
От сега нататък трябва да работиш за да живееш.
"Въпреки, че се ядосват,
трябва да са разумни..
Въпреки, че потъва в морето,
трябва да се издигне отново.
Въпреки, че любовниците са загубени...
любовта не е,
и смърта няма да доминира."
Дилан Томас.
Срещнахме се в един бар.
Където той имаше четене.
Не знаех, че е вечер на поетите.
Онази сутрин получих първата си задача,
да снимам кървав труп,
който полицията беше извадила от река Чарлс.
Идеална подготовка да се срещнем.
Мисля си, че Томас хареса в мен
това, че никога не бях чувала за него.
Рич, изглеждаш страхотно.
Наистина ли никога не го беше чувала ?
Не, предпочитам да гледам.
Не четях поезия.
Както и да е продължих си с работата
без да питам Томас за нищо,
казвайки му за тези снимки, който бях направила.
Беше как баща вади сина си от ледено езерце.
На снимката се вижда как мъжа лежи на леда,
и с ръцете си хваща ръцете на момчето.
И двамата са си затворили очите.
И после Томас каза нещо чудесно.
Помиш ли ?
Не.
Хайде де.
Виж, не си спомням.
Каза, че моята и неговата работа си приличат.
И двамата се опитваме да спрем времето.
- Никога не съм казвал това.
- Каза, точно това.
- Това е превзета глупост.
- Не, не е.Чудесно е.
Ако съм казал това,
съм се опитвал да те сваля.
Чудя се какво ли съм можела да променя.
Кое движение, ляво или дясно е можело да промени съдбата.
Може би съм могъл да се справя с дума...мисъл.
Много хубаво, че си направил това за Джийн.
Тя имаше нужда от времето.
Може би всички щяха да са по-щастливи ако си бях останал вкъщи.
Сериозен ли с нея ?
Познаваш ме, Томас Никога не съм сериозен.
Оставям това на романтичните в семейството.
Аз съм романтичен ?
Предполагам, че трябва да си, за да пишеш по този начин.
Каквито и да са последствията.
Джийн знаеше с какво се захваща
когато се събра с мен.
Тя знае по-добре от всеки.
Таланта извинява жестокоста.
Не го ли знаеш това ?
Не таланта...
гения, може би.
Талантлив си, Томас.
Светът е пълен с талантливи задници.
Господи...
Дори кашлица може да изкара нещо от пътя, нали ?
Дори не си нося химикал повече.
Колко дълго си заинтересована от поезията на Томас.
Мисля, че винаги съм чела, Томас.
Предплагам, че след наградата всички го четат, нали ?
Не със същата чуствителност, не.
- Шегуваш се с мен, нали ?
- Не, напълно сериозна съм.
Очевидно е, че му е приятно да си говори с теб за работата си.
Не, че вече пише много.
"Блокиран" е клише, което никога няма да го чуеш да използва.
О, чудя се за това.
Знаеш ли, че той е убил момиче ?
Томас е убил момиче ?
Не, разбирам.
Не, разбирам.
При инцидента с колата... белга му нали се сещаш...
Томас, караше.
В колата имаше момиче с него,
и Томас е изхвръкнал от пътя,
закачил гумата в дупка и колата се преобърнала.
Тя починала. Били са на 17.
Пиян ли е бил ?
Да.
Значи поемите са били за нея. "Поеми Магдалин".
Изследване
на 17 годишно момиче
в последните 4 секунди от живота и.
"Да се разделиш с живота,
от измъчващите мистерий и сол на прах...
от гроб и цигански очи
и свещенната, горчива плът на дълго разкъсвани танцъори.
Срещу...
Срещу щита на олтара на нейната шия."
Но нейното име не беше Магдалена а Линда.
Линда ли?
И той обичаше ли я ?
Много.
Не мисля, че някога ще я забрави.
По някакъв начин всички поеми са за инцидента
дори когато изглежда, че не са.
Но той се ожени за теб.
Ами Линда беше мъртва, нали ?
И аз нямах ясна представа кой е Томас.
Защо ми казваш това ?
Не искаш ли да знаеш ?
Какво става ?
Не много.
Господи, не може да съм направила всичко това.
Не пипай чинийте, нали ?
Ще се захвана пак с тях след малко.
Томас ?
- Томас ?
- Какво ?
Ти трепериш.
Взими ми палтото.
Благодаря.
Джон...
да не си посмял да отплаваш без списъка ми.
Успокой се. Просто свършихме малко домашна работа.
Ще се върнем да обядваме преди да тръгнем.
Какво те кара да мислип, че можеш да се пребориш с този вятър ?
И за бога не забравяй да вземеш
Карън обратно към Апелдор.
Не и е удобно да спи в кухнята.
Чудесно е... да имаш компания.
Смешно е да стойш с шапката и да не правиш нищо.
Мъжете не ти обръщат внимание с часове.
Моля ви, не се карайте.
Не и днес.
Защо не днес ?
О сестрички,
трябва да се закълнете да мълчите.
Не съм казал и на съпруга си.
Поздравления мила.
- Много ли е рано да си честен ?
