Arizona Dream (1993) (Arizona Dream [1991] CD2.srt) Свали субтитрите

Arizona Dream (1993) (Arizona Dream [1991] CD2.srt)
Втори път ти е.
- Кое?
Къде беше преди две минути?
- Тук.
Отново разби летателната ми машина, нали?
Не, защото не ми пука.
Лъжкиня!
-Не, тук бях.
Докажи го!
- Не е нужно.
нали виждаш - седя си и си играя с костенурките.
-А косата ти защо е мокра?
- Взех си душ.
Обичаш ли костенурките си?
- Да.
Ако искаш малките гадинки да живеят,
стой настрана от летателната ми машина.
Колко ме е страх!
- Страх ли те е?
Страх ме е.
А сега?
Мислиш ли че ще излети? Да, повече от сигурен съм.
Давай! Не мога да чакам повече.
Летя!
Понякога трябва да се разбиеш в дърво,
за да разбереш какво трябва да направиш.
и да разбереш че тайната на всички неща е в тяхната безсмисленост.
Не зная защо си спомних това, но
моят учител в гимназията ни разказа за онзи руснак,
Според който, ако видиш оръжие в началото на книгата,
то във втората и част някой ще го използува.
От момента, в който видях този револвер в къщата,
се почуствах нервен, защото разбрах
че е същия от съня ми.
Никога в живота си не бях мислил, че съм бил ескимос,
нито че ще трябва да убия някого,
за да го избавя от нещастията му.
Но внезапно всичко ми се изясни,
като две и две четири.
Боях се че ако не направя нещо,
нещо ще се взриви, вероятно аз,
Така че реших веднага да отида и да го направя,
за да не убия себе си.
Единствения проблем беше, че те и двете бяха толкова нещастни,
че не знаех коя да застрелям.
Чаках те.
- Какво?
Ще го използуваш ли?
Не говори.
- Хайде!
От какво се боиш, Аксел?
- От нищо.
Хайде, направи го.
Направи го, Аксел!
От какво се боиш? От нищо.
Направи го.
- Млъкни.
Направи го.
- Моля те, млъкни, Грейс!
Направи го!
- Млъкни!
Ако няма да ме застреляш, поне поседни на лаглото.
Не си дошъл да ме застреляш,
а за да зарадваш майка ми.
Не говори.
- Аксел.
Завърти се.
Аксел, имах приятел, точно като теб,
Катерехме се и карахме ролкови кънки по огромния покрив,
Нямаше никакви хора,
И всеки път се приближавах все повече до ръба,
той стоеше зад гърба ми, както ти сега,
и не ме оставяше да падна.
Няма нищо.
Хайде да поиграем на една игра.
Добре.
Играта е стара. Със строги правила.
Така.
Ето.
Твой ред е. Не.
В тази игра не се казва не.
Не. Добре, ще играя вместо теб.
Грейс, Грейс,
Грейс, моля те,
Недей.
Спри. Не го прави, моля те.
Шшшш. Майка ми спи. Виж, Аксел.
Недей.
Не.
Твой ред е. Не искам.
Страх ли те е?
Не се боя от нищо. Просто не ми се умира.
Не е честно.
Дойде тук за да ме убиеш. Сега играем,
а ти нарушаваш правилата.
Аксел, що за човек си, да не си момченце?
От всичко ли се боиш?
Не може така.
Просто си момченце.
Хайде, вземи пистолета.
Не, така не може.
Не може да правиш така.
Това е против правилата.
Аксел, всичко ще е наред.
Благодаря ви дами и господа.
Следвашия ни номер - Господин Пол Лежер.
Пол Ле -жер!
Здравейте, казвам се Пол Лежер.
Може би много от вас се чудят какво означава Лежер.
що за име е това.
Италианско или шведско,
Всъщност е френско име и
буквално означава "Роден да играе"
Точно това ще направя за вас,
Ще бъде в стила на Алфред Хичкок.
Ще видите сцена от класическото произведение Север - Северозапад.
Знаменитата сцена в която Алфред...
Знаменитата сцена в която Кери Грант е преследван от самолет.
Благодаря, Пол Лежер.
Жив съм.
Не съм свършил.
Жив съм.
Бях великолепен. Не забелязахте ли?
Трябваше да получа десятка.
Единица?! На аматьорско представление?
Аксел, трябва да поговоря с теб.
Може ли да говорим тук?
Разбира се. Това е Илейн.
Приятно ми е.
- Това е Моли, годеницата на Лио.
Грейс.
- Здравейте.
Лио!
