Desperate Housewives - 08x10 (2011) Свали субтитрите
Рене мислеше, че Бен й изневерява.
И докато Ванс все повече се приближаваше...
Дали ни трябват адвокати?
- Не са ви нужни, дами.
Сюзън искаше да избяга.
- Може да лежа доста години.
Линет помоли Том за помощ.
Не можеш да заминеш за Париж. Съучастник в убийство съм.
Карлос избяга от клиниката.
Напусна преди 2 часа.
- Защо не го спряхте?
Неофициалното ми разследване става официално такова.
Но преди това да се случи...
Бри реши да сложи край на всичко.
Бри ван де Камп винаги е желаела животът й да бъде фин и елегантен.
Така искаше и да умре.
Нейният план беше да си налее чаша от любимото си вино,
да си облече най-изисканата нощница
и да напише предсмъртно писмо върху красива картичка.
Да, Бри имаше всичко, за да осъществи плана си.
Всичко, освен...
Уединение.
Благодаря, но не ми трябва рум сервиз. Елате сутринта.
И си носете подочистачка.
Отвори вратата!
- Рене?
Броя до три. Едно...
Моментът не е подходящ.
- Две...
В момента правя нещо.
Къде е той?
- Кой?
Бен. Този, когото се опитваш да ми отнемеш.
Не разбирам.
- Мислиш ли, че няма да те ударя ли?
Веднъж ударих една сервитьорка, защото не ми донесе крутони.
Мъртва си.
- Рене, моля те, върви си.
Откакто се запознахме, подмяташ реплики като от неделното училище,
карайки хората да те мислят за изискана дама.
Номерът ти вече не минава и ти си просто
една развратница на средна възраст в нощница а ла Нанси Рейгън.
Защо носиш пистолет? Бри...
Попитах те нещо. Защо има оръжие на масата?
Не, не го чети.
Бри.
Моля те, върви си.
Наистина ли щеше...
Боже мой.
Рене нямаше представа колко близко беше приятелката й до самоубийство.
А Бри ван де Камп нямаше представа колко беше близо до удара от Рене.
ОТЧАЯНИ СЪПРУГИ Сезон 8, Епизод 10
Превод: MichaelZ и Zaza14
Да пазиш тайни е самотно занимание.
Затова винаги търсим с кого да ги споделим...
Близък човек, който ще ни разбере...
Съветник, на когото вярваме...
Приятел, който не би ни осъдил.
Естествено не всеки, на когото споделите тайната си,
ще бъде щастлив.
Добро утро.
- Здрасти, мамо. Виж кой не е заминал.
Знам, баща ви отложи пътуването си.
Защото изникна една среща...
- Това е добре, нали?
Ако сте готови, можете да си взимате нещата. Ще ви закарам.
Добре.
Не. За съучастниците в убийства няма палачинки.
Знам, че най-малко си очаквал да се сблъскаш с това...
Говори си. Но как успя да се замесиш?
Това са си работи на Габи и Карлос.
- Помагах на приятел.
Помагаш на приятел.
Като те молех да ми занесеш ризите на химическо,
винаги следваше кавга, но стане ли въпрос за трупове...
Може ли да говориш по-тихо?
Не знам какво ще се случи. Чък ще дойде и ще те арестува?
Казал е на Габи, че от днес започва официално разследване,
така че да, може да ме арестува.
По дяволите, Линет, как го допусна?
Нали ти беше най-умната от карето?
Готови ли сте? Чакайте ме в колата.
Добре.
Нуждая се от подкрепа, не от четене на морал.
Да, права си.
Съжалявам.
Ще намерим начин да се справим.
А сега новините. Полицай Чарлс Ванс е бил прегазен от кола снощи.
Загинал е на място. В момента се води следствие.
Ако някой има допълнителна информация, молим да се свърже с полицията.
Как може сам да се е изписал?
Както ви отговорих по телефона и на съобщенията ви, а сега и лично -
това е рехабилитационен център, не затвор.
