Holes (2003) (Holes.2003.DVDRip.XViD-CFH.CD2.sub) Свали субтитрите

Holes (2003) (Holes.2003.DVDRip.XViD-CFH.CD2.sub)
Магнит, не се смей.
Да, ти.
Искаш ли малко вода?
Помниш ли онази златна тръбичка?
Да.
Мисля, че тази тръбичка...
е от червило, знаеш ли?
И инициалите "K.Б.". са Кейт Барлоу.
Целуващата Кейт Барлоу?
Целуващата Кейт Барлоу.
"Н"...
"У"...
Окей.
"Л"...
"А".
Това е.
Мога да ти помагам с дупките
така няма да си уморен да ме учиш.
Не, добре съм.
- Виж... ти си бавен копач.
Ти си мислиш, че си по-добър от мен.
- Да, по-добър съм.
- Добре.
Добре.
Така ще свършваме по-едно и също време.
- Добре, щом казваш.
- Да.
Да продължаваме.
"Н"...
"У"...
Не.
Това трябва да е така.
- Това е "Л". Окей?
- Окей.
Тази е лесна... "А".
Видя ли?
Знаеш ли, Нула не е истинското ми име.
Не е ли?
Но и Пендански те нарича Нула.
Името ми е Хектор. Хектор Зерони.
Хектор Зерони.
Приятно ми е да се запознаем, Хектор.
На мен също.
26 букви.
Така, можем да учим четири дни, по пет букви и шест на петия ден.
Добре смяташ.
Не съм глупав. Зная, че всички ме мислят за такъв.
Просто не обичам да отговарям на тъпи въпроси.
Ей, Пещерняк, няма ли да ти се напукат петите, имаш си роб, а?
Как е, тъпако?
Хайде, Сепия.
Както и да е.
"M"...
"А"...
"M", "А".
Не сме били винаги бездомни.
Помня, че живеехме на най-различни места.
И изведнъж... не живеехме никъде.
Трябва да е било доста трудно.
Да.
Майка ми имаше проблеми,
но се опитваше с всички сили да живеем по-добър живот.
Да.
Тя винаги казваше, "Обичам ви повече от живота си".
Тя не можеше да ме взима навсякъде където ходеше.
Обикновено я чаках на верандата или площадката.
Един ден, тя не се върна.
Какво се случи с нея?
Не знам.
Това е което ме безпокои най-много.
Ако можех, бих наел цял екип от частни детективи
само за да я намерят...
или да разкрият какво се е случило с нея.
Чаках на Лейни Парк.
- Лейни Парк?
- Да.
Аз ходех в Лейни Парк постоянно.
- Наистина?
- Да.
Спях в тунела близо до висящия мост.
Няма значение.
Хайде, момчета! На обяд!
Къде ти е камшика, Пещерняк?
Не би искал твоя роб да се отпуска, нали.
Това не е робство. Това е споразумение.
- Да бе, да.
- На опашката.
Нямам цял ден. Бързо, бързо.
Имаме наденица и сирене, ябълки, и грахам.
Вземете си сандвича. Привет, Теодор.
Това не е моето име, глупак. То е Ямата.
Алан, добър ден.
Добър ден.
Рики...
Сър.
Сандвич?
Имате право на един сандвич.
Тук е Америка. Говорим на английски.
Хей, взех малко допълнително грахам.
Хей, искаш ли да ти дам моята курабийка
а аз да докопая твоята дупка?
Хайде. Вземи я.
Виж, разбрах те.
Аз ще си копая моята дупка.
Просто ме остави да си изям обяда.
Той не иска да я вземе. Ела тук.
Изяж курабийката.
Махни се от мен, човече.
Какво става тук?
Нищо, Мамо.
Просто изглупяхме?
Давай, Стенли.
Дай му един урок. Върни си го.
- Да, дай ми урок.
- Да, покажи му.
- Хайде. Удари ме.
- Удари го.
- Хайде де, научи ме.
- Удари го, Стенли.
Достатъчно!
Казах стига!
Стига!
Спри. Хей, спри, Нула. Хей, спри.
Хайде бе човек. Ще го убиеш!
- Казах достатъчно!
Като кажа край, значи край!
