Brilliantovaya Ruka (1968) Свали субтитрите
КИНОРОМАН В ДВЕ ЧАСТИ из живота на контрабандистите с пролог и епилог
Филмът е заснет с полускрита камера
ДОБРЕ ДОШЛИ
ДИАМАНТЕНАТА РЪКА
С УЧАСТИЕТО НА
А СЪЩО И
И ОЩЕ...
ОСВЕН ТОВА...
И ДОПЪЛНИТЕЛНО...
И НАКРАЯ...
С УЧАСТИЕТО НА...
ЮРИЙ НИКУЛИН
ПЪРВА ЧАСТ ДИАМАНТ ПОЧТИ НЕ СЕ ВИЖДА
И така, драги радиослушатели. Водя репортажа си от нашето пристанище.
След няколко минути този белоснежен красавец-лайнер
ще се оправи в поредното си пътешествие, приемайки в изисканите си каюти
голяма група съветски туристи в най-увлекателното пътешествие.
Извинете ме, моля ви. Здравейте.
- Здравейте.
Моля ви кажете си името и презимето.
- Семьон Семьонович Горбунков.
А къде работите?
- Старши икономист в "Нипрориба".
Много ми е приятно. Семьон Семьонич, какво бихте казали на нашите радиослушатели
пред отправянето в това увлекателно пътешествие?
Въобще, честно казано, не исках да пътувам.
Мислех да купя на жената палто.
Не, не, палтото ще почака. Мисля, че главното е да се разгледа света.
А то наистина все работи, работи...
Палтото ще почака.
Значи вие досега никога...
- Разбира се, че никога не е бил.
Че ние по-далече от Дубровка никъде не сме пътували.
Значи и вие излизате зад граница за първи път.
Не, аз не отивам никъде.
- Ние изпращаме ТААААТКО!
Ох, малката ми, защо така?!
"Фиш стрийт" - "Рибна улица".
Аптека "Чиканук".
- Льолик, помня всичко прекрасно.
Всичко трябва да е достоверно.
Падаш, хлъзваш се...
- "Дяволите да го вземат!" Ох, извинявай:" Да го вземат дяволите!"
Внимавай, да не сбъркаш!
Травмата, всичко да е достоверно.
Както казва нашият скъп шеф: "В нашата работа главното е самият реализъм".
Е...
Време е... туристе.
Недей, недей... Върви...
Добър ден.
Добър ден.
Това 16-а каюта ли е, или, пардон, съм сбъркал?
- 16-а е!
Вие също ли ще пътувате тук?
- Да, да се запознаем: Козодоев, Генадий Петрович.
Приятно ми е: Горбунков, Семьон Семьонович.
Надявам се да се сприятелим.
- Разбира се!
А вие взехте ли някакви сувенири?
- Не, не, не...
А аз взех!
- Водка?
Течеше седмия ден на увлекателното пътешествие...
А аз обичам песента за зайците.
За кого?
- За зайците.
Сеня, за зайците не е актуална.
Остров "Не вървеж"
Целият покрит със зеленина, абсолютно целият,
остров "Не вървеж" има в океана,
остров "Не вървеж" има в океана,
целият покрит със зеленина, абсолютно целият.
Там живеят нещастни хора диваци,
на вид ужасни, но добри отвътре,
на вид ужасни, но добри отвътре,
там живеят нещастни хора диваци.
Какво ли не правят - не вървят работите!
Явно майка им в понеделник ги е родила,
явно майка им в понеделник ги е родила
какво ли не правят - не вървят работите.
Крокодили не се ловят, не расте кокос,
плачат, Богу молят се, не жалейки сълзите,
плачат, Богу молят се, не жалейки сълзите,
крокодили не се ловят, не расте кокос.
Сякаш без делници не могат да живеят,
техният си понеделник да вземат и да го отменят,
техният си понеделник да вземат и да го отменят,
сякаш без делници не могат да живеят.
Как на проклетия остров няма календар
малчуганите и възрастните си отиват напразно,
малчуганите и възрастните си отиват напразно,
на проклетия остров няма календар.
В такъв случай през нощта до заранта,
плачат неудачните хора диваци
и реват, бедните, и кълнат бедата,
такъв ден на не вървеж няма в никоя година.
И ето, накрая, последното чуждо пристанище преди завръщането в Родината...
И така, господа, ние се намираме в така наречения Стар град.
По времето на царстването на император Шимуншин Шах Трети,
тук на тези хълмове, е бил разположен великолепен комплекс,
включващ дворец и храмове с две минарета...
Ти какво, откачи ли?
- Тя казва, че нещо е станало...
Ай-лю-лю после! Но, не, в никакъв случай!
Може нещо да й трябва?
- Ще ти кажа после какво й трябва.
Лейди, сеньора, фрау, мис! За съжаление нищо няма да се получи!
Русо турист е облик на морала! Ферщейн?
Това е. Бързо!
- А какво й трябва?
Разрешете да ви благодаря, Николай Иванович,
за вашата интересна, много интересна екскурзия.
Другари, внимание!
Сега имате свободно време.