Явно не си изпълнява функциите, щом просто пускате пациентите си.
Моля ви, говорете по-тихо. Ще събудите наркоманите.
Съжалявам. Но наясно ли сте колко съм разтревожена?
Съпругът ми го е нямало цяла нощ. Нито знам къде е, нито какво прави.
Дори да се е напил отново, сигурен съм, че ще се върне.
Тогава ще ви се обадим у дома, затова отивайте там.
Може ли поне да се преструвате, че ви пука?
Не и с тази заплата.
- Правиш голяма грешка.
Познавам много алкохолици и определено няма да им препоръчам това място.
Отново, водещата ни новина.
Полицай Чък Ванс е загинал, след като е бил прегазен от кола.
Населението е потресено.
Инспектор Ванс е пресичал Лейк стрийт около 23 ч.,
когато е бил прегазен от тъмен седан.
Добро утро, слънчице. Как се чувстваш?
Уморена съм и ми се гади.
Опасявам се, че вината е моя. Сложих успокоителни в чая ти снощи
и забравих да ти кажа.
Дрогирала си ме?
- Трябваше да се уверя, че ще спиш.
Не исках да те открия на килима с прерязани вени.
Омлет?
Ако искаш да спасиш килима си, веднага махни това.
Кажи ми какво ти се яде, и утре ще ти направя.
Утре ли? Утре ще бъдеш тук?
И в недалечното бъдеще. Не видя ли куфарите ми "Луи Витон" горе?
Местя се при теб.
Не, не. Не е нужно.
След това, което се опита да направиш снощи, нямам избор.
Но аз съм добре. Снощи беше момент на временно умопомрачение.
На дневна светлина се чувствам напълно...
Ти ли махна връзките на обувките ми?
Да, отървах се и от всички ножове,
хапчета, препарати и от завесата в банята.
Как мога да се убия със завеса?
- Не можеш. Просто беше грозна.
Ето защо не можеш да останеш. Ще ме докараш до лудост.
Предпочитам да те видя в усмирителна риза, отколкото в ковчег.
Много вило от твоя страна, но вече съм добре.
Хубава сутрин е и обичам живота.
Добре. След като вече умът ти е бистър,
обясни ми защо искаше да се самоубиеш.
- Сложно е.
Със сигурност. Сигурна съм също, че няма да мръдна оттук,
докато не разбера какво те накара да вземеш оръжие в онзи мотел.
Рене, моля те, не е нужно.
Какво има?
Получих лоши новини за приятеля ти, Чък Ванс.
Сюзън?
Сюзън.
Ще ми помогнете ли с багажа?
Никой да не помага.
Майк, трябваше да спиш.
- И ти. Къде отиваш?
Знаеш къде - Ню Йорк. Написах го на бележката на нощното ти шкафче.
Но мислех, че...
- Добре изглеждаш, Майк.
Нали снощи го обсъдихме. Не можеш просто да зарежеш всичко.
Ти го обсъди. Като си легна, си потвърдих билета.
Ако ще заминаваш, ще ходиш без дрехи.
- Майк!
Можете ли да почакате?
Сякаш отиваш за 1 месец.
Три седмици. Феликс е уговорил срещи със собственици на галерии.
Ако всичко мине добре, може да се преместим.
Няма да се преместя в Ню Йорк.
- Защо?
Бизнесът ми е тук.
- Помисли колко по-вълнуващо ще бъде.
Ще отпушваш тръби в Голямата ябълка.
Спри. Въпросът не е да станеш художник.
Така ли?
- Да.
Искаш да избягаш от Чък Ванс.
Добре, прав си.
Аз съм развалина. При още един разпит от Чък,
ще пропея и ще отида в затвора, като ще повлека половината квартал.
Съжалявам, но не мога да рискувам.
Трябва да ме пуснеш.
Здравейте, какво става?
Боже мой. Чък е мъртъв?
Някой го е прегазил и е избягал, само това знаем.
И сега какво?
Всичко е наред. Единственият, който ни подозираше за убийството, умря.