- Хайде, Стенли.
- Върнете се по дупките си!
Добре ли си?
- Нулата е луд.
- Не. Остави ме сам.
И най-важното, Нулата за малко да убие Рики.
Най-важното?
Първо Зиги удари Пещерняка, нали?
И тогава Нулата започна да души Зиг-заг.
Аз спрях Нулата.
Да, мисля, нали знаете, Зиг си е малко нервак.
Цял ден на слънце, кръвта почва да кипи.
Вярно ли е, Зиг-заг?
Да.
Както Рентгена каза, знаете,
работа по цял ден под горещото слънце,
докато Пещерняка се мотае и не прави нищо.
Моля?
Пещерняка си копае дупката като всички останали.
- Понякога.
- Моля?
Мадам, Нулата помага на Пещерняка всеки ден.
Ти вече не копаеш дупки?
А?
Аз го уча да чете.
Какво?
Той е умен.
Умен?
Да?
Хей, Нула, какво означава к..о..т..к..а?
А?
Какво означава?
Да, той е истински гений.
Той е толкова глупав, че даже не знае колко е глупав.
Окей, от сега нататък,
не разрешавам на ниокй, да копае дупката на друг.
Ясно?
И никакви уроци по четене повече.
Защо? Аз мисля, че важното е дупката да е изкопана.
Ти знаеш ли защо копаеш дупки?
Защото това е добро за теб... Това ти е за урок.
Ако Нулата копае твоята дупка, ти няма да си научиш урока, нали?
Да. Видя ли?
Но защо все пак не си копая дупките, и да го науча да чете?
Защото аз казах.
Знаем, че разбираш много, Стенли.
Но умственото натоварване ще дойде много за неговия мозък.
От това ще му закипи кръвта, не от горещото слънце.
Няма да копая повече дупки.
Браво.
Мисля, че по-лесно ще научиш да чете, тази лопата.
Давай, Нула. Дръж.
Това е всичко което някога ще можеш да правиш.
К..о..п..а..й.
Какво означава това?
Означава "Копай".
Давай, Нула! Давай!
Бягай, Нула!
Не стреляй! Няма къде да ходи.
Мислиш, че щях да го застрелям?
Последното нещо от което се нуждаем, е някакво разследване.
Знам това.
Неправилно си ме разбрала.
Остави го да избяга тогава. Пусни го.
Искам денонощна охрана на всички водни източници.
Все още очаквам седем дупки.
Аз ще наглеждам пилетата, надзирател.
Аз съм болен. Болен съм.
Чувствам се слаб. Да вземете да го оставите.
Все още ли се цупиш?
Не, аз не се цупя.
Просто се питам, сигурно ли е, че той няма семейство?
Него го издържаше от държавата.
Живееше по улиците когато бе задържан.
Чувам ли някой превзет съветник тук, който да задава въпроси?
Той си няма никой. Той беше никой.
Искам да унищожиш неговото досие.
Никога не е бил тук.
Можеш ли да проникнеш в държавния архив от нашия компютър?
Аз мога да направя всичко, но ви казвам,
никой няма да дойде да го търси.
На никой не му пука за Хектор Зерони.
На мен ми пука.
Те са замислили това заедно.
Ти ще го отнесеш тогава.
Ако не се върне до сутринта, той е мъртвец.
Той е мъртъв така или иначе...
независимо дали ще се върне, или не.
Кога мислите, че ще намерят тялото му?
Какво тяло?
Човече, Нулата е храна за мишки вече.
Знаете ли какво?
Най-напред избождат очните ябълки.
Не мога да повярвам, че казваш това.
Не разбираш от майтап.
Тя го оставила в пустинята.
Без вода и никаква храна, цели 16 дни.
Добре де дядо, как е оцелял?
Говори се, че е намерил подслон в Божия Палец.
Какво е Божия Палец?
Кой знае?
Почти се е побъркал когато са го намерили.
Нула!
Нула!
Нула!
Ти за какво си тук, Тик?
О, забавление.
Предполагам, че и вие никога не сте имали намерение да крадете нещо,
но като видя наистина красив автомобил...
Оу... направо получавам тикове, нали знаете?
