The Sting (1973) (The Sting CD1.sub) Свали субтитрите

The Sting (1973) (The Sting CD1.sub)
Я да видя какво имаш.
- Трябват още хора. Така не се работи.
- Гринджър иска да те види.
8720. Да. Да. Изчакайте за минута.
-Чупка, Мотола !
-Господин Гринджър, Търсят ви от Чикаго
Да.
Комбс е на телефона. Защо не се обаждате? Всички останали вече се отчетоха
Имаме малко неприятности.
Кметът е подхванал някаква кампания срещу рекетьорите,
та реших да му направя добро впечатление и прибрах момчетата за няколко часа.
- Няма проблем, само малко ще се забавим.
- Все пак ще пратиш мангизите, нали ?
Разбира се, мамка му. Няма защо да се тревожиш.
Хайде, тегли черта и пращай парите. Няма да вися тук цяла нощ.
Чакай, чакай, ей сега ще те зарадвам.
- Тая седмица сме направили над 10 бона.
- Тук правим по 22.
Какво ми се фукаш бе ? Държиш цялата южна част на Чикаго.
Я ела да ги направиш в тукашните гета.
Еванстън прави по 14, Хари - 16, а Цицерон - 20,
а ти, Грейнджър, май си поомекнал.
Току-що ми донесоха отчета. Ще ти го пратя с пощата в 4:15.
Чакам.
Мотола !
Изпрати това в Чикаго.
Ония губят търпение.
И не се офлянквай ! Хвани такси от 7ма улица.
- Престани!
8720.
Спри ! Хей, спрете този човек!
Спрете го ! Задигна ми портфейла ! Спрете го ! Спрете този човек !
Взе всичките ми пари !
Спрете го ! Спрете го !
Скапаняк !
Някой ден ще ти го върна ! Запъртък!
Не го оставяй да избяга ! Тоя ми задигна портфейла! Взе всичките ми пари !
- Портфейла ми ! Задигна ми портфейла !
- Тук е !
- Какво се случи ? Ранен ли сте ?
- Дайте ми го, моля ви.
- Трябва ви лекар. Ще се се обадя на ченгетата.
- Не, не ! Никакви ченгета!
Да нямате неприятности със закона ?
Не, няма проблеми.
Абе ти луд ли си ? Да мъкнеш такава дебела пачка в тоя квартал?
Благодаря ви. Безкрайно съм ви задължен, но трябва да тръгвам.
С тоя крак далеч няма да стигнеш.
А трябва. Трябва да занеса вноската си на мутрите от Уест енд.
Малко изостанах с плащанията, пък те мислят че нарочно ги мотая.
Дадоха ми краен срок за плащане днес до 4:00
- Ако не ги занеса съм мъртъв.
- Закъсал си, драги. То си е почти четири часа.
Ще ви дам сто долара. Ще занесете ли парите от мое име ?
Не знам. Оня тип май ми се поразсърди.
Нищо чудно да се спотайва с приятелите си,зад ъгъла?
Но той няма да знае че съм ви дал пари. Трябва да ми помогнете.
Съжалявам, мой човек. Ако речеш, мога да ти повикам лекар,
но не бих искал да ме ръгнат с снож за твое здраве.
А вие ? Трябва само да пъхнете пачката в една пощенска кутия.
Ще ви дам цели сто долара.
- Кое те кара да мислиш че можеш да му се довериш ?
- Чупката бе бъзльо !
Нали аз му върнах портфейла. Къде трябва да отида ?
Мейсън, No.1811. Само ги пуснете в пощенската кутия.
Тук са пет хиляди долара,
а тези сто са за вас.
Добре, ще ги занеса. И не се тревожете, можете да ми имате доверие.
Хей. Чакай!
Ако носиш парите си така трудно ще ги опазиш.
- А къде ?
- Имаш ли някакво торбе ?
- Или носна кърпичка.
- Ето ви носна кърпичка !
Дай я. Дай ми парите.
Побързайте, моля ви ?
Други имаш ли ? Дай по-добре да ги скатаем в кърпичката ако не искаш да останеш без тях .
Помислиха че не искам да им платя Жена ми беше болна, а аз трябваше да платя лечението и.
- Просто се забавих с няколко дни.
- Скатаваш ги в гащите, ей така.
- Чат ли си ?
- А-ха.
Побързайте, моля ви ?
Още не се е родил крадецът дето ще тръгне да те пребърква на това място.
- Мерси.
- Айде.
Закъде ?
- Знаеш ли улица Мейсън ?
- Аха, на половин километър на юг.
- Тогава карай на север, към гарата... и по-бързо !
- Добре.
- Кое е толкова смешно ?
- Току-що спечелих най-лесните пет хилядарки на света !
- Лутър! Насам!
- Добре, спокойно!