Габи, той беше приятел на Бри.
Ако го беше зарязала, когато й казах, нямаше да имаме никакви проблеми.
Мисля, че трябва да си зададем очевидния въпрос.
Който е?
- Дали някой го е направил нарочно?
Боже мой. Бил е убит?
Не, не. Било е злополука.
Изглежда много удобно.
Бог е решил да отвърне на молитвите ни чрез някой пиян негов ангел.
Кои сме ние, че да съдим постъпките му?
Добре де, бяхме затънали до шиите, но никоя от нас не би го сторила.
Някой, който е искал да ни защити?
- Боже мой, Карлос.
Карлос не може да го е сторил, той още е в клиниката, нали?
Естествено, че е. Най-накрая нещата се уталожиха, да се радваме.
Искахме да се отървем от Чък, сега го няма. Чисто съвпадение.
Съвпадение?
- Да, Бри, случват се такива неща,
иначе просто нямаше да има такава дума.
Значи трябва да оставим всичко зад гърбовете си и да продължим напред.
Звучи добре.
- Съгласна ли си, Сюзън?
Разбира се.
Бри? Съгласяваме ли се, че е било злополука?
Щом казвате.
Том, имам новини!
Няма да повярваш какво се е случило...
Боб?
- Какво си направила?
Заровила си човек в гората?
Помагала е на приятел. Не го забравяй.
- Казал си на Боб?
Естествено. Ако те арестуват, ще ти трябва защита.
Том, тъкмо разбрах, че поканените на последното ми барбекю гости
са замесени в убийство, а ти ми даваш вода?
Скоч. Ей сега го нося.
- Не ни трябва адвокат.
Трябва да се приготвим за най-лошото.
Няма да водя децата в затвора по празниците.
Не, чуй ме. Чък Ванс е умрял снощи.
Какво?
- Блъснала го е кола.
Боже мой! И това ли е ваше дело?
Не.
- Сериозно ли?
А Чък е бил единственият, който е знаел?
Да.
Боб... Май все пак няма да ни трябваш.
Но ако искаш, можеш да ме таксуваш.
Нямаш грижи.
Взимам си питието.
Значи всичко свърши?
Така мисля.
Добре, какво има?
Този, който можеше да ни прибере на топло, умря.
Свободни сме, а ти си по-потисната от всякога.
Искам да знам причината.
Не знам.
- Разстроена си за Чък?
Малко. Не много.
Защо тогава очите ти са насълзени?
Не знам.
- Как не знаеш?
Защо се ядосваш?
Защото се люшкаме емоционално от месеци и вече ми писна.
Съжалявам, че не подскачам от щастие,
но аз пазя огромна тайна.
Е, и? Всеки си има тайни.
- Не толкова страшни.
Помогнах при погребването на труп.
- Механикът ни употребява амфетамини.
Месарят ни бие бездомници, а библиотекарката е нимфоманка.
Светът е пълен с обикновени хора, които правят гадни неща.
Така че по-бодро и престани да страдаш!
Нека продължим да живеем нормално.
Знам, че си прав...
Няма смисъл да се измъчвам.
Знам, че Алехандро беше лош човек.
И заслужаваше да умре.
Напълно.
Защо тогава още си...
- Не знам.
Но ще си изясня. Обещавам.
Благодаря.
Библиотекарката ни е нимфоманка?
- Измислих си го.
Винаги съм имала странно усещане.
- Нека се нахраним.
Детектив Мърфи.
- Да.
Само исках да намина и да изразя съболезнования
за офицер Ванс.
Истинска трагедия. Имате ли представа кой може да е бил?
Коя сте вие?
- Габриел Солис.
С Чък ме запозна Бри ван де Камп.
Тя ми е приятелка.
- Тази жена е истинска кучка.
С която рядко говоря, именно заради кучешкия проблем.
Е? Имало ли е свидетели?
Всички тук знаят какво причини на Чък.
Подлъга го, а после му разби сърцето като едното нищо.
А той искаше да се жени за нея.