Къде е Лио?
Тук е. Заключил се е в спалнята.
Лио, може ли да вляза?
- Отвори, Лио!
Отвори!
- Вървете си!
На три. Едно, две...
Лио..
Мили, викай бърза помощ.
Спокойно, всичко ще е наред.
Какво да им предам?
На кой?
- На родителите ти.
Не говори така. Те са мърви.
Знам. Да им предам ли нещо или не?
Не говори така. Ще се оправиш.
Зная. Всичко ще е наред.
Обещай да се погрижиш за Моли след погребението.
Не говори така.
Не говори. Просто обещай.
Добре. Обещавам.
Добре. Това го уредихме.
Искам да си купиш няколко хубави костюма
и да се върнеш в Ню Йорк.
Искам да остана с теб. Да продавам коли.
Не искам да продаваш коли. Още си твърде млад.
Вече пораснах, Лио.
И те обичам.
Лио, Лио!
Добре съм. Просто подреждах коли една върху друга.
Нужна ми е помоща ти.
Късно е.
Вече не карат големи модели.
Лио, с тебе ще работим заедно в салона, ще продаваме коли заедно.
Ти и аз.
Късно е Аксел. Край на мечтанията.
Упражнявах се да казвам "Здравейте."
Искаш ли да ме чуеш?
Лио?
Започнах да се изкачвам.
Дълъг път е, Аксел.
Дълъг е пътят до Луната.
Лио...
Мислех, че няма да се върнеш.
Имаше много формалности за уреждане.
Извинявай.
И не можа поне да звъннеш?
Много пъти се канех, но просто така се получи.
Извини ме.
Исках да се обадя много пъти, но е знаеш..
Искрено съжалявам.
И сега реши просто да наминеш за чашка кафе?
Че може да идваш когато ти хрумне?
Недей така, утре е рожднния ти ден.
А теб какво те засяга?
Слушай, чичо ми почина, съжалявам, че не можах да дойда по - рано.
Ако си дошъл да ти съчуствам,
сбъркал си адреса.
Моля те, разреши ми да остана на рожденния ти ден.
Защо? Какво те засяга?
обръщай и се връщай там, откъдето си дошъл.
Върви си.
Как е Мили?
Мили?
Къде отиваш?
Нали ми каза да си вървя?
И си отиваш просто така?
Искаш да си идеш. За колко време този път?
Каза че искаш за си вървя. Какво точно искаш?
Да си вървиш!
- Добре.
Не искам да си отиваш.
Какво ще правиш? Ще останеш ли или ще си вървиш?
Ще остана.
Не мисля че тя се нуждае от това точно сега.
Ще се оправи. Понякога е такава.
Добре, аз да си ходя.
Илейн, всичко ще се оправи.
Нищо няма да се оправи.
Стига.
Илейн, чакай.
Имам подарък за теб.
- Ще мина и без подарък.
Дори не знаеш какво е.
Не знаеш какво е.
Хайде, Илейн, моля те. Вземи го.
Моля те. Вземи го.
- Благодаря за хартийката.
Не е хартийка.
Два билета до Берингово море.
Билети за влак?
- Да.
Очакваш да мина всичкия път до Аляска с влак?
Каза, че не искаш да летиш отново, така че аз...
Не съм казвала.
- Да, каза.
Не съм.
- Каза.
Сега искам да летя.
- Добре.
Ще върна билетите за влака и ще напраля резервация за самолет.
Спри.
- Какво?
Мислиш че съм стара, нали?
Смяташ ме за възрастна. Не ми казвай какво мисля.
Затова предпочиташ влака - срамуваш се от мен.
Не се срамувам - ще заменя тези билети.
Не, прав си. Ти си млад, а аз - стара.
Отвратително е.
Спри се!
Не можеш ли да си намериш някой на твоята възраст? Защо идваш при мен?
Искам да съм с теб! А аз не искам да ме съжаляват!
Не те съжалявам!
Опитвам се да ти дам всичко. Да те обичам.
Какво знаеш ти за любовта?
Ти си едно дете.
Нужна ти е сладка,
красива,
и млада жена.
Като кой? Като Мили.
Типична Швейцарка. Красива и глупава.
Слушай внимателно. Тя беше годеница на чичо ми. Не я искам.
Искам теб.
Откачена работа.
Рони все го повтаряше, а сега и Грейс.
Мамо, вземи си лекарствата или ще имаш пристъп.
Той я нарани и аз го убих.
Но не съм откачена.
Не съм проклетия ти мъж. Това съм аз!