Може да се поразходите из града.
Но внимавайте!
Точно в 17.00...
всички трябва да са на парахода, без закъснение. Ясно ли е?
Леша!
Леша!
Защо ме заряза?
- Как съм те зарязал?! Чакам те!
На тука.
Че къде е той? Мотае ли се някъде?
Спокойно, трябва да дойде.
Паролата старата ли е? "Да го вземат дяволите"?
"Да го вземат дяволите".
А той точно ли е от парахода "Михаил Светлов"?
Така ни казаха.
Параходът си тръгва след един час!
Млъкни!
Извинете, разгорещих се.
Ти знаеш ли....
Леша!
Гражданко!
Да го вземат дяволите!
Да го вземат дяволите, да го вземат дяволите...
Руски?
- Да.
"Михаил Светлов"?
- Да, да...
Какво му стана?
Действително здраво се е хлъзнал. Даже загуби съзнание.
Започваме.
"Михаил Светлов"! Уууу!
Да го вземат дяволите, да го вземат дяволите...
Да го вземат дяволите!
Да го вземат дяволите!
Д-А Г-О В-З-Е-М-А-Т Д-Я-В-О-Л-И-Т-Е!!!
Русо?
- Да, рус, рус...
"Михаил Светлов"?
- Да, аз съм това...
Къде гледа, дърто магаре?
Но оня също каза паролата "Да го вземат дяволите"!
По-нататък следва непреведима игра на думи с използването на местни идиоматични изрази.
Другарю, другарю, добре е ай-лю-лю, но цигел - времето...
Тия кретени ме уверяваха, че той е бил в безсъзнание.
Значи тоя мухльо нищо не знае.
Отлично.
Че какво е това?
Нищо особено, обикновена контрабанда.
Какво?
- Контрабанда.
Какво правите, Семьон Семьонич? Спокойно.
Пийнете.
Аз не пия.
Четохте ли във в-к "Неделя" в раздела "За дома и семейството"?
Лекарите препоръчват.
Успокоява нервната система, разширява кръвоносните съдове... Пийте!
Пийте, пийте!
Другарю капитан!
И какво ще правя сега?
Нищо. Почивайте, танцувайте, веселете си.
Само ви моля за контрабандата нито дума на никого.
Да де, ама ще ме питат какво ми е на ръката?
Ами кажете: подхлъзнах се... паднах...
скрито счупване... загубих съзнание...
свестих се... гипс!
Аха, подхлъзнах се...
... паднах... скрито счупване... загубих съзнание... свестих се... гипс!
А за това...
ще съобщя където трябва.
Благодаря.
Нима нищо не помниш?
Внимателно, внимателно!
Защо? Помня!
Какво помниш?
Подхлъзнах се...
- Така...
Загубих съзнание...
- Така...
Свестих се... гипс!
- Това ли е всичко?
- Да.
По-добре аз да бях паднал вместо тебе!
Стига бе, Леша, благодаря.
Пази си ръката, Сеня, пази я.
Надя ще се разстрои.
Какво да се прави, такава е "Се ла ви", както казват някои.
Прости ми, приятелю.
Другарю! Аз да тръгвам ли?
Да, тръгвайте, не пречете.
Съвсем ли?
- Да.
Нима капитанът не ги е предупредил?
Какво да правя?
О, ето го.
Всичко е наред, стоката е като в сейф.
А ключът?
- Какво?
Както казва нашият любим шеф: "Ако човек е идиот, то това е за дълго!"
Льолик, не разбирам за какво говориш?
- Сега ще разбереш... при шефа.
Само без ръце!
Къде отиваме?
У дома.
Значи сте били зад граница?
Да, бях.
А какво да правя сега? Може би в милицията или вкъщи?
Че аз пътувам за вкъщи.
Ами аз не му казах адреса!
Къде ме кара?
Тук за града има само един път.
Ако обичате, улица "Морска", номер 21, блок 9...
трети вход...
трети етаж.
Какво ви е на ръката?
Защо се интересува? Това просто любопитство ли е?
Подозрителен тип.
Подхлъзнах се, паднах...
скрито счупване, загубих съзнание, свестих се - гипс.
Вие в самодейността учавствате ли?
- Учавствам.
Защо излъгах? Ами аз не учавствам.
Защо ли пита?
Зъбите започват да тракат.
Много подозрителен тип.
Защо зави? Нали пътят е направо!
По пътя има ремонт.
Заобиколка.
Спрете да ги вземем!
Не се полага, инструкция.
Не взе тия в същата посока, тоя не е таксиметърджия, бандит е.
Защо не се преставихте веднага?
Исках първо да огледам, да проверя дали ще се сближим.
И какво, проверихте ли?
Проверих, другарю полковник.
Ще се сближим.
Аз не предвидих, че той...
- С гипса...
Тъй вярно, др. полковник.
Навярно трябваше да го...
- Не трябва...
Той съгласи ли се?
- Съгласи се.
Сега има предложение. А какво ще стане ако...
- Не си струва.
Ясно. Тогава може да е нужно...
- Не е нужно.
