Crossworlds (1996) Свали субтитрите
Съпротивата се обедини против поробителите.
Въпреки, че загубихме битката, ние оцеляхме и продължихме борбата.
Завоевателите обърнаха поглед към поробването на други светове
и други измерения.
Индивиди и от двете страни развиха способността
да преминават границите на измеренията.
Но за нахлуването на армията
трябваше вратата между световете да бъде отворена.
Тази врата си имаше ключ...
АЛБАНСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ ПРЕДИ 20 ГОДИНИ
Къде ще го скриеш?
Там, където няма да го намериш.
~КРЪСТОСАНИ СВЕТОВЕ~
ЛОС АНДЖЕЛИС В НАШИ ДНИ
Джо, идваш ли?
Хайде на бирата!
Той я забива и публиката издивява!
Накъде така, господине?
В малкото местенце, наречено "дом".
Гледаш да се измъкнеш от скапания купон?
Ще пропусно оплакването от жените, напиването от мъка и повръщането.
Повесели се със смъртните!
Не съм по купоните.
- Ще го преодолееш.
Проблемът е, че няма пороци.
- Какво говориш? Имам си.
Покажи му да види!
Ей това е порок!
Сигурно те заболя?
- Малко.
Хайде на скапаното парти!
- Да се веселим и множим.
2 мацки тръпнат вътве и чакат да ви зърнат.
Господи!
- Мерна те!
Теб гледа. Определено гледа теб.
- Не.
По Стю се заплесна.
- Не е вярно. Теб гледаше.
Хареса те. Скачай в торбата!
Скачай!
Започва се.
- Не ме гледа, казвам ви.
Откакто Керълайн те заряза...
- Не гледа мен!
Замина ти куражът.
- Първо, Керълайн не ме заряза.
Напротив.
- Не е вярно.
И второ, името ми е Джоузеф.
Джоузеф, Джоузефчо!
"Джо" е истинско мъжко име. Да го кажем заедно!
А "Джоузеф" е някакъв учен задник, осъден на художествена академия.
Бъдещето ти е предначертано.
Ще издрапаш колежа, ще те назначат в "Кам-арт".
Ще се издигнеш до мениджър.
Ще се ожениш за сладка, но скучна женица.
Ще имаш 2 сладки, но скучни деца и ще живееш в предградията.
Е, и какво?
- Говори с нея!
Това е момичето от снощния ти сън! Тя ти е спасението.
Давай, пич! От теб зависи.
Отсрами ни.
Може ли за малко!
- Не.
Това не е свалка. Правя изследване за часа по етика.
Добре.
Ти си на самотен остров и трябва да избираш между двама.
Отказвам се.
- Чакай. Единият е като него.
Влюбен в себе си, шумен, противен и глупав.
Докато другият...
- Ще избера него.
Не бързай, дай ми секунда! Другият е внимателен тип.
Такъв като теб няма да избера.
Онзи не би използвал тъпи лафове за свалка.
Ще има достатъчно смелост да ме покани на танц.
Ясно.
- Разбит и опожарен.
Искаш ли да танцуваме?
Не.
Аз отивам да потърся егото си. Много ми беше приятно.
Какво стана, Джо?
Втори опит. Гледай и се учи.
Дръж ги, тигре!
Обзалагам се, че се чувстваш тъпо.
- Да, благодаря.
Нали затова са приятелите.
Отивам да презаредя.
Джо Талбът?
Какво става?
Току-що видях момичето от съня си. Каза ми името и изчезна.
Какво пиеш?
Мама е. В неделя си забрави учебниците. Мини да ги вземиш.
Имаш втора глоба за паркиране. Този път е за 38 далара.
Може би е по-евтино, ако ги плащаш веднага.
Чакам те на вечеря в неделя. Обичам те, чао.
Джо, не забравяй купона довечера. Нали ще дойдеш? Ще те чакаме.
Джо, знам че си там. Не се крий. Вдигни телефона.
Не вдигай, а веднага идвай. Мацките изстиват, бирата се стопля!
Това е сън.
- Не се страхувай.
Чакай малко.
Ти беше на купона.
Вече вярвам в Бог.
Прозорецът ми!
Това е твърде зловещо за мен. Много си хубава, но си тръгвай.
Господи!
Какво беше това?
Не ме убивайте. Дори не съм я докоснал.
Ела с мен или ще умреш. Тръгвай!
Побързай!