Разбра ли? Наистина си психопатка!
Върви си!
- Никаде няма да отида.
Хайде, върви си.
От тази игра ми дойде до гуша. Какво искаш, Илейн?
Искам де ме разбираш.
Знаеш ли...
- Какво?
Пол е прав.
Пол е прав?
- Да.
Не мога да повярвам че слушаш какво казва той.
И какво ти каза? Нищо.
-Нищо? Не вярвам.
Все едно ще разбера какво ти е казал.
Никъде няма да отидеш. Не те пускам.
Пусни ме!
- Стига Илейн.
Не си откачена. Докажи че не си откачена.
И изобщо не си стара. Много си красива.
Не говори. Не искам да слушам.
Пусни ме!
- Стига.
Илейн!
- Махай се от живота ми!
Махай се от къщата ми!
- Остави го!
Остави го!
Уау!
Тя ли го е направила?
Ще мога да летя!
Ти спа с жена ми? С моята жена?
Слушайте, Мексико е там, тук е Америка.
Тук се говори Английски.
По дяволите.
По дяволите!
По дяволите!
Пол, спри с щуротиите!
Тове е някакъв кошмар.
Разсейваш я. Тя се опитва да кара самолета.
Моля те.
- Не може да бъде. Това не е наистина.
Проклет филм.
Животът е прекрасен.
Прекрасно е това, което направи ти.
Благодаря.
Съжалявам за чичо ти.
И аз.
Къде мислиш че е сега?
Сега?
Вероятно на луната. И кара златен кадилак.
Животът е прекрасен.
Грейс?
Мислиш ли че ще е много лошо
ако те целуна?
Не.
- Не?
Искаш ли да чуеш какво си мисля?
Извинявай.
- Интересува ли те моето мнение?
Да, разбира се.
Елейн е като торта с боровинки.
Красива е но е голяма бъркотия.
Тя е пълна с изненади.
Изглежда добре, мирише добре.
Вероятно е добра и на вкус.
Но има малък проблем.
Пълна е с изненади. Щов отхапеш хапка,
сякаш иглички се забиват в езика ти.
Разбираш ли?
Добро момче. Разбираш ли?
Да.
- Отлично.
Всички тези метафори за торти, банани и така нататък,
е, аз съм артист, изразявам се както мога.
ама и ти си един артист...
Добър, лош, какво значение има.
Аксел, рожденният ми ден е. Да танцуваме.
Да, разбира се.
- Да, бягай.
Красива е.
Am avut dreptate.
Кога е влакът ни до Аляска? Имаш предвид самолета ни?
Не, влакът.
Няма да ходим с влак. Ще летим. Нали летя днес?
Не можем да летим до Аляска така. Твърде студено е.
По - добре с влака. Но аз вече върнах билетите за влака.
С влак е по - спокойно.
Така че...
искаш да анулирам разервацията за самолет и да направя разервация за влак?
Да.
- Отлично.
Време е.
37,38,39,40...
Стълби...стълби...
Стена... Аксел...Тук...
Извинете...
Не докосвай лицето ми.
Аксел?
Чакай.
Внимавайте, стълби.
Аксел.
Дърво.
Дърво и маса.
Пол?
- Аксел?
Пол?
- Аксел?
Нищо не виждам.
Не виждам.
Аксел, чакай ме.
Намерих.
Какво?
- Тук!
Тя го намери.
Тук е!
Пол!
- Аксел, къде си?
Аксел, нищо не виждам.
Аксел, къде си?
Пол, тук ли си? Всичко ли е наред?
Вали.
Вали, хайде да вървим.
Заваля силно.
Проклетият дъжд.
Мамо, хайде да вървим.
Честит рожден ден!
Обичам те! Честит рожден ден.
Да се прибираме.
Иди да си играеш.
Иди да се разходиш.
Разказвалли съм ти как Аксел ме черпи
за двадесет и първия ми рожден ден?
Не.
Може ли да и разкажа тази история?
Ако искаш ти и я разкажи.
- Не, не.
- Добре.
Както и да е, на двадесет и първият ми рожден ден
той реши да ме заведе на вечеря и да плати сам.
Беше спестил пари и реши да ме заведе на вечеря.
И така отиваме на един ресторант,
където бяхме ходили с Лио,
Отидохме с колата и си поръчахме страхотна вечеря.
Разбирах че ще е много скъпо, но той каза
че парите не са проблем.
След вечерята отидох до тоалетната и
а като излязох - гледам - Аксел седи до вратата.
и нервничи.
Сервитьора до масата ни
барабани с пръсти по сметката - ето така.