Разбрано. Разрешете поне да...
- Ами че опитайте.
На вас е възложена тая операция, така че действайте.
Докладвайте. После какво стана?
Слушам, др. полковник.
Когато ние с него се запознахме по този начин...
аз му изложих плана ни.
Какво да правя сега?
Нищо. Живейте както сте живели, те сами ще клъвнат.
Те ще следят вас, а ние тях.
И само да се опитат да го свалят и ние ще ги закопчаем.
Нещо като стръв?! Разбирам, и аз съм рибар.
Те, разбира се, ще предложат голям откуп.
А аз ще се пазаря.
Не мисля. Защо да се издават?
Те са уверени, че вие нищо не знаете.
Те ще се опитат да получат стоката си безплатно...
и незабелязано за вас.
Как може да се свали гипс от човек незабелязано?
Може.
Аз наистина не знам как те ще действат,
но човек може да се напие, да се приспи, да се зашемети...
Но въобще от безчувствено тяло.
Накрая и от труп!
Какъв труп?
Но аз съм сигурен, че до там няма да се стигне.
Михал Иванич, а не може ли някой друг да носи гипса вместо мене?
Вие може и да се откажете.
Не, не съм страхливец.
Но ме е страх.
Боя се дали ще мога, способен ли съм...
Мисля, Семьон Семьонич, че всеки човек е способен на много неща.
Но, за съжаление, не всеки знае на какво е способен.
Да, случва се.
Сега да се договорим за свръзката.
Ама вие какво, Семьон Семьонич!
Момент.
Връзката ще държим така.
Ако вие нещо ни потрябвате...
- Ще дойдете при мен.
Ако ние нещо ви трябваме...
- Поръчвам такси на мое име.
Ще дойда аз или помощникът ми. Ясно?
Дръжте!
Много ви благодаря.
Извинете ме, че аз така...
Нищо, нищо, при нас се случва и по-лошо...
Може да се качим, а? Ще ви запозная с жена ми.
Семьон Семьонич, нали се уточнихме.
Никой не трябва да знае.
И Надя ли?
- НИКОЙ!
Ясно.
Семьон Семьонич, а багажът?
Сеня, отвори!
Добре дошли, Семьон Семьонич.
- Благодаря.
Извинете, че толкова късно. Но нали знаете...
Обществената работа е преди всичко. Какво ви е на ръката?
Амиии...
- Семьон Семьонич, в сряда в "Червения кът" е вашата лекция,
обявата вече е закачена.
- Каква лекция?
Освен вас... никой от нас не е бил там...
Темата на лекцията е: "Ню Йорк - град на контрастите"
Но аз не съм бил в Ню Йорк!
А къде сте били?
Бях в Истанбул, в Марсилия...
Но моля ви се, "Истанбул - град на контрастите"! Каква е разликата?
Обявата ще е препишем. А какво ви е на ръката?
Скрито счупване, загубих съзнание, свестих се - гипс.
Отлично, отлично. Скромничко, но с вкус.
Каква прелест!
Каква прелест. А какво казахте за ръката, Семьон Семьонич?
Това е за вас. Сувенир.
- Но, моля ви се...
Благодаря, Семьон Семьонич.
Натиснете копчето.
- Да?
Смешно е, нали?
- Много.
Благодаря.
Сеня. Видя ли София Лорен?
А "Кока Кола" пи ли?
Е, и, как е?
Спи, спи.
- Спя.
Лекарите препоръчват. Приспивателно.
От в-к "Неделя", "За дома и семейството".
Седни.
Кажи все пак, какво ти е на ръката?
Подхлъзнах се, паднах, скрито счупване...
загубих съзнание, свестих се - гипс.
Това вече съм го чувала.
Не ме щади. Нека да е най-страшното, но истината.
Казвай какво ти е на ръката?
Нали ти казвам.
Вървях по улицата, подхлъзнах се, пад...
Ето на.
Не умееш да лъжеш, Сеня.
Знам какво ти е.
Кой ти каза?
Нямаш скрито счупване.
А какво? Какво има там?
Злато и диаманти!
Зарежи тия шегички!
Имаш не скрито...
а открито счупване!
Да вървим да спим.
За това трябва да се убива!
Льолик, само без ръце! Всичко ще оправя!
Да пукнеш дано!
Дано те видя в гроба по бели пантофки!
Дано живееш само на една заплата!!!
Виктор Николаевич, вие не можете ли да четете?
РАЗХОЖДАНЕТО НА КУЧЕТА Е ЗАБРАНЕНО!
Мамо, виж ме...
- Нима може така?
Може.
- Не може.
- Я почакай!
Аз ви казвам, че нашите дворове не се планират за разхождане!
А за какво?
- За естетика!
А къде да го разхождам?
Даден ви е самостоятелен апартамент, там се разхождайте!
А него къде...
- Но защо така, защо?
Добро утро.
- Здравейте.
Ето аз, Варвара Сергеевна, бях в Лондон.
И там кучетата ги разхождат навсякъде.
Кучето е приятел на човека.