Да се ожени за Бри би било най-лошата случка в живота му.
Втората най-лоша случка. Някакви улики? Нещо друго?
Още не. Извинете ме.
Знаете ли какво си мисля, че се е случило?
Пияните тийнейджъри бутат хора с колите си.
За тях това е като ритуал за посвещаване.
На ваше място бих проверила бронята
на всяко пъпчиво хлапе в радиус от 100 км.
Не е било нещастен случай.
- Не е ли?
Няма следи спирачен път или опит за отклоняване.
Който и да го е сторил, е искал да блъсне Чък.
Някой видял ли е марката на колата
или цвета на шофьора?
Не, мадам, но наблюдаваме всички автосервизи в щата.
Ясно.
- Не се тревожете. Убит е полицай.
Ще открием кой е виновен и тогава той ще си плати здравата.
Добре. Ще кажа на Бри.
Тази кучка!
Как върви проектът по история?
Добре. Рисувам картина на убийството на Линкълн.
Миличка, не мисля, че е бил прострелян с телбод.
Това е пистолет и смятам, че приключихме с разговора.
Извинявай, че се натрапвам без обаждане,
особено след развитието на отношенията ни напоследък.
Какво не е наред?
- Цялата история с Чък.
Пени, би ли сложила тези дрехи в пералнята вместо мен?
Разбира се.
- Благодаря.
Влизай.
Не мислиш, че е злополука, нали? Кой ли би могъл да го стори?
Някой, който се опитва да ни предпази.
- Значи знае какво сме извършили.
Кой знае освен нас четирите и Карлос?
Сюзън каза на Майк.
- А аз на Бен.
А аз на Том.
- Казала си на Том?
Казала си на Бен.
- Добре, Бен, Майк и Том и край, нали?
Никой друг не знае.
- Никой.
Освен че Том каза на Боб.
Трябва да го нарисуваме.
Замесените хора, са в оранжево.
Хората, на които е казано, са в синьо,
а зелените стрелки показват кой на кого е казал.
Може да сме добри в изкуството, но не ставаме за конспиратори.
А защо е лилавият въпросителен знак?
- Онзи, който написа писмото.
Мислиш, че е убил Чък?
- Кой знае?
Първо не знаем защо беше изпратено писмото.
"Знам какво направи. Гади ми се. Ще те издам."
Звучи ми като заплаха.
- Но защо ще убиваш някого
който има същата цел? Няма логика.
Нищо не се връзва. Познаваме тези хора.
Никой от тях не би извършил хладнокръвно убийство.
Божичко! Ами ако още някой знае?
Здрасти, как са момичетата?
Хуанита поиска сладолед на обяд.
- Ти какво й каза?
По-едра е от мен. Какво мислиш, че й казах?
И не ме гледай така. Обеща, че ще се прибереш преди ядене.
Извинявай. Обърнах града да търся мъжа си.
Снощи Карлос е напуснал клиниката и нямам представа къде е.
Искаш ли да ти подскажа?
- Знаеш ли нещо?
Замъкна задника си горе преди два часа,
Пиян като бейзболист след неочаквана победа.
Карън, не знам как да ти благодаря.
Имам скромни доходи. Използвай въображението си.
Слава богу! Толкова се тревожех! Къде беше снощи?
Можеш да ми кажеш истината. Няма да те съдя. На твоя страна съм.
Събуди се, жалък пияницо! Къде беше снощи?
Къде съм?
У дома!
- Не! Отвори си очите. Съсредоточи се.
След като си напуснал клиниката си се качил на колата.
Къде отиде?
- В един бар.
Изпих доста питиета...
И не помня нищо друго.
Да си убивал някого?
Моля?
- Я, как бързо изтрезня.
За какво приказваш?
- Чък Ванс е бил прегазен снощи.
Чък е мъртъв?
И мислиш, че съм го направил аз?
Ами...
- Мислиш, че съм убил някого?
Алехандро.
- Това не е шега, Габи!
Бил си разстроен и пиян. Блъснат е на Лейк стрийт.