Бързо !
Насам!
Човече, това беше наистина красиво!
По едно време вече си мислех че оня ще се усети.
Няма начин, нали му хленчих през цялото време !
Пфу !
Леле ... Лутър.
Велики боже! Ние сме милионери.
- Исусе! Тоя е бил фрашкан!
- Да му се не надяваш!
Лесно ще се оправи, само обувките му сигурно струват повече от къщата ми.
О, Боже !
Какво ще кажеш ?
Хайде да се махаме от тук. Довечера ще делим.
Здрасти, Марж!
- Здрасти, малката.
- Здрасти, Хукър. Тя е на сцената
Здрасти, Хукър. Какво си се издокарал, ще се жениш ли?
Аха, на такова прилича. Оглеждам се за подходяща партия.
- Как си, Ед ?
- Здрасти, Хукър.
Искам да поговорим.
Хей, Хукър. Какво си се издокарал, ще се жениш ли?
За Бога, Ед, чу ли това?
Хари пропусна цели четири такта точно по средата на номера ми!
- Докога ще трябва да търпя това?
- Ленард, ти си на ред.
Искаш ли да излезем някъде довечера? Опаричил съм се.
Не мога, в десет трябва да съм тук. Ще ми платят петарка.
Аз ще ти дам 50.
- Хайде бе!
- Да бе.
- Става.
- ...оня си разкопчава панталоните, вади си оная работа.
Една жена казва на друга: ''Виждаш ли това дето аз го виждам?''
Оная вика: ''Е, и к'во? Всичките са едни и същи.''
- А другата: ''Да, ама тоя ми яде от пуканките''
...виж, онова момче, Хари, не си губи времето.
Тук дали се навъртат филмови продуценти ?
- Аз трябва да правя кариера. Няма да кисна вечно в оная дупка.
- К'во става Джими ?
- Хей, не съм те виждал от месеци. Помислих, че си дал фира.
- Не, просто имах труден период, ама се оправих.
Що не заложиш някоя десетачка ?
На 28ма улица става добра игра. Качили са ставката на 35...
Три хиляди на червено.
- $3,000 ?
- Да не си се побъркал?
- Не, просто се чувствам късметлия.
- Хукър, съжалявам но не мога да приема такъв залог
- Тук има таван на залозите.
- Приеми го.
- Ама това е Хукър...
- Приеми залога!
22, черно.
Лош късмет, хлапе.
Все пак, добре че се падна черно. В това казино трудно биха преглътнали загубата на три хилядарки.
Виж, Джими не можем ли да опитаме пак, а?
Не се притеснявай. Там, откъдето идват тези има още много.
О, той ми казва да не се притеснявам. Три хиляди долара!
Благодаря ти, Хукър.
А на мен се канеше да ми дадеш някакви си 50 долара!
- Благодаря ти за вечерта, Хукър.
- Ама тя едва започва.
Следващия път, когато решиш да похарчиш петдесетачка за мен, да ми я пратиш по пощата.
- Ще се успокоиш ли най-после ?
Слушай, ще се успо...
Спипахме Мотула - пиян до козирката в една кръчма. Вече няма да може да се вози с влак.
Остави тия приказки за надгробното му слово. Кажи какво стана с парите ?
Двама мошеници са му свили всичко веднага щом е излязъл на улицата.
- Колко ?
- Единадесет хиляди.
Добре, ще звънна в Ню Йорк,
да чуем какво ще каже големия Майк по въпроса.
Не че не мога да се сетя.
- Дойл, мога ли да говоря с теб ?
- Зает съм, Флойд.
Важно е. Имаме неприятности в Чикаго .
Един от нашите там е олекнал с 11 бона.
Кое те кара да смяташ, че той самият не ги е свил ?
Един букмейкър потвърди неговата версия. Някакви мошеници са го изиграли.
- За кого работят ?
- Не зная. Това е всичко с което разполагаме.
Няма страшно. Ще накарам някой от местните да се погрижи за това.
Трябва да им натрием носовете, за да се научат да не закачат наши хора.
Схващаш ли ?
- Джони Хукър ! Ах ти !
-Леле как си се издокарал !
-Здравей Луиз.
Ако не те познавах добре, щях да те помисля за някой баровец.
Джони, Лутър каза че днес си се представил блестящо.
Е... не знам, Алва.
Малко съм бавен в ръцете. Сгъването на кърпичката още ме затруднява и така давам време за размисъл.
Диване ! Аз, даже и на тия години, съм три пъти по-бърза от теб.
Оня номер - "Бродуей" най- го обичам.
Не падат големи пари, ама на мен си ми харесва.
Ако те усетят обаче, можеш здравата да си изпатиш.
- Хайде Лирой! Закъсняваме за черква.
- Уф, Мамче !