Аз не знам как е в Лондон, не съм била там.
Може там кучето да е приятел на човека.
А при нас домоуправителят е приятел на човека!
Имането предадено на държавата
Бащице!
Имаш ли огънче?
Ти какво? Глухоням ли си?
- Да.
Ясно.
Ето го.
Мухльо.
Такъв ще го оправим без шум и прах.
Иди го покани на риболов.
На Черните камъни, както се уговорихме.
Покани го с пренощуване.
Само не се суети!
На децата - сладолед, а на жена му - цветята.
Внимавай да се сбъркаш!
Че ще има Кутузов!
Идиот! На децата сладоледа!
О, така.
А окото, дреболия, ще мине.
Сеня, как ти е ръката?
Нищо.
- Не те ли боли?
Я размърдай пръстчетата!
Не, не ония. Тези.
Всичко е наред.
Ще мине.
Генадий Петрович, вие като негов приятел трябва да му повлияете.
Той много лекомислено се отнася към всичко това.
Знаете ли, той искаше да ме излъже?
На татко съвсем не е това, което той казва!
А какво?
Има не скрито...
а открито счупване.
Върви при мама.
Сеня, дай да се развеем на риболов!
Ще идем на Черните камъни.
Ще вземем лодка, с нощувка.
Ще се любуваме на вечерта. Сеня?
Е?
- Не.
С нощувка няма на тръгна. Страх ме е да не я простудя.
Хайде от сутринта.
- Дадено. От сутринта.
Както кажеш. Значи от сутринта?
От сутринта.
- Дадено.
Максим!
Какво правиш, бе?
Нима може така? Извини се веднага на чичкото!
Добро момченце.
Авторски колектив...
Художник - Маргарита Симеонова
Дизайнер - Рохан Левицкая
Главен дизайнер Алберт Мудрев
Летен комбиниран костюм "Универсал 69"
Поощрителна премия на областната изложба за съвременно облекло в Житомир
Оригиналното конструктивно решение
ви позволява лесно да превърнете сакото в куртка
Но това не е всичко.
С леко движение на ръката панталоните се превръщат...
Панталоните се превръщат...
Превръщат се...
В елегантни къси панталони.
Извинете, малък технически проблем.
И накрая последният модел.
Плажен комплект "Мини Бикини 69"
Какво е станало? Защо шефът е тук?
`Сичко се променя.
Операцията ще я провеждаме на Белите скали.
А защо не на Черните камъни?
- Там е много оживено през деня.
Но на Белите скали не кълве!
- Кълв...
Ще кълве. За кълването отговарям аз.
Така ще кълве, че клиентът ще забрави за всичко на света.
Другото остава ли по плана?
- `Сичко друго е както се уговорихме.
Ти леко го зашеметяваш... Дръж!
Льолик...
Но това не е естетично.
- Затова пък е евтино, надеждно и практично!!!
Бързо сваляме гипса и се омитаме.
Ами моето алиби?
- Ти оставаш със следи от насилие по лицето.
Както при жертвите от нападение на неизвестни.
Льолик, само те моля...
Не се безпокой, Козлодой...
Козодоев.
Козлодоя...
Ще удрям точно, но силно!
Добър вечер, Марья Николаевна.
Добър вечер, Семьон Семьонич. Къде така по тъмна доба?
Ами, утре рано съм на риболов...
Поканиха ме, а нямам хляб.
Сега ще прескоча до дежурния магазин.
Далече е, но трябва.
Бедничкият.
Момчета, на негово място трябваше да съм аз.
Като се напиеш - ще бъдеш!
Давайте да го товарим.
Дръж го. Тръгваме.
Добър вечер, Семьон Семьонич.
Добър вечер. Но аз не ви познавам.
Володя.
- Сеня.
Имате поздрави от Михаил Иванович.
Благодаря.
Той много искаше да ви види.
Кога?
- Ами че сега.
Ще закъснея за хляба.
Не се притеснявайте, аз съм с кола.
Да вървим.
Е, Володя, много ви благодаря.
- Няма нищо.
Всичко хубаво.
- Почивайте. На слука!
Значи вие със сигурност ще бъдете на Черните камъни?
Да, да, на Черните камъни.
Дано всичко е наред!
- Дяволите да вървят по дяволите!
Лека нощ!
- Лека нощ, Семьон Семьонич.
Нашите хора не ходят за хляб с такси!
Струва ми се, че е тук.
Или може би...
- Напразно дойдохме тук.
Черните камъни са по-близо, а и там кълве повече.
Ако не греша, тук така ще кълве, че ще забравиш за всичко на света.
Разтоварвай се!
Помогнете!
Спасете ме!
SOS!
Помогнете! Льолик!
Идиот! Пфу!
Майчице!
Льолик!
Спасете ме!
Майчице мила!
Чичко, какво викате?
- Бягай оттук, малкият, не ми пречи.
Мааа...
Абе, пале, махни се, разкарай се оттука!
Летят патици...
Летят патици...
Шефът ни дава възможност да се реабилитираме.
За място на провеждане на операцията по кодово име "Дивеч"...
