Three Colours - Blue (1993) Свали субтитрите
Хайде, Ан.
Влизай.
Можете ли да говорите?
По време на ... Бяхте ли в съзнание?
Съжалявам че тябва да Ви уведомя... Знаете ли вече?
Съпругът Ви е загинал при катастрофата.
Вие сте били в безсъзнание по това време.
Ани?
Да, дъщеря Ви също.
Има ли някой тук? Кой го направи?
Господин Лерой?
Моля извикайте охраната. Някой счупи прозорец на първия етаж.
Ще погледна в градината.
Не мога да го направя.
Аз счупих прозореца.
- Не се безпокойте.
Ще го заменим.
Съжалявам.
- Няма нищо.
Днес ли е?
- Днес следобяд. В 17.00.
Мога ли да направя нещо за Вас?
Събрали сме се за да почетем паметта на
човека и композитора,
един от най -
бележитите в света.
За всички ни е непонятно
че вече го няма.
Оплакваме също пет годишната му дъщеря
която почина до него.
Патриc, милиони мъже и жени,
очакваха музиката, която ти композира за
Oбединението на Европа.
което се надяваме да отбележим скоро.
Добър ден.
Добър ден.
Зная че не желаете да се срещнете с мен.
- Така е.
Може ли да вляза?
- Не.
Жули, не искам интервю.
А какво?
- Пиша статия за Вашия съпруг.
- Искам да разбера нещо.
- За какво?
Концерта за Обединението на Европа.
Той не съществува.
- Вие сте променена.
Преди не бяхте така груба.
- Не чухте ли?
Загубих съпруга и дъщеря си при катастрофата.
Вярно ли е че вие сте писала музиката на съпруга си?
Добро утро.
Бернард!
Добро утро, госпожо.
- Направихте ли каквото ви помолих?
Почистихте ли синята стая?
- Всичко.
Госпожо, нашите съболезнования.
Мари?
Защо плачеш?
Защото вие не плачете.
Непрекъснато мисля за тях.
Спомням си всичко.
Добро утро, Сър.Искате ли питие? Не, благодаря.
Как мога да забравя? Да седнем. Може да отнеме време. Веднага се връщам.
Никой не бива да знае за това.
Вие ще заплатите за настаняване на майка ми в дом до края на живота и.
Ще се погрижите за Мари и за градинаря.
Ще продадете нашата недвижима собственост.
и ще съберете парите в една банкова сметка.
- 27-0641-196? Да.
Може ли да попитам защо?
Не.
Ще ме извините ли?
Но какво ще ви остане?
- Моята собствена банкова сметка.
Още не съм започнала.
Оставих го настрана. В деня когато заминах?
- Да.
Ето. Чаках вие да наредите.
Бяхте права.
Много корекции.
Не повече от обикновено.
Красиво е.
Обичам този хор.
Жули е.
- Обичаш ли ме?
- Да.
- От кога?
Откакто започнах да работя с Патрис.
Мислиш ли за мен?
- Да.
Ела, ако искаш.
Сега ли?
- Да, сега. Веднага.
Сигурна ли си?
- Да.
Оливие?
Паднах.
- Моля, свали ги.
И останалото.
Взеха всичко. Само матрака остана.
Оценявам това което направи за мен.
Но виждаш, че съм като останалите. Потя се. Кашлям.
Имам пломби.
Няма да ти липсвам. Сега го разбираш.
Затвори вратата , когато си тръгнеш.
Жули!
Не искам никакви деца в сградата.
Позволете да Ви попитам нещо. Може да помогне.
Какво работите?
- Нищо.
Имам предвид от какво живеете?
- От нищо.
Мога да предложа нещо подходящо, но се нуждае от ремонт.
Мога ли да живея там сега?
- Разбира се. Нуждае се от боядисване.
Мога ли да го разгледам?
- Разбира се.
Името Ви?
- Жули де Курси.
Извинете. Жули Виньон. Ще ползвам моминското си име.
Кафе и сладолед?
- Както обикновено.
Има ли някой?
Има ли някой тук?
Извинете за шума. Почти свърших.
- Не съм чула нищо.
Може ли да вляза?
Чух че сте се заключила навън миналата седмица.
Съпругът ви ми услужи с одеяло. Прекарах ноща на стъбите.
Исках да разпишете това.
Какво е това?
- Всички вече се разписаха.
Не искаме разпуснати жени в нашата сграда.а Младата жена на долния етаж...