- Защо те гони?
Не гони мен, а теб.
- Мен ли?
Дай ми ключовете!
Качвай се.
Първо, кои са стрелците? Второ, кой беше оня ездач?
Това е пространствена цепнатина. Може да е от Казини и дисидентите.
Чуваш ли се какво говориш?
- Нали ти си Джо Талбът?
Животът ти е в опасност.
Закарай ме в полицията. Там ще се оправят.
Това не влиза в правомощията им.
Просто ми дай ключовете. Забрави за ченгетата.
И ще сме квит.
- Това не е игра.
Ако искаш да оцелееш, стой с мен.
Това не бива да е тук.
Определено не е където трябва.
Ей Ти!
Лора? Ако мълчиш, ще те черпя кафе.
- Нуждая се от теб.
Край, проговори.
- Изслушай ме за момент.
Вече не задоволявам нужди.
Изпращат ме Съвета и Кралицата.
- Стига толкова.
Вземай си приятеля и се махай.
Мен ли? Та аз не я познавам.
Отивам си.
- Първо ще ви запозная.
Ей Ти, това е Джо Талбът.
Повярвай ми, не е той.
А това какво е?
Да не си го пипала? Кажи!
- Защо?
Могат да те проследят. Би трябвало да го знаеш.
За кого говорите?
- Проследиха ме до дома му.
Каква е целта ти?
- И аз се чудя.
Не се бъркай!
Откъде имаш това?
- От баща си.
Определено не приличаш на него.
- И на мен ми е мъка.
Не ми е приятно, но явно имаме мисия.
Най-добре да тръгваме.
И ти идваш.
Без теб не можем.
- Не съм съгласен.
С друго ли си ангажиран?
- С живота си.
С нас е по-безопасно.
Можеш да живееш достатъчно, за да научиш нещо.
Аз да си кажа, идеята не ми харесва.
Коя идея?
- Млъкни!
Вие да не сте шпиони?
- Позна.
Тая работа не ми харесва. По-добре да изчезваме.
Имам заповеди.
- Но нямаш капка мозък.
Ти остани да пазиш. Ние с Джо ще се справим.
Предпочитам да остана с Ей Ти.
Дай ми кристала.
- Не е разумно.
Тогава вие госпожи, останете тук. Влизам сама.
Госпожи... Нарече ни госпожи.
Значи си познавал баща ми?
- Мълчи и наблюдавай.
Много очи ни дебнат.
Виждаш ли ги?
Кого?
Тя защо е вътре?
Подушвам нещо гнило.
Аз влизам.
- Кажи й да побърза.
Ей Ти каза да тръгваме. Хайде.
- Не и без скиптъра.
Без какво?
- Без скиптъра на Диракиан.
Владишкият жезъл на Карл Джарен. Знам, че е тук.
Джо, започни от края и ще се срещнем тук.
Казвам се Джоузеф.
Писна ми от това "Джо".
Извинете?
Моля?
- Тук ли работите?
С приятелката ми мърсим нещо.
- Какво точно? Може да ви помогна.
Скиптърът на Диракиан бе наскоро открит под албанска църква от 11 век.
И както често се случва, е свързан с много легенди.
Според някои е бил мистично оръжие,
а според други - вълшебен ключ към друг свят.
Ако се вгледате, ще откриете малка дупка.
В нея стоял кристалът, даващ силата на скиптъра.
Според легендата скиптърът и кристалът били разделени.
С други думи, вълшебството им било отнето,
за да се запази сигурността на света.
Естествено, това звучи глупаво,
но тогава хората вярвали в магията.
Дотолкова вярвали в нея, че я превърнали в... реалност.
Скиптърът е намерен, но кристалът, уви, още се губи.
Лора?
Сега пък какво?
- Как мислиш?
Дали и кристалът вече е намерен?
Може би е у теб?
- Тя не знае къде е.
Аз мисля, че знае. Много искаш да ми помогнеш, нали?
Къде е? Къде го скри?
Благодаря ти!
Трябва веднага да тръгваме.
Насам.
Да опитаме от другата страна.
Благодаря. Щом е за теб.
Ей Ти, недей!
- Млъкни!
Наведете се.
Това място е история.
Там ли ще скачаме? Да не си луд?
Тук ли ти се остава?
Ще ми обясните ли нещо?
Имам странното чувство, че кацнах в океана.
Какво беше това?