Само на няколко преки от клиниката.
Не помня.
- Трябва да си спомниш!
Полицията е на крак. Търсят свидетели. Издирват колата.
Почакай. Това е. Колата.
Трябва само да проверим колата. Ако си го блъснал, ще си личи.
Скъпи, къде е колата ти?
- Това наистина е добър въпрос.
Защо палиш лампата?
Проверявам те. Как си?
- Добре.
Сериозно? Снощи щеше да се самоубиваш,
дори преди да разбереш, че приятелят ти е мъртъв.
Сега би трябвало да си емоционално опустошена.
Последните дни бяха интересни, но се държа.
Там е проблемът.
Не ти вярвам.
- Не е нужно да ми вярваш.
Само изгаси лампата, когато излизаш от стаята.
Бри, трябва да си излееш душата.
Не е хубаво да потискаш чувствата си.
Откога стана психотерапевт?
Извинявай. В колежа съм учила психология
и веднъж преспах с психиатъра си. Така че имам опит.
Колкото и впечатляваща да е квалификацията ти,
моите чувства не са твоя грижа.
- Станаха моя грижа, когато те заварих
лапнала дулото на "Смит и Уесън".
Няма да изляза от стаята, докато не ми кажеш защо.
Не мога.
Замесени са и други хора. Хора, които познаваш.
Мога да си държа езика зад зъбите.
Рене...
- Можеш да ми се довериш.
Нали сме приятелки?
- Не съвсем.
Не съвсем ли?
- Не искам да бъда груба.
Да, общуваме. Ти ми гостуваш и аз на теб.
Държим се дружелюбно, но това не ни прави приятелки.
Ясно.
- Разбираш какво имам предвид.
С теб не си говорим за важни неща.
Никога не сме разговаряли задълбочено. Не сме...
Приятелки.
Разстроих те, а нямах подобно намерение.
Не се безпокой за мен. Добре съм.
И между другото, мисля, че изобщо нямаш приятели.
Никой не те интересува, защото ако не беше така,
нямаше да ти хрумне да си пръснеш мозъка по стената на евтин мотел.
Достатъчно! А сега би ли се махнала от дома ми?
Не и преди да се убедя, че вече не си заплаха за самата себе си.
Няма да позволя на никого да се самоубие пред очите ми.
Няма да го преживея отново.
Това е погребение. Трябва да престанеш да се усмихваш.
Извинявай. Но така ми олекна.
Наистина смятах, че съм в безизходица.
Да, имахме голям късмет.
Не знам как да ти се отблагодаря за всичко, което стори за мен.
Нищо особено.
Вместо да се качиш на самолета за Париж, ти се втурна да ми помагаш.
Знаеш, че независимо от всичко,
ти означаваш много за мен.
И да не знаех, вече знам.
Знам, че не е Париж, но искаш ли после да наминеш
и да гледаме филми с децата?
- Би било чудесно.
Ще донеса пица, така че може да не готвиш.
Фантастично.
Линет.
Извинявай.
Заповядай, мила.
- Благодаря.
Как можах да си забравя кърпичките на погребение.
Можеш да ги задържиш. Вече не плача на погребения.
Така ли?
- Е, когато си млад,
смъртта винаги е шокираща.
Целият свят изглежда несправедлив.
Но когато стигнеш моите години, разбираш, че смъртта е просто краят.
Телефонът звъни.
Проронваш няколко сълзи, а после се вземаш в ръце
и се радваш на отминалия живот.
Така ли било! Много ви благодаря!
Не знаете колко много ми помогнахте.
Радвам се.
Бяхте ли близки с племенника ми?
- Не.
Но веднъж ме разпита.
Свърши отлична работа.
Габи, имаш ли свободна минутка?
Как беше другото има на Алехандро?
- Сериозно ли питаш за това точно тук?
Чък ми го каза на разпита, но не мога да се сетя.
Пабло? Пако?
- Рамон Санчес.
Да! И е живеел...