Не искам да се намесвам.
- Тя е жена с леко поведение.
Не ме засяга.
Здравето ви е отлично. Всичко е наред.
В добро разположение на духа сте.
Добър ден. Обажда се Антоан.
- За вас е.
името ми е Антоан. Вие не ме познавате...
Не. Извинете ме.
Кой е това?
- Някакво момче.
Търси ви от известно време. Казах му че може да дойде.
Нека да се срещнем.Важно е.
- Нищо не е важно.
Става дума за един предмет.
- Какъв предмет?
Огърлица с кръст.
Бях забравила за нея.
Намерих я близо до колата.
Не можех да я задържа. Това е кражба.
Ако искате да ме питате нещо... Стигнах там точно след...
Не.
Извинете.
Исках да върна огърлицата...
Исках да ви питам нещо.
- Да?
Когато отворих вратата, съпругът ви беше още жив.
Той каза...
Не разбирам.
Той каза:"Сега се опитай да кашляш."
Той ни разказваше смешка.
За жена, която не може да спре да кашля. Отива на лекар.
Той я преглежда и и дава лекарство. Тя го глъща.
И пита: "Какво беше това?"
Най мощното разхлабително.
Разхлабително за кашлица?
О, да. Опитайте се да кашляте сега.
Стана ни смешно.
После стана катастрофата.
Съпругът ми обичаше да повтаря смешното.
Вие го върнахте.
Ваше е.
Болен ли сте?
Добре ли сте?
Винаги трябва да се държиш за нещо.
- Какво казахте?
Благодаря.
За какво?
- Оставам.
За да ме изхвърлят
трябваше да имат подписите на всички живущи .
Хубаво е.
Когато бях малка имах такава лампа.
Заставах под нея и протягах ръка.
Исках да подскоча и да я докосна.
Бях я забравила.
Къде я намерихте?
Намерих я.
Сувенир?
Сама ли живеете?
Да.
Не бих могла да прекарам сама ноща.
Нещо трябва да се е случило. Не сте от тези които ги изоставят.
Простете, говоря твърде много.
Бедният.
Кой? Беше заспал там миналата нощ.
Сега си е отишъл, но е оставил флейтата.
Жули?
Едно кафе.
Търсих навсякъде.
И те открих.
Никой не знае къде живея.
Отне ми няколко месеца. После късметът ми се усмихна.
Дъщерята на чистачката ми те видяла наоколо.
Оттогава непрекъснато идвам насам. Липсваш ми.
Избяга ли?
От мен?
Чуваш ли какво свири?
Прилича на ...
- Да.
Видях те. Може би това ще ми стигне засега.
Ще опитам.
Откъде знаете тами музика? Измислям си много неща. Обичам да свиря.
Само секунда.
Има ли проблем у вас?
Не. искам друг апартамент като този.
Ще намеря, но ще отнеме време.
- Колко дълго?
2 - 3 месеца.
Порязали сте се.
Котката ме одраска.
Мамо?
Мари - Франс.
Аз съм. Жули.
Ела при мен.
Чух че си загинала. Изглеждаш добре.
Много млада.
Винаги си изглеждала по - млада. Сега приличаш на тридесет годишна.
Не съм сестра ти, а дъщеря ти. На 33 години съм.
Зная.
Шегувах се.
Тук имам всичко. Телевизорът...
Виждам целия свят.
Ти гледаш ли?
- Не.
Разкажи ми за къщата си, за съпруга си...
децата...
или за себе си.
- Мамо...
Съпругът и дъщеря ми са мъртви. Вече нямам дом.
Чух за това.
Преди бях щастлива. Обичах ги и те ме обичаха.
Мамо, слушаш ли ме?
Слушам те, Мари- Франсез.
Остава ми да направя само още едно нещо.
Нищо.
Повече не искам приятели, вещи, обич. Това са капани.
Имаш лш достатъчно пари? Да живееш?
Да, имам достатъчно.
- Това е важно.
Не можеш да се откажеш от всичко.
Мамо?
- Да?
Боях ли се от мишки ; през детските си години?
Не.
Жули се боеше.
Сега се боя.
Благодаря.
Приятно ми е да те видя. Влизай.
- Може ли да те питам нещо?
Жена ми отсъства.Моля влезте.
- Може ли да ми услужите с котката си?
Извинете?
- Котката. За няколко дни.
Не е кастрирана. Може да бъде агресивна.
Не съм сигурен че ви харесва.