Как?
- "Дивеч".
... той определи летния ресторант "Плачещата върба".
Точно на север, някъде към...
... 50 метра, е разположена тоалетна...
... от типа "Разделител"...
... обозначени на схемата с буквите "М" и "Ж".
Асфалтовата пътечка, водеща към тоалетната, минава покрай шубрак,
където ще се намирам аз.
Такава е нашата дислокация.
Сега твоята задача. Ти водиш клиента в ресторанта...
докарваш го в необходимото състояние и бързо го водиш да се освежи.
Убеждавайки се, че клиентът върви в определеното направление,
с думите: "Сеня, чакам те на масата!",
бързо се връщаш на изходна позиция.
Твоето алиби е обезпечено.
Клиентът, минавайки покрай шубрака, попада в моите ръце...
а нататък е въпрос на техника. Ясно ли е?
Да, да. Но Льолик, страх ме е как да го доведа до състоянието? Той почти не пие!
Както казва нашият шеф: "На чужда сметка пият даже трезвениците и язваджиите!"
На една заплата не може само да се возиш на такси!
Ако обичате, 100 броя, само че поредни.
Който вземе кочан билети, той ще получи...
- Водоподаване!
Зарежете тъпата си агитация! Аз купувам билети не заради печалбата.
А за какво?
- Вестници трябва да се четат.
Разпределете ги сред живеещите в кооперацията.
- А ако...?
А ако не вземат, ще им спрем газта!
В общи линии всичко е ясно.
Обиколете комисионните магазини, разгледайте пазара, посетете ресторанти...
А на гарата може ли?
- Отидете.
С две думи - бъдете повече на видно!
Естествено, ще имате разходи. Ето, вземете.
Не, няма нужда. Сам ще се оправя.
Семьон Семьонич, хайде без самодейност!
Това тук са 500 рубли.
От новите ли?
Какво ви е на главата?
Парите.
Семьон Семьонич!
Разбрах.
Вземете.
Защо?
Е, както се казва - за всеки специален случай. Взимайте!
От войната не съм държал бойно оръжие.
Е, това не е бойно, а по-скоро псхилогическо.
При нужда можете да гръмнете, да подадете сигнал...
Зареден е с халосни.
Дайте ми един боен!
Защо?
За всеки случай.
Не може.
- Ясно.
Семьон Семьонич, ма какво правите?
Така трябва.
Феденка, и добро би било ... дивеч!
Дадено.
Какво ще пием? Водка, коняк?
- За мен биричка.
Значи така. За начало бутилчица водчица и бутилка конячец.
И двамата пием.
- Слушам.
О, трябва да се обадя на маминка. Ей сега.
Добър вечер, Борис Савелиевич.
Поръчах на Федя... дивеч!
Много ви моля.
Льолик? Чакам.
Клиенът ще бъде наред.
Самият шеф е тук.
Чакам.
Свободно ли е?
- Заето е.
Ето на. Започна се.
Само спокойно... трябва да действам.
Кажете, ако обичате, къде е телефонът?
Благодаря.
Такси?
Обажда се Семьон Семьонович Горбунков. Горбунков!
Да, да, Горбунков!
Изпратете такси в ресторант "Плачещата върба".
Спешно!
Благодаря.
Е, да започваме.
Не, не, аз съм на бира.
Не, не.
А-а, следи ме. Нека ме следи какво пия.
За премията ти!
- Дай Боже да не е последната.
След първата не се замезва!
Водчица?
За твое здраве.
Давай!
Пийни си!
Аз съм убеден, че всеки от вас, когато намери имане...
ще постъпи точно както мен.
А наградата къде ще я денеш?
С полагащата ми се по закон награда...
по съвета на приятелите...
реших да си купя автомобил "Москвич"!
Новият модел!
Аз ей сега.
Клиентът дозрява, бъди готов!
- Винаги сме готови. Тъпанар!
Пардон.
Вие при кого?
- При теб.
Е?
- Не ме ли познаваш?
Не те познавам.
Може да пийнем?
- Да пийнем.
И аз не те познах веднага.
- Да?
Защо си обръсна мустаците?
Какво?
- Викам защо си обръсна мустаците? Глупчо!
На кого?
Простете, с кого имам чест?
Ладиженский, Евгений Николаевич, съученик на този глупчо.
Не знаете ли защо Володя си е обръснал мустаците?
- Мустаците ли?
Сеня, обясни на другаря защо Володя си е обръснал мустаците.
Имаме много малко време. Пий!
Сеня ли?
Е, простете, припознах се.
Мустаци ще ви стоят сякаш като на Володка Тренкин.
Другарю, кога ви е самолетът?
Да, време е.
Е, като дойдете при нас на Колима...
Като дойдете при нас на Колима, добре сте ги дошли на гости.
Не, по-добре вие при нас!
Всичко хубаво.
Добре е, че не е контрабандист.
Симпатичен човечец.
Защо така се напих, а?
Сеня? Стигна ли до състоянието?
До какво?
- До необходимото?
Не.
- Тогава още по чашка...
- Не, не...