Някакъв вид... Мислите, че ми има нещо сега?
Трябваше да ме видите зад волана на онзи Мустанг.
Хайде, Тик. Да тръгваме.
Хей, Тик, ела пийни малко вода.
Уморен съм...
Първата дупката е най-трудна.
Благодаря, човече.
Изскачайте от дупките.
Веднага на опашката.
Нервно ми е днес, така че, внимавайте с мен.
- Да, извинявайте, Г-н Сър.
- Да, да.
Хей, писна ми да ме предреждаш.
Какво ти става бе? Всички ще получим вода.
Ей стига сте се карали. Разбрахте ли.
Господа, има само един закон тук, и това съм аз.
Момчета искате ли да попаднете под тежкия закон?
Хайде. Запали двигателя.
Хей!
Чакай!
Спри този пикап...
Ще те убия!
Само така, Пещерняк!
Йелнътс! Спри пикапа!
Йелнътс!
Довиждане, Лагер Зелен...
- Моя пикап.
- Добре ли си?
Пещерняк!
Добре ли си?
Свършено е с теб!
Разкарайте се от пикапа!
Да!
Само така! Не спирай!
Да, продължавай!
Няма никога да има Йелнътс 5-ти!
О, за бога! Не и това.
Не мога да видя нещо което го няма.
Добре, попълнете тази секция тук
и започнете да копаете тук по средата.
Какво ще правите с Пещерняка?
Той не е както Нулата. Той има семейство.
След две седмици, ще обявим, че е избягал.
Извикай кучета, вертолети... всички.
До тогава, няма да остане нищо за търсене.
Абсолютно си прав.
Нула?
Нула?
А?
Стенли.
Какво става, човече?
- Как си?
- Добре.
Помислихме, че си свършен.
Бях.
Дай да видя. Не изгледаш толкова зле.
Имаш ли вода?
Не, свърши.
Хей, нали знаеш пикапа с водата?
Опитах се да докарам цялото това нещо тук.
Вкарах го в дупка.
Впечатляващо.
Какво има в чантата?
Празна е.
Нула, трябва да се върнем в лагера.
Няма да се върна.
Искаш ли малко сплуш?
Малко какво?
Сплуш.
Хайде, ела с мен. Ще ти покажа.
- Малко...
- Хайде де.
Виж какво намерих.
Вземи.
Какво е това?
Сплуш. Така го наричам аз.
Пий. Хубаво е.
Това е доста добро.
- Да.
- Има вкус на праскови.
Колко от тези имаш?
Това е последното.
Трябва да се върнем в лагера.
Завий това него, вземи си торбата, и да се връщаме.
Аз няма да се върна.
Ще умреш навън.
Слушай какво ще направим. Окей?
Ще се върнем в лагера.
и ще кажем на надзирателя
къде точно намерих червилото на Кейт Барлоу.
И тя ще бъде толкова щастлива, че няма да ни обърне внимание.
Окей?
Какво означава "мерилю"?
За какво говориш?
Мерилю.
Не знам.
Хайде, пич.
Ела.
Виж?
- О, това е "Мери Лу".
- Ох.
А аз мислех, че е се произнася с "ю".
Така е когато е в началото на думата,
но когато е в края, е "у".
Виждаш ли онази планина там?
Тази там?
Да.
На какво ти прилича?
Знаеш ли, че моя прапрадядо за малко да умре тук.
- Наистина?
- Да.
Но казват, че е оцелял,
защото е успял да се качи на Божия Палец.
- Готов ли си?
- Пътят ще е дълъг.
Да. По-добре да се качим преди да се стъмни.
Да.
Хей, Стенли.
Какво мислиш, че има там горе?
Не знам. Вероятно голям, голям, мразовит студ.
Това е добре. Искам голяма лактова мелба.
Знаеш ли за какво си мисля?
Представям си колко добре е изглеждала тази Мери Лу по бикини.
- Не гледай надолу, човече.
Ох, моя Бог.
Всичко наред ли е?
Хайде, Стенли. Можеш да го направиш..
- Окей.
- Идвай.
Окей.
Аз идвам.
Ти там ли се хвана?
Да, виж. Точно тук.
Не, не, не, не!