- Как може да си сигурна.
Закъснява ми с два месеца. Януари и Февруари.
Може би е от студа.
Студа ни кара да търсим топлина един в друг.
Толкова се радвам за теб.
Здравей !
Здравей !
Знаех си. Не можах да се справя с вятъра.
Отидоха директно в Портсмут.
Какво ще правя цял ден облечен в тези дрехи.
Добър въпрос. Значи...
Мъжете няма да се върнат тази вечер.
Такъв вятър стихва вчерта.
Освен ако не са в присанището няма да могат.
Не мога да понеса да изкарам ноща сама.
Няма да си сама.
Със Карен и мен си.
Сега идва най-трудната задача от всички...
да си припомня събитията
от 5-ти Май, 1873.
Не че не си спомянм детайли или случки,
защото е така....прекалено цветно.
Цветовете са ясни и наситени.
звуците силни и дразнещи като в ужасен сън
който се връща отново и отново и не можеш да избягаш.
Колкото по дълго ги няма толкова по-малко работа имаме.
Гладна съм.
Трябваше да си изядеш вечерята.
Току що почистих в кухнята.
Марен ?
Може ли да прекарам ноща в твоето легло ?
Студено ми е и ме е страх.
Не бъди глупава.
Идеално топло и сигурно е в твоята стая.
Моля те ?
Знам, че е детинско, но моля те ?
Ела.
Остави огъня да догори.
О, Марен,
толкова си внимателна с нас.
Като майка.
Лицето ти е толкова топло.
Имаш ли главоболие ?
Анета...
Така по-добре ли е ?
Да.
Не ти ли липсва, Джон ?
Вниманието ?
Понякога е трудно да стойш в кухнята
докато стане време за лягане.
Всяка вечер ли го правите ?
Да.
Ние също.
Обърни се.
Свали си нощницата.
Нищницата ми ли ?
Искам да ти разтрия гърба.
Анета...
Така.
Така добре ли е ?
Да.
Обичам те, Марен.
Наранявм ли те ?
Не.
Открих в живота си,
че не винаги трябва да знаем замисъла на Господ
или защо може да донесе една нощ...
и удоволствие и смърт и гняв и нежност,
всички толкова смесени,
че е трудно да ги различиш.
И всичко, което можеш да направиш е да се оповаваш на святото.
- Съжалявам.Не исках да...
- О господи !
Не мога да повярвам, че си плувал чак до тук.
Трябваше. Някой открадна Зодиака.
Ето.Господи сигурно замръзваш. Готово.
Плачеш.
- Не, не, не плача.
- Вие какво правите ?
Господи...!
Трябват ми още няколко снимки.
В тъмното ?
Убийствата са стнали по тъмно.
Какво е това ?
Показанията на Марен Хонтвед пред прокурора.
Прилича на оригинала.
Един вид "заех" го без разрешение.
Не е типично за теб.
Какво аз да не съм като, Рич ?
Връщай се в леглото.
Добре ли си ?
- Да.
- Къде си бил ?
Бях до острова да направя още няколко снимки.
Върнах се точно когато започна да вали.
Другите лодки тръгнаха преди 15 мин.
Не знам какво става.
Къде е Адалин ?
Още спи.
Ще подържиш ли това.
Как спа ?
- Какво става ?
- Какво става с теб ?
Найстина е лошо.
...показанията на Доплеровия радар.
4-та категория, вклюючваща силен дъж,
приливни вълни и втрове над 120 km/h
са съобщени по бреговата линия...
Бурята идва по-бързо отколко си мислех.
Добре.
- Добре ли си ?
- Да.
Слушай...само вятъра може да ни отнесе към скалите.
Затова ще тръгна както направиха другите лодки.
Еван ако ни застигне навън
ще е по-добре отколкото тук.
- Томас ?
- Да ?
Искам да направиш рибарски възли отпред, нали ?
Здрави възли.
- Джийн ?
- Да ?
Вие с Адалин закрепете всичко, което може да се мести...
бинокли, фотоапарати, чекмеджета... всичко което може да се движи.
Има допълнителни въжета ето тук.
Всичко, което не искате да се намокри,
го сложете в кисийки и ги затворете.
- Джийн ?
- Да ?
Ако тази помпа спре да работи ме извикай, нали ?
Ето сложи това, веднага.
Отивам горе.
Вие двете ще се оправите ли ?
Да.
Никога не съм била в буря преди.
Ще се оправим.
Рич помогна ли ти снощо със снимките ?
Нямаше ви известно време.
Трябваше да направя още няколко снимки. Той тръгна.
Предполагам, че се е притеснил и е отишъл да ме провери.
Исках да се видим, Джийн.
За това дойдох.
Томас ми каза много за теб.
Благодаря на Бога.
Помислих си, че един съпруг може да те излекува от перверзията,
но виждам, че само си се влошила още.
Не разбираш. Беше ми студено.
И за това си свали нощницата ?
- Моля те.
- Да не мислиш, че съм глупак.
- Какво е това.
- О горкото.
Исках да ти спестя това за твое добро.
Карен !
Но сега след като Марен е покварила и теб...