Добър въпрос. Защо ни заведе в капана?
Щяхме да се измъкнем и без скиптъра.
- Знаеш ли кой беше онзи?
Ако беше по твоему, още щяхме да пием кафе.
Някой слуша ли ме изобщо? Омръзна ми. Дотук бях.
Писна ми от вашите скиптри, коне и кристали. Писна ми!
Кой възложи мисията ти?
- Кралицата.
Едва ли. Не и такава мисия.
Я ме светнете, че не стоплям!
Чакам отговори. Какво става?
- Ние сме бойци от друго измерение.
Ние сме добрите, а те - лошите. У нас е това, а те го искат.
Ако не го скрием, ще стане лошо. Това е.
Не на мен тия! Как така "това е"?
Какво има?
Явно още сме на Земята.
Още сме на Земята ли? Има ли друга алтернатива?
Мисля, че това е твое.
Много ли е странно?
Супер е. Почти ми е гот.
Да вървим.
Знаете ли как се краде кола?
И все пак, как се озовахме тук?
Спрете! Стига неприятности.
Заключена ли е?
- Да.
Нали можеш да изчакаш? Понякога оставят...
На Земята им викаме "ключове".
Сядай отзад!
Благодаря, за днес се наиграх.
Баща ти щеше да знае какво да прави.
Джедайските ти номера не минават. И не намесвай баща ми.
Добре, ако искаш, оставай. Няма да те уговарям.
Джоузеф... Нуждаем се от теб.
Моля те!
Скоро всичко ще свърши.
Хайде принцесо, тръгваме си.
Добре.
И без повече тъпи въпроси.
Защо скиптърът е толкова важен?
- Искаш ли да ти кажа?
Това е космическа резачка. Прави дупки в реалността.
Раздира границите между измеренията. А ние се нуждаем от граници.
Така нещата са отделени и чисти.
Ето го и проблема. Докато кристалът е в скиптъра,
границите могат да се размият.
Този Ферис...
- Човекът от музея.
На него му трябва само един свят, една реалност.
Разбираш ли?
Мисля, че да.
Тогава си слагай колана. Времето лети.
Коя къща е твоята?
Какво прави той?
Застанете от двете ми страни.
Когато вятърът спре, се обръщате.
Мисля, че ще повърна. Недей, ще се обърнеш по шевовете.
Остава ни да минем долината.
Тук ли живееш?
Това е пътят към моето измерение.
Има портал в скалите пред нас. Оттук можеш да отидеш навсякъде.
Все едно си в къща с различни стаи. Във всяка стая има друго измерение,
свързано чрез коридор тук - в пресечените светове.
Колко измерения има? Ще се забравиш да броиш.
Аз съм дотук. Слагайте ми кръста.
Не се отказвай сега.
Какво ще правим?
- Ще си пазим кожите.
Мръсник!
Пак ли ти, бе?
Кой е?
- Полиция.
Отворете.
Как сте?
- Добре.
Вие ли сте Джо Талбът?
- Може би.
Тогава "може би" сте арестуван.
Снощи те търсиха. Блъснал си човек.
Защо не ми каза?
- Не те намерих.
Нали бяхме на купона?
- Да, в сряда.
Днес не е ли четвъртък?
- Не е.
Къде е четвъртъкът?
- Да не си ял гъби?
Къде се изгуби бе човек? Приличаш на парцал.
Вижте, ще ви обясня.
Онази нощ дойде едно момиче с нож.
После отворих и мидях онзи с коня. Дойде друг с пушка.
Всичко направи на сол. Дори колата...
Никого не съм удрял. Колата няма и драскотина.
Удобно оправдание.
- Убедително.
Ще ви кажа истината.
Бяха двама и то въоръжени.
И момичето го имаше, само че то шофрираше.
И всичко беше заради онзи... кристал.
Пълна небивалица, нали?
- Днес я чухме поне 20 пъти.
Качвай се, че ще те претрепя!
- Всичко ще прибера в кашони.
Ще се обадя на майка ти.
- Недейте!
Ще й се обадим.
- Не й се обаждайте!
Благодаря, мамо.
Страшна история си разказал! Поне на мен кажи истината.
Май ми бяха сложили нещо в бирата.
И пиеш? Бизнес учението ти се отразява добре.
И на искуствоведите може да се случи.
Да си премълчала нещо за кристала на татко?
Какво искаш да кажеш? За него ли става дума?