Хайде! Хайде!
Виж това.
Погледни тук, човече.
Това не е забавно.
Какво се случи?
Добре, дръж се.
Стегнато ли е или те боли?
Боли.
Не мисли за това сега.
Когато се качим на върха на планината,
Ще ти направя една голяма мелба, става ли?
- Обещавам.
- Добре.
Този сплуш ми писна.
Може би той е намерил Нулата.
Може би са все още живи.
Може би Гергьовското агне и Новогодишното прасе също са живи.
Може би майка ми ще спре да пие и баща ми ще се прибере в къщи.
Хора, когато Пещерняк открадна пикапа...
Това беше велико.
Да.
Пещерняка наистина има стил.
- Дай ми друга дума.
- С..к..а..л..а.
Скала?
Да, правилно. Справяш се добре.
Продължавай да практикуваш.
Почти стигнахме. Хайде,
Добре ли си?
- Нула!
Нула, Нула! Хванах те! Хванах те!
Добре ли си? Дръж се.
Всичко е наред. Дръж се.
Дръж се. Чакай да мина пред теб.
Стой така.
Окей. Ела.
Плъзни този надолу. Окей.
Ето те и теб.
Добре и удобно.
Стенли...
Трябва да ти кажа нещо, човече.
Какво?
А?
Хайде, Нула.
Нула, Нула.
Не можем да седим тук.
Трябва да продължим.
Ще вземем лопатата,
и ще я напълним цялата със сладолед.
Ти трябва да пренесеш Мадам Зерони горе в планината
и да пееш докато аз пия, така и аз ще съм здрава.
Проклети бръмбари.
Чакай малко.
Почакай.
Щом има бръмбари, значи наблизо има...
...вода.
Хектор, събуди се!
Хектор, ставай!
Събуди се, Хектор?
Пич, това усещане е супер!
Ние успяхме!
Стенли!
Хектор, ние успяхме, приятел!
Какво правиш?
Вземи. Опитай това.
Какво е?
Това е голяма мелба. Просто яж.
- Добро е, а?
- Да!
Това е най-сладкия лук който някога съм ял.
Скъпа... би ли помирисала обувката?
О, за Бога.
Не можеш ли да почакаш да свърша с яденето?
Знам, че съм те молил милиони пъти...
просто милион и едно.
- Помириши обувката.
- Скъпи, не ми мирише на нищо.
- Какво?
Не мирише на нищо.
Татко... на какво ти мирише?
На нищо.
Праскови и лук. Това е тайната.
Не ми мирише на нищо.
Не ти мирише на нищо.
Не ми мирише на нищо.
Охо, не ми мирише на нищо.
На нас не ни мирише.
Казах ви, че бях близо...
- Не подушвам нищо.
- Никакви вони.
Слънцето изгря, лучко.
Пърдиш цяла нощ. Не можах да заспя.
Мисля, че си преспал.
Откога спя?
От доста време.
Стенли, трябва да ти кажа нещо.
Какво?
Моя е вината за това което те пратиха в Лагер Зелено Езеро.
Аз откраднах обувките.
Не знаех, че са на Сладкокракия.
Имам предвид, че повечето хора подаряват,
старите си неща на домовете за сираци.
Видях обувките, и просто...
Харесах ги.
Не знаех, че са известни.
После помня, че всички крещяха...
"Обувките ги няма!"
"Къде са обувките?"
Както си ходех по улицата,
чух сирените да идват към мен.
Уплаших се.
На следващия ден, ме задържаха,
бях задигнал едни обувки от магазин Пейлес.
Това е съдба.
Хей, я вижте..
Може би идват за тялото на Пещерняка.
Ягуар. Красив автомобил.
Не си и помисляй Тик.
Назад! Не можете да го скриете от мен.
- Аз съм адвокат на Стенли.
- Не ме интересува коя сте.
Вие нямате право, ясно?
Имаме право да защитим нашите деца!
Върнете се с подписано съдебно решение.
Какви идиотщини са това?
Казвам ви, Не съм свършила.
Не съм свършила с вас... точно така.
"Моля"!
Не я виждаме за последно. Тя ще се върне.
И следващия път със съдебно решение.
Просто ще й кажем истината...