- Престани !
- Тя спи със съпруга ти.
- Престани, Карен.
- Единствения и брат.
Греховете и могат да престанат единствено като я пратим в Америка.
- Не е вярно, нали ?
- Обичах го както и ти.
Било е болест не любов.
Когато съпруга ти разбере, той
Марен.О Господи !
Нали не смяташ да ме изплашиш...?
Рич !
Рич ! Рич !
Рич, има вода на пода.
- Какво има ?
- Изгубихме мощноста.
- Ще кажа на Рич.
- Какво е стнало с лицето ти ?
- Отвън е лошо.
- Томас, искам да поговорим.
Къде е Адалин ?
Има морска болест. Отиде да полегне.
Рич има вода по тика.
- Какво ?
- Има вода по тика.
Провери помпата.
Махни ми се от пътя.
Загубихме двигателя.
Джий, можеш ли да поемеш руля за момент ?
Ела и ще ти покажа какво да правиш.
- Томас ?
- Колкото по скоро толкова по-добре.
Томас...?
За бога Джий, поеми руля !
Томас, обичам те.
Поеми руля. Давай.
Дръж брега зад деб както е сега.
Каквото и да става не позволявай на вълните да доидат отстрани.
Ще се справиш. Поеми руля.
Добре.
Ето сложи тези.
- По дяволите, дръж по здраво.
- Държа колкото мога.
- Колко е лошо ?
- Ако водата достигне до тук,
сме прецакани... разбираш ли ?
Адалин !
Адалин. Трябва ти жилетка.
Адалин !
Адалин !
Анета ?
Анета ?
- Марен... моля те
- Никога не исках да разбираш.
Моля те...?
О, моля те !
Съжалявам.
Марен...
Никой не може да каже със сигурност,
освен ако не е преживял такова нещо,
как ще реагира когато гнева превземе тялото и ума...
"...страдание, толкова бързо и пробождащо,
атака над всички чуства,
като взнезапно охапване по ръката."
Джийн !Махни се от носа !
Адалин ! Адалин ! Адалин !
Махни се от носа ! Какво ?
Дай ми ръка !
О...о...
Ето го !
Томас !
И този мъж сред нас ли е днес ?
Тишина !Тишина !
Тишина ! Тишина в залата !
Обесето го ! Обесете го !
Тишина !
Джйин, Джийн, Джийн...
Луис Вагнер...
признат сте за виновен в убийство първа степен.
Ще бъдете отведен в щатския затвор в Томастън,
където ще бъдете обесен.
Томас, Томас...
Това е моя идея. Девера ми има лодка.
Помислих, че може да ни отведе до остров Смътъноуз,
където са стани убийствата.
Оставихме дъщеря ни при баба и.
Мислех, че ще е нещо като ваканция.
Една от онези лъжи, на който всички вярваме...
че можеш да смесиш работата с удоволствието.
Прокурора ще ви приеме сега.
Г-жо Хонтвед. Мина доста време.
Идвам да направя признание за убийствата.
"Господ е мой предводител,
Не желая.
Накара ме да легна на зелени пасища.
Преведе ме през спокойните води.
Възкреси душата ми.
Поведе ме по пътеката на праведността
да се слави името му.
И въпреки, че вървя през долината
на сенките и смърта. Няма да се страхувам от зло,
защото Той е с мен.
В имено на Отца и Сина и Светия Дух,..."
Господ е добър. Той не може да остави невинен да страда.
Луси Вагнер е невинен.
Господ да ми прости, че ви оставих да го обесите.
"Амин"
Жените са природно нестабилни, разбира се.
- Не винаги може да им се вярва.
- Вярно е, сър.
Трябва да уважаме решението не журито.
Разбрахме ли се ?
Има моменти в живота, в които усещаш
че нещо ще се случи.
И същевременно усещаш, че вече се е случило.
Казват, че важи и за смъртта.
Можеш да видиш живота си,
да минава пред очите ти.
"Въпреки, че потъва в морето,
трябва да се издигне отново.
Въпреки, че любювниците са загубени...
Любовта не е."
Вярвам, че в час на тъмнина,
Господ може да възвърне вярата и да ти даде избавление.
В здрача на тази пещера,
започнах да се моля за пъри път
откакто Еван ми заговори грубо.
Това бяха молитви, който разпръскаха сълзи
проляти в най-трудните моменти на моята злочестност.
Молих се за душите на Карен и Анета,
и за Еван,
който щеше да мине по пътеката към къщата след няколко часа
и щеше се чуди защо жена му не го е посрещнала в заливчето.
И отново за Еван, който щеше да избяга от къщата
и от острова и никога да не се завърне отново.
Молех се и за себе си,
която не разбирах виденията, който Господ ми беше дал.
През ноща на 5-ти Март, две жени, Норвежки имигрантки, са убити на Плитките Острови, на 10 мили от брега на Хампшир.Трета жена оцеляла криейки се в пещера.
Въпросът, кой уби Анета и Карен Кристенсен бе разрешен в съдебната зала, но продължи да бъде обсъждан повече от век.
Превод: Емо ®