Трябва да знам.
- Да не си го изгубил?
Не биваше да ти го давам. Условието беше да не го губиш.
Той означаваше много за баща ти.
И независимо дали ти харесва е важен и за теб.
Нямам време за това. Тръгвам си.
Кажи ми повече. Откъде му е?
Не знам. Казах ти всичко.
Тръгвам си. Обичам те.
- Мамо?
Обади ми се по-късно.
Джоузеф Талбът? Няма страшно, аз съм приятел.
Нуждаем се от теб. Мисията е застрашена.
Адски смешно, момчета!
Говори по-тихо. Може да ни следят.
Извинявам се.
- Нямаме време за шеги.
Как забравих? Вие неуморно спасявате света.
Ако няма да помогнеш, поне кажи къде е Ей Ти.
Какво каза?
- Ей Ти.
Мисля, че го познаваш.
- Ела тук.
Кой ти каза за Ей Ти?
Не те разбирам, но сме от един отбор, нали?
Махай се. Не съм в настроение.
Слушай тогава.
Фарис държи Лора и кристала и ще я убие, ако не получи скиптъра.
Значи е било истина?
- Разбира се. Ти как мислеше?
Ами колата и апартаментът?
- Той ги оправи.
Майстор е на камуфлажа.
Тя добре ли е?
- Жива е, но не се знае докога.
Знаеш ли къде е скиптърът?
- Не.
А знаеш ли къде живее Ей Ти?
Да... Не.
- Кое от двете?
Отидох на мястото и го нямаше.
Значи си объркал нещо. Ще отидем двамата.
Идвай!
Само не отново!
- Хайде, хлапе!
Къде се губиш?
- А ти къде беше?
Чаках те. Ще пиеш ли кафе?
- Не. Знаеш ли какво става?
Ти ми кажи.
- Ферис държи Лора и кристала.
Кой ти каза?
- Някакъв си Рибо.
Идвахме насам, но го застреляха.
А ти седиш и си пиеш кафето.
Трябва да направим нещо.
- Вече го правя.
Скиптърът е у мен и имам план.
Ти какво предлагаш?
- Не знам.
Но трябва да спасим Лора и да стигнем до Ферис.
Мисля, че може да се уреди.
Господин Ей Ти!
Отново се срещаме. Браво, малкият!
Без теб нямаше да се справим.
Но ти си мъртъв. Видях те.
Пушилка и огледала.
- Мръсник!
Джо, не бива.
- Добър съвет, старче.
Ако не искаш да пръсна мозъка на момчето, ми предай скиптъра.
Спести си мъжсите прояви и ни заведи при Ферис.
Нямах точно това предвид.
Приятно усещане, а?
Наистина е хубаво.
Научаваш разни неща за себе си.
- Като това, че съм пълен неудачник?
Добро утро, г-н Рибо.
- Добро утро, Алис. Съобщения?
Кафе?
- Да, благодаря.
За мен студено капучино.
Ама и вие не пестите квадратура.
Късметлия си.
Добре ли си?
- Да, а ти?
Имал съм и по-добри дни.
Как те хванаха?
- Свободно ли е?
Дойдохме да те спасим.
Знаех, че мога да разчитам на вас.
- Щом е за теб!
Съжалявам.
- Ти не си виновна.
Напротив. Задачата ми не беше кристалът.
Трябваше да прибера само скиптъра, но се притесних за кристала и ...
Няма страшно. Всичко е наред.
Не е наред, но ще се оправи.
Благодаря ти!
Ей Ти, толкова се радвам!
Влез! Настанявай се.
Кажи?
Моля.
Откъде набираш работна ръка?
- Откъдето изрових и теб.
Явно е бил "тъпашкият ми период". Всеки го изживява.
Аз съм пропуснал своя. Учениците ти са доста обещаващи.
Заповядай.
- Знаеш, че вече се оттеглих.
Не го знаех. Объркан съм.
Ако е така, какво търсиш тук?
Отново ли работиш за Съпротивата?
Много са организирани. А и тайните са доста.
Всички си имаме тайни графици.
- Моят е "истината".
Жалко. Толкова си добър.
Не колкото мен, но ставаш.
В отлична форма съм.
Сериозно?
- Съвсем.
Ще ти кажа къде е скиптърът, ако пуснеш хлапетата.
А аз така се надявах, че пак ще работим заедно.
Не съм толкова сантименталин.