той избяга.
Той е избягал след като сте му казали, че ще бъде освободен?
Минаха почти три дни. Той е мъртъв със сигурност.
Какво ще правим?
Ще направи каквото ви казах.
Какво е казала?
Не много.
Какво иска да направим?
Ще правиш каквото аз ти кажа.
Но вие не казахте нищо.
Хектор...
Радвам се, че открадна онези обувки, и ги хвърли по главата ми.
Какво?
Това нямаше да се случи.
В началото, когато бях изпратен в Лагер Зелено Езеро...
мислех, че бях изпратен заради проклятието на семейството ми.
Но вече не сме в лагера.
Знаеш ли, ние сме на Големия палец на Бога.
Имам онова свръхестествено чувство...
...всичко е прекрасно.
- Да и аз също.
- Имаш ли същото чувство?
Същото чувство.
Това е добре.
Тези звезди ми приличат на лопата.
Точно.
Хектор...
Какво?
Аз се чувствам късметлия.
Тоя лук ти е замаял главата.
Какво ще кажеш, да изкопаем още една дупка?
Толкова е горещо, Сам...
но на мен ми е студено.
Сам...
Мога да поправя това.
Имаш пет секунди да ми кажеш къде си заровила плячката!
Очаквах те Трут.
Няма да те убия.
Вземи го.
Къде е плячката?!
Няма плячка.
Не ме лъжи.
Ти ограби всяка една банка от Хел до Хюстън.
Ние те видяхме как се връщаш с лопата, мис Катрин.
Линда Милър, това ти ли си?
Аз съм Линда Уокър през последните 13 години.
Едно.
О, Линда, ти беше толкова добра ученичка.
Трябва да си се омъжила, заради парите му.
- Добре, сега всичко свърши!
- Две!
То е някъде из пресъхналото езеро!
Тук не е валяло дъжд, откакто убиха Сам.
По-добре му кажи каквото иска! Той е отчаян!
Три...
Давай. Убий ме. Езерото е дълго километри.
Няма да те убия.
Но следващия път, ще те довърша,
ще ти се иска да си била мъртва.
Искаше ми се да бях мъртва доста отдавна.
Вие... вашите деца, и децата на децата ви...
ще копаете през следващите 100 години,
и никога не ще го намерите.
Ела тук, миличък.
Започвай да копаеш, Трут.
Хайде!
Готов ли си?
Виждаш ли там?
- Това е?
- Да.
Това ли е дупката?
Да, тя е.
- Сигурен ли си?
- Да.
Ще отнеме доста време. Трябва да намеря още една лопата.
- Бъди внимателен.
- Добре.
Тя ще те накара да платиш за това.
Не ме обвинявай за това!
Мислиш, че аз съм направил това с пикапа ми?
Ти остави ключовете вътре...
Това е лагер за млади престъпници.
Не ме дразни защото... Не ме обиждай!
Пикап с пълен резервоар?
Казах, "дай ми гаечен ключ". Не казах ли, "дай ми гаечен ключ"?
Добре, хубаво, ще ти донеса гаечен ключ.
Дай ми ключ!
- Ти тъп...
- Чуваш ли ме? Дай ми ключ!
Нося ти го, неандерталец такъв!
Не съм тук за да бъда механик!
Не ме замервай!
Човече, ти наистина си поработил.
Да.
Слизам.
Идвай.
Как върви?
Кой знае? Мога да изровя диаманти и да не ги видя.
Не мисля, че Целуващата Кейт Барлоу
е заровила съкровището си толкова на дълбоко.
Трябва да я направим по-широка.
Откъде да знаем, че някой от бандата й не е изровил съкровището?
Не знаем.
Чу ли това?
Какво е това?
Внимавай.
Намерихме го!
Хайде, хайде!
Това е!
Какво ти казвах?!
О, човече!
Благодаря Ви, момчета. Много ни помогнахте.
- Ох, господи!
- Назад!
- О, за Бога.
- Не... мърдай.
Влизай там. Изкарай това навън.
Ти влез там.
Добре. Просто ще чакам.
Няма да е за дълго.
Не, това няма да е за дълго.
О, Боже мили!
- Да, виж.