- Таман ще хванат Кели Картечницата .
- Абе ти за какъв се вземаш ?
- Хукър, помагай !
- Не мога Лирой. Твърде силна е за мен.
- Дрън - дрън !
- Откога взехте да ходите на черква през нощта ?
Откакто отвориха бингото.
Ще отправя една - две молитви за малко налични.
- Лутър, ще наглеждаш ли бебето от време на време ?
- И ти ли отиваш Луиза ?
Да, отивам да се помоля. До скоро.
Хей, Ерик.
- Дай, дай, дай, дай, дай, дай !
- Тук е твоят дял.
Оня имаше мангизи колкото за петролeн магнат.
- Къде ли е отишъл ?
- Сигурно на север. Нали уж ни взе парите.
Копелдакът му с копелдак. Сега сигурно се хапе отзад.
Точно са, Лутър. Шест бона.
- Закъсня. Къде беше ?
- Имах малко работа .
Колко изгуби ?
Всичко.
За една нощ ?
Какво ги размахваш тия пари ? От мен да знаеш - това ще ти изяде главата някой ден.
Спокойно, познавам добре мястото. Там няма куки.
Ама ти си мошеник, пък се държиш като най-обикновен сутеньор ! Не съм ли те учил как да се държиш ?
Какво ти става ? И преди съм си профуквал парите.
- Добрият мошеник никога не постъпва така. Точка.
- Смяташ, че аз не съм добър ?
Смятам, че си най-добрият.
В противен случай, нямаше да те пусна да си отидеш.
Какви ги дрънкаш ?
Вече съм твърде стар за тия неща.
Мисля, че се задържа дълго тук и вече започна да ти става тясно.
Току-що направихме най-големия удар, който някога сме предприемали.
Това е нищо, в сравнение с парите, които можеш да изкараш в една голяма игра.
Но ти си бил в тая игра.
Разправял си ми, как сте ошушкали някакви мамини синчета.
Глупости. Никога не съм участвал в истински удар.
Просто се мотая наоколо и задигам по нещо.
Кой е тоя, дето ще се довери на един негър достатъчно, за да бъде измамен ?
А аз през целия си живот съм искал точно това, Джони.
Сега искам да се оттегля, преди съвсем да сдам багажа.
Стегни се ! Какво ще правиш по цял ден ?
Брат ми има фирма за доставки.
Бих могъл да поема половината от бизнеса му.
Не е особено вълнуващо, само че е напълно законно.
Имам един приятел в Чикаго. Казва се Хенри Гондорф.
Свържи се с него. Той е най-добрият жив измамник.
- Ще те научи на всичко необходимо.
- Майната му!
Искам да работя с теб, Лутър.
Аз съм дотук, Джони.
Добре. Щом искаш така...
Така искам.
Видя ли какво стана, Колман? А бяхме заедно цели пет години.
За него това бе единственото решение. Виждаше че те дърпа назад.
Да, ама все пак бяхме партньори.
Ако не беше Лутър, още щах да крада топчета от флиперите при Джианели.
Доволен съм от това, което постигнах благодарение на него.
Доникъде няма да стигнеш, ако не оставиш комара.
- Това ще те съсипе.
- Да бе, мен всичко ме съсипва.
- Ако беше спестявал, сега нямаше да се налага пак да мамиш.
- Ама аз обичам да мамя.
- Поне да си беше купил нещо с тия пари.
- Какво ?
- Нови дрехи, кола.
- Дрехи си имам, пък да карам не умея.
- Измисли нещо ново !
- Добре, забрави !
Ей, Хукър ! Ела тук, кучи...
- Добре де, спокойно.
- Здрасти, Шнайдер.
Какво става ? Какви са новините от отдел "измами" ? Чух че някой ви е откраднал доминото.
Аз пък чух че днес си свил едни мангизи и си търсиш другарче.
Ами да, ще ми трябва и една пазарска количка.
Сигурно ме бъркаш с някого. Аз съм болен човек - цял ден пазих леглото.
На баба ми хвърчилото !
Аз ще ти кажа къде си бил, умнико.
Обрал си някакво конте на 47ма улица, точно срещу кръчмата на Макси.
Двамата с Колман сте му скроили номер и оня е духнал с едно такси.
Дотук добре, само дето човекът работи за Дойл Лонеган.
Ти си луд.
Още не съм откачил до такава степен, че да крада от мутрите.
Не си знаел, навярно. Само че това не променя нещата.
- Лонеган ще те смачка като муха.
- Да бе, ясно.
Ще ме гони с мухоловката.
Слушай, ако звънна на Лонеган, няма да имаш време даже да си прочетеш молитвата.
Така като те гледам сигурно си ударил най-малко 3 бона.
- Така че, ако ми дадеш два, ще забравя за теб.