- Да се качим ли горе?
- Та отивам до Аксел и питам:
"Какво става? Плати ли?"
Да ми помогнеш за подаръците.
А той отвръща" Нямам пари". А аз: "Как така? Нали имаше?"
Ти каза че ще ме черпиш и ми забрани да си вземам пари.
С една дума, тичам аз по улицата, преследван от сервитьора,
петдесетгодишен мъж,
Здравей.
- Здравей.
Какво е това?
Много красиво.
Искам да ти подаря нещо.
На мен ли?
Красив е.
Искам светът да е твой.
Благодаря.
Мислех за това което каза.
Какво казах?
Че по - добре да съм с теб.
Подай ми онази лента.
Ето.
Когато видях майка ти за първи път
почуствах накаква сила.
Не зная какво беше. Нито как да го нарека.
Сега всичко се преобръща и
и тя е като...
като облак... през който мога да видя теб.
и отново чуствам сила.
Сега зная как да назова това.
разбираш ли изобщо нещо от това което казвам?
можеш ли да си сложиш пръста тук за секунда?
Какво мислиш?
- За кое?
За нас. За това че си принадлежим.
Какво ще кажеш за тази лампа? Мислиш ли че ще хареса на Пол?
Да, много. Е, какво мислиш?
Мисля че две неправди не правят една правда.
Какво искаш да кажеш? Ние сме две неправди.
А ако не е така? Ако ние двамата сме прави а другите грешат?
И в двата случая сме прецакани, Аксел.
Но поне да сме заедно.
Иска ми се да можех да те взема с мен.
Да вървим. Веднага.
Без влакове, самолети, проклети врати.
Трябва да се погрижа за някои неща.
За къщата?
- Да.
Миналата нощ сънувах, че стоя насред пустиня
а къщата е завързана за шията ми. И тялото ми се прекършва под тежестта му.
и има пламъци навсякъде.
Те се изкачват нагоре и почти докосват шията ми, когато се събуждам.
и зная че трябва да се отърва от тази къща.
Искам да ми обещаеш нещо.
Че щом приключиш с къщата ще заминем.
Хайде, обещай ми!
Обещавам.
Обещаваш.
- Да.
Знам много смешни истории.
Наистина много.
Ето ги.
Това за мен ли е?
- Да.
Купено е за мен?
- Да.
Ти отвори твоя подарък първа.
Вижте какво имам. На седмото небе съм.
Винаги съм искала да съм морска костенурка. Те винаги са щастливи.
Откъде знаеш че костенурките са щастливи?
Ако погледнеш лицата им - те винаги се усмихват.
Костенурките не се усмихват, Грейс.
- Да, усмихват се.
Не могат.
- Могат.
Не могат да се усмихват.
- Могат . И освен това живеят вечно.
Че кой иска да живее вечно?
Искам да умра когато съм на 35.
На тридесет и пет?
- Да.
Da.
И как смяташ да умреш на 35 години?
Ще си сваля дрехите и
ще вляза във ваната пълна с ледена вода и
Ще има телевизор в стаята и ще гледам "Север - северозапад."
И точно на сцената със самолета ще се убия с ток.
Искам да умра като малко момиче.
А аз искам да се кача
на покрива, да скоча и да полетя..
Да погледна надолу и да видя хората там.
И вместо да падам - просто ще летя и летя. Все по - високо.
Какво е това?
- Лампа - вулкан.
Аксел...
Ами ти?
Искам да ме хвърлят от скала.
и тялото ми да се разбие в скалите.
Но не искам на погребението ми да има много хора..
Не искам да ме гледат.
Ти ще си размазан. защо не искаш да те гледат?
Не искам да ме гледат,
Да лежа в сандък и да ме гледат.
Познавам те - ти ще живееш вечно.
Грейс...
Ами ти? Аз ? Аз няма да умра.
Ще живея вечно дакато един ден се събудя и видя,
че съм се превърнала в костенурка.
Костенурката Грейс.
Хайде, пейте.
Лека нощ. Лека нощ.
Обичам те. Лека нощ.
Защо си тръгваш?
Как така лека нощ? Така сме си добре край камината.
Имам много неща за правене.
Постой още с нас.
Постой още, Грейс.
Добре. Ще го кажа по друг начин. Довиждане.
Хайде, Грейс.
Какво и има?
- Да не я обидих с нещо?
Аксел, и аз се изморих и ще се качвам горе.
Насред песента. Дори не сме я допели.
Идваш ли Аксел?
- Да.