Повече няма да пия.
Трябва!
- Край!
Сеня... ти мене уважаваш ли ме?
Уважавам те, но няма да пия.
Тогава ще те ухапя.
Хапи!
Наоколо има хора, Леша.
А с дивеча ще пиеш ли?
- С него да.
Федя, дивечът!
- Дивечът!
Това дивеч ли е?
- Това дивеч ли е?
Дивеч е!
С дивеч водка не се пие.
- А какво?
Ами това...
- Разбрах, разбрах...
Федя, още по 150 шампанско и край.
За теб!
- Благодаря.
По моему май ви е време малко да се поосвежите?
Сеня, чуваш ли, време е да се освежим. Бързо, тръгваме.
А дивечът?
- Дивечът няма да отлети, той е печен.
Бързо. Мирувай, бързо.
Право на север, към 50 метра... Бързо...
Е какво?
Сеня!
Песента за зайците.
В тъмносинята гора
където тревите се поклащат
има дъбове магьосници,
носят се листа.
На поляната трева, зайците в полунощ косяха,
и при това напяваха странни думи.
Все ни е едно, все ни е едно,
нека се боим от Вълка потаен.
Работа си имаме в най-зловещия час,
косиме ние и не ни пука.
А дъбовете магьосници шепнат нещо в мъглата,
при отровните блата, в чиято сянка стоят.
Косят зайците трева на поляната, и не им пука,
и от страх все по-бързо песничка пеят.
Все ни е едно, все ни е едно,
нека се боим от Вълка потаен.
Работа си имаме в най-зловещия час
косиме ние вълшебния трънак.
Все ни е едно, все ни е едно, твърдо вярваме в древната мълва.
По-смел ще стане тоз, който три пъти в годината в най-зловещия час коси и не му пука.
Все ни е едно, все ни е едно,
ще станем по-храбри и два пъти по-смели.
Да устоим веднъж в най-зловещия час всички да ни нападнат, не ни пука!
Все ни е едно, все ни е едно,
ще станем по-храбри и два пъти по-смели.
Да устоим веднъж в най-зловещия час
всички да ни нападнат, не ни пука!
Налага се да се взимат мерки. А какво да се прави?
Пиянство, побой...
Но... нали вие знаете, Варвара Сергеевна...
Знам всичко по-добре от вас, скъпа моя. От къде ги има той тия пари?
Ами, поканил го е приятел. Той получил премия...
А по протокола за едно строшено огледално стъкло вашият мъж е заплатил 97 рубли и 18 копейки.
Че от къде има такива пари?
След завръщането си оттам, вашият мъж стана друг.
Пагубното влияние на Запада.
Тези идиотски играчки!
А тази странна фраза: "Кучето е приятел на човека"!
Странно е, да не кажа нещо повече.
А това?
Елементи на сладък живот?
И знаете ли... Няма да се учудя...
ако утре се изясни, че вашият мъж тайно...
си посещава любовница!
- Какво?
Това твое ли е?
- Мое е.
Откъде?
- Оттам.
Оттам ли?
Завербували са го! Но как е могъл?
Та той е толкова доверчив.
Ръката! Измъчвали са го!
Как не се досетих по-рано!
- Боже мой!
Все ни е едно...
Какво да се прави?!
А децата? Какво ли ще става с тях?
Какъв позор!
Има само един изход.
Само един.
Само един.
Стига ти, стига ти!
Шампанско сутрин пият или аристократите, или дегенератите!
Да вървим при шефа.
В такъв вид не мога.
Аз трябва...
... да взема вана, да изпия чашка кафе...
Ще имаш там и вана, и кафе, и какао с чай. Да вървим!
Да вървим, бе, Леша.
Надя... Наденка...
Успокой се, успокой се.
Ти имаш, имаш изход.
- Да?
Ти трябва да отидеш и сам да си признаеш. Сам!
В какво?
- В измяна!
ПОЗОР НА ПИЯНИЦАТА И СКАНДАЛЖИЯТА С. С. ГОРБУНКОВ
Как можа да си помислиш това? Ах ти, жено моя, майка на моите деца.
О, Боже! О, тежко ми!
- А какво трябваше да си помисля?
Всичко, което ти харесва, но само не това!
Тежко ми, тежко ми!
Откъде имаш пистолета и парите?
Мълчи, нещастнице! Мълчи!
Сеня...
Кажи ми откъде са пистолетът и парите?
Моля те, Сеня. Кажи.
Ще ти кажа. Но нито дума никому.
- Кълна се!
Това е държавна тайна.
Пистолетът и парите получих за изпълнението на отговорна задача.
Каква?
- Това не мога да ти кажа.
За сега... Ще дойде време, ще разбереш.
Може даже да ме... наградят...
... посмъртно.
Върхарски план, шефе!
У 12.00 'сичко ще бъде готово.
Гениално!
Добър ден.
Добър ден!
Бонжур, мадам. Пардон.
Щастлив съм да ви посрещна в този скромен, уютен...
Привет, малкият.
Праща ме шефа.
'Сичко е готово.
По-кратко...