- Да, ама моят дял беше само една хилядарка.
Значи ще трябва да се поразтърсиш за още една.
Добре.
Умно постъпваш, Хукър.
Не си струва да те убият заради две хиляди.
Спокойно, Ерик. С теб ще се разплатим по-късно.
- Мислех, че си профукал всичките си пари.
- Ами аз наистина ги профуках.
На тоя му дадох фалшиви.
Ще го спипат в първата бакалница, в която пробва да ги похарчи.
Да не си полудял ?
Хей ! Чакай !
Къде хукна ?
Хей, ти !
Какво ще правиш, когато Шнайдер те накисне ?
- Направо си търсиш куршума.
- Смятай че вече съм го намерил.
Щом Шнайдер знае, значи всички знаят. Сам не може да хване даже и простуда.
Слушай. Тая вечер не се прибирай.
Не ходи на местата, на които ходиш обикновено. Разбра ли ?
Мамка му ! Лутър не отговаря.
Трябва да се махнеш от града.
Госпожо ... госпожо, оставете го !
- Госпожо ! Госпожо ! Ей ! Да си ми върнете монетката !
Не господине ... никой.
Номерът е 1521.
Лутър !
- Мъртъв ли е ?
- Не зная. Имаше голяма борба.
Сигурно някой го е бутнал.
- Исусе !
- Лутър !
- Лутър !
- Исусе !
Боже ! Не ! Не ! Не !
Лутър !
Какво се случи ? Кой направи това ?
Лутър !
Хайде, хайде ! Да се махаме оттук.
Лутър !
Хайде. Ако Шнайдер те открие тук, си мъртъв !
Говори, приятел ! Кажи нещо !
- Махай се !
Помогнете ми, помогнете ми, помогнете ми,!
Хм... извинете.
Търся един човек. Казва се Хенри Гондорф. Познавате ли го ?
Не.
Сигурна ли сте ?
- Чупка.
- Изпраща ме Лутър Колман.
- Ти ли си Хукър ?
- Аха.
Защо не каза ?
Снощи чухме за Лутър. Ела.
Помислих те за ченге.
Хенри е в онази стая.
Не предполагахме, че ще дойдеш толкова скоро.
Мерси.
Великият Хенри Гондорф.
Спри го!
Трезвен ли си вече ?
Ще го спреш ли най-после ?
Радвам се да се запознаем хлапе. Ти наистина си бил голям задник.
Лутър каза, че има какво да науча от теб.
Ама аз вече знам да пия.
Съжалявам за Лутър.
На улицата беше страхотен. Най-добрият когото съм виждал.
Той те смяташе за голям играч. Защо ?
Навремето спретнах номер на един сенатор от Флорида.
Онова магаре до последно вярваше че му продавам контролния пакет акции на "Дженерал Електрик".
После обаче някой ме изпя и оня пусна федералните след мен.
Значи си се издънил.
Лутър не ми каза, че имаш голяма уста.
А на мен не ми каза, че си такъв неудачник.
Предприемал ли си нещо след онзи случай?
Ами ! Само обикалям наоколо.
Ако не беше Били, нямаше да съм толкова кротък.
Не се къхъри, приятел. Още ме бива.
Остани за закуска, Нали знаеш да се храниш ?
Вече хапнах по пътя.
Лонеган да не е подгонил и теб ?
Не знам. Не видях някой след себе си.
Няма и да видиш, хлапе.
Дойл.
Да.
Току - що говорих с Чикаго. Пипнали са единия от измамниците - някаква чернилка.
- А другия ?
- Още го издирват.
- Кого изпратихте ?
- Райли и Кол.
Стояли са цяла нощ в къщата на онзи, но той така и не се е показал.
Сигурно е напуснал града .
Да продължаваме ли да го търсим ?
Виждаш ли оня тип с червеното сетре ?
Казва се Дани Макой.
Държи рекета в Канаро и се озърта за по-добра територия.
С Дани се знаем от шестгодишни.
Разгледай добре лицето му, Флойд.
Защото ако Дани узнае, че някакви дребни тарикати са ми свили парите, ще се наложи да го застрелям,
както и останалите, които тогава ще хукнат към Чикаго за ми отнемат територията...
- Схващаш ли ?
- Да, сър.
Желая ти късмет.
- Как си тая сутрин, Хенри ?
- Добре.
Имаш ли нещо против днес да отворим въртележката по-рано ?
- В края на деня ще имаме доста работа.
- Ясно.
Ще затегнеш ли бурмите ?
Вчера едно хлапе се изтърси.
Били е наистина страхотна. Държи една бърлога на горния етаж.
- Да не си решил да останеш тук завинаги ?
- Има и по-лошо.
- Слушай, смяташ ли да ме учиш или не ?
- Закъде си се разбързал ?