Какво правите тук?
- Видях ви от автобуса.
Тичахте като луда. Плачете ли?
От водата е.
Не носите бельо?
- Никога.
Взех котката на съседа да улови мишката у нас. Имаше бебета.
Нормално е Жули.
- Страх ли те е да се върнеш?
Ще отида да почистя.
Ще се видим у нас.
Люсил е. Вземи едно такси и ела. Ще ти платя.
Сега? Късно е. 23.30 .Имаш 25 минути. Важно е.
Не мога.
Умолявам те. Никога не съм те молила за нищо. Моля те ела.
Къде?
Сита де Миди 3.Близо до Пигал. Първата врата в ляво. Има звънец.
Кажи че е за мен. Ще дойдеш ли?
Идвам при Люсил.
Ти дойде?
Прости ми.
Съжалявам.
Ядосана ли си?
- Не.
Излизаш след пет минути. Приготви ме.
След като се преоблякох дойдох тук за едно питие.
Гледах из публиката, така, без причина.
В средата, на първия ред, видях баща ми.
Изгреждаше уморен.
И сънен.
Но гледаше дупето на момичето.
Онзи глупак, който те пусна да влезеш, не искаше да го накара да си тръгне.
Каза ми, че щом си плаща има право да гледа.
Не знаех на кого мога да разчитам.
Бях отчаяна. Не знаех с кого да говоря.
Затова ти се обадих.
- А баща ти?
Преди десет минути погледна часовника си и си отиде.
В 23.45 е последният влак за Монтпелие.
Защо правиш това?
Защото искам.
Мисля че на всички им харесва.
Спаси живота ми. Нищо не съм направила.
Помолих те да дойдеш и ти го направи.
- Не.
Жули...
Това не си ли ти?
Люсил, ние сме.
Аз съм.
Европейският Съдет ви предлага
да довършите композицията на Патрис Де Курси.
Аз се съгласих. Работя върху нея сега.
Опитвам се да разбера Патрис. Не е лесно.
Може ли да кажете нещо
за партитурата, показана тук за първи път?
Това е първата част на концерт, който Патрис композира
възложен му от Европейския Съюз.
Концертът трябваше да се изсвири само веднъж,
от дванадесет симфонични оркестъра на 12 града на Европейския съюз.
Патрис беше потаен човек.
Само съпругата му, Жули, би го разбрала.
Опитах се да я помоля да вземе участие в програмата ни но
тя отказа.
Предполагам че тези документи са от арахива Ви.
Не, не са архивни. Кой може да предскаже...
Това са снимки и документи, които намерих в бюрото му в Консерваторията.
Съпругата му не ги искаше.
Не съм сигурен, че трябва да ги показвам.
Беше велик човек. Един от важните композитори на нашето време.
Хора като него принадлежат на всички.
Почакайте само пет минути.
Къде я сложих? Зелена картичка с номера.
Гледа ли телевизия днес?
- Не.
Намерих я. Домашният и телефон и телефона и на работа.
Защо ти трябва?
Днес, по телевизията тя показа партитурата, която взех от теб.
След злополуката, когато нищо не беше сигурно, направих копие.
Когато ти я взе, знаех, че ще я унищожиш.
Запазих един екземпляр и го изпратих в Страстбург.
Музиката е толкова красива. Не можеш да унищожиш такова нещо.
Оливие!
Съжалявам.
Няма нищо.
Чух, че ще завършваш концерта на Патрис.
- Помислих, че ще мога да опитам.
Не можеш. Нямаш право. Няма да е същото.
Казах, че ще опитам. Не зная дали ще успея.
Ще ти кажа защо. Беше начин ... или поне така си помислих - да те накарам да плачеш, да тичаш.
Единствения начин да те накарам да кажеш "Искам" или "Не искам"
Не е честно.
- Ти не ми остави никакъв избор.
Нямаш право.
- Искаш да видиш какво съм направил?
Не съм сигурен че разбирам.
Ако можех да ти посвиря...
Знаеш ли какво казва хорът? Мислех че Патрис ти е казал.
На гръцки ритъмът е различен.
Кое беше това момиче?
- Кое момиче?
На фотографиите в програмата. Тя беше с Патрис.
Не знаеше ли?
Просто ми кажи, заедно ли бяха?
Да.
Откога?
Няколко години.
Къде живее?
- Близо да Монпарнас.
Често се срещаха на кортовете.