Паспортът е готов.
Мястото?
- Хотел "Атлантик".
Влизаш в стаята, платена е.
Клиентът?
Анфас... профил...
Хонорарът?
- На...
Ще има и още.
Достатъчна е една таблетка.
Кажете, ако обичате...
Нямате ли такъв, но без крила?
За съжаление не.
- Значи нямате...
Ще търсим.
Няма те ли такъв, но с седефени копчета?
За съжаление нямаме.
- Не? Ще търсим.
Мене ли ме викате?
- Да.
Извинете ме...
Дочух... но случайно имам това, което търсите.
И точно със седефени копчета.
Само че е в хотела.
Много ли ви трябва?
- Да.
Тогава ще ви дам адреса.
Живея в хотел "Атлантика", съвсем близо е.
Ехо... В 9 часа устройва ли ви?
Е, добре.
Заповядайте.
Много ще ви чакам.
Точно в 9... хотел "Атлантика" ... стая 327... Анна Сергеевна.
В 9, точно в 9...
Май захапа голямата риба.
Как изглежда тя?
- Тя ли?
Ясно.
Бъдете внимателен, не повтаряйте вчерашната грешка.
Аз по принцип не пия, приятел ме покани.
Между другото, как е той след вчерашното?
Не зная, не се е обаждал. Добър човек.
Така ли мислите?
Е, добре, идете в хотела и действайте съобразно обстоятелствата.
Възможно е да има съучастници. Проверете!
Оръжието с вас ли е?
Психологическото.
- Ще ви чуят. Дайте бележката.
Френски. "Шанел №5". Да вървим!
Ти къде?
Специалната задача.
Бъди внимателен, чуваш ли?
- Не се вълнувай, всичко ще бъде наред.
Сеня!
Тръгвам.
Клиентът дойде.
- Хубаво.
Пети, пети, той влезе! Приемам.
Разбрах ви, разбрах.
Хотел... 327-ма... Анна Сергеевна... 9.00 ч.
Да, да, влизайте!
А, дойдохте ли?
- Добър вечер.
Добър вечер. Седнете за малко. Аз ей сега.
Какво ви е, какво ли е?
Ами такова... копчето на маншета се търкулна...
Ето... Измъкна се...
Ой, как ме изплашихте.
Разрешете да ви помогна.
Помислих си, че нещо е станало.
Чуйте как ми бие сърцето!
Тупка ли?
Тупка ли?
Тупка.
Следи за сигнала. Щом като заспи, тя се изгасни светлината.
Льолик, ами ако той си тръгне?
Леша, ти би ли си тръгнал от такава жена?
Аз не, но той е верен мъж.
Както казва нашият мил шеф: "Няма такъв мъж, който поне
за час да не мечтае да бъде ерген"!
Следи за сигнала!
Ние нали бяхме за халата?
Ох, не ви казах. Една приятелка трябва да го донесе всеки момент.
Нали не бързате?
- Не, не бързам.
А може за сега по чаша вино?
Добре би било... бира.
Не. Само вино.
За нашето случайно запознанство.
Пийте, пийте... Пийте.
А къде е приятелката? Може би за утре?
А за какво ни е тя?! Моят халат е почти същият!
Погледнете!
Не съм виновна аз!
Той сам дойде!
Видях твоята специална задача.
След такава чудовищна лъжа, аз не искам и не мога да бъде с теб.
Уверена съм, че децата ще ме разберат когато пораснат.
Молба за развод ще подам аз. Сбогом.
Добро утро, Семьон Семьонич.
Трябва веднага да замина за Дубровка.
Правилно, но не сега.
Утре сутринта ще ви изпратим кола.
Както винаги такси. В 8 часа удобно ли ви е?
А защо не днес?
Днес ще ви помоля да изпълните една моя молба.
- Каква?
Трябва на всяка цена да се срещнете с вашия приятел.
Кой приятел?
- Ами с този, с когото бяхте за риба,
в ресторанта...
- А, Генадий Петрович.
Срещнете се с него и така, между нещата, му кажете, че утре
сутринта заминавате за Дубровка в 8 сутринта.
А най-важното, кажете му, пак така между другото,
че вдруги ден ще ви свалят гипса.
Гена?
- Да.
А защо тогава не го...
- За да не изплашим по-голямата риба.
Пардон.
На 27 юли от 18 ч. ще се състои другарски съд над пияницата
скандалджията и морално разлагащия се гражданин С. С. Горбунков След съда - танци
Хубаво пеете!
Ама и вие...
Ако обичате, кажете, отдавна ли познавате гражданина С. С. Горбунков?
Да, за нещастие от 10 години.
- И през всичките тия 10 години
той пиянстваше, скандалжийстваше и, тъй да се каже, морално се разлагаше?
А, не. През цялото това време той изкусно се маскираше като порядъчен
човек. Аз не му вярвах.
Но ако добре познаваш някого, нали винаги трябва да му вярваш?
О, не. Считам, че на човек трябва да се вярва в най-краен случай!
Така ли мислите?
- Да.
А между впрочем... вие какъв сте?