- Искам да измамя Лонеган.
- Какво знаеш за него ?
Той уби Лутър. Друго не искам да знам ?
Добре, той държи рекетъорския бизнес в южните квартали.
Притежава фабрика за амбалаж, няколко банки...
Да, както и половината политици в Ню Йорк и Чикаго.
На тоя свят няма сила, която да го спре, ако те погне.
- Все пак ще го измамя.
- Защо?
Защото не съм достатъчно печен, за да го убия.
Сам няма да се справиш.
Трябва ти цял отбор от такива момчета, като теб и достатъчно пари, за да ги накараш да изглеждат добре.
Познавам много такива.
Слушай, евтините номера от улицата няма да минат пред Лонеган.
Номерата ми не са евтини.
Той не бива никога да се усети, че е изигран, дори и след като му вземеш парите.
- Страх те е от него.
- Направо ми треперят панталоните.
Говорим за човек, дето ще те гръмне без да му мигне окото,
особено ако му задигнеш повече отколкото изкарва за два дни.
Май си навит.
Последното което ми трябва, е млад отмъстител, който ще зареже работата по средата
и ще рече "ами толкоз мога".
Можеш ли да събереш бандата си ?
След като Лутър ни напусна, едва ли ще се съберат повече от 200-300 души.
Лутър каза, че се учиш бързо. Дано да е бил прав.
Основната част от приходите на Лонеган идват от залози.
От тях печели дори повече, отколкото от банките си.
- Да не искаш да кажеш, че смята да се оттегли от рекета
- Не.
Все пак Лонеган притежава контрола върху тоя бизнес.
Мисля че банките му трябват само за да се докарва пред хората.
Роден е в "Петте Точки", ама разправя наляво и надясно, че бил от Форест Хилс.
Познава борсата, така че е трудно да бъде измамен с акции.
Туист, разкажи ми за тия залози ?
Централата е в една сграда на 14та улица. Шефът им е някой си Комбс.
Лонеган ходи там веднъж на три седмици, колкото да хвърли едно око.
Ако всичко е наред, не им се бърка в работата.
Любимците на Комбс са две мутри - Райли и Кол.
Виждал ли си ги ?
Не.
Те трябва да са очистили Лутър.
Убили са също и Мотола - оня дето сте го измамили на улицата.
Намерили са го в една каменоломна с нож в едното око.
За да се издигне, Лонеган е пречукал седем - осем души.
Навремето се е сближил със стария си шеф,
Проучил му е бизнеса и след това го е отстранил.
Направил е същото за Горман , О'Донъл и Бухелман, които искали да вземат залозите от Шарки.
Сега и четиримата са мъртви. Тоя човек сее смърт навсякъде, Хенри.
Няма да се помае да отстрани и Хукър, ако му се мерне пред очите.
Виждаш ли нещо, което да ни послужи, хлапе ?
Ако смяташ да го жилиш, нямаш право на грешки, разбираш ли ?
Аха. Сигурни ли сте за тия двамата ?
Не, но те са единствените за които знаем.
Добре.
Време е.
Ще налееш ли още пет бири, Дани ?
- Ти ли си собственичката ?
- Точно така.
Аз съм лейтенант Шнайдер от отдел "Измами".
Тая значка е от провинцията, Шнайдер. Тук няма да ти свърши много работа.
Търся един мошеник. Случайно да се е навъртал насам ?
Едва ли. Познавам всички които се навъртат насам и никога не бих пуснала такъв клиент.
Добре. Може ли да поогледам ?
Не, но ако искаш ще те черпя една бира.
Притрябвало ми е разрешението ти !
Не знам какво да го правя този.
Ирландец, който не пие, не пуши и не ходи по жени.
Членува в "Рицарите на Колумб".
Пада си само по картите.
Понякога играе по 15-20 часа, сам - срещу крупието.
- Рулетка, зарове ?
- Не ги докосва.
Крупието на Джилман каза, че играе само на сигурно.
- Спорт ?
- Понякога гледа бокс по телевизията,
но не ходи в залата и никога не залага.
- Леле, а какво прави като му дойдат гости ?
- Играят покер.
Ама много лъже.
И то - добре.
Къде играе ?
Всеки път, щом пътува извън града, организира игра във влаковете на Сенчъри.
Минималният залог е $100.
Привлича доста големи играчи.
Това звучи добре, Джей Джей.
Къде са стаите ?
- Кой ви е каза, че вашият човек е тук ?
- Никой.
Просто познавам вкуса му.
Сигурен съм, че се е наврял в някой публичен дом.
Мога да ти помогна, ако ми кажеш името му.
Съмнявам се. Къде са стаите ?
Ей там, но на твое място не бих отишла.
- Какво ще направиш , ще викнеш ченгетата ли ?