Хубава работа. Оставиха ме насред песента.
Тъкмо на най - хубавото.
Вървете спете, а аз ще се напия сам.
Лека нощ, Пол. Лека нощ.
Историята ми беше смешна, нали?
- Да.
Какво ли разбират от смешно. Да разлеят супата по пода.
А истинското смешно е тук -
Цяла торта, а никой не иска да я нареже.
Честит рожден ден на мен. Честит рожден ден, Пол.
Изглежда е сложила 45 свещи.
Добре. Достатъчно.
Достатъчно. Ще работя.
"Кръстникът"
Голямо общо начинание, в което и на мене би ми се намерило място.
ако го отстраня.
Той каза, че ти си непреклонен при преговори.
но ако получат малко помощ,
и бързо приключат работата,
Ще бъде добре за семейството.
И ти вярваш на това?
Той каза, че ще има нещичко и за мене.
Винаги съм се грижил за тебе.
- Той се грижеше!
Ти си ми по - малък брат! Ти си се грижил за мен?
Какво си мислиш? Какво?
Да изпратим Фреди!
Нека Фреди се занимава с нощен клуб "Мики Маус"
Да изпратим Фреди на летището.
Аз съм по - големият ти брат, Майк, а се разпореждаш ти.
Татко искаше така. Аз нямам нищо общо.
Ще оправя всичко. Умен съм.
Не бива да се говори така. Умен съм и искам да ме уважават.
Разкажи ми за това разследване...
Адвокатът на сенатора работи за Рот.
Фреди, вече не съществуваш за мен.
Повече не си ми нито брат, нито приятел,
Не желая да зная какво правиш.
Не искам да те виждам повече в хотелите,
нито в къщата ми.
Когато ще посещаваш майка ни, ме предупреждавай предварително.
за да не се срещаме.
Разбираш ли ме?
Майк!
Грейс!
Грейс!
Грейс!
Грейс, върни се в къщи!
Ти ми обеща.
За последен път гласът който прошепваше "Добро утро, Колумб" принадлежеше на мама.
принадлежеше на мама.
И той не ме разтревожи.
Гласът постепенно започна да затихва и
и да се превръща в мирис на евтин одеколон.
и за първи път в живота ми
разбрах, както Колумб, че ще трябва да живея
в света на евтиния одеколон. И бях сигурен че Америка вече е открита.
Заглаждането на пътищата и броенето на рибата не бяха кой знае какво,
но някак си ме подготвяха за океана.
Не зная защо, но си спомних думите на баща ми.
Работата е като шапка, която поставяш на глава си.
Дори ако нямаш панталони, не трябва да се срамуваш,
щом шапката ти е на главата ти.
И въпреки че чичо ми беше спечеил с труд всичко което притежаваше,
не съм сигурен, че имаше това, което му трябваше.
Илейн и Грейс бяха наистина едно цяло и
но им беше тясно в едно тяло.
Няма значение обичаха ли се или се ненавиждаха,
Не мога да кажа, че когато бурята премина, животът стана прекрасен.
но все пак се надявах че момчето ескимосче от съня ми
ще изтича от някоя от тези врати и ще ме прегърне.
И въпреки че не се чуствам като риба повече,
разбрах, че не зная нищо за живота и че съм щастлив да съм жив.
Отлична риба.
- Така е.
Трябва да я хванем.
- Непременно ще я хванем.
Какво е това, очите и са от една страна?
Да, странна риба е.
Когато порасне, очите и се преместват от едната страна на другата.
Защо е така?
- Може би това
е признак на съзряване.
С това те показват че са преживяли трудни времена.
Какви времена?
Тези, които отделят децата от родителите им.
Дърпай, дърпай.
Хвана се!
Бавно, бавно!
Спокойно, гледай сега!
Сега е с цвета на морското дъно!
Маскира се.
Ако стрелезъбият палтус се настани на главата на друг, разположен по - надолу от него,
не трябва да им се пречи а да се ичака докато дойде още една риба.
Не искам никой да ми седи на главата.
Още си млад, момчето ми.
Окото ти тъкмо сега започва да се премества на другата страна.
Значи е удобно да имаш очи само от едната страна на главата?
Не е неудобно, а необичайно.
- А губиш ли нещо?
Губиш другата си страна.
Но като губиш нещо, всъщност печелиш друго.
Превод :MUM mum_ld@abv.bg 576 01:04:35,686 --> 01:04:40,686 В ролите: Аксел: Джони Деп Лио: Джери Люис Илейн: Фей Данауей Грейс: Лили Тейлър