Ами аз го знам по работа, тъй да се каже... колега.
Ясно. Другар по чашка.
Я изчезвай оттук... Миша.
Както се казва: хващай гората...
- Добре, добре, отивам си.
Само имам един въпрос. Кажете ми: добре ли сте го закрепили това?
Не се безпокой, няма да падне.
- А сега - свалете го!
Шефе, всичко пропадна! Всичко пропадна!
Свалят гипса, клиентът си заминава...
Ще го убия него, ще го...
Добро утро, Семьон Семьонич. Къде сте тръгнали толкова рано?
При моите, в Дубровка.
Кой е поръчал такси за Дубровка?
- Аз.
Сядайте.
Тръгвам.
- Всичко хубаво.
А Михал Иванич не успя ли да дойде?
А Володя?
Заети са.
А вие какво звание имате?
- Какво звание?
Като на Володя - лейтенант от милицията.
Лейтенант съм, старши...
Другарю старши лейтенант, разрешете пред жената да
ви наричам така по звание: "Другарю старши лейтенант..."
За по-солидно. Може ли?
Разрешавам.
- Благодаря.
Вие обезателно й кажете, че съм изпълнявал спец-задачата
в ресторанта и най-вече в хотела.
За да не се притеснява, утре ще го свалят...
Нищо не й говорете за котрабандисти, злато и диаманти.
Не, това не мога да поема.
- Другарю старши лейтенант!
- Не!
Трябва да се посъветвам с шефа... с началството.
С Михал Иванович?
- Да, с Михал Иванич.
Поздрави на Михал Иванич.
Ало... шефе, аз съм... Ало...
Шефе! Аз съм... Льолик. Льолик!
Замина за Дубровка. Преди 20 минути.
С такси, бежова "Волга". Номер 27-80 ОО.
Разбрах. 'Сичко разбрах.
Леша е на 19-тата верста...
Значи без него.
Разбрах.
Започваме да действаме без шум и прах по новоутвърдения план.
Това е 'сичко.
Е, как е?
- Поздрави от Михал Иванич.
Благодаря. Е, какво?
'Сичко ще бъде наред. Даже още по-добре.
При жена си ще отидете като нов. Без гипс, без прах, без шум.
Михал Иванич разреши да свалим гипса днес.
Хванали сте го!
- Хванахме го!
А кой е той?
- Мухльо.
Защо да се връщаме? Няма да губим време.
Имаме точка по пътя, там и ще свалим гипса.
Както казва нашия скъп шеф... Михаил Иванович...
"Кови желязото, без да се отдалечаваш от сейфа"...
Бързичко ще свалим гипса... Ще го измъкнем в пълен ред.
Др. старши лейтенант, само ви моля всички ценности да се приемат по опис.
Що за разговор?! По всички правила!
Опис, протокол, предал, приел, отпечатъци на пръстите...
Цялата операция ще отнеме не повече от 15 минути.
Нека се размеква.
А аз дотогава да събера... вехториите.
Какво да се прави.
- Яко оборудване имате.
Да, налага се да сменим мястото ...
Началството заповяда да сменим точката.
Да се пребазираме. Това е.
Мустакът ви се отлепи.
- Благодаря.
Горе ръцете!
Сервиз Почивен ден
Седми, седми, какво виждате по пътя? Докладвайте.
Тук седми, докладвам.
По направление към града се движи автоцистерна с мляко.
Такси не е открито. Продължавам огледа. Приемам.
Край на първа част
ДИАМАНТЕНАТА РЪКА
КИНОРОМАН В ДВЕ ЧАСТИ из живота на контрабандистите с пролог и епилог
Кратко съдържание на първа част
Втора част ГИПСИРАНИЯТ КРАК
Седми, седми, бежово такси не е влизало в Дубровка.
Огледайте 45-и квадрат.
Стойте!
Спрете!
Почакайте!
Моля ви, откарайте ме до града.
- А какво е станало?
Работа от държавно значение. Може би ме преследват.
Ще ви откарам, скъпи.
- По-бързо!
По-бързо!
- Но аз все още се уча.
'Айде, че времето...
- Времето е пари.
Както се казва: "Когато видиш пари, не губи време!"
"Кови желязото, без да се отдалечаваш от сейфа!"
Ръцете! Нагоре! И двамата! Ще ви убия!
Напразно се стараха. Диаманти там няма.
Как така няма?
- Ами така.
Че откъде знаехте, че има там?
И оня с залепените мустаци си мислеше, че са там.
Те отдавна са в милицията... шефе!
Стойте! Стойте, идиоти!
Както казваше един мой познат...
... покойник...
"Аз твърде много знаех"!
Пети, тук седми. Докладвам.
По горския път с голяма скорост, по посока на държавната граница,
се движи "Москвич", вишнев цвят. Приемам.
Седми! Седми, слушай моята заповед!
Майчице! Льолик, спри! Льолик... ох...
Спокойно, Козлодоя...
Всички ще КАЦНЕМ.
ПРЕВОД ОТ ЗВУК И СУБТИТРИ: BEST RIPPER