- Няма да е необходимо.
Началникът на управлението е в една от стаите.
Не можем да му излезем с номера за голямата патица.
Трябва ни някаква сигурна постановка.
Да направим хватката с разплащанията.
Това е най-доброто, за което се сещам, пък и вече спряха да пишат за него във вестниците.
Лонеган е бързак. Няма да стои на едно място, докато ние си правим театрото.
Тогава какво остава ? Не можем да излъжем банкер с фалшиви плащания.
Можем да му направим номера с телеграфа. Всеки покерджия си пада по конете.
- Това излезе от употреба още преди 10 години.
- Точно за това, едва ли ще се сети за него.
Не е сигурно - аз как се сетих.
Двама от нас могат да проникнат вътре.
Имате ли възражения Хукър да бъде втория ?
Добре. Ще заложим примамката във влака.
Джей Джей, дали ще ме пуснат да поиграя покер с тях ?
Трябва ти само дебела пачка и вид на балама.
Освен това трябва и да спечеля.
Между другото, момчета, някой от вас да е пробутвал фалшиви долари тия дни ?
Ако дойде пак, задръж го за да му хвърля едно око.
Някой си Щенър държеше помещението, но преди шест месеца му се наложи да се изнесе.
Не изглежда добре, но вие можете да го лустросате малко.
Внимавайте по стълбите.
- Как ти се струва, Еди ?
- Голямо, и не особено оживено.
Тъкмо за нас.
Само дето не знам, дали ще успеем да го натъкмим до Събота.
Трябва да успеем ! Гондорф e вече във влака.
Взимаме го. Вие ли държите онази сграда в края на улицата ?
- Да - от 15 години.
- Искам стая с изглед насам.
- Колко искате за седмица ?
- Наемите сe плащат за месец.
Двеста и петдесет за всичко.
- Не си ме виждал, ясно ?
- Даже не знам, че това място съществува.
Бая време мина откак го правeхме тоя номер.
Вече не е особено популярен.
Остава само да го нагласим като пункт за залагане.
Срещу две хиляди мога да ви осигуря цялото оборудване.
Имам вичко - телефони, решетки, гишета и телеграф.
Ако искате кабинка за касиера, ще трябва да се бръкнете за още една хилядарка.
-Цената е добра, Бени.
-Гондорф още си го бива.
- Какво ще бъде моето участие ?
- Просто ни дай оборудването - аз ще пратя камион.
Кажи сега как ще работим - на твърда сума или срещу процент от пeчалбата ?
- Кого ще жилите ?
- Дойл Лонеган.
Значи - на процент.
Човекът с черната шапка.
Не е толкова печен за колкото се мисли.
И ние не сме.
- Господин Шоу ?
- Да.
Искали сте да ме видите ?
Чух че тук се играе покер и вие можете да ми дадете информация по въпроса.
- Е, отчасти.
- Благодаря ви.
- Можете ли да ме вкарате в игра ?
- О, не знам.
Обикновено правим списък с кандидатите.
Това автоматично ви нарежда сред първите резерви.
Ще видя какво мога да направя.
- Хей, Туист!
Пати, какво правиш тук момчето ми ?
- Как си Туист ?
- Хей, шампионе, изглеждаш като торба с пари!
- Да, ти също.
- Радвам се да те видя!
Хей, Голди, стари мошенико !
Видях хлапето в Денвър. Каза ми да те поздравя.
- Джойнър, още ли правиш онези шашми ?
- За теб - винаги, Туист !
- Радвам се да те видя отново.
- Да, Лейси, добре че се срещаме.
- Наистина се радвам. Влизай !
- Как си Дюки ?
- Кога се върна в града ?
- Преди няколко дни.
Чу ли за Лутър Колман ?
Да, момчетата събраха по нещо за Алва и децата.
Никога не съм ги виждал толкова оклюмали.
Спокойно, Дюки. Имам една работа точно като за тях.
Гондорф е замислил да направи номера с телеграфа.
Ще ми трябват поне 20 души.
Разполагам със същински таланти.
Лейс !
Работата е сериозна. Момчетата трябва да са печени.
Дай списъка ! Сега ще ти кажа кои от тях са в града.
Хей, Пати, дай списъка.
Сега.
Гондорф е вече ...
Туист, познаваш ли го тоя юнак ?
Не съм го виждал преди, но ми прилича на балама.
Здрасти, Шнайдер.
- Какво правиш тук ?
- Карам си отпуската.
Да си виждал приятеля си напоследък ?
Не, той ... малко се изгуби.
Постъпи в детективската школа.
В случай че го видиш, да му кажеш че ми дължи пари.
Кучи син.
Благодаря ти, Лейс.
Я да видим какво има тук.
Така.... Лий Конското Лице, Милър Клечката,
Мърфи Куфара и Големия Алабама идват от Ню Орлиънс.