Още ли ме мислиш за Сатаната?
Вие вече завладяхте едно измерение.
Елиминирахте половината от хората. Другите превърнахте в роби.
Не е ли красноречиво?
Просто някорко елементарни правила.
Въведохме малко ред в хаоса.
Никой не ви е искал правилата.
Оставете хората сами да си провалят живота. Техен си е.
Предпочитам светът да се продъни в ада,
отколкото да го дам на самовлюбен тъпак като теб.
Тогава заедно ще гледаме как светът се продънва.
Душа след душа.
Ей Ти, добре ли си?
Не е лесно да преговаряш с идиоти.
Искаш ли още, старче?
Ей за това говорех.
- Стига!
Май ми счупи носа.
Моят приятел Ей Ти се безпокои за здравето ви.
Тревожи се, че получа ли скиптъра, ще ви убия.
Реших да премахна тази задръжка в преговорите и да ви убия още сега.
Ако ще ни убиваш, давай. Не ни отегчавай до смърт.
Не блъфирам. Дай ми скиптъра.
Целуни ме отзад!
- Не искам.
Сигурен съм, че има и друго решение. Все ще измислим нещо.
Съжалявам Джоузеф. Жертването за губещи каузи явно е в кръвта ти.
Чао, мила.
Къде ги прати? На сигурно място.
Откъде да знам, че не са в ада?
Спазвам обещанията си.
- А аз - не.
Действай.
Мамо?
- Не се сетих за друго място.
Защо не ми каза?
- Не беше готов.
Кога щях да съм готов? Когато ме убиеха ли?
Баща ти искаше да разбереш, когато станеш достатъчно зрял.
Ти не беше.
С нищо не показа, че си готов.
Съмнявах се, че изобщо ще съзрееш.
Трябва да се върнем.
Народът ми води тази война от хиляда години.
Загубихме и се борим както можем, за да си върнем нашия свят.
Нуждая се от помощта ти.
И знам, че си готов.
Добре.
Но вече ще слизаме с асансьора.
Ще проверя насам.
Къде отиваш?
Благодаря.
- Щом е за теб!
Радвам се, че наминахте.
Къде е кристалът?
Да се махаме оттук!
Не намирате ли нещо странно?
Не. Да вървим.
Не е ли твърде лесно?
- Просто ни върви.
Не вярвам в късмета.
Не е в стила на Ферис. Той може много повече.
Може ние да сме по-добри.
Това вече е друго.
Каквото и да се случи, не е реално. Не съществува.
Не е реално.
- Не е.
Майчице!
- Джоузеф, не гледай надолу!
Това изглеждаше реално.
- Подът е под теб. Вярвай в него.
Но беше много реално.
- Вярвай в пода!
Вярвам в пода.
Вярвам в пода.
Не гледай надолу!
- Божичко...
Ще ти помогна.
- Не мърдай.
Мисли само за асансьора. Да не си мръднал.
Ще те залюлея към Ей Ти.
- Не ме изпускай.
Умишлено го премълчах, но ако не се качите
докато стигнем първия етаж, асансьорът ще ви смаже.
Качи се по мен.
Седми.
Шести.
Побързай.
Дай ми ръка!
Не беше толкова зле.
По-добре ли си?
- Направо супер.
Значи и баща ми е правил същото?
Тогава беше различно. Беше по-лесно.
Какъв беше той?
- Добър човек.
Умря, за да спаси теб и майка ти. Дано си му признателен.
Беше като теб, но по-смел.
И те е хванал да кръшкаш?
Беше заради жена.
Да дийстваме. Къде е?
Тук.
Превърнал си го в кола?
В багажника е.
Остави на мен.
Чухте ли нещо?
Откъде дойде?
Не можеш да се изпикаеш, без тия да разберът.
Вземи тези неща и се махайте!
А ти?
- Ще ви догоня.
Няма да се разделяме.
- И аз така мисля.
Много мило, но изчезвайте!
Знаех си, че няма да е така лесно.
Как сме?
- Къде е скиптърът?
Заключено е!
Скиптарът е в багажника.
- Тогава го отвори.
Ти го отвори.
Ще ми обясниш ли защо това не действа?
Не, вече е късно! Нищо не можеш да направиш.
Какво правиш на пътя?
Съжалявам, но ми трябва колата ти.
Аз карам!
Той знаеше какво прави.
Да довършим започнатото и да върнем това където му е мястото.