Адвокат е. Или работи за адвокат.
Какво искаш да направиш?
Да се срещна с нея.
Извинете ме.
Какво ще кажете за равенството?
Защото не разбирам френски - затова ли съдът няма да разгледа делото ми?
Извинете ме.
Да?
Вие бяхте приятелката на съпруга ми?
- Да.
Не знаех. Току що разбрах.
Жалко. Сега ще го намразите. А и мен също.
Не зная...
Разбира се че ще стане така.
Негово дете ли е?
Да.
Но той не знаеше.
Разбрах след катастрофата.
Не исках дете, но така се случи. Сега искам да го задържа.
Имате ли цигара?
Не бива да пушите.
Искате ли да знаете къде и кога?
Не.
Искате да знаете дали ме е обичал?
- Да, това беше въпросът ми.
Защо да птам. Зная че ви е обичал.
Да.
Обичаше ме.
Жули...
Сега ще ме намразите ли?
Влез.
Какво стана?
Срещна ли се с нея?
Веднъж ме накара да взема книжата на Патрис.
Ти не искаше.
- Да, но ако го бях направила...
Снимките бяха сред тях?
- Да.
Ако ги бях взела, щях да зная.
А ако ги бях изгорила, никога нямаше да узная.
Точно така.
Може би е по - добре така.
Ще ми покажеш ли какво си композирал?
Това са цигулките?
- Алтите.
И сега...
Чакай малко. По - леко, с перкусионната група.
Нека да махнем тромпетите.
- Вместо пиано...
- Флейта?
Флейта. Да започне там.
До тук съм стигнал.
А финала?
- Не зная.
Имаше лист.
Контрапунктът трябваше да се повтори.
Каза ми че е напомняне за някого.. Опитай се да го вмъкнеш.
Ван Ден Буденмайер?
Искаше да загатне за него в края. Знаеш колко го обичаше.
Все още ли си в контакт с нашия адвокат? Понякога.
Той продаде ли къщата вече?
- Не зная.
Съмнявам се. Щеше да се обади.
- Кажи му да не го прави.
Ако можеш да се справиш с всичко това ще ми го покажеш ли?
Да.
Вътре имаше матрак.
Господин Оливие го купи.
Не мислех, че ще ви потрябва.
- Отлично.
Добро утро.
Идвали ли сте тук преди?
Не. Никога.
На горния етаж са спалните и офиса. Ще ви ги покажа по - късно.
Това е кухнята. Винаги си е била такава.
Момче ли ще е или момиче?
Момче.
- Избрахте ли име?
Да.
Мислех... Той трябва да получи името и къщата му.
Ще ви трябвам ли още?
- Не, може да си вървите. Благодаря.
- Знаех си.
- Какво?
Патрис много ми е разказвал за вас.
- Така ли? Какво?
Че сте добра.
И че искате да сте добра.
Че хората могат винаги да разчитат на вас. Дори и аз.
Съжалявам.
Аз съм. Свърших.
Ела да вземеш партитурата утре. Или сега, ако не си твърде изморен.
Не съм изморен. Но няма да дойда за партитурата.
Какво?
Няма да я взема. От седмица го мисля. Тази музика би могла да е моя.
Малко тромава и несръчна, но моя.
Или твоя, но всеки ще трябва да го знае.
Там ли си?
Да.
Имаш право.
Аз съм. Исках да те питам.
Наистина ли спиш на матрак?
Да.
Не си ми казвал. Не съм.
Още ли ме обичаш?
Обичам те.
Сам ли си?
Разбира се че съм сам.
Идвам.
Ако мога да говоря като ангел,
и няма любов у мен,
ще звъня като меден съд.
ако мога да прадскажа
И ако няма любов в сърцето ми
Ще бъда нищо.
Любовта е търпелива.
Любовта е мила и изпълнена с нежност.
Тя понася всичко.
И знае всичко.
Любовта никога не свършва.
Предсказанието изчезва
ако езиците замълчат.
Знанието не е нищо
Предсказанието го няма.
Езиците замълчават
Остават само
Вярата надеждата и любовта.
Но най - великата от трите
е любовта.
ПРЕВОД: MUM mum_ld@abv.bg
ЖУЛИ - ЖУЛИЕТ БИНОШ ОЛИВИЕ - БЕНОА РЕГЕНТ
САНДРИН - ФЛОРЕНС ПЕРНЕЛ ЛЮСИЛ - ЩАРЛОТ ВЕРИ