Кид Кокала и Джонси Мрънкалото от Денвър.
Бурки Откачалката и Варосания Чапи от Ню Йорк.
Ако прибавим и момчетата отвън, стават около 30 човека. Можеш да си избираш
Добре, Дюки.
Прати ги в старата билярдна на Щенър към пет и половина.
- Започваме още тази вечер.
- Добре Туист, но да знаеш...
че ако нещо се издъни, тоя град ще ти се види тесен.
Федералните издирват Гондорф.
Дюки, ако работата се прецака,
федералните ще бъдат най-малкия от проблемите ни.
Да.
- Ще те приемат ли ?
- Да, така мисля.
Бутнах нещичко на кондуктора. Успя ли да намериш карти ?
А-ха. Обикновено играят с "Талиофан" или "Талиосъркъл".
Взех по едно от двата вида. Когато нагласяват картите, обикновено използват осмици или девятки.
Добра работа, Джей Джей.
- О, съжалявам.
- Не ми го казвайте, мадам.
Тя го преджоби. Голяма работа е.
Боже, тоя се е приготвил за сериозна игра.
Тук са към 15-20 хиляди.
Очакват те в салона за карти.
Да чакат.
Тревожи се за своята част, хлапе.
Ако изобщо стигнем до там.
Извинете ме.
Провери ли го онзи?
Изглежда симпатичен и доста богат.
Носи куфар за 200 долара, пълен със скъпи дрехи. Гарантирам за него
Тогава защо още го няма ?
- Ще дойде. Не се тревожете.
- Добре.
Какво правиш ?
Винаги си слагам мярка на пиенето, хлапе, а тоя начин е най-сигурният.
- Две хиляди за вас, господин Клейтън ?
- Благодаря.
Добре господа. Ще чакаме ли още ?
- Я да започваме.
- Добра идея.
Господин Клемънс, раздайте картите.
Извинете че закъснях момчета, имах разговор с тоалетната чиния.
- Шоу ми викат.
- Господин Шоу.
- К'во става?
- Господин Ломбард от Филаделфия.
- Опа!
- И господин Лонеган от Ню Йорк.
- Радвам се да се запознаем.
Господин Клейтън - Питсбърг.
Ако някой от вас, момчета, реши да залага в Чикаго - аз съм човекът.
Играем чист покер,
мизата е 100 долара.
Господин Шоу, това е джентълменска игра.
Разчитаме да покриете евентуални дългове.
- С каква сума влизате, господин Шоу ?
- Ще започна с 5 000.
Господин Шоу, тук е задължително да носите вратовръзка.
Ако нямате, бих могъл да ви услужа с една от моите.
Хей, много сте любезен, Лонеман.
Лонеган.
Викат ми Къдравия Джаксън. Работих за Брайън Миткалото от Балтимор.
Джаксън?
Джаксън, Джаксън. О, да.
Правил ли си номера с телеграфа ?
Правехме го навремето. Мога да привиквам залагащите, да маркирам на таблото... каквото кажете.
Не работя с отрепки и пия само през почивните дни.
Аз съм потомствен англичанин.
Ще ни трябват костюми. За себе си избери един от туид.
Добре, ще докарам всичката стока.
Дойл?
Една.
Бил ?
Ще взема една.
- Шоу ?
- Три.
И раздаващият взима една.
Залагам 500.
Отговарям.
Отговарям и качвам.
- 300.
- Отказвам се.
Пас.
Вашите 300...
и още... 500.
Стават 800.
Плащам.
Валета.
Печелите.
Три десятки.
Лош късмет, Лонихан.
Ама така става като си седите върху ушите.
Още две такива раздавания и всички ще отидем да спинкаме рано-рано.
Казвам се Лонеган. Дойл Лонеган.
Запомнете това име господен Шоу, ако не искате да поиграем на една друга игра.
Схващате ли ?
Занесете ги горе !
Хей, Еди, вързахме се към телеграфната линия на Мо Ангенберг.
Ще получаваме резултати, ставки, класиране - всичко.
При това - едновременно с Уестърн Юниън.
- Джей Джей, знаеш ли да работиш с това нещо ?
- Че какво има да знам ? Четеш и - толкоз.
Джо Ерик.
Бил ли си в нечия банда ?
Не.
- Правил ли си номера с телеграфа досега, Ерик ?
- Не.
Не съм участвал в нещо голямо,
но Лутър Колман ми беше приятел и си помислих че може...
да се намери някоя работа за мен.
При Дюк Бодрю ли ти насиниха носа така ?
Аха.
Взимам те, Ерик. Разопаковай си багажа
Благодаря.
Залагам триста.
Плащам и качвам с 200.
Плащам.
Не, излизам.
Плащам.
Аса.