- За Бога.
Ето ни.
Хей, Стенли, познай. Ти си невинен.
Твоят адвокат мина вчера да те вземе.
Много жалко, че не беше там.
Не го слушай, Стенли.
Сега поне ще имаме тела.
Ами, Нулата?
Нулата никога не е бил тук.
Имаме голям избор от дупки.
Знаете ли от кога чакам това?
Моят прадядо притежаваше цялото езеро,
но то пресъхна.
Той се побърка да копае дупки.
Караше ме и аз да копая... дори на Коледа.
Днес е деня.
Уморена съм дядо.
Което не е добре! Продължавай да копаеш!
Добър, извинявай.
Ще си ми благодарна един ден.
Може би трябва просто да ги застреляме.
Гущерите или децата?
Не бихте искали да стреляте по гущерите.
Ще изскочат всички от там.
Искам да знам защо не са ги ухапали още.
О, гадост.
О, тук са заради Пит. Това не може да бъде.
Това не са продавачите на курабийки.
Добре, дръжте момчетата в столовата.
Кажете им да не разговарят с никой. Ако си държат устите затворени,
те няма да копаят повече дупки.
Но ако проговорят... ще бъдат сурово наказани.
Какво да им кажа, че ще им направим ако проговорят?
Използвай въображението си.
Тръгвай!
Вече нищо няма значение тук.
- Стенли.
- Какво?
Твоята фамилия, първото ти име казано наобратно ли е?
Да.
Ние искахме да се обадим, но телефоните са развалени понякога.
Трябваше да сте по-настоятелни. Можете винаги да ме намерите.
Обаждахме се няколко пъти.
Не, отивайте натам! Опасно е!
- Къде е Стенли?
- Аз ще ви кажа.
Той се промъкна в стаята ми преди около час.
Разбудих се и го видях да бяга с моя телефон.
Те избягаха тук. Не знам какво по дяволите си мислят!
Лично го видях, съветник. Не се приближавайте много!
О, Боже!
Не мърдайте.
Откога са там долу?
Опитахте ли да ги изкарате оттам?
Добре, какво предлагате вие, съветник?
Това нямаше да се случи, ако бяхте го пуснали вчера.
Извинете. Това нямаше да се случи, ако той не беше крадец.
Какво?
- Крадец?
- Точно така.
Отдръпнете се!
Тези неща хапят.
Това е лъжа!
Стенли не е откраднал нищо!
Слава богу.
- Слава богу ти си добре!
- Какво правите?
Това е на Стенли. Какво правите? Пуснете ме!
Хванах те на местопрестъплението.
Можех да изпратя Стенли право в затвора ако исках.
Обаче, според обстоятелствата,
- Мисля просто да взема...
- Името му е изписано тук!
Какво?
- Не, не е!
- Пусни го!
- О, Боже.
- Виждаш ли?
"Стенли... Йелнътс".
Той не може да чете.
Това е невъзможно.
Стенли, отиваш си вкъщи. Да тръгваме.
Хайде, Нула. Да изчезваме оттук.
- Какво направи?
- Хайде.
Махнете си ръцете.
- Не, аз трябва да погледна вътре.
- Махнете си ръцете.
Това е мое, то беше на моя земя, и вие сте крадци!
Моя прадядо...
Стенли, хайде. Взимай си нещата и да тръгваме.
Родителите ти те очакват.
Не мога да оставя Хектор.
Ще се оправя.
Стенли, няма какво да направя за твоя приятел.
Не се безпокой.
Ще се грижим добре за Хектор.
Не тръгвам никъде без него.
Ърл, би ли ми донесъл досието на Хектор.
Разбира се, Карла. Г-жо, Уокър...
Е?
Донесете ми документите на Хектор Зерони..
Просто ги донеси.
Те са живи!
Какво ще кажеш?
Измисли нещо.
- Пещерняк! Хей, Нула!
- Какво става, Нула?
- Какво става?
- Какво става, човече?
Не мога да повярвам, вие успяхте.
Ние помислихме, че сте вече храна за мишеловките.
Не, не сме. Отивам си вкъщи.
- Вкъщи?
- Човече, ти вониш бе пич.
Какво ядохте?