- В Оклахома сити. Защо ти е нужно?
Исках да запаля свещ за него и мислех, че трябва да знам всичките му имена.
Свещ се пали само за хора, които харесваш.
Правилно, а той беше лош човек. Ще ида да я угася.
Какво, по дяволите, правим тук? Навсякъде има ченгета.
Погребват полицай. Ти клоуни ли очакваше?
За мен е рисковано да съм тук.
Отдаваме последна почит. Така правят невинните хора.
Добре. Щом съм невинен, защо онзи полицай ме зяпа така?
Не се дръж гузно. Като те погледне човек и би си казал...
Здравейте, офицер.
- Карлос, нали? Помните ли ме?
Не.
- Не съм изненадан.
Бяхте доста пиян онази нощ, когато дойдохте в участъка.
Ходил си в полицейския участък?
- Искаше да направи самопризнание.
Че ударил някого със свещник.
Карлос, не е било нужно да го правиш.
Какво друго ви е казал?
Тогава дойде новината за инспектор Ванс и настъпи суетня.
А после той беше изчезнал.
Кого сте нападнали?
Всичко е заради мен.
- Заради вас?
Аз съм малко буйна.
Ударили сте жена си със свещник?
Отвръщаше ми. Беше самозащита. Аз го ударих с бейзболна бухалка.
Ще повдигнете ли обвинения?
Или пък вие?
Не. Всичко е наред. Методът е нестандартен, но работи.
Кой беше?
Кой беше какво?
Твоят познат, който се е самоубил.
Това е въпрос, който обсъждам само с приятели.
Беше майка ми.
Беше опитвала веднъж и преди. С хапчета.
Но я открих навреме.
И тогава една сутрин отново видях онзи поглед.
Не тъжен, просто...
Празен.
Закле се, че е добре и аз...
Отидох на училище.
И когато се върнах...
Откъде можех да зная, че ще го направи точно тогава?
Рене, много съжалявам.
Да. Така пишеше и в писмото й: "Съжалявам".
Само толкова.
Нямам майка до края на живота си,
а тя си е мислела, че тази думичка...
Ще ме утеши.
Преди много години
една наша съседка и добра приятелка
посегна на живота си.
И ни остави да тъгуваме
и да недоумяваме.
Но някак си, докато бях сама в онази хотелска стая,
забравих за болката, която тя ни причини.
В онзи ужасен момент
си мислех, че тя е получила отговор.
Но тогава се появи ти. Слава богу.
Завинаги ще останеш човека, който ми спаси живота.
И сега, когато имах време да премисля всичко,
разбирам, че това те прави най-добрата ми приятелка.
Хей! Вижте кой е дошъл с пица и ДВД-та!
Марио. Отлично.
Оставила си татко да избира филми?
Избирам филми така добре, както и пица.
Значи пицата ще е черно-бяла. И ще трае три часа.
Моля, моля. "Гражданинът Кейн", "Марти", "Казабланка".
Какво е общото между тези филми?
- Ще ни приспят?
Те са класика.
"Гледам те, хлапе".
- Гледам айфона си, татко.
Бъдете мили. Сигурна съм, че баща ви е избрал
нещо забавно този път.
- Какво си взел?
"Старият пес".
- Том, само усложняваш нещата.
Защо? Страхотен е. Нашите винаги ме пращаха да спя преди края.
Да не би да псуват или нещо друго?
- Нещо. Ще хапнем ли?
Всичко ли е наред? Да, само дето
така и не запомни, че обичам тънък блат.
Но няма значение. Благодаря, че я донесе.
Кой е гладен?
- Аз.
Добри новини. Полицията е открила колата.
Оставил си я на паркинга им.
- Слава богу.
Г-жа Маклъски ще ни закара дотам след закуска
и аз ще те върна после в клиниката.
Звучи като план.
Скъпа.
Съжалявам за всичко това.
Подложих теб и децата на много изпитания.
Ще се постарая да се върна максимално бързо.
Забрави за нас. Съсредоточи се да оздравееш.