Три валета.
Червени, до дама.
- Това ме разгроми.
- Не се къхъри приятел.
Ако не беше такъв будала, хич нямаше да те пуснат на масата !
Ломбард ще дойде след няколко минути.
- Виж тук, Шоу !
- Аз играх достатъчно...
пък и компанията взе да ми писва.
Осребри ми чиповете, Клемънс!
Май отанахме само трима.
Да, господин Шоу, трима сме.
Господин Клейтън, какво ще кажете ако прекъснем за 5 минути ?
Атмосферата тук доста се нагорещи.
Стига бе Линеман. Таман почнах да печеля
- Подреждай картите !
- След няколко часа пристигаме.
Ония са неудачници, а теб си те бива.
Подреди ми едно тесте - тройки и девятки. Ще го пробутам когато дойде ред на Клейтън да раздава.
- Какво искаш да се падне на Клейтън ?
- Нищо.
Искам той да се откаже, а аз ще разбия оня тъпанар - букмейкъра.
Четиристотин за вас, господин Джеймисън.
Е, просто нямах късмет тая вечер.
А ми беше необходим.
- Знаеш ли кога пристигаме ?
- Не зная.
Къде ти е залога ?
Всеки път щом ми дойдеше карта, тоя ме разбиваше.
500.
Вашите 500 и още 1000.
Отказвам се.
Аз ще играя.
Карти ?
Две.
Три.
500.
Вашите 500 и още 1000.
Вашите 1000 и две отгоре.
Вашите две хиляди.
Господин Клемънс,
дайте ми чипове за 10 000.
Плащам.
Каре девятки.
Каре валета.
Дължиш ми 15 хиляди, мой човек.
Сигурно съм оставил портфейла си в купето.
Не ми пробутвай тия номера !
При тия игри парите се носят в джоба !
-Откъде да знам че няма да духнеш ?
-Не, Не, Не. НЕ!
Добре, нека да направим така. След пет минути пращам моя човек в купето ти.
За теб ще е по-добре е му платиш, иначе цял Чикаго ще хукне подир теб.
Ония валета не би трябвало да са у теб !
Осребри ми чиповете.
Ти си на ход, хлапе.
Ама да знаеш, че представлението хич не е от леките.
- Как мина при теб ?
- Спечелих малко оборотни средства.
- Хей ?
- Да?
- Той мамеше.
- Да.
Пази се.
Дойл, сигурен съм, че му нагласих каре от тройки !
Трябва да ги е подменил някак си !
Не можем да го оставим да се изплъзне просто така.
И какво предлагаш да направя ? Да го обвиня че лъже по-добре от мен ли?
Казвам се Кели. Шоу ме изпраща.
Шефът ви е добър картоиграч, господин Кели. Как го постига ?
С измама.
В такъв случай ще си задържа парите и ще поиграем на една друга игра.
Само дето нямате пари.
Това е портфейла ви. Той го сви още преди да седнете на масата.
Шоу иска просто да ви провали играта за известно време.
Сега не можете да платите и той ще разгласи навсякъде, че играете нечестно.
Ти с кого разговаряш бе, малкия ? Никой не може да ме измами !
Занесете го в багажното и му дайте урок !
- На масата имаше четирима свидетели !
- Значи след това,
ще го трябва да изхвърлите този кучи син в първия тунел.
След малко пристигаме на гарата !
Пък и злополука с човек комуто току-що сте задлъжнял, едва ли ще ви вдигне реномето в квартала.
Има по-лесен начин да си разчистите сметките.
Според вас какво ще направи Шоу, като разбере че съм ви изпял всичко ?
Добре.
Защо го изпя ?
Искам да го изместя от бизнеса и за това ми е необходима помощта ви.
- Къде са парите ми ?
- В Шоу.
И как да си ги върна, мамка му ?
Ще го изиграем.
Ще те закарам до вас.
- Трябва да придружа Шоу.
- Измисли нещо.
- Ама той ще ме чака.
- Ще те закарам до вас.
Схващаш ли ?
Ясно. Разбрах.
Защо смяташ че можеш да го измамиш ?
Планирам го от две години.
Познавам бизнеса му отпред назад и обратно,
Трябва ми човек с положение, който да не се съобразява много-много със закона.
Аз съм банкер, Кели ... а в тоя щат това е напълно законно.
Трябва само да заложите парите ми в букмейкърския пункт на Шоу. Аз ще свърша останалото.
Имам парите, имам и информацията.
- А какво ще правим с моя дълг ?
- Ще му кажа че сте ми платили.
Аз отговарям за парите му. Той ми има доверие.
Ако ми помогнете, ще платя дълга ви от собствения си джоб.
- Чак толкова ли очакваш да спечелиш ?
- Да.
Трябва да паднат към два милиона.