Ти миришеш на лук!
Изглежда, че няма никакви документи за...
... Хектор Зерони.
- Какво?
А така?
Какъв е тоя лагер?
Един добър лагер.
Ако държавата ни беше дала малко пари,
тогава щяхме да имаме по прилична картотека.
Ще наредя разследване на това място.
Хей, мадам, имате ли писалка и хартия?
Не, нямам. Но изглежда той има.
Да. Имате ли писалка?
- Да. Ето.
Ето молив.
А хартия?
- Ето.
Ето заповядай.
Благодаря.
Хей, обади се на майка ми.
- Какво?
Кажи й, че съжалявам.
Кажи й, "Теодор каза, че много съжалява".
Ще се обадя.
- Благодаря.
- Задължително ще се обадя.
Марион Севило.
О, гадост.
Много време мина от Ел Пасо, Марион.
Ти наруши условната си присъда, носейки това оръжие.
Нямах представа за това.
О, да, точно както не знаеш, че Пендански не е никакъв доктор.
Какво?
Сядай, Марион. Арестуван си отново.
Марион? Казвам ви, не знаех, че така се казва.
Не е така.
Сега този лагер е под наша юрисдикция.
- Какво?
- Момчета...
сложете тези тримата тук отпред.
Нека ги видим от другата страна на закона.
Моля?
Не ме бутай! Аз съм дама!
Хайде, Хектор.
Идваш с нас. Да тръгваме.
Какво е това?
Това е дъжд!
Хектор!
Стенли!
Хайде!
Внимавай там в истинския свят, разбра ли?
На всеки е приятел като нас.
Сещай се за мен.
Ще ни липсваш, човече!
Ще ни липсваш!
Стенли, защо само не го отвориш?
Само да погледна какво има вътре, моля те.
Моля?
Седнете ей там.
- Палатка "С"!
Ще се видим отново!
Имате право да не говорите, всичко което кажете може
и ще бъде използвано срещу Вас в съда.
Имате право на адвокат.
Ако не можете да си позволите, съда...
Окей, само още нещо...
независимо от това, какво има в тази кутия...
ние ще си останем семейство.
- Ние сме Йелнътс.
- Окей.
- Две...
- Три.
- Скъпи, ти направо го счупи.
Толкова си силен.
О, Боже мили!
- Да?
- Леле, майчице.
Дай да погледна.
- Разбира се.
- Вижте това.
Окей, почакайте. Задръжте.
Преди да направим каквото и да е, мисля, че е честно
половината от този сандък, да е за най-добрия ми приятел, Хектор Зерони.
Ти искаш да го разделиш? Добре...
Зерони ли каза?
Да.
Господи!
Това наистина ли има стойност $25,000?
Провери датата.
1905.
Каква му е стойността, миличък?
Сега е много повече. Милиони.
Милиони?
- Милиони. Милиони.
Един за нас... един за г-н Зерони.
Един за нас...
един за г-н Зерони.
Момчета.
Късмет, братко.
И така, Хектор имаше пари да наеме цял екип от частни детективи.
Оказа се, че майка му също го е търсила.
Обичам те.
И така пра правнука на Илайа Йелнътс
и пра пра правнука на Мадам Зерони станаха съседи.
Лагера Зелено Езеро беше затворен и момчетата за кратко време
бяха изпратени при истински съветници.
Говори се, че Лагер Зелено Езеро ще отвори отново
като лагер за момичета.
Поне няма да се притесняват от гущери...
точно като едно време, момичетата ядат много лук.
Хайде, всички! Вън от басейна!
Време е за шоу!
Бързо, момчета!
Феновете ми ме знаят като, Сладкокракия...
но за съпругата ми, аз бях известен като... Вонящите крака.
Никой от неговия отбор, не искаше да седи до него.
Но всичко това е история, благодарение на Сплуш.
Просто пръскам малко по краката всяка сутрин...
И сега той наистина има сладки крака.
Плюс това обичам да изтръпвам.
Мисля, че трябва да попълните останалите дупки сами.
Превод и субтитри: gotin
Но ако забравите да се върнете за Мадам Зерони,
вие и вашето семейство ще бъдете прокълнати завинаги.