Мога да се справя. Няма проблеми.
Трябва да ти кажа още нещо.
Какво има?
Обичам те.
Знам, че го знаеш.
Но не си го казваме достатъчно често.
И аз те обичам.
И още нещо.
Какво?
Ако още веднъж отидеш в полицията
и признаеш още нещо, без първо да ме уведомиш,
ще погреба още един труп в гората.
Разбра ли?
Добре. Ще се видим сутринта.
Искаш ли бира?
- Имаш белгийска?
Обожавам я.
- Знам.
Благодаря, че раздига масата. Това беше най-тежката част от раздялата ни.
Божичко, а за мен прането.
Открих, че предпочитам да си купя нови чорапи,
вместо да пера мръсните.
Благодаря, че се отказа от пътуването. Това наистина означава много за мен.
Няма защо.
- Моля те, извини ме пред Джейн.
Сигурно е бясна.
- Съмнявам се. Не е такъв човек.
Том, познавам жените. Сигурно докато си говорим
хвърля от Айфеловата кула вуду кукла на Линет.
Може да ти се стори странно, но Джейн не се поддава на гнева.
Ясно.
Не я познаваш. Лесно прощава.
Схванах. Тя е прекрасна.
Ще ти дам един пример. Тя не би критикувала пицата, която съм купил.
Моля?
- Защо трябваше да ми натякваш,
че блатът не е по твоя вкус?
- Прав си. В момент, в който го казах,
осъзнах, че не бива да го правя. Просто ми се изплъзна.
Именно. Правиш го по навик.
Не можеш да се спреш.
Е...
Може би защото се надявам, че като повтарям нещо,
най-сетне ще ме чуеш. Имам предвид...
23 години ти повтарям каква пица харесвам,
а сякаш не е достигнало до теб. Кара ме да се чувствам пренебрегвана.
Не съобразих.
Знам.
Не биваше да те сравнявам с Джейн.
Не беше редно.
Няма нищо.
Тя наистина е добра с теб, нали?
Тогава трябва да отидеш в Париж.
Моля?
- Да.
Иначе винаги ще се чудиш дали си щял да бъдеш щастлив с нея.
А нали това беше причината да се разделим?
Може ли да остана да изгледам филма?
Разбира се.
Сюзън?
Разиграваш ли ме?
Сюзън, какво си мислиш, че правиш?
Помня тази къща. Един полугол мъж се появи и не ми платихте.
Не, върнете го обратно. Този път ще ви платя.
Скъпи, съжалявам, но трябва да вървя. В писмото ми пише всичко.
Какво е тази мания по писмата напоследък?
Спеше, като се върнах от погребението.
Можеше да ме събудиш, щом заминаваш за Ню Йорк!
Не отивам в Ню Йорк, а в Оклахома.
Вече се обърках.
Две минутки.
Попита ме защо още се чувствам виновна.
Най-сетне разбрах. Някой му се обади.
На кого?
- На Алехандро.
Когато го положихме в земята, телефонът му звънна.
Знаеш ли какво значи това?
- Че имаме добри телефонни услуги?
Значи, че има семейство. И те не знаят къде е.
Това сигурно ги измъчва. Той е сторил нещо ужасно, не те.
Не бива и те да страдат.
И какво точно смяташ да направиш?
Още не съм сигурна.
Знам само, че трябва да се уверя, че са добре.
Мисля, че това е единственият начин да заживея отново нормално.
Тогава трябва да отидеш.
Здрасти! Накъде заминаваш?
На гости при едни роднини.
Звучи интересно. Приятно пътуване.
Да пазиш тайни е самотно занимание.
Затова винаги търсим с кого да ги споделим...
Близък човек, който ще ни разбере.
Съветник, на когото вярваме.
Приятел, който не би ни осъдил.
Всички се нуждаем от помощ, когато крием
най-тъмните страни на живота си.
Защото щом разкриеш една тайна...
Пак заповядай.
Обикновено се появява нова.
Превод: MichaelZ и Zaza14