Не мога да го намеря.
- Не помниш ли къде е?
А как дойде?
- Помогнаха ми да премина.
Никога няма да го намерим.
Чувствам се като пълен идиот.
Страхотно!
Ела! Направих го!
Сега чакаме вятъра.
Какво е това?
- По дяволите!
Няма да успеем.
Накъде сме?
- Към скалите.
Ще се справиш ли?
- Ти само води.
Почти стигнахме.
- Но не съвсем.
Винаги ли така бързате?
Дай ми скиптъра.
- Няма да стане.
Войната свърши. Защо са ни излишни тревоги?
Може би за да те вбесим.
Дай ми го!
- Бягай!
Вече нямаш нито приятели, нито време.
Как стана това?
Стой на място!
Радвам се, че успя.
- За мен е удоволствие.
Рибо, какъв позор!
Опитах се да го убия и го направих. Дори го взривих!
Знам, много си се старал, но си уволнен.
Не можеш да ме уволниш!
Докъде бях стигнал!
- До момента, в който умираш.
С това ще се получи по-добре.
Да не си мислеше, че това е истинският кристал?
Нали целта бе да събера двете вещи. Защо да ти давам едното за другото?
Радвам се, че нещата се ускориха, защото съм нетърпелив.
Поработи върху тази си слабост.
Джоузеж, спаси скиптъра.
Не тръгвам без теб.
- Ще се оправя. Върви!
Ако Фарис получи скиптъра, твоят свят ще загине.
Ще се справиш. От теб зависи.
Играе ли ти се, Джоузеф? Дабре, ще си играем.
Не е ли хубаво, когато светът се разпада?
Хайде, сподели с мен.
Какво да правя? Не мога сам.
Защо не?
Ето, вземи!
Аз не мога вместо теб. Това ще ти даде всичко необходимо.
Ти си оръжието. Намери спусъка.
Май ще ти трябва нещо повече?
Я се откажи от приятелите си. На тях много им се отдава.
Дай ми скиптъра.
- Твой е.
Не уцели.
Ти не си истински.
- Напротив, всичко е истинско.
Поне така го почувства, нали?
Ти наистина ми харесваш.
Може би защото имаме общи черти.
Чар, сдържаност...
Още не си мъртъв, защото, както разбра,
имаме свободно работно място и аз го предлагам на теб.
Не, благодаря.
- Двамата ще бъдем чудесен екип.
Поспи и премисли.
Това познато ли ти е?
Може би проблясък от миналото?
Или от бъдещето.
Прозрение за собствената ти смърт?
Не си достатъчно бърз за тази игра.
Добър удар.
Ядът ти е много приятен. Имаш ли още от него?
И другиго съм убивал тук. Преди много време.
Заради скиптъра.
И той се мислеше за герой.
Ще ме пробваш ли?
Ядоса ли се? Най сетне!
Трудно го постигнах.
Наистина се надявах да те спечеля,
но явно ще се задоволя с кристала, скиптъра и всичките измерения.
А е жалко. Окъза се по-добър боец от баща си.
Но ще умреш все така мизерно.
Познай от втори път.
Сигурно дяволски боли, а?
Джоузеф, добре ли си?
- Да.
И ми викай "Джо". Само "Джо".
Няма ли да носим това някъде?
Радвом се, че се запознахме.
Сбогуваме ли се?
- Най вероятно.
Едва ли ще загазиш толкова. Все пак не загубихме.
Липсваше ни.
- И то много, нали?
Мисията ти бе несъгласувана и застраши цялата Съпротива.
Извинявам се, г-це... Кралице.
Наестина е виновна, но не я съдете толкова строго.
И вие щяхте да действате така.
Не съвсем, но както и да е, ти се справи добре.
Баща ти щеше да се гордее с теб.
А що се отнася до кристала, по-добре да е в твоя свят.
Нуждаем се от боец като теб.
Ти се би смело.
Алекс,, ще поостанеш ли?
Истината е, че затова дойдох.
Защо ти е да оставаш, нали победихме?
Победихме само защото ти избра да се биеш.
Борбата никога не спира.
- Но ти се беше оттеглил.
И сгреших, а ти се справи добре.
И ти ли трябва да останеш?
Това е моят дом.
А ти какво ще правиш?
Междупространствен войн.
А дават ли почивни дни?
- Да.
Мисля, че ни наблюдават.
Не